Наредба № 1 от 27 май 2010 г. за проектиране, изграждане и поддържане на електрически уредби за ниско напрежение в сгради

Чл. 6

(1) Основните характеристики на електрическото захранване са:

1. номинално напрежение;

2. вид на тока;

3. проспектен ток на късо съединение на входа на електрическата уредба на сградата;

4. възможност за съответствие с потребностите на електрическата уредба, включително необходимата мощност за захранване.

(2) Основните характеристики по ал. 1 се оценяват, когато се използва външен захранващ източник, и се определят, когато се използва автономен (собствен) източник. Те се прилагат както за главното електрозахранване на сградата, така и за захранванията за безопасност и за резервните захранвания, когато такива захранвания са необходими.

Чл. 7

(1) Захранване за безопасност и резервно захранване се проектират, когато необходимостта от тях е наложена от:

1. нормативен акт или предписание на органите за пожарна безопасност и защита на населението;

2. условия, определящи необходимост от евакуация от помещенията в случай на извънредна нужда;

3. икономически обоснована необходимост за ограничаване на негативни последствия при смущения в електрозахранването.

(2) Захранванията по ал. 1 трябва да имат капацитет, надеждност и комплектност, съответстващи на определената им функция.

Чл. 8

За захранване на електрически уредби в зависимост от вида на схемата на свързване със земя се използват:

1. схема ТN, при която има една точка, свързана директно със земя, а достъпните токопроводими части на електрическата уредба са свързани към тази точка посредством защитни проводници; прилагат се три вида схеми ТN в зависимост от състоянието на неутралния проводник и на защитния проводник, както следва:

2. схема ТТ, при която има една точка на захранването, свързана директно със земя, а достъпните токопроводими части на електрическата уредба са свързани към заземители, електрически отделени от заземяването на захранването;

3. схема IТ, при която всички тоководещи части са изолирани от земя или една точка е свързана със земя посредством импеданс, а достъпните токопроводими части на електрическата уредба са свързани към заземители или поотделно, или общо, или са присъединени към заземителя на захранването;

4. постояннотокови схеми.

Чл. 9

(1) Електрическите уредби трябва да се структурират в отделни разпределителни вериги (клонове, токови кръгове) за:

1. избягване на опасности и ограничаване на последствията от дефект;

2. улесняване на проверките, изпитванията, поддръжката и ремонта.

(2) За частите на електрическата уредба, които трябва да функционират отделно, така че техните функции да не се нарушават при излизане от строя на други вериги, се предвиждат отделни разпределителни вериги.

Чл. 10

(1) При проектирането и изграждането на електрически уредби в сгради се отчитат външните въздействия, на които могат да бъдат подложени както цялата уредба, така и нейни части.

(2) Външните въздействия се класифицират, както следва:

1. температура на околната среда;

2. климатични условия (комбинирани въздействия на температура и влажност);

3. надморска височина;

4. наличие на вода;

5. наличие на чужди твърди тела;

6. наличие на корозионни вещества или замърсители;

7. механични въздействия;

8. наличие на флора или плесени;

9. наличие на фауна;

10. наличие на електромагнитни, електростатични или йонизиращи въздействия;

11. слънчева радиация;

12. сеизмични ефекти;

13. мълниеносна дейност (керонично ниво);

14. движение на въздуха;

15. вятър;

16. конструктивно изпълнение на сградата;

17. поддържане на сградата.

(3) Приложимите за дадена електрическа уредба външни въздействия, техните характеристики и съответните кодове се определят при проектирането, ако не са определени със заданието за проектиране.

Чл. 11

(1) Температура на околната среда е температурата на околния въздух на местонахождението на електрическата уредба или на нейна съставна част, като се приема, че тя отчита влиянието на други съставни части, инсталирани на същото място.

(2) Границите за температура на околната среда (границите на температурните диапазони) и съответните кодове са дадени в табл. 1. Таблица 1

(3) Кодовете за температура на околната среда се прилагат само когато влажността не оказва влияние.

(4) Средната стойност на температурата за 24-часов период не трябва да е по-висока от горната граница на температурния диапазон, намалена с 5 °С.

(5) За някои условия на околната среда може да се комбинират два от диапазоните, дадени в табл. 1. За електрически уредби, които са подложени на температури, различни от температурите в дадените диапазони, се прилагат специални изисквания.

Чл. 12

Климатичните условия определят комбинирани въздействия на температура и влажност. Характеристиките и съответните кодове са дадени в табл. 2. Таблица 2

Чл. 13

Характеристиките и съответните кодове за надморска височина са дадени в табл. 3. Таблица 3

Чл. 14

Характеристиките и съответните кодове за наличие на вода са дадени в табл. 4. Таблица 4

Чл. 15

Характеристиките и съответните кодове за наличие на чужди твърди тела са дадени в табл. 5. Таблица 5

Чл. 16

Характеристиките и съответните кодове за наличие на корозионни вещества или замърсители са дадени в табл. 6. Таблица 6

Чл. 17

(1) Характеристиките и съответните кодове за механични въздействия – удари, са дадени в табл. 7. Таблица 7

(2) Характеристиките и съответните кодове за наличие на механични въздействия – вибрации, са дадени в табл. 8. Таблица 8

Чл. 18

Характеристиките и съответните кодове за наличие на флора или плесени са дадени в табл. 9. Таблица 9

Чл. 19

Характеристиките и съответните кодове за наличие на фауна са дадени в табл. 10. Таблица 10

Чл. 20

Основните характеристики и съответните кодове за наличие на електромагнитни, електростатични или йонизиращи въздействия са дадени в табл. 11. Таблица 11

Чл. 21

Характеристиките и съответните кодове за наличие на слънчева радиация са дадени в табл. 12. Таблица 12

Чл. 22

Характеристиките и съответните кодове за наличие на сеизмични ефекти са дадени в табл. 13. Таблица 13

Чл. 23

Характеристиките и съответните кодове за наличие на мълниеносна дейност (дни за година) са дадени в табл. 14. Таблица 14

Чл. 24

Характеристиките и съответните кодове за скорост на движение на въздуха са дадени в табл. 15. Таблица 15

Чл. 25

Характеристиките и съответните кодове за скорост на вятър са дадени в табл. 16. Таблица 16

Чл. 26

Основните характеристики и съответните кодове, свързани с експлоатацията на сградата, са дадени в табл. 17. Таблица 17

Чл. 27

Характеристиките и съответните кодове за вида на изпълнението на сградите са дадени в табл. 18. Таблица 18

Чл. 28

(1) Когато някои характеристики на електрическото оборудване могат да оказват неблагоприятно въздействие върху други електрически съоръжения (системи) или да предизвикват смущения във функционирането на захранващия източник на електрическата уредба, трябва да се предвиждат мерки за защита.

(2) Неблагоприятни въздействия могат да бъдат:

1. временни пренапрежения;

2. резки промени на мощността;

3. големи пускови токове;

4. хармоници на токове;

5. високочестотни колебания;

6. токове с нулева последователност (токове на утечка);

7. необходимост от допълнителни заземявания.

Чл. 29

(1) При проектирането на електрически уредби в сгради се определят периодичността и качеството на поддържането, които могат да се реализират за целия експлоатационен срок на съответната електрическа уредба, като при необходимост се извършва и съгласуване с организацията или длъжностното лице, отговорни за функционирането на уредбата.

(2) За реализиране на предварително определена периодичност и качество на поддържането се спазват следните изисквания:

1. всички необходими периодични проверки, изпитвания, поддържане и ремонти по време на предвидения експлоатационен срок да могат да се извършват лесно и надеждно;

2. да бъде осигурена ефективност на защитите с оглед гарантиране на безопасността;

3. надеждността на съоръженията, които осигуряват правилното функциониране на уредбата, да съответства на предвидения експлоатационен срок.

Чл. 30

Защитата срещу поражения от електрически ток се осъществява чрез:

1. защита при нормално състояние на изолацията – основна защита (защита срещу директен допир), и

2. защита при дефект на изолацията – защита при дефект (защита при индиректен допир).

Чл. 31

За реализиране на основната защита (защита срещу директен допир) се прилага един от следните методи:

1. предотвратяване на възможностите за преминаване на ток през тялото на човек или животно;

2. ограничаване на големината на тока, който може да премине през тялото, до безопасни стойности.

Чл. 32

За реализиране на защитата при дефект на изолацията (защита при индиректен допир) се прилага един от следните методи:

1. предотвратяване на каквато и да е възможност за протичане на ток, възникнал в резултат на повреда, през тялото на хора и животни;

2. ограничаване до безопасни стойности на големината на тока, възникнал в резултат на повреда, който може да премине през тялото на хора и животни;

3. ограничаване до безопасни стойности на продължителността на въздействие на тока, който може да премине през тялото на хора и животни в резултат на повреда.

Чл. 33

(1) Изискванията и правилата за прилагане на мерките за защита срещу поражения от електрически ток са съгласно приложение № 1.

(2) При избора на мерки за защита срещу поражения от електрически ток се отчитат външните въздействия съгласно глава втора, раздел II, които могат да повлияят върху степента на опасност от поражение от електрически ток.

(3) При проектиране на комбинации от мерки за защита срещу поражения от електрически ток не се елиминира или намалява ефективността на отделните мерки.

Чл. 34

(1) Електрическата уредба се проектира и изпълнява така, че да няма опасност от запалване на горими материали в резултат на високи температури или електрически дъги.

(2) При нормална работа на електрическото оборудване не трябва да има риск за топлинни травми (изгаряния) на хора или домашни животни.

(3) Изискванията и правилата за прилагане на мерките за защита срещу топлинни въздействия са съгласно приложение № 2.

Чл. 35

Електрическата уредба се проектира и изпълнява така, че да се осигури защита на хората и животните от злополуки, а на имуществото – от увреждания, в резултат на недопустимо високи температури или електромеханични натоварвания, предизвикани от свръхтокове в тоководещите проводници.

Чл. 36

За реализиране на изискванията по чл. 35 се прилагат:

1. защита срещу токове на претоварване;

2. защита срещу токове на късо съединение.

Чл. 37

За защита срещу токове на претоварване се използват следните методи:

1. ограничаване на тока на претоварване до безопасни стойности, или

2. ограничаване на продължителността на въздействие.

Чл. 38

(1) Проводниците, както и всички други елементи, които провеждат токове на къси съединения, се проектират и изпълняват така, че да не достигат недопустимо високи температури. За предотвратяване на злополуки за хора или домашни животни и на увреждания на имущество електрическото оборудване, включително захранващите го проводници, се защитават и срещу електромеханичните напрежения, които може да възникнат в резултат на къси съединения.

(2) За осигуряване на защита срещу токове на късо съединение се използват:

1. автоматично изключване на свръхтока, преди той да достигне опасна големина, като се отчита неговата продължителност;

2. ограничаване на максимума на свръхтока до безопасна стойност и продължителност.

Чл. 39

Изискванията и правилата за прилагане на мерките за защита срещу свръхтокове са съгласно приложение № 3.

Чл. 40

(1) Електрическата уредба се проектира и изпълнява така, че хората и домашните животни да бъдат защитени срещу травми, а имуществото – срещу всички опасни ефекти, които могат да възникнат при повреда на частите от електрическите вериги като последствие от пренапрежения (атмосферни или комутационни).

(2) Изискванията и правилата за прилагане на мерките за защита срещу пренапрежения са съгласно приложение № 4.

Чл. 41

(1) За предотвратяване на опасности или повреди, които могат да възникнат вследствие на прекъсване на електрическото захранване, в уредбата и/или инсталираното оборудване се предвиждат подходящи мерки.

(2) Изискванията и правилата за прилагане на мерките за защита при спадане на напрежението са съгласно приложение № 5.

(1) Електрическите уредби се проектират така, че техните електрически инсталации да не създават опасност за хора и да не причиняват увреждане на имущество при нормална работа.

(2) Изискванията и правилата за прилагане на мерките за безопасност на електрическите инсталации са съгласно приложение № 5.

Чл. 42

Електрическите уредби се проектират така, че да имат необходимата устойчивост срещу електромагнитни смущения и да функционират правилно в конкретната съществуваща електромагнитна среда. При проектирането се отчитат очакваните електромагнитни излъчвания, генерирани от уредбата или друго инсталирано оборудване, които трябва да са в съответствие с изискванията за електрическото оборудване, което ще се използва заедно с уредбата или ще бъде свързвано към нея.

