Наредба № 31 от 28 юни 2001 г. за следипломно обучение в системата на здравеопазването

Чл. 1

С тази наредба се уреждат условията и редът за провеждане и финансиране на следипломното обучение на специалистите с висше образование, за получаване на специалност в системата на здравеопазването, както и за определяне на лечебните и здравните заведения, в които се провежда следипломното обучение.

Чл. 2

Следипломното обучение включва специализация и продължителна квалификация на специалистите с висше образование в системата на здравеопазването.

Чл. 3

Специализацията е овладяване на основна или профилна специалност от номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването съгласно приложение № 1 по определени учебни програми за определен срок, която приключва с полагане на изпит пред държавна изпитна комисия.

Чл. 4

(1) Продължителната квалификация е непрекъснато обучение в процеса на професионалната дейност под формата на курсове, индивидуално обучение, програми за професионална квалификация за придобиване на определена правоспособност, програми за дистанционно обучение.

(2) За продължителна квалификация се счита и участието в семинари, конгреси, конференции, симпозиуми, публикации в научни издания и др.

Чл. 5

Висшите медицински училища (ВМУ) и медицинските колежи (МК) организират, регистрират, провеждат и контролират следипломното обучение на специалистите с висше образование, които са зачислили, а Военномедицинската академия (ВМА) – следипломното обучение по военномедицинските специалности.

Чл. 6

(1) В Министерството на здравеопазването (МЗ) се води регистър на специалистите с висше образование, придобили специалност в системата на здравеопазването.

(2) Регистърът съдържа следните данни:

1. номер по ред в регистъра;

2. имената по документ за самоличност на завършилите специализация и техния единен граждански номер (ЕГН);

3. висшето медицинско училище, ВМА или МК, издали свидетелство за придобита специалност;

4. придобитата специалност и сесията и годината на полагане на държавния изпит за получаване на специалност и номерът на свидетелството, издадено от ВМУ, ВМА или МК.

(3) Ръководителите на ВМУ, ВМА или МК, зачислили специализантите, изпращат в МЗ в едномесечен срок от приключване на държавните изпити списък на лицата, положили успешно държавен изпит за придобиване на специалност, както и данните по ал. 2, т. 2 – 4.

(4) Министерството на здравеопазването изпраща на ВМУ, ВМА или МК номера по ред в регистъра на завършилия специализация за вписването му в свидетелството за призната специалност. Вписванията в регистъра се публикуват в служебен бюлетин на МЗ.

Чл. 7

(1) Обучение за придобиване на специалност и за продължителна квалификация се провежда в лечебни и здравни заведения, наречени за краткост „бази за следипломно обучение“.

(2) Бази за следипломно обучение са лечебните заведения, получили положителна акредитационна оценка по чл. 90, ал. 1, т. 3 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ).

(3) Лечебните заведения за първична и специализирана извънболнична помощ, в които се провежда практическо обучение, както и центровете за спешна медицинска помощ, в които се провежда обучение на специализанти по спешна медицина и продължителна квалификация, се определят от министъра на здравеопазването.

(4) Лечебните заведения извън посочените в ал. 2 и 3, както и здравните заведения, в които се провежда практическо обучение, се определят от министъра на здравеопазването.

(5) Министърът на здравеопазването утвърждава лечебните заведения по ал. 3 и 4 въз основа на критерии, предложени от ректорите на ВМУ или началника на ВМА.

Чл. 8

(1) Ръководителите на лечебни и здравни заведения, които не подлежат на акредитация, правят предложения до министъра на здравеопазването за определянето им за база за следдипломно обучение. Предложение за определянето на бази за следдипломно обучение по военномедицински специалности се прави от началника на ВМА.

(2) Министърът на здравеопазването утвърждава списък на лечебните и здравните заведения, определени за бази за следдипломно обучение.

(3) На всеки три години или при промяна на условията за провеждане на специализация експертните съвети към националните консултанти на МЗ по съответните специалности съвместно с МЗ извършват оценка на определените за бази за следдипломно обучение лечебни и здравни заведения по чл. 7, ал. 3 и 4.

Чл. 9

(1) Специализацията в системата на здравеопазването се състои в усвояване на теоретични знания и практически умения по:

1. основна специалност, която обхваща обособен раздел на медицинската наука и практика;

2. профилна специалност, която е диференциран подраздел на основна специалност.

(2) Профилна специалност може да се специализира само след призната основна специалност.

Чл. 10

Придобиването на специалност се постига чрез:

1. клинична ординатура, при която лицето специализира в клиника на лечебно заведение, определено за университетска болница по реда на чл. 90, ал. 2 ЗЛЗ;

2. специализация за лица, които работят в лечебно или здравно заведение, определено за база за следдипломно обучение;

3. специализация за лица, които не работят в лечебно или здравно заведение, определено за база за следдипломно обучение.

Чл. 11

(1) Специализацията се провежда по учебни програми съобразно номенклатурата на специалностите и начините за придобиване на специалност по чл. 10. Учебните програми се разработват и приемат от ВМУ, ВМА и МК.

(2) Учебните програми предвиждат задължително практическо обучение. Задължително раздел в тях са учебните планове.

(3) Висшите медицински училища, ВМА и МК определят кредитна оценка на програмите в съответствие със системата за оценяване на програмите за специализация.

Чл. 12

(1) Специализиращите по основни специалности, с изключение на обща медицина, които работят по съответната специалност в лечебно или здравно заведение, което не е определено за база за специализация, провеждат не по-малко от половината от задължителното практическо обучение в лечебни или здравни заведения, определени за база за специализация. В тези случаи срокът на специализация може да се удължи с една година.

(2) Специализиращите по основни специалности, с изключение на обща медицина, които работят по друга специалност в лечебно или здравно заведение, което не е база за специализация, провеждат задължителното практическо обучение изцяло в лечебни или здравни заведения, определени за база за специализация. В тези случаи срокът на специализация може да се удължи до изпълнение на учебната програма.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 срокът на обучение в базата за следдипломно обучение е не по-малък от шест месеца в една календарна година.

(4) Специализиращите по неврохирургия, ортопедия и травматология и за придобиване на всички профилни специалности провеждат задължителното практическо обучение изцяло в лечебни или здравни заведения, определени за бази за следдипломно обучение.

