Чл. 1
На съпругите (съпрузите) на кадровите военнослужещи, на които са прекратени трудовите правоотношения поради това, че са ги последвали при преместването им от едно населено място в друго, се изплаща обезщетение от специализираните звена на Министерството на труда и социалните грижи (бюрата по труда) в размер на минималната работна заплата, установена за страната, за периода, през който лицата не са упражнявали дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване, но за не повече от 12 месеца.
Чл. 2
(1) Обезщетенията се изплащат от датата на преместването на кадровия военнослужещ, при условие че лицата са се регистрирали в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта в срок един месец от датата на преместването, потвърдено с удостоверение на командира (началника) на поделението, в което служи, и с адресна карта за настоящ или постоянен адрес.
(2) Когато регистрацията е извършена по-късно от посочения в ал. 1 срок, обезщетението се изплаща от датата на регистрацията за оставащия период по чл. 1.
Чл. 3
(1) Срокът за изплащане на обезщетенията по чл. 1 се продължава с 12 месеца, ако съпругите (съпрузите) на кадровите военнослужещи са ги последвали при преместването им в поделения с утежнени условия на службата.
(2) Поделенията по ал. 1 се определят със заповед на съответния министър или ръководител на ведомство, в състава на което има въоръжени формирования, съгласувана с министъра на финансите.
(3) Препис от заповедта по ал. 2 се изпраща на министъра на труда и социалните грижи и на управителя на Националния осигурителен институт.
Чл. 8
Споровете относно изплащането на паричните обезщетения по това постановление се разглеждат по реда на Закона за административното производство.
Чл. 5
(1) Обезщетенията по чл. 4 се изплащат от датата на заминаването на кадровия военнослужещ, при условие че лицата са се регистрирали в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта в срок един месец от датата на заминаването, потвърдено с удостоверение от командира (началника) на поделението, в което служи, съгласно приложение № 1.
(2) Когато регистрацията е извършена по-късно от посочения в ал. 1 срок, обезщетението се изплаща от датата на регистрацията за оставащия период по чл. 4.
Чл. 6
(1) Изплащането на обезщетенията по чл. 1 и 4 се прекратява при:
1. прекратяване на договора за кадрова военна служба, потвърдено с уведомление от командира (началника) на поделението съгласно приложение № 2 до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт - от датата на прекратяване на договора;
2. завръщане на кадровия военнослужещ от международна операция или мисия, потвърдено с уведомление от командира (началника) на поделението съгласно приложение № 3 до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт - от датата на завръщането (за обезщетенията по чл. 4);
3. започване на трудова дейност от безработното лице - основание за задължително осигуряване по чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване, потвърдено с декларация на лицето - от датата на настъпване на посоченото обстоятелство;
4. прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта, потвърдено с уведомление от Агенцията по заетостта до Националния осигурителен институт - от датата на прекратяване на регистрацията;
5. смърт на безработния.
(2) С прекратяване на трудовата дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване, изплащането на обезщетенията по чл. 1 и 4 се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако лицето в 7-дневен срок от прекратяването на дейността подаде молба в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта.
Чл. 7
Обезщетенията по чл. 1 и 4 се изплащат по реда за изплащане на паричните обезщетения за безработица по настоящ или постоянен адрес на лицата.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1
Придобилите права по чл. 233 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България до влизането в сила на това постановление могат да ги ползват, ако в едномесечен срок от обнародването му в „Държавен вестник“ се регистрират в бюрата по труда.
§ 2
В чл. 7, ал. 4 от Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. за пренасочване и ефективно използване на освобождаваната работна сила (обн., ДВ, бр. 96 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 81 от 1990 г., бр. 23, 49 и 91 от 1991 г., бр. 35, 43, 59 и 90 от 1992 г., бр. 26, 68 и 69 от 1993 г.; попр., бр. 93 от 1993 г.; изм., бр. 63 и 96 от 1994 г. и бр. 45 и 51 от 1996 г.) се създава т. 4: „4. изплатените парични обезщетения за безработица на лица съгласно чл. 233 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.“
§ 3
Постановлението се приема на основание чл. 233 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
§ 4
Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на труда и социалните грижи, на министрите и ръководителите на ведомства, в състава на които има въоръжени формирования.