Електрическите инсталации се проектират така, че да имат необходимата устойчивост срещу електромагнитни смущения, да функционират правилно в конкретната съществуваща електромагнитна среда и да са в съответствие с приложимите общи и специфични изисквания към неподвижно монтираните инсталации, определени в приложение № 1 на наредбата, въвеждаща Директива 2014/35/ЕС. При проектирането се отчитат очакваните електромагнитни излъчвания, генерирани от уредбата или друго инсталирано оборудване, които трябва да са в съответствие с изискванията за електрическото оборудване, което ще се използва заедно с инсталацията или ще бъде свързвано към нея.

Чл. 43

(1) За разединяване на електрическата уредба, на нейни вериги или на отделно оборудване в съответствие с изискванията за поддържане, изпитване, откриване на повреди или ремонт се предвиждат устройства за разединяване и изключване.

(2) Изискванията и правилата за прилагане на мерките за защита чрез разединяване и изключване са съгласно приложение № 6.

Чл. 41

Чл. 42

Чл. 44

Електрическите уредби се проектират при спазване изискванията на тази наредба и на Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (обн., ДВ, бр. 90 и 91 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 108 от 2007 г.).

Чл. 45

(1) Системата за електрозахранване при изграждането на нови и при реконструкцията на действащи електрически уредби се проектира, като се отчитат:

1. перспективите за развитие на електрозахранването, включително съчетаването на новоизграждани и действащи електрически уредби;

2. необходимостта от електрозахранване за всички потребители в обекта независимо от различията във формата на собственост или на стопанисването им;

3. възможностите на потребителите да понесат временни прекъсвания на електрозахранването и/или необходимостта от непрекъснато електрозахранване;

4. необходимостта от ограничаване на токовете на късо съединение до предварително определени граници;

5. възможното съответствие с композиционната схема на сградата;

6. изискванията за електроенергийна ефективност съгласно приложение № 8.

(2) Електрическите схеми се разработват при спазване на следните основни изисквания:

1. разпределителните табла, съдържащи средства (уреди) за търговско измерване, да се разполагат на границата на собственост на електрическите съоръжения съгласно Наредба № 6 от 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (обн., ДВ, бр. 31 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 36 от 2016 г.);

2. елементите на схемата да са равномерно натоварени;

3. да се осигурява разделна работа при наличие на паралелни клонове.

(3) Разпределението на електрическа енергия в обществени и жилищни сгради се препоръчва да се извършва по радиална схема.

Чл. 46

Номиналните мощности и показателите (коефициентите) за товаровите графици, които характеризират режима на работа на потребителите, се определят със заданието за проектиране.

Чл. 47

(1) При проектирането на електрически уредби определящи са характеристиките на електрическото захранване, които се поддържат от оператора на мрежата, като се отчита възможността промяната на характеристиките на захранването да се отрази на безопасността на уредбата.

(2) Основните характеристики на електрическото захранване са:

1. вид на напрежението – променливо и/или постоянно;

2. функция на проводниците:

3. номинални стойности и допустими отклонения:

4. защитни мерки, като заземяване на неутралата или заземяване на средната точка;

5. специфични изисквания за избраното захранване.

Чл. 48

Броят и типът на токовите кръгове, необходими за силово захранване, осветление, отопление, управление, сигнализация, информационни и комуникационни технологии и др., се определят в зависимост от:

1. разположението на точките, където е необходимо захранване;

2. очакваните товари от различните кръгове;

3. дневните и годишните промени на нуждите от захранване;

4. наличието на специални условия (например наличие на хармоници);

5. изискванията за управление, сигнализация, информационни и комуникационни технологии и др.;

6. очакваните бъдещи нужди от захранване (ако са известни).

Чл. 49

Необходимостта от електрическо захранване на системи за безопасност или резервни захранващи системи се определя съобразно:

1. характеристиките на източника на захранване;

2. токовите кръгове, които ще се захранват от източник, предназначен за системите за безопасност, или от системите за резервно електрическо захранване.

Чл. 50

При проектирането на електрически уредби се отчитат и условията на околната среда.

Чл. 51

Напречното сечение на проводниците се определя за нормални условия на работа и за условия при повреда (къси съединения) в зависимост от:

1. допустимата максимална температура на проводниците;

2. допустимия спад на напрежение;

3. вероятните електромеханични напрежения, които могат да възникнат при късо или земно съединение;

4. други механични напрежения, на които проводниците могат да бъдат подложени;

5. максималното съпротивление за осигуряване на функционирането на защитата срещу къси съединения;

6. начина на инсталиране.

Чл. 52

При избора на вида на кабелите и на начина на инсталирането им се отчитат:

1. местоположението;

2. видът на стените или на други елементи на сградата, по които ще се полагат кабелите;

3. достъпността до кабелите на хора и животни;

4. видът и големината на напрежението;

5. електромагнитните напрежения, които могат да възникнат при късо или земно съединение;

6. електромагнитното влияние;

7. други напрежения, които могат да възникнат в кабелите при изграждането на електрическата уредба или при експлоатацията й.

Чл. 53

(1) Характеристиките на защитните устройства се определят в зависимост от функциите им, както следва:

1. свръхток (претоварване, късо съединение);

2. земно съединение;

3. пренапрежение;

4. спад или загуба на захранващо напрежение.

(2) Изискванията към защитните проводници и заземяването са определени съгласно приложение № 7.

Чл. 54

За незабавно прекъсване на електрозахранването в случаите на внезапно възникнала опасност се предвижда устройство за прекъсване, което да бъде лесно разпознаваемо и бързо и ефективно задействано.

Чл. 55

Разединяването на оборудването и съоръженията се проектира така, че превключването и/или изолирането на електрическата уредба, на токови кръгове или на отделни части от оборудването да се извършва в съответствие с изискванията за поддържане, изпитване, откриване на повреди или ремонт.

Чл. 56

Проектирането и изпълнението на електрическите уредби се извършват така, че да не се допуска взаимно негативно влияние между електрически и неелектрически уредби.

Чл. 57

При разполагането на електрическото оборудване се осигуряват:

1. достатъчно място за първоначално инсталиране, както и възможност за извършване на подмяна на отделни негови елементи;

2. достъпност за целите на експлоатацията, инспектирането, откриването на дефекти, проверката, поддръжката и ремонта.

Чл. 58

(1) Допуска се съвместно разполагане на проводници и кабели от различни вериги (с изключение на резервиращите се) в механически устойчиви тръби, канали и кутии, когато е осигурена защита срещу преминаване на напрежение от една верига в друга – например за веригите на токови кръгове за осветление и за захранване на инсталационни контакти. Наличието на втора изолационна обвивка на проводниците се приема за достатъчна защита срещу преминаване на напрежение от една верига в друга.

(2) Допуска се паралелно полагане на силнотокови и слаботокови инсталации в открити канали, когато проводниците са разположени в отделни камери или слаботоковите инсталации са осигурени срещу преминаване на по-високо напрежение чрез изолираща тръба или допълнителна обвивка. Дължината на съвместно положените инсталации не трябва да превишава 10 m.

Чл. 59

(1) Градивните елементи на електрическата уредба трябва да притежават характеристики, съответстващи на стойностите и условията, предвидени в проекта, основни от които са:

1. напрежение;

2. ток;

3. честота на захранващото напрежение;

4. очакван товар.

(2) Когато даден градивен елемент не притежава предвидените в проекта свойства, отговарящи на разположението му, той може да се използва, при условие че е предвидена подходяща допълнителна защита като част от цялостната електрическа уредба.

(3) Всеки градивен елемент се избира така, че да не предизвиква опасни въздействия върху друго оборудване или да не нарушава захранването по време на нормална работа, включително при превключвания. Фактори, които могат да окажат такова влияние, са:

1. коефициент на мощност (cos j);

2. пусков ток;

3. несиметричен товар;

4. хармоници;

5. преходни пренапрежения, генерирани от оборудването.

Чл. 60

При изграждането на електрически уредби се спазват изискванията на проекта и специалните правила за извършване на електромонтажни и пусково-наладъчни работи.

Чл. 61

(1) Изграждането на електрическите уредби се извършва от компетентни лица и при спазване на кодексите за добра практика. Електрическото оборудване се инсталира в съответствие с инструкциите, предоставени от производителя на оборудването.

(2) При изграждането на електрическата уредба не се допуска влошаване на предвидените в проекта характеристики на електрическото оборудване.

Чл. 62

(1) Връзките между проводниците и между проводниците и други електрически компоненти на оборудването се изпълняват така, че да е осигурена тяхната безопасност и надеждност.

(2) Проводниците се идентифицират (маркират) в съответствие с действащите нормативни актове и правила.

Чл. 63

(1) Електрическото оборудване се инсталира, без да се нарушават условията за разсейване на топлината, предвидени в проекта.

(2) Електрическо оборудване, което може да предизвика високи температури или електрическа дъга, се разполага или защитава така, че да се гарантира минимален риск от запалване на горими материали.

(3) На местата, където температурата на достъпните части на електрическото оборудване може да причини травми на хора, тези части се разполагат или обезопасяват така, че да се предотврати случаен контакт с тях.

Чл. 64

На местата, предписани в проекта, приложимите нормативни актове и правилата за безопасност и здраве при работа, трябва да бъдат поставени предупредителни знаци и/или табели.

Чл. 65

При разширяване или изменение на съществуваща уредба се осигурява съответствие на характеристиките на съществуващото оборудване спрямо новите условия на работа, новите товари и др. Освен това заземяването и съединенията, ако такива са необходими за изменението или разширяването на уредбата, трябва да бъдат подходящо изпълнени.

Чл. 66

(1) В процеса на изграждане на електрическата уредба на отделни завършени етапи от работата се извършват проверки, които обхващат най-малко проверка за правилното свързване на електрическите вериги и на съпротивлението на електрическата изолация.

(2) Когато при изпълнението на електромонтажни работи се използват електроизолационни елементи, които не са произведени в заводски условия, изолационните качества на елементите се доказват чрез проверка на електрическата якост на изолацията.

Чл. 67

Установените в процеса на изпълнение на електромонтажните работи отклонения от проекта се отбелязват от проектанта в заповедната книга на обекта. Необходимите изменения се нанасят в екзекутивната документация и се пренасят в екземпляра на инвеститора.

Чл. 68

(1) След изграждането на електрическата уредба се извършва начална проверка за съответствие на уредбата с изискванията на проекта и на приложимите нормативни актове.

(2) Началната проверка включва преглед, измерване и/или изпитване.

(3) Началната проверка се извършва така, че да не предизвиква опасност за хората или домашните животни и да не води до увреждане на имущество и оборудване дори ако съответната верига е дефектна.

(4) При допълнение или изменение на съществуваща уредба чрез началната проверка трябва да се установи дали допълнението или изменението не нарушават безопасността на съществуващата уредба.

(5) Началната проверка се извършва от компетентни квалифицирани лица.

Чл. 69

(1) Прегледът на електрическата уредба се извършва преди подаването на напрежение към уредбата и преди измерването и/или изпитването.

(2) Целта на прегледа по ал. 1 е да потвърди, че електрическото оборудване, което е част от стационарна уредба, отговаря на следните изисквания:

1. съответства на изискванията за безопасност на продуктовите стандарти;

2. е избрано правилно и е инсталирано в съответствие с проекта и инструкциите на производителите;

3. няма никаква видима повреда, която би могла да повлияе на безопасността.

(3) Прегледът включва най-малко:

1. мерки за защита срещу поражения от електрически ток;

2. проверка за наличието на огнезащитни прегради и други предпазни мерки срещу разпространението на огън и за защита срещу топлинни ефекти;

3. избор на проводниците по допустими токове и спад на напрежението;

4. избор и настройки на устройствата за защита и контрол;

5. проверка за наличието и правилното местоположение на предвидените устройства за разединяване, секциониране и превключване;

6. избор на оборудването и на защитни мерки, съответстващи на външните въздействия;

7. идентификация на неутралните и защитните проводници;

8. идентификация на веригите, на защитните устройства срещу свръхтокове, на прекъсвачи, клеми и др.;

9. проверка за качеството на връзките между проводниците;

10. проверка за наличието на схеми, предупредителни надписи или друга подобна информация;

11. проверка за достъпността на оборудването при използването му, за поддръжка и ремонт.

12. проверка за наличие на пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари съгласно приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, когато такива са предвидени в проекта.

(4) Прегледът включва проверка за спазването на специфичните изисквания към специалното оборудване или местата за инсталиране.

Чл. 70

(1) При началната проверка се извършват най-малко следните измервания/изпитвания, доколкото са приложими, и при възможност в следната последователност:

1. за непрекъснатост на проводниците;

2. на съпротивлението на изолацията на електрическата уредба;

3. за защита чрез БСНН, ПСНН или електрическо разделяне на веригите;

4. за автоматично изключване на захранването;

5. функционални и експлоатационни изпитвания.