(5) Специализиращите по всички стоматологични специалности всяка година провеждат два месеца задължително практическо обучение в стоматологичен факултет, ако работят в лечебно заведение, определено за база за специализация, или четири месеца, ако работят в лечебно заведение, което не е база за специализация. Продължителността на специализацията не може да бъде повече от пет години от зачисляването до изпълнението на учебната програма.

Чл. 13

(1) Лекари с призната специалност по анестезиология и интензивно лечение, вътрешни болести, детски болести, акушерство и гинекология, нервни болести, хирургия, ортопедия и травматология, клинична токсикология, които работят в центровете за спешна медицинска помощ, могат да специализират спешна медицина по съкратена учебна програма.

(2) Лекари с придобита специалност по комунална хигиена, трудова медицина, хранене и диететика и хигиена на детско-юношеската възраст могат да придобият специалност по обща хигиена след 8-месечно теоретично обучение по модулите на учебната програма.

(3) Лекари, специализиращи епидемиология на инфекциозните болести, комунална хигиена, медицинска паразитология, микробиология, вирусология, токсикология, хигиена на детско-юношеската възраст, трудова медицина, хранене и диететика, медицинска и санитарна физика, санитарна химия, санитарно инженерство или обща хигиена, работещи в хигиенно-епидемиологичните инспекции, които не са база за специализация, провеждат една трета от задължителното практическо обучение в лечебни или здравни заведения, определени за база за следдипломно обучение.

(4) Специализиращите по фармацевтични специалности провеждат специализацията на работното си място в съответствие с предвидените в учебните планове и програми срокове.

Чл. 14

(1) Специализацията по обща медицина се провежда в срок 3 години, от които една година (53 седмици) теоретично обучение по модулите на учебната програма, една година практическо обучение в амбулатории за първична медицинска помощ, определени за бази за практическо обучение по обща медицина, и една година работа в амбулатория за първична медицинска помощ.

(2) Лицата по § 6, ал. 1 ЗЛЗ с висше образование по медицина, които са открили индивидуална и групова практика за първична медицинска помощ, придобиват специалност по обща медицина по реда на тази наредба.

(3) Лицата по ал. 1, които имат придобита специалност по вътрешни или детски болести, могат да придобият специалност обща медицина след теоретично обучение по модулите на учебната програма без този, по който имат призната специалност.

(4) Лицата по ал. 2, които имат придобита специалност извън посочените в ал. 3, могат да придобият специалност обща медицина след теоретично обучение по модулите на учебната програма без този, по който имат призната специалност, и след провеждане на шестмесечно практическо обучение в амбулатория за първична медицинска помощ, определена за база за практическо обучение по обща медицина.

Чл. 15

Специалисти с висше медицинско образование, които работят в системите на Министерството на отбраната (МО), Министерството на вътрешните работи (МВР) и Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) имат право на обучение, финансирано от държавата, само по специалността, по която работят, и по военномедицинските специалности.

Чл. 16

(1) Лекари, работещи в служби по трудова медицина, имат право на обучение, финансирано от държавата, само по специалностите трудова медицина, токсикология или професионални заболявания.

(2) Лекари, работещи в лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, имат право на обучение, финансирано от държавата, само по специалността обща медицина или по специалността, по която работят.

(3) Лекари, които работят в центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), имат право на обучение, финансирано от държавата, само по специалностите спешна медицина, обща медицина или медицина на бедствените ситуации, а директорите на ЦСМП – и по специалностите социална медицина и здравен мениджмънт или икономика на здравеопазването.

(4) Специалисти с висше немедицинско образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ или „бакалавър“ имат право на обучение, финансирано от държавата, само ако работят по специалността, която са придобили като магистър или бакалавър.

Чл. 17

(1) Специалисти с висше медицинско образование с образователно-квалификационна степен „магистър“, които са ръководители на лечебни или здравни заведения и техни заместници, работещите в МЗ, ВМУ, районните центрове по здравеопазване, националната и районните здравноосигурителни каси имат право на обучение, финансирано от държавата, само по специалностите социална медицина и здравен мениджмънт, медицина на бедствените ситуации или икономика на здравеопазването. Специализацията се провежда без откъсване от работа с изключение на времето за участие в курсове и полагане на колоквиуми.

(2) Ръководители на лечебни или здравни заведения и техни заместници, които имат образователно-квалификационна степен „магистър“ по икономика и управление, имат право на обучение, финансирано от държавата, само по специалностите медицинска информатика и здравен мениджмънт или икономика на здравеопазването. Специализацията се провежда без откъсване от работа с изключение на времето за участие в курсове или полагане на колоквиуми.

Чл. 18

Асистентите, научните сътрудници и редовните докторанти могат да бъдат зачислени за специализация в областта, в която са асистенти, научни сътрудници или докторанти, без явяване на конкурс по реда на раздел III. В тези случаи те изпълняват учебния план и учебните програми за съответната специализация. За начало на специализацията се счита датата на молбата до ръководителя на ВМУ, ВМА или МК за зачисляване.

Чл. 19

Броят на местата за специализация се определя съобразно потребностите от специалисти в съответствие с Националната здравна карта на Република България.

Чл. 20

(1) Районните центрове по здравеопазване представят ежегодно до 31 март в МЗ предложение за потребностите от специалисти за съответната област по общини и лечебни или здравни заведения за следващата календарна година в съответствие с Националната здравна карта на Република България. Предложения за потребностите от специалисти за нуждите на системата на отбраната, вътрешните работи, транспорта и съобщенията и правосъдието се правят от съответните министри.

(2) Въз основа на предложението по ал. 1 министърът на здравеопазването утвърждава съгласувано с министъра на образованието и науката броя на местата за обучение, финансирано от държавата, за съответната календарна година.

(3) Лечебните и здравните заведения, определени за бази за следдипломно обучение, ежегодно до 31 март правят предложение до ВМУ, ВМА и МК за броя на специализиращите през следващата календарна година, които могат да приемат.

(4) Въз основа на утвърдените места по ал. 2 и предложенията по ал. 3 ръководителите на ВМУ, ВМА и МК определят броя на местата за специализация за следващата календарна година.

Чл. 21

(1) Висшите медицински училища, ВМА или МК обявяват в централен и местен всекидневник конкурси за местата за специализация и писмено уведомяват за това МЗ и районния център по здравеопазване. Срокът за подаване на документите за участие в конкурсите не може да бъде по-малък от 30 дни преди провеждането им.

