Наредба № 31 от 26 юли 1999 г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство

Чл. 1

Тази наредба определя изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства (МПС) от категориите по чл. 149 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Чл. 2

(1) Правоспособността за управление на МПС се придобива след задължително обучение в присъствена форма, в съответствие с изискванията, при условията и по реда, предвидени в тази наредба.

(2) Придобитите при задължителното обучение знания, умения и поведение се проверяват чрез изпит при условията и по реда, предвидени в тази наредба.

(3) На лицата, положили успешно изпита, се издава свидетелство за управление по реда на чл. 159 от Закона за движението по пътищата, с което се удостоверява правоспособността за управление на МПС от съответната категория.

Чл. 3

(1) Всеки кандидат за обучение трябва да отговаря на изискванията за физическа и психологическа годност, предявявани към водачите на МПС от категорията, за която ще се обучава.

(2) По време на обучението кандидатът трябва да придобие знания и умения за безопасно управление и да усвои поведението, изисквано от водачите на МПС от категорията, за която се обучава.

Чл. 4

(1) Обучението за придобиване на правоспособност за управление на МПС се извършва от физически лица – търговци по смисъла на Търговския закон, или юридически лица, или от техните клонове, вписани в търговския регистър като такива, притежаващи разрешение, издадено при условията и по реда, предвидени в тази наредба.

(2) Разрешение за обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС се издава за всеки клон на физическото или юридическото лице поотделно.

Чл. 5

(1) Физическата годност на водачите и на кандидатите за водачи на МПС се установява с медицински преглед, при който се проверява дали лицето, подложено на преглед, отговаря на медицинските изисквания към водачите за съответната категория МПС.

(2) Към водачите на МПС от категориите „М“, „А“, „В“, „B+E“, „Ткт“ (група 1) и от категориите „С“, „C+E“, „D“, „D+E“, „Ттб“, „Ттм“ (група 2) се предявяват различни медицински изисквания съгласно приложение № 1.

(3) Резултатите от прегледа и заключението за годността на кандидата за придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответната категория се нанасят в „Карта за медицински преглед на водач на МПС“ (приложение № 2) със срок на валидност една година.

Чл. 6

(1) Медицинският преглед на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 1 обхваща само установяване състоянието на зрението.

(2) Проверка за съответствие с останалите медицински изисквания към водачите на МПС от група 1 се извършва:

1. на водачи на МПС, към които е приложена принудителната административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, буква „а“ ЗДвП;

2. на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, за които по време на обучението или при изпита се установят признаци на заболяване, което е в противоречие с медицинските изисквания.

(3) Медицинският преглед на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 2 обхваща всички изисквания от приложение № 1.

(4) Медицинският преглед на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС се извършва преди започване на обучението.

Чл. 7

Организацията на медицинските прегледи на водачите и на кандидатите за обучение и редът за даване на заключение за тяхната годност се определят с инструкция, утвърдена от министъра на здравеопазването.

Чл. 8

(1) Спорните и особени случаи при установяване физическата годност на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС се решават от транспортните областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК) и транспортната цантрална лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК).

(2) Заключенията на ТОЛЕК подлежат на обжалване пред ТЦЛЕК.

(3) Решенията на ТЦЛЕК са задължителни и не подлежат на обжалване.

(4) Лице, получило заключение за физическата си годност за водач на МПС от ТОЛЕК или ТЦЛЕК, при необходимост се освидетелства отново от същата комисия.

(5) Резултатите от медицинските прегледи и заключението на ТОЛЕК и ТЦЛЕК се записват в протокол (приложения № 3 и 4).

Чл. 9

(1) Изискванията към водачите на МПС за психологическа годност се отнасят до познавателната, психомоторната и личностната сфера на психиката на водача (приложение № 5).

(2) Психологическата годност на водачите на МПС се установява с психологическо изследване.

(3) Психологическото изследване се извършва в психологическите лаборатории на управление „ДАИ“ към МТ.

(4) Психологическото изследване завършва със заключение за психологическа годност, което може да бъде в две форми:

1. „Допуска се“ (положително заключение) – изследваното лице се допуска за водач на МПС от съответната категория;

2. „Не се допуска“ (отрицателно заключение) – изследваното лице се се допуска за водач на МПС от съответната категория.

Чл. 10

(1) При положително заключение от психологическото изследване на изследваното лице се издава „Удостоверение за психологическа годност“ (приложение № 6), което е валидно три години, считано от датата на получаване на положителното заключение.

(2) При отрицателно заключение от първото психологическо изследване изследваното лице има право на второ изследване в срок до три месеца. Това изследване се провежда в лабораторията, провела първото изследване.

(3) При отрицателно заключение и от второто психологическо изследване изследваното лице има право на трето изследване в Централната експертна психологическа комисия (ЦЕПК) в управление ДАИ към Министерството на транспорта, което трябва да се проведе в срок до три месеца след второто изследване. Заключението на тази комисия е окончателно.

(4) При отрицателно заключение от третото изследване в ЦЕПК, както и при неявяване за второ или трето психологическо изследване, изследваното лице има право на ново психологическо изследване не по-рано от една година след първото изследване.

Чл. 11

(1) Психологическото изследване се извършва, както следва:

1. на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категориите „С“ и „D“ и на лицата, на които временно е отнето свидетелство за управление на МПС по реда на чл. 171, ал. 1 ЗДВП – в областта, на територията на която лицето се води на отчет като водач на МПС;

2. на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „Ттм“ и „Ттб“ – в регионалния отдел на ДАИ, на територията на който ще се обучава лицето;

3. на загубилите правоспособността си за управление на МПС по реда на чл. 157, ал. 4 ЗДВП – в областта, на територията на която лицето се е водило на отчет към момента на загубване на правоспособността си.

(2) Психологическото изследване на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС се извършва преди започване на обучението.

Чл. 12

Министърът на транспорта или упълномощено от него длъжностно лице утвърждава инструкция за организацията и провеждането на психологическите изследвания.

Чл. 13

(1) Изискванията за знания, умения и поведение от водачите на МПС се определят във функционална характеристика, която се утвърждава от министъра на транспорта.

(2) За водачите на различните категории МПС се изготвят отделни функционални характеристики.

Чл. 14

(1) Разрешение за обучение на водачи на МПС се издава на лице, което има:

1. учебната документация за категорията МПС, за която ще обучава кандидати за придобиване на правоспособност;

2. осигурени преподаватели или учители за провеждане на обучението съгласно изискванията на учебната документация;

3. собствени или нает учебен кабинет;

4. собствена или наета учебна площадка с твърдо покритие (асфалт, бетон);

5. собствени или наети учебни МПС от категорията, за която ще обучава кандидати за придобиване на правоспособност.