(2) Измерванията/изпитванията по ал. 1 се разширяват с допълнително предвидени в проекта, ако има такива.

(3) Когато дадено изпитване даде отрицателен резултат, това изпитване и всички предхождащи го изпитвания, чиито резултати биха могли да бъдат под влияние на разглежданото изпитване, трябва да бъдат повторени, след елиминиране на дефекта.

Чл. 71

(1) Съпротивлението на изолацията, измерено с изпитвателно напрежение, определено съгласно табл. 19, се приема за съответстващо, ако всяка верига с отсъединени потребители има съпротивление на изолацията не по-малко от съответстващата стойност, дадена в табл. 19. Таблица 19 Минимални стойности за съпротивление на изолацията

(2) Когато устройства за защита от пренапрежения, породени от мълния или друго оборудване, могат да повлияят на измерването или да бъдат повредени, такова оборудване трябва да бъде разединено преди измерване на съпротивлението на изолацията. Когато практически не е възможно да се разедини такова оборудване (например инсталационни контакти, съдържащи устройства за защита от пренапрежения, породени от мълния), изпитвателното напрежение за съответната верига може да бъде намалено до 250 V постоянно напрежение, но съпротивлението на изолацията трябва да има стойност най-малко 1 MΩ.

Чл. 72

Ефективността на мерките за защита при индиректен допир чрез автоматично изключване на захранването се проверява, както следва:

1. проверката за схема TN включва:

2. проверката за схема ТТ включва:

3. проверката за схема IT включва:

Чл. 73

(1) Чрез функционалните изпитвания се проверява дали градивните елементи на електрическата уредба са монтирани правилно и са инсталирани и настроени съобразно изискванията на проекта, приложимите нормативни актове и указанията на производителите.

(2) Защитните устройства се подлагат на функционални изпитвания, ако е необходимо, за да се провери дали те са правилно инсталирани и настроени (регулирани).

Чл. 74

(1) За резултатите от началната проверка се изготвя начален доклад.

(2) Началният доклад включва:

1. отчет за извършените прегледи;

2. подробен отчет за изпитаните вериги и резултатите от изпитванията.

(3) В подробния отчет за изпитаните вериги и резултатите от изпитванията трябва да са идентифицирани всички вериги, включително защитните устройства, и трябва да се дават резултатите от изпитванията и взетите мерки.

(4) При начална проверка на изменения или допълнения на съществуваща уредба докладът може да съдържа препоръки за поправки и усъвършенствания, ако са уместни.

(5) Началният доклад трябва да дава препоръка за периода между датата на началната проверка и датата на първата периодична проверка.

(6) Началният доклад трябва да бъде подписан или заверен по друг начин от едно или повече квалифицирани лица, компетентни в областта на проверката.

Чл. 75

Всички дефекти или пропуски, установени при началната проверка, трябва да бъдат отстранени (елиминирани), преди изпълнителят да обяви, че уредбата отговаря на изискванията.

Чл. 76

Завършените електромонтажни работи се приемат при условията и по реда на чл. 177 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и на Наредба № 3 от 2007 г. за технически правила и нормативи за контрол и приемане на електромонтажните работи (ДВ, бр. 78 от 2007 г.).

Чл. 77

Техническите протоколи и актовете за въвеждане в експлоатация трябва да са оформени преди пускането на съответната електрическа уредба в пробна експлоатация.

Чл. 78

(1) Приемателно-предавателната документация трябва да съдържа най-малко:

1. актове за скрити работи при изграждане на заземители и полагане на силови захранващи кабели;

2. протоколи за измерване на съпротивлението на основните заземители без разделяне с естествените заземители и за съпротивление на повторните заземители с разделяне от основните заземители;

3. протоколи за проверка на електрическата връзка между заземители и заземявани елементи;

4. протоколи за измерено съпротивление на изолацията, а в случаите по чл. 66, ал. 2 – и протоколи за проверка на електрическата якост на изолацията;

5. протоколи за измерен импеданс на контурите „фаза – неутрала“, „фаза – защитен проводник“ и/или „фаза – проводник PEN“;

6. окончателни принципни и монтажни електрически схеми;

7. указания за провеждане на поддръжката.

(2) При въвеждането в експлоатация на електрически уредби се представят и други документи, свързани с осигуряване на безопасността, като:

1. актове за проверка и установяване на работоспособността на устройствата за защита и за блокировка, когато за осигуряване на безопасността са предвидени такива;

2. протоколи за съответствие на предупредителните надписи и маркировката на таблата, кабелите, съоръженията и др.;

3. протоколи за съответствие с изискванията за защита срещу поражения от електрически ток по следните показатели:

4. инструкции за безопасност при експлоатацията и други документи, определени в проекта.

Чл. 79

За осигуряване на защитата срещу поражения от електрически ток при приемането на електрически уредби, на части и на отделни съоръжения (оборудване) от тях проверките трябва да се извършват, както следва:

1. проверката на съпротивлението на заземителните уредби и качеството на електрическите връзки на заземителните уредби с елементите, които подлежат на заземяване, се извършва преди подаване на напрежение и в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 2007 г. за технически правила и нормативи за контрол и приемане на електромонтажните работи;

2. проверката на съпротивлението на електрическата изолация се извършва преди подаване на напрежение и в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 2007 г. за технически правила и нормативи за контрол и приемане на електромонтажните работи;

3. проверката на защитата срещу директен допир се извършва след окончателното завършване на електромонтажните работи в съответствие с изискванията на приложение № 1;

4. проверката на защитата при индиректен допир се извършва след окончателното завършване на електромонтажните работи и след подаване на напрежение по постоянна схема в съответствие с изискванията на приложение № 1.

Чл. 80

Параметрите и показателите на електрическите уредби, които са предвидени в проекта, реализирани при изграждането и проверени при въвеждането в експлоатация, трябва да се поддържат в процеса на нормална експлоатация на уредбите.

Чл. 81

Поддръжката се извършва в съответствие с проекта и при спазване изискванията на Наредба № 16-116 от 2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането (ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

Чл. 82

(1) Обхватът и сроковете за извършване на периодичните проверки и плановите ремонти, които не са определени в Наредба № 16-116 от 2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането и не са посочени в проекта, се определят от длъжностното лице, което отговаря за енергийното стопанство, назначено със заповед на собственика (ползвателя) на електрическата уредба.

(2) С определения обхват на периодичните проверки трябва да може да се покаже, че са изпълнени изискванията за:

1. осигуряване на безопасността на хора и домашни животни срещу поражения от електрически ток и изгаряния;

2. осигуряване на защита против увреждане на собственост от огън и висока температура, явяващи се в резултат на инсталационен дефект;

3. отсъствие на повреди, нарушаващи безопасността;

4. идентификация на дефектите на уредбата и отклоненията от изискванията, които могат да предизвикат опасности.

Чл. 83

При периодичните проверки трябва да бъдат взети мерки, предписани в проекта или в приложими нормативни актове, за да се гарантира, че периодичната проверка не може да предизвика опасност за хора или домашни животни и няма да доведе до увреждане на собственост и оборудване дори ако съответната верига има дефект.

Чл. 84

(1) Честотата на периодичните проверки се определя съобразно типа на уредбата и оборудването, неговото използване и функциониране, честотата и качеството на поддържането (техническото обслужване) и външните въздействия, на които е подложена уредбата.

(2) Резултатите и препоръките от предходни доклади за периодични проверки, ако има такива, трябва да бъдат взети под внимание.

(3) За уредба с ефективна система за профилактично обслужване при нормално функциониране периодичната проверка може да бъде заменена с адекватен режим на непрекъснат контрол и обслужване на уредбата и на цялото оборудване от квалифицирани лица, като се водят и съхраняват съответни отчети (записи).

Чл. 85

(1) Периодичните проверки се извършват от квалифицирани лица, компетентни в тази област.

(2) След завършване на периодичната проверка на съществуваща уредба се изготвя периодичен доклад, който включва подробности за тези части на уредбата и за границите на проверката, обхваната от доклада, заедно с отчет за резултатите от проверката, включително всеки установен дефект (несъответствие).

(3) Периодичният доклад може да съдържа препоръки за поправки и за усъвършенствания на уредбата в съответствие с нормите, ако е уместно.

(4) Периодичният доклад трябва да бъде подписан от лицето/лицата, извършили проверката, и да бъде регистриран (заверен) от лице, упълномощено за това.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „Безопасно свръхниско напрежение“ (означение БСНН, на английски език SELV) е свръхниско напрежение, което се получава от източник със защитно разделяне – например трансформатор за безопасност или еквивалентен източник, при което нито една точка от вторичната верига няма връзка със земята, а достъпните за допиране токопроводими части не са преднамерено свързани със земята или със защитен проводник.

2. „Предпазно свръхниско напрежение“ (означение ПСНН, на английски език PELV) е безопасно свръхниско напрежение, което се получава от източник със защитно разделяне – например трансформатор за безопасност или еквивалентен източник, при което вторичната верига може да има точка, свързана със земята, а достъпните токопроводими части могат да са заземени или свързани със защитен проводник.

3. „Функционално свръхниско напрежение“ (означение ФСНН, на английски език FELV) е свръхниско напрежение, което се получава от източник без защитно разделяне – например трансформатор само с основна изолация, а достъпните токопроводими части са свързани със защитния проводник на първичната верига. Функционалното свръхниско напрежение се използва само за функционални цели, а не за цели на безопасността.

4. „Напрежение без пулсации“ е изправено напрежение, чиито пулсации не превишават 10 % ефективна стойност, като най-голямата стойност на максимума не превишава 70 V за номинално постоянно напрежение 60 V и съответно 140 V за номинално постоянно напрежение 120 V.

5. „Допирно напрежение (напрежение при допир)“ е напрежение, възникващо при повреда на изолация между части, едновременно достъпни за допиране.

6. „Изчислително допирно напрежение“ е най-високото допирно напрежение, което може да възникне при дефект на изолация с незначителен импеданс в електрическата уредба.

7. „Допустимо допирно напрежение“ (UL) е най-високото допирно напрежение, за което се допуска да се задържи неограничено дълго време при определени условия на външни въздействия.

8. „Достъпна токопроводима част (корпус)“ е токопроводима част на електрическо съоръжение, която е достъпна за допиране и която нормално не е под напрежение, но може да попадне под напрежение при повреда на изолация.

9. „Непринадлежаща на уредбата токопроводима част (странична токопроводима част)“ е токопроводима част, която не е част от електрическата уредба, но е в състояние да разпространява потенциал, обикновено потенциала на земята.

10. „Изравняване на потенциалите“ е електрическа връзка между различни достъпни токопроводими части и непринадлежащи (чужди) на уредбата части, осигуряваща им един и същ потенциал или приблизително равни потенциали.

11. „Електрическа верига (верига)“ е част от електрическа уредба, защитена срещу свръхтокове чрез едно или повече защитни устройства.

12. „Крайна верига (токов кръг)“ е електрическа верига, свързана директно към потребители на електрическа енергия или към инсталационни контакти.

13. „Изчислителен ток на веригата“ е стойност на тока, която трябва да се отчита при избора на характеристиките на частите на веригата. При непрекъсната работа изчислителният ток съответства на допустимия ток на натоварване на веригата при нормална работа. При прекъсвана работа се разглежда еквивалентният в термично отношение ток, който при непрекъсната работа загрява частите на веригата до същата температура.

14. „Допустим ток за проводник“ е установената стойност на тока, който може да преминава през проводника при определени условия, като неговата установена температура не превишава определена стойност.

15. „Свръхток“ е всеки ток, който превишава номиналния (обявения) ток.

16. „Ток на претоварване“ е свръхток, който може да се появи в електрически изправна верига.

17. „Разединяване“ е действие, чрез което се осигурява изключване на напрежението на цялата уредба или на част от нея, като за целите на безопасността уредбата или съответната част от нея се отделя от всички източници на електрическа енергия.

18. „Изключване за механично обслужване“ е действие, с което се прекъсва електрическото захранване на част или на части от оборудване с оглед избягване на опасности, различни от тези, дължащи се на електрически ток или на електрическа дъга, по време на неелектрически работи върху оборудването.

19. „Аварийно изключване“ е действие за възможно най-бързо отстраняване на внезапно възникнала опасност.

20. „Квалифицирано лице“ е лице, което има подходящо образование и достатъчен опит, за да избягва опасности и да предотвратява рискове, които може да създаде електричеството.

21. „Инструктирано лице“ е лице, на което са дадени достатъчно инструкции или което е под контрола на квалифицирано лице, за да избягва опасности и да предотвратява рискове, които може да създаде електричеството.

