Наредба № 7 от 23 май 2001 г. за реда за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или други лица, както и за връзка на кораба с брега

Чл. 1

(1) С тази наредба се уреждат условията и редът за посещение, маневриране и престой на кораби и други плавателни средства в пристанищата и рейдовете в Република България и свързания с това режим за товарене и разтоварване, както и за качване на кораба и слизането на брега на екипажите, пътниците или на други лица и за връзка на кораба с брега.

(2) Тази наредба не се прилага за военните и граничнополицейските кораби, както и яхти за развлечение и плавателни съдове за развлечение.

Чл. 2

(1) В пристанищата се извършва, граничен паспортно-визов, държавен пристанищен, митнически,, ветеринарномедицински контрол и карантина, фито-санитарен контрол и карантина на растенията, контрол по стандартизация и метрология на пристанищите или заминаващите кораби.

(2) В пристанищата за обществен транспорт службите, извършващи граничен контрол, поддържат двадесет и четири часово дежурство. Службите извършват контрола без необосновано забавяне на кораба.

(3) Документите за извършване на контрола по ал. 1 се подават и в електронен вид в Национален център за електронен документооборот на морския транспорт към Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

Чл. 3

(1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ определя дали даден кораб може да бъде допуснат в пристанището или да излезе от него с оглед правилното му натоварване и избягване на опасността от засядане, потъване или замърсяване на околната среда.

(3) Достъпът на кораб до пристанище се разрешава, при условие че пристанището е вписано в Регистъра на пристанищата на Република България и достъпът до него не е ограничен по реда и условията на Наредбата за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата.

(4) Разпорежданията на длъжностните лица в кръга на правомощията им, относно безопасността и сигурността на хората, товарите и плавателните съдове, включително по охраната на труда и техническа безопасност при извършване на претоварни операции, пропускателния режим, противопожарния ред и охраната в пристанищата, са задължителни за всички физически и юридически лица, корабите и техните екипажи, намиращи се на територията и в акваторията на пристанищата и рейдовете.

(5) Пребиваващите в пристанищата кораби и други транспортни средства са длъжни да спазват установените правила във всяко пристанище.

Чл. 4

(отменен)

(1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ осъществява държавния пристанищен контрол върху чуждите кораби от момента на тяхното навлизане до тяхното напускане на териториалното море на Република България или на българския участък на река Дунав за спазване на международните стандарти за безопасност, предотвратяване на замърсяванията и за условията на живот и работа на борда на корабите, посещаващи българските пристанища.

(2) При осъществяване на проверките упълномощените инспектори от ИА „Морска администрация“ се ръководят от изискванията на международните договори и споразумения, по които Република България е страна.

(3) В рамките на една календарна година ИА „Морска администрация“ осъществява проверки, съответстващи на най-малко 25 на сто от броя на корабите, посетили българските пристанища, като при подбора на корабите се проверяват с приоритет плавателните съдове, включени в списъка по приложение № 1.

(4) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да не провери кораб, който е бил инспектиран в страна – членка на Европейския съюз, през последните 6 месеца, ако са налице едновременно следните условия:

1. корабът не е в списъка на плавателните съдове по приложение № 1;

2. при предходната инспекция не са докладвани никакви недостатъци;

3. липсват явни основания за извършване на проверка.

Чл. 5 Пропускателен режим

Входен и изходен граничен контрол се извършва в пристанищата за обществен транспорт съгласно Наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Република България, обслужващи кораби от международно плаване, приета с Постановление № 186 на Министерския съвет от 2012 г. (ДВ, бр. 67 от 2012 г.).

Чл. 6

(1) До разрешаването на свободна практика не се допускат физически контакти на лицата, намиращи се на борда на пристигащите от задгранично плаване кораби, с брега, в това число с други физически лица и плавателни съдове, с изключение на пилотите и пилотските катери, и при необходимост за спасяване на човешки живот.

(2) След извършването на изходния граничен контрол не се допускат физически контакти на лицата, намиращи се на борда на заминаващите на задгранично плаване кораби, с брега, в това число с други физически лица и плавателни съдове, с изключение на пилотите и пилотските катери, и при необходимост за спасяване на човешки живот. Чл. 7 (1) Входният граничен контрол се извършва от органите за граничен паспортен контрол, за граничен медико-санитарен контрол, за граничен митнически контрол, за ветеринарен контрол и карантина, за фитосанитарен контрол и карантина на растенията, контрол на торове и растителни регулатори и от ИА „Морска администрация“. Ръководителят на поделението на съответното ведомство в зависимост от вида на кораба, товара и предоставените от корабния агент документи взема решение да се извърши проверка на кораба или извършване на граничния контрол само на база предоставените документи, за което уведомява корабния агент.

(2-dup) На кораб, пристигащ в българско пристанище, може да бъде разрешена свободна практика и извършване на товарно-разтоварни операции по радиото, ако на основание получена преди пристигането му информация органите по ал.1 счетат, че това няма да доведе до внасяне или разпространение на карантина болест или нарушение на законите на страната.

Чл. 8

(отменен)

В зависимост от вида на кораба, товара и предоставените от корабния агент документи граничният контрол се извършва чрез непосредствена проверка на кораба или на база предоставените документи.

Чл. 9

В случаите, когато корабът не може да бъде допуснат в пристанището, съответната териториална дирекция на ИА „Морска администрация“ определя безопасно място, където корабът трябва да застане.

Чл. 10

Изпълнителният директор на ИА “Морска администрация” може да разреши извеждането от експлоатация на механизми и устройства на кораба, които осигуряват безопасността на кораба и възможността за маневриране.

