Наредба № 11 от 16 април 1996 г. за набиране на извънбюджетни приходи и реда за тяхното разходване в бюджетните организации в системата на здравеопазването

Чл. 1

С тази наредба се определят редът, начинът и източниците за набиране на приходи и разходване на средства по специалните извънбюджетни сметки в бюджетните организации от системата на здравеопазването.

Чл. 2

(1) Специалните извънбюджетни сметки се откриват към бюджетните организации в системата на здравеопазването, посочени в чл. 2, ал. 1 от Постановление № 146 на Министерския съвет от 1991 г. за приоритетно снабдяване в системата на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 71 от 1991 г.; доп., бр. 87 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 47 от 1992 г., бр. 74 от 1993 г. бр. 5 от 1994 г., бр. 12 и 29 от 1996 г.)

(2) На основание чл. 38, ал. 1 от Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет бюджетните организации, които се финансират от републиканския бюджет, ежегодно представят приходно-разходната си извънбюджетна сметка за утвърждаване от министъра на финансите, а бюджетните организации към общините – от кмета на общината.

(3) При годишното приключване превишението на приходите над разходите се отразява като преходен остатък по сметката за следващата година.

Чл. 3

Отделните структурни звена в системата на здравеопазването набират и разходват средствата по специалните им извънбюджетни сметки в съответствие с тази наредба.

Чл. 4

(1) Приходите по извънбюджетните сметки на здравните заведения към общините, Министерството на транспорта, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Военномедицинската академия, висшите медицински училища, полувисшите медицински институти, здравните заведения, центровете и институтите на централно подчинение на Министерството на здравеопазването и други бюджетни организации в системата на здравеопазването се набират от:

1. платени медицински услуги, посочени в приложение № 1, които не се включват в безплатната медицинска помощ съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 31 от 1974 г.; изм. бр. 99 от 1980 г., бр. 101 от 1989 г., бр. 76 и 101 от 1990 г., бр. 81 от 1991 г., бр. 4 и 93 от 1992 г., бр. 65 от 1994 г., бр. 66 и 100 от 1995 г.);

2. медицинското осигуряване на летните и зимните детски лагери, организирани от фирми, предприятия и организации извън бюджетната сфера;

3. медицинско освидетелстване:

4. услуги, извършвани от стопанските звена към здравните заведения (авторемонтни работилници, перални и др.) и дирекциите за спомагателни дейности;

5. медицинско осигуряване на конгреси, симпозиуми и други държавно-обществени прояви;

6. договори за извършване на допълнителни платени здравни услуги на фирми, други организации и физически лица извън регламентираната от държавата безплатна медицинска помощ в съответствие с чл. 111, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве;

7. ползване на самостоятелна стая, телефон, телевизор, както и други битови услуги по желание на пациента;

8. лечение на чужди граждани, с изключение на лицата по чл. 27, ал. 1 от Закона за народното здраве и на български граждани, постоянно живеещи в чужбина, когато са пребивавали в страната по-малко от 6 месеца;

9. аутопсии, които не са задължителни по чл. 37 от Закона за народното здраве, и балсамации на наши и чуждестранни граждани, когато са поискани от застрахователни фирми;

10. договори с частни здравни заведения и частно практикуващи медицински специалисти;

11. продажби на моторни превозни средства, апаратура и други дълготрайни материални активи, придобити с извънбюджетни средства, придружени с необходимите доказателства за придобиване и негодност;

12. научноизследователска, научно-приложна и експертна дейност извън финансираната от бюджета;

13. предоставяне на площи за рекламни цели на производителите на медицинска техника, апаратура, медикаменти и други медицински стоки;

14. издаване на дубликати на медицински документи по искане на граждани;

15. заплащане от граждани на кръвни проби за концентрация на алкохол по тяхно искане или при доказване на количество алкохол, превишаващо допустимото;

16. отдадени под наем помещения, сгради и свободни площи;

17. извозване на трупове от здравно заведение до друго населено място по желание на близките на починалия с лекотоварен транспорт;

18. продажба на амбалаж и отпадъчна храна;

19. предоставяне на допълнителни здравно-информационни услуги на физически и юридически лица от районните центрове по здравео-пазване, Националния център за здравна информация, Националния център по обществено здравеопазване и Националния център за здравни знания извън регламентираните в правилниците за дейността им;

20. договори за извършване на услуги на физически и юридически лица от центровете на централно подчинение на Министерството на здравеопазването извън регламентираните в правилника за дейността им;

21. провеждане на клинични изпитвания на лекарствени средства;

22. продажба на кръв и кръвни съставки, диагностични и лечебни биопродукти;

23. платено обучение на висши и полувисши медицински и немедицински кадри (без обучение на студенти) по реда на следдипломната квалификация;

24. целеви преводи;

25. операции с извънбюджетни финансови средства (лихви по депозити и др.);

26. дарения и спонсорство;

27. заплащане по цени на придобиване на медицински гащички, поставяни на деца при корекция на вродена луксация на тазобедрената става;

28. други приходи.

(2) Приходите по извънбюджетните сметки към хигиенно-епидемиологичните инспекции се набират от:

1. услуги и дейности извън държавния санитарен контрол, посочени в приложение № 2, по искане на физически и юридически лица;

2. имунизиране на временнопребиваващи в страната чуждестранни граждани и имунизиране на български граждани и чуждестранни граждани с постоянно пребиваване в страната за незадължителни в страната имунизации, с изключение на случаите, когато имунизирането е условие за изпълнение на служебни задгранични задължения от служители на бюджетни учреждения;

3. химиопрофилактика за малария при задгранични пътувания, с изключение на случаите, когато служители от бюджетни учреждения изпълняват служебни задължения;

4. медицинско освидетелстване за работа в чужбина по искане на приемащата страна, включващо серологични, микробиологични и паразитологични изследвания и издаване на имунизационни свидетелства;

5. повторни изпитвания на лекарствени средства по чл. 94, ал. 3 от Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина;

6. допълнително санитарно-хигиенно и противоепидемично осигуряване на национални и международни прояви;

7. продажба на моторни превозни средства, апаратура и други дълготрайни материални активи, придобити с извънбюджетни средства, придружени с необходимите доказателства за придобиване и негодност;

8. отдадени под наем помещения, сгради и свободни площи;

9. операции с извънбюджетни финансови средства (лихви по депозити и др.);

10. целеви преводи;

11. дарения и спонсорство;

12. други приходи.