22. „Лице без подготовка“ е лице, което не е нито квалифицирано, нито инструктирано.

23. „Проверка“ е дейност, посредством която се проверява съответствието на електрическата уредба или на части от нея с определени изисквания. Проверката включва преглед, измерване и/или изпитване и завършва с доклад с резултатите от проверката.

24. „Преглед (външен преглед)“ е визуален преглед на документация, елемент или съвкупност от елементи на електрическа уредба за установяване на съответствие с определени изисквания.

25. „Измерване“ е дейност, която се извършва с предписано средство за измерване за установяване на стойностите на величина за количествено оценяване на съответствието с определено изискване.

26. „Изпитване“ е дейност, която се извършва с предписано съоръжение за качествено оценяване на съответствието с определено изискване – например „издържа“ или „не издържа“ изпитвателно напрежение 1 kV за 1 min.

27. „Поддържане“ е съвкупност от организационни и технически действия за осигуряване на нормалното експлоатационно състояние на електрическата уредба и за поддържане на нейната безопасност, надеждност и безаварийност.

28. „Доклад с резултати от проверката“ е запис на резултатите от преглед, измервания и/или изпитвания и на оценката за съответствие.

29. „Електрическа инсталация“ е съвкупност от изолирани и неизолирани проводници, кабели и шини и елементи, служещи за закрепването им, както и затварящите ги обвивки, когато такива са необходими.

§ 2

Тази наредба се издава на основание § 18, ал. 1 от заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията във връзка с чл. 169, ал. 4 от същия закон.

§ 3

(1) Започналите производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж се довършват по досегашния ред.

(2) За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасянето на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган.

§ 4

Наредбата влиза в сила три месеца след обнародването й в „Държавен вестник“.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 33, ал. 1 Защита срещу поражения от електрически ток

В приложението са определени основните изисквания за защита срещу поражения от електрически ток по отношение на основната защита (защита срещу директен допир) и на защитата при дефект на изолация (защита при индиректен допир) на хора и животни, като се разглежда прилагането и координирането на тези изисквания по отношение на външни въздействия.

1. Общи изисквания

1.1. Защитните мерки се състоят от: – подходяща комбинация за осигуряване на основна защита и независимо осигуряване на защита при късо съединение, или – предоставяне на подобрена защита, която обхваща както основната защита, така и защитата при късо съединение. Допълнителна защита е част от защитна мярка, която се предвижда при определени условия на външни въздействия както при разполагане на специални места.

1.2. Във всяка част на уредбата трябва да бъдат взети една или повече защитни мерки, като се отчитат условията на външни въздействия. Обикновено се прилагат следните защитни мерки: – автоматично изключване на захранването; – двойна или усилена изолация; – електрическо разделяне на захранването; – безопасно свръхниско напрежение (БСНН) и предпазно свръхниско напрежение (ПСНН).

1.3. Мерките за защита, определени в т. 8 – затруднен достъп или разполагане на недостъпни места, се прилагат, когато до тези места има достъп само квалифициран персонал или друг персонал под наблюдението на квалифициран персонал.

1.4. Когато някои от условията за прилагането на защитна мярка не могат да бъдат удовлетворени, трябва да се приложат допълнителни мерки така, че да се осигури същото ниво на безопасност.

1.5. Различните защитни мерки, приложени за една уредба или за част от уредба или в рамките на едно оборудване, не трябва да си влияят взаимно, и по-специално отпадането на една от защитните мерки не трябва да води до нарушаване на функционалността на другите защитни мерки.

1.6. Осигуряването на защита при дефект на изолация (защита при индиректен допир) може да се пропусне при следното оборудване: – метални опори на изолаторите на въздушни линии, които са свързани със сградата и са извън зоната на ръчния обсег; – армирани със стомана бетонни колони на въздушни линии, за които арматурата е недостъпна; – достъпни токопроводими части, които поради малките си размери (около 50 х 50 mm) или поради тяхното разположение не могат да бъдат хванати или да влязат в контакт с част от човешкото тяло, при условие че свързването към защитен проводник може да се осъществи много трудно или не може да бъде надеждно; – метални тръби или други метални защитни обвивки на оборудване съгласно т. 3.

2. Защитна мярка „автоматично изключване на захранването“

2.1. Общи положения Автоматичното изключване на захранването е защитна мярка, при която: – основната защита се осъществява посредством основната изолация на тоководещите части или чрез бариери или покрития в съответствие с т. 7, и – защитата при дефект на изолация се осъществява от защитно еквипотенциално заземяване и автоматично изключване в случай на дефект на изолация в съответствие с т. 2.3 – 2.6, като не се изключва използване на електрооборудване от клас II на защита срещу поражения от електрически ток. Допълнително могат да се приложат и защитни мерки чрез защитни прекъсвачи за токове с нулева последователност (дефектнотокова защита) с ток на задействане, непревишаващ 30 mA, в съответствие с т. 6.1.

2.2. Изисквания към основната защита (защита срещу директен допир) Всяко електрическо оборудване трябва да съответства на приложимите за него условия за осъществяване на основна защита (защита срещу директен допир), описани в т. 7, или когато това е приложимо – в т. 8.

2.3. Изисквания към защитата при дефект на изолация (защита при индиректен допир)

2.4. Схема TN

2.5. Схема TT

2.6. Схема IT

2.7. Функционално свръхниско напрежение (ФСНН)

3. Защитна мярка „двойна или усилена изолация“

3.1. Общи положения

3.2. Изисквания за основната защита (защита срещу директен допир) и защитата при дефект на изолация (защита при индиректен допир)

4. Защитна мярка „електрическо разделяне“

4.1. Общи положения

4.2. Изисквания за защита при дефект на изолация (защита при индиректен допир)

5. Защитна мярка „безопасно свръхниско напрежение и предпазно свръхниско напрежение“

5.1. Общи положения

5.2. Изисквания за основна защита (защита срещу директен допир) и за защита при дефект на изолация (защита при индиректен допир) Основната защита и защитата при дефект на изолация се приемат за осигурени, когато: – номиналното напрежение не може да превиши горната граница на напреженията за област I, – за захранване се използва един от източниците, описани в т. 5.3, и – са спазени условията по т. 5. Забележка. При постояннотокови вериги, захранвани от акумулатори, при зареждането на акумулаторите зарядните напрежения превишават номиналното напрежение на акумулаторите. Това обаче не налага никакви допълнителни защитни мерки към определените в т. 5. Все пак напрежението при зареждане не трябва да превишава 75 V променливо и 150 V постоянно.

5.3. Източници на БСНН и ПСНН За захранване на веригите за БСНН и ПСНН могат да се използват следните източници:

5.4. Изисквания към веригите за БСНН и ПСНН

6. Допълнителна защита

6.1. Допълнителна защита чрез прекъсвачи за токове с нулева последователност

6.2. Допълнителна защита чрез защитно изравняване на потенциалите и заземяване

7. Начини за реализиране на основна защита (защита срещу директен допир)

7.1. Изолация на тоководещите части Тоководещите части трябва да са изцяло покрити с изолация, която може да се премахне само чрез разрушаване. Изискванията към изолацията на електрооборудването са определени в приложимите за него стандарти.

7.2. Прегради или обвивки

8. Затруднен достъп и разполагане на недостъпни места

8.1. Защитните мерки „затруднен достъп“ и „разполагане на недостъпни места“ осигуряват само основна защита (защита срещу директен допир). Те се прилагат в уредби със или без защита при дефект на изолация (защита при индиректен допир), които са под контрол или наблюдение от квалифициран персонал. Условията на наблюдение и контрол, при които защитните мерки по т. 8 могат да се прилагат като част от защитните мерки, са описани в т. 1.3.

8.2. Затруднен достъп

8.3. Разполагане на недостъпни места

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 34, ал. 3 Защита срещу топлинни въздействия

Приложение № 2 към чл. 34, ал. 3 Защита срещу топлинни въздействия Това приложение въвежда основните текстове от европейския хармонизиращ документ HD 60364-4-42:2011 „Електрически уредби за ниско напрежение. Част 4-42: Защити за безопасност – Защита срещу топлинни въздействия“ и определя изисквания за защита срещу:

а) запалване, горене или повреждане на материали и изгаряния, причинени от използването на електрооборудване;

б) разпространение на пламъци, изходящи от електрическа уредба към други намиращи се в близост места, отделени с прегради;

в) влошаване на сигурността на работата на електрооборудване, включително на системите за осигуряване на безопасност. Хората, домашните животни и имуществото трябва да бъдат защитени от увреждане или унищожаване, причинени от въздействие на топлина или огън, които могат да възникнат или да се разпространяват от електрическите уредби, като се отчитат изискванията на това приложение и инструкциите на производителите на електрооборудването.

1. Защита срещу пожар, предизвикан от електрооборудване

1.1. Топлината, отделяна от електрооборудването, не трябва да създава опасност или да оказва вредно въздействие на близко разположени фиксирани материали или върху материали, които могат да бъдат разположени в съседство до електрооборудването. Увреждане, унищожаване или възпламеняване могат да бъдат предизвикани от следните въздействия:

1.2. Когато температурата на повърхността на стационарно електрооборудване може да достигне стойности, предизвикващи опасност от пожар за близко разположени материали, електрооборудването трябва да бъде:

1.3. Постоянно инсталираното електрооборудване, при нормалната работа на което може да се получават дъги или искри, трябва да бъде:

1.4. Неподвижно инсталирано електрооборудване, което предизвиква концентриране на топлина, трябва да е разположено на достатъчно разстояние от който и да е стационарен обект или елемент на строителната конструкция така, че при нормални условия да не ги подлага на въздействие на опасна температура, например температура, по-висока от температурата на самовъзпламеняване.

1.5. Когато различно електрооборудване, инсталирано в едно и също място, съдържа горима течност в значително количество, трябва да се вземат съответни защитни мерки за предотвратяване разпространението на запалена течност и на продукти от горенето на течността съгласно раздел II на глава четиринадесета от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

1.6. Ограждения, разполагани около електрооборудването по време на въвеждането му в действие, трябва да имат огнеустойчивост, съответстваща на най-високата температура, която може да създаде електрооборудването, съобразно указанията на производителя или проектанта. Продукти с класове по реакция на огън В, С, D, Е, F не са подходящи за изработването на такива ограждения, освен ако са взети превантивни мерки срещу запалване – например покритие с продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с ниска топлопроводимост.

2. Мерки за защита при конкретни рискове от пожар

2.1. Общи положения

2.2. Мерки за защита в условия за евакуация при аварийни обстоятелства

2.3. Помещения с пожарна опасност поради естеството на обработвани или складирани материали

2.4. Помещения в сгради с горими строителни материали

2.5. Конструкции, способстващи разпространението на пожар Кодът за клас на външни въздействия е СВ2, даден в чл. 27, таблица 18 на наредбата. За конструкции, чиято форма и размери улесняват разпространението на пожар, трябва да се вземат предпазни мерки, които гарантират, че електрическата уредба не може да разпространява пожар (например чрез коминен ефект).

2.6. Избор и инсталиране на електрически уредби в помещения, в които може да се подлага на опасност невъзстановимо имущество Изискванията на т. 2.1.2 трябва да бъдат изпълнени. Когато изпълнението на тези изисквания практически не е възможно, за повишаване на безопасността за имуществото се използват системи за пожарна безопасност.

3. Защита срещу изгаряния Достъпните части на електрооборудването, разположени в зоната на досегаемост, не трябва да се нагряват до температури, които могат да предизвикат изгаряния на хора, и не трябва да превишават граничните стойности, дадени в таблицата. Всички части на уредбата, които при нормална работа могат да достигнат дори за кратки периоди температури, превишаващи граничните стойности, дадени в таблица П2.1, трябва да имат защита срещу случайно допиране. Таблица П2.1 Максимални стойности за температури на достъпни части в зоната на досегаемост при нормална работа на електрооборудването Стойностите, дадени в таблицата, не се прилагат за електрооборудване, за което максималните температури на достъпните повърхности съответстват на максималните температури от гледна точка на защита срещу изгаряния, определени в продуктови европейски стандарти или европейски хармонизиращи документи за разглежданото електрооборудване, а при отсъствие на такива стандарти или хармонизирани документи – в съответните национални стандарти.

4. Защита срещу прегрявания

4.1. Отоплителни системи с принудителна циркулация на въздуха Отоплителните системи с принудителна циркулация на въздуха с изключение на централизирани акумулиращи отоплители се проектират така, че нагревателните им елементи да не могат да се включват под напрежение, докато не се постигне зададеният дебит на въздушния поток, и да се изключват, когато дебитът е по-малък от зададения. Освен това те трябва да имат два независими един от друг термоограничители, които да предотвратяват превишаване на допустимата температура във въздухопроводите.