Чл. 11

(отменен)

Паспортно-визовият контрол се осъществява от органите за граничен паспортно-визов контрол на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 12

(отменен)

Митническият надзор и контрол на преминаващите през пристанищата лица, стоки, транспортни средства и придружаващите ги документи, даващи право на внос или износ, се осъществява от органите за граничен митнически контрол на Министерството на финансите.

Чл. 13

(отменен)

Санитарният контрол на лицата, преминаващи през пристанищата, се осъществява от органите за граничен санитарен контрол на Министерството на здравеопазването.

Чл. 14

(отменен)

Ветеринарномедицинският контрол и карантина на преминаващите през пристанищата живи животни или товари от животински произход и фитосанитарният контрол и карантина на растенията се осъществява от органите за граничен ветеринарномедицински контрол и карантина и фитосанитарен контрол и карантина на Министерството на земеделието и горите.

Чл. 15

(отменен)

Фитосанитарният контрол и карантина на растенията, контролът върху торовете и растителните регулатори, както и карантината в пристанищата се извършват от органите за граничен фитосанитарен контрол и карантина на Министерството на земеделието и горите.

Чл. 16

(отменен)

Държавният граничен контрол за съответствието на вносните и износните стоки с установените в страната стандарти, а на стоките за износ – и за съответствието им с договорените условия, се осъществява от органите за граничен контрол по стандартизация и метрология.

Чл. 17

Организацията на работа в пристанището се регламентира от пристанищния оператор с Правилник за работа на пристанището, изготвен в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 104, ал. 1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

Чл. 18

В Наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Република България, обслужващи кораби от международно плаване са посочени формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанище на Република България.

Чл. 19

(отменен)

(1) В окончателното известие капитанът съобщава:

1. име на кораба, позивни, ИМО номер, знаме, ММСИ;

2. очакваното време на пристигане на кораба;

3. максималното газене на кораба;

4. най-голямата дължина и широчина на кораба;

5. бруто тонажа (GT) и дедуейта (DWT) на кораба;

6. товарен план;

7. наличие на подрулващо устройство;

8. техническо състояние на машината, корпуса и оборудването;

9. вида, броя, товароподемността, разположението и излета извън борда на товароподемните съоръжения;

10. разположение, вид и товароносимост на рампата (при ро-ро кораби);

11. пълна информация за наличието на товарни документи;

12. броя и размера на товарните помещения и техните люкове;

13. вида и количеството на товара, включително наличие на товар на палубата;

14. обща информация за кораба и товара, възможности за нормална обработка, наличие на опасен товар, за течни товари – пламна температура;

15. сведения за тежките и извънгабаритни товари или особени физико-химични свойства на товарите;

16. потребности от гориво, вода и друго снабдяване и услуги;

17. име, седалище и адрес за кореспонденция на корабопритежателя и на оператора на кораба;

18. данни за спедитора и получателите на товара, ако са известни;

19. наличие на „инерт-газ“ система и годност за експлоатация;

20. необходимост от миене със суров нефт.

(2) При необходимост капитанът включва в окончателното известие:

1. искане за постелъчен материал, резервен амбалаж или други необходими за товаренето и разтоварването материали;

2. документация за евентуално обезпаразитяване (фумигация) на превозвания товар, вид на третиращите вещества (фумигантите) и срок на разпадане.

(3) Капитанът на кораба изпраща информация съгласно чл. 3 от Наредба № 15 от 2004 г. за предаване и приемане на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари (ДВ, бр. 94 от 2004 г.).

Чл. 20

Капитанът на кораба е длъжен да уведоми пристанищния оператор чрез своя корабен агент за всички събития по пътя, които могат да предизвикат закъснение на кораба.

Чл. 21

Пристанищният оператор потвърждава приемането на информацията и съобщава на капитана чрез неговия агент условията за въвеждането на кораба в пристанището, кея за завързване и обработка на кораба или котвената стоянка за изчакване на ред, както и за предполагаемата дата за поставяне на кораба под обработка.

Чл. 22

(1) След пристигане в пристанището, независимо дали корабът е поставен на кей или котва, капитанът чрез своя агент подава до пристанищния оператор известие за готовност на кораба за обработка (NOR).

(2) Готовността на кораба за обработка включва готовност на товарните помещения за приемане на товара, за работа на корабните товарни средства, за отваряне на товарните люкове, за осветление на товарните палуби и помещения и готовност на екипажа за приемане и предаване на товара.

(3) Пристанищният оператор приема известието независимо от времето, в което ще започне обработката на кораба.

Чл. 23

Всички пристигащи и заминаващи кораби трябва да бъдат окомплектовани с необходимите корабни и товарни документи съгласно приложение № 2, които трябва да са в съответствие с международните изисквания, а българските кораби – съгласно формата на Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.; посл. изм., бр. 11 от 2011 г.) и на Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване (обн., ДВ, бр. 56 от 1999 г. и ратифицирана със закон – ДВ, бр. 59 от 1998 г.) – за морските кораби, а за речните кораби – на Правилата за плаване по река Дунав (ДВ, бр. 35 от 2013 г.).

Чл. 24

Плаването и маневрирането на корабите в каналите, фарватерите и акваториите на пристанищата се извършват съгласно разпоредбите на Международните правила за предпазване от сблъскване на море, 1972 г. (обн., ДВ, бр. 17 от 2003 г. и ратифицирани с Указ № 461 от 1975 г. на Държавния съвет на Народна република България – обн., ДВ, бр. 22 от 1975 г.), Правилата за плаване по река Дунав (ДВ, бр. 35 от 2013 г.) и Специалните препоръки на Дунавската комисия към компетентните власти на крайдунавските държави за прилагане на основните положения за плаване по Дунав, разпорежданията съгласно чл. 362 и задължителните правила съгласно чл. 363а от Кодекса на търговското корабоплаване.