(2) За участие в конкурс за специализация кандидатите подават до съответното ВМУ, ВМА или МК, обявило конкурса, лично или чрез районните центрове по здравеопазване, молба, придружена от следните документи:

1. нотариално заверено копие от дипломата за завършено висше образование, а кандидатите за специализация по профилна специалност – нотариално заверено копие от свидетелството за призната основна специалност;

2. препис-извлечение от трудовата книжка или друг документ, удостоверяващ професионален стаж.

(3) Кандидатите имат право да се явят на конкурс за зачисляване по различни специалности и за места в различни лечебни или здравни заведения, определени за база за следдипломно обучение.

Чл. 22

(1) Конкурсът е писмен и се провежда анонимно.

(2) При подаване на документите кандидатите получават копие от конспекта за съответния изпит.

Чл. 23

(1) Ръководителите на ВМУ, ВМА или МК със заповед определят съставите на изпитните и техническите комисии, мястото и датата на провеждането на конкурса за всяка специалност.

(2) Висшето медицинско училище, ВМА или МК писмено уведомяват кандидатите най-късно един месец преди провеждане на конкурсния изпит за мястото, датата и часа на провеждането му.

Чл. 24

(1) До класиране се допускат кандидатите, получили оценка на конкурсния изпит най-малко „много добър (4,50)“, която се получава като средноаритметична оценка от оценките на членовете на изпитната комисия. Оценките от изпита са окончателни и се вписват от всеки член на комисията в отделен изпитен протокол срещу номера на кандидатите. При разлика в оценките на двама от членовете на изпитната комисия, по-голяма от 0,50, конкурсната работа се арбитрира от председателя на комисията, чиято оценка е окончателна. При провеждане на тестове резултатите се преизчисляват по шестобалната система от изпитната комисия.

(2) Председателите на изпитните комисии в петдневен срок от датата на провеждането на конкурса представят на техническата комисия протоколите на комисията с оценките на кандидатите и писмените работи, а при провеждане на тестове – не по-късно от три дни от датата на провеждане на конкурса.

(3) Техническата комисия обобщава данните от изпитните протоколи, обявява резултатите от конкурсния изпит и извършва класирането на кандидатите по реда на получените оценки и съобразно посочените от кандидатите вид и място на специализацията. При еднакъв бал класирането се извършва по бал, получен от сбора на оценките от държавния изпит и средния успех от следването в дипломата за завършено висше образование.

(4) Оценките от конкурса се обявяват в срок до десет дни от датата на провеждането на конкурса за специализация. Класирането на кандидатите се извършва в срок до десет дни от обявяването на оценките.

(5) Възражения по провеждане на конкурсите се подават до ръководителя на ВМУ, ВМА или МК в седемдневен срок от датата на обявяване на оценките. Не се допуска преразглеждане на писмените работи и тяхната преоценка.

(6) Председателите на техническите комисии в двудневен срок от обявяване на оценките предават във ВМУ, ВМА или МК изпитните протоколи с оценките от конкурса, писмените работи и документите на кандидатите.

Чл. 25

(1) В случаите на спечелен конкурс за клинична ординатура се сключва трудов договор между лицето, спечелило конкурса, и ректора на съответното ВМУ и началника на ВМА, в който се посочва мястото за провеждане на клиничната ординатура.

(2) Ректорът на съответното ВМУ или началникът на ВМА сключва договор с ръководителя на лечебното заведение за провеждане на клиничната ординатура.

(3) Въз основа на резултатите от класирането, извън случаите по ал. 1 и 2, ръководителят на ВМУ, ВМА или МК издава заповед за зачисляване в срок до един месец от обявяване на класирането, която се обявява на публично място във съответното ВМУ, ВМА или МК.

(4) Ръководителят на ВМУ, ВМА или МК писмено уведомява в срока по ал. 3 ръководителите на лечебните или здравните заведения – бази за следдипломно обучение, за резултатите от класирането по съответната специалност.

(5) Ръководителят на лечебното или здравното заведение, определено за база за следдипломно обучение, определя за ръководител на специализанта лице с призната специалност и трудов стаж по нея не по-малко от три години. Ръководителят може да бъде определен и по искане на специализанта.

Чл. 26

(1) Ръководителят на специализанта утвърждава индивидуален учебен план за специализацията в срок до един месец от зачисляването, който изпраща във ВМУ, МК или ВМА.

(2) Специализацията започва от датата, посочена в заповедта за зачисляване, но не по-късно от три месеца от издаването на заповедта.

(3) На всеки зачислен за специализация ВМУ, ВМА или МК издава книжка за специализация.

Чл. 27

(1) Специализацията може да бъде прекратена със заповед на ръководителя на ВМУ, ВМА или МК по доклад на ръководителя на специализанта в следните случаи:

1. при неспазване на условията, предвидени в заповедта за зачисляване, включително неявяване за специализация в срока по чл. 26, ал. 1;

2. при показани незадоволителни резултати при усвояването на учебната програма;

3. при поведение, несъвместимо с Кодекса на професионалната етика.

(2) Лицата, на които специализацията е прекратена, могат да участват в нов конкурс за специализация не по-рано от 2 години от издаване на заповедта за прекратяването ѝ.

Чл. 28

(1) Специализацията може да бъде прекъсвана в следните случаи:

1. поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете;

2. при временна неработоспособност, продължила повече от три месеца през една календарна година;

3. по молба на специализанта извън случаите по т. 1 и 2, но не повече от 2 пъти по време на специализацията.

(2) Специализацията се прекъсва със заповед на ръководителя на ВМУ, ВМА или МК. Копие от заповедта се изпраща в лечебното или здравното заведение – база за следдипломно обучение, както и в лечебното или здравното заведение, в което работи специализантът.

Чл. 29

До държавен изпит за специалност се допускат специализантите, които са изпълнили съответния учебен план и програма, което се удостоверява от ръководителя на специализанта.

Чл. 30

Министърът на здравеопазването ежегодно до 10 февруари със заповед утвърждава състава на изпитните комисии за държавен изпит за специалност. Предложение за състава на изпитните комисии се прави не по-късно от 20 януари от ръководителите на ВМУ, ВМА и МК.

Чл. 31

Съставът на всяка изпитна комисия за провеждане на държавен изпит за специализация се състои от председател, двама постоянни и двама резервни членове, които са хабилитирани лица или доктори на науките.

Чл. 32

(1) Държавните изпити за специалност се организират ежегодно и се провеждат в две изпитни сесии: от 1 до 31 май и от 1 до 31 декември.

