Постановление № 255 от 10 октомври 1996 г. за предприемане на мерки за ограничаване и недопускане на терористични действия

Чл. 1

(1) Държавните органи, търговците и организациите с нестопанска цел съгласувано с Министерството на вътрешните работи до 20 ноември 1996 г. да разработят мерки за подобряване на физическата, техническата и противопожарната охрана на обектите и сградите, в които се помещават или извършват дейност, с цел ограничаване и недопускане на терористични действия.

(2) Ръководителите на правните субекти по ал. 1 съгласувано със съответните териториални служби на Министерството на вътрешните работи да определят зони за сигурност.

(3) В зоните за сигурност да се осигури контрол чрез технически и други средства.

(4) Физическата и техническата охрана се огранизира с финансови и други средства – собственост на посочените в ал. 1 правни субекти.

Чл. 2

Министърът на енергетиката и енергийните ресурси, министърът на промишлеността, министърът на териториалното развитие и строителството и председателят на Българската академия на науките (БАН) съгласувано с Министерството на вътрешните работи приемат специални мерки за усилване на охраната и пропускателния режим в Атомната електрическа централа (АЕЦ) „Козлодуй“, ядрения реактор на БАН, топлоелектрическите централи, водноелектрическите централи, предприятията и обектите на военнопромишления комплекс, вододайните зони и други обекти със стратегическо и животоосигуряващо производство и значение.

Чл. 3

Ръководителите на Българската телеграфна агенция, Българската национална телевизия, Българското национално радио, радио- и телевизионните центрове в страната приемат специални мерки за подобряване на охраната и на пропускателния режим в сградите и обектите си.

Чл. 4

Министърът на отбраната да приеме и приложи мерки за подобряване охраната и пропускателния режим на поделенията и другите военни обекти с цел по-доброто опазване на оръжието, боеприпасите, общоопасните и други средства на въоръжение в Българската армия.

Чл. 5

(1) Министърът на транспорта:

1. да актуализира съществуващите и да набележи нови мерки за гарантирано осигуряване на охраната и безопасността на въздушния, морския, автомобилния и железопътния транспорт; превоза на пътници и товари; охраната на железопътни гари, железопътни линии и възли, пристанища, автогари и автопаркове, летища и други обекти на транспорта;

2. в рамките на изискванията, приети от Международната организация за гражданска авиация, да ускори прилагането на мерките по т. 1 при охраната на летищата;

3. съгласувано с Министерството на отбраната да извърши преглед на съществуващите нормативи за полети в района на АЕЦ „Козлодуй“ и други стратегически обекти и на мерките по тяхното спазване;

4. съвместно с изпълнителния директор на Национална агенция “Пътна инфраструктура”, областните управители и кметовете на съответните общини съгласувано с Министерството на вътрешните работи да възстанови използването по предназначение на съществуващите шосейни и други контролно-пропускателни пунктове (КПП) съгласно приложението с оглед осъществяване на по-добър контрол на движението по пътищата и превенция на престъпността.

(2) Възстановителните работи на КПП съгласно приложението да се финансират от упражняващите правото на собственост юридически лица.

Чл. 6

Министърът на земеделието и хранителната промишленост да извърши пълна инвентаризация на складовете и обектите, съхраняващи силно действащи отровни вещества за нуждите на селското стопанство, и да предприеме специални мерки за охрана и контрол.

Чл. 7

Министерството на образованието, науката и технологиите с формите на извънкласна дейност да разшири превантивната и профилактичната работа с учащите се и съвместно с органите на местното самоуправление и местната администрация да предприеме необходимите мерки за недопускане извършването на терористични актове, отвличания и други тежки престъпления в учебните заведения.

Чл. 8

Пресцентровете на Министерския съвет, на Министерството на вътрешните работи и на други министерства и ведомства да активизират съвместната работа с Българската национална телевизия, Българското национално радио и с другите средства за масово осведомяване с цел по-пълното информиране на обществеността и подобряване на общата профилактика срещу тежките престъпления.

Чл. 9 Административнонаказателна разпоредба

При неизпълнение на разпоредбите на постановлението се прилага чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

„Зона за сигурност“ по смисъла на това постановление е съответната територия и/или прилежащата инфраструктура на обекта или сградата, в която се осъществява контрол или пропускателен режим.

§ 2

Министерството на вътрешните работи в срок 1 месец да извърши цялостен преглед на предоставеното оръжие на физически и юридически лица и проверка на специалната и свързочната техника, ползвана от тях.

§ 3

В срок 1 месец министърът на вътрешните работи да внесе необходимите изменения в Наредбата за устройството на предприятията за производство и складовете за съхраняване на взривни вещества, оръжие и боеприпаси и контрола на различните дейности с тях (ДВ, бр. 45 от 1968 г.) във връзка с приемане на технически норми за маркиране на произвежданите взривни материали и други общоопасни средства с цел тяхното идентифициране.

§ 4

В срок 3 месеца от влизането в сила на постановлението областните управители и органите на местното самоуправление и местната администрация съгласувано с Министерството на вътрешните работи и неговите териториални служби да осигурят приемни помещения на районните полицейски инспектори и необходимите материално-технически и финансови средства за тяхното функциониране.

§ 5

В срок 3 месеца от влизането в сила на постановлението Министерството на вътрешните работи съвместно с органите на местната администрация да извърши пълна проверка на състоянието и дейността на домоуправителския апарат и да набележи мерки за поефективно изпълнение на неговите функции, както и за материално стимулиране на домоуправителите.

§ 6

Постановлението се издава на основание чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България.

§ 7

Контролът по изпълнението на постановлението се възлага на министъра на вътрешните работи, а контролът по чл. 4 – на министъра на отбраната.

Приложение 1 Приложение към чл. 5, ал. 1, т. 4

Списък на местоположението на контролно-пропускателните пунктове (КПП) на територията на Република България

I. Регион София-град

1. КПП „Врана“ – околовръстен път – посока Пловдив.

2. КПП „Враждебна“ – околовръстен път – посока Бургас и Ботевград.

3. КПП „Ломски форд“ – околовръстен път – посока Монтана.

4. КПП „Милево ханче“ – околовръстен път – посока ГКПП „Калотина“.

5. КПП „Владая“ – София, посока Перник и Дупница.

6. КПП „Горубляне“ – околовръстен път – посока Самоков.

II. Регион София

1. КПП на главен път № 6 София – Бургас (разклона за гр. Елин Пелин и с. Столник).

2. КПП на главен път № 6 София – Бургас (разклона за селата Петрич и Мирково).

3. КПП на автомагистрала „Хемус“ (след тунел „Витиня“).

4. КПП – с. Разлив, Ботевградско.

5. КПП „Правешки ханове“ (на разклона за Етрополе).

6. КПП „Пеперудата“ – до Сливница, на международен път Е-80 София – Калотина.

7. КПП на международен път Е-80 София – Калотина (около 5 км след Драгоман).

III. Регион Перник КПП на главен път София – Перник (преди с. Драгичево).

IV. Регион Кюстендил

1. КПП „Дяково“ (около 8 км преди Дупница на международен път Е-79 София – Кулата).

2. КПП „Стражата“ – на международен път Е-871 в Конявската планина.

3. КПП на международен път Е-871 – до с. Ябълково.

V. Регион Благоевград

1. КПП „Бяло поле“ – на международен път Е-79 София – Кулата (изхода на Благоевград по посока София).

2. КПП – Якоруда (на изхода по посока Велинград).

3. КПП – с. Сатовча (на изхода по посока Доспат).

VI. Регион Пазарджик

1. КПП – гр. Септември (на разклона за Велинград).

2. КПП – Велинград (на разклона за Ракитово).

VII. Регион Пловдив

1. КПП „6-и км“ (старият път Пловдив – София).

2. КПП – околовръстен път по посока Асеновград.

3. КПП – Асеновград, по посока Кърджали.

4. КПП „Кемера“ – на международен път Е-80.

5. КПП „Поповица“ – на разклона Хасково – Стара Загора.

6. КПП – Брезово.

7. КПП – околовръстен път по посока Карлово.

VIII. Регион Смолян

1. КПП – с. Средногорци (на разклона Мадан – Рудозем – Ардино).

2. КПП – с. Хвойна (на пътя Смолян – Асеновград).

3. КПП – Мадан.

4. КПП – Девин.

IX. Регион Стара Загора

1. КПП – Казанлък – на изхода по посока Стара Загора.

2. КПП – Казанлък – на изхода по посока София.

3. КПП (между селата Крън и Шипка).

4. КПП (между селата Змеево и Ягода).

5. КПП „Яворово ханче“ (на около 15 км от Стара Загора по посока Чирпан).

6. КПП (на около 8 км от Чирпан – на разклона за селата Партизанин и Черна гора).

7. КПП (между Павел баня и с. Турия).

8. КПП (на главен път № 6 София – Бургас, в близост до с. Осетеново).

9. КПП (на главен път № 6 София – Бургас, на разклона за Павел баня).

10. КПП (на изхода на Раднево по посока Стара Загора).

X. Регион Хасково

1. КПП – с. Подкрепа (на международен път Е-80 София – Капитан Андреево).

2. КПП – с. Горски извор (на международен път Е-80 София – Капитан Андреево).

3. КПП – с. Раднево (на международен път Е-85 Димитровград – Стара Загора).

4. КПП – Любимец.

XI. Регион Кърджали

1. КПП – с. Черноочене (на разклона Кърджали – Хасково – Асеновград).

2. КПП (между селата Жензифово и Мост).

3. КПП (между Кърджали и с. Широко поле).

XII. Регион Сливен

1. КПП „Детелината“ за София.

2. КПП „Бялата чешма“ (на 16 км от Сливен по посока Бургас).

3. КПП (на 5 – 6 км от Сливен по посока Ямбол).

4. КПП – с. Тича (на пътя Котел – гр. Омуртаг).

5. КПП – с. Ябланово.

XIII. Регион Ямбол

1. КПП – Ямбол (на изхода за Сливен).

2. КПП – Ямбол, по посока Елхово.

XIV. Регион Бургас

1. КПП (на изхода от Бургас по посока Созопол).

2. КПП (на изхода от Бургас по посока кв. Сарафово).

3. КПП (на изхода от Бургас по посока София).

4. КПП (на изхода от Айтос по посока Бургас).

5. КПП (на изхода от Айтос по посока с. Руен).

6. КПП – с. Руен (посока Провадия).

7. КПП – Карнобат (на разклона за Шумен).

8. КПП – Каблешково (на разклона за Варна – Бургас – с. Ахелой – Айтос).

9. КПП „Слънчев бряг“ (на разклона за с. Баня).

10. КПП (бензиностанцията до Созопол).

11. КПП (на изхода на Царево по посока Малко Търново).

12. КПП (на изхода на Приморско по посока с. Ясна поляна).

13. КПП (на изхода на Приморско по посока Созопол).

14. КПП (на изхода на Малко Търново по посока Бургас).

15. КПП (почивна станция „Хан Крум“ на пътя Карнобат – Шумен, до язовир „Камчия“).

16. КПП (на изхода на гр. Средец по посока Бургас).

17. КПП (Камено, посока Българево).

XV. Регион Варна

1. КПП (на изхода на Варна по посока Бургас).

2. КПП (автобусна спирка „Почивка“ на пътя Варна – к.к. Дружба).

3. КПП (автобусна спирка „Панорама“ в к.к. Златни пясъци).

4. КПП (на пътя Провадия – Айтос, до язовир „Г. Трайков“).

5. КПП (на входа на летищния комплекс).

XVI. Регион Добрич

1. КПП (на изхода на гр. Тервел по посока Добрич).

2. КПП (на входа на к.к. Албена).

3. КПП (на изхода на Добрич по посока Балчик).

4. КПП (на изхода на Добрич по посока гр. Генерал Тошево).

5. КПП (до с. Козлодуйци, на пътя между Добрич и к.к. Албена).

XVII. Регион Силистра

1. КПП на изхода за Добрич.

2. КПП на изхода за Русе.

XVIII. Регион Търговище

1. КПП „Омуртаг“.

2. КПП „Попово“.

XIX. Регион Шумен

1. КПП „7-и километър“ – Шумен – София.

2. КПП „Балканстрой“ – на изхода Шумен – Варна.

3. КПП „Дибич“ – Шумен – Бургас.

4. КПП „Хитрино“ – на разклона за с. Равнец.

5. КПП „Върбица“.

6. КПП „Пристое“ – на разклона Шумен – Силистра.

7. КПП – с. Тодор Николово – Шумен – Дулово.

8. КПП – Никола Козлево – с. Цани Гинчево, на разклона за гр. Тервел.

9. КПП – с. Пет могили – центъра.

10. КПП – с. Декилски и с. Каравелово.

XX. Регион Русе

1. КПП на изхода Русе – Бяла.

2. КПП Русе – Разград.

XXI. Регион Велико Търново

1. КПП „Момин сбор“.

2. КПП – с. Горна Студена.

3. КПП „Камен“ (на изхода на Велико Търново по посока Варна).

XXII. Регион Габрово

1. КПП (на разклона за Севлиево на пътя София – Варна).

2. КПП „Чавеета“ (на изхода на Габрово по посока Севлиево).

3. КПП „Любово“ (на изхода на Габрово по посока връх Шипка).

XXIII. Регион Плевен

1. КПП „Гривица“.

2. КПП „Брестовец“ – на пътя за Ловеч.

3. КПП „Долни Дъбник“ – на входа от Плевен.

XXIV. Регион Враца

1. КПП „Ребърково“.

2. КПП – Кнежа, на изхода за Плевен.

3. КПП по пътя Враца – Оряхово.

XXV. Регион Монтана

1. КПП „Чапраза“, на разклона Берковица – Вършец – Монтана и Враца.

2. КПП на изхода на Монтана за София – Враца – Видин.

3. КПП на изхода на Мотана по посока Лом.

4. КПП на входа на Лом.

5. КПП на разклона за Брусарци по пътя Лом – Монтана.

6. КПП на разклона с. Славотин – Медковец – Клисурица.

7. КПП до с. Превала по пътя за Белоградчик.

8. КПП на пътя Монтана – с. Смиляновци.

XXVI. Регион Видин

1. КПП „Дреновец“.

2. КПП на входа на Видин от Монтана.