(2) Изискването по т. 4 на ал. 1 не се отнася за обучението на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категориите „Ттб“ (тролейбус) и „Ттм“ (трамвайна мотриса).

Чл. 15

(1) Преподавател или учител по теоретично обучение може да бъде лице, притежаващо свидетелство за професионална квалификация „Инструктор за обучение на водачи на МПС“, издадено по образец от обучаваща институция в системата на професионалното образование и обучение или в системата на висшето образование, независимо от категорията на превозното средство, за която е валидно това свидетелство.

(2) Преподавател или учител по практическо обучение може да бъде лице, притежаващо свидетелство за професионална квалификация „Инструктор за обучение на водачи на МПС“, издадено по образец от обучаваща институция в системата на професионалното образование и обучение или в системата на висшето образование, валидно за категорията, за която провежда обучението.

(3) Преподавател по предмета „Първа помощ при пътнотранспортно произшествие“ да бъде лице, притежаващо свидетелство за професионална квалификация „Инструктор за обучение по първа (долекарска) помощ на водачи на МПС“, издадено по образец на Министерството на здравеопазването, независимо от категорията на превозното средство, за която се обучава лицето.

(4) Лице с професионална квалификация, различна от тези по ал. 1 и 2, може да бъде преподавател или учител по теоретично или практическо обучение, ако притежава някоя от професиите и специалностите съгласно списъка по приложение № 7.

Чл. 16

Преподавателят (учителят) по теоретично и практическо обучение трябва да отговаря и на следните изисквания:

1. да притежава свидетелство за управление на МПС съобразно категорията, за която провежда обучението;

2. да не е осъждан за престъпления от общ характер по реда на глава втора „Престъпления против личността“ или по реда на глава единадесета, раздел втори „Престъпления против транспорта и съобщенията“ от особената част от Наказателния кодекс (НК), както и да няма наложено наказание „Лишаване от право да упражнява определена професия или дейност“ по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 НК;

3. в случай на наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ да е изминала една година от изтърпяване на наказанието;

4. да е на възраст не по-малко от 25 години.

Чл. 17

(1) Помещението, използвано за учебен кабинет, трябва да отговаря на следните изисквания:

1. светлата височина на помещението трябва да бъде не по-малко от 2,50 м и да има осигурена естествена светлина през деня и изкуствено осветление вечер;

2. за всеки обучаван да са осигурени не по-малко от 1,5 кв. м площ от помещението;

3. условията за отопление да позволяват през зимата (или при ниски температури) в учебния кабинет да се поддържа температура не по-ниска от 18° С;

4. към кабинета да има осигурен санитарен възел.

(2) В учебния кабинет трябва да има:

1. учебна дъска с площ не по-малко от 0,7 кв. м;

2. работно място (катедра, маса) за преподавателя или учителя;

3. работно място (чин, маса) за всеки обучаван, където той може да пише и работи с учебните помагала.

(3) Учебният кабинет трябва да бъде оборудван с дидактически материали и учебно-технически средства за онагледяване на учебния процес съгласно изискванията на съответната учебна документация.

(4) За установяване годността на учебния кабинет лицата по чл. 4 подават до инспектората по образованието към Министерството на образованието и науката в съответния областен административен център заявление за оглед на кабинета, който се извършва в едномесечен срок. За направения оглед се съставя протокол (приложение № 8), за който се заплаща такса по Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на образованието и науката.

Чл. 18

(1) Учебната площадка трябва да има форма и размери, които позволяват извършване на упражненията, определени в съответната учебна документация.

(2) За установяване годността на учебната площадка лицата по чл. 4 подават до съответния инспекторат по образованието към Министерството на образованието и науката в съответния областен административен център заявление за оглед на площадката, който се извършва в едномесечен срок. За направения оглед се съставя протокол (приложение № 8), за който се заплаща такса по Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на образованието и науката.

Чл. 19

(1) Моторните превозни средства от категориите „В“, „С“, „D“ и „Ттб“, използвани с учебна цел, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да бъдат с постоянна българска регистрация;

2. органите за управление да са разположени в лявата им страна;

3. да са обозначени със съответния опознавателен знак (приложение № 9), поставен на предната и задната вертикална част на МПС; на леките автомобили може да се се поставя върху покрива, но трябва да е изписан двустранно;

4. да имат осигурен достъп на преподавателя или учителя до кормилното колело;

5. да са застраховани:

6. леките автомобили, използвани с учебна цел, трябва да са оборудвани с обезопасителни колани тип „инерционен“;

7. мястото на преподавателя или учителя за практическото обучение да бъде оборудвано допълнително:

(2) Съставите от МПС от категориите „В+Е“, „С+Е“ и „D+Е“, използвани с учебна цел, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. теглещото МПС – да отговаря на изискванията за категорията, към която принадлежи („В“, „С“ или „D“);

2. ремаркето – да бъде с допустима максимална маса над 750 кг и да бъде обозначено отзад със същия опознавателен знак (приложение № 9), с който е обозначено и теглещото МПС.

(3) Към използваните като учебни МПС от категория „Ткт“ (колесен трактор) задължително се прилагат изискванията по т. 1, 3, 4, 5 на ал. 1, а изискванията по т. 7 от същата алинея се прилагат съобразно с конструкцията на колесния трактор.

(4) Към използваните като учебни МПС от категория „Ттм“ (трамвайна мотриса) задължително се прилагат изискванията по т. 3 и 5 на ал. 1, а останалите изисквания от същата алинея се прилагат съобразно с конструкцията на трамвайната мотриса.

(5) Проверката за годност на моторните превозни средства след допълнителното им оборудване за използване с учебна цел се извършва от звена, упълномощени от председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология, и се удостоверява с „Протокол за годност“, издаден от тях. Срокът за валидност на протокола се определя от председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология.

Чл. 20

(1) Обучението за придобиване на правоспособност за управление на МПС и изпитът на лица с увреждания в опорно-двигателния апарат се осъществяват с предоставено от тях моторно превозно средство, пригодено за управление съобразно с характера на увреждането им.

(2) Годността на тези МПС се удостоверява по реда на чл. 19, ал. 5.

Чл. 21

(1) Разрешението за обучение на водачи на МПС се издава със заповед от министъра на образованието и науката или от упълномощено от него длъжностно лице.