(2) Държавните изпити за завършилите клинична ординатура и за чужди граждани, завършили специализация в Република България, се провеждат от комисиите по чл. 30 в срок до три месеца след изпълнението на учебния план и програма.

Чл. 33

(1) За допускане до държавен изпит специализантите подават лично или чрез районния център по здравеопазване молба до ръководителя на ВМУ, ВМА или МК, към които са зачислени за специализация.

(2) За допускане до държавен изпит извън случаите по чл. 32, ал. 2 лицата подават молбите си в срок от 1 до 31 януари за изпитната сесия през май и от 1 до 31 август за изпитната сесия през декември.

(3) Към молбата за допускане до държавен изпит се прилагат следните документи:

1. книжка за специализация;

2. документ, удостоверяващ професионален стаж;

3. удостоверения за проведено индивидуално или курсово обучение в база за следдипломно обучение;

4. копия от оперативни протоколи или извлечения от оперативните журнали, подписани от съответните ръководители, когато за определени специалности в програмите се изисква изпълнението на определен брой медицински дейности (операции, манипулации и др.);

5. доклад от ръководителя на специализанта за практическата дейност, реализирана по време на обучението и изпълнението на индивидуалния учебен план.

(4) Висшето медицинско училище, ВМА или МК изпраща в МЗ до 28 февруари за изпитната сесия през май и до 30 септември за изпитната сесия през декември броя на допуснатите до държавен изпит специализанти по съответните специалности.

(5) Висшето медицинско училище, ВМА или МК уведомява специализантите за мястото, датата и часа на провеждане на изпитите до 31 март за изпитната сесия през май и до 31 октомври за изпитната сесия през декември.

(6) Висшето медицинско училище, ВМА или МК изпраща на председателите на изпитните комисии извлечение от заповедта по чл. 30 за съответната комисия, списък на допуснатите специализанти, документите им и изпитен протокол за всеки в срок до 15 април и до 15 ноември за изпитните сесии съответно през май и през декември.

Чл. 34

Държавният изпит за специалност се провежда чрез полагане на практически и теоретичен изпит в не по-малко от два последователни дни. Теоретичният изпит може да се проведе и чрез полагане на тест. Комисията допуска до теоретичен изпит само лицата, които са издържали практическия изпит.

Чл. 35

Резултатите от държавния изпит за специализация се вписват от председателя на изпитната комисия в изпитен протокол, като задължително се посочва: „издържал изпита за специалност“ или „неиздържал изпита за специалност“. Изпитният протокол се подписва от членовете на комисията. Изпитният протокол се прилага към документите на специализанта и те се връщат в ВМУ, ВМА и МК в седемдневен срок от провеждане на изпита.

Чл. 36

Лицата, които са положили успешно държавния изпит, получават свидетелство за призната специалност, издадено от ВМУ, ВМА или МК, към който са зачислени, в съответствие с изискванията на Наредбата за единните държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища (ДВ, бр. 31 от 1997 г.).

Чл. 37

(1) Права, произтичащи от призната специалност, се признават от 1 юни за лицата, които успешно са положили държавния изпит през изпитната сесия през май, и от 1 януари – за успешно положилите държавния изпит през изпитната сесия през декември.

(2) Права, произтичащи от призната специалност на завършилите при условията и по реда на чл. 32, ал. 2, се признават от датата на издаването на свидетелството, но не по-късно от един месец след успешното полагане на държавния изпит.

Чл. 38

(1) Всеки специализант има право да се яви три пъти на държавен изпит за придобиване на специалност.

(2) Специализантите, които два пъти не са издържали успешно държавния изпит за придобиване на специалност, имат право на третото си явяване да бъдат разпределени в изпитна комисия с различен състав при условие, че по специалността има утвърдена повече от една комисия.

Чл. 39

(1) Медицински специалисти, които са специализирали в чужбина и имат право да упражняват медицинска професия, полагат държавен изпит за придобиване на специалност пред изпитните комисии, определени по реда на чл. 30.

(2) Лицата по ал. 1 подават в МЗ:

1. молба за явяване на държавен изпит за специализация;

2. диплома за завършено висше образование, легализирана от Министерство на образованието и науката (МОН) за лицата, които са завършили в чужбина;

3. документ за специализация и програмата, по която е извършено обучението, в оригинал, заверени в съответното българско посолство, и в превод на български език, извършен от заклет преводач.

(3) Изпит по ал. 1 не се полага от специалисти с висше образование, специализирали в страни, с които Република България има сключени международни договори, по силата на които се признава специалност в системата на здравеопазването.

(4) Лицата по ал. 3 подават в МЗ:

1. молба за признаване на специалност;

2. диплома за завършено висше образование или удостоверение за признато висше образование, легализирани от МОН за лицата, които са завършили в чужбина;

3. документ за придобита специалност и програмата, по която е извършено обучението, в оригинал, заверени в съответното българско посолство, и в превод на български език, извършен от заклет преводач.

(5) Лицата по ал. 3 се вписват в регистъра към МЗ, за което получават удостоверение.

Чл. 40

(1) Продължителната квалификация на специалистите с висше образование в системата на здравеопазването се организира, провежда, координира и контролира от ВМУ, ВМА, МК, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), националните центрове към МЗ, Медицинския институт на МВР, съсловните организации на специалистите с висше образование в системата на здравеопазването, Съюза на научните медицински дружества в България (СНМД), националните лечебни заведения за болнична помощ и Многопрофилната болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов“ – АД.

(2) Лечебните заведения за болнична помощ, получили положителна акредитационна оценка по чл. 90, ал. 1, т. 3 ЗЛЗ, могат да организират и провеждат продължителна квалификация на специалисти с висше образование в системата на здравеопазването.

Чл. 41

(1) Основна форма на продължителна квалификация са тематичните курсове по актуални проблеми в медицината и здравеопазването и въвеждане на нови методи за изследване и лечение.

(2) Лицата по чл. 40 ежегодно до 31 януари изготвят програми на курсове за обучение и условията за включване в тях, а до 15 май ежегодно – план-разписание за курсовете за следващата календарна година, които ще се провеждат в съответния факултет, медицински колеж, НЗОК, национален център към МЗ или лечебно или здравно заведение, определено за база за следдипломно обучение. План-разписанието се изпраща до МЗ, НЗОК, районните центрове по здравеопазване, националните центрове към МЗ, МО, МВР, МТС и Министерство на правосъдието (МП).