3. КПП – с. Димово, до жп прелеза.

4. КПП – с. Ружинци.

5. КПП на разклона Видин – Кула.

6. КПП – Видин, на разклона за Брегово. МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ЕДИННА КОНВЕНЦИЯ по упойващите вещества от 1961 г., изменена с Протокола от 1972 г., изменящ Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г. (В сила за Република България от 17 август 1996 г. – дата на влизане в сила на Протокола от 1972 г. – ДВ, бр. 86 от 1996 г.) ПРЕАМБЮЛ Страните, загрижени за здравето и благополучието на човечеството, признавайки, че медицинската употреба на упойващите вещества продължава да бъде необходима за облекчаване на болката и страданието и че трябва да бъдат взети съответните мерки за задоволяване потребността от упойващите вещества за тази цел, признавайки, че наркоманията е бедствие за отделния индивид и представлява социална и икономическа опасност за човечеството, съзнавайки своето задължение да предотвратяват и да се борят с това бедствие, считайки, че за да бъдат ефикасни, мерките за борба срещу злоупотребата с упойващите вещества трябва да бъдат координирани и всеобщи, преценявайки, че една всеобща дейност от този род изисква международно сътрудничество, ръководено от едни и същи принципи и имащо общи цели, признавайки компетенцията на Организацията на обединените нации в областта на контрола на упойващите вещества и желаейки заинтересуваните международни органи да са в рамките на тази организация, желаейки да сключат една приемлива за всички международна конвенция, заместваща повечето от съществуващите договори относно упойващите вещества, ограничаваща употребата на упойващи вещества за медицински и научни цели и установяваща постоянно международно сътрудничество, за да претвори в дело тези принципи и да достигне тези цели, се споразумяха за следното: Член 1 Определения

1-dup. С изключение на случаите, когато изрично е посочено друго или по смисъла на текста се изисква друго, следните определения се прилагат за всички разпоредби на тази конвенция:

2-dup. За целите на тази конвенция упойващо вещество ще бъде считано като консумирано, когато вече е доставено на лице или предприятие за разпределение на дребно, за медицинска употреба или за научни изследвания; думата „консумация“ ще се разбира съобразно това определение. Член 2 Вещества, поставени под контрол

1-dup2. С изключение на мерките за контрол, прилагането на които е ограничено за определени упойващи вещества, упойващите вещества от Списък I са поставени под всички мерки за контрол, приложими по отношение на упойващите вещества, визирани от тази конвенция, и по-специално мерките, предвидени в следните членове: 4 (буква „с“), 19, 20, 21, 29, 30, 31, 32, 33, 34 и 37.

2-dup2. Упойващите вещества от Списък II са поставени под същите мерки за контрол както упойващите вещества от Списък I, с изключение на мерките, предвидени в т. 2 и 5 на чл. 30, по отношение на търговията на дребно.

3-dup. Препаратите, различни от тези в Списък III, са поставени под същите мерки за контрол както упойващите вещества, които те съдържат, но плановите оценки (чл. 19) и статистическите данни (чл. 20), освен тези, които се отнасят за същите упойващи вещества, няма да бъдат изисквани в случаите с такива препарати и разпоредбите на чл. 29 (т. 2, буква „с“) и на чл. 30 (т. 1, буква „b“, ii) няма да се прилагат.

4-dup. Препаратите от Списък III са поставени под същите мерки за контрол както препаратите, които съдържат упойващи вещества от Списък II, като обаче т. 1, буква „b“, и 3 до 15 на чл. 31 и по отношение на тяхното придобиване и търговия на дребно чл. 34, буква „b“ не е необходимо да бъдат прилагани, а за целите на плановите оценки (чл. 19) и статистическите данни (чл. 20) изискваната информация се ограничава до количествата упойващи вещества, употребени при фабрикацията на тези препарати.

5-dup. Упойващите вещества от Списък IV ще бъдат също включени в Списък I и поставени под всички мерки за контрол, приложими за упойващите вещества от Списък I, и освен това:

6-dup. Освен мерките за контрол, приложими за всички упойващи вещества от Списък I, опиумът е поставен и под разпоредбите на чл. 19, т. 1, буква „f“ и на чл. 21 bis, 23 и 24, листата от кока под разпоредбите на чл. 26 и 27 и конопът под разпоредбите на чл. 28.

7. Опиевият мак, кокаиновият храст, конопеното растение, маковата слама и листата на конопа са поставени под мерките за контрол, предвидени съответно в чл. 19, т. 1, буква „e“, чл. 20, т. 1, буква „g“, чл. 21 bis и чл. 22 до 24; 22, 26 и 27; 22 и 28; 25 и 28.

8. Страните трябва да направят всичко, което е в тяхна власт, за да поставят под мерки за надзор, доколкото това е възможно, веществата, които не са посочени в тази конвенция, но които могат да бъдат употребени за незаконна фабрикация на упойващи вещества.

9. Страните не са задължени да прилагат разпоредбите на тази конвенция по отношение на упойващите вещества, които обикновено се употребяват в индустрията за цели, различни от медицинските и научните, при условие:

1-dup3. Ако някоя от страните или Световната здравна организация разполага с информация, която по нейно мнение дава основание за изменение на някой от списъците, тя изпраща до генералния секретар уведомление заедно с информацията в подкрепа на това уведомление.

2-dup3. Генералният секретар изпраща това уведомление и информацията, която той счита за съществена, на страните, на комисията и ако уведомлението е от страна – на Световната здравна организация.

3-dup2. Когато уведомлението се отнася за вещество, което не е вече вписано в Списък I или Списък II:

4-dup2. Ако Световната здравна организация установи, че даден препарат, поради съдържащите се в него вещества, не може да доведе до злоупотреби с него, нито да предизвика вредни въздействия (т. 3) и че упойващото вещество, което той съдържа, не може да бъде лесно възстановено, комисията може съгласно препоръката на Световната здравна организация да впише този препарат в Списък III.

5-dup2. Ако Световната здравна организация установи, че упойващо вещество от Списък I дава достатъчно основания да се счита, че с него може да бъде злоупотребено или че то може да има вредни въздействия (т. 3) и тази опасност не се компенсира от съществени лечебни предимства, каквито не могат да се срещнат при вещества, различни от веществата в Списък IV, комисията може съгласно препоръката на Световната здравна организация да впише това вещество в Списък IV.

6-dup2. Когато уведомлението се отнася за упойващо вещество от Списък I или Списък II или за препарат от Списък III, комисията освен мерките, предвидени в т. 5, може съгласно препоръката на Световната здравна организация да измени който и да е от списъците, като:

7-dup. Всяко решение на комисията, взето въз основа на този член, се съобщава от генералния секретар на всички държави – членки на Организацията на обединените нации, на държавите нечленки, които са страни по конвенцията, на Световната здравна организация и на органа. Такова решение влиза в действие по отношение на всяка страна от датата на получаване на въпросното съобщение и в този случай страните вземат мерките, които биха били необходими по силата на тази конвенция.

8-dup. a) Решенията на комисията за изменение на който и да е списък подлежат на преразглеждане от съвета, ако която и да е страна подаде молба за това в рамките на деветдесет дни от получаването на уведомление за решението. Молбата за преразглеждане се изпраща до генералния секретар заедно с цялата съответна информация, на която тя се основава;

9-dup. Решенията на комисията, взети в съответствие с този член, не подлежат на преразглеждането, предвидено в чл. 7. Член 4 Общи задължения Страните вземат такива законодателни и административни мерки, които могат да бъдат необходими с цел:

2-dup4. Членовете на органа трябва да бъдат лица, които със своята компетентност, безпристрастност и незаинтересуваност се ползват с общото доверие. По време на мандата им те не трябва да заемат никакъв пост, нито да се отдават на каквато и да е дейност от такова естество, което би им попречило да упражняват безпристрастно своите функции. Съветът взема, консултирайки се с органа, всички необходими мерки с цел да осигури пълната техническа независимост на органа при осъществяване на неговите функции.

3-dup3. Съветът, придържайки се към принципа на справедливото географско разпределение, трябва да държи сметка за интереса, който би имало за включване в органа, при справедливо пропорционално разпределение, на лица, които са запознати с положението в областта на упойващите вещества в страните производители, фабриканти и консуматори и които имат връзки с тези страни.

4-dup3. Без да се нарушават разпоредбите на тази конвенция, органът, действайки в сътрудничество с правителствата, полага усилия да ограничи култивирането, производството, фабрикацията и употребата на упойващи вещества до количествата, необходими за медицински и научни цели, да осигури тяхната наличност за тези цели и да предотврати незаконното култивиране, производство, фабрикация, трафик и употреба на упойващи вещества.

5-dup3. Мерките, предприемани от органа в изпълнение на тази конвенция, трябва да бъдат такива мерки, които в най-голяма степен отговарят на целите на сътрудничеството на правителствата с органа и позволяват осъществяването на постоянен диалог между правителствата и органа, който би подпомогнал и улеснил всяко ефективно действие на правителството за постигането на целите на тази конвенция. Член 10 Продължителност на мандата и възнаграждение на членовете на органа Членовете на органа се избират за пет години и могат да бъдат преизбирани. Мандатът на всеки член на органа приключва в навечерието на първото заседание на органа, на което неговият заместник има право да заседава. Член на органа, който е отсъствал от три последователни заседания, се счита за напуснал. По препоръка на органа съветът може да освободи от длъжност член на органа, който вече не отговаря на условията, изисквани по т. 2 на чл. 9. Тази препоръка трябва да бъде предложена с утвърдително гласуване от девет членове на органа.

5-dup4. Когато мястото на член на органа бъде освободено по време на мандата на неговия титуляр, съветът запълва това освободено място, като избира във възможно най-кратък срок друг член за остатъка от мандата в съответствие с приложимите разпоредби на чл. 9.

6-dup3. Членовете на органа получават съответно възнаграждение, чийто размер се определя от общото събрание. Член 11 Процедурни правила на органа

1-dup4. Органът избира свой председател и членовете, които той счита, че е необходимо да бъдат избрани за съставяне на неговото бюро, и приема свои процедурни правила.

2-dup5. Органът се събира толкова често, колкото той прецени за необходимо за надлежното изпълнение на неговите функции, но трябва да провежда поне по две сесии в една календарна година.

3-dup4. Необходимият кворум за събранията на органа е от осем членове. Член 12 Прилагане на системата за плановите оценки

1-dup5. Органът определя датата или датите, на които трябва да бъдат представени плановите оценки в съответствие с чл. 19, както и формата, в която те трябва да бъдат представени, и предписва формуляри за тази цел.

2-dup6. Що се касае до страните и териториите, по отношение на които тази конвенция не се прилага, органът отправя покана до заинтересуваните правителства да представят планови оценки в съответствие с разпоредбите на тази конвенция.

3-dup5. В случай, че дадена държава не представи до определената дата плановите оценки за някоя от своите територии, органът сам ги изготвя, доколкото това е възможно и доколкото е осъществимо, в сътрудничество със заинтересуваното правителство.

4-dup4. Органът проучва плановите оценки, включително допълнителните планови оценки, и с изключение на изискванията за специални нужди той може да поиска от всяка страна или територия, за която е представена оценка, информацията, която той счита за необходима с цел допълване на плановите оценки или изясняване на някой елемент от тях.

5-dup5. С оглед ограничаване употребата и разпределението на упойващите вещества до количествата, необходими за медицински и научни цели и осигуряване тяхната наличност за тези цели, органът потвърждава във възможно най-кратък срок плановите оценки, включително допълнителните планови оценки, или може да измени тези планови оценки със съгласието на заинтересуваното правителство. В случай че не е постигнато съгласие между правителството и органа, той има право да изготви, съобщи и публикува своите собствени планови оценки, включително допълнителните планови оценки.

6-dup4. Освен предвидените в чл. 15 доклади, органът публикува на датите, които той ще определи, но поне веднъж годишно информацията относно плановите оценки, която по негово мнение би улеснила прилагането на тази конвенция. Член 13 Прилагане на системата за статистическите данни

1-dup6. Органът определя начина и формата, под които статистическите данни трябва да бъдат представени, както е предвидено в чл. 20, и предписва формуляри за тази цел.

2-dup7. Органът проучва статистическите данни с цел да определи дали страните или които и да са други държави са се съобразили с разпоредбите на тази конвенция.

3-dup6. Органът може да поиска допълнителна информация, която той счита за необходима с цел допълване на тези статистически данни или изясняване на някой елемент от тях.

4-dup5. Органът няма компетенцията да поставя въпроси или да изразява мнение по статистическите данни, отнасящи се до упойващи вещества, изисквани за специални нужди. Член 14 Мерки, които органът взема с цел да осигури изпълнението на разпоредбите на конвенцията

1-dup7. а) Ако след проучване на информацията, предоставена на органа от правителството в съответствие с разпоредбите на тази конвенция, или на информацията, изпратена от органи на Организацията на обединените нации или от специализирани организации, или ако бъдат одобрени от комисията по препоръка на органа, от други междуправителствени организации или от международни неправителствени организации, от чиято пряка компетентност са тези въпроси и които имат консултативен статут при Икономическия и социален съвет съгласно чл. 71 на Устава на ООН или се ползват с подобен статут по специално споразумение със съвета, органът има обективни основания да счита, че постигането на целите на тази конвенция може да бъде сериозно възпрепятствано поради факта, че някоя страна по конвенцията или страна или територия не изпълнява разпоредбите на конвенцията, той има право да предложи да проведе консултации със заинтересуваното правителство или да поиска обяснения от него. Ако страна по конвенцията или страна или територия, която изпълнява разпоредбите на конвенцията, е станала важен център на незаконно култивиране, производство, фабрикация, трафик или консумация на упойващи вещества или съществува доказателство за наличието на сериозна опасност тя да стане такъв център, органът има право да предложи да проведе консултации със заинтересуваното правителство. Без да се нарушава правото му да предостави въпроса на вниманието на страните, съвета и комисията, както е предвидено в буква „d“, органът ще счита за поверително искането за информация или обяснението, представено от дадено правителство, или предложението за консултации и провежданите консултации с правителство в съответствие с тази буква;

2-dup8. Когато предоставя въпрос на вниманието на страните, съвета и комисията в съответствие с буква „d“ на т. 1, органът може, ако счита това за необходимо, да препоръча на страните да преустановят вноса или износа или и двете – вноса и износа на упойващи вещества от или за съответната страна или територия за определен период или дотогава, докато той прецени, че положението в тази страна или територия е задоволително. Заинтересуваната държава може да отнесе въпроса за разглеждане от съвета.