(2) За издаване на разрешението за обучение в съответния инспекторат по образованието се подават следните документи:

1. заявление по образец (приложение № 10);

2. копие от съдебното решение за регистрация, а за лицата на бюджетна издръжка – копие от решението на органа на изпълнителната власт за тяхното създаване, както и копия на удостоверението за данъчна регистрация и удостоверението за регистрация в БУЛСТАТ, заверени със свеж печат на съответната фирма или организация;

3. удостоверение за актуално състояние за съответната фирма или организация;

4. документ за собственост или договор за наем на помещението, в което се намира учебният кабинет, за срок най-малко 12 месеца;

5. документ за собственост или договор за наем на учебна площадка за срок най-малко 12 месеца;

6. протокол за годност на учебния кабинет и учебната площадка;

7. документ за собственост или договор за наем за срок не по-малко от 12 месеца за МПС, използвани за обучение, и протокол за тяхната годност по чл. 19, ал. 5.

(3) Отказът за издаване на разрешение се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 22

(1) Разрешението за обучение на водачи на МПС (приложение № 11) се издава в едномесечен срок от подаване на заявлението. При издаването се заплаща такса съгласно Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на образованието и науката.

(2) Разрешението по ал. 1 се издава за срок една година и не може да се преотстъпва.

(3) След изтичане на срока по ал. 2 ново разрешение се издава по реда на чл. 21, за което се заплаща такса съгласно Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на образованието и науката.

(4) Разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на образованието и науката при нарушаване изискванията на наредбата. Съобщението за отнетото разрешение се обявява в съответния инспекторат по образованието и в регионалния отдел на ДАИ.

(5) Министерството на образованието и науката служебно уведомява органите за контрол на Министерството на транспорта за издадените и отнетите разрешения за обучение на водачи на МПС.

(6) Министерството на образованието и науката води регистър на издадените разрешения за обучение на водачи на МПС.

Чл. 23

(1) Продължителността на обучението, учебните планове и основните организационно-методически указания за обучението на водачите се определят за всяка категория с единната учебна документация, утвърдена от министъра на образованието и науката съгласувано с министъра на транспорта.

(2) Единната учебната документация за всяка категория включва:

1. стандарт за обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС;

2. учебен план;

3. модули за обучение.

Чл. 24

(1) За придобиване на необходимите теоретични знания и практически умения водачите подлежат на обучение, както следва:

1. теоретично обучение по безопасност на движението по пътищата и поведение при пътнотранспортно произшествие (ПТП);

2. практическо обучение по общо устройство на МПС и управление на МПС.

(2) Теоретичното и практическото обучение на водач, който е загубил правоспособността си за управление на МПС по реда на чл. 157, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, се определя в намален обем от учебната документация за съответната категория.

Чл. 25

(1) Обучението за получаване на свидетелство за управление на МПС може да започне най-рано 3 месеца, а за категория „М“ – един месец, преди обучаваният да навърши необходимата възраст съгласно чл. 151, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. За обучаваните по държавен прием в системата на средното образование този срок е една година.

(2) Водач, на когото е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, в срока за изтърпяване на наказанието може да участва само в теоретично обучение.

Чл. 26

(1) При записване за обучение кандидатът представя документ от медицински преглед, който удостоверява, че е физически годен да управлява МПС от категорията, за която ще се обучава.

(2) Кандидатите за обучение за водачи на МПС от категориите „С“, „Д“, „Ттб“ и „Ттм“ представят и удостоверение за психологическа годност.

(3) Кандидатите за обучение за водачи на МПС, които са загубили правоспособността си за управление на МПС по реда на чл. 157, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, представят за това документ от съответната служба на МВР и удостоверение за психологическа годност.

Чл. 27

Водач, който вече има правоспособност за управление на МПС, с изключение на тези от категория „М“, при обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС от друга категория преминава само съответното за тази категория практическо обучение.

Чл. 28

Всеки обучаван при започване на обучението получава учебна книжка, която се заверява с подпис и печат на лицето по чл. 4, получило разрешение за обучение.

Чл. 29

Завършването на задължителното теоретично и практическо обучение се удостоверява с подпис на съответния преподавател или учител в учебната книжка.

Чл. 30

На лице, преминало задължителното обучение, посочено в учебната документация за съответната категория, се издава „Свидетелство за завършено обучение за водач на МПС“ (приложение № 12).

Чл. 31

Лицата, получили разрешение за обучение на водачи на МПС, водят регистър на издадените свидетелства за завършено обучение за водач на МПС (приложение № 13). При прекратяване на дейността си регистърът се предава за съхранение в съответния инспекторат по образованието.

Чл. 32

До изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС се допускат само лица, преминали обучение съгласно учебната документация за съответната категория и притежаващи свидетелство за завършено обучение.

Чл. 33

(1) Изпитът за придобиване на правоспособност за управление на МПС се състои от теоретична и практическа част.

(2) Теоретичната част от изпита се състои в решаване на тест, а практическата – в управление на МПС от категорията, за която е обучаван кандидатът за придобиване на правоспособност.

Чл. 34

(1) Лицата, които се явяват на изпит са придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „М“, полагат само теоретичната част от изпита.

(2) Лицата, които се явяват на изпит за придобиване на правоспособност за управление на дадена категория МПС и нямат правоспособност за управление на МПС от друга категория или притежават такава за управление на МПС от категориите „М“, „А“ или „Т“ (кт, тб, тм), полагат теоретичната и практическата част от изпита.

(3) Лицата, които се явяват на изпит за придобиване на правоспособност и вече имат такава за управление на МПС от категория „В“, полагат само практическата част от изпита.

(4) Водачите, спрямо които е приложена принудителната административна мярка „проверен изпит“, полагат само теоретичната част от изпита за придобиване на правоспособност за управление на МПС.

Чл. 35

(1) Чуждестранен гражданин, който не владее български език, се допуска до изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС със заклет преводач.

(2) Изпитът се провежда при условията и по реда, определени с тази наредба.

Чл. 36

Лице, което изтърпява наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, не се допуска до изпит до изтичане срока на наказанието.