(3) Районните центрове по здравеопазване в едноседмичен срок от получаване на план-разписанието уведомяват лечебните и здравните заведения за курсовете по ал. 1.

Чл. 42

(1) Заявка за участие в тематичен курс през следващата година се изпраща до организатора на тематичния курс от ръководителя на лечебното или здравното заведение, в което работи кандидатът, в срок до 15 юли.

(2) Списъчният състав на всеки курс се подготвя съобразно условията за включване, като с предимство се приемат кандидати, които работят в лечебни или здравни заведения, които не са база за следдипломно обучение, и се утвърждава от организатора на тематичния курс не по-късно от три месеца преди започването му, за което се уведомяват одобрените кандидати.

Чл. 43

(1) Индивидуално обучение се провежда за повишаване теоретичната и практическата подготовка за усвояване на методики и новости по определени раздели от специалността. Продължителността на индивидуалното обучение се определя от организатора на индивидуалното обучение.

(2) Лицата по чл. 40 ежегодно изготвят програми за индивидуално обучение и условията за включване в тях, както и план-разписание на местата за индивидуално обучение за следващата календарна година, които ще се провеждат в съответния факултет, МК, НЗОК, национален център към МЗ или лечебно или здравно заведение – база за следдипломно обучение. План-разписанието се изпраща до МЗ, НЗОК, районните центрове по здравеопазване, националните центрове към МЗ, МО, МВР, МТС и МП.

(3) Районните центрове по здравеопазване в едноседмичен срок уведомяват лечебните и здравните заведения за местата по ал. 2.

(4) Заявка за включване на кандидат за индивидуално обучение се изпраща от ръководителите на лечебните и здравните заведения и от кандидатите в срока по чл. 42, ал.1 до организатора на индивидуалното обучение.

(5) Списъкът на кандидатите се утвърждава от организатора на индивидуалното обучение съобразно условията за включване, като с предимство се приемат кандидати, които работят в лечебни или здравни заведения, които не са база за следдипломно обучение. Одобрените кандидати се уведомяват не по-късно от три месеца преди започване на индивидуалното обучение.

Чл. 44

(1) Завършилите различни форми на продължителна квалификация получават удостоверение, издадено от организатора на съответната форма на продължителна квалификация.

(2) Завършилите успешно програми за професионална квалификация получават свидетелство за това, издадено от организатора на обучението.

(3) За условията и реда за издаване на удостоверения и свидетелства по ал. 1 и 2 се прилага съответно Наредбата за единните държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища.

(4) Организаторите на различните форми на продължителна квалификация определят за всяка от тях кредитна оценка в съответствие със системата за оценяване на формите на продължителна квалификация. Кредитната оценка се вписва в удостоверението по ал. 1.

Чл. 45

(1) Чужденци, които кандидатстват за специализация или продължителна квалификация, подават във ВМУ или МК следните документи:

1. молба относно специалността, която желаят да придобият, или темите за провеждане на продължителната квалификация;

2. автобиографична справка;

3. копие от дипломата за висше образование;

4. документ за професионална дейност за предходните 5 години;

5. медицинско свидетелство, издадено в едномесечен срок преди датата на кандидатстването;

6. документ за успешно завършена езикова и специализирана подготовка по български език;

7. писмено съгласие на базата за следдипломно обучение, в която ще се обучава кандидатът.

(2) Документите по ал. 1, т. 2 и 4 трябва да бъдат легализирани, преведени и заверени.

(3) Обучението за придобиване на езикови и специализирани знания по български език е с продължителност не по-малко от 6 месеца.

Чл. 46

Кандидатите за следдипломно обучение, които се приемат в изпълнение на междуправителствени спогодби и междуведомствени програми за образователен, културен и научен обмен, се приемат при условията и по реда, определени в съответните спогодби или програми.

Чл. 47

Ръководителите на ВМУ, ВМА и МК със заповед определят цената за участие в конкурса за зачисляване за специализация.

Чл. 48

(1) Лицата, зачислени за специализация, заплащат цената за обучение по съответната специалност, определена от ръководителя на съответната база за следдипломно обучение.

(2) Лицата, зачислени на места за обучение, финансирано от държавата, не заплащат цената по ал. 1.

Чл. 49

Курсове, индивидуално обучение и други форми на продължителна квалификация могат да се провеждат и срещу заплащане. Организаторите по чл. 40 съгласувано с базите за следдипломно обучение ежегодно със заповед определят цената на обучението за следващата година, но не по-късно от 15 май. Заплащането се извършва въз основа на договор, сключен между организатора на обучението и лицето, което желае да се обучава, или неговия работодател.

Чл. 50

(1) Чужденци, зачислени за специализация или продължителна квалификация, се обучават срещу заплащане по реда, определен в чл. 95, ал. 5 от Закона за висшето образование (ЗВО).

(2) Чужденци, зачислени за специализация или продължителна квалификация по реда на чл. 46, се обучават при финансовите условия, определени в междуправителствените спогодби и междуведомствените програми за образователен, културен и научен обмен.

(3) Лица с двойно гражданство, едното от които е българско, заплащат половината от определената по ал. 5 на чл. 95 ЗВО такса, когато кандидатстват и са приети при условията и по реда за чужденци.

Чл. 51

(1) Средствата по чл. 47 се внасят в бюджетите на ВМУ, МК и ВМА от кандидатстващите за зачисляване.

(2) Средствата по чл. 48, 49 и 50 се внасят в приход на лечебните и здравните заведения, осъществяващи съответната форма на обучение.

(3) Набраните по ал. 2 средства се разходват за осъществяване на дейностите по следдипломно обучение в съответните структури, определени за бази за следдипломно обучение.

§ 1

По смисъла на наредбата:

1. „Специалисти с висше образование в системата на здравеопазването“ са: лекарите, стоматолозите и фармацевтите с образователно-квалификационна степен „магистър“; завършилите медицински колежи с образователно-квалификационна степен „специалист“; завършилите специалност „здравни грижи“ с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и немедицинските специалисти с образователно-квалификационна степен „магистър“ или „бакалавър“, работещи в системата на здравеопазването.

2. „Програми за професионална квалификация за придобиване на определена правоспособност“ са програмите за следдипломно обучение, които може да са част от програмите за специализация или самостоятелни програми, след изпълнението на които се полага изпит и се издава съответен документ за професионална квалификация (удостоверение или свидетелство) в зависимост от срока на обучение.