(3) Приходите по извънбюджетните сметки към Санаторно-курортно управление се набират от:

1. платени медицински услуги на физически и юридически лица извън контингентите, приети за лечение в санаториалните заведения и пансионата на СКУ съгласно приложение № 3;

2. продажба на карти за санаториуми;

3. лечение на чужди граждани, с изключение на лицата по чл. 27, ал. 1 и 2 от Закона за народното здраве и български граждани, постоянно живеещи в чужбина, когато са пребивавали в страната по-малко от 6 месеца;

4. продажба на билети за балнеолечебниците, калолечебниците и минералните плажове;

5. платени превози на пациенти от транспортни средства, собственост на санаторно-курортните комплекси, и извършени услуги от перални, работилници и др.;

6. продажба на моторни превозни средства, апаратура, оборудване и други дълготрайни материални активи, придобити с извънбюджетни средства, придружени с необходимите доказателства за придобиване и негодност;

7. отдадени под наем помещения, сгради и свободни площи;

8. операции с извънбюджетни финансови средства (лихви по депозити и др.);

9. целеви преводи;

10. дарения и спонсорство;

11. други приходи.

(4) Приходите по извънбюджетната сметка към Националния институт за лечебни средства се набират от дейности извън включените в основните му функции и задачи, а именно:

1. анализи на лекарствени средства, вкл. повторни лабораторни изпитвания на лекарствени средства по чл. 94, ал. 3 от Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина;

2. фармацевтични експертизи на лекарствени средства и на други продукти, когато това е предвидено в нормативен акт;

3. заверка на удостоверения за внос на лекарствени средства;

4. договори за предоставяне на информация за качеството на лекарствените средства и регистрация в България на чуждестранни лекарства;

5. одобряване на рекламата на лекарствени средства по чл. 86 от Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина;

6. продажба на моторни превозни средства, апаратура и други дълготрайни материални активи, придобити с извънбюджетни средства, придружени с необходимите доказателства за придобиване и негодност;

7. отдадени под наем помещения, сгради и свободни площи;

8. операции с извънбюджетни финансови средства (лихви по депозити и др.);

9. дарения и спонсорство;

10. други приходи.

(5) Приходите от извънбюджетната сметка на Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене се набират от:

1. платени медицински услуги за оценка на риска за здраве;

2. експертни оценки на нови изделия, препарати, технологии, съоръжения и проекти, с изключение на възложените от министъра на здравеопазването;

3. услуги на частни здравни заведения и частно практикуващи медицински специалисти;

4. услуги и дейности, които не са във възможностите и компетентността на ХЕИ и са извън държавния санитарен контрол и предмета на дейността на центъра;

5. лабораторни анализи, извършени с прилагането на нестандартни методи, апаратура, подходи и др.;

6. продажба на моторни превозни средства, апаратура и други дълготрайни материални активи, придобити с извънбюджетни средства, придружени с необходимите доказателства за придобиване и негодност;

7. научноизследователска дейност извън финансираната от бюджета, както и предоставяне на площи за рекламни цели на производителите на медицинска техника, апаратура, медикаменти и други медицински стоки;

8. отдадени под наем помещения, сгради и свободни площи;

9. операции с извънбюджетни финансови средства (лихви по депозити);

10. целеви преводи;

11. дарения и спонсорство;

12. други приходи.

(6) Приходите по извънбюджетната сметка на Националния център по радиобиология и радиационна защита се набират от:

1. радиационно-хигиенни и клинико-лабораторни измервания, анализи и експертизи извън безплатната медицинска помощ, регламентирана в Закона за народното здраве;

2. измервания, анализи и експертизи за определяне на условията на труд и радиационно-хигиенни оценки извън регламентирания държавен санитарен контрол по договори с физически и юридически лица;

3. научноизследователска дейност, разработки и внедрявания по договори с физически и юридически лица извън финансираните от бюджета;

4. платени медицински услуги за оценка на радиационния риск за здравето;

5. експертни оценки на нови изделия, препарати, технологии, съоръжения, проекти, стоки местно производство и внос с изключение на тези по държавния санитарен контрол и възложените от Министерството на здравеопазването;

6. радиационни измервания, анализи, експертизи и оценки за обекти от околната среда и здравното състояние на отделни групи от населението и лица – по договори с физически и юридически лица;

7. услуги на частни здравни заведения и частно практикуващи медицински специалисти;

8. продажба на моторни превозни средства, апаратура и други дълготрайни материални активи, придобити с извънбюджетни средства, придружени с необходимите доказателства за придобиване и негодност;

9. услуги, извършвани от стопанските звена към центъра (пералня, работилници, транспортни средства и др.);

10. отдадени под наем помещения, сгради и свободни площи;

11. операции с извънбюджетни финансови средства (лихви по депозити и др.);

12. целеви преводи;

13. дарения и спонсорство;

14. други приходи.

(7) Приходите по извънбюджетната сметка на Републиканския център по протезиране и възстановителна хирургия се набират от:

1. договори с Националния осигурителен институт, Националния център за социални грижи и други юридически лица и поръчки от физически и юридически лица за изработване и ремонт на протезни и ортезни средства и ортопедични обувки;

2. снабдяване с ортезни помощни средства на физически и юридически лица извън предвидените по Наредба № 7 от 1990 г. за условията и реда, при които се отпускат протези, ортези и други помощни средства и съоръжения (обн., ДВ, бр. 67 от 1990 г.; изм., бр. 9 от 1992 г.);

3. научно-внедрителска дейност в областта на протезирането и възстановителната хирургия на крайниците по договори с физически и юридически лица извън финансираната от бюджета;

4. квалификационни курсове за обучение в областта на протетиката и ортотиката (без обучение на студенти);

5. операции с извънбюджетни финансови средства (лихви по депозити и др.);

6. целеви преводи;

7. дарения и спонсорство;

8. други приходи.

Чл. 5

Извънбюджетните дейности се осъществяват без нарушаване на нормалния диагностичен, лечебен, рехабилитационен и научен процес, както и дейността на звената по тяхното обслужване.

Чл. 6

Услугите по тази наредба се заплащат по цени, образувани съгласно Приложение № 4.