Чл. 37

Учебните МПС, с които се провежда практическата част от изпита за придобиване на правоспособност за управление на МПС, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. за категория „А“ – мотоциклет без кош с работен обем на двигателя над 120 куб. см, който може да развива скорост над 100 км/час, като за водачи на възраст под 21 г. работният обем на двигателя не трябва да надвишава 350 куб. см;

2. за категория „В“ – автомобил от категория „В“ с двигател с мощност не по-малко от 37 кW (50 к.с.), който може да развива скорост над 100 км/час и в който освен мястото на водача има поне още две места за сядане; когато автомобилът е лек, трябва да бъде с най-малко четири странични врати;

3. за категория „В+Е“ – състав от пътни превозни средства с автомобил по т. 2 и ремарке, с маса не по-малко от 1000 кг;

4. за категория „С“ – товарен автомобил с допустима максимална маса не по-малка от 10 000 кг и дължина не по-малко от 7 м, който достига скорост не по-малка от 80 км/час (и освен мястото на водача има поне още две места за сядане);

5. за категория „С+Е“:

6. за категория „D“ – автобус с дължина не по-малко от 9 м, който може да развива скорост не по-малко от 80 км/час;

7. за категория „D+E“ – автобус по т.6 с прикачено ремарке с допустима максимална маса не по-малка от 1250 кг;

8. за категория „Ткт“ (колесен трактор) – колесен трактор с прикачено двуосно товарно ремарке с допустима максимална маса не по-малка от 4000 кг;

9. за останалите категории – МПС от съответната категория (трамвай, тролейбус).

Чл. 38

(1) За организиране и провеждане на изпита за придобиване на правоспособност за управление на МПС лицата по чл. 4 изготвят списък с имената на кандидатите, които те предлагат за допускане до изпит на съответната дата.

(2) В списъка за изпит по ал. 1 се включват:

1. кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, притежаващи свидетелство за завършена подготовка;

2. лица, към които е приложена принудителната административна мярка „проверенен изпит“.

(3) В списъка по ал. 1 се указват:

1. адресът на кабинета, в който ще се проведе изпитът по теория;

2. моторното превозно средство, с което ще се проведе практическият изпит по управление, и местоположението на учебната площадка, която може да се използва при изпита.

(4) Към списъка по ал. 1 се прилага документът за платени такси за явяване на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС съгласно Тарифата са таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта.

Чл. 39

(1) За допускане до изпит за всеки кандидат, включен в списъка по чл. 38, ал. 1, се представят следните документи:

1. заявление за допускане до изпит (приложение № 14);

2. свидетелство за завършено обучение за водач на МПС;

3. документ от медицински преглед за установяване физическата годност на кандидата;

4. удостоверение за психологическа годност – за водачи на МПС от категориите „С“, „D“, „Ттб“ (тролейбуси), „Ттм“ (трамваи) и за тези, които се явяват на изпит, след като са загубили правоспособността си по реда на чл. 157, ал. 43ДВП;

5. документ за платена такса за организиране и провеждане на изпит на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС съгласно Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта.

(2) За явяване на проверенен изпит се представят документите по т. 1 и 5 и заповедта (или копие от нея), с която е наложена принудителната административна мярка.

(3) Документите се представят за проверка в съответния регионален отдел на ДАИ най-малко 5 работни дни преди датата, определена за провеждането на изпита. В деня на изпита председателят на комисията връща срещу подпис на изпитваните лица документите за медицински преглед и удостоверенията за психологическа годност, а на лицата, които не са издържали успешно изпита – и свидетелствата за завършено обучение.

Чл. 40

(1) Регионалният отдел на ДАИ изготвя предварително протокол по образец (приложение № 15) за всеки изпит.

(2) Протоколът за изпит се изготвя в два екземпляра – по един за регионалния отдел на ДАИ и за регионалната служба на МВР, която издава свидетелствата за управление на МПС. На лицето, което представя кандидатите за изпит, регионалният отдел на ДАИ предоставя заверено със свеж печат копие на протокола с резултатите от изпита.

(3) В протокола за изпит се вписват до 16 лица.

(4) Не се разрешават поправки в протокола за изпит на резултатите, нанесени от председателя на изпитната комисия. Допуснатите явни фактически грешки се отстраняват с вписване на забележка, която се заверява с подписите на председателя и члена на комисията.

(5) Протоколът за проведения изпит е редовен, когато за всички вписани в него лица е нанесена оценката от изпита или е отбелязана причината, поради която нямат оценка, и протоколът е подписан от председателя и члена на комисията.

(6) Протоколът за проведения изпит се връща в регионалния отдел на ДАИ в деня на провеждане на изпита.

(7) Протоколът за проведения изпит е отчетен документ и се съхранява 50 години.

Чл. 41

(1) Изпитът за придобиване на правоспособност за управление на МПС се полага пред комисия в състав: председател и член на комисията.

(2) Председателят на изпитната комисия оценява знанията, уменията и поведението на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Той определя оценката от практическата част на изпита и окончателния резултат от изпита.

(3) Членът на изпитната комисия подпомага председателя на комисията за провеждането на изпита.

Чл. 42

(1) Председателят на изпитната комисия се определя в деня на изпита от началника на съответния регионален отдел на ДАИ.

(2) Членът на изпитната комисия се определя от лицето по чл. 4, което представя за изпит пред тази комисия кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС.

Чл. 43

(1) За председателя на изпитните комисии се определят само лица, които притежават удостоверение за професионално обучение (приложение № 16), получено въз основа на квалификационен курс, по учебна документация, утвърдена от министъра на образованието и науката.

(2) Кандидатът за придобиване на удостоверение за професионално обучение по ал. 1 трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да бъде правоспособен преподавател по управление на МПС от категорията, за която ще провежда изпити, с изключение на категория „М“, изискваща притежаване на правоспособност за категория „А“, и категория „В“, за която се изисква притежаване на правоспособност за категория „С“;

2. да има най-малко пет години стаж като преподавател и/или учител, обучаващ кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС;

3. да не е осъждан за престъпления от общ характер по реда на глава втора „Престъпления против личността“ или по реда на глава единадесета, раздел втори „Престъпления против транспорта и съобщенията“ от особената част на Наказателния кодекс, както и да няма наложено наказание „Лишаване от право да упражнява определена професия или дейност“ по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 от общата част на Наказателния кодекс;

4. през последните 3 години да няма наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“;

5. да е на възраст не по-малко от 30 години;

6. да бъде психологически годен, което се установява с психологическо изследване от ЦЕПК в управление ДАИ към Министерството на транспорта.

(3) Лицата по ал. 1, които ще провеждат изпити на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, сключват договор с Управление ДАИ и се регистрират по местоживеене в съответния регионален отдел на ДАИ.

(4) Не могат да бъдат председатели на изпитни комисии:

1. лица, които работят като преподаватели или учители, обучаващи кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС;

2. лица, които са регистрирани като еднолични търговци с предмет на дейност обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС;

3. лица, съпрузи и намиращи се в родство по права линия и по съребрена линия до втора степен с лицата по буква „а“.

Чл. 44

(1) Председателят на изпитната комисия получава срещу подпис документите във връзка с изпита.

(2) Председателят на изпитната комисия, след като пристигне на мястото на изпита, вписва в протокола името на члена на комисията (преподавателя или учителя), предложен от лицето по чл. 4.