3. „Програми за дистанционно обучение“ са програмите, при които по предварително обявен план се осъществява обучение чрез предоставяне на учебни материали на хартиен, магнитен или друг вид носител или по електронен път с цел по-бързо запознаване с последните новости в дадена област, както и за уеднаквяване на оценяването на наученото от участниците в обучението. Провежда се чрез кореспондиране и завършва с издаване на съответен документ в зависимост от срока на обучение.

§ 2

Критериите по чл. 7, ал. 5 се изготвят и утвърждават в срок два месеца от влизане в сила на наредбата.

§ 3

(1) Заповедите по чл. 7, ал. 3 и 4 и списъкът по чл. 8, ал. 2 се издават в срок три месеца от влизане в сила на наредбата.

(2) До утвърждаване на списъка по ал. 1 специализацията и продължителната квалификация продължава да се извършва в базите за следдипломно обучение, определени по реда на Наредба № 47 от 1995 г. за следдипломно обучение на специалистите с висше образование в системата на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 9 от 1996 г.; доп., бр. 89 от 1996 г.; изм., бр. 37 от 1997 г.; доп., бр. 42 и 97 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 50 от 1998 г.; изм., бр. 61 и 77 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 64 от 1999 г.).

(3) Предложенията по чл. 20, ал. 1 и 3 за 2001 г. се правят в срок до два месеца от влизане в сила на наредбата.

§ 4

Съсловните организации на лекарите и на стоматолозите и ректорите на ВМУ в шестмесечен срок предлагат за утвърждаване от министъра на здравеопазването:

1. система за оценяване на програмите за специализация в съответствие с Европейската система за трансфер на кредити (ЕСТК);

2. система за оценяване на формите на продължителна квалификация в съответствие с критериите, правилата и изискванията на Европейския съюз на медицинските специалисти (ЕСМС).

§ 5

(1) Лицата, притежаващи научна степен „доктор на медицинските науки“ или получилите научно звание „професор“ или „доцент“, могат да поискат признаване на специалност, ако хабилитационният или дисертационният им труд е в областта на специалността, която искат да им се признае.

(2) Лицата по ал. 1 представят молба до ректора на ВМУ (началника на ВМА), придружена от следните документи:

1. копие от диплома за завършено висше образование;

2. свидетелство за призната основна специалност – за профилните специалности;

3. документ, че лицето притежава научна степен „доктор на медицинските науки“ или научното звание „професор“ или „доцент“.

(3) Ректорът на ВМУ (началникът на ВМА) по предложение на комисия, определена по реда на чл. 30, издава на кандидата свидетелство за призната специалност. Специалността се признава за придобита от датата на издаването на свидетелството.

§ 6

(1) В срок 5 години от влизане в сила на наредбата зачислените за специализация лекари или стоматолози, които са открили индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ, могат да бъдат презачислени за специализация по обща медицина или обща стоматология след провеждане на конкурс по документи.

(2) Лицата по ал. 1 се презачисляват на незатетите места за специализация преди проведените конкурси. Презачисляването се извършва въз основа на класиране по бал, получен от сбора на оценките от държавния изпит и средния успех от семестриалните изпити за завършено висше образование по медицина или стоматология. Сроковете и редът за презачисляване се определят от съответното ВМУ след обявяване на резултатите от класирането.

§ 7

(1) Лицата, които са зачислени за специализация до влизане в сила на тази наредба, продължават специализацията си при условията, по които са приети.

(2) Лицата по ал. 1 се допускат до държавен изпит за придобиване на специалност в срок до пет години от влизане в сила на наредбата, с изключение на лицата, зачислени по реда на Наредба № 47 от 1995 г. за следдипломно обучение на специалистите с висше образование в системата на здравеопазването, които се допускат до държавен изпит в срок до осем години от влизане в сила на наредбата.

(3) Стоматолозите, зачислени за специализация по терапевтична стоматология, могат да продължат да специализират по една от специалностите оперативно зъболечение и ендодонтия или пародонтология и заболявания на оралната лигавица по адаптирани учебни програми в зависимост от проведеното до 30 септември 2001 г. обучение.

§ 8

Когато лечебно или здравно заведение, определено за база за следдипломно обучение, бъде изключено от списъка по чл. 8, ал. 2, зачислените за специализация в това лечебно или здравно заведение продължават обучението си в други лечебни или здравни заведения – бази за следдипломно обучение, определени от министъра на здравеопазването.

§ 9

Носителите на наградата „Златен Хипократ“ могат да бъдат зачислени за специализация по избрана от тях специалност, без да се явяват на конкурсен изпит на места за клинична ординатура по решение на академичния съвет на съответното висше медицинско училище.

§ 10

Специалистите с висше образование в системата на здравеопазването, придобили до влизане в сила на наредбата специалност, която не е включена в номенклатурата на специалностите по чл. 3, се ползват с правата на специалист по специалност, съответно посочена в приложение № 2.

§ 11

За свидетелство за придобита специалност по смисъла на чл. 36 се признават издаваните до влизане на наредбата в сила документи за придобита специалност и признати права на специалист:

1. диплом за първа специалност, издаден от ректора на медицинска академия съгласно Наредбата за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри (ДВ, бр. 7 от 1974 г., отм.);

2. свидетелство за втора специалност, издадено от ректора на медицинска академия съгласно Наредбата за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри (ДВ, бр. 7 от 1974 г., отм.);

3. документ, удостоверяващ легализиране на документи за получена в чужбина медицинска специалност, издаден от Министерството на народното здраве съгласувано с Комитета за наука, технически прогрес и висше образование съгласно Наредбата за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри (ДВ, бр. 7 от 1974 г., отм.);

4. диплома за основна специалност, издадена от ректора на висш медицински институт съгласно Наредба № 11 от 1994 г. за следдипломното обучение на специалистите с висше медицинско образование в системата на здравеопазването (ДВ, бр. 50 от 1994 г., отм.);

5. свидетелство за призната специалност, издадено от ректор на висше медицинско училище или началника на Военномедицинска академия съгласно Наредба № 47 от 1995 г. за следдипломно обучение на специалистите с висше образование в системата на здравеопазването.