Чл. 7

(1) Средствата, набрани по извънбюджетните приходно-разходни сметки, могат да се разходват за:

1. медикаменти, биопродукти и консумативи;

2. закупуване на кръв и кръвни съставки;

3. основен и текущ ремонт на сградния фонд;

4. обзавеждане и оборудване на помещенията за луксозно медицинско обслужване (санитарен възел, телефон, телевизор и др.);

5. обзавеждане и оборудване с медицинска и информационна техника, машини и съоръжения, санитарен транспорт;

6. провеждане и участие в симпозиуми, научни конференции, конгреси в страната и в чужбина;

7. посрещане на чуждестранни гости;

8. следдипломно обучение и преквалификация на специалисти;

9. материално стимулиране на персонала и осигурителни вноски върху него по решение на ръководството и синдикатите към организациите в края на всяко полугодие – до тридесет на сто от извънбюджетните приходи от текущата година в резултат на допълнително извършена, присъща на здравното заведение дейност;

10. стимулиране на безвъзмездни кръводарители съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за кръводаряване и кръвопреливане (ДВ, бр. 31 от 1994 г.);

11. закупуване на медицински гащички от производителя за поставяне на деца при корекция на вродена луксация на тазобедрената става;

12. закупуване на консумативи за производство, ремонт на протезни, ортезни средства и ортопедични обувки и снабдяване с помощни средства;

13. други разходи – застраховка срещу злополука и други определени в правителствени нормативни актове.

(2) Хигиенно-епидемиологичните инспекции внасят тридесет на сто от реализираните приходи по чл. 4, ал. 2 във фонд „Здравна профилактика“ към Министерството на здравеопазването съгласно чл. 2, т. 3 от ПМС № 113 за създаване на фонд „Здравна профилактика“ (обн. ДВ, бр. 55 от 1992 г., доп. бр. 12 от 1996 г.).

(3) Националният институт за лечебни средства внася тридесет на сто от реализираните приходи по чл. 4, ал. 4 във фонд „Приоритетно снабдяване и регистрация на лекарствени средства“ към Министерството на здравеопазването съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина.

§ 1

Организацията и вътрешният контрол по набирането и разходването на средствата по извънбюджетните сметки на здравните заведения се осъществяват от ръководителите и главните счетоводители на здравните заведения, от отдел „Ведомствен финансов контрол“ към Министерството на здравеопазването и органите на Държавния финансов контрол към Министерството на финансите.

§ 2

Наредбата се издава на основание чл. 2, ал. 5 от Постановление № 146 на Министерския съвет от 1991 г. за приоритетно снабдяване в системата на здравеопазването, съгласувана е с министъра на финансите и отменя Наредба № 13 от 1993 г. за набиране на извънбюджетни приходи и реда за тяхното разходване в здравните заведения (ДВ, бр. 105 от 1993 г.). Министър: М. Виткова

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1, т. 1

Списък на платените медицински дейности, които не са включени в безплатната медицинска помощ съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 ППЗНЗ 1. Отстраняване на бръчки по лицето и шията. 2. Отстраняване на бръчки по челото. 3. Масклифт (опъване на бръчки с корекция на костни структури). 4. Отстраняване на бръчки по горните клепачи. 5. Отстраняване на бръчки по долните клепачи. 6. Отстраняване на бръчки по ъглите на очите (пачи крак). 7. Корекция само на върха на носа. 8. Отстраняване на двойна устна. 9. Намаляване на ушна мида. 10. Корекция на клепнали уши. 11. Корекция на ушните лобуси. 12. Корекция на други деформации на ушите. 13. Редукционна мамапластика. 14. Мастопексия. 15. Корекция при микромастия (без стойността на протезите). 16. Отстраняване на кожни образувания с козметична цел до 1 см. 17. Отстраняване на кожни образувания с козметична цел над 1 см. 18. Корекция на цикатрикс по козметични съображения. 19. Анализ на модели в артикулатор с индивидуално нагласяване. 20. Отстраняване на татуировки за всеки квадратен сантиметър. 21. Превързване на слепоочните артерии при алпеции. 22. Дермаабразио. 23. Пластика на предна коремна стена. 24. Отстраняване на бричове и увисвания на кожата на крайниците. 25. Липосукция. 26. Циркумцизио по религиозни съображения. 27. Козметична аринопластика. 28. Пробиване на уши за поставяне на обеци. 29. Медицински услуги на граждани с наднормено тегло, несвързани със здравословното им състояние, и физиотерапевтични услуги на здрави граждани, извършвани по козметични съображения, извън тези, включени в предходните точки. 30. Стоматологично лечение по желание на пациента с по-скъпо струващи алтернативни материали: а) керамични и металокерамични конструкции; б) частични снемаеми протези със специални средства за задържане и стабилизация; в) естетични инкрустации с композити или КО–полимери; г) обтурации с химически композит (с изключение на евикрол); д) обтурации, инлей, пилей и изграждания с фотополимери и керамика; е) стоматологични имплантанти. 31. Ортодонтско лечение на пациенти над 18 г. 32. Заплащане на втори и всеки следващ ортодонтски апарат при пациенти под 18 г. 33. Прекъсване на бременност по желание на пациентки.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 4, ал. 2, т. 1

Списък на платените услуги и дейности, извършвани от хигиенно-епидемиологичните инспекции извън държавния санитарен контрол, поискани от физически и юридически лица 1. Лабораторни анализи и санитарни заключения по тях на околната, работната, битовата и учебно-възпитателната среда, трудовия и учебно-възпитателния процес. 2. Лабораторни анализи и санитарни заключения по тях на стоки местно производство и внос, имащи значение за здравето на населението: а) питейни води; б) хранителни и питейни суровини и продукти; в) готови храни; г) полуфабрикати; д) подправки; е) хранителни добавки; ж) вина и спиртни напитки; з) тютюн и тютюневи изделия; и) опаковки за хранителни продукти и суровините и технологичните добавки за тяхното производство; й) материали, съдове, прибори и инвентар, влизащи в контакт с хранителни продукти; к) лечебни средства; л) биостимулатори; м) парфюмерийни и козметични средства; н) билки; о) препарати на битовата химия; п) средства за лична хигиена; р) текстилни материали и облекло; с) детски играчки; т) строителни материали; у) полимерни и синтетични материали; ф) химически вещества; х) дезинфекционни препарати; ц) торове; ч) пестициди; ш) кондоми и секс стоки; щ) други. 3. Санитарно-технически изследвания и експертни оценки на уреди, апарати, машини, съоръжения и технологии местно производство и внос, имащи значение за здравето на населението. 4. Консултации и експертизи по санитарно-технически и здравно-медицински въпроси за терени, обекти и жилища – моментно състояние, ново строителство, разширение, преустройство и др. 5. Санитарно-хигиенни, медико-физиологични и здравно-екологични експертизи, профилактични програми и др. 6. Клинико-лабораторни, серологични, токсикологични, микробиологични вирусологични и паразитологични изследвания с изключение на поисканите от държавни здравни заведения.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 4, ал. 3, т. 1