3-dup7. Органът има право да публикува доклад по всеки от посочените в този член въпроси и да го изпрати на съвета, който го препраща до всички страни. Ако органът публикува в този доклад решение, взето в съответствие с този член, или информация относно такова решение, той трябва също така да публикува мнението на заинтересуваното правителство, ако то пожелае това.

4-dup6. В случаите, когато решение на органа, публикувано в съответствие с този член, не е било взето с единодушие, становището на малцинството трябва да бъде изложено.

5-dup6. Всяка държава е поканена да бъде представена на заседанията на органа, на които в съответствие с този член се разглежда въпрос, който пряко я засяга.

6-dup5. Решенията на органа съгласно този член се вземат с мнозинство от две трети от общия брой на членовете на органа. Член 14 bis Техническа и финансова помощ В случаите, когато прецени това за уместно, органът, действайки съгласувано със заинтересуваното правителство, може в допълнение или вместо мерките, изброени в т. 1 и 2 на чл. 14, да препоръча на компетентните органи на Организацията на обединените нации и на специализираните организации да бъде оказана на въпросното правителство техническа или финансова помощ или и двете с цел да бъдат подкрепени усилията му за изпълнение на неговите задължения, произтичащи от тази конвенция, и по-специално задълженията, залегнали или произтичащи от чл. 2, 35, 38 и 38 bis. Член 15 Доклади на органа

1-dup8. Органът изготвя годишен доклад за своята работа и допълнителни доклади, които той може да прецени за необходими и които включват също анализ на плановите оценки и на статистическите данни, с които той разполага, и в зависимост от случая изложение за обясненията, които правителствата биха могли да представят или е трябвало да представят, както и всички забележки и препоръки, които органът би пожелал да направи. Тези доклади се представят в съвета чрез комисията, която може да формулира забележки, които тя счита за уместни.

2-dup9. Докладите се изпращат на страните и впоследствие се публикуват от генералния секретар. Страните дават разрешение за свободното разпространяване на тези доклади. Член 16 Секретариат Обслужването на комисията и органа от секретариат се осигурява от генералния секретар. По-специално секретарят на органа се назначава от генералния секретар след консултация с органа. Член 17 Специална администрация Страните ще поддържат специална администрация за целите на прилагането на разпоредбите на тази конвенция. Член 18 Информация, която страните трябва да представят на генералния секретар

1-dup9. Страните представят на генералния секретар цялата информация, която комисията може да поиска като необходима за изпълнение на нейните функции, и по-конкретно:

2-dup10. Страните представят информацията, посочена в предходната точка, по начина и на датите и като използват формулярите, които комисията би могла да определи. Член 19 Планови оценки за нуждите от упойващи вещества

1-dup10. Страните изпращат на органа всяка година и за всяка от техните територии по начин и във форма, предписани от него, планови оценки, изготвени на предоставени от органа формуляри, по следните въпроси:

2-dup11. a) Като се отчитат приспаданията, предвидени в т. 3 на чл. 21, общият сбор на плановите оценки за всяка територия и за всяко упойващо вещество, с изключение на опиума и на синтетичните упойващи вещества, ще бъде сумата от количествата, посочени в букви „a“, „b“ и „d“ на т. 1 на този член, увеличена с количеството, необходимо, за да се доведе наличният резерв към 31 декември на предходната година до нивото, оценено в съответствие с разпоредбите на буква „c“ на т. 1;

3-dup8. Всяка държава може да представи в течение на годината допълнителни планови оценки, излагайки обстоятелствата, които ги налагат.

4-dup7. Страните съобщават на органа метода, използван при определяне на посочените в плановите оценки количества, и всякакви изменения на този метод, които биха могли да бъдат направени.

5-dup7. Като се отчитат приспаданията, предвидени в т. 3 на чл. 21, и като се вземат предвид в зависимост от случая разпоредбите на чл. 21 bis, плановите оценки не трябва да бъдат надвишавани. Член 20 Статистически данни, които трябва да бъдат представени на органа

1-dup11. Страните изпращат на органа за всяка от техните територии по начин и във форма, предписани от него, статистически данни, изготвени на предоставени от органа формуляри, по следните въпроси:

2-dup12. a) Статистическите данни по посочените в т. 1 въпроси, с изключение на буква „d“, се изготвят всяка година и се представят на органа не по-късно от 30 юни на годината, следваща годината, за която те се отнасят;

3-dup9. Страните не са задължени да представят статистически данни за специалния резерв, но те представят отделно статистически данни за упойващите вещества, внесени или придобити в страната или територията за специални нужди, както и за количествата упойващи вещества, изтеглени от специалния резерв за задоволяване нуждите на гражданското население. Член 21 Ограничаване на фабрикацията и вноса

1-dup12. Общото количество от всяко упойващо вещество, което ще бъде фабрикувано и внесено от която и да е страна или територия в течение на дадена година, не трябва да надвишава сбора от следните елементи:

2-dup13. От сбора от изброените в т. 1 елементи се приспада всяко количество, което е иззето и предоставено на пазара за законна употреба, както и всяко количество, изтеглено от специалния резерв за задоволяване нуждите на гражданското население.

3-dup10. Ако органът установи, че фабрикуваното и внесеното през дадена година количество надвишава сбора от изброените в т. 1 количества, като се отчитат приспаданията, предвидени в т. 2 на този член, всяко така установено евентуално надвишаване в края на годината се приспада през следващата година от количествата, които трябва да бъдат фабрикувани или внесени, както и от общия сбор от плановите оценки, определени в т. 2 на чл. 19.

4-dup8. a) Ако от статистическите данни за вноса или износа (чл. 20) се установи, че изнесеното количество за дадена страна или територия надвишава общия сбор от плановите оценки за тази страна или територия, така както той е определен в т. 2 на чл. 19, увеличен с количествата, заявени като изнесени, и след приспадане на всички надвишавания, установени в съответствие с т. 3 на този член, органът може да съобщи за това на държавите, които по негова преценка би трябвало да бъдат уведомени;

1-dup13. Производството на опиум от която и да е страна или територия трябва да бъде организирано и контролирано по такъв начин, че доколкото е възможно, количеството, произведено през дадена година, да не надвишава оценката, изготвена в съответствие с т. 1, буква „f“ на чл. 19 за количеството опиум, предвидено да бъде произведено.

2-dup14. Ако органът установи от информацията, която му се предоставя в съответствие с разпоредбите на тази конвенция, че страна, която е представила оценка съгласно т. 1, буква „f“ на чл. 19, не е ограничила съобразно съответните планови оценки опиума, произвеждан в нейните граници за законни цели, и че значително количество опиум, произведен законно или незаконно в границите на тази страна, е включено в незаконен трафик, той може след проучване на обясненията на заинтересуваната страна, които трябва да му бъдат представени в срок от един месец от уведомлението, с което горното се констатира, да реши да приспадне цялото или част от това количество от количеството, което ще бъде произведено, и от общия сбор от плановите оценки, така както е определен в т. 2, буква „b“ на чл. 19 за първата година, през която такова приспадане технически е възможно, като се отчитат периодът от годината и договорните задължения на въпросната страна по отношение на износа на опиум. Това решение влиза в действие 90 дни след като заинтересуваната страна получи уведомлението за него.

3-dup11. След като уведоми заинтересуваната страна за свое решение за приспадане, взето в съответствие с т. 2, органът предприема консултации с тази страна с цел да се постигне задоволително разрешаване на положението.

4-dup9. Ако положението не бъде разрешено задоволително, органът може, ако е уместно, да приложи разпоредбите на чл. 14.

5-dup8. При вземането на решение за приспадане, предвидено в т. 2, органът трябва да отчита не само всички съответни обстоятелства и по-специално тези, които са породили незаконния трафик, посочен в т. 2, но също така и всяка съответна нова мярка за контрол, която страната би могла да предприеме. Член 22 Специална разпоредба, приложима към култивирането

1-dup14. Когато условията в страната или в някоя територия на страна по конвенцията са такива, че забраната за култивиране на опиевия мак, кокаиновия храст или конопеното растение е по нейна преценка най-подходящата мярка за защита на общественото здраве и благополучие и за предотвратяване отклоняването на упойващи вещества за незаконен трафик, заинтересуваната страна трябва да забрани култивирането.

2-dup15. Страната, която забранява култивирането на опиевия мак или на конопеното растение, взема съответните мерки за изземването на незаконно култивираните растения и тяхното унищожаване с изключение на малки количества, необходими на въпросната страна за целите на научни изследвания. Член 23 Национални учреждения по опиума

1-dup15. Всяка страна, която разрешава култивирането на опиевия мак с цел производството на опиум, създава, ако до момента не е направила това, и поддържа едно или няколко държавни учреждения (наричани по-долу в този член „учреждение“), натоварени с изпълнение на функциите, посочени в този член.

2-dup16. Всяка страна, посочена в предходната точка, прилага следните разпоредби по отношение на култивирането на опиевия мак за производство на опиум и по отношение на опиума:

3-dup12. Административните функции, предвидени в т. 2, се изпълняват от едно държавно учреждение, ако конституцията на въпросната страна разрешава това. Член 24 Ограничения за производството на опиум, предназначен за международната търговия

1-dup16. а) Ако някоя страна има намерение да започне да произвежда опиум или да увеличи своето производство на опиум, тя трябва да отчита световното търсене на опиум в момента в съответствие с плановите оценки, публикувани от органа, с цел нейното производство на опиум да не доведе до свръхпроизводство на опиум в световен мащаб;

2-dup17. а) Като се спазват разпоредбите на т. 1, ако някоя страна, която до 1 януари 1961 г. не е произвеждала опиум за износ, желае да изнася от произвеждания от нея опиум количества, които не надхвърлят пет тона годишно, тя уведомява за това органа, като прилага към уведомлението информация относно:

3-dup13. Независимо от разпоредбите на букви „a“ и „b“ на т. 2 страна, която през десетте години, непосредствено предхождащи 1 януари 1961 г., е изнасяла произведен от нея опиум, може да продължи да изнася опиума, който тя произвежда.

4-dup10. a) Страна няма да внася опиум от която и да е страна или територия, освен ако опиумът е произведен на територията:

5-dup9. Разпоредбите на този член не възпрепятстват страна:

1-dup17. Страна, която разрешава култивирането на опиев мак за цели, различни от производството на опиум, взема всички необходими мерки, за да осигури:

2-dup18. Страните трябва да прилагат по отношение на маковата слама режима на сертификати за внос и разрешителни за износ, предвиден в т. 4 до 15 на чл. 31.

3-dup14. Страните представят същите статистически данни за вноса и износа на макова слама, както това се предвижда за упойващите вещества в т. 1, буква „d“ и т. 2, буква „b“ на чл. 20. Член 26 Кокаинов храст и листа от кока

1-dup18. Ако страна разреши култивирането на кокаиновия храст, тя прилага по отношение на него, както и по отношение на листата от кока режима за контрол, предвиден в чл. 23 за опиевия мак; по отношение на буква „d“ на т. 2 на този член задължението на посоченото учреждение се състои единствено в това да вземе реколтата във фактическо владение във възможно най-кратък срок след събирането ѝ.

2-dup19. Доколкото това е възможно, страните трябва да предприемат изкореняване на диворастящите кокаинови храсти. Те трябва да унищожават незаконно култивираните кокаинови храсти. Член 27 Допълнителни разпоредби относно листата от кока

1-dup19. Страните могат да разрешават употребата на листата от кока за приготвянето на ароматичен продукт, който не трябва да съдържа никакъв алкалоид, и те могат, доколкото е необходимо за тази употреба, да разрешават производството, вноса, износа, търговията и държането на тези листа.

2-dup20. Страните представят поотделно плановите оценки (чл. 19) и статистическите данни (чл. 20) относно листата от кока, предназначени за приготвянето на такъв ароматичен продукт; все пак не е необходимо те да правят това, ако същите листа от кока са употребени за извличане на алкалоиди, както и на ароматични продукти и ако това е посочено в плановите оценки и статистическите данни. Член 28 Контрол на конопа

1-dup20. Ако страна разрешава култивирането на конопеното растение с цел производство на коноп или на смолист сок от коноп, тя прилага по отношение на него режима за контрол, предвиден в чл. 23 по отношение на контрола на опиевия мак.

2-dup21. Тази конвенция няма да се прилага по отношение на култивирането на конопеното растение изключително за индустриални цели (влакна и семена) или за градинарски цели.

3-dup15. Страните вземат мерките, които могат да бъдат необходими, за да предотвратят злоупотребата с листата на конопеното растение или незаконния трафик с тях. Член 29 Фабрикация

1-dup21. Страните изискват фабрикацията на упойващи вещества да се осъществява под лицензен режим, освен когато тази фабрикация се извършва от държавно предприятие или държавни предприятия.

2-dup22. Страните:

3-dup16. Страните предотвратяват натрупването в притежание на лицата, занимаващи се с фабрикация на упойващи вещества, на количества упойващи вещества и макова слама, които превишават количествата, необходими за нормалното функциониране на предприятието, като се отчитат пазарните условия. Член 30 Търговия и разпределение

1-dup22. a) Страните изискват търговията и разпределението на упойващите вещества да се осъществяват с лицензи, освен ако тази търговия или това разпределение се извършва от държавно предприятие или държавни предприятия;

2-dup23. Освен това страните:

3-dup17. Желателно е страните да изискват върху писмените или печатни оферти за упойващи вещества, рекламните съобщения от всякакъв вид, както и описателните листовки, отнасящи се до упойващите вещества и използвани с търговска цел, опаковките, съдържащи упойващи вещества, и етикетите, под които упойващите вещества се продават, да бъдат отбелязани международните наименования, съобщени от Световната здравна организация.

4-dup11. Ако страна прецени, че такава мярка е необходима или желателна, тя изисква върху всяка опаковка, съдържаща упойващо вещество, да има ясно открояваща се двойна червена черта. На пакета, в който тази опаковка се изпраща, не трябва да има такава двойна червена черта.