4.2. Уреди за получаване на гореща вода или пара Всеки уред за получаване на гореща вода или пара трябва да бъде защитен, чрез конструкцията или чрез инсталирането, срещу прегряване при всички режими на работа. Ако даден уред в своята цялост не отговаря напълно на европейските стандарти или на европейските хармонизиращи документи, защитата се осигурява посредством устройство без самовъзвръщане в изходно положение, което функционира независимо от термостата. Когато уредът не е със свободно изтичане (без налягане), той трябва да има предпазно устройство, ограничаващо налягането на водата в него.

4.3. Уреди за локално отопление на помещения Когато производителят не е предписал друго за осигуряване на пожарна безопасност, уредите за лъчисто отопление трябва да се инсталират така, че по направление на излъчването да е осигурено разстояние, най-малко 2 m между уреда и леснозапалими части.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 39 Защита срещу свръхтокове

Приложение № 3 към чл. 39 Защита срещу свръхтокове Това приложение въвежда основните текстове от европейския хармонизиращ документ HD 60364-4-43:2010 „Електрически уредби за ниско напрежение. Част 4-43: Защити за безопасност – Защита от въздействия на свръхтокове“. В него са определени изисквания за защита от въздействия на свръхтокове върху тоководещи проводници, принадлежащи към една и съща верига, без да се отчитат външни влияния. Използваните защитни устройства трябва да прекъсват всеки свръхток, възникнал в проводниците на електрическата верига, преди този свръхток да може да предизвика опасност поради топлинни или механически въздействия, вредни за изолация, съединения, или материали, разположени около проводниците. Защитата срещу свръхтокове съгласно това приложение не осигурява във всички случаи и защита на присъединеното електрооборудване. Терминът „прекъсване“, използван в това приложение, не означава „разделяне“ за осигуряване на безопасността.

1. Изисквания за защита на различните вериги

1.1. Защита на линейни (фазови) проводници

1.2. Защита на неутралния проводник

1.3. Изключване и последващо включване на неутралния проводник в многофазни мрежи Когато се изисква изключване на неутралния проводник, изключването и последващото включване трябва да се извършват така, че веригата на неутралния проводник да не се изключва преди веригите на линейните проводници и да се включва отново едновременно с линейните проводници или преди тях.

2. Видове защитни устройства За защита срещу свръхтокове трябва да се използват най-подходящите от видовете, посочени в т. 2.1 до 2.3.

2.1. Устройства за защита едновременно срещу претоварване и срещу къси съединения С изключение на посоченото в т. 4.5.1 устройствата, които осигуряват защита срещу претоварване и срещу късо съединение, трябва да изключват всички свръхтокове до и включително проспектния ток на късо съединение в точката, където съответното устройство е инсталирано. Те трябва да отговарят на изискванията на т. 3.1 и 4.5. Такива защитни устройства са:

2.2. Устройства, осигуряващи само защита срещу претоварване Устройствата, осигуряващи само защита срещу претоварване, трябва да отговарят на изискванията на т. 3 и може да имат комутационна способност, по-малка от проспектния ток на късо съединение в мястото, където са инсталирани. По правило това са защитни устройства с обратно зависима времетокова характеристика. Предпазители със стопяеми вложки от типа аМ не са предназначени за защита срещу претоварване.

2.3. Устройства за защита само срещу токове на къси съединения Устройствата за защита само срещу токове на къси съединения се използват, когато защитата срещу претоварване се осигурява с други средства или в случаите, когато е допустимо да не се предвижда защита срещу претоварване. Те трябва да могат да прекъсват всички свръхтокове, включително очакваната стойност на тока на късо съединение в мястото на инсталиране, и да отговарят на изискванията по т. 4. Такива защитни устройства са:

2.4. Характеристики на защитните устройства Експлоатационните характеристики на устройствата за защита срещу свръхтокове трябва да съответстват на описаните в продуктовите стандарти.

3. Защита срещу токове на претоварване

3.1. Координация между проводници и устройства за защита срещу претоварване Работните характеристики на устройствата за защита на кабели срещу претоварване трябва да удовлетворяват следните две условия: IB < In < IZ (1) I2 < 1,45 х IZ (2), където IB е изчислителният ток, за който е проектирана тази верига, А; IZ – продължително допустимият ток на натоварване на кабела, А; In – номиналният ток на защитното устройство, като при регулируемо защитно устройство това е избраният ток на настройка, А; I2 – токът, който осигурява ефективно задействане на защитното устройство в общоприетото време, даден в продуктовия стандарт за това устройство, А. Защита в съответствие с тази точка не може да бъде осигурена в някои случаи, например при продължителен свръхток, по-малък от I2. В такива случаи може да се пристъпи към избор на кабел с по-голямо напречно сечение.

3.2. Места за инсталиране на устройства за защита срещу претоварване

3.3. Случаи, при които не се изисква защита срещу претоварване

3.4. Защита срещу претоварване на паралелно свързани проводници Когато едно устройство за защита срещу претоварване защитава няколко паралелно свързани проводници, във веригите на паралелните проводници не трябва да има отклонения или устройства за разединяване или превключване.

4. Защита срещу токове на късо съединение

4.1. Определяне на проспектните (очакваните) токове на късо съединение Проспектните (очакваните) токове на късо съединение трябва бъдат определени за всички възлови точки на веригата. Определянето може да бъде направено чрез изчисления или измервания. Проспектните стойности на токовете на късо съединение в точката на присъединяване на захранването (въвода) могат са бъдат получени от доставчика на електроенергия.

4.2. Места за инсталиране на устройства за защита срещу токове на късо съединение Устройства за защита срещу токове на късо съединение трябва да се инсталират в точките, където намаляването на площта на напречното сечение на проводниците или други изменения водят до промяна на стойностите на продължително допустимите токове на проводниците, с изключение на случаите, дадени в т. 4.2.1, 4.2.2 или 4.3.

4.3. Случаи, при които не се изисква инсталиране на устройства за защита срещу токове на късо съединение Не се изисква инсталиране на устройства за защита срещу токове на късо съединение, когато едновременно се изпълняват следните условия: – монтажът на електрическата инсталация се извършва така, че е сведен до минимум рискът от късо съединение; – електрическата инсталация не се разполага в близост до горими материали. Устройства за защита срещу късо съединение може да не се инсталират за:

4.4. Защита срещу токове на късо съединение на паралелно свързани проводници Едно защитно устройство може да защитава паралелно свързани проводници срещу къси съединения във веригата при условие, че експлоатационните характеристики на това устройство гарантират неговата ефективна работа, ако възможната най-тежка повреда настъпи в най-неблагоприятния случай в един от паралелните проводници. Приема се, че токът на късо съединение се разпределя между паралелните проводници относително равномерно. Когато се прецени, че функцията на общото защитно устройство не може да бъде ефективна, трябва да се предприеме една или няколко от следните мерки:

4.5. Характеристики на устройствата за защита срещу токове на късо съединение Всяко устройство за защита срещу токове на късо съединение трябва да удовлетворява изискванията, дадени в т. 4.5.1.

5. Координация между защитата срещу претоварване и защитата срещу късо съединение

5.1. Защита посредством общо устройство Защитно устройство, което трябва да осигурява защита срещу претоварване и срещу късо съединение, трябва да отговаря на изискванията на т. 3 и 4.

5.2. Защита посредством използване на отделни устройства Изискванията на т. 3 и 4 се прилагат съответно за устройствата за защита срещу претоварване и за устройствата за защита срещу късо съединение. Характеристиките на устройствата трябва да са съгласувани така, че енергията, пренасяна през устройството за защита срещу къси съединения, да не превишава енергията, която може да издържи без повреда устройството за защита срещу претоварване.

6. Ограничаване на свръхтоковете чрез характеристиките на захранващия източник Проводниците се считат за защитени срещу претоварване и срещу късо съединение, когато са присъединени към източник, който не може да осигурява ток, по-голям от продължително допустимия ток на проводниците (например звънчеви трансформатори, някои заваръчни преобразуватели и някои видове термоелектрични преобразуватели).

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 40, ал. 2 Защита срещу пренапрежения от атмосферен или комутационен произход

Приложение № 4 към чл. 40, ал. 2 Защита срещу пренапрежения от атмосферен и от комутационен произход Това приложение въвежда съществените текстове от международния стандарт IEC 60364-4-443:2013 „Електрически уредби за ниско напрежение. Част 4-44: Защити за безопасност – Защита срещу напреженови и електромагнитни смущения – Точка 443: Защита срещу пренапрежения от атмосферен и от комутационен произход“. В него са определени общите мерки за защита срещу пренапрежения от атмосферен произход, предавани чрез електрозахранващата мрежа, включително попадения на мълнии върху отдалечени участъци на мрежата, както и срещу пренапрежения от комутационен произход. Изискванията на това приложение не се прилагат за преходни пренапрежения, причинени от преки или в непосредствена близост до сградата попадения на мълнии, за които се прилагат нормативните актове за мълниезащита.

1. Общи положения По принцип комутационните пренапрежения са по-ниски от преходните пренапрежения от атмосферен произход, поради което изискванията, отнасящи се до защита срещу преходни пренапрежения от атмосферен произход, обикновено осигуряват и защитата от комутационни пренапрежения. Когато няма предвидена защита срещу преходни пренапрежения от атмосферен произход, може да е необходимо осигуряване на защита срещу комутационни пренапрежения. Изискванията за защита срещу преходни пренапрежения от атмосферен произход в това приложение не покриват изискванията към мрежите за пренос/предаване на данни. Стойностите на преходните пренапрежения от атмосферен произход зависят от вида на захранващата мрежа (подземна или въздушна), от евентуалното наличие на устройство за защита срещу пренапрежения в началото на уредбата и от нивото на напрежение на захранващата мрежа. По отношение на преходните пренапрежения от атмосферен произход не се прави разграничение между заземени и незаземени мрежи.

2. Контрол на пренапреженията Защита срещу преходни пренапрежения трябва да бъде осигурена, когато последиците от пренапрежение могат да засягат:

а) грижа за човешки живот, например услуги по безопасност, съоръжения за медицинска помощ;

б) обществени услуги и културно наследство, например загуба на обществени услуги, IT центрове, музеи;

в) комерсиална или индустриална дейност, например хотели, банки, индустриални предприятия, магазини, ферми и др. Мълниезащита съгласно специалната нормативна уредба трябва да бъде приложена, когато последиците от пренапрежения засягат:

а-dup) конструкции с риск от експлозия;

б-dup) сгради, щетите в които могат да засегнат околни структури или околната среда (например химически или радиоактивни емисии). За всички други случаи трябва да се извърши оценка на риска, за да се определи дали е необходима защита срещу преходни пренапрежения. Ако не се извърши оценка на риска, електрическата уредба трябва да бъде снабдена със защита срещу преходни пренапрежения с изключение на случаите, когато общата стойност на уредбата и оборудването й не оправдава такава защита. Осигуряването на защита срещу комутационни пренапрежения може да бъде необходимо в случаите, когато е вероятно оборудването да предизвика комутационни пренапрежения или смущения, превишаващи стойностите според категорията за пренапрежение на уредбата.