Чл. 45

Председателят на изпитната комисията преди започване на изпита:

1. проверява самоличността на кандидатите;

2. проверява свидетелството за управление на МПС на лицата, които вече имат правоспособност;

3. дава указания относно условията и реда за провеждане на изпита.

Чл. 46

(1) Теоретичната част от изпита се провежда писмено с тест, съдържащ 60 въпроса от учебния материал по теоретично обучение.

(2) За решаване на изпитния тест на кандидатите се предоставят 40 минути.

(3) Кандидатът е издържал успешно изпита, ако е допуснал не повече от пет грешки (пет неверни отговора).

Чл. 47

До практическата част от изпита се допускат само кандидатите, издържали успешно теоретичната част от изпита.

Чл. 48

(1) Практическата част от изпита за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категориите „А“, „В+Е“, „С+Е“, „D+Е“ и „Ткт“ се провежда само на учебна площадка, а за останалите категории – на пътища в населено място, което е областен център, както и в градовете Казанлък и Дупница.

(2) Учебната площадка за провеждане на практическия изпит се осигурява от лицето по чл. 4, което представя кандидатите за изпит.

Чл. 49

(1) Моторното превозно средство за изпита се осигурява от лицето по чл. 4, което представя кандидатите на изпит. То задължително осигурява и резервно МПС за изпита, така че да може да се ползва не по-късно от един час, след като възникне необходимостта от това.

(2) Продължителността на практическата част от изпита, когато се провежда по пътища в населено място, е от 15 до 25 минути.

(3) По време на изпита, провеждан на път в населено място, в МПС присъстват: кандидатът за придобиване на правоспособност за управление на МПС, председателят и членът на комисията. Мястото с допълнителното оборудване в МПС се заема от председателя на изпитната комисия. Той може да допусне в МПС съобразно наличните свободни места в него и следващи по ред за изпитване кандидати, включени в протокола за изпит.

(4) Ако в МПС има само едно място освен това на водача, то се заема от председателя на комисията.

(5) Комисията няма право да се намесва в управлението на МПС по време на изпита, освен в случаи за предотвратяване на ПТП или ако кандидатът особено затруднява или застрашава останалите участници в движението.

Чл. 50

Изпитната комисия има право да отстрани от изпита кандидат, който не спазва реда за неговото провеждане. Това се отразява в изпитния протокол със забележка, която се заверява с подписите на председателя и члена на комисията.

Чл. 51

За кандидати, които не са се явили, не са допуснати или са отстранени от изпит, в протокола се записва съответно „не се е явил“, „не е допуснат“ или „отстранен“.

Чл. 52

(1) Председателят на изпитната комисия нанася в протокола резултатите от изпита.

(2) Когато кандидат за придобиване на правоспособност е положил практическата част от изпита с автомобил с автоматична предавателна кутия, това обстоятелство изрично се отбелязва в протокола срещу името на този кандидат.

(3) За кандидат, положил практическия изпит при условията на чл. 20, в протокола за изпит се отбелязват органите за управление на МПС, в които са направени промените във връзка с уврежданията на това лице.

Чл. 53

В първия работен ден след провеждането на изпита регионалният отдел на ДАИ изпраща екземпляр от протокола за изпита в съответната служба на МВР за издаване на „Свидетелство за управление на МПС“ на лицата, издържали изпита.

Чл. 54

Регионалният отдел на ДАИ води отчет на лицата в съответния регион, явили се на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС.

Чл. 55

Министърът на транспорта или упълномощено от него длъжностно лице утвърждава инструкция за организацията и провеждането на изпитите.

§ 1

Тази Наредба се издава на основание чл. 152 и 153 от Закона за движение по пътищата (ДВ, бр. 20 от 1999 г.).

§ 2

Наредбата влиза в сила от 1.IX.1999 г. и отменя Наредба № 19 от 1996 г. за подготовката, изпитите, отчета и изискванията към водачите на МПС (ДВ, бр. 101 от 1996 г.).

§ 3

Издадените разрешения по реда на Наредба № 19 от 1996 г. за подготовката, изпитите, отчета и изискванията към водачите на МПС важат до 31.XII.1999 г.

§ 4

Лица, които при влизането в сила на тази наредба имат права като преподаватели и/или учители по реда на Наредба № 19 от 1996 г. за подготовката, изпитите, отчета и изискванията към водачите на МПС, запазват правата си за срок една година.

§ 5

Изискването по чл. 43, ал. 2, т. 2 не се прилага спрямо кандидатите за получаване на удостоверение за професионално обучение по реда на чл. 43, ал. 2, които са преподаватели по практика в учебните заведения, подготвящи лица с професионална квалификация „Инструктор за обучение на водачи на МПС“.

§ 6

Спрямо кандидатите за получаване на удостоверение за професионално обучение по реда на чл. 43, ал. 2, които като служители на Министерството на вътрешните работи са провеждали изпит на водачи на МПС и имат стаж като такива най-малко 3 години, разпоредбата на чл. 43, ал. 2, т. 2 се прилага от 1.IX.2000 г.

§ 7

Трудовият стаж като преподаватели по теория и практика за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС на бивши служители на Министерството на отбраната се доказва със служебна бележка, издадена от Министерството на отбраната.

§ 8

До 1.I.2003 г. по изискването на чл. 37, т. 4 относно допустимата максимална маса на МПС от категория „С“, използвани с учебна цел, може да се прилага максимално допустима маса от 7000 кг.

§ 9

До 1.I.2003 г. по изискването на чл. 37, т. 5, букви „а“ и „б“ относно допустимата максимална маса на МПС от категория „С+Е“, използвани с учебна цел, може да се прилага максимално допустима маса 15 000 кг. Министър на транспорта: В. Краус Министър на образованието и науката: В. Методиев