5-dup10. Страните изискват на етикета, под който дадено наркотично вещество се предлага за продажба, да бъдат отбелязани точно упойващото вещество или упойващите вещества, които то съдържа, както и тяхното тегло или процентно съдържание. Изискването за указване на тази информация на етикета не е необходимо да се прилага по отношение на упойващо вещество, отпуснато на частно лице по лекарска рецепта.

6-dup6. Разпоредбите на т. 2 и 5 не е необходимо да се прилагат по отношение на търговията на дребно и разпределението на дребно на упойващи вещества от Списък II. Член 31 Специални разпоредби относно международната търговия

1-dup23. Страните няма съзнателно да разрешават износа на упойващи вещества за която и да е страна или територия освен:

2-dup24. Страните осъществяват в свободните пристанища и свободните зони същия надзор и контрол, както в другите части на техните територии, като се има предвид все пак, че те могат да прилагат по-строг режим.

3-dup18. a) Страните контролират посредством лицензен режим вноса и износа на упойващи вещества с изключение на случаите, когато този внос или износ се извършва от държавно предприятие или държавни предприятия;

4-dup12. a) Всяка страна, разрешаваща вноса или износа на упойващо вещество, изисква получаването на конкретно разрешително за внос или износ за всеки внос или износ, независимо дали се отнася за едно или повече упойващи вещества;

5-dup11. Преди да издадат разрешително за износ, страните изискват сертификат за внос, издаден от компетентните органи на страната или територията вносител и удостоверяващо, че вносът на упойващото вещество или упойващите вещества, за които се отнася, е одобрен, като този сертификат се представя от лицето или заведението, което е подало молба за разрешително за износ. Страните се съобразяват, доколкото практически е възможно, с образеца за сертификат за внос, одобрен от комисията.

6-dup7. Копие от разрешителното за износ се прилага към всяка пратка, а правителството, което издава разрешителното за износ, изпраща копие от него на правителството на страната или територията вносител.

7-dup2. a) Когато вносът е осъществен или когато периодът, определен за вноса, изтече, правителството на страната или територията вносител изпраща обратно на правителството на страната или територията износител разрешителното за износ със съответната заверка на него;

8-dup2. Износът под формата на пратки, адресирани до пощенска кутия или до банка на сметката на лице, различно от лицето, чието име е посочено в разрешителното за износ, е забранен.

9-dup2. Износът под формата на пратки, адресирани до митнически склад, е забранен, освен ако правителството на страната вносител е уточнило в сертификата за внос, представен от лицето или заведението, което е подало молба за разрешително за износ, че е одобрило вноса на пратката с цел тя да бъде депозирана в митнически склад. В този случай в разрешителното за износ се посочва, че пратката се изпраща с тази цел. За всяко изтегляне на пратка от митнически склад се изисква представяне на разрешително, издадено от органите, под ведомството на които се намира складът, и в случаите, когато пратката е предназначена за чужбина, това изтегляне се счита за нов износ по смисъла на тази конвенция.

10. Пратките от упойващи вещества, които влизат на територията на страна или излизат от нея, без да бъдат придружени от разрешително за износ, се задържат от компетентните органи.

11. Страна няма да разрешава транзитното преминаване през нейна територия в направление за друга страна на каквато и да е пратка от упойващи вещества, независимо дали пратката е разтоварена или не от транспортното средство, което я превозва, освен ако копие от разрешителното за износ за тази пратка е представено на компетентните органи на дадената страна.

12. Компетентните органи на дадена страна или територия, през която е разрешено преминаването на пратка от упойващи вещества, вземат всички необходими мерки, за да предотвратят отклонението на тази пратка към местоназначение, различно от това, което е посочено в копието на разрешителното за износ, придружаващо пратката, освен ако правителството на страната или територията, през която преминава пратката, разреши такова отклонение. Правителството на страната или територията на транзита разглежда всяка молба за отклонение така, както, ако се отнася за износ от страната или територията на транзита към страната или територията на новото местоназначение. Ако отклонението е разрешено, разпоредбите на букви „a“ и „b“ на т. 7 се прилагат също и в отношенията между страната или територията на транзита и страната или територията, откъдето първоначално е била изнесена пратката.

13. Никоя пратка от упойващи вещества, пренасяна транзитно или депозирана в митнически склад, не може да бъде подлагана на каквато и да е обработка, която би променила вида на веществата. Опаковката не може да бъде променяна без съгласието на компетентните органи.

14. Разпоредбите на т. 11 до 13 относно транзита на упойващи вещества през територията на дадена страна не се прилагат в случаите, когато пратката е превозвана по въздуха, при условие, че въздухоплавателното средство няма кацане в страната или територията на транзита. Ако въздухоплавателното средство осъществи кацане в тази страна или територия, тези разпоредби се прилагат дотолкова, доколкото обстоятелствата го налагат.

15. Разпоредбите на този член не нарушават разпоредбите на което и да е международно споразумение, ограничаващо контрола, който може да бъде упражнен от всяка страна върху транзитно превозваните упойващи вещества.

16. Никоя разпоредба на този член с изключение на т. 1, буква „a“ и т. 2 не е необходимо да бъде прилагана по отношение на препаратите от Списък III. Член 32 Специални разпоредби относно превоза на упойващи вещества в аптечките за първа помощ на корабите или въздухоплавателните средства, извършващи международни превози

1-dup24. Международният превоз с кораби или въздухоплавателни средства на ограничени количества упойващи вещества, които биха могли да бъдат необходими по време на пътуването за оказване на първа помощ и за спешни случаи, не се счита като внос или износ по смисъла на тази конвенция.

2-dup25. Страната на регистрация трябва да вземе съответните предпазни мерки с цел да не допусне злоупотреба с веществата, посочени в т. 1, или отклоняването им за незаконни цели. Комисията препоръчва такива предпазни мерки, като се консултира с компетентните международни организации.

3-dup19. Упойващите веществата, превозвани с кораби или въздухоплавателни средства в съответствие с разпоредбите на т. 1, попадат под обхвата на законите, правилниците, разрешителните и лицензите на страната на регистрация, без да се нарушава правото на местните компетентни органи да извършват проверки, инспекции и други контролни действия на борда на тези кораби или въздухоплавателни средства. Разпореждането с тези упойващи вещества при спешни случаи не се счита за нарушаване на разпоредбите на чл. 30, т. 2, буква „b“. Член 33 Държане на упойващи вещества Страните няма да разрешават държането на упойващи вещества освен със законно разрешение. Член 34 Мерки за надзор и инспекция Страните изискват:

1-dup25. а) Като спазва своите конституционни разпоредби, всяка страна приема необходимите мерки с оглед култивирането и производството, фабрикацията, извличането, приготвянето, държането, предлагането, предлагането с цел продажба, разпределението, закупуването, продажбата, доставката под каквато и да е форма, посредничеството, изпращането, транзитното изпращане, превозът, вносът и износът на упойващи вещества в противоречие с разпоредбите на тази конвенция и всяко друго действие, което по мнение на тази страна би било в противоречие с разпоредбите на тази конвенция, да се считат като наказуеми нарушения, когато са извършени умишлено, и с оглед тежките нарушения да подлежат на съответстващо наказание, в частност затвор или друго наказание с лишаване от свобода;

2-dup26. Като се отчитат конституционните разпоредби, правната система и националното законодателство на всяка страна:

3-dup20. Никоя разпоредба на този член не засяга разпоредбите на наказателното право на дадена страна в областта на юрисдикцията.

4-dup13. Никоя разпоредба на този член не нарушава принципа, съгласно който нарушенията, за които той се отнася, се определят като такива, преследват и наказват в съответствие с националното законодателство на всяка от страните. Член 37 Изземване и конфискация Всяко упойващо вещество, всяко вещество и оборудване, използвани или предназначени да бъдат използвани за извършване на някое от нарушенията, посочени в чл. 36, могат да бъдат изземвани и конфискувани. Член 38 Мерки срещу злоупотребата с упойващи вещества

1-dup26. Страните отделят специално внимание на злоупотребата с упойващи вещества и вземат всички възможни мерки за предотвратяването ѝ и за осигуряване на навременното разкриване, лечението, възпитанието, постлечебното наблюдение, възстановяване на трудоспособността и социалната реинтеграция на засегнатите лица и координират усилията си за постигането на тези цели.

2-dup27. Страните съдействат, доколкото е възможно, за подготовката на кадри в областта на лечението, постлечебното наблюдение, възстановяването на трудоспособността и социалната реинтеграция на лицата, които злоупотребяват с упойващи вещества.

3-dup21. Страните вземат всички възможни мерки за подпомагане на лицата, на които това е необходимо в работата, да се запознаят с проблемите, произтичащи от злоупотребата с упойващи вещества и предотвратяването ѝ, а също така съдействат за запознаване на населението с тези проблеми, ако съществува опасност, че злоупотребата с тези вещества може да вземе широки размери. Член 38 bis Споразумения, предвиждащи създаването на регионални центрове Ако някоя страна счита това за желателно в борбата си срещу незаконния трафик на упойващи вещества и като отчита своята конституционна, правна и административна система, тя полага усилия, като се ползва по нейно желание от техническите указания на органа или на специализираните организации, да изготви в консултация с другите заинтересувани страни от региона споразумения, които предвиждат създаването на регионални центрове за научни изследвания и обучение с цел решаване на проблемите, произтичащи от незаконните употреба и трафик на упойващи вещества. Член 39 Прилагане на по-строги национални мерки за контрол, отколкото предвидените в тази конвенцията Независимо от която и да е разпоредба на тази конвенция, никоя страна няма да бъде или няма да се счита за възпрепятствана да прилага по-строги или по-сурови мерки за контрол, отколкото предвидените в тази конвенция и по-специално да изисква препаратите от Списък III или упойващите вещества от Списък II да бъдат подложени на мерките за контрол, които се прилагат по отношение на упойващите вещества от Списък I, или на някои от тях, ако счита това за необходимо или уместно с оглед защитата на общественото здравеопазване или благосъстояние. Член 40 Езици на конвенцията и процедура по подписване, ратификация и присъединяване

1-dup27. Тази конвенция, чиито китайски, английски, френски, руски и испански текстове имат еднаква сила, е открита за подписване до 1 август 1961 г. от държавите – членки на Организацията на обединените нации, от всяка държава, която не е членка на Организацията на обединените нации, но е страна по Статута на Международния съд или е членка на специализирана организация на Обединените нации, както и от всяка друга държава, която съветът може да покани да стане страна.

2-dup28. Тази конвенция подлежи на ратификация. Документите за ратификация се депозират при генералния секретар.

3-dup22. Тази конвенция е открита след 1 август 1961 г. за присъединяване на държавите, посочени в т. 1. Документите за присъединяване се депозират при генералния секретар. Член 41 Влизане в сила

1-dup28. Тази конвенция влиза в сила на тридесетия ден след датата на депозиране на четиридесетия документ за ратификация или присъединяване в съответствие с чл. 40.

2-dup29. По отношение на всяка друга държава, която депозира документ за ратификация или присъединяване след датата на депозиране на четиридесетия документ, тази конвенция влиза в сила на тридесетия ден след депозирането от тази държава на нейния документ за ратификация или присъединяване. Член 42 Териториално приложение Тази конвенция ще се прилага за всички територии извън метрополиите, за чиито международни отношения носи отговорност дадена страна, освен ако е необходимо предварителното съгласие на такава територия в съответствие с конституцията на тази страна или на заинтересуваната територия или съгласно обичая. В този случай страната полага усилия да получи в най-кратък срок необходимото съгласие на територията и след като получи съгласието, тя уведомява за това генералния секретар. Конвенцията ще се прилага по отношение на територията или териториите, посочени в това уведомление, от датата на получаването му от генералния секретар. В случаите, когато не се изисква предварително съгласие на територия извън метрополията, заинтересуваната страна посочва в момента на подписването, ратификацията или присъединяването си територията или териториите извън метрополията, по отношение на които ще се прилага тази конвенция. Член 43 Територии за целите на чл. 19, 20, 21 и 31

1-dup29. Всяка страна може да уведоми генералния секретар, че за целите на чл. 19, 20, 21 и 31 една от нейните територии е разделена на две или повече територии или че две или повече нейни територии са обединени в една територия.

2-dup30. Две или повече страни могат да уведомят генералния секретар, че в резултат на създаването на митнически съюз между тях тези страни съставляват една територия за целите на чл. 19, 20, 21 и 31.

3-dup23. Всяко уведомление, направено в съответствие с т. 1 или 2, влиза в действие от 1 януари на годината, следваща годината, в която е направено уведомлението. Член 44 Прекратяване на предшестващи международни договори

1-dup30. С влизането в сила на тази конвенция нейните разпоредби прекратяват и заместват в отношенията между страните по нея разпоредбите на следните договори:

2-dup31. С влизането в сила на тази конвенция чл. 9 на Конвенцията за преследване на незаконния трафик на вредни дроги, подписана в Женева на 26 юни 1936 г., в отношенията между страните по нея, които са страни и по тази конвенция, ще бъде прекратен и заместен от т. 2, буква „b“ на чл. 36 от тази конвенция; все пак всяка от тези страни може, след като уведоми генералния секретар, да остави в действие посочения чл. 9. Член 45 Преходни разпоредби

1-dup31. Функциите на органа, чието създаване се предвижда от чл. 9, ще бъдат, от датата на влизането в сила на тази конвенция (чл. 41, т. 1), временно изпълнявани според техния характер от Постоянния централен комитет, създаден в изпълнение разпоредбите на глава VI на изменената конвенция, посочена в буква „c“ на чл. 44, и от Контролния комитет, създаден в изпълнение разпоредбите на глава II на изменената конвенция, посочена в буква „d“ на чл. 44.

2-dup32. Съветът определя датата, на която новият орган, посочен в чл. 9, ще встъпи във функциите си. На тази дата посоченият орган ще поеме функциите на Постоянния централен комитет и на Надзорния орган, посочени в т. 1, по отношение на държавите, които са страни по изброените в чл. 44 договори и които не са страни по тази конвенция. Член 46 Денонсиране

1-dup32. След изтичането на срок от две години от датата на влизане в сила на тази конвенция (чл. 41, т. 1) всяка страна може от свое име или от името на някоя от териториите, за чиито международни отношения тя носи отговорност, и която е оттеглила съгласието си, дадено в съответствие с чл. 42, да денонсира тази конвенция, като за тази цел депозира документ при генералния секретар.