Чл. 25

(1) Регулирането на движението по каналите, фарватерите и акваторията на пристанищата се осъществява по обявените канали за слушане, работа и повикване,.

(2) Сигналите и разпорежданията на бреговите центрове на системата за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването към Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ са задължителни за всички плавателни съдове, намиращи се в отговорните райони за наблюдение и управление на корабния трафик.

Чл. 26

Чл. 26 (1) Установяването на връзка с корабите се извършва чрез радиотелефонна УКВ станция от бреговите центрове от системата за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в съответния район. (2) Радиовръзките “кораб - кораб”, “кораб - бряг” и “бряг - кораб” се извършват в съответствие със задължителните правила, издадени от изпълнителния директорна ИА “Морска администрация” при спазване на радиорегламента, Наредба № 14 от 2004 г. за условията и реда за оборудване, регистрация и използване на радиотелефонната служба в корабоплаването по вътрешните водни пътища(ДВ, бр. 89 от 2004 г.) и Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България и в Българския морски отговорен район за търсене и спасяване (ДВ, бр. 76 от 2005 г.).

Чл. 27

(1) Въвеждането и извеждането на корабите във или от пристанището, както и преместването им от един кей на друг се извършват в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 2001 г. за условията и реда за осъществяване на пилотска дейност в Република България (ДВ, бр. 12 от 2001 г.), разпорежданията съгласно чл. 362 и задължителните правила съгласно чл. 363а от Кодекса на търговското корабоплаване.

(2) Капитанът на пристанището или упълномощено от него лице дава разрешение за извършване на маневрите по въвеждане, извеждане и преместване на корабите по искане на пристанищния оператор.

(3) Пристанищният оператор е длъжен да подготви кейовото място за съответната маневра, като постави техническите средства от кейовата механизация на места, така че да не пречат на маневрата, и да обозначи местата на носа и кърмата.

Чл. 28

(1) Маневрената дейност се осъществява с помощта на влекачи, които отговарят на изискванията на ИА „Морска администрация“.

(2) При маневриране на кораби с бруто тонаж над 1000 т., кораби с опасни товари или празни танкери без свидетелство „Gas Free“ е задължително използването на влекачи.

(3) Минималната обща мощност на влекачите спрямо типа и тонажа на кораба се определя с разпореждане на ИА „Морска администрация“. Директорът на съответната териториална дирекция на ИА „Морска администрация“ може да разреши намаляване броя и мощността на влекачите, изисквани от задължителните правила, издадени от изпълнителния директор на кораби, конструктивно обезпечени с допълнителни устройства (подрулващи, два винта, активен рул и др.).

Чл. 29

Въвеждането, извеждането и преместването на корабите се извършват в зависимост от хидрометеорологичната обстановка и след получаване на конкретно разрешение от съответния рейдови пост.

Чл. 30

(1) Снемането на танкерите от кейовите места се допуска само след вземане на баласт не по-малко от 1/3 от дедуейта им.

(2) По време на маневра се забранява вземане и изхвърляне на баласт.

(3) При маневриране на танкери не се допускат влекачи, които не отговарят на изискванията за работа с такива кораби, включително с неизправни оросителни и искрогасителни инсталации на димоходите.

Чл. 31

По отношение на корабите, намиращи се на ремонт в пристанищата със специално предназначение, се прилагат задължителните разпореждания, издадени от капитана на съответното пристанище, и вътрешните правила на съответното кораборемонтно или корабостроително предприятие за безопасност на технологичния процес.

Чл. 31а

По време на престой на рейдове, котвени стоянки, кейови места и понтони корабите трябва да имат екипаж в съответствие със задължителните правила, издадени от изпълнителния директор на ИА “Морска администрация”.

Чл. 31б

Бункероването на кораби от автоцистерни (нафтовози) се извършва в съответствие със задължителните правила, издадени от изпълнителния директор на ИА “Морска администрация”.

Чл. 33

(1) Корабът се счита за пристигнал и заел реда си за обработка от часа, обявен от капитана на кораба в известието за готовност. Този час не може да предхожда часа на връчване на известието.

(2) Капитанът предава на пристанищния оператор подробен план за товарене или разтоварване на кораба.

(3) В товарния план се посочва разпределението на товарите по трюмовете с означение на номера на коносамента (товарителницата), вида и количеството на всяка партида, вида на отделянето на партидите (сепарацията), както и конструктивните особености на кораба и товарните му помещения.

(4) Капитанът на кораб, който идва за дотоварване в пристанището, представя подробен план за товара, взет в предишното пристанище, схема на разположението му, вида и начина на укрепване, свободните или частично свободните товарни помещения.

(5) Ако на кораба предстои натоварване на тежки (над 10 т) и/или дългомерни (над 12 м) товари, до началото на товарните операции капитанът на кораба е длъжен да представи на пристанищния оператор освен товарния план и схема на разположението и укрепването на тези товари с отчитане на допустимите натоварвания на палубата, товарните помещения, наличието на римове и други.

(6) Товарният план трябва да бъде заверен в съответната териториална дирекция на ИА „Морска администрация“ преди започване на товарните операции в случаите, когато корабът ще товари:

1. зърно насипно, живи животни или дървен материал на палубата;

2. палубен товар с единична или обща маса над 10 тона;

3. опасни товари, включени в Международния кодекс за превоз на опасни товари по море (Кодекс IMDG) или Международния кодекс за безопасна практика за превоз на твърди насипни товари (Кодекс BC), част “А” и “Б”.

Чл. 34

Преди началото на товарните операции представители на капитана и на пристанищния оператор извършват оглед на товарните помещения, на товара в тях, на корабните устройства и механизми, участващи в обработката, за да определят състоянието им по външни белези.