3. Метод за оценяване на риска Нивото на приемане на риска (RAL) се използва, за да се определи дали е необходима защита срещу преходни пренапрежения от атмосферен произход. Ако RAL ≥ 1000, не е необходима защита срещу преходни пренапрежения от атмосферен произход. Ако 1 ≤ RAL < 1000, е необходима защита срещу преходни пренапрежения от атмосферен произход. Ако RAL < 1, защитата срещу преходни пренапрежения от атмосферен произход трябва да бъде осигурена съобразно нормативната уредба за мълниезащита. RAL се определя от:

а) Ng – средногодишният брой мълнии на 1 km2 за година, за местонахождението на захранващия електропровод и присъединената сграда;

б) Lp, пресметнато по формулата: Lp = 2*LPAL + LPCL + 0,4 LPAH + 0,2 LPCH, където LPAL е дължината (km) на въздушна линия ниско напрежение; LPAH – дължината (km) на въздушна линия високо напрежение; LPCL – дължината (km) на подземен кабел ниско напрежение; LPCH – дължината (km) на подземен кабел високо напрежение. Общата дължина (LPAL + LPCL + LPAH + LPCH) се ограничава до: – един километър или, – разстоянието от първото устройство за защита от пренапрежение, инсталирано в захранващата мрежа до входа на уредбата. Приема се по-малкото от двете разстояния. Когато дължините в разпределителната електрическа мрежа не са известни, дължината LPAL се приема като 1 km и Lp става в най-лошия случай на 1;

в) местоположението на уредбата (градска, крайградска или селска среда). Илюстрация към метода за оценяване на риска е показана на фигура П4.1. Фигура П4.1. Илюстрация към метода за оценяване на риска Стойността на RAL се изчислява съобразно таблица П4.1. Таблица П4.1

4. Класификация на издържани импулсни напрежения (категории на пренапрежение)

4.1. Цел на класификацията на издържани импулсни напрежения (категории на пренапрежение) Категориите на пренапрежение са определени с цел координиране на изолацията и класификацията на оборудването по отношение на издържано импулсно напрежение е представена в таблица П4.2. Издържаното импулсно напрежение за съответното оборудване или на част от него е определено от производителя на оборудването, като характеризира способността на неговата изолация да издържа пренапрежения. Издържаното импулсно напрежение се използва за класифициране на електрооборудване, захранвано с електроенергия пряко от електрическа уредба, ниско напрежение, като категория на пренапрежение. Издържаните импулсни напрежения за електрооборудване, подбрано според номиналното напрежение, са представени, за да се разграничат различните нива на оборудването по отношение осигуряване на непрекъснатост на услугата и приемлив риск от неизправност. Контрол на пренапрежението в съответната уредба или част от нея, базиран само на издържаното импулсно напрежение, може да е недостатъчен, защото:

4.2. Издържани импулсни напрежения на оборудване и категории на пренапрежение:

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 41, ал. 2 Защита при спадане на напрежението

Приложение № 5 към чл. 41, ал. 2 Безопасност на електрически инсталации Това приложение въвежда съществените текстове от европейския хармонизиращ документ HD 60364-5-52:2011 „Електрически уредби за ниско напрежение. Част 5-52: Проектиране и изграждане на електрооборудване – Електрически инсталации“. В това приложение са определени изисквания при проектирането и изграждането на електрически инсталации, като е отдадено специално внимание на безопасността.

1. Общи изисквания

1.1. Проектирането и начинът за изграждане на електрически инсталации по отношение на типа на използваните проводници или кабели трябва да бъде съгласно Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (обн., ДВ, бр. 90 и 91 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 108 от 2007 г., бр. 92 от 2013 г.; изм., бр. 42 от 2015 г.), като се отчитат външните въздействия и с отчитане на външните въздействия съгласно т. 2.

1.2. Начинът за разполагане на електрически инсталации по отношение на конкретното място на инсталиране трябва да е съгласно Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Допускат се и други начини за разполагане на кабели, проводници и шини, при условие че изцяло отговарят на изискванията в проекта за електрическата уредба.

1.3. Продължителният допустим ток на натоварване за електрическите инсталации, с отчитане на начина за инсталиране, се определя съгласно Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

1.4. Шинни инсталационни системи и захранващи електрически инсталации се проектират и инсталират съгласно инструкциите на производителя, като се отчитат външните въздействия.

1.5. Електромагнитни въздействия на променливотокови вериги (предотвратяване на вихрови токове)

1.6. Тръбни системи, кабелни канални системи, кабелни инсталационни системи, системи кабелни лавици и системи кабелни скари за полагане на кабели В една тръбна система се допускат няколко вериги, разпределени в отделения на кабелна канална система или на кабелна инсталационна система, при условие, че всички проводници са изолирани за наличните най-високи номинални напрежения в мястото на инсталиране. Тръбните системи, кабелните канални системи или кабелните инсталационни системи и системите кабелни лавици и системите кабелни скари за полагане на кабели трябва да отговарят на изискванията на съответните продуктови стандарти.

1.7. Разполагане на няколко вериги в един кабел Допуска се разполагане на няколко вериги в един кабел при условие, че всички проводници са изолирани за наличните най-високи номинални напрежения.

1.8. Разполагане на вериги

1.9. Използване на гъвкави кабели или шнурове

1.10. Инсталиране на изолирани проводници без обвивка (шланг) Изолирани проводници без обвивка (шланг) за неподвижни електрически инсталации при инсталирането трябва да бъдат затворени в тръба, кабелна канална система или по друг подходящ начин. Това изискване не се прилага за защитни проводници съгласно приложение № 7.

2. Проектиране и изграждане на електрически инсталации съобразно външни въздействия При проектирането и изграждането трябва да се осигурява защита срещу очакваните външни въздействия във всички части на електрическите инсталации. Особено внимание трябва да се обръща на местата с промени в направлението, напречното сечение, както и на местата, в които проводниците навлизат в електрооборудването. За осигуряване на безопасността, сигурността и надеждността съобразно вида на въздействията се прилагат дадените по-долу изисквания.

2.1. Температура на околната среда (код AA)

2.2. Външни източници на нагряване

2.3. Наличие на вода (код AD) или висока влажност (код AB)

2.4. Наличие на твърди чужди тела (код AE)

2.5. Наличие на корозионни вещества или замърсители (код AF)

2.6. Механични въздействия – удари (код AG)

2.7. Механични въздействия – вибрации (код AH)

2.8. Други механични натоварвания (код AJ)

2.9. Наличие на флора и/или плесени (код AK) Когато е установено от опит или се очаква условията да предполагат опасност за наличие на флора и/или развитие на плесени (код AK2), електрическите инсталации трябва да се проектират съобразно опасността или трябва да бъдат взети специални мерки за защита.

2.10. Наличие на фауна (код AL) Когато е установено от опит или се очаква условията да предполагат опасност за наличие на фауна (код AL2), електрическите инсталации трябва да са съответно проектирани или да бъдат взети специални мерки за защита, например чрез: – механичните характеристики на електрическите инсталации, или – подходящ избор на място, или – осигуряване на допълнителна локална или обща защита, или – чрез каквато и да е комбинация от горните мерки.

2.11. Слънчева радиация (код AN) и ултравиолетови лъчения Когато е установено от опит или се очаква значителна слънчева радиация (код AN2) или ултравиолетово лъчение, електрическите инсталации трябва да са проектирани и изградени съобразно условията или трябва да бъде осигурено подходящо екраниране. Може да е необходимо да се вземат специални предпазни мерки за електрообзавеждане, подложено на йонизиращи лъчения.

2.12. Сеизмични ефекти (код AP)

2.13. Вятър (код AR) Прилагат се т. 2.7 – вибрации (код AH), и т. 2.8 – други механични натоварвания (код AJ).

2.14. Характеристики на обработвани или складирани материали (код BE) В условия с пожарна опасност (код ВЕ2) и с експлозивна опасност (код ВЕ3) се прилагат изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и специфичните мерки за минимизиране на разпространението на огън при проектиране и изграждане на електрически инсталации в т. 7.

2.15. Конструкция на сградите (код CB)

3. Допустим продължителен ток на натоварване

3.1. Токът, който провежда всеки проводник за продължителни периоди при нормална работа, не трябва да води до превишаване на допустимите гранични температури. Това изискване се изпълнява при прилагане на таблица П5.1 съобразно видовете изолация, дадени в тази таблица. Стойностите на допустимия продължителен ток на натоварване трябва да се избират съгласно т. 3.2 или определят съгласно т. 3.3. Таблица П5.1 Максимални работни температури за видове изолации

3.2. Изискването на т. 3.1 се приема за изпълнено, когато токът за изолирани проводници и кабели без броня не превишава съответните стойности, избрани от таблиците на производителите, при спазване на приложимите корекционни коефициенти.

3.3. Подходящите стойности на допустимия продължителен ток на натоварване могат да бъдат определени чрез документацията на производителите, чрез изпитване или чрез изчисляване по апробиран метод. Когато е необходимо, се отчитат характеристиките на товара и, за вкопани кабели, ефективното топлинно съпротивление на почвата.

3.4. Температура на околната среда е температурата на обкръжаващата среда, когато разглежданите кабели или изолирани проводници не са натоварени.

3.5. Групи, съдържащи повече от една верига За групи изолирани проводници или кабели, които имат една и съща максимална работна температура, са приложими редуциращи коефициенти, определени в специализираната литература. За групи, съдържащи кабели или изолирани проводници, с различни максимални работни температури, допустимият продължителен ток на натоварване на всички кабели или изолирани проводници в групата трябва да се базира на най-ниската максимална работна температура на всеки кабел в групата заедно с подходящия намаляващ коефициент за групата. Когато при известни работни условия кабел или изолиран проводник се очаква да провежда ток не по-голям от 30 % от неговия групов допустим продължителен ток на натоварване, той може да бъде пренебрегнат при определяне на редуциращия коефициент за останалата част от групата.

3.6. Брой на натоварените проводници

3.7. Проводници в паралел Когато два или повече линейни проводници или PEN проводници са свързани в паралел, трябва да се прилага или условието на буква „а“, или условието буква „б“:

3.8. Промяна на условията на инсталиране по дължината на проводниците. Когато разсейването на топлина е различно в една част спрямо други части от трасето на проводника, допустимият продължителен ток на натоварване трябва да се определя съобразно най-неблагоприятните условия по трасето на проводника.

3.9. Едножилни кабели с метално покритие Металните обвивки и/или немагнитните брони на едножилни кабели в една и съща верига трябва да са свързани заедно в двата края на тяхното общо трасе. Алтернативно, за да се повиши допустимият продължителен ток на натоварване, обвивките или бронята на такива кабели с напречно сечение, превишаващо 50 mm2, и нетокопроводима външна обвивка могат да бъдат свързани заедно в една точка от тяхното общо трасе с подходяща изолация при несвързаните краища, в този случай дължината на кабелите от точката на свързване трябва да бъде ограничена така, че напреженията от обвивката и/или бронята към земя да не пораждат:

4. Напречно сечение на проводници

4.1. По механични причини напречното сечение на линейните проводници в променливотокови вериги и линейни проводници в постояннотокови вериги трябва бъде не по-малко от стойностите, дадени в таблица П5.2. Таблица П5.2 Минимални напречни сечения на проводници

4.2. Напречно сечение на неутрален проводник

5. Спадане на напрежението в електрическата уредба на потребителя Спадането на напрежение между началото (входа) на електрическата уредба на потребителя и присъединеното електрооборудване не трябва да е по-голямо от определеното в Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

6. Електрически съединения

6.1. Съединенията между проводници и съединенията между проводници и друго електрооборудване трябва да бъдат осигурени за дълготрайна електрическа непрекъснатост и да имат подходяща механична устойчивост и защита.

6.2. При избора на средства за свързване трябва да се отчита, когато е приложимо:

6.3. Всички съединения трябва да бъдат достъпни за преглед, изпитване и поддържане с изключение на:

6.4. Когато е необходимо, трябва да се предвидят мерки за това достигнатата температура посредством свързванията при нормална работа да не влошава ефикасността на изолацията на проводниците, свързани чрез тях.

6.5. И крайните, и междинните свързвания на проводници трябва да са изпълнени в подходящи обвивки, например в съединителни кутии, изходни кутии или в самото електрооборудване, когато производителят е предвидил място за тази цел. В такъв случай трябва да се използва електрообзавеждането, когато в него са осигурени неподвижни съединителни устройства или е предвидена възможност за инсталиране на съединителни устройства. Изводите на проводниците на крайните вериги трябва да бъдат разположени в обвивка.

6.6. Свързванията и местата на свързване на кабели и проводници трябва да бъдат освободени от механични напрежения. Устройствата за освобождаване от механични напрежения трябва да са проектирани така, че да се избягва всякакво механично увреждане на кабелите или проводниците.

6.7. Когато свързванията са направени в обвивка, обвивката трябва да осигурява подходяща механична защита и защита срещу съответните външни въздействия.

6.8. Свързване на многожични и тънкожични проводници.

6.9. Жилата на кабели с обвивка, на които обвивката е била отстранена, и кабели без обвивка в края на тръбите, каналите или инсталацията трябва да бъдат поставени в обвивка, както се изисква от т. 6.5.

7. Избор и изграждане на електрически инсталации за свеждане до минимум на разпространението на огън

7.1. Предпазни мерки в отделение за изолиране на огън

7.2. Уплътняване на отворите при преминавания на електрически инсталации

8. Близост на електрически инсталации до електрически и неелектрически линии

8.1. Близост до електрически линии Вериги с нива на напрежение I (променливи до 50 V и постоянни до 120 V) и с нива на напрежение II (променливи над 50 V до 600 V между фаза и земя, променливи над 50 V до 1000 V между фази, постоянни над 120 V до 900 V между полюс и земя и постоянни над 120 V до 1500 V между полюси) не трябва да се разполагат в една и съща електрическа инсталация, освен ако: – всеки кабел или проводник е изолиран за най-високото налично напрежение, или – всеки проводник на многожилен кабел е изолиран за най-високото налично напрежение в кабела, или – кабелите са изолирани за тяхното системно напрежение и са инсталирани в отделно отделение на кабелната канална или кабелната инсталационна система, или – кабелите са разположени върху кабелни лавици и физическото им разделяне се осъществява от преградна стена, или – се използва отделна тръбна, инсталационна или канална система. За вериги БСНН и ПСНН се прилагат изискванията от приложение № 1.