2-dup33. Ако генералният секретар получи денонсирането преди или на 1 юли, то влиза в действие от 1 януари следващата година; ако денонсирането е получено след 1 юли, то влиза в действие така, както, ако е било получено следващата година преди или на 1 юли.

3-dup24. Действието на тази конвенция се прекратява, ако в резултат на денонсирания, направени в съответствие с разпоредбите на т. 1, условията за нейното влизане в сила, предвидени в чл. 41, т. 1, престанат да съществуват. Член 47 Изменения

1-dup33. Всяка страна може да предложи изменение на тази конвенция. Текстът на това изменение и съображенията, които го обосновават, се изпращат на генералния секретар, който ги изпраща на страните и на съвета. Съветът може да реши:

2-dup34. Ако предложеното изменение, разпространено в съответствие с т. 1, буква „b“ на този член, не е отхвърлено от никоя страна в срок от осемнадесет месеца от разпространяването му, то влиза веднага в сила. Ако обаче предложеното изменение е отхвърлено от някоя страна, съветът може, отчитайки забележките на страните, да вземе решение относно целесъобразността от свикването на конференция, на която да се разгледа това изменение. Член 48 Спорове

1-dup34. Ако между две или повече страни възникне спор по тълкуването или прилагането на тази конвенция, въпросните страни провеждат консултации помежду си с цел да решат този спор по пътя на преговори, разследване, посредничество, помирение, арбитраж, с помощта на регионални организации, по съдебен път или с други мирни средства по техен избор.

2-dup35. Всеки спор от такъв характер, който не може да бъде решен по начините, предвидени в т. 1, се предава за решаване от Международния съд. Член 49 Преходни резерви

1-dup35. Страна може при подписването, ратификацията или присъединяването си да си запази правото да разрешава временно в която и да е от нейните територии:

2-dup36. Резервите, направени в съответствие с т. 1, попадат под следните ограничения:

3-dup25. Всяка страна, която прави резерва съгласно т. 1, трябва:

4-dup14. a) Ако страна, която направи резерва съгласно т. 1, не представи:

5-dup12. Държава, която е направила резерви, може по всяко време с писмено уведомление да оттегли всички или част от резервите. Член 50 Други резерви

1-dup36. Не се допускат други резерви освен резервите, направени съгласно чл. 49 или съгласно следващите точки.

2-dup37. Всяка държава може в момента на подписването, ратификацията или присъединяването си да направи резерви по следните разпоредби от тази конвенция: т. 2 и 3 на чл. 12; т. 2 на чл. 13; т. 1 и 2 на чл. 14; буква „b“ на т. 1 на чл. 31 и чл. 48.

3-dup26. Всяка държава, която желае да стане страна по конвенцията, но иска да ѝ бъде разрешено да направи резерви, различни от изброените в т. 2 на този член или в чл. 49, може да уведоми за това генералния секретар. Ако в срок от дванадесет месеца от датата, на която генералният секретар е изпратил съобщението за тази резерва, една трета от държавите, които преди края на този период са ратифицирали конвенцията или са се присъединили към нея, не са направили възражения против резервата, тя се счита за разрешена, като обаче се има предвид, че държавите, направили възражения против тази резерва, не поемат по отношение на държавата, направила резервата, никакво правно задължение по тази конвенция, свързано с резервата.

4-dup15. Държава, която е направила резерви, може по всяко време с писмено уведомление да оттегли всички или част от резервите. Член 51 Уведомления Генералният секретар уведомява всички държави, посочени в т. 1 на чл. 40, относно:

8-dup3. Препарати, отговарящи на която и да е от формулите, изброени в този списък, и смеси на тези препарати с всякакви вещества, несъдържащи упойващи вещества. 21825 КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ между Народна република България и Република Еквадор (Ратифицирана с Указ № 2540 от 6 август 1987 г. на Държавния съвет на НРБ – ДВ, бр. 63 от 1987 г. Ратификационните документи са разменени на 21 декември 1995 г. в Букурещ. Влиза в сила на 21 януари 1996 г.) Народна република България и Република Еквадор, ръководени от желанието да поддържат и укрепват връзките на приятелство и сътрудничество въз основа на взаимното зачитане на суверенитета и юридическото равенство и на ненамеса във вътрешните работи, и въодушевени от стремежа да уредят консулските си отношения и да определят правата, привилегиите и имунитетите на консулските служби и на членовете на тези служби и да гарантират закрилата на интересите на двете държави и на техните граждани, решиха да сключат тази конвенция. Глава I ОПРЕДЕЛЕНИЯ Член 1 За целите на тази конвенция употребените по-долу термини имат следното значение: „консулска служба“ – генерално консулство, консулство, вицеконсулство или консулско агентство; „консулски окръг“ – територията, върху която е определено на една консулска служба да упражнява консулски функции; „шеф на консулската служба“ – лице, на което е възложено да изпълнява тази функция; „консулско длъжностно лице“ – всяко лице, включително шефът на консулската служба, на което е възложено изпълнението на консулски функции; „консулски сътрудник“ – лице, което работи в административния или в техническия отдел на консулската служба; „член на обслужващия персонал“ – лице, което извършва домашна работа в консулската служба; „член на консулската служба“ – консулско длъжностно лице, консулски сътрудник и член на обслужващия персонал;

8-dup4. „членове на консулския персонал“ – консулските длъжностни лица без шефа на консулската служба, консулските сътрудници и членовете на обслужващия персонал;

9-dup3. „член на частния персонал“ – лице, което извършва изключително частно обслужване на член на консулската служба;

10-dup. „член на семейството“ – съпруг или съпруга на члена на консулската служба, децата и родителите на член на консулската служба или на неговата съпруга винаги когато тези лица живеят заедно с члена на консулската служба или се издържат от него, когато не са граждани на приемащата държава и нямат постоянно местожителство в тази страна;

11-dup. „консулски помещения“ – сгради или части от сгради, включително и резиденцията на шефа на консулската служба, и землените участъци, които се използват изключително за консулски цели, без значение чия собственост са;

12-dup. „консулски архив“ – всички книжа, документи, кореспонденция, книги, печати, филми, магнетофонни ленти и регистри на консулската служба, както и шифрите и кодовете, картотеките и предметите, предназначени за тяхното запазване и съхраняване;

13-dup. „официална кореспонденция“ – всяка кореспонденция, отнасяща се до консулската служба и нейните функции;

14-dup. „кораб на изпращащата държава“ – всеки плавателен съд освен военните кораби, плаващ законно регистриран и под знамето на изпращащата държава;

15-dup. „въздухоплавателно средство на изпращащата държава“ – всяко въздухоплавателно средство с изключение на военните, законно регистрирано в тази държава, носещо нейните държавни знаци и номер;

16-dup. „граждани на изпращащата държава“ – физическите лица, които имат гражданство на тази държава, както и юридическите лица, образувани съгласно нейното законодателство. Член 2 Установяване на консулски отношения

1-dup37. Консулска служба може да бъде открита на територията на приемащата държава само със съгласието на последната.

2-dup38. Седалището на консулската служба, нейният ранг, консулският окръг и броят на нейните членове се договарят между изпращащата държава и приемащата държава.

3-dup27. Изпращащата държава не може да променя седалището, ранга, окръга и броя на членовете на консулската служба без предварителното съгласие на приемащата държава.

4-dup16. Без предварителното съгласие на приемащата държава не може да се открива клон извън седалището на консулската служба, който да е част от нея. Глава II НАЗНАЧАВАНЕ И ОТЗОВАВАНЕ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОНСУЛСКАТА СЛУЖБА Член 3 Гражданство на консулските длъжностни лица Консулското длъжностно лице може да бъде само гражданин на изпращащата държава и не може да бъде постоянно живеещ в приемащата държава. Член 4 Назначаване и приемане на шефа на консулската служба

1-dup38. Преди назначаването на шефа на консулската служба изпращащата държава ще помоли за това по дипломатически път за предварителното съгласие на приемащата държава.

2-dup39. След получаването на съгласието изпращащата държава предава по дипломатически път на приемащата държава консулския патент за назначаването на шефа на консулската служба, в който се посочват неговото пълно име и ранг, седалището и окръгът на консулската служба.

3-dup28. След като бъде представен консулският патент, приемащата държава му издава екзекватура в най-кратък срок.

4-dup17. До получаването на екзекватурата приемащата държава може да разреши на шефа на консулската служба да изпълнява временно своите функции.

5-dup13. Шефът на консулската служба може да започне да изпълнява своите функции само след получаване от приемащата държава на съответната екзекватура или документ за временно признаване.

6-dup8. От момента на получаването на съответната екзекватура или на документ за временно признаване съгласно т. 4 приемащата държава ще вземе всички необходими мерки, за да може шефът на консулската служба да изпълнява своите функции и да се ползва от правата, улесненията, привилегиите и имунитетите, предоставени му от тази конвенция и от законодателството на приемащата държава.

7-dup3. След като е приет шефът на консулската служба, макар и временно да упражнява своите функции, приемащата държава е длъжна да съобщи за него без забавяне на компетентните органи в консулския окръг. Член 5 Временно изпълнение на функциите на шефа на консулската служба

1-dup39. Ако шефът на консулската служба поради някаква причина не може да изпълнява функциите си временно или изобщо, изпращащата държава може да възложи на консулско длъжностно лице от тази или от друга своя консулска служба в приемащата държава или на член от дипломатическия персонал на дипломатическото представителство в приемащата държава временно да изпълнява функциите на шеф на консулската служба. В такъв случай това предварително се нотифицира по дипломатически път на приемащата държава.

2-dup40. Лицето, на което е възложено временно да изпълнява функциите на шеф на консулската служба, се ползва със същите права, улеснения, привилегии и имунитети, с каквито се ползва шефът на консулската служба съгласно тази конвенция.

3-dup29. Приемащата държава може да се съгласи да приеме като временен шеф лице, което не е дипломатически агент, нито е консулско длъжностно лице на изпращащата държава в приемащата държава.

4-dup18. Възлагането на временното управление на консулската служба на член от дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата държава не засяга неговите дипломатически привилегии и имунитети. Член 6 Уведомяване за назначаване, пристигане и отпътуване

1-dup40. Изпращащата държава уведомява писмено по дипломатически път Министерството на външните работи на приемащата държава за:

2-dup41. Винаги когато е възможно, пристигането и окончателното отпътуване на съответните лица се съобщава предварително. Член 7 Идентифициране на членовете на консулската служба

1-dup41. Компетентните органи на приемащата държава издават безплатно на членовете на консулската служба документ, в който се указва тяхната самоличност, ранг и длъжност.

2-dup42. Разпоредбите на този член се прилагат и спрямо членовете на семействата на членовете на консулската служба. Член 8 Лице, обявено „нон грата“

1-dup42. Приемащата държава може да съобщи по всяко време на изпращащата държава, че консулско длъжностно лице е персона нон грата или че някой друг член от консулския персонал вече е неприемлив. В такъв случай изпращащата държава ще отзове това лице и ще сложи край на неговите функции в консулската служба.

2-dup43. Ако изпращащата държава откаже да изпълни или не изпълни в разумен срок задълженията, посочени в т. 1, приемащата държава може да оттегли екзекватурата на шефа на консулската служба или в случая да престане да признава членовете на същата за такива.

3-dup30. Лице, определено за член на консулската служба, може да бъде обявено за неприемливо преди пристигането му на територията на приемащата държава или преди да започне своите функции в консулската служба, ако вече е в тази държава. При всеки от посочените случаи изпращащата държава трябва да оттегли назначаването.

4-dup19. В случаите, за които се отнасят т. 1 и 3, приемащата държава не е длъжна да изложи на изпращащата държава мотивите за своето решение. Член 9 Приключване на функциите на член на консулската служба Функциите на член на консулската служба приключват със:

1-dup43. В случай на прекратяване на консулските отношения:

2-dup44. В случай на временно или окончателно затваряне на консулската служба ще се прилагат разпоредбите на т. 1, буква „а“. Освен това:

1-dup44. Приемащата държава предоставя на консулската служба необходимите гаранции за нормалното изпълнение на нейните функции и взема всички мерки, за да могат членовете на консулската служба да изпълняват ефикасно своята служебна дейност и да се ползват с правата, привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция и в законодателството на приемащата държава.

2-dup45. Приемащата държава подпомага и подкрепя усилията на изпращащата държава за намиране на консулски помещения, резиденция на шефа на консулската служба и жилища за членовете на същата.

3-dup31. Разпоредбите в т. 2 се отнасят и за членовете на семействата на членовете на консулската служба. Член 13 Използване на герба и знамето на изпращащата държава

1-dup45. Държавният герб и наименованието на консулската служба могат да бъдат поставени на езика на изпращащата и на приемащата държава на сградата на консулската служба и на резиденцията на нейния шеф.

2-dup46. Държавното знаме на изпращащата държава може да бъде издигано на сградата на консулската служба и на резиденцията на нейния шеф.

3-dup32. Шефът на консулството може да поставя държавното знаме на превозните средства, ползвани от него при официални случаи. Член 14 Помещения

1-dup46. Изпращащата държава може в съответствие със законодателството на приемащата държава да придобива собственост, да наема или ползва по какъвто и да е друг начин, установен в законите и разпоредбите на приемащата държава, терени, сгради или части от сгради за нуждите на консулската служба и за жилищни помещения на нейните членове, които не са граждани на приемащата държава или постоянно живеещи в тази страна.

2-dup47. Приемащата държава ще оказва всякаква помощ на изпращащата държава за придобиване на терени, сгради или части от сградите за посочените цели в т. 1.

3-dup33. Изпращащата държава трябва да спазва законните норми за строеж и градско планиране, както и всички разпоредби, отнасящи се за зоната или областта, в която се намират споменатите терени, сгради или части от сгради. Член 15 Неприкосновеност на консулските помещения

1-dup47. Консулските помещения са неприкосновени.

2-dup48. Компетентните органи на приемащата държава не могат да влизат в тях без позволението на шефа на консулската служба, на шефа на дипломатическото представителство на изпращащата държава или на лице, упълномощено от един от тях.