Чл. 35

(1) Обработката на товарите се извършва по предварително разработена от пристанищния оператор технологична карта, която включва необходимите мерки за безопасност за всеки отделен товар. В случаите, предвидени в Наредба № 9 от 2013 г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти (ДВ, бр. 96 от 2013 г.), технологичната карта се съгласува с Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) Подреждането на товарите в товарните помещения и на палубата се извършва от пристанищния оператор по товарния план съгласно изискванията и под контрола на капитана на кораба.

(3) Обработката на кораби за насипни товари се извършва в съответствие с изискванията на Кодекса за безопасно товарене и разтоварване на кораби за насипни товари на Международната морска организация.

Чл. 36

(1) Капитанът е длъжен да обезпечи достатъчна устойчивост и оптимален диферент на кораба, надеждна защита на корабните палубни съоръжения (трапове, вентилаторни, отдушници, капаци на люкове и др.) през цялото време на обработка на кораба, както и непрекъснатото приемане или предаване на товара, освен ако не е уговорено друго.

(2) Капитанът на кораба е отговорен за правилното разпределение на товара в товарните помещения, подреждането, укрепването и сепарирането на товара. Разходите при неправилно натоварване са за сметка на превозвача или пристанищния оператор, ако последният не е изпълнил указанията на капитана на кораба.

Чл. 37

Пристанищният оператор информира своевременно (но в срок не по-малко от четири часа) капитана за всяко предстоящо притегляне на кораба по кея, преместване на друг кей, за началото или края на товарните и спомагателните операции или за други обстоятелства, свързани с обработката на кораба.

Чл. 38

Ако не е уговорено друго, корабът приема или предава товара непрекъснато, като предоставя безвъзмездно електроенергия, осветление, въздух под налягане, пара, товарни лебедки и кранове, инструменти и другите приспособления, необходими за обезпечаване обработването на товара и безопасността на заетите работници, освен ако не е уговорено друго. Престоите на пристанищната механизация и работници поради неизправни корабни товарни средства, електроенергия, осветление, липса на пара, намаляване интензивността на работата по причина на лоша или необходимост от специална сепарация на товара са за сметка на кораба.

Чл. 39

(1) Товаренето и разтоварването се осъществяват под ръководството на служител на пристанищния оператор.

(2) Ако не е уговорено друго, корабният екипаж отваря и затваря люковете на корабните товарни помещения. При преустановяване на обработката люковете се затварят и отварят от корабния екипаж, а при използване на пристанищна механизация е за сметка на кораба (превозвача).

Чл. 40

(1) Товарните операции на танкери се извършват при спазване изискванията на Международното ръководство за безопасна работа на нефтени танкери и терминали и на Международното ръководство за безопасна работа на химикаловози.

(2) При извършване на товарно-разтоварни работи на нефт и нефтопродукти в пристанище или на рейд около танкера се поставят бонови заграждения за предпазване от евентуален разлив.

(3) Капитанът на танкера е длъжен допълнително да информира капитана на пристанището и пристанищния оператор за състоянието на корабното оборудване, съоръжения и механизми, както и за получените повреди по пътя или при обработката, които нарушават мореходността на кораба, условията за безопасност при товарните операции или са предпоставка за замърсяване на околната среда.

(4) При нарушаване изискванията за безопасност или при повреда на кораба, оборудването или съоръженията, при нарушения по контрола или оперирането от страна на екипажа, които представляват опасност за възникване на авария, капитанът на пристанището по искане на пристанищния оператор спира товарните операции и при необходимост корабът се премества на безопасно място.

Чл. 41

(1) Кораб, завършил товаро-разтоварните операции, освобождава кея не по-късно от 2 часа след приключването им.

(2) Оставането на кей след времето по ал. 1 се допуска от пристанищния оператор.

Чл. 42

(отменен)

(1) Корабопритежателят, корабният агент или капитанът на кораб, превозващ опасни или замърсяващи околната среда товари, е длъжен при отплаване на кораба от пристанището, в което опасните или замърсяващи околната среда товари са натоварени, към съответното пристанище или рейд в Република България, да представи на съответната дирекция „Морска администрация" информацията за кораба и товара, съгласно приложение № 3.

(2) Представянето на информацията по ал. 1 е условие за навлизане на кораба в териториалното море или вътрешните водни пътища на страната.

(3) Преди отплаване на кораб, превозващ опасни или замърсяващи околната среда товари, от пристанище в Република България корабопритежателят, корабният агент или капитанът на кораб е длъжен да представи на съответната дирекция „Морска администрация" информацията за кораба и товара съгласно приложение № 3.

(4) Корабопритежателят, корабният агент или капитанът на кораб, превозващ опасни или замърсяващи околната среда товари, който извършва рейсове по разписание с продължителност, по-кратка от 1 час, между две пристанища в Република България, може да не представя информацията по ал. 3 при условие, че представи в ИА „МА" списък на корабите, с които извършва превоз на опасни или замърсяващи околната среда товари. В този случай корабопритежателят е длъжен по всяко време, ако това бъде поискано от ИА „МА", незабавно да представи информацията съгласно приложение № 3.

Чл. 43

(отменен)

(1) Не се допуска приемане, както и предаване на борда на кораб за превоз или обработка на опасни или замърсяващи околната среда товари, ако предварително не бъде връчена декларация, в която са обявени техническото им обозначение, номерата по класификацията на ООН, ако има такива, класа на товара по ИМО съгласно кодекси IMDG, IBC и IGC, количеството на товарите, и ако се превозват в цистерни или контейнери — идентификационните им номера..