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2

Медицински изисквания към водачите на моторни превозни средства I. Заболявания и състояния, при наличието на които свидетелство за управление на МПС се издава само след освидетелстване от ТОЛЕК или ТЦЛЕК Неврологични заболявания 1. Заболявания и състояния след прекарани заболявания на: а) централната нервна система – съдови, възпалителни, травми, наследственодегенеративни, тумори (първични и метастатични), интоксисации и състояния след интоксисации от екзогенен и ендогенен характер; б) периферната нервна система и нервно-мускулния апарат – с трайни увреждания, водещи до ограничения на функционалната годност, включително: – парализи и парези; – координационни нарушения; – тонусни промени и хиперкинези; – смущения във висшите корови функции; – други огнищни увреждания на нервната система; – интоксисации и състояния след интоксисации от екзогенен и ендогенен характер. 2. Епилепсия – във всичките ѝ форми, по клинични и етиологични признаци, при наличие на пристъпни състояния през последните три години, предшестващи датата на медицинското освидетелстване. Психиатрични заболявания 3. Ендогенни психози – клинично изявени, непрекъсното протичащи, без възможности за социална и трудова адаптация. 4. Хроничен алкохолизъм и неалкохолни наркомании с трайна промяна на личността.* 5. Олигофрения * (умерена, тежка и дълбока). 6. Тежки разстройства на личността и неврози с изразени психични нарушения, които повлияват трайно на поведението и адаптационните възможности. Хирургически заболявания 7. Увреждане на дихателната система: а) фистула след пиоторакс с деформация на гръдния кош, с ограничение на дихателните функции повече от 40 %; б) деформация на гръдния кош след ревматичен плеврит; хемоторакс с резекция на ребра, смущаващи дишането и кръвообращението. 8. Аневризми на големите кръвоносни съдове. 9. Нефректотомия с недостатъчни функции на другия бъбрек. Вътрешни заболявания 10. Открита, декомпенсирана и субкомпенсирана туберкулоза на белите дробове и други органи и системи. 11. Артериална хипертония III степен. Малигенна хипертония. 12. Заболявания на сърдечния мускул и перикарда с разстройство в коронарното или общото кръвообращение. 13. Ритъмни и проводни нарушения с разстройство в коронарното и общото кръвообращение. 14. Аневризма на аортата, клинично изразена с притискане и смущения в кръвообращението. 15. Злокачествени новообразувания и системни заболявания в стадий на лечение или с данни за метастази. Кожни заболявания 16. Болест на Реклингхаузен (неврофиброматоза). 17. Тежко протичащи генодерматози, като: епидермолизис булоза хередитария, морбус Меледа, ихтиозис вулгарис и др. 18. Акродерматис континца супоратива (Халоно). 19. Микозис фунгоидес. 20. Лупусеритиматозис дисимината – система тизатус. 21. Всички форми на невросифилис. Други заболявания 22. Заболяване от СПИН, вкл. и заразоносители – доказано. * Заболяването се смята за доказано след амбулаторно или стационарно изследване, лечение и диспансерно наблюдение, като степента на болестното отклонение се определя от лекар експерт, а вземането на решение е индивидуално. II. Заболявания и състояния, при наличието на които се налагат ограничения за получаването на свидетелство за управление на МПС, в зависимост от категорията на МПС Наименование на заболяванията и състоянията МПС от група 1 категории „М“, „А“, „В“, „В+Е“, „Ткт“ МПС от група 2 категории „С“, „С+Е“, „D“, „D+Е“, „Ттб“, „Ттм“ 1 2 3 Очни заболявания 1. Тежки конгенитални, възпалителни и дегенеративни заболявания на очната ябълка и придатащите ѝ, довели до трайни и невъзвратими разстройства на очните функции – при изискванията на т. 6 2. Едноочие, функционално или анатомично, при нормални функции на окото, което се използва и при условията най-малко 3 г. след получаване на едноочието 3. Глаукома – компенсирана – при условията на т. 6 4. Вродени разстройства на цветоусещането: а) аномална трихромазия (цветна аномалия); б) дихромазия и монохромазия 5. Придобити разстройства на цветоусещането в зависимост от степента 6. Зрителна острота1 при нормални други очни функции2: а) сумата от зрителните остроти на двете очи да е равна на 2,0, като на по-слабото око е не по-малко от 1,0 с помощта на корекция до \pm 2 диоптъра включително; б) сумата от зрителните остроти на двете очи да е равна на 1,8, като на по-слабото око е не по-малко от 0,8 с помощта на корекция до \pm 3 диоптъра включително; в) сумата от зрителните остроти на двете очи да е равна на 1,6, като на по-слабото око е равна на 0,6 с помощта на корекция \pm 6 диопъра включително Ушни, носни и гърлени заболявания 7. Злокачествени образувания на ОРЛ органите 8. Възприемане сумарно с двете уши (без слухов апарат), средна аудиометрична загуба на честотите от 500 до 4000 херца: а) шепотна реч от 6 м и над 6 м, говорна реч над 6 м, аудиометрична загуба не повече от 0 до 30 децибела за честотите от 200 до 500 херца; б) шепотна реч от 4 м и над 4 м, говорна реч от 6 м и над 6 м, аудиометрична загуба не повече от 30 децибела за честотите от 500 до 2000 херца; в) шепотна реч – без значение, говорна реч – не по-малко от 4 м, аудиометрична загуба – не повече от 40 децибела и повече от честотите 500 – 1000 и 2000 херца; г) шепотна реч – без значение, говорна реч – по-малко от 2 м, аудиометрична загуба – не повече от 60 децибела за честотите 500 – 1000 и 2000 херца разрешено забранено разрешено само за кат. „В“ и „В+Е“ забранено разрешено само за кат. „С“ разрешено само за кат. „С“ забранено разрешено забранено индивидуално забранено разрешено индивидуално индивидуално разрешено забранено индивидуално индивидуално разрешено индивидуално разрешено индивидуално разрешено индивидуално индивидуално индивидуално индивидуално забранено 1 2 3 9. Периферен, централен и комбиниран отоневрологичен синдром индивидуално индивидуално 10. Спонтанен нистагъм, установен без помощни средства, а при хоризонталния – при отклонение на очните ябълки над 50°, установен с очилата на Френцел или чрез нистагмограф индивидуално индивидуално Неврологични заболявания 11. Заболявания на периферната нервна система, нервно-мускулния апарат и състояние след заболявания на периферната нервна система индивидуално индивидуално 12. Съдови заболявания на нервната система и състояние след прекарани съдови заболявания на нервната система индивидуално индивидуално 13. Възпалителни заболявания на нервната система и състояние след прекарани възпалителни заболявания на нервната система индивидуално индивидуално 14. Наследствено-дегенеративни заболявания на нервната система и заболявания на нарушено развитие на нервната система, черепната система и гръбначния стълб индивидуално индивидуално 15. Тумори на нервната система индивидуално индивидуално 16. Травми на нервната система и