3-dup34. Разпоредбите на т. 1 и 2 важат също така и за жилищата на членовете на консулската служба, ако не са граждани на приемащата държава или постоянно живеещи в тази страна.

4-dup20. Съгласно разпоредбите в т. 1 и 2 приемащата държава се задължава да предприеме всички необходими мерки за закрила на консулските помещения срещу непозволено влизане или повреда и да попречи да се смущава спокойствието на консулската служба или да се засяга нейното достойнство.

5-dup14. Консулските помещения, мебелировката и другото имущество на консулската служба и нейните транспортни средства не могат да бъдат реквизирани за национална отбрана или за обществено ползване. Член 16 Освобождаване от данъци на консулските помещения

1-dup48. Консулските помещения, резиденцията на шефа и жилищата на членовете на консулската служба, които са собственост или са наети от изпращащата държава или от лице, което е неин представител, се освобождават от всякакви държавни, областни и общински данъци и задължения освен тези за извършени услуги.

2-dup49. Освобождаването от данъци и задължения, посочени в т. 1, не се прилага съгласно законодателството на приемащата държава за данъците и задълженията, които трябва да заплати лицето, сключващо сделки с изпращащата държава или с лице, което действа като нейн представител.

3-dup35. Освобождаването от данъци по т. 1 се прилага за придобиване на собственост, владение или ползване на движими и недвижими имоти от изпращащата държава само за консулски цели. Член 17 Неприкосновеност на консулските архиви Консулските архиви са винаги неприкосновени независимо от това, къде се намират. Член 18 Свобода на съобщенията

1-dup49. Консулската служба има право да се свързва с правителството, дипломатическите представителства и другите консулски служби на изпращащата държава независимо къде се намират. За тази цел консулската служба може да ползва всички подходящи съобщителни средства, като шифър, код, дипломатически или консулски куриери, дипломатически или консулски пратки. Консулската служба може да инсталира и използва радиопредавател само със съгласието на приемащата държава.

2-dup50. Служебната кореспонденция на консулската служба и консулската пратка са неприкосновени и не могат да бъдат отваряни, задържани, нито пък подлагани на контрол от страна на властите на приемащата държава. Когато обаче компетентните органи на приемащата държава имат основателни причини да смятат, че пратката съдържа неща, които не са служебна кореспонденция, документи или предмети за ползване от консулската служба, могат да помолят да бъде отворена в тяхно присъствие от представител, упълномощен от изпращащата държава. Ако органите на изпращащата държава откажат искането, пратката ще бъде върната обратно, откъдето е изпратена.

3-dup36. Пратките, които представляват консулската поща, трябва да пътуват с външно видими знаци, показващи техния служебен характер, и могат да съдържат само кореспонденция, официални документи или предмети, предназначени изключително за служебни цели.

4-dup21. На консулския куриер, притежаващ официален документ, в който се посочва неговият статут и в който е означен броят на пратките, поверени му като поща, приемащата държава предоставя същите права, привилегии и имунитети, с каквито се ползва дипломатическият куриер на изпращащата държава. Същото се прилага и за консулския куриер „ad hoc“, чиито права, привилегии и имунитети се прекратяват в момента, в който куриерската пратка се достави по предназначението ѝ.

5-dup15. Консулската пратка може да бъде поверена на капитан на кораб или на командир на търговско въздухоплавателно средство, който пристига на място, позволено за влизане. Това лице трябва да е снабдено с официален документ, в който се посочват бройките на пратката, от които се състои, но то не се счита за консулски куриер. Консулската служба, след като получи разрешение от местните компетентни органи, може да изпрати един от своите членове да получи и да предаде консулската пратка пряко и свободно на ръка от капитана на кораба или от командира на въздухоплавателното средство. Глава IV УЛЕСНЕНИЯ, ПРИВИЛЕГИИ И ИМУНИТЕТИ НА ДЛЪЖНОСТНИТЕ ЛИЦА И ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОНСУЛСКАТА СЛУЖБА Член 19 Неприкосновеност на консулските длъжностни лица

1-dup50. Консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства, ако не са граждани на приемащата държава или постоянно живеещи в нея, се ползват с лична неприкосновеност. Те не подлежат на задържане под каквато и да било форма.

2-dup51. Приемащата държава се отнася към членовете на консулската служба с необходимото уважение и предприема необходимите мерки, за да гарантира тяхната закрила, свобода и достойнство. Член 20 Имунитет от юрисдикция

1-dup51. Членовете на консулската служба и членовете на техните семейства, ако не са граждани на приемащата държава или постоянно живеещи в нея, се ползват с имунитет от юрисдикцията на тази държава освен за гражданските искове, отнасящи се до:

2-dup52. С изключение на случаите, изброени в т. 1, не се прилагат изпълнителни мерки освен при условие, че те не накърняват личната неприкосновеност на члена на консулската служба или на неговото жилище.

3-dup37. Членовете на семействата на членовете на консулската служба, ако не са граждани на приемащата държава или постоянно живеещи в нея, се ползват със същия имунитет от юрисдикцията на приемащата държава, какъвто имат членовете на консулската служба. Член 21 Имунитет от юрисдикция при изпълнение на консулските функции

1-dup52. Консулските длъжностни лица и консулските сътрудници не попадат под юрисдикцията на съдебните и административните органи на приемащата държава за действия, извършени при изпълнението на консулските им функции.

2-dup53. Разпоредбите на т. 1 не се прилагат в случаите на гражданско съдопроизводство, започнато:

1-dup53. Консулското длъжностно лице не е длъжно да се явява като свидетел.

2-dup54. Консулските сътрудници или членовете на обслужващия персонал могат да бъдат призовани пред съдилищата или други компетентни органи на приемащата държава в качеството им на свидетели в съдебни или административни процедури. Те не са длъжни да дават показания, отнасящи се до въпроси, свързани с изпълнението на техните служебни функции, нито да представят служебни документи или друга документация, свързана с тях. Също така могат да откажат да дават показания като експерти съгласно законодателството на изпращащата държава.

3-dup38. Ако консулски сътрудник или член на обслужващия персонал откаже да се яви като свидетел или да дава показания като такъв, не могат да му бъдат налагани никакви принудителни мерки или санкции.

4-dup22. Съдилищата или другите компетентни органи на приемащата държава, които изискват свидетелски показания от член на консулската служба, трябва да предприемат подходящи мерки, за да не затрудняват изпълнението на неговите функции. Свидетелските показания от това лице могат да бъдат получени в устна или писмена форма в консулската служба или в жилище на член на консулската служба.

5-dup16. Точки 1, 2, 3 и 4 се прилагат по същия начин и за членовете на семействата на членовете на консулската служба. Член 23 Освобождаване от лични облагания Приемащата държава освобождава членовете на консулската служба и членовете на семействата им, ако не са граждани на приемащата държава или постоянно живеещи в тази страна, от всякакви лични облагания, обществени или военни задължения, като реквизиции, контрибуции и настанявания в квартири. Член 24 Освобождаване от регистриране и разрешаване за постоянно пребиваване

1-dup54. Консулските длъжностни лица, консулските сътрудници и членовете на техните семейства се освобождават от всякакви задължения, предвидени от законодателството на приемащата държава относно регистрирането на чужденците и разрешенията за постоянно пребиваване.

2-dup55. Разпоредбите в т. 1 не се прилагат за консулските сътрудници, които не са граждани на изпращащата държава или които упражняват в приемащата държава частна дейност с доходен характер, както за членовете на семействата на тези лица. Член 25 Свобода на движение Приемащата държава гарантира свободата на движение и преминаване през нейната територия на всички членове на консулската служба и на членовете на техните семейства с изключение на зоните със забранен или ограничен достъп по съображения за държавна сигурност. Член 26 Освобождаване от режима за социално осигуряване

1-dup55. Без да се пречи на разпореденото в т. 3, членовете на консулската служба и членовете на техните семейства са освободени, що се касае до услугите, които извършват към изпращащата държава, от разпоредбите за социалното осигуряване, които са в сила в приемащата държава.

2-dup56. Освобождаването, предвидено в т. 1, се прилага и за членовете на частния персонал, който е на служба само при членовете на консулската служба, ако:

3-dup39. Членовете на консулската служба, които използват лица, към които не се прилага предвиденото освобождаване в т. 2, трябва да изпълняват своите задължения, които разпоредбите по социалното осигуряване на приемащата държава налагат на лицата, осигуряващи работа.

4-dup23. Освобождаването, предвидено в т. 1 и 2, няма да пречи на доброволното участие в режима за социално осигуряване на приемащата държава, ако това е разрешено от нея. Член 27 Освобождаване от данъци Членовете на консулската служба и членовете на техните семейства, ако не са граждани на приемащата държава или постоянно живеещи в нея, се освобождават от заплащането на всякакви държавни, областни и местни данъци и такси с изключение на:

1-dup56. Приемащата държава позволява съгласно своето законодателство влизането и излизането с освобождаване от всякакви митнически такси и данъци освен разноските за магазинаж, транспорт и аналогични услуги на предметите, предназначени за:

2-dup57. Членовете на консулската служба и техните семейства се освобождават от митнически контрол на личния багаж и от заплащането на митнически такси и други плащания. Багажът обаче може да бъде проверен, когато има основателни причини да се предполага, че съдържа предмети, различни от споменатите в т. 1, буква „б“, или чийто внос или износ са забранени от законодателството на приемащата държава или са подложени на карантина. Тази проверка може да се извърши само в присъствие на консулското длъжностно лице или на член на неговото семейство. Член 29 Смърт на член на консулската служба или на член от неговото семейство В случай на смърт на член на консулската служба или на някой от членовете на семейството му приемащата държава е длъжна да:

1-dup57. Членовете на консулската служба се ползват от привилегиите и имунитетите, уредени с тази конвенция, от момента, в който влязат на територията на приемащата държава, за да заемат своя пост, или ако вече се намират на тази територия – от момента, в който поемат функциите си в консулската служба.

2-dup58. Членовете на семейството на член на консулската служба и членовете на неговия частен персонал се ползват от привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция, от датата, на която членът на консулската служба започва да се ползва от привилегиите и имунитетите съгласно т. 1 или от деня на влизането им на територията на приемащата държава, или от датата, на която те пристигат, за да се присъединят към своето семейство или на частния персонал на члена на консулската служба. От тези дати ще влезе в сила онази от тях, която е следващата.

3-dup40. Когато приключат функциите на член на консулската служба, прекратяват се и неговите привилегии и имунитети, както и тези на членовете на семейството му и на тези, които са негов частен персонал; нормално това става в момента, в който заинтересуваното лице напусне приемащата държава или когато изтече разумният срок, който му е предоставен за това, с по-предишна дата, въпреки че остават в сила до този момент, включително в случай на въоръжен конфликт. Привилегиите и имунитетите на лицата, за които се отнася т. 2, приключват в момента, в който тези лица престанат да принадлежат към семейството или да са на служба при члена на консулската служба. Когато тези лица са в състояние да напуснат приемащата държава в срока, който им е определен, техните привилегии и имунитети остават в сила до момента на тяхното излизане.

4-dup24. Имунитетът от юрисдикцията на приемащата държава остава в сила за неопределено време по отношение на действията, извършвани от консулско длъжностно лице или консулски сътрудник в изпълнение на техните функции.

5-dup17. В случай на смърт на член на консулската служба членовете на неговото семейство продължават да се ползват от привилегиите и имунитетите, които им се полагат, до напускането на приемащата държава или до изтичането на разумния срок, който им позволява да сторят това. Член 31 Специални разпоредби за привилегии и имунитети

1-dup58. Привилегиите и имунитетите, установени в тази конвенция, не се предоставят на консулските сътрудници или на членовете на обслужващия персонал, които са граждани на приемащата държава или са постоянно живеещи в тази страна.

2-dup59. Членовете на семейството на консулския сътрудник или на обслужващия персонал, които не упражняват дейност от доходен характер, се ползват от привилегиите и имунитетите, които се предоставят съгласно тази конвенция на консулските сътрудници и на членовете на обслужващия персонал, в случай че не са постоянно живеещи в приемащата държава.

3-dup41. Приемащата държава упражнява юрисдикцията си спрямо лица, незакриляни от привилегиите и имунитетите, установени в тази конвенция по посочените причини в т. 1 и 2 по такъв начин, че да не се пречи на изпълнението на функциите на консулската служба. Член 32 Отказване от привилегии и имунитети

1-dup59. Изпращащата държава може да се откаже от които иска привилегии и имунитети, ползвани от членовете на консулската служба и от членовете на техните семейства съгласно постановеното в чл. 21 и 22. При всеки отделен случай отказът трябва да се направи изрично в писмена форма.

2-dup60. Отказът от имунитет от юрисдикцията на приемащата държава относно присъда не означава отказ от имунитет, що се отнася до изпълнението на решение. За тази цел се изисква специален отказ.

3-dup42. Ако член на консулската служба, който се ползва с имунитет от юрисдикцията на приемащата държава, предяви иск по дело, не може да се позове на този имунитет относно всеки насрещен иск, произтичащ или свързан директно с основания иск.

4-dup25. Освобождаването на консулското длъжностно лице от юрисдикцията на приемащата държава не значи освобождаване от юрисдикцията на изпращащата държава. Член 33 Зачитане законите и правилниците на приемащата страна Членовете на консулската служба и членовете на техните семейства трябва да спазват всички задължения, наложени от законодателството на приемащата държава, отнасящи се до застраховка за гражданска отговорност за вреди, нанесени на трети лица при ползването на моторни превозни средства, кораби или въздухоплавателни средства. Член 34 Събиране на консулски такси Консулската служба може да събира такси за консулските услуги, извършвани на територията на приемащата държава, които се освобождават от всякакъв вид данъци или задължения в тази страна. Глава V КОНСУЛСКИ ФУНКЦИИ Член 35 Защита на права и интереси Консулското длъжностно лице има право:

1-dup60. Консулското длъжностно лице има право да упражнява консулските си функции в своя консулски окръг.