Списък на платени медицински дейности и услуги извън регламентираната безплатна медицинска помощ, извършвани в санаторно-курортната система 1. Минерален басейн. 2. Минерална вана. 3. Специална вана (билкова, галванична и др.). 4. Подводна чревна вана. 5. Подводен душов масаж с тангентор. 6. Лечебен душ. 7. Парафин. 8. Калолечение частично. 9. Калолечение на цяло тяло. 10. Кална вана. 11. Фарингиален душ. 12. Зъбно-венечен душ. 13. Инхалация с минерална вода. 14. Инхалация с медикаменти. 15. Снемане на кинезиологичен статус и измервания. 16. Индивидуална ЛФК. 17. Групова ЛФК. 18. Подводна гимнастика. 19. Общ масаж. 20. Частичен масаж. 21. Рефлексотерапия (акупресура, акупунктура, лазерпунктура). 22. Механотерапия. 23. Мануална терапия. 24. Екстензия. 25. Подводна екстензия. 26. Психотерапевтичен сеанс – групов. 27. Електродиагностика и електростимулация. 28. Лечение с ултразвук, Д’Арсонвал. 29. Лечение с диадинамик и йонофореза. 30. Други електро- и светлолечебни процедури. 31. ЕКГ (с по-малко от 12 отвеждания). 32. Осцилограма. 33. Рентгенография. 34. Лабораторни изследвания: а) урина; б) пълна кръвна картина (без кръвна захар); в) кръвна захар; г) кръвнозахарен профил; д) биохимични изследвания на кръв. 35. Изследване със стандартни алергени. 36. Тестуване с алергени (една апликация). 37. Функционално изследване на дишането. 38. Тренировки на велоергометър или тредмил. 39. Проба на тредмил. 40. Велоергометричен тест. 41. Полиграфски запис. 42. Холтер-монитор. 43. Ехо-кардиография. 44. Криотерапия. 45. Трудотерапия. 46. Логопедична терапия. 47. Логопедични занимания. 48. Първичен преглед на лекар – ординатор. 49. Вторичен преглед на лекар – ординатор. 50. Първичен консултативен преглед от лекар със специалност. 51. Вторичен консултативен преглед от лекар със специалност. 52. Първичен консултативен преглед от завеждащ отделение.

§ 3

Вторичен консултативен преглед от завеждащ отделение.

Член 62 се отменя.

§ 4

Първичен преглед от хабилитирано лице.

Член 63 се изменя така: „Чл. 63. Поддържането на воднохимичния режим и обслужването на водоподготвителната инсталация се извършват по инструкция, изработена от собственика на котлите.“

§ 5

Вторичен преглед от хабилитирано лице.

Член 66 се изменя така: „Чл. 66. Допустимата дебелина на накипа върху нагревните повърхности се определя от производителя на котлите. Когато такава дебелина не е определена, собственикът на котлите спира тяхното функциониране при достигане на дебелина на накипа 0,5 mm.“

§ 6

Диференциална кръвна картина.