(2) Товародателят е длъжен да връчи на капитана, на корабопритежателя или корабния агент, както и на пристанищния оператор декларацията по ал. 1 и да гарантира, че пратката, която ще се превозва, е идентична с тази, описана в декларацията.

(3) Декларацията по ал. 1 се представя от корабопритежателя или корабния агент в съответната дирекция „Морска администрация" не по-късно от 3 дни преди началото на обработката.

Чл. 43а

(отменен)

Разпоредбите на чл. 42 и 43 не се прилагат за горива, масла и други опасни или замърсяващи околната среда вещества до 5000 тона, намиращи се на борда на кораба за нуждите на кораба, както и за кораби, които се използват с нетърговска цел, собственост или наети от държавата.

Чл. 44

(отменен)

Обработката, разпределението и съхраняването на опасни или вредни за околната среда товари на кораба се извършват в съответствие със международния Кодекс за опасни товари на Международната морска организация (IMDG Code) или Правилата за превоз на опасни товари по р. Дунав (ADN-D) за корабите, плаващи по р. Дунав.

Чл. 45

(отменен)

Товари от клас 4 до клас 9 по Кодекса на ИМО, с изключение на радиоактивните, могат да се съхраняват на територията на пристанището при спазване на всички изисквания на противопожарните строително-технически норми на органите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на вътрешните работи и задължителните правила на ИА „Морска администрация“. Чл. 46 (1). Обработката на опасни и вредни за околната среда товари се извършва на корабни места, предварително определени от оператора и съгласувани с ИА „Морска администрация“, Национална компания “Пристанища” и органите на Министерството на вътрешните работи.

(2) В условията на неспециализиран кей обработката на опасни и вредни за околната среда товари се извършва по предварително разработена от оператора технологична карта, включваща мерките за безопасност за всеки отделен товар след предварителното съгласуване с ИА „Морска администрация“, Национална компания “Пристанища”, противопожарните органи, Хигиенно-епидемиологичния институт (ХЕИ) и районната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), а при взривоопасни товари – със специализираните органи на МВР.

Чл. 47

(отменен)

Преди отплаването на кораба, превозващ опасни или замърсяващи околната среда товари от българските пристанища, корабните оператори са длъжни да уведомят съответната дирекция на ИА „Морска администрация“ за всички данни по приложение № 3.

Чл. 48

(отменен)

Българските корабни оператори, извършващи превоз на опасни или замърсяващи околната среда товари от пристанище на страна, която не е член на ЕС, които имат намерение да посетят пристанище на страна – членка на ЕС, са длъжни да съобщят всички данни по предходния член на съответните служби в страната, към която се отправят, преди излизане от товарното пристанище. Чл. 49 (1) При възникване на събитие или обстоятелство в морето, от което произтичат опасности за бреговете на Република България или друга крайбрежна държава, капитанът на кораба е длъжен незабавно да съобщи съответно на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или на крайбрежната държава за събитието и данните по чл. 47.

(2) Уведомлението по предходната алинея се извършва съгласно изискванията на Резолюция А 851(20) на ИМО.

Чл. 50

(отменен)

(1) При заставане, отплаване или маневриране на кораба, превозващ опасни или замърсяващи околната среда товари, пилотите са длъжни незабавно да уведомят съответната дирекция на ИА „Морска администрация“ за установените нередности, които могат да затруднят маневрирането на корабите.

Чл. 51

(отменен)

(1) В случай че постъпи информация по чл. 42 и 49, Изпълнителната агенция „Морска администрация“ предприема мерки да предостави информацията на друга страна по нейно искане от съображения за нейната сигурност.

Чл. 52

(отменен)

Обработката на кораби с опасни товари започва след:

1. предварително одобрен от ИА „Морска администрация“ товарен план;

2. представен Манифест за опасен товар (форма FAL.2/Circ.51 от 15 март 1999 г.);

3. изпълнение на всички изисквания на ИА „Морска администрация“ за обработката на конкретния опасен товар.

Чл. 53

(отменен)

Забранява се обработка на опасни товари с повредена опаковка и маркировка, при липса на знак за опасност и клас по Кодекса на ИМО.

Чл. 55

Пристанищните оператори поддържат съоръженията и оборудването на местата за качване и слизане на пътниците в изправно техническо състояние съгласно изискванията за осигуряване на безопасност.

Чл. 56

(1) Капитанът на кораб, който превозва пътници, носи отговорност за осигуряване безопасното качване и слизане на пътниците. Качването и слизането на пътници извън определените за това терминали или части от тях се забранява.

(2) Обработката на пътниците се извършва от пристанищния оператор по съгласувана с ИА “Морска администрация” “Инструкция за обработка на пътниците (пътникопотока).”

Чл. 57

(1) Преди отплаване на пътнически кораб от българско пристанище капитанът преброява всички лица, намиращи се на борда, и декларира броя им чрез подходящи технически средства в Националния център за електронен документооборот на морския транспорт към Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

(2) Преди отплаване на пътнически кораб, плаващ под българско знаме, от чуждо пристанище към българско пристанище, както и към пристанище на държава — членка на Европейския съюз, капитанът има задълженията по ал. 1.

(3) Корабопритежателят, извършващ превоз с пътнически кораб, плаващ под чуждо знаме, от чуждо пристанище към българско пристанище, предоставя информацията по чл. 57 на Д „МА" при търсене и спасяване.

(4) Разпоредбите на този член не се прилагат за превози с нетърговска цел.

Чл. 58

(1) Превозвачът изготвя списък с данни за пътниците, намиращи се на борда на пътнически кораб, който отплава от българско пристанище, когато:

1. корабът отплава на разстояние над 20 морски мили;

2. корабът отплава по р. Дунав в задгранично плаване, освен ако плава изключително в участъка от км 845 до км 375.