2-dup61. При особени обстоятелства може със съгласието на приемащата държава да упражнява консулските си функции и извън своя консулски окръг. Член 37 Упражняване на консулските функции за сметка на трета държава Консулска служба на изпращащата държава с предварително писмено уведомяване на приемащата държава и при условие, че тя не се противопоставя, може да упражнява консулски функции за сметка на трета държава в приемащата държава. Член 38 Връзка с властите на приемащата държава При изпълнението на своите функции консулското длъжностно лице може да се обръща писмено или устно към:

1-dup61. Консулското длъжностно лице има право свободно да влиза във връзка с гражданите на изпращащата държава и да ги посещава. Гражданите на изпращащата държава трябва да имат също свобода да се свързват с консулските длъжностни лица и да ги посещават.

2-dup62. Компетентните органи на приемащата държава уведомяват незабавно консулската служба на изпращащата държава в случай, че в консулския окръг е задържан или лишен от свобода под каквато и да е форма гражданин на изпращащата държава, като съобщават мотивите за тези мерки.

3-dup43. Всяко съобщение, отправено до консулската служба от задържаното или лишено от свобода лице под каквато и да е форма, се предава незабавно и от органите на приемащата държава.

4-dup26. Консулското длъжностно лице има право да посещава гражданин на изпращащата държава, който е задържан или лишен от свобода под каквато и да е форма да разговаря с него и да организира неговата защита пред съда.

5-dup18. Разпоредбите в т. 2, 3 и 4 се прилагат също така и по отношение на гражданин на изпращащата държава, лишен от свобода в приемащата държава в изпълнението на присъда.

6-dup9. Правата, изброени в този член, се прилагат съобразно законодателството на приемащата държава по такъв начин, че същото да не препятства пълноценното им упражняване.

7-dup4. Консулското длъжностно лице има право да връчва на гражданин на изпращащата държава, към когото се прилагат разпоредбите на този член, хранителни продукти, дрехи, лекарства и книги в количества и в сроковете, предвидени в законодателството на приемащата държава.

8-dup5. В случай на завеждането на наказателно дело срещу гражданин на изпращащата държава компетентните органи на приемащата държава информират консулското длъжностно лице относно нарушението, за което се обвинява. Консулското длъжностно лице може да присъства по време на процеса.

9-dup4. Компетентните органи на приемащата държава запознават незабавно гражданина на изпращащата държава с разпоредбите на този член, ако той е задържан или лишен от свобода под каквато и да е форма в приемащата държава. Член 40 Регистриране на гражданите на изпращащата държава Консулското длъжностно лице има право да вписва в регистрационния дневник на консулската служба гражданите на изпращащата държава, които постоянно или временно живеят в неговия консулски окръг. Член 41 Паспорти, визи и документи за пътуване Консулското длъжностно лице има право:

1-dup62. Консулското длъжностно лице съгласно законодателството на приемащата държава може да покровителства малолетните или тези граждани на изпращащата държава, които не са в състояние да извършват самостоятелни правни действия, по-специално когато се налага да им бъде назначен настойник или попечител.

2-dup63. Компетентните органи на приемащата държава уведомяват писмено консулската служба за случаите, когато се налага да бъде назначен настойник или попечител на гражданин на изпращащата държава.

3-dup44. В случаите, в които не е осигурено администриране на имоти на малолетни или други лица, които не са в състояние да извършват правни действия, консулското длъжностно лице може да помоли компетентните органи на приемащата държава да назначат администратор на тези имоти или да вземат съответните мерки. Член 44 Съобщаване на съдебни и извънсъдебни решения и изпълнение на съдебни поръчки Консулските длъжностни лица са компетентни да съобщават за съдебни и извънсъдебни решения и за изпълнението на съдебни поръчки съгласно действащите международни договори, а при липса на такива – по начин, който е съвместим със законодателството на приемащата държава. Член 45 Нотариални функции В рамките, които предвижда законодателството на приемащата държава, консулското длъжностно лице е компетентно да извършва в консулската служба, в дома на гражданин, на борда на въздухоплавателно средство или на кораб на изпращащата държава следните функции:

1-dup63. В случай, че не противоречи на законодателството на приемащата държава, консулското длъжностно лице има право да получи от гражданите на изпращащата държава документи, пари, ценни предмети тяхна собственост или предназначени за тях и да ги съхранява.

2-dup64. Консулското длъжностно лице има право да получава от органите на приемащата държава документи, пари, стойностни предмети и други, които са били загубени от гражданите на изпращащата държава по време на пребиваването им в приемащата държава, с цел да бъдат върнати на техните собственици.

3-dup45. Депозираните предмети съгласно т. 1 и 2 могат да бъдат изнесени от приемащата държава в случай, че това не противоречи на нейното законодателство. Член 47 Юридическа валидност на консулските дейности Документите, копията, преводите, извлеченията от тях и документите, издадени, освидетелствани, заверени, легализирани, визирани или удостоверени от консулското длъжностно лице в приемащата държава съгласно чл. 45, имат еднаква юридическа валидност и доказателствена сила както съответните документи, издадени или заверени от компетентните власти на изпращащата държава. Член 48 Функции по гражданското състояние

1-dup64. В рамките на законодателството на изпращащата държава консулското длъжностно лице има право да действа като служител по гражданското състояние в следните случаи:

2-dup65. Компетентните органи на приемащата държава изпращат по молба на консулската служба преписи или копия от регистъра за чужденци, отнасящи се за гражданите на изпращащата държава.

3-dup46. Консулското длъжностно лице съобщава на компетентните органи на приемащата държава за регистрирани раждания, бракосъчетания и настъпила смърт на граждани на изпращащата държава в случай, че това изисква законодателството на приемащата държава. Член 49 Уведомяване за настъпила смърт, наследство и пълномощия

1-dup65. Компетентните органи на приемащата държава уведомяват незабавно консулската служба за настъпила смърт на гражданин на изпращащата държава, като ѝ връчват копие от удостоверението за смърт, освободено от такса, и предават пълно сведение за наследниците, заветниците, наследственото имущество, за наличието на завещание, както и за всички законно действащи разпоредби по откриване на наследство в приемащата държава, когато наследниците или заветниците са граждани на изпращащата държава.

2-dup66. Консулското длъжностно лице може да представлява гражданите на изпращащата държава пред компетентните органи на приемащата държава в съответствие с нейното законодателство по наследствени производства и без да е специално упълномощно за това, ако тези граждани поради отсъствие или поради други причини не са в състояние своевременно да защитават своите права и интереси.

3-dup47. Консулското длъжностно лице, в чийто окръг се намира наследството, може:

4-dup27. Компетентните органи на приемащата държава уведомяват консулската служба за предприетите мерки за откриването на наследство, осигуряването, запазването и администрирането на неговото имущество, останало на тази територия от починал гражданин на изпращащата държава.

5-dup19. Консулското длъжностно лице може да помогне на заинтересуваните лично или чрез пълномощник в рамките на наследствено дело, приемайки необходимите предварителни решения на съда за осигуряване правата на гражданина или гражданите на изпращащата държава, законно легитимирани като наследници, независимо от това, какво е било гражданството на наследодателя в момента на неговата смърт. Член 50 Получаване на наследствени имущества

1-dup66. Консулското длъжностно лице е упълномощено да получи от компетентните органи на приемащата държава, след като е приключило наследственото дело, движимото имущество, което е част от наследственото имущество, или сумата в пари, получена от продажбата на движимото или недвижимото имущество, с цел да се предадат на гражданина на изпращащата държава, който е наследник, законно легитимиран, и който няма местожителство в приемащата държава, и който не е взел участие нито лично, нито чрез представител в наследственото дело.

2-dup67. Споменатото имущество в т. 1 или получената сума от неговата продажба да се връчват на консулското длъжностно лице след заплащането или обезпечаването на вземанията, произтичащи от наследството съгласно законодателството на приемащата държава.

3-dup48. Предаването и изнасянето на посоченото имущество в т. 1 се извършват съобразно законодателството на приемащата държава. Член 51 Настъпване на смърт на граждани по време на временно пребиваване

1-dup67. Компетентните органи на приемащата държава предават на консулското длъжностно лице личните вещи, парите и ценните предмети, които е носил със себе си гражданинът на изпращащата държава, когато той е починал по време на временния си престой в приемащата държава, в случай че не е възможно да бъдат предадени на упълномощено лице, с изключение на тези, придобити в приемащата държава, чийто износ е забранен в момента на настъпването на смъртта.

2-dup68. Предаването и изнасянето на споменатите имущества в т. 1 се осъществяват съгласно законодателството на приемащата държава. Член 52 Функции по морския и речния транспорт

1-dup68. Консулското длъжностно лице има право да оказва всякаква помощ на корабите на изпращащата държава, както и на екипажите на тези кораби по време на тяхното пребиваване в териториалните или вътрешните води на приемащата държава.

2-dup69. Консулското длъжностно лице може да предприема всякакви необходими мерки за прилагането на законодателството на изпращащата държава относно корабоплаването. За тази цел то може да посещава корабите на изпращащата държава и да приема капитаните и членовете на екипажа на тези кораби в съответствие със законодателството на приемащата държава.

3-dup49. Без да накърнява правата на компетентните органи на приемащата държава, консулското длъжностно лице има право:

4-dup28. Когато съдилищата или други компетентни органи на приемащата държава имат намерение да предприемат принудителни действия или да започнат официално разследване на борда на кораба на изпращащата държава, който се намира в териториалните или вътрешните води на приемащата държава, тези органи трябва да уведомят за това съответното консулско длъжностно лице. Това уведомление се прави в подходящ срок преди започване на действията, за да може консулското длъжностно лице да присъства при извършването им. Ако консулското длъжностно лице или неговият представител е бил възпрепятстван да присъства на тези действия, компетентните органи на приемащата държава са длъжни да му предават пълна информация за извършените действия.

5-dup20. Разпоредбите на т. 1 се прилагат и в случаите, когато се наложи компетентните органи на приемащата държава да водят разпит на брега за произшествие, станало на кораба, съответно на капитана, на член на екипажа или на пътник от кораба, който е гражданин на изпращащата държава.

6-dup10. Компетентните органи на приемащата държава, освен по изрично искане на капитана на кораба или на консулското длъжностно лице, не могат да се намесват във вътрешните работи на кораба и във всичко, отнасящо се до въпросите за отношенията между членовете на екипажа, трудовите отношения, дисциплината и други действия от вътрешен ред, когато не се нарушава спокойствието, безопасността и законодателството на приемащата държава.

7-dup5. Разпоредбите на т. 1 и 2 не се прилагат към обичайния митнически, паспортен, санитарен и пристанищен контрол на морската администрация, а също така за спасяването на човешки живот по море, предотвратяване замърсяването на морски води и към други действия, предприети по искане или със съгласие на капитана на кораба на изпращащата държава. Член 53 Сведение за корабокрушения и корабни катастрофи

1-dup69. Ако кораб на изпращащата държава е потънал, заседнал или е претърпял друга авария в териториалните или вътрешните води на приемащата държава или ако какъвто и да е предмет, принадлежащ към този кораб или представляващ част от неговия товар, бъде намерен в приемащата държава, компетентните органи на тази страна уведомяват за това незабавно консулското длъжностно лице на изпращащата държава. Те също го уведомяват за взетите мерки за спасяване на хората, кораба, товара и друго имущество, намиращо се на кораба, както и на предметите, принадлежащи на кораба или представляващи част от неговия товар, които са се отделили от кораба.

2-dup70. Консулското длъжностно лице може да оказва всякаква помощ на претърпелия авария кораб, на членовете на неговия екипаж и на пасажерите. За тази цел то може да се обръща за съдействие към компетентните органи на приемащата държава, които са длъжни да му оказват необходимата помощ.

3-dup50. В случай, че нито капитанът на кораба, нито собственикът, нито агентът или съответните застрахователи са в състояние да вземат мерките, които са необходими за спасяването или разпореждането с кораба или товара му, консулското длъжностно лице от името на собственика на кораба на изпращащата държава предприема същите такива мерки, които би могъл да предприеме самият собственик на кораба или товара му.

4-dup29. Катастрофирал кораб на изпращащата страна и неговият товар и провизии се освобождават от митнически такси, тарифи и данъци на приемащата държава винаги когато не се използват в тази страна. Член 54 Функции относно търговските въздухо-плавателни средства Разпоредбите на чл. 52 и 53 се прилагат аналогично и по отношение на търговските въздухо-плавателни средства на изпращащата държава. Член 55 Други консулски функции Консулското длъжностно лице може да упражнява и други функции в консулската служба, поверени му от изпращащата държава, които не са забранени или не противоречат на законодателството на приемащата държава или които произтичат от действащите международни договори между изпращащата и приемащата държава. Глава VI ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 56 Спазване законодателството на приемащата страна

1-dup70. Всяко лице, което съгласно тази конвенция се ползва от улеснения, привилегии и имунитети, е длъжно да спазва законодателството на приемащата държава. Също така е длъжно да не се намесва във вътрешните работи на тази страна.

2-dup71. Консулските помещения не трябва да се ползват по начин, несъвместим с упражняването на консулските функции. Член 57 Упражняване на консулските функции от дипломатическите представителства

1-dup71. Разпоредбите на тази конвенция се прилагат и за консулската секция при дипломатическото представителство.

2-dup72. Имената на членовете на дипломатическото представителство, които са аташета в консулската секция и са натоварени да изпълняват консулските функции в това представителство, се съобщават в Министерството на външните работи на приемащата държава или на определените от него органи.