8.2. Близост до съобщителни кабели В случай на пресичане или близост на подземни съобщителни кабели и подземни силови кабели се осигурява минимално изолационно разстояние през въздуха 100 mm или трябва да бъдат изпълнени изискванията съгласно буква „a“ или буква „б“:

8.3. Близост до неелектрически линии

9. Избор и изграждане на електрически инсталации според условията на поддържане, включително почистване

9.1. Относно поддържането се прилагат изискванията на глава седма „Поддръжка и периодични проверки“.

9.2. Когато за дейностите по поддържане е необходимо да се елиминират мерки за защита или да се отстранят защитни устройства, трябва да има необходимите предписания за възстановяване на мерките за защита или за поставяне отново на защитните устройства, без да се намалява нивото на защита спрямо първоначалното положение.

9.3. За всички части на електрически инсталации, които изискват поддържане, трябва да е осигурен подходящ безопасен достъп.

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 43, ал. 2 Защита чрез разединяване и изключване

Приложение № 6 към чл. 43, ал. 2 Защита чрез разединяване, изключване, включване и превключване Това приложение въвежда съществените текстове от европейския хармонизиращ документ HD 60364-4-46:2015 „Електрически уредби за ниско напрежение. Част 4-46: Защити за безопасност – Защита чрез разединяване, изключване, включване и превключване“. В него са определени изисквания към мерките за локално или дистанционно разединяване, изключване, включване и превключване, чрез които се предотвратяват или елиминират опасности, свързани с електрически уредби или с електрооборудване.

1. Основни положения

1.1. В зависимост от предвидената функция или функции всяко устройство, предназначено за разединяване или изключване, трябва да отговаря на съответните изисквания, определени в продуктовия стандарт.

1.2. При схеми ТN-С и в частта TN-C на схеми TN-C-S проводникът РЕN не трябва да бъде разединяван или прекъсван. При схеми ТN-С-S и ТN-S неутралният проводник не трябва да бъде разединяван или прекъсван, ако доставчикът на електрическа енергия декларира, че проводникът PEN или N на захранването е заземен надеждно с достатъчно малко съпротивление.

2. Разединяване

2.1. Всяка електрическа уредба трябва да има възможност за разединяване от всички захранващи източници.

2.2. Всяка електрическа верига трябва да има възможност за разединяване на всеки от тоководещите проводници с изключение на описаните в т. 1.2. Няколко вериги могат да бъдат разединявани чрез едно общо устройство, когато условията на експлоатация позволяват това.

2.3. За избягване на непреднамерено поставяне на електрооборудване под напрежение или нерегламентирано функциониране се прилага една или повече от следните мерки за защита:

2.4. Когато има условия за наличие на остатъчни електрически заряди, се осигуряват подходящи средства за разреждане на тези заряди. При необходимост се поставя предупредителна табелка, която показва времето, необходимо за разреждането.

3. Функционално изключване и управление

3.1. Общи положения

3.2. Помощни вериги (вериги за управление)

3.3. Управление на електродвигатели

4. Изключване за механично поддържане

4.1. Когато при механичното поддържане на електрооборудването може да възникне опасност от нараняване (злополука), се предвижда средство за изключване. Устройството трябва да прекъсва всички проводници под напрежение с изключение на определеното в т. 1.2 и да отговаря на изискванията за разединяване.

4.2. За предотвратяване на нерегламентирано или неволно включване на електрооборудването по време на механичното поддържане се вземат подходящи мерки за защита освен в случаите, когато устройствата за изключване са под непрекъснато наблюдение на хората, извършващи поддържането. Подходящи мерки за защита са описаните в т. 2.3.

5. Аварийно изключване

5.1. Устройства за аварийно изключване се предвиждат за всяка част на уредбата, за която може да бъде необходимо управление на захранването за отстраняване на неочаквана опасност.

5.2. Когато съществува опасност за поражение от електрически ток или друга опасност, свързана с електрически ток, устройството за аварийно изключване трябва да прекъсва всички тоководещи проводници с изключение на тези по т. 1.2 посредством устройство, осигуряващо разделяне.

5.3. Устройствата за аварийно изключване трябва да действат възможно най-пряко върху съответните тоководещи проводници на захранването, както и да извършват прекъсване на съответното захранване само с едно действие.

5.4. Режимът за аварийно изключване трябва да е такъв, че неговото задействане да не предизвиква допълнителна опасност или да влияе върху комплекса от необходими мерки за отстраняване на опасността. Аварийният режим на работа не трябва да намалява ефективността на защитни устройства или на други защитни мерки.

5.5. Примери за уредби, в които се използва аварийно изключване, са:

Приложение 7 Приложение № 7 към чл. 53, ал. 2 Заземителни уредби, защитни проводници и проводници за защитно изравняване на потенциалите

Приложение № 7 към чл. 53, ал. 2 Заземителни уредби, защитни проводници и проводници за защитно изравняване на потенциалите Това приложение въвежда съществените текстове от европейския хармонизиращ документ HD 60364-5-54:2011 „Електрически уредби за ниско напрежение. Част 5-54: Проектиране и изграждане на електрооборудване – Заземителни уредби и защитни проводници“. В това приложение са определени общите изисквания за проектиране и изграждане на заземителни уредби, за защитни проводници и проводници за защитно изравняване на потенциалите, прилагани за електрически уредби за ниско напрежение в сгради. Извън областта на прилагане са заземителите и заземителните уредби за целите на мълниезащитата.

1. Общи положения

1.1. Заземителните уредби могат да се използват едновременно или поотделно за защитни и функционални цели съобразно изискванията за електрическата уредба, като изискванията за безопасност винаги са с приоритет.

1.2. За свързване на заземителите с главната защитна клема (шина), ако има такава, се използват заземителни проводници. Не е задължително уредбата да има свой собствен заземител.

1.3. Обект на особено внимание трябва да са заземителните уредби и защитните проводници, използвани като общи за уредби ВН и уредби НН.

2. Заземителни уредби

2.1. Заземителните уредби трябва да отговарят на следните условия:

2.2. Заземителни електроди

2.3. Заземителни проводници

2.4. Главна заземителна клема

3. Защитни проводници

3.1. Минимални напречни сечения

3.2. Видове защитни проводници

3.3. Електрическа непрекъснатост на защитните проводници

3.4. PEN, PEL или PEM проводници

3.5. Проводници, комбиниращи защитно заземяване и функционално заземяване

3.6. Токове в проводници за защитно заземяване

3.7. За електрооборудване, предназначено за постоянно свързване и чийто ток през защитния заземителен проводник при нормални условия на функциониране превишава 10 mA, се прилага следното:

3.8. Разполагане на защитните проводници Когато за целите на защитата срещу поражения от електрически ток се използват апарати за защита срещу свръхтокове, защитният проводник трябва да е елемент от електрическата инсталация на линейните проводници или да е разположен в непосредствена близост до тях.

4. Проводници за защитно изравняване на потенциалите

4.1. Проводници за защитно изравняване на потенциалите за присъединяване към главната заземителна клема (шина)

4.2. Проводници за допълнително свързване за защитно изравняване на потенциалите

5. Метод за определяне на коефициента k по т. 3.1.2

5.1. Коефициентът k се определя от формулата: , където: Qc е обемният топлинен капацитет на материала на проводника (J/K mm3) при 20 °C; β – реципрочната стойност на температурния коефициент на съпротивлението при 0 °C за проводника (°C); ρ20 – специфичното съпротивление на материала на проводника при 20 °C (Ωmm); θi – началната температура на проводника (°C); θf – крайната температура на проводника (°C). Стойности на използваните във формулата параметри за различни материали са дадени в таблица П7.3. Таблица П7.3

5.2. Стойности на коефициента k за различни случаи са дадени в таблици от П7.4 до П7.8. Таблица П7.4 Стойности на коефициента k за изолирани защитни проводници, които не са включени в кабели и не са групирани с други кабели Таблица П7.5 Стойности на коефициента k за неизолирани защитни проводници, допиращи се до обвивка на кабел, но не са групирани с други кабели Таблица П7.6 Стойности на коефициента k за защитни проводници, които са изолирани проводници, вградени в кабели или са групирани с други кабели или с изолирани проводници Таблица П7.7 Стойности на коефициента k за защитни проводници, които са метална обвивка на кабел, например броня, метален екран, концентричен проводник и други Таблица П7.8 Стойности на коефициента k за неизолирани защитни проводници, когато няма риск от увреждане на съседни материали при посочените температури

6. Пример за разполагане на заземители и защитни проводници На фигура П7.2 е показан пример за заземителна уредба с главна заземителна клема и разполагане на заземител във фундамент, защитни проводници и проводници за защитно изравняване на потенциалите, без да са показани проводници за функционално заземяване. Легенда за фигура П7.2 Фигура П7.2. Пример за заземителна уредба със разполагане на заземител във фундамент, защитни проводници и проводници за защитно изравняване на потенциалите.

7. Изграждане на заземители, вградени в бетона на фундамент

7.1. Общи положения

7.2. Други съображения относно използването на заземители, замонолитени в бетона на фундамента Когато фундаментът на сградата е предвиден да минимализира загубите на топлинна енергия чрез изолирането му, използвайки нетокопроводими материали, или когато във фундамента са приложени мерки за защита срещу вода, например използване на пластмасови листове с дебелина повече от 0,5 mm, тогава ефектът на заземяването с вграден в бетона на фундамента заземител не би било ефективно. В такива случаи благоприятният ефект на металната арматура може да бъде използван за защитна връзка за изравняване на потенциалите, а за целите на заземяването трябва да се използва друг заземител, например допълнителен заземител, вграден под изолирания фундамент, заземителна уредба, разположена около сградата, или фундаментни заземителни електроди, вкопани в почвата.

7.3. Конструкция на замонолитени в бетон фундаментни заземителни електроди

7.4. Възможни корозионни проблеми за други външни заземителни уредби извън вградените в бетона на фундамент

7.5. Изпълнение на заземители, вградени в бетона на фундамент

8. Изграждане на заземители, вкопани в почвата

8.1. Общи положения

8.2. Специфично съпротивление на почвата

8.3. Заземители, вкопани в почва

8.4. Използване на метални колони като заземител Метални колони, елемент от метална конструкция, вкопани на определена дълбочина в земята, може да се използват като заземители. Приблизителното съпротивление (R) на вкопана метална колона може да бъде изчислено по формулата: , където: L е вкопаната дължина на колоната, m; d – диаметърът на окръжността на цилиндъра на колоната, m; ρ – специфичното съпротивление на почвата, Ωm. Набор от взаимносвързани колони, разположени около сградата, има съпротивление от същия порядък както това на заземители във фундамент. Замонолитването в бетон не е пречка за използването на метални колони като заземители и не променя значително съпротивлението на заземителя.

Приложение 8

Приложение № 8 към чл. 45, ал. 1, т. 6 Електроенергийна ефективност Това приложение въвежда съществените текстове от европейския хармонизиращ документ HD 60364-8-1:2015 „Електрически уредби за ниско напрежение. Част 8-1: Енергийна ефективност“. В него са определени допълнителни изисквания, мерки и препоръки с цел подобряване на ефективността при употребата на електрическа енергия, които се отнасят за проектирането на електрически уредби в рамките на съвременния подход на енергийноефективно управление, с цел оптимално, постоянно, функционално равностойно обслужване, при най-малка консумация на електрическа енергия, най-приемлива енергийна наличност и икономически баланс.

1. Основни положения

1.1. Изискванията, мерките и препоръките, определени в това приложение, се отнасят само за електрическата уредба и само при съгласие на собственика/ползвателя на уредбата биха могли да бъдат елемент от енергийната ефективност на цялата сграда.

1.2. Изискванията, мерките и препоръките се прилагат за нови електрически уредби в сгради и при реконструкция, основно обновяване или основен ремонт (модификация) на съществуващи уредби в сгради. Те не се прилагат за продукти. Енергийната ефективност на продуктите и техните работни характеристики са предмет на продуктовите стандарти.

1.3. Изискванията, мерките и препоръките в това приложение не водят до намаляване на ефекта от мерките, свързани с безопасността на хората и защитата на имуществото, а активните мерки за електрическа енергийна ефективност не нарушават пасивните мерки за енергийна ефективност на сградата.

