Наредба № 8 от 3 май 1999 г. за норми за озон в атмосферния въздух

Чл. 1

Тази наредба урежда:

1. установяването на норми за озон в атмосферния въздух с цел избягване, предотвратяване или ограничаване на свързаните с този замърсител възможни вредни въздействия върху здравето на населението и околната среда в нейната цялост при продължителна експозиция;

2. установяването на алармени прагове за озон в атмосферния въздух с цел предотвратяване или избягване на възможни вредни въздействия върху здравето на населението, включително и при кратковременна експозиция;

3. политиката по управление и оценка на качеството на атмосферния въздух (КАВ) във връзка с нивата на озон в съответствие с чл. 19 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), в това число – намаляване на нивата в районите, в които е налице превишаване на нормите и поддържането им в останалите райони;

4. единството в оценката на КАВ във връзка с нивата на озон, включително в методите и средствата за измерване, обработката на първичната информация;

5. събирането и съхранението на съответната информация за нивата на озон в атмосферния въздух, осигуряването на достъп на обществеността до нея и информирането на населението, включително посредством система от алармени прагове.

Чл. 2

Главният директор на Националния център по околна среда и устойчиво развитие (НЦОСУР) координира изпълнението на процедурите по:

1. осигуряване на единство в оценката на нивата на озон в атмосферния въздух на територията на страната, включително в реда за събиране, обработка и съхранение на резултатите и данните от оценката, извършена от националната и местните системи за наблюдение и контрол на КАВ;

2. взаимен обмен на информация за нивата на озон в атмосферния въздух с Европейската агенция по околна среда в рамките на взаимните договорености между Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и агенцията;

3. информиране на населението в случаите на превишаване на установените алармени прагове.

Чл. 3

Нормите за съдържание на озон в атмосферния въздух се определят съгласно т. 1 и 2 на приложение № 1.

Чл. 4

Алармените прагове за съдържание на озон в атмосферния въздух се определят съгласно, т. 3 и 4 на приложение № 1.

Чл. 5

(1) Националната и местните системи за наблюдение и контрол извършват оценка на КАВ с оглед определяне нивата на озон в съответните райони на територията на страната, както и превишаването на нормите за озон по чл. 3, и алармените прагове по чл. 4.

(2) Пунктовете за мониторинг (ПМ) в рамките на системите за наблюдение и контрол по ал. 1 извършват непрекъснати измервания на нивата на озон в атмосферния въздух.

(3) Броят на ПМ по ал. 2 и разположението им се определят в съответствие с условията на приложение № 2.

Чл. 6

(1) Измерването и определянето на концентрациите на озон в атмосферния въздух се извършва съгласно стандартизирани методи или методики, утвърдени от министъра на околната среда и водите в съответствие с инструкциите по чл. 6, ал. 2 от Наредба № 7 от 1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (ДВ, бр. 45 от 1999 г.).

(2) Националният център по околна среда и устойчиво развитие организира изпълнението на програми за сравняване на резултатите и данните от измерванията на нивата на озон в атмосферния въздух между отделните лаборатории, участващи в събирането, обработката и съхранението на информацията от тези измервания.

(3) В съответствие с чл. 14 от Наредбата за оценка и управление на КАВ главният директор на НЦОСУР организира събирането, съхраняването и периодичното осъвременяване на следната информация за:

1. метода, използван при оценка нивата на озон;

2. разположението и обхвата на пунктовете за мониторинг, описание на района или агломерацията, в който последните са разположени, и др.;

3. критериите за определяне на пунктовете за мониторинг и за разполагането им;

4. резултатите от представителните програми за измервания, проведени съгласно т. 2 на приложение № 2.

Чл. 7

(1) При превишаване на алармените прагове за нивата на озон в атмосферния въздух по т. 3 и 4 на приложение № 1 НЦОСУР или съответната РИОСВ предприема необходимите мерки за своевременно информиране или предупреждаване на населението чрез средствата за масово осведомяване съгласно изискванията на приложение № 3.