3-dup51. При изпълнението на консулските функции дипломатическото представителство може да се обърне:

4-dup30. Привилегиите и имунитетите на членовете на дипломатическото представителство, за които се отнася т. 2, са валидни съгласно нормите на международното право и дипломатическите отношения. Член 58 Решаване на спорове Високодоговарящите се страни се споразумяха да решават по обикновен дипломатически път всякакъв вид спор, който възникне при тълкуването или изпълнението на тази конвенция. Член 59 Ратифициране Тази конвенция подлежи на ратифициране и влиза в сила след изтичане на 30 дни от деня на размяната на ратификационните документи, която ще се извърши в София. Член 60 Валидност и прекратяване Тази конвенция се сключва за неопределен срок и е в сила до изтичането на 6 месеца, считано от датата, от която една от високодоговарящите се страни писмено или по дипломатически път я денонсира. В уверение на което упълномощените лица на двете държави подписаха и подпечатаха тази конвенция в София на 19 май хиляда деветстотин осемдесет и седма година в четири оригинални екземпляра, два на български език и два на испански език, като текстовете имат еднаква сила. За Държавния съвет на Народна Република България: Любен Гоцев, зам.-министър на външните работи За Република Еквадор: Луис Бенигно Гайегос Чирибога, временно управляващ посолството на Република Еквадор в София 21655 ПРОГРАМА за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката между правителството на Република България и правителството на Сирийската арабска република за периода 1994 – 1997 г. (Утвърдена с Решение № 10 на Министерския съвет от 4 февруари 1993 г. В сила от 23 март 1994 г.) Правителството на Република България и Правителството на Сирийската арабска република, наричани по-долу „двете страни“, ръководени от желанието да развиват сътрудничеството в областта на културата, образованието и науката, и в изпълнение на Спогодбата за научно и културно сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Сирийската арабска република от 28 юни 1962 г., се договориха за подписване на тази програма за периода 1994 – 1997 г.:

I-dup. Наука и образование Член 1 Двете страни съдействат за продължаване и разширяване на сътрудничеството между Министерството на науката и образованието на Република България и Министерството на образованието на Сирийската арабска република. Член 2 Двете страни си разменят информация относно различните степени на образованието с цел запознаване с опита и новостите в образованието във всяка една от тях. Член 3 Двете страни си предоставят учебни програми и специализирани издания по проблемите на образованието за всички степени на френски, английски, руски или български език. Член 4 Двете страни поощряват установяването и развитието на преките връзки и сключването на преки договори между висши учебни заведения на Република България и Сирийската арабска република. Член 5 Двете страни си предоставят годишно на реципрочна основа от 4 до 5 стипендии за аспирантура, пълен курс на обучение. Член 6 Като вземат предвид предишните планове и спогодби между Република България и Сирийската арабска република, двете страни се съгласиха приетите съгласно тях сирийски граждани в български учебни заведения да завършат обучението си в България. Член 7 Двете страни съдействат и създават възможности за обучение на свои граждани на собствени разноски, които пълно или частично заплащат разходите за обучението си. Член 8 Двете страни съдействат за обмена на академични научни кадри и учители. Условията, областите и обемът на този обмен се уточняват допълнително. Член 9 Двете страни обменят информация и покани за участие в международни конференции, симпозиуми и конгреси в областта на образованието и науката, организирани на тяхна територия. Член 10 Двете страни съдействат за отправянето на взаимни покани за гостувания във висшите учебни заведения на академични кадри за четене на лекции и провеждане на научно-педагогически консултации. Член 11 По време на действието на тази програма двете страни си разменят по една двучленна делегация в областта на образованието за срок по 7 дни. Член 12 Двете страни приемат за обучение в учебните си заведения децата на служители от дипломатическите мисии. Условията, при които ще се извършва обучението, се предоставят на реципрочна основа. Член 13 Двете страни ще положат необходимите усилия за подписване на спогодба за взаимно признаване еквивалентността на документите за образование, научните степени и звания.

II-dup. Култура и изкуство Член 14 Двете страни осигуряват условия за подготовката и представянето по една художествена изложба – живопис, графика или фотоизложба. Условията за провеждане на изложбата ще бъдат уточнени допълнително. Член 15 Двете страни отправят взаимни покани за участие на художници в срещи и фестивали в областта на изкуствата от международен характер, провеждани на тяхна територия. Подробностите ще се уточняват по дипломатически път. Член 16 Двете страни отправят взаимни покани за участие в международни театрални прояви и насърчават преките контакти между театралните творци във всяка една от тях. Подробностите ще се уточняват по дипломатически път. Българската страна изпраща, а сирийската страна приема един преподавател по някоя от театралните специалности за изнасяне на лекции във Висшия институт за театрално изкуство в Дамаск, като срокът на пребиваването му и останалите подробности ще се уточняват по дипломатически път. Член 17 Двете страни поощряват сътрудничеството в областта на киното чрез обмен на информация и организиране на филмови прояви, като подробностите ще се уточняват допълнително. Член 18 Двете страни отправят взаимни покани за участие на фолклорни ансамбли в международни фолклорни фестивали, които се организират на тяхна територия. Подробностите ще се уточняват по дипломатически път. Член 19 Двете страни насърчават развитието на сътрудничеството в музикалната област и си отправят покани за участие в международни музикални прояви, организирани на тяхна територия. Българската страна представя кандидатурата на един специалист-инструменталист, за предпочитане флейтист, за сключване на договор за преподаване във висшите музикални институти в Сирия, като подробностите и условията ще се уговарят по дипломатически път. Член 20 Двете страни подпомагат сътрудничеството в областта на библиотечното дело. Член 21 Двете страни поощряват сътрудничеството в областта на музеите и насърчават установяването на преки контакти между отделни музеи. Член 22 Двете страни си разменят музейна информация и информация за опазване на културното историческо наследство. Член 23 Двете страни поощряват превода, публикуването и разпространението на произведения на автори от другата страна на тяхна територия и си предоставят периодично информация за издания на автори с принос в областта на литературата и науката. Член 24 Двете страни съдействат за установяване на преки контакти между организациите, свързани творчески и професионално с книгоиздаването и книгоразпространението, както и на издателски фирми. Член 25 Двете страни си разменят покани за участие в международни панаири и изложби на книгата, организирани на тяхна територия, съобразно техния регламент.

III-dup. Средства за масова информация Член 26 Двете страни насърчават подписването на директни протоколи в областта на телевизията, радиото и информационните агенции.

IV-dup. Спорт Член 27 Двете страни насърчават развитието на контактите в областта на спорта.

V-dup. Общи условия и финансови разпоредби Член 28 Всяка от двете страни освобождава гражданите от другата страна, които пътуват по чл. 5, 6 и 8 от тази програма, от заплащането на такси, свързани с пребиваването или продължаването на неговия срок, независимо от вида на притежавания паспорт. Член 29 Двете страни се информират взаимно за имената на лицата, пътуващи в изпълнение на тази програма, най-малко два месеца преди определената дата. Точната дата на тяхното пристигане и заминаване и видът на превозното средства се съобщават на другата страна най-малко две седмици по-рано. Приемащата страна уведомява изпращащата страна за становището си по кандидатите най-малко 30 дни преди датата на пристигането. Член 30 Молбите за научни изследвания и проучвания се предават на другата страна по официален път най-малко два месеца преди предложената дата за посещение. Молбата трябва да включва сведения за образованието на лицето, продължителността на престоя и местата, които иска да посети. Член 31 Изпращащата страна представя на приемащата страна необходимите данни за лицата, които ще пътуват по линия на двустранното сътрудничество. Член 32 Филмите, книгите и другите печатни материали, разменяни съгласно тази програма, се превеждат по възможност на руски, английски или френски език. Член 33 Разходите за микрофилмите и фотокопирането на исторически и културни документи се заплащат от страната, която желае гореспоменатата услуга. Член 34 Изпращащата страна поема пътните разноски (отиване и връщане), транспорта на багаж и оборудване на пътуващите по тази програма, а приемащата страна поема разходите за настаняване, храна, пътуване в страната и осигуряване на зали за представления. Член 35 Размяната на изложби се осъществява при следните условия:

а) изпращащата страна поема транспортните разноски до столицата на приемащата страна, разноските за застраховка по време на пътуването и наема на изложбените зали;

б) приемащата страна поема транспортните и застрахователните разноски вътре в страната и осигурява изложбени зали. Член 36 За краткосрочните пътуващи по тази програма приемащата страна поема разноските за спешно лечение, а изпращащата страна – дългосрочното лечение и неотложната хирургическа намеса. За краткосрочните пътувания, чиято продължителност не надвишава един месец, приемащата страна поема разходите за жилище, транспорт във вътрешността на страната, дневни и джобни пари в съответствие с действащите в страната разпоредби. Член 37 Всяка от приемащите страни осигурява за студентите и аспирантите по тази програма:

а-dup) стипендия съгласно действащите в страната разпоредби;

б-dup) ползване на студентски общежития и столове срещу заплащане при условията, предвидени за учащите се на приемащата страна;

в) безплатно медицинско обслужване с изключение на остри хронични заболявания и протезиране. Член 38 Приемащата страна осигурява езикови курсове за студентите и аспирантите, приети за обучение в съответствие с разпоредбите на тази програма. Член 39 Приеманите по тази програма лица, извършващи краткосрочни визити, трябва да владеят руски, английски или френски език, в случай че не владеят езика на приемащата страна. Член 40 Залегналите в тази програма разпоредби не изключват възможността от извършване от всяка от двете страни на допълнителни прояви в областта на културата, образованието и науката, като подробностите ще се уговарят по дипломатически път. Всички допълнителни въпроси, възникнали в процеса на изпълнение на тази програма, ще се решават по дипломатически път. Тази програма влиза в сила от датата на нейното подписване и е валидна за срок 4 години. Подписана на 23 март 1994 г. в София в два оригинални екземпляра на български и арабски език, като и двата текста имат еднаква сила. За правителството на Република България: Мима Стоилова, началник управление „Международна културна политика“ при Министерството на външните работи За правителството на Сирийската арабска република: д-р Абдул Хусейн, президент на Университета 22952 МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 1993 г. за организиране на сътрудничество с граждани за осъществяване функциите на Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 68 от 1993 г.) § 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Текстът на чл. 1 става ал. 1, а думите „дейността на Министерството на вътрешните работи (МВР)“ се заменят с „функциите по чл. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР)“.

2. Създава се нова ал. 2: „(2) Сътрудничеството с гражданите се осъществява чрез привличането им за: 1. секретни сътрудници – от органите на МВР; 2. извънщатни служители – от органите на управление на службите на МВР, осъществяващи функции по чл. 2 ЗМВР.“

§ 2

Член 2 се изменя така: „Чл. 2. (1) Организацията на дейността на органите на МВР със секретни сътрудници се осъществява по ред, определен от министъра на вътрешните работи. (2) Организацията на дейността на органите на управление на службите на МВР с извънщатните служители се осъществява по реда на тази наредба.“

§ 3

Член 3 се отменя.

§ 4

Член 4 се изменя така: „Чл. 4. (1) За сътрудничеството при осъществяване на функциите по чл. 2 ЗМВР на гражданите могат да се дават поощрения по ред, определен от министъра на вътрешните работи. (2) Службите на МВР при изготвянето на своите проектобюджети заявяват ежегодно пред служба „ФРО“ – МВР, необходимите финансови средства за поощренията по ал. 1. (3) За поощренията по ал. 1 могат да се използват и финансови средства по извънбюджетната сметка на фонд „Борба с престъпността“ съгласно Наредба № 10 от 1993 г. за реда за набиране, разходване и отчитане на средствата по Национален фонд „Борба с престъпността“ (ДВ, бр. 32 от 1993 г.).“

§ 5

В заглавието на глава втора думите „секретните сътрудници и“ се заличават.

§ 6

В чл. 5 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 става чл. 5, като думите „за секретни сътрудници и приети“ се заличават.

2. Алинеи 2, 3 и 4 се отменят.

§ 7

В чл. 6 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „и служителите“ се заменят с „на службите“.

2. Алинея 2 се отменя.

3. В ал. 3 думите „и 2“ се заличават.

§ 8

Раздел II на глава втора се отменя.

§ 9

Заглавието на глава трета се изменя така: „Условия за привличане и работа с извънщатните служители“.

§ 10

В ал. 1 на чл. 9 думите „секретни сътрудници и“ се заличават.

§ 11

Член 10 се изменя така: „Чл. 10. (1) Органите на управление на службите на МВР привличат гражданите за извънщатни служители със заповед. (2) Органите на МВР, които могат да работят с извънщатни служители, се определят със заповед.“

§ 12

Член 12 се изменя така: „Чл. 12. Заповедта за привличане на извънщатен служител се издава за не повече от една година.“

§ 13

В ал. 1 на чл. 13 думите „по чл. 7“ се заменят с „на МВР“, а „сключването на договора“ с „издаването на заповедта“.

§ 14

В чл. 15 думите „сключен договор по чл. 14“ се заменят с „издадена заповед“.

§ 15

Член 16 се отменя.

§ 16

В заглавието на глава четвърта думите „секретните сътрудници и“ се заличават.

§ 17

В чл. 17 думите „секретните сътрудници и“ се заличават.

§ 18

В чл. 18 думите „секретните сътрудници и“ се заличават.

§ 19

Член 19 се отменя.

§ 20

В чл. 20 думите „Секретните сътрудници и“ се заличават.

§ 21

Член 21 се отменя.

§ 22

Член 22 се изменя така: „Чл. 22 (1) На лицата, привлечени за извънщатни служители, загубили трудоспособността си вследствие на претърпяна трудова злополука при изпълнение на задачи, поставени от органите на МВР, се отпуска пенсия за инвалидност. (2) На семействата на привлечените извънщатни служители, загинали при изпълнение на задачи, поставени от органите на МВР, се изплаща еднократна помощ от МВР.“

§ 23

Член 23 се изменя така: „Чл. 23. Лицата, привлечени за извънщатни служители, имат право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради трудова злополука, претърпяна при изпълнение на задачи, поставени от органите на МВР.“

§ 24

Член 25 се отменя.

§ 25

В чл. 26 думите „за времето на договора“ се заличават.

§ 26

В чл. 27 думите „прекратяване на гражданския договор за извънщатен служител на МВР“ се заменят с „изтичане на срока на заповедта за привличане“.

§ 27

В ал. 1 на чл. 28 се правят следните изменения:

1. В т. 2 думата „договора“ се заменя със „сътрудничеството“.

2. Точка 5 се изменя така: „5. по здравословни причини – въз основа на медицинско удостоверение, или други причини, които правят лицето негодно да изпълнява поетите задължения към министерството.“

§ 28

В § 1 от заключителните разпоредби накрая се добавя „и Разпореждане № 141 на Бюрото на Министерския съвет от 1972 г. за уреждане на някои права на лицата, привличани за доброволно съдействие на органите на МВР; доп., Решение № 91 на БМС от 1972 г.; изм., Разпореждане № 112 на МС от 1992 г.; изм. и доп., Разпореждане № 32 от 1996 г. – необнародвани“.

§ 29

Параграф 3 от заключителните разпоредби се изменя така: „§ 3. Изпълнението на наредбата се възлага на директорите (началниците) на служби.“