(2) Списъкът по ал. 1 включва следните данни:

1. фамилните имена на лицата на борда;

2. собствените им имена;

3. пол;

4. гражданство и дата на раждане;

5. информация, свързана с нуждата от специални грижи или помощ в извънредни ситуации, когато пътникът е посочил, че се нуждае от такива;

6. номер за контакт при извънредна ситуация, когато пътникът е посочил такъв.

(3) Списъкът се изготвя преди отплаване на пътническия кораб, но в никакъв случай по-късно от 15 минути след неговото отплаване, и се предоставя чрез подходящи технически средства в Националния център за електронен документооборот на морския транспорт към Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

(4) Преди отплаване на пътнически кораб, плаващ под българско знаме, от чуждо пристанище към българско пристанище, както и към пристанище на държава — членка на Европейския съюз, превозвачът предоставя информацията по ал. 2 чрез подходящи технически средства в Националния център за електронен документооборот на морския транспорт към Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

(5) Корабопритежателят, извършващ превоз с пътнически кораб, плаващ под чуждо знаме, от чуждо пристанище към българско пристанище, предоставя информацията по ал. 2 на Д „МА" при търсене и спасяване.

Чл. 59

(1) При поискване от ИА „МА" или компетентен орган по търсене и спасяване на море на страна — членка на Европейския съюз, регистраторът на пътници е длъжен незабавно да предостави информацията по чл. 57 и 58.

(2) Информацията по чл. 57 и 58 е за служебно ползване и се заличава автоматично и без неоснователно забавяне, когато повече не е необходима.

(3) Информацията по ал. 2 се събира и записва по начин, който предотвратява ненужно забавяне при качването или слизането на пътниците от пътническия кораб, както и многократното събиране на данни за същия или подобен рейс.

Чл. 59а

(1) Корабопритежателят, извършващ превоз с пътнически кораб, определя регистратор на пътниците, който отговаря за декларирането на информацията, по чл. 57 и 58, чрез подходящи технически средства в Националния център за електронен документооборот на морския транспорт към Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

(2) Корабопритежателят, извършващ превоз с пътнически кораб, съхранява личните данни, събрани в съответствие с чл. 58, не по-дълго, отколкото е необходимо и при всички случаи само до момента, в който конкретното пътуване на кораба приключи благополучно, и данните се декларират в Националния център за електронен документооборот на морския транспорт към Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Информацията се заличава автоматично и без ненужно забавяне, след като престане да бъде необходима.

(3) Корабопритежателят, извършващ превоз с пътнически кораб, записва и съобщава на капитана преди отплаването на пътническия кораб информацията относно пътниците, които са декларирали нужда от специални грижи или помощ в извънредни ситуации.

Чл. 59б

(1) Корабопритежателят, извършващ превоз с пътнически кораб, въвежда процедура за регистриране на данни, която гарантира, че информацията по чл. 57 и 58 се докладва по точен и своевременен начин.

(2) Личните данни, събрани по чл. 58, се съхраняват, колкото е необходимо и при всички случаи най-късно до:

1. момента, в който конкретният рейс на кораба приключи благополучно, но в никакъв случай по-късно от 60 дни след отплаването на кораба; или

2. в случай на извънредна ситуация или след произшествие, до приключване на евентуално разследване или съдебно производство.

Чл. 59в

Обработването на лични данни по чл. 57, 58 и 59 се извършва съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB, L 119 от 2016 г.) и съгласно Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ, L 295 от 2018 г.).

§ 1

По смисъла на тази наредба :

1. „Пътник“ е лице по смисъла на глава 1, част „А“, Правило 2, § „е“ на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море.

2. „Входен граничен контрол“ е съвкупност от действия за разрешаване на свободна практика на кораба, обработка на кораба и товара, слизане на брега на екипажа и пътниците, снабдяване, ремонт и др.

3. „Свободна практика“ е разрешение за кораба и неговия екипаж да влезе в пристанище и да предприеме товарно-разтоварни и всякакви други операции.

4. „Изходен граничен контрол“ е съвкупност от действия за разрешаване отплаването на корабите.

5. „Обичаи на пристанищата“ са съвкупност от правила, нормативи и трайно установени практики, приложими в съответното пристанище.

6. „Код „IMDG“ е код за превозване на опасни товари по море. 7. „Код „IBC“ е международен код на IMO за строеж и оборудване на кораби за превоз на опасни химикали в насипно състояние. 8. „Код „IGC“ е международен код на IMO за строеж и оборудване на кораби за превоз на втеченен газ в насипно състояние. 9. „Код „INF“ е IMO код за превоз на отработено ядрено гориво. 10. „Корабни оператори“ са корабособственикът, чартьорът или агентът. 11. „Престой на кораба“ е общото време на пребиваване на кораба на рейда, време за швартоване на кораба и времето на кея. 12. „Контрасталии (деморейдж)“ – времето, през което е забавена обработката на корабите. 13. „Опасни товари“ са товарите, посочени в код „IMDG“, товарите по глава 17 на код „IBC“ и по глава 19 на код „IGC“. 14. „Вредни за околната среда вещества (замърсяващи околната среда товари)“ – са веществата, упоменати в Приложение 1, 2 и 3 на Международната конвенция за опазване на морето от замърсяване от кораби. 15. „Крайбрежно плаване“ е плаването във вътрешните води и териториалното море на Република България.

22.

23. “Нефтен танкер” е танкер, както е определен в Правило 1.5 от Анекс I на МАРПОЛ, 73/78

35. “Риболовен кораб” е всеки кораб, оборудван или използван с търговска цел за улов на риба или други живи морски ресурси.

36. “Международно плаване” е плаване от пристанище на Република България до пристанище на друга държава или обратно.