(2) Информацията, предоставяна на населението съгласно т. 4 и 5 на приложение № 3, следва да бъде съгласувана със съответните компетентни органи на Министерството на здравеопазването.

Чл. 8

Националният център по околна среда и устойчиво развитие организира обработката в случаите, когато такава е необходима, и съхранението в своята национална база данни на следната информация за резултатите и данните от измерване нивата на озон в атмосферния въздух, извършени от националната и местните системи за мониторинг в рамките на съответната календарна година:

1. максималните измерени стойности, медиани (50-и перцентили) и 98-и перцентили, средни стойности за периоди, съответно от един и осем часа, регистрирани през годината в отделните ПМ – медианите и перцентилите се изчисляват съгласно процедурата по приложение № 3 към чл. 27, ал. 4 от Наредба № 7 от 1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух;

2. броят, датата и продължителността на периодите на превишаване на нормите по т. 1 и 2 на приложение № 1 в отделните ПМ;

Чл. 9

(1) При превишаване на прага за информиране на населението в рамките на един календарен месец съответната РИОСВ или общинските органи в случаите, когато превишаването е регистрирано в ПМ на местна система за наблюдение и контрол, представят в НЦОСУР доклад, който съдържа:

1. датата (датите) на превишаването на прага;

2. времетраенето на превишаването (превишаванията);

3. максималната средночасова концентрация, регистрирана по време на всяко отделно превишаване.

(2) Докладът по ал. 1 се представя в срок двадесет работни дни считано от датата на регистриране на превишаването.

Чл. 10

(1) При превишаване на прага за предупреждаване на населението в рамките на една календарна седмица съответната РИОСВ или общинските органи в случаите, когато превишаването е регистрирано в ПМ на местна система за наблюдение и контрол, представят в НЦОСУР доклад, който съдържа:

1. датата (датите) на превишаването;

2. времетраенето на превишаването (превишаванията);

3. максималната средночасова концентрация, регистрирана по време на всяко отделно превишаване.

(2) Докладът по ал. 1 се представя в срок двадесет работни дни считано от датата на регистриране на превишаването.

Чл. 11

Докладите по чл. 9 и 10 следва да съдържат информация и данни относно причините за превишаване на алармените прагове.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „праг за здравна защита“ е нормата за озон в атмосферния въздух, посочена в приложение № 1, т. 1, която следва да не бъде превишавана с цел избягване, предотвратяване или ограничаване на възможни вредни въздействия върху здравето на населението при продължителна експозиция;

2. „прагове за растителна защита“ са нормите за озон в атмосферния въздух, посочени в приложение № 1, т. 2, които следва да не бъдат превишавани с цел избягване, предотвратяване или ограничаване на възможни вредни въздействия върху растителността при продължителна експозиция;

3. „праг за информиране на населението“ е аларменият праг за озон в атмосферния въздух, посочен в приложение № 1, т. 3, при превишаването на който са възможни ограничени временни въздействия върху здравето на населението, дори в случаите на кратковременна експозиция;

4. „праг за предупреждаване на населението“ е аларменият праг за озон в атмосферния въздух, посочен в приложение № 1, т. 4, при превишаването на който съществува риск за здравето на населението, дори в случаите на кратковременна експозиция. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2

Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 във връзка с § 5 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ДВ, бр. 45 от 1996 г.).

§ 3

Указания по прилагането на наредбата дават министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването.

§ 4

Оценката на нивата на озон в атмосферния въздух се извършва в съответствие с Наредба № 7 от 1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (ДВ, бр. 45 от 1999 г.), като специфичните разпоредби на тази наредба допълват и се прилагат с предимство пред съответните разпоредби на първата.

§ 5

Разпоредбите на чл. 5, ал. 3 се прилагат от 31.XII.2001 г.

§ 6

Разпоредбите на чл. 7 се прилагат от 31.XII.2003 г.