състояние след травма на нервната система индивидуално индивидуално 17. Епилепсия индивидуално индивидуално 18. Заболявания на нервната система при остри и хронични заболявания на кръвта и кръвотворните органи, отделителната система, гастроинтестиналната система, бронхо-бело-дробната система, както и при системни заболявания индивидуално индивидуално 19. Интоксикации – остри и хронични, ендогенни и екзогенни. Състояния след интоксикации на нервната система индивидуално индивидуално Психични заболявания3 20. Ендогенни психози – в състояние на ремисия, без клинично изразена промяна на личността4 индивидуално за „С“ индивидуално; останалите – забранено 21. Афективни психози – депресивен тип с наличие на продължителен светъл период без необходимост от поддържаща терапия4 индивидуално индивидуално 22. Лека олигофрения4 индивидуално забранено 23. Алкохолна злоупотреба – без промяна на личността, абстинентни явления и психични разстройства индивидуално за „С“ индивидуално; останалите – забранено 24. Невротични разстройства и личностна дисхармония – без поддържаща терапия при добра трудова и социална адаптация4 индивидуално за „С“ индивидуално; останалите – забранено Хирургически заболявания 25. Увреждане на храносмилателната система – дивертикул и стеноза на хранопровода, стеноза на пилора, язва на стомаха разрешено индивидуално 26. Увреждане на коремната стена – големи евентрации, ограничаващи подвижността на тялото индивидуално забранено 27. Увреждане на кръвоносната система: a) разширение на вените с хронически тромбофлебит и язви; тежки форми на хемороиди със или без фистули b) състояния след оперативно лечение на: разширени вени на долните крайници без трофични промени; хемороиди и фистулозни парапроктити разрешено индивидуално 28. Увреждане на пикочно-половата система: a) хидронефроза на двата бъбрека; b) едностранна хидронефроза; v) непоправима стеноза на уретрата; туберколоза на тестикула; варикоцеле и хедроцеле; херния – бедрена и слабинна разрешено индивидуално 29. Увреждане на кожата – цикатрикси, ограничаващи подвижността на шията, горните и долните крайници индивидуално индивидуално 30. Костни увреждания на гръбначния стълб: a) малум поти; фрактура на гръб, стълб; b) фрактура на гръбначния стълб с леко изразена деформация; компенсирана сколиоза или кифоза, несмущаващи движението; спондилолистезис (сакрализация и лумбализация), спина бифида; v) деформация на гръбначния стълб, сколиоза, кифоза, лордоза, смущаващи движението; спондилоартроза без радикулитни смущения индивидуално индивидуално разрешено индивидуално 1 2 3 31. Увреждане на таза: а) сериозно ограничаващо движението; разрешено забранено б) при леко смущение на движението разрешено индивидуално 32. Увреждане на горните крайници: а) фрактура на лопатката и ключицата с ограничени движения в раменната става или смущения в нервно-артеро-венозната система; индивидуално за „С“ индивидуално; останалите – забранено б) фрактура на хемеруса с костна деформация, мускулна атрофия и нервно-съдови смущения; индивидуално за „С“ индивидуално; останалите – забранено в) псевдоартроза; индивидуално забранено г) анкилоза на раменната или лакътната става; разрешено за „С“ индивидуално; останалите – забранено д) хронически артрити на раменни стави с ограничение на движенията; халтава; лакътна става; фрактура на антебрахиума с деформация и смущения в пронация и супинация; е) фрактура на улната или радиуса или на двете кости едновременно в дисталния им край с ограничения на движенията в китката; фрактура олекранона с ограничена подвижност на ставата индивидуално за „М“ и „А“ индивидуално; останалите – разрешено за „С“ индивидуално; останалите – забранено 33. Увреждания на китката и пръстите на горните крайници: а) анкилоза на пръстите с контрактура; загуба на два или три пръста или при пълна контрактура; при пълна екстензионна и рефлекторна фрактура на кой да е от първите 4 пръста и костна анкилоза; ограничена подвижност на първите 4 пръста; фрактури на метакарпуса, предизвикващи ограничения на движението най-малко на 3 пръста; индивидуално за „М“ и „А“ индивидуално; останалите – разрешено за „С“ индивидуално; останалите – забранено б) фрактура на Бенет, при полегнало положение на палеца; в) загуба на двете фаланги на палеца; контрактура на китката вследствие сухожилна травма за „М“ и „А“ индивидуално; останалите – разрешено за „С“ индивидуално; останалите – забранено 34. Увреждане на долните крайници: а) лошо заздравяла фрактура на колифеморис със значителна деформация на бедрото, предизвикваща скъсяване на крайника над 4 см и ограничаваща движенията; индивидуално забранено б) псевдоартроза на фемора или круса; индивидуално забранено в) анкилоза на коляното; индивидуално забранено г) луксация на коляното и увреждане на външния лигамент и круциата; индивидуално забранено д) анкилоза на тазобедрената става; фрактура на круса с изразена деформация и ограничени движения в глезенната става; псевдоартроза; анкилоза на глезенната става; еквинизъм; варус или валгус; индивидуално разрешено за „С“ индивидуално; останалите – забранено е) ампутация на пръстите; индивидуално ж) фрактура на пателата с артрозни изменения; хроническа артроза на коляното; хронически артрити на ставата; разрешено индивидуално з) сухожилни увреждания на коляното; хроническа артроза на коляното индивидуално 35. Ампутация на ръка или крак индивидуално 36. Специфични заболявания на костите: а) хронически остеомиелит със или без фистула; разрешено индивидуално за „С“ индивидуално; останалите – забранено б) туберкулоза на коя да е става индивидуално за „С“ индивидуално; останалите – забранено 37. Елефантиазис на долните крайници и доброкачествени и злокачествени тумори на костно-ставния апарат с нарушения на движението за „С“ индивидуално; останалите – забранено 38. Хронични тромбози на артерии на горни и долни крайници за „М“ и „А“ индивидуално; останалите – забранено забранено 39. Хронични венозни тромбози на горни и долни крайници за „М“ и „А“ разрешено; останалите – индивидуално забранено 40. Хронична лимфостаза на горни и долни крайници индивидуално забранено 41. Пулмоектомия или лобектомия по повод на карцином индивидуално индивидуално 1 2 3 42. Операции по повод рак на коремните органи индивидуално индивидуално Вътрешни заболявания 43. Захарен диабет: а) при лечение с инсулин; индивидуално индивидуално б) при лечение с други антидиабетични средства индивидуално индивидуално 44. Други заболявания на обмяната на веществата и еднокринната ситема: а) рязко изразени форми; индивидуално забранено б) леко изразени форми разрешено индивидуално 45. Заболявания с остро протичане до оздравяването индивидуално 46. Компенсирана туберкулоза на белите дробове и други органи разрешено индивидуално 47. Хронически заболявания на белите дробове, плеврата