37. „Пълен контейнер“ е контейнер, натоварен (напълнен или запълнен) с течности, газове, твърди товари, пакети/товари, включително палети, дънидж и други материали за опаковане и укрепване.

38. „Пакет“ означава един или повече товара, привързани един за друг, опаковани, поставени в кутия или каса за транспортиране.

39. „Брутно тегло“ е сумата от теглото на контейнера и теглата на всички пакети/товари, включително палети, дънидж и други материали за опаковане и укрепване вътре в контейнера.

40. „Потвърдено брутно тегло“ е общото бруто тегло на пълен контейнер, получено чрез един от предвидените методи за неговото определяне.

41. „Тегло на тарата“ е теглото на празен контейнер, който не съдържа пакети/товари, палети, дънидж и други материали за опаковане и укрепване.

42. „Кратък международен рейс“ е международен рейс, по време на който корабът не се отдалечава на повече от 200 морски мили от пристанище или от място, в което пътниците и екипажът могат да бъдат в безопасност, и при който разстоянието между последното посетено пристанище и пристанището на предназначение не надвишава 600 морски мили.

43. „Съществена разлика“ е разлика, надвишаваща повече от три пъти максимално допустимата грешка на везната.

44. „Яхта за развлечение или плавателен съд за развлечение“ означава плавателен съд независимо от начина на задвижване, който не извършва търговска дейност.

§ 2

Тази наредба се издава на основание чл. 102 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и чл. 203а от Кодекса на търговското корабоплаване.

§ 3

За всички неуредени случаи се прилагат правилата и обичаите за съответните пристанища.

§ 4

Указания по прилагането на наредбата се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, а за всяко конкретно пристанище – от капитана на съответното пристанище.

§ 5

Тази наредба влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“, с изключение разпоредбите на чл. 4, ал. 3 и 4, които влизат в сила от 1 януари 2004 г. Министър: А. Славински

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3

(отменен)

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 23

Приложение № 2 към чл. 23 Корабни сертификати и документи, изисквани за проверка от ИА „Морска администрация“: I. За всички кораби: 1. Свидетелство за регистрация. 2. Международно свидетелство за тонаж (1969). 3. Международно свидетелство за товарните водолинии. 4. Ръководство за определяне на устойчивостта в неповредено състояние. 5. Документ за надлежно комплектоване на кораба с екипаж. 6. Свидетелства за правоспособност на капитана, офицерите и екипажа. 7. Международно свидетелство за предотвратяване на замърсяването с нефт и Допълнение към Международното свидетелство за предотвратяване на замърсяването с нефт – форма А. 8. Дневник за нефтените операции, част 1. 9. Корабен план за борба със замърсяване с нефт при аварии. 10. Дневник за операции с твърди отпадъци. 11. Корабен план за управление на твърди отпадъци. 12. Международно свидетелство за предотвратяване на замърсяването с отпадъчни води. 13. Международно свидетелство за предотвратяване замърсяването на въздуха. 14. Свидетелство за наличие на застраховка или друга финансова гаранция за гражданска отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво. 15. Международно свидетелство за противообрастваща система или Свидетелство за съответствие. 16. Информация за баласта съгласно Резолюция А. 868 (20) на ИМО. II. За пътнически кораби: Свидетелство за сигурност на пътнически кораб. III. За товарни кораби: 1. Свидетелство за сигурност на конструкцията на товарен кораб. 2. Свидетелство за сигурност на оборудването и снабдяването на товарен кораб. 3. Свидетелството за сигурност на радиосредствата на товарен кораб. 4. Свидетелство за съответствие със специалните изисквания за кораби, превозващи опасни товари. 5. Манифест на опасните товари или товарен план. 6. Свидетелство за право на кораба да превозва зърно в насипно състояние. 7. Свидетелство за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт. IV. Кораби, превозващи опасни химически товари наливно: 1. Международно свидетелство за предотвратяване на замърсяването с нефт и Допълнение към Международното свидетелство за предотвратяване на замърсяването с нефт – форма В. 2. Международно свидетелство за предотвратяване замърсяването при превозване на вредни течни вещества в наливно състояние или Международно свидетелство за годност на кораба да превозва опасни химични товари наливно, издадено в съответствие с Международния кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химикали в насипно състояние (IBC code) или Кодекса за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химикали в насипно състояние (BCH code). 3. Дневник за нефтените операции – частІІ „Товарни/баластни операции“ за нефтени танкери. 4. Дневник за товарни операции на кораб, превозващ вредни течни вещества в наливно състояние. 5. Корабен авариен план за предпазване на морето от замърсяване с вредни течни вещества. V. Танкери химикаловози: 1. Международно свидетелство за предотвратяване замърсяването при превозване на вредни течни вещества в наливно състояние или Международно свидетелство за годност на кораба да превозва опасни химични товари наливно, издадено в съответствие с Международния кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химикали в насипно състояние(IBC code) или Кодекса за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химикали в насипно състояние (BCH code). 2. Дневник за товарни операции на кораб, превозващ вредни течни вещества в наливно състояние. 3. Корабен авариен план за предпазване на морето от замърсяване с вредни течни вещества. VI. Газовози: Международно свидетелство за годност на кораба да превозва втечнени газове в наливно състояние. VII. Кораби със специално предназначение: Свидетелство за сигурност на кораби със специално предназначение.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 47

Информация за корабите, превозващи опасни или вредни за околната среда товари 1. Име и позивни на кораба. 2. Националност на кораба. 3. Дължина и газене на кораба. 4. Пристанище на пристигане. 5. Очаквано време на пристигане в пристанището или на пилотската станция в зависимост от изискванията на съответните власти. 6. Очаквано време на отплаване. 7. Маршрут на прехода. 8. Точните технически наименования на опасните или замърсяващи околната среда товари, номерът по кода на ООН, ако има такъв, класът на опасност съгласно кода за превоз на опасни товари по море (IMDG), IBC, IGC на Международната морска организация, количествата на тези товари и тяхното разположение на борда, или ако товарите се превозват в контейнери или преносими цистерни – идентификационните им номера. 9. Потвърждение, че на борда на кораба има списък, манифест или съответен товарен план, съдържащ подробни данни за опасните или замърсяващи околната среда товари и тяхното разположение.