Създава се глава девета със следния текст: „Глава девета НОРМИ И ПРАВИЛА ЗА УСТРОЙСТВО И БЕЗОПАСНО ФУНКЦИОНИРАНЕ НА КОТЛИТЕ Раздел I Общи положения Чл. 84. Конструкцията на котела осигурява възможност за преглед, обслужване и ремонт, за пълно отделяне на водата и утайките, за отстраняване на въздуха от котелните елементи, в които се образуват въздушни възглавници, и за оборудването му с необходимите уреди и съоръжения съгласно тази наредба. Чл. 85. Заварчиците на елементите, работещи под налягане, трябва да имат най-висока степен на правоспособност, определена с нормативен акт. Чл. 86. Качеството на заварените съединения на котлите се оценява чрез радиограми съгласно БДС 13060-86 „Контрол без разрушаване. Класификация на дефектността на заварени съединения при радиографичен контрол“, като допустимият клас на дефектност на заварените съединения е: 1. трети клас – за барабани и други елементи, работещи под налягане, на котли с работно налягане до 2,5 MPa вкл. и паропроизводителност до 25 t/h вкл. или топлинна мощност до 18 MW вкл., като дефекти от вида „Da“ със степени над 15 и дефекти от вида „Db“ със степени над 12 не се допускат; 2. втори клас – за барабани и други елементи, работещи под налягане, на котли с показатели, по-високи от посочените в т. 1, а така също за пламъчни тръби с огневи камери независимо от налягането, при което работят. Раздел II Контролно-измерителни уреди и уреди за безопасност Чл. § 7. (1) На котлите с камерно изгаряне на прахообразно, газообразно или течно гориво или с шахтна пещ за изгаряне на дървесни стърготини, талаш или други дребни производствени отпадъци се монтират взривопредпазни клапи. (2) Допуска се взривопредпазни клапи да не се монтират на котли с надналягане, на едноходови котли без допълнителни съпротивления по пътя на димните газове и на котли с паропроизводителност над 60 t/h. (3) Взривопредпазните клапи се разполагат в горната част на облицовката на пещта, на последния газоход на котела, економайзера и пепелоуловителя. Те се монтират на места, изключващи възможността от нараняване на обслужващия персонал, и се снабдяват с отвеждащи канали или с предпазни щитове откъм страната на възможно намиращи се хора. Чл. § 8. Общото сечение на взривопредпазните клапи в горната част на пещта на котлите с паропроизводителност над 10 до 60 t/h е не по-малко от 0,2 m2. На всеки от посочените в чл. 87, ал. 3 газоходи се монтират две или повече взривопредпазни клапи с общо сечение не по-малко от 0,4 m2. Чл. § 9. Размерите и броят на взривопредпазните клапи на котлите с паропроизводителност до 10 t/h се определят с проекта. Чл. 90. В горната част на шибъра на газохода на котли с газово гориво се оставя отвор с диаметър не по-малък от 50 mm. Чл. 91. (1) На всеки котел-утилизатор се монтира спирателно устройство за бързо изключване на подаването на газ към котела. Когато спирателното устройство е извън котелното помещение, управлението му се извършва дистанционно от работното място на апаратчика на котела. (2) Допуска се да не се монтира спирателното устройство по ал. 1, когато техническата схема не допуска изключване на котела-утилизатор от технологичния агрегат, а за спирането на котела се предвижда спиране на агрегата, подаващ горещите газове. Чл. 92. Газопроводите към котлите-утилизатори се съоръжават с предпазни устройства с тръби, отвеждащи газовете в безопасни за хора места. Чл. 93. На всеки парен котел се монтират най-малко два предпазни клапана, единият от които е контролен. На котли с паропроизводителност до 100 kg/h вкл. се допуска монтиране на един предпазен клапан. Чл. 94. (1) Предпазните клапани на котлите са с лост и тежести или пружинни или импулсни. Спомагателният клапан в импулсните предпазни клапани е с пряко действие. (2) Диаметърът на проходното сечение на пружинните предпазни клапани и на предпазните клапани с лост и тежести е не по-малък от 20 mm. Допуска се диаметър на проходното сечение не по-малък от 15 mm за предпазни клапани на котли с паропроизводителност до 0,2 t/h и работно налягане до 0,8 MPa в случай, че предпазните клапани са повече от един. Чл. 95. (1) При наличие към котела на неизключваем паропрегревател част от предпазните клапани с пропускателна способност не по-малка от 50 на сто от общата пропускателна способност на всички клапани се монтира на изходния колектор на паропрегревателя. (2) Предпазните клапани на изключваем паропрегревател се монтират на изходящата камера или на неизключваемата част на изходния колектор. Чл. 96. (1) На парните котли с налягане над 4,0 MPa, с изключение на котлите-утилизатори, се монтират импулсни предпазни клапани или друг тип предпазни клапани, разрешени от ДИТН. Клапаните се монтират на изходния колектор на неизключваемия паропрегревател или на паропровода преди главния спирателен орган. При барабанните котли част от предпазните клапани с пропускателна способност не помалка от 50 на сто от общата пропускателна способност на всички клапани получават импулс от барабана на котела. (2) На блокови инсталации с предпазни клапани, монтирани на паропровода до турбината, се допуска за импулсите на всички клапани да се използва прегрята пара, като за не по-малко от 50 на сто от клапаните се подава и допълнителен електрически импулс от контактен манометър, включен към барабана на котела. Чл. 97. (1) На енергийните блокове с междинно прегряване на парата, след цилиндъра за високо налягане на турбината, се монтират предпазни клапани с пропускателна способност не по-малка от максималното количество пара, постъпващо в междинния паропрегревател. (2) При наличието на спирателна арматура след цилиндъра за високо налягане, монтирана след предпазния клапан, на паропрегревателя се монтират допълнителни предпазни клапани. Тези клапани се изчисляват за общата пропускателна способност на паропроводите, свързващи системата на междинния паропрегревател с източници на по-високо налягане, незащитени със свои предпазни клапани на входа на паропрегревателя, като при това се отчитат и преливанията на пара, които могат да възникнат при повреждането на тръбите за високо налягане на паровите и газовите топлообменници за регулиране на температурата на парата. Чл. 98. На правотокови парни котли, в които първата по хода на водата част от нагревната повърхност се изключва със спирателен орган от останалата нагревна повърхност по време на запалването или спирането на котела, необходимостта от монтиране, броят и размерите на предпазните клапани за първата част се определят с проекта. Чл. 99. На всеки водогреен котел се монтират най-малко два предпазни клапана. Чл. 100. На изключваеми от водата економайзери се монтират най-малко два предпазни клапана с диаметри на проходното сечение не по-малки от 32 mm, единият от които се монтира на входа на водата в економайзера след спирателния орган, а другият – на изхода от економайзера преди спирателния орган. Чл. 101. (1) При регулиране на предпазни клапани с пряко действие, монтирани на барабана, или импулсни клапани с вземане на импулс от барабана за работно налягане се приема налягането в барабана на котела. (2) При регулиране на предпазни клапани с пряко действие, монтирани на изходния колектор на паропрегревателя, или импулсни клапани с вземане на импулси след паропрегревателя за работно налягане се приема налягането в изходния колектор на паропрегревателя или в паропровода. Чл. 102. Предпазният клапан с пряко действие, монтиран на изходния колектор на паропрегревателя, или импулсният клапан с вземане на импулси зад паропрегревателя е контролен. Чл. 103. Към барабаните на парните котли се монтират нивопоказатели за постоянно наблюдаване на положението на нивото на водата в барабана. Допуска се да не се монтират нивопоказатели на правотокови и други котли, конструкцията на които не изисква контрол на нивото на водата. Чл. 104. (1) На котли с няколко горни последователно включени барабана се монтират най-малко два нивопоказателя