и дихателните пътища с нетуберкулозна етиология: а) при резки функционални нарушения или чести обостряния; забранено забранено б) при умерени функционални нарушения без чести обостряния разрешено индивидуално 48. Нервноциркулаторна дистония с вазомоторни реакции от хипертоничен тип; нарушения в сърдечния ритъм от неврогенен характер индивидуално индивидуално 49. Артериална хипертония разрешено индивидуално 50. Заболяване на клапанния апарат на сърцето, включително и съдово-клапно протезиране в устойчива компенсация разрешено индивидуално 51. Заболяване на сърдечния мускул след инфекция или интоксикация без разстройства в общото кръвообращение разрешено индивидуално 52. Исхемична болест на сърцето: а) състояние след остри форми или след хирургични интервенции на коронарните съдове; индивидуално индивидуално б) хронични форми с установена компенсация индивидуално забранено 53. Сърдечни заболявания, протичащи с нарушения в сърдечния ритъм и проводимостта, без отклонения в хемодинамиката. Състояние след имплантация на кардиостимулатор индивидуално забранено 54. Състояние след възпалителни заболявания на перикарда в устойчива хемодинамична компенсация индивидуално индивидуално 55. Язва на стомаха и дванадесетопръстника, хроничен холецистит, хепатит, колит, панкреатит: а) при значително нарушени функции; разрешено индивидуално б) при незначително нарушени функции без склонност към чести обостряния разрешено индивидуално 56. Хронични заболявания на бъбреците от различна етиология с бъбречна недостатъчност индивидуално забранено 57. Камъни в бъбреците, жлъчния мехур, пикочните пътища с повтарящи се пристъпи индивидуално индивидуално 58. Заболявания на ставите: а) със значително нарушени функции на крайниците; индивидуално забранено б) с незначително нарушени функции на крайниците разрешено индивидуално 59. Злокачествени новообразувания и системни заболявания в трайна или продължителна ремисия разрешено индивидуално Акушеро-гинекологични заболявания. 60. Изпадане на стените на влагалището и матката за „М“ и „А“ индивидуално; останалите – разрешено индивидуално 61. Пикочно-полови и ректо-вагинални фистули. Тумори на половите органи. Значително разширяване на вените на влагалището индивидуално индивидуално Кожни заболявания 62. Тежко протичащи кожни заболявания – пемфигус вулгарис, прогресивна склеродермия, дерматомиозит, луповисцерит (системен), генерализиран псориазис вулгарис, еритродермия, елефатиазис, акродерматитис, континуа супоратива индивидуално индивидуално 63. Лупус еритиматозис дисконтис индивидуално индивидуално 64. Сифилис – заразна форма, подлежаща на стационарно лечение индивидуално индивидуално 65. Туберкулоза на кожата – всички форми индивидуално индивидуално 66. Алергични дерматози: а) хронична уртикария, хроническа екзема и невродермит с доказана алергия към бензин, нафта, грес, инхалаторна алергия към газ пропан-бутан, еритема ексудатива мултиформе, гене-рализирана афтоза (Тюрен), дерматитис херпесиформе (Тюринг); индивидуално индивидуално б) остри екземи, неподдаващи се на лечение индивидуално индивидуално 1 Зрителната острота се коригира с очила или контактни лещи. Водачите са длъжни да ги използват при управлението на МПС, както и да носят резервни. 2 Под нормални очни функции да се разбира зрителна острота минимум 1,0 за всяко око; зрително поле: назално – 55°; темпорално – 90°; горе – 45°; долу – 60°; зрителна адаптация, установена с адаптометър; цветоусещане, изследвано с цветните таблици у нас и контролирано с аномалоскоп; стереоскопично зрение; нормална очна подвижност във всички главни посоки 45°. 3 Индивидуалната оценка се прави на основание данните за здравословното състояние на лицето в миналото, настоящето и вероятната прогноза за бъдещето. Мотивираното мнение за годността за управление на МПС се дава от лекарска комисия при районната психиатрична диспансерна служба по местоживеене на лицето. Преосвидетелстването се извършва през 5 години. 4 Заболяването се смята за доказано след амбулаторно или стационарно изследване, лечение и диспансерно наблюдение, като степента на болестното отклонение се определя от лекар експерт, а вземането на решение е индивидуално. Забележки: – При вродено или придобито намаление на слуха и липса на реакция на единия или двата лабиринта се дава право за управление на МПС от категория „В“ (вкл. на глухи лица) при компенсация на лабиринтната лезия от централната нервна система. За водачите на МПС от категория „С“ компенсацията на вестибуларната лезия е необходимо да се докаже със стабилографско изследване. – За водачите на МПС от категориите „А“, „В“ и „М“, които ще управляват МПС, приспособени според физическия им недостатък, индивидуалната преценка се дава от компетентните транспортни медицински експертни комисии (ТОЛЕК и ТЦЛЕК). В заключението за годност конкретно се отбелязва органът (органите), чиято функция следва да се компенсира от приспособлението: например лява (дясна) ръка, китка, палец на ръката, ляв (десен) крак, два долни крайника и т.н. – Индивидуалната оценка се прави на основание данните за здравословното състояние на лицето в миналото, настоящето и вероятната прогноза за бъдещето. – При даване на индивидуална преценка за кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и на водачите на МПС – прекарали или боледуващи от нарушения във функциите на вестибуларния анализатор, независимо от категорията на МПС се изискват нормални резултати от стабилографското изследване. – При наличие на повече от едно заболяване, всяко от които изисква индивидуална преценка, заключението за годност се дава от компетентните транспортни медицински експертни комисии (ТОЛЕК и ТЦЛЕК), лекарска консултативна комисия, а спорните случаи се решават по реда на чл. 8.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 6, ал. 4

(здравно заведение) гр. .... КАРТА ЗА МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД НА ВОДАЧ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО № ..... /..... 200 ..... г. Г-н (г-жа) ..... (трите имена по паспорт) ЕГН л. п. серия ..... № ....., издаден на ..... от ..... РПУ; адрес ..... Анамнезтични данни: ..... Данни от преглед на: а) очи ДО ..... острота на зрението ЛО ..... цветоусещане ..... б) уши, нос, гърло ДУ ..... ДУ ..... Слух: разговорна реч шепотна реч ..... ЛУ ..... ЛУ ..... в) неврологичен статус ..... г) хирургичен статус ..... д) вътрешен статус ..... е) други ..... ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ГОДЕН за водач на моторно превозно средство от категория ..... Негоден / за решение от ТОЛЕК Мотиви: ..... Освидетелстващ лекар: ..... (трите имена и служба на лекаря) Подпис на освидетелстващия лекар: .....

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 8, ал.5

ТРАНСПОРТНА ОБЛАСТНА ЛЕКАРСКА ЕКСПЕРТНА КОМИСИЯ (ТОЛЕК) гр. ....