10. Брой на лицата от екипажа на борда.

11. Адрес, на който може да се получи подробна информация за товара.

§ 5а

Разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и 2 влизат в сила на 1 август 2003 г. и не се прилагат за кораби, които са отплавали към пристанища или рейдове в Република България преди тази дата.

Чл. 63

(отменен)

Разпоредбите на този раздел не се прилагат по отношение на държавни кораби, използвани с нетърговска цел.

Чл. 64

(отменен)

Забранява се влизането в българско пристанище и заставането на еднокорпусен нефтен танкер от категория 1 независимо от годината, в която е предаден за експлоатация, както и на еднокорпусен нефтен танкер от категории 2 и 3, предаден за експлоатация през 1979 г. или по-рано.

Чл. 65

(отменен)

Забранява се влизането в българско пристанище или заставане на отдалечено от брега морско съоръжение на еднокорпусен нефтен танкер от категории 2 и 3, както следва:

1. за кораби, предадени за експлоатация през 1980 и 1981 г. - от 2007 г., след настъпване на съответната дата, на която корабът е бил предаден за експлоатация;

2. за кораби, предадени за експлоатация през 1982 г. - от 2008 г., след настъпване на съответната дата, на която корабът е бил предаден за експлоатация;

3. за кораби, предадени за експлоатация през 1983 г. - от 2009 г., след настъпване на съответната дата, на която корабът е бил предаден за експлоатация;

4. за кораби, предадени за експлоатация през 1984 г. и по-късно - от 2010 г., след настъпване на съответната дата, на която корабът е бил предаден за експлоатация.

Чл. 66

(отменен)

(1) Нефтени танкери от категория 2 или 3 могат да посещават български пристанища и отдалечени от брега морски съоръжения до една от следните дати, според това, коя от двете настъпи по-рано:

1. 2015 г. при настъпване на съответната дата, на която корабът е бил предаден за експлоатация;

2. датата, на която се навършват 25 години от предаването на кораба за експлоатация.

(2) Разпоредбата по ал. 1 се прилага при условие, че нефтените танкери са:

1. оборудвани с двойно дъно или двойни бордове, които се простират по цялата дължина на товарните танкове и не се използват за превоз на нефт, или

2. с двоен корпус, в който не се превозва нефт, простиращ се по цялата дължина на товарните танкове, които не отговарят на условията по параграф 1(с) на измененото правило 20 от Анекс I на МАРПОЛ 73/78.

Чл. 67

(отменен)

(1) Забранява се влизане във и излизане от българско пристанище или заставане на отдалечено от брега морско съоръжение , както и заставането на котва в морските пространства на Република България на еднокорпусни нефтени танкери с дедуейт 600 или повече тона, превозващи тежки нефтопродукти.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за нефтени танкери, които се експлоатират само в пристанища или вътрешни водни пътища на Република България, при условие че са снабдени с всички необходими корабни документи съгласно българското законодателство.

Чл. 68

(отменен)

От 2008 г. се забранява влизането във или напускането на българско пристанище, както и заставането на котва в морските пространства на Република България на еднокорпусни нефтени танкери с дедуейт 600 или повече, но по-малко от 5000 t, считано от съответната дата, на която корабът е бил предаден за експлоатация.

Чл. 69

(отменен)

Забранява се влизането във или излизането от български пристанища, заставане на отдалечено от брега морско съоръжение, както и заставане на котва в морските пространства на Република България на еднокорпусни нефтени танкери от категории 2 и 3, на възраст над 15 години освен в случаите, когато отговарят на изискванията на “Схема за оценка на състоянието”, приета с Резолюция на Международна морска организация МЕРС 94(46) от 27 април 2001, изменена с Резолюция МЕРС 99(48) от 11 октомври 2002 и Резолюция МЕРС 112(50) от 4 декември 2003 г.

Чл. 70

(отменен)

Забранява се влизането в българско пристанище или заставането на отдалечено от брега морско съоръжение на нефтени танкери от категории 2 и 3 от 2015 г., считано от датата, на която корабът е бил предаден за експлоатация независимо, че продължават да са в съответствие с изискванията на параграф 5 на измененото правило 13 G на Анекс I на МАРПОЛ, 73/78.

Чл. 71

(отменен)

Капитанът на пристанището може да позволи влизане във или напускане на пристанище или заставане на отдалечено от брега морско съоръжение , както и заставане на котва в морските пространства на Република България на кораб, неотговарящ на изискванията по чл. 64 - 70, който:

1. се намира в затруднение и търси убежище, или

2. плава без товар към пристанище за ремонт.

Чл. 72

(отменен)

Изпълнителна агенция “МА” уведомява Междунарадната морска организация в случай на забрана по чл. 70 за влизане на нефтени танкери в българските пристанища, експлоатирани в съответствие с разпоредбите на параграф 5 от измененото правило 13 G от Анекс I на МАРПОЛ, 73/78.

Чл. 73

(отменен)

Изпълнителна агенция “МА” уведомява ИМО за всяко разрешение, оттегляне на разрешение, забрана за работа на нефтени танкери от категория 2 или 3, плаващи под знамето на Република България, в съответствие с член 69.

Приложение 2а

(отменен)