§ 12

Наредбата се издава на основание чл. 87, ал. 3 и 4 от Закона за народното здраве и чл. 93 и § 6 ЗЛЗ и отменя Наредба № 47 от 1995 г. за следдипломно обучение на специалистите с висше образование в системата на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 9 от 1996 г.; доп., бр. 89 от 1996 г.; изм., бр. 37 от 1997 г.; доп., бр. 42 и 97 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 50 от 1998 г.; изм., бр. 61 и 77 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 64 от 1999 г.) и Наредба № 12 от 1994 г. за следдипломно обучение на специалистите със средно и полувисше медицинско и немедицинско образование в системата на здравеопазването (ДВ, бр. 51 от 1994 г.). Наредбата е съгласувана с министъра на образованието и науката и с министъра на финансите.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 3

Номенклатура на специалностите и сроковете за придобиването им в системата на здравеопазването № по ред Основни специалности Срок, год. Профилни специалности Срок, год. 1 2 3 4 5

I. Специалности за лекари с образователно-квалификационна степен „магистър“

1. Акушерство и гинекология 4

1-dup. Онкология 2

2. Естетична (козметична) хирургия и медицина 3

2-dup. Анатомия, хистология и цитология 3

3. Анестезиология и интензивно лечение 4

4. Биохимия 4

5. Вирусология 3

6. Вътрешни болести 5

1-dup2. Гастроентерология 2

2-dup2. Гериатрична медицина 2

3-dup. Ендокринология и болести на обмяната 2

4-dup. Кардиология 2

5-dup. Клинична алергология 2 1 2 3 4 5

6-dup. Клинична хематология 2

7. Нефрология 2

8. Онкология 2

9. Пневмология и фтизиатрия 2

10. Професионални заболявания 2

11. Ревматология 2

7-dup. Детски болести 4

1-dup3. Детска ендокринология и болести на обмяната 2

2-dup3. Детска кардиология 2

3-dup2. Детска клинична хематология 2

4-dup2. Детска пневмология и фтизиатрия 2

5-dup2. Детска ревматология 2

6-dup2. Клинична алергология 2

7-dup2. Неонатология 2

8-dup. Онкология 2

8-dup2. Епидемиология на инфекционите болести 3

9-dup. Икономика на здравеопазването 2

10-dup. Имунология 4

11-dup. Инфекциони болести 4

12. Клинична лаборатория 4

13. Клинична токсикология 4

1-dup4. Клинична алергология 2

14. Клинична фармакология и терапия 3

15. Кожни и венерически болести 4

1-dup5. Клинична алергология 2

2-dup4. Онкология 2

3-dup3. Професионални заболявания 2

4-dup3. Естетична (козметична) хирургия и медицина 3

16. Комунална хигиена 3

17. Лицево-челюстна хирургия 5

1-dup6. Естетична (козметична) хирургия и медицина 3

18. Лъчелечение 4

1-dup7. Онкология 2

19. Медицина на бедствените ситуации (на катастрофите) 3

20. Медицинска биология 3

21. Медицинска генетика 3

22. Медицинска паразитология 3 1 2 3 4 5

23. Медицинска педагогика 3

24. Микробиология 4

25. Неврохирургия 5

1-dup8. Онкология 2

26. Нервни болести 4

1-dup9. Онкология 2

2-dup5. Професионални заболявания 2

27. Нуклеарна медицина 4

1-dup10. Онкология 2

28. Образна диагностика 4

29. Обща и клинична патология 4

30. Обща медицина 3

1-dup11. Гериатрична медицина 2

31. Обща хигиена 3

32. Ортопедия и травматология 5

1-dup12. Онкология 2

2-dup6. Пластичновъзстановителна хирургия 2

3-dup4. Естетична (козметична) хирургия и медицина 3

1-dup13. Онкология 2

2-dup7. Професионални заболявания 2

3-dup5. Естетична (козметична) хирургия и медицина 3

1-dup14. Детска психиатрия 2

2-dup8. Съдебна психиатрия 2

33. Очни болести 4

34. Патофизиология 3

35. Психиатрия 4

1-dup15. Детска психиатрия 2

2-dup9. Съдебна психиатрия 2

36. Радиационна хигиена 3

37. Радиобиология 4

38. Социална медицина и здравен мениджмънт 3

39. Спешна медицина 4

40. Спортна медицина 4

41. Съдебна медицина 3

42. Токсикология 3

43. Трансфузионна хематология 4

44. Трудова медицина 4

1-dup16. Професионални заболявания 2

45. Урология 5

1-dup17. Онкология 2

2-dup10. Естетична (козметична) хирургия и медицина 3

1-dup18. Клинична алергология 2

2-dup11. Онкология 2

3-dup6. Професионални заболявания 2

4-dup4. Естетична (козметична) хирургия и медицина 3 1 2 3 4 5

47. Фармакология 4

48. Физикална терапия и рехабилитация 4

49. Физиология 3

50. Хирургия 5

1-dup19. Гръдна хирургия 2

2-dup12. Детска хирургия 2

3-dup7. Естетична (козметична) хирургия и медицина

4-dup5. Кардио-хирургия 3

5-dup3. Онкология 2

6-dup3. Пластично-възстановителна хирургия 2

7-dup3. Съдова хирургия 2

51. Хигиена на детско-юношеската възраст 3

52. Хранене и диететика 3

II. Специалности за стоматолози с образователно-квалификационна степен „магистър“

1. Детска стоматология 3

1-dup. Стоматологична образна диагностика 2

2. Лицево-челюстна хирургия 4

1-dup2. Стоматологична образна диагностика 2

2-dup. Естетична (козметична) хирургия и медицина 3

3. Медицинска педагогика 3

4. Обща стоматология 3

5. Оперативно зъболечение и ендодонтия 2

1-dup3. Стоматологична образна диагностика 2

6. Орална хирургия 3

1-dup4. Стоматологична образна диагностика 2

2-dup2. Естетична (козметична) хирургия и медицина 3

7. Ортодонтия 3

1-dup5. Стоматологична образна диагностика 2

8. Пародонтология и заболявания на оралната лигавица 3

1-dup6. Стоматологична образна диагностика 2

9. Протетична стоматология 3

1-dup7. Стоматологична образна диагностика 2

10. Социална медицина и организация на стоматологичното здраве (СМОСЗ) 3 1 2 3 4 5