на барабана, на който се води постоянно наблюдение за нивото на водата, и по един нивопоказател на останалите барабани. (2) На котли с няколко горни барабана, включени в парарелни системи на циркулация – съединени по вода и пара, се монтират най-малко по един нивопоказател на всеки барабан. Чл. 105. На водогрейните котли се монтират манометри на входа на водата в котела и на изхода на водата от котела, преди спирателния орган, на смукателните и нагнетателните тръбопроводи на циркулационните помпи и на тръбопроводите за захранваща вода и допълване на отоплителната инсталация. Раздел III Арматура на котлите Чл. 106. Котелната арматура има трайна маркировка, указваща: 1. наименованието или търговския знак на производителя; 2. условния диаметър и условното или работното налягане и температура на флуида; 3. направлението на потока на флуида; 4. посоката на въртене при отваряне и затваряне. Чл. 107. Арматурата се присъединява към котела и тръбопроводите чрез фланци или заваряване. Допуска се присъединяване чрез резба на арматура с условен диаметър до 25 mm към котли и тръбопроводи с налягане не по-високо от 1,6 MPa. Чл. 108. Спирателният орган на изходящата към потребителя пара на котли с паропроизводителност 4 t/h и по-голяма се управлява дистанционно от работното място на огняра или машиниста. Чл. 109. (1) Условният диаметър на изпускателните тръбопроводи на котлите с паропроизводителност 2 t/h и по-голяма е не по-малък от 50 mm, когато са присъединени към долни барабани и калници, и не по-малък от 20 mm, когато са присъединени към долни колектори и камери. (2) На всеки изпускателен тръбопровод на котлите с налягане над 6,0 MPa в максимална близост до барабана или камерата се монтират по два стоманени спирателни органа, като между тях и котела не се допускат други разглобяеми съединения, освен фланцовите към котела и спирателните органи. (3) На котлите с налягане 4,0 MPa и по-високо се монтират управляеми от мястото на машиниста устройства за аварийно изпускане на водата от горния барабан при неговото препълване над допустимото ниво. Устройствата не трябва да допускат изпускане на водата под най-ниското допустимо ниво. Чл. 110. Продухвателните тръбопроводи на котлите с налягане до 14 MPa имат условен диаметър не по-малък от 20 mm, а котлите с налягане 14 MPa и по-голямо – не по-малък от 10 mm. Чл. 111. (1) Всеки котел има самостоятелен тръбопровод за периодично продухване, съединен самостоятелно или с общ тръбопровод с атмосферата или с резервоар, работещ без налягане. Допуска се използването на резервоар, работещ под налягане, при условие, че е снабден с два предпазни клапана. (2) Устройствата за непрекъснато продухване на котела и продухване на колекторите или камерите имат отделни продухвателни тръбопроводи. Чл. 112. На всички участъци на паропроводите, които могат да се изключват от спирателните органи, се монтират дренажни устройства за отвеждане на кондензата. На всеки дренажен тръбопровод се поставя спирателен орган, а при налягане, по-високо от 0,8 MPa – по два спирателни органа или един спирателен и един регулиращ вентил. Чл. 113. (1) В местата на котела, в които е възможно събирането на въздух, а така също за отстраняване на въздуха при пълнене на котела се монтират устройства за обезвъздушаване. Ако въздухът от економайзера може да се отстрани чрез водоотвеждащите тръби, монтирането на обезвъздушително устройство не е задължително. (2) Не се допуска монтирането на обезвъздушителни устройства на щуцери за отделяне на пара. Раздел IV Захранващи устройства на котлите Чл. 114. На захранващите тръбопроводи на всеки парен котел с непрекъснато захранване с вода се монтира регулираща арматура. При захранване на котела чрез регулиращ вентил на захранващия тръбопровод и автоматично регулиране на захранването управлението на захранващата арматура се извършва дистанционно от работното място на машиниста (огняра). Чл. 115. Котлите с паропроизводителност 4 t/h и по-голяма, със слоев начин за изгаряне на горивото, а при друг начин на изгаряне – само при наличие на барабани, обгрявани от горещи газове, се захранват с вода по два независими един от друг тръбопровода. Допуска се наличието на един захранващ тръбопровод между регулатора на захранването и котела. Чл. 116. Всеки правотоков котел има самостоятелно захранващо устройство. Чл. 117. (1) За допълване на водогрейни котли с естествена циркулация в котелното помещение се монтират най-малко две помпи, а на водогрейни котли с принудителна циркулация – най-малко две допълващи и две циркулационни помпи. Налягането и дебитът на помпите се избират така, че при излизане на най-мощната помпа от работа останалите да осигуряват нормална работа на котлите. (2) Допуска се използването на промишлен водопровод вместо едната от общото количество допълващи помпи, ако налягането във водопровода в мястото на присъединяването му към котелната инсталация превишава статичното и динамичното налягане на инсталацията най-малко с 0,15 MPa. Чл. 118. Помпите на водогрейните котли с топлопроизводителност 4 Gcal/h и по-голяма имат два независими източника на електрическо захранване. Чл. 119. Между машиниста (огняра) и персонала, обслужващ захранващите устройства, монтирани извън котелното помещение, се установява аудиовръзка. Раздел V Котли с високотемпературни органически топлоносители (КВОТ) Чл. 120. (1) Изпускателните тръби на парен КВОТ се присъединяват към горния му барабан на височина не по-голяма от 1/3 от диаметъра на барабана, измерено от долната му образуваща. (2) Конструкцията на КВОТ и изпускателните му тръбопроводи осигуряват безпрепятствено гравитачно изпускане и отстраняване на топлоносителя от котела. Изпуснатият от котела и инсталацията топлоносител се съхранява в резервоар, монтиран извън котелната централа. Чл. 121. Течностните котли се съоръжават с устройства за периодично отделяне на газообразните продукти от разлагането на топлоносителя. Чл. 122. На входа и изхода на КВОТ се монтира спирателна арматура, а на изпускателния тръбопровод, на разстояние не по-голямо от 1 m, се монтират два спирателни вентила. Чл. 123. Спирателната арматура, която се обслужва по време на аварии, се монтира на безопасно място или се използва арматура с дистанционно управление. Чл. 124. Пред спирателните органи на главния изходящ тръбопровод на котела се монтират показващ и регистриращ термометри, а на захранващия тръбопровод – показващ термометър. Чл. 125. (1) На КВОТ се монтират не по-малко от два предпазни клапана с диаметър на най-малкото проходно сечение не по-малък от 25 mm и не по-голям от 150 mm. (2) Парите на топлоносителя се отвеждат от предпазните клапани в кондензационни устройства, съединени с атмосферата, с максимално противоналягане 0,02 MPa. Чл. 126. Течностните КВОТ с принудителна циркулация се снабдяват с най-малко две циркулационни помпи, едната от които е резервна. Помпите се захранват от два независими източника на енергия. Чл. 127. На всеки течностен котел се монтира тръбопровод за рециркулация с автоматично устройство за поддържане на постоянна скорост на топлоносителя в котела при частично или пълно изключване на консуматора. Чл. 128. На котлите се монтират устройства за попълване на загубите на циркулиращия в инсталацията топлоносител. Чл. 129. Парните КВОТ с принудително подаване на топлоносителя и течностните КВОТ се снабдяват с автоматични устройства, прекъсващи подаването на гориво при изключване на електрозахранването, а при наличие на два независими източника за захранване на помпите – с устройства, превключващи от единия източник на захранване на другия. Чл. 130. (1) Високотемпературните органически топлоносители се подлагат периодично на регенерация, като периодичността на регенерация и методиката за определяне на степента на разлагане на топлоносителя се записват в производствената инструкция по чл. 43. Съдържанието на продукти от разлагането на топлоносителя не трябва