§ 7

Тази наредба отменя т. 103 от приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № 14 от 1997 г. за норми за пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населението места (ДВ, бр. 88 от 1997 г.). Министър на околната среда и водите: Е. Манева Министър на здравеопазването: П. Бояджиев

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 3 и 4

Норми за съдържание на озон в атмосферния въздух 1. Праг за здравна защита – 110 µg/m3, определени като средна стойност за период 8 часа. 2. Прагове за растителна защита: – 200 µg/m3 – определени като средна стойност за период един час (средночасова стойност); – 65 µg/m3 – определени като средна стойност за период 24 часа (средноденонощна стойност). 3. Праг за информиране на населението – 180 µg/m3, определени като средна стойност за период един час (средночасова стойност). 4. Праг за предупреждаване на населението – 360 µg/m3, определени като средна стойност за период един час (средночасова стойност). Посочените прагови стойности се определят като маса, съдържаща се в един кубически метър въздух при нормални условия, съгласно чл. 4, ал. 3 ЗЧАВ. Средната стойност по т. 1 е неприпокриваща се плаваща средна стойност, която се изчислява четири пъти в рамките на едно денонощие от съответните средночасови стойности за периодите 00.00 и 9.00, 8.00 и 17.00, 16.00 и 01.00, и 12.00 и 21.00. Средните стойности за период от 8 часа по чл. 8, ал. 1 е обикновена плаваща средна стойност, която се изчислява през един час въз основа на съответните средночасови стойности.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 5, ал. 3

Избор на пунктове за мониторинг на нивата на озон в атмосферния въздух 1. Изборът на ПМ и извършваната от тях оценка на нивата на озон в атмосферния въздух следва да осигурява във възможно най-висока степен достоверно определяне на: 1.1. индивидуалния риск за населението да бъде изложено на стойности, превишаващи прага за здравна защита; 1.2. експозицията на растителността на стойностите, превишаващи прага за растителна защита. 2. Изборът и оборудването на ПМ следва да осигурява представителност на резултатите от измерванията в географско и климатично отношение. Пунктовете за мониторинг се разполагат в райони, в които: 2.1. рискът от доближаване или превишаване на праговете по приложение № 1 е най-висок; 2.2. съществува вероятност поне един от праговете по приложение № 1 да бъде превишен; 2.3. в районите, за които не е налице необходимата информация, съгласно т. 2.1 и 2.2 се провеждат представителни програми от измервания за определяне разположението на ПМ. 3. В рамките на националната и местните системи за наблюдение и контрол се разполагат допълнителни ПМ за: 3.1. определяне и проучване на процесите на формиране и пренос на озон и неговите предшественици (азотни оксиди, въглеводороди или други); 3.2. изменението в нивата на озон в райони, в които фоновото ниво превишава 70 % от съответните прагове по т. 1 и 2 на приложение № 1. 4. В ПМ на нивата на озон се измерва нивото на азотните оксиди, а при възможност – и тези на летливите органични съединения, за осигуряване на необходимата информация, относно формирането на озона, наблюдение на трансграничните потоци на летливи органични съединения и идентифициране на връзките между различните замърсители.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 7

Информиране на населението В случаите на превишаване на праговете за информиране и предупреждаване на населението на съответните райони своевременно следва да бъде предоставена следната информация: 1. Дата, час и място на регистрираното превишаване на праговите стойности, определени по т. 3 и 4 на приложение № 1. 2. Вид на превишения праг за съдържание на озон в атмосферния въздух (за информиране или предупреждаване). 3. Прогнози: – за изменението на концентрациите (подобрение, стабилизиране или влошаване); – за засегнатите географски райони; – очакваното времетраене. 4. Засегнати групи от населението, включително чувствителни такива. 5. Предпазни мерки, които следва да бъдат предприети от групите по т. 4. Информацията по т. 4 и 5 следва да бъде съгласувана със съответните компетентни органи на Министерството на здравеопазването.