III. Специалности за фармацевти с образователно-квалификационна степен „магистър“

1. Анализ на лекарствените средства 3

2. Клинична фармация 3

3. Лечебни растения и билково дело 3

4. Медицинска педагогика 3

5. Организация и икономика на дистрибуторската и аптечната практика 3

6. Организация и икономика на фармацевтичното производство 3

7. Технология на лекарствата с биофармация 3

IV. Специалности за лица, придобили специалност „здравни грижи“ с образователно-квалификационна степен „бакалавър“

1. Социална медицина и здравен мениджмънт 3

2. Медицинска педагогика 3

V. Специалности за лица с образователно-квалификационна степен „специалист“, завършили медицински колеж

1. Анестезиология и интензивни грижи (за медицински сестри и акушерки) 2

1-dup. Медицинска сестра за социални дейности 1

2. Обществено здравеопазване (за медицински сестри, акушерки и фелдшери) 2

3. Операционна и превързочна техника (за медицински сестри и акушерки) 2

4. Психиатрична сестра 2

5. Лъчелечение (за рентгенови лаборанти) 1

VI. Специалности за лица, придобили немедицинско образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ или „бакалавър“

1. Анализ на лекарствените средства (за химици) 3

2. Биохимия (за биохимици, биолози и химици) 4

3. Биофизика (за биолози и физици) 3 1 2 3 4 5

4. Вирусология (за биолози и микробиолози) 3

5. Икономика на здравеопазването (за икономисти) 2

6. Имунология (за биохимици и биолози) 4

7. Клинична психология (за психолози) 3

8. Клинична химия (за химици, биохимици, биолози и фармацевти) 3

9. Лечебни растения и билково дело (за биолози) 3

10. Медицинска биология (за биолози) 3

11. Медицинска зоология (за биолози) 3

12. Медицинска информатика и здравен мениджмънт 3

13. Медицинска педагогика (за педагози и психолози) 3

14. Медицинска и радиологична физика (за физици) 3

15. Медицинска и санитарна физика (за инженери и физици) 3

16. Медицинска физкултура (за методисти по лечебна физкултура – кинезитерапевти) 3

17. Микробиология (за микробиолози и биолози) 4

18. Правно регулиране в здравеопазването (за юристи) 2

19. Радиационна хигиена (за биолози, физици и химици) 3

20. Радиобиология (за биолози, физици и химици) 4

21. Санитарна химия (за химици) 3

22. Санитарно инженерство (за инженери и архитекти) 3

23. Теоретични основи на медицинската химия (за химици) 3 1 2 3 4 5

24. Организация и икономика на фармацевтичното производство (за биолози, икономисти, химици и инженер-химици) 3

VII. Военномедицински специалности за лекари, стоматолози и фармацевти с образователно-квалификационна степен „магистър“

1. Авиационна медицина 3

2. Военна хигиена 3

3. Военномедицинско снабдяване (за фармацевти) 3

4. Медицина на бедствените ситуации (на катастрофите) 3

5. Организация и тактика на медицинската служба 3

1-dup. Военна епидемиология (получава се след призната специалност по епидемиология на инфекциозните болести) 2

2-dup. Военна терапия (получава се след призната специалност по вътрешни болести) 2

3-dup. Военна токсикология (получава се след призната специалност по токсикология) 2

4-dup. Военна хирургия (получава се след призната специалност по:

Приложение 2 Приложение № 2 към § 10

Специалности, придобити до влизане в сила на наредбата и невключени в номенклатурата по чл. 3 Специалност от номенклатурата по чл. 3, по която лицата се ползват с права на специалист 1 2 Медицински специалности

1. Анатомия Анатомия, хистология и цитология

2. Хистология Анатомия, хистология и цитология

3. Анестезиология и реанимация Анестезиология и интензивно лечение

4. Епидемиология Епидемиология на инфекционите болести

5. Епидемиология на заразните и паразитните болести Епидемиология на инфекционите болести

6. Медицинска радиология Лъчелечение

7. Организация на медико-санитарната защита Медицина на бедствените ситуации (медицина на катастрофите)

8. Медицина на бедствените ситуации Медицина на бедствените ситуации (медицина на катастрофите)

9. Медицина на катастрофите Медицина на бедствените ситуации (медицина на катастрофите)

10. Биология Медицинска биология

11. Медицинска радиология Нуклеарна медицина

12. Патологоанатомия Обща и клинична патология

13. Патологична анатомия с цитология Обща и клинична патология

14. Обща и клинична патоанатомия Обща и клинична патология

15. Рентгенология Образна диагностика

16. Социална медицина Социална медицина и здравен мениджмънт

17. Социална хигиена и организация на здравеопазването Социална медицина и здравен мениджмънт

18. Медицинска информатика и здравен мениджмънт Социална медицина и здравен мениджмънт

19. Хигиена на труда Трудова медицина

20. Физиотерапия, курортология и рехабилитация Физикална терапия и рехабилитация

21. Хигиена на храненето Хранене и диететика

22. Гастроентерология и диететика Гастроентерология

23. Детска ревмокардиология Детска кардиология и Детска ревматология

24. Кардиоревматология Кардиология и Ревматология

25. Пластична хирургия Пластично-възстановителна хирургия Стоматологични специалности

26. Специалист – стоматолог Обща стоматология

27. Терапевтична стоматология и Оперативно зъболечение с ендодонтия Оперативно зъболечение и ендодонтия

28. Хирургична стоматология Орална хирургия 1 2

29. Ортопедична стоматология с ортодонтия Ортодонтия

30. Ортопедична стоматология с ортодонтия Протетична стоматология

31. Терапевтична стоматология и Пародонтология и заболявания на устната лигавица Пародонтология и заболявания на оралната лигавица

32. Ортопедична стоматология с ортопедия Протетична стоматология

33. Медицинска информатика и здравен мениджмънт Социална медицина и организация на стоматологичното здраве Фармацевтични специалности

34. Организация и икономика на аптечното дело Организация и икономика на дистрибуторската и аптечната практика

35. Фармацевтично законодателство и мениджмънт Организация и икономика на дистрибуторската и аптечната практика

36. Технология на лекарствените форми и средства Технология на лекарствата с биофармация Наредба за допълнение на Наредба № 2 от 2001 г. за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти (ДВ, бр. 6 от 2001 г.) Параграф единствен. В чл. 6, ал. 3 след думите „международно непатентно наименование (INN)“ се поставя запетая и се добавя изразът „вид на лекарствената форма и количество на активнодействащото вещество“.