да превишава 10%. (2) Нагревните повърхности на КВОТ се почистват от смолисти отлагания в срокове, посочени в производствената инструкция, но не по-рядко от 8000 часа работа на котела. Раздел VI Сгради и помещения за котлите Чл. 131. (1) Разстоянието между външните стени на котелните помещения и най-близките сгради и помещения е не по-малко от 8 m. (2) Допуска се намаляване на посоченото в ал. 1 разстояние между котелни и производствени помещения и сгради, когато същите са отделени с пожарозащитна стена с граница на пожароустойчивост не по-малка от 5 часа, оразмерена срещу разрушаване от взривната вълна при евентуална експлозия на котела. Вратите в пожарозащитната стена се отварят към котелното помещение. (3) Допуска се котли и турбоагрегати на електроцентрали да се монтират в общи помещения. Чл. 132. Помещения над котли не се допускат. Чл. 133. (1) Допуска се в производствени помещения, а също над и под тях да се монтират: 1. правотокови парни котли с паропроизводителност на всеки един не по-голяма от 4 t/h; 2. котли, които удовлетворяват условието (t - 100) V \leq 100 за всеки котел, където t е температурата на наситената пара в °C при работно налягане, а V е водният обем на котела в m3; 3. водогрейни котли без барабани с топлопроизводителност на всеки не по-голяма от 2910 kVV; 4. котли-утилизатори; 5. парни и течностни котли с високотемпературни органически топлоносители, удовлетворяващи условието V (ip – is) \leq 20300, където ip е енталпията на течността при работна температура в kJ/kg, is – енталпията на течността, съответстваща на температурата на наситените пари на топлоносителя при атмосферно налягане, а V – пълният обем на котела в литри. (2) Котлите по ал. 1 изцяло се отделят от производственото помещение с посочената в чл. 131, ал. 2 стена и с хоризонтални (подови и тавански) конструкции с гаранция на пожароустойчивост 2 часа и 30 минути. Чл. 134. В производствени помещения, допрени до жилищни или обществени сгради и отделени от тях с носещи стени, се допуска монтиране на котли, удовлетворяващи условието (t - 100) V \leq 5, където t е температурата на наситената пара при работно налягане в °C, а V – водният обем на котела в m3. Чл. 135. (1) Всеки етаж на котелното помещение е с не по-малко от два изхода, разположени на противоположни стени на помещението. Допуска се етажът да има един изход в следните случаи: 1. ако площта му е до 200 m2 и има авариен изход към външна пожарна стълба; 2. при едноетажно котелно помещение с дължина по фронта на котлите не по-голяма от 12 m. (2) Изходните врати от котелното помещение се отварят навън и нямат ключалки от страната на котелното помещение. Чл. 136. (1) В котелната централа се осигурява аварийно електрическо осветление, захранвано от независим източник, за следните места: 1. фронтът на котлите и всички проходи; 2. таблата за управление; 3. нивопоказателните и измерителните уреди; 4. пепелните (сгуроизвозните) помещения; 5. площадките на вентилаторите, резервоарите и деаераторите; 6. стълбите и площадките на котлите; 7. помпеното помещение. (2) За котелни централи с площ на етажите до 250 m2 се допуска за аварийно осветление да се използват преносими електрически фенери. (3) Осветителните тела, разположени на височина до 2,5 m от нивото на пода или площадката, се захранват с електрически ток с напрежение до 36 V. Чл. 137. Не се допуска монтиране на котли, чието основно, резервно или разпалващо гориво е втечен въглеводороден газ, в помещения с ниво на пода, по-ниско от нивото на околния терен. Чл. 138. (1) Разстоянието от фронта на котлите или изпъкналите части на пещите до противостоящите им стени на котелните помещения е не по-малко от 3 m, като за котли на газово или на течно гориво разстоянието от изпъкналите части на горелките до стените е не по-малко от 1 m, а за котли с механизирани пещи разстоянието от изпъкналите части на пещите до противостоящите им стени е не по-малко от 2 m. (2) Разстоянието от фронта на котлите с паропроизводство до 2 t/h или с топлопроизводителност до 1460 kW или от изпъкналите части на пещите им до стените на котелното помещение може да бъде намалено до 2 m в следните случаи: 1. ако пещта с ръчно подхвърляне на горивото се обслужва откъм фронта и дължината е до 1 m; 2. ако пещта не се обслужва откъм фронта. Чл. 139. (1) Разстоянието между надлъжните оси на срещуположно монтираните котли е не по-малко от 1,5 m. (2) Разстоянието между фронтовете на срещуположно монтираните котли или изпъкналите им части е: 1. за котли с механизирани пещи – не по-малко от 4 m; 2. за котли с газово или течно гориво – не по-малко от 4 m, като разстоянието между изпъкналите части на горелките е не по-малко от 2 m; 3. за котли с пещи с ръчно подхвърляне на твърдото гориво – не по-малко от 5 m. Чл. 140. Пред фронта на котлите се допуска разполагане на помпи, табла за управление и твърдо гориво, необходимо за работа на котлите за една смяна, като широчината на свободните проходи по дължина на фронта е не по-малка от 1,5 m. Чл. 141. (1) При монтиране на котли, за които е необходимо странично обслужване на пещта или на котела, широчината на страничния проход между тях, а така също между крайните котли и стените на котелното помещение е не по-малка: 1. за котли с паропроизводителност до 4 t/h или с топлопроизводителност до 2910 kVV – от 1,5 m; 2. за котлите, непосочени в т. 1 – от 2 m. (2) При монтиране на котли, за които не е необходимо странично обслужване, се оставят проходи между тях, между крайните котли и стените на котелното помещение, както и разстояние между котлите и задната стена на котелното помещение. Широчината на проходите и разстоянието между котлите и задната стена на помещението са не по-малки от 1 m. (3) Широчината на прохода между отделни излизащи извън зидарията части на котлите, а също между тези части и изпъкващи части на сградата (колоните) е не по-малка от 0,8 m. Чл. 142. (1) Разстоянието от най-високо разположените части на котли, при които не е необходимо да се преминава над тях, до най-ниско разположените части на покрива на котелното помещение е не по-малко от 0,7 m. (2) Разстоянието от пода на най-горната площадка на котела до най-ниско разположените над нея части на покрива на котелното помещение е не по-малко от 2 m. Чл. 143. (1) За обслужване на котлите и съоръженията им с височина над 2 m се монтират постоянни стълби и площадки, съответстващи на изискванията на БДС 9869 – 72 „Площадки и стълби на машини и съоръжения. Изисквания по техника на безопасността“. (2) Площадките с дължина над 5 m имат не по-малко от две стълби или два изхода, разположени на противоположните им краища. (3) Стълбите на котлите с височина над 3 m са наклонени. (4) Широчината на свободния проход на площадките е не по-малка от 0,6 m. (5) Разстоянието от пода на площадките или на котелното помещение до средата на нивопоказателите с пряко действие е от 0,6 m до 1,8 m. Чл. 144. При височина от работната площадка на машиниста (огняра) до най-горната площадка на котлите над 20 m в котелната централа се монтира товаропътнически асансъор. Чл. 145. Разполагане на разходен разширителен съд с високотемпературен органически топлоносител над котли не се допуска. Чл. 146. Проходните коридори за периодично преглеждане и ремонтиране на механизмите на пепелоотделянето имат два изхода и напречно сечение с височина не по-малка от 1,9 m и широчина не по-малка от 1 m. Чл. 147. При ръчно извозване на вагонетките под затворите на сгурните и пепелните бункери се оставя проход с височина не по-малка от 1,9 m. При механизирано извозване на вагонетките височината на прохода е най-малко с 0,5 m по-голяма от височината на вагонетката. Чл. 148. Широчината на прохода на пепелното (сгурното) помещение е не по-малка от широчината на вагонетката, увеличена с по 0,7 m от всяка нейна сграна. Допуска се намаление на посоченото разстояние до 0,4 m в проходи между колоните от фундамента на котлите.“