1.4. Наличност на електроенергия и решения на собственика/потребителя Управлението на енергийната ефективност не намалява наличността на електрическа енергия и не води до услуги или операции под желаното от собственика/потребителя ниво. Собственикът/потребителят на електрическата уредба може да вземе окончателното решение дали да приеме, или да откаже да използва съответна услуга на номинална стойност, оптимална стойност или да не се възползва от услугата за определен период. Собственикът/потребителят може да прави изключения по всяко време и да използва услугата в съгласие със собствените си изисквания, стига да отчита, че това може да се окаже по-скъпо от очакваното от гледна точка на потреблението на електрическа енергия. Например, ако у дома има болен, потребителят може да реши да отоплява стаята на по-висока температура дори през върхова консумация, или ако дадена фирма получи спешна поръчка, може да се наложи производството да работи и извън предвидения най-икономичен период от време през денонощието.

2. Изисквания при проектирането При проектирането, без да се влошава качеството на услугата и производителността в електрическата уредба, трябва да се вземат предвид следните аспекти:

а) енергиен профил на натоварване (активен и пасивен);

б) наличност на генерирана енергия от собствен източник, например соларен/вятърен генератор;

в) намаляване на енергийните загуби в електрическата уредба;

г) устройство на веригите съобразно електроенергийната ефективност;

д) употреба на електроенергия спрямо изискванията на собственика/ползвателя;

е) тарифна структура, предложена от доставчика на електроенергия.

3. Сектори на действие За единен подход към електроенергийната ефективност се определят четири сектора, всеки от които има особени характеристики, изискващи специфична методология, както следва:

а) жилищни сгради (жилища);

б) търговски сгради;

в) промишлени сгради;

г) съпътстваща инфраструктура.

4. Подобряване на фактора на мощността (cos φ) Намаляването на консумацията на реактивна енергия на нивото на товара намалява топлинните загуби. Възможно решение за подобряване на фактора на мощността е въвеждането на система за корекция на фактора на мощността в съответните вериги на товара.

5. Намаляване на влиянията на хармоничните токове Намаляването на хармоничните токове на ниво товар, например чрез избиране на продукти без генериране на хармоници, намалява топлинните загуби. Възможни решения са намаляване на:

а) хармониците чрез въвеждане на филтри за хармоници в съответните товарови вериги;

б) ефекта на хармониците чрез увеличаване на напречното сечение на проводниците.

6. Определяне на зоните, потреблението и клоновете

6.1. Определяне на зоните Една зона представлява площ в m2 или местоположение, където се използва електрическа енергия, например: – индустриален цех; – място, близо до прозорци, или далеч от прозорци; – стая в жилище; – хотелска кухня. Проектантите, електропредприемачите и собственикът/ползвателят на сградата (уредбата) трябва да постигнат съгласие относно зоните в сградата. Определянето на зоните е необходимо за коректното определяне на клоновете.

6.2. Определяне на потреблението в зоните Определянето на потреблението за отделна верига или зона е необходимо за анализиране на енергийното й потребление (консумацията), например: – загряване на вода; – отопление и/или охлаждане; – осветление; – електродвигатели; – битови уреди.

6.3. Определяне на клоновете Клон е верига или група от вериги, идентифицирани със захранваното от тях електрооборудване като полезни за управлението на енергийната ефективност. Един клон определя един или няколко вида потребление в една или няколко зони. Клоновете трябва да се управляват по такъв начин, че да използват електроенергията с цел винаги да задоволяват потребността, отчитайки фактори, като наличието на дневна светлина, ползването на помещение, външната температура и редица други аспекти, свързани с конструкцията на сградата и пасивната енергийна ефективност.

6.4. Критерии за съставяне на клоновете

7. Управление на електроенергийната ефективност Управлението на електроенергийната ефективност е системен подход, целящ да оптимизира управлението на потреблението на електрическа енергия, вземайки предвид цялата необходима информация, отнасяща се до техническите и икономическите подходи. Рядко се случва оптимумът на една система да е равен на сумата от оптимумите на отделните части от системата. Следователно е необходимо да се разгледат най-подходящите клонове на електрическата уредба от гледна точка на електроенергийна ефективност. Също така трябва да се отчита, че прилагането на устройство за въвеждане на модифицирано действие или нови функции, предназначени да оптимизират електрическата консумация на този продукт, може да доведе до нарастване на електрическата консумация за взаимосвързани товари в една и съща система. Въвеждането на електрическо оборудване или функции за намаляване, измерване, оптимизиране и мониторинг на консумацията на енергия или някоя друга употреба, имаща за цел да подобри употребата на електрическата енергия, може да увеличи консумацията на енергия в някои части на системата. Употребата на контролиращо устройство, например термостат в електрическа отоплителна система или детектор на човешко присъствие в електрическа осветителна уредба, може да увеличи непосредствената или глобалната консумация на отделно оборудване за някои устройства, но да намали общата консумация на клона. Най-малкият клон е ограничен до едно електрическо устройство (електрооборудване), а най-големият клон обхваща всички електрически вериги, използвани за всички услуги в цялата сграда.

8. Въздействия върху проекта за разпределение в електрическата уредба Проектът за разпределение в електрическата уредба трябва да отчита електроенергийната ефективност във всеки етап, включително и въздействието на различните товарни искания, приложения, зони и клонове. Внедряването на фиксирано оборудване за измерване, контрол и електроуправление се прилага за нови уредби и при модификация. Главните разпределителни табла се проектират така, че да отделят веригите, захранващи всяка зона или всеки клон. Това изискване трябва да се прилага и за други разпределителни табла, където е нужно.

9. Изисквания на собственика/потребителя

9.1. Изискванията на собственика/потребителя трябва да бъдат взети под внимание на първо място. Тези изисквания са ключови при изграждането на системата на управление на електроенергийната ефективност.

9.2. Изисквания по товарите Проектантът и изпълнителят трябва да прилагат решенията на собственика/потребителя относно избора на електроенергийно ефективни уреди (фризери, осветители и др.). Собственикът/потребителят може да отдаде приоритет на употребата на различни товари чрез въвеждане на товарооптимизиращ процес (например разпределение на товарите). Проектантът трябва да вземе предвид приложението (експлоатацията) на уредбата, когато подготвя енергийноефективен проект, и да предвиди съоръжение за ръчна намеса, която да позволява на собственика/потребителя да поеме контрол над автоматичните функции.

10. Предварителна информация от товари и прогнози

10.1. Измервания Измерванията са ключови за определяне на ефективността на електрическата уредба, осигурявайки на собственика/потребителя данни за неговата консумация. Точността на средствата за измерване и измервателният им диапазон трябва да са адаптирани към предвиденото използване на уредбата, колкото е възможно по-близо до самите товари. При основно използване на електрическа енергия в сгради (жилища, магазини, обществени сгради, офиси) при измерванията от особена важност е малката неопределеност още в началото на уредбата, където се извършва търговското мерене, но също и за да се установи и оцени ефективността на цялата електрическа уредба, включително и чрез обобщаване за съставните й части.

10.2. Товари Товарите трябва да бъдат класифицирани според съгласието на техния собственик/потребител за желаното разпределение на товарите. Някои товари, като системно оборудване за информационни технологии, компютри, телевизори и т.н., не са подходящи за товарно разпределение. Някои други товари, като нагреватели, хладилници и др., могат да приемат, без да има въздействие върху качеството на услугата им, разпределение за определен период от време. За всеки тип товар трябва да бъде определено допустимо време за разпределение в нормални условия. Примери: допустимото време за настолен компютър е 0 ms, за лампа е 50 ms, за хладилник или нагревател е 15 min. Максималното време за разпределение на всяка уредба се определя от индивидуалния товар с най-малкото изчислено време, през което апаратурата не работи. Поради тази причина се препоръчва да се уточнят елементите на уредбата, които имат товари с подобно измерено време, през което апаратурата не работи. От особена важност е информацията за това, дали товарите подлежат, или не подлежат на разпределение, както и съответстващата продължителност.

10.3. Разпределение на товарите и избор на устройство за управление Някои мерки, предприети за подобряване на електроенергийната ефективност по отношение на електроуправлението, могат да имат недостатъци, когато е избрано неподходящо устройство. Ето защо трябва да бъде направен преглед как чрез прилагането на мерки за електроенергийна ефективност може да се въздейства на експлоатационния срок на оборудването. Оборудването трябва да бъде така избрано, че да съответства на предвиденото управление на електропотреблението. Например лампите с нажежаема жичка са широко използвани с таймери или детектори на присъствие за осветление на коридори, стълбища и др. с цел подобряване на електроенергийната ефективност на осветителната уредба, така че лампите да светят само когато има хора. Замяната на този вид лампи с лампи, които използват друга технология и са много по-чувствителни към броя на превключванията в режимите на работа, може драстично да намали живота на тези лампи, дори в някои случаи да доведе до отхвърляне от таймерите, използвани преди това. В резултат на това лампите могат да се оставят включени денонощно, за да се избегне честата им подмяна и чрез това да се намали енергийната ефективност на уредбата. Този пример илюстрира колко важно е да се отчете ценовата чувствителност на собственика/потребителя, когато разходите за смяна на лампите надхвърлят икономията на електроенергия. Правилен избор относно електроенергийната ефективност може да е използване на лампи с подходяща технология по отношение на режима на включване/изключване, за да се получи по-ниска консумация на енергия при нормално очаквания живот на лампите.

10.4. Прогнози Прогнозите са индикатори, използвани като входяща информация за системата за енергийноефективно управление. Прегледът на данни от предходни периоди е входяща информация за изготвяне на прогноза за потреблението на електроенергия. Системата за управление за електроенергийната ефективност не трябва да възпрепятства комуникацията за други цели, като например безопасност, контрол или функциониране на устройства или оборудване.

10.5. Входяща информация от доставчиците на електроенергия – наличност, цени и интелигентно отчитане Собственикът/потребителят трябва да има информация за разполагаемата наличност на електроенергия и за цените, които могат да варират с времето. Собственикът/потребителят трябва да прецени минимума и/или максимума налична мощност и да определи цената на тази енергия, базирана на общия разход за собствеността, включващ фиксирани и променливи разходи.

10.6. Информация за собственика/потребителя от наблюдение на електрическата уредба Препоръчва се електрическата уредба да бъде проектирана така, че да позволява измерването на общата й консумация в kWh на всеки час от всеки ден. Тези данни и свързаната с тях информация за енергията трябва да бъдат регистрирани и запазени за поне една година и трябва да бъдат достъпни за потребителя. Също така трябва да има възможност за записване и запазване на данни за консумацията на индивидуални товари или клонове, представляващи 70 % от общия товар.

10.7. Управление на товарите през клоновете

10.8. Поддръжка и подобрение на изпълнението на електрическата уредба

10.9. Оценяване на електроенергийната ефективност

10.10. Поддръжка Освен за осигуряване на безопасното функциониране поддръжката е необходима и за запазване на уредбата в добро експлоатационно състояние. Поддръжката обаче трябва да бъде преразгледана от икономическа и енергийноефективна гледна точка.

11. Параметри за прилагане на ефективни мерки Проектантът на електрическата уредба трябва да определи мерките за електроенергийна ефективност. За целта се прилагат изисквания за анализ или начин за постигане на желаното ниво на електроенергийна ефективност. Изискванията и нивата се използват за изграждане на профил на уредбата и определяне на класа на ефективност на електрическата уредба. Тези изисквания са организирани в следните три теми:

а) ефективност на оборудване, използващо/пренасящо ток;

б) ефективност на електрическата разпределителна мрежа;

в) внедряване на системи за контрол, мониторинг и наблюдение. Ефективността на оборудване, използващо/пренасящо ток, се основава на спецификацията и указанията за употребата на това оборудване, дадени от производителя.

12. Мерки за електроенергийна ефективност

12.1. Оборудване, използващо/пренасящо ток

12.2. Подобряване на фактора на мощност (cos φ)

12.3. Системи за мониторинг

13. Непосредствени и перспективни действия Резултатите от измерванията трябва да бъдат анализирани и след това да бъдат предприети непосредствени или перспективни действия. Непосредствените действия водят до подобрения на електроенергийната ефективност в кратки срокове. Перспективните действия се състоят от анализ на резултати от предишни измервания през определен период от време (например година) и оценяване на резултатите съобразно определените цели. Тези действия се свеждат до:

а) поддържане на съществуващи решения;

б) осъществяване на нови решения. Енергийното управление трябва да води до устойчива и максимално редуцирана консумация на електроенергия чрез:

а-dup) поставяне на енергоспестяващи цели;

б-dup) проектиране на мерки за енергийно управление с цел оптимизиране на потреблението на електрическа енергия.