§ 7

Морфология на еритроцитите.

В приложение № 1 към чл. 5 думите „сгради“ и „сгради и помещения за котлите“ се заличават.

§ 8

Протромбиново време.

§ 9

Време на кървене.

60. Време на съсирване.

61. Изследване на кръвни групи.

62. Тестове за бременност.

63. Изброяване на тромбоцитите.

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 5, ал. 2

Указания за образуване на цените на платените медицински дейности и услуги 1. Цените на медицинските услуги, посочени в приложение № 1, с изключение на т. 30 – 32, се образуват съгласно Правилника за образуване на цени на медицински дейности, извършвани от медицински специалисти с висше образование на частна практика и частни и кооперативни здравни заведения (ДВ, бр. 80 от 1991 г.). 2. Медицинските услуги на пациенти с наднормено тегло без усложнения в здравословното състояние и на здрави пациенти, извършвани по козметични съображения, се заплащат по калкулация, която включва цени на медицински дейности, образувани по Правилника за образуване на цени на медицински дейности, извършвани от медицински специалисти на частна практика, и стойността на хотелиерските разходи и разходите за храна. 3. За стоматологичните услуги, посочени в Приложение № 1, т. 30 – 32, се заплаща стойността на вложените материали и консумативи по фактурни стойности съобразно утвърдените от министъра на здравопазването разходни норми. Събраните приходи се ползват само за закупуване на нови материали и консумативи. 4. За прекъсване на бременност по желание на пациентки се заплащат следните суми: 300 лв. – при месечен доход на член от семейството в размер до минималната работна заплата, установена за страната; 500 лв. – при месечен доход на член от семейството в размер над минималната работна заплата, установена за страната. Размерът на дохода се установява с писмена декларация на жената. 5. За издаване на медицински удостоверения за освидетелстване на здравословното състояние на пациенти по тяхна молба и дубликати на медицински удостоверения се заплаща сума в размер 5% от минималната работна заплата за страната. 6. Медицинските справки и изготвената по искане на търговски и застрахователни дружества, фирми и др. документация се заплащат по договореност със здравното заведение. 7. Услугите за организации извън отрасъла, извършвани от стопанските звена и дирекциите за стопанска дейност, се заплащат по фактическа себестойност на услугата. 8. Медицинското осигуряване на детски лагери, конгреси, симпозиуми и други медицински услуги по искане на фирми, предприятия и организации извън бюджетната сфера се заплащат по калкулация, която включва труд на медицински персонал, шофьори, разходи за медикаменти, консумативи и санитарен транспорт. 9. Услугите, предоставени по желание на пациенти в здравното заведение за ползване на самостоятелна стая, телефон, факс, телевизор, хладилник и др., се заплащат по цени, определени от директора на здравното заведение. 10. Кръвните проби за доказване концентрация на алкохол се заплащат по калкулация, включваща стойността на разходите за труд на медицински специалисти и разходите за консумативи. 11. Услугите, извършвани от здравните заведения по чл. 4, ал. 1, т. 18 и 19, от хигиенно-епидемиологичните инспекции (чл. 4, ал. 2), от Санаторно-курортно управление (по чл. 4, ал. 3, с изключение на т. 2 и № 1 и 2 от приложение № 3 към чл. 4, ал. 3, т. 1), от Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене (чл. 4, ал. 5) и НЦРРЗ (чл. 4, ал. 6), се заплащат по калкулация, която включва стойността на труда, материалите, транспорта, командировъчните, режийните и други разходи по националния сметкоплан. 12. Услугите, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 16, се заплащат по цени за таксиметров транспорт. 13. Продажбата на кръв, кръвни съставки и кръвни биопродукти по чл. 4, ал. 1, т. 21 се извършва по цени, установени с нормативен акт. 5038 МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА Наредба за изменение на Наредба № 2 от 1995 г. за удостоверяване на професионалната компетентност на експертите, извършващи оценки на въздействието върху околната среда (ДВ, бр. 73 от 1995 г.) Параграф единствен. Параграф 3 се изменя така: „§ 3. След 1 октомври 1996 г. доклади за ОВОС се възлагат само на лицензирани експерти.“ Министър: Г. Георгиев 5031 КОМИТЕТ ПО СТАНДАРТИЗАЦИЯ И МЕТРОЛОГИЯ Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 30 от 1994 г. за технически надзор на котли с високо налягане (ДВ, бр. 50 от 1994 г.) § 1. Член 5 се изменя така: „Чл. 5. Използваните термини и правилата, нормите и изискванията за устройство, безопасно функциониране, материали, изчисления, средства за измерване, сигнализация и защита, качества на водата и парата, изработване, монтаж, ремонт, преустройство и техническа документация на котлите се определят в тази наредба и БДС по техника на безопасността (приложение № 1).“

§ 2

Към чл. 25 се създава ал. 3: „(3) На техническо освидетелстване подлежат котли, преминали преустройство, изразяващо се във: 1. промяна на конструкцията на елементи, работещи под налягане; 2. промяна в устройството на горивната система; 3. смяна на вида на предпазните устройства, защитите или блокировките.“

§ 3

§ 4

§ 5

§ 6

§ 7

§ 8

Наредбата се издава на основание чл. 201, ал. 7 от Закона за териториално и селищно устройство и влиза в сила 30 дни след обнародването в „Държавен вестник“. Председател: В. Гавраилов