Наредба № 27 от 29 март 2006 г. за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и на здравноосигурителните резерви

Чл. 1

С наредбата се определят редът и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и от презастрахователите, и здравноосигурителните резерви, наричани по-нататък “техническите резерви”, принципите, които се прилагат за изчисляване на размера им, както и максималният размер на техническата лихва за застраховките по раздел I от приложение № 1 от Кодекса за застраховането.

Чл. 2

Размерът на техническите резерви се изчислява въз основа на стойността на поетите от застрахователя или от презастрахователя, наричани по-нататък “дружествата”, задължения, които се очаква да бъдат изпълнени в бъдеще по влезли в сила застрахователни или презастрахователни договори, разходите, свързани с изпълнението на тези задължения, както и стойността на възможното неблагоприятно отклонение от това очакване.

Чл. 3

(1) Дружеството образува техническите резерви по методите, определени с наредбата, или по други методи, които са предписани или одобрени от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, наричан по-нататък “заместник-председателя”. Използваните методи за образуване на техническите резерви се описват в годишния актюерски доклад, представян в Комисията за финансов надзор, наричана по нататък “комисията”.

(2) Възприетият метод по ал. 1 може да бъде променен след предварително одобрение от заместник-председателя.

Чл. 4

(1) Застраховател, получил лиценз за застраховане по видове застраховки по раздел I от приложение № 1 от Кодекса за застраховането, образува технически резерви, както следва:

1. запасен фонд;

2. резерв за предстоящи плащания;

3. пренос-премиен резерв;

4. математически резерв;

5. капитализирана стойност на пенсиите;

6. резерв за бъдещо участие в дохода;

7. резерви по застраховки “Живот”, свързани с инвестиционен фонд;

8. резерв за бонуси и отстъпки;

9. други резерви, одобрени от заместник-председателя или образувани по негово предписание.

(2) Застраховател, получил лиценз за застраховане по видове застраховки по раздел II от приложение № 1 от Кодекса за застраховането, образува технически резерви, както следва:

1. запасен фонд;

2. резерв за предстоящи плащания;

3. пренос-премиен резерв;

4. резерви за неизтекли рискове;

5. резерв за бонуси и отстъпки;

6. други резерви, одобрени от заместник-председателя или образувани по негово предписание.

(3) Презастрахователят образува технически резерви по ал. 1 за дейността си по раздел I от приложение № 1 към Кодекса за застраховането и резервите по ал. 2 за дейността си по раздел II от приложение № 1 към Кодекса за застраховането.

(4)

1. запасен фонд;

2. резерв за предстоящи плащания;

3. пренос-премиен резерв;

4. резерви за неизтекли рискове;

5. резерв за бонуси и отстъпки;

6. други резерви, одобрени от заместник-председателя или образувани по негово предписание.

(5) Заместник-председателят дава предписание за образуването на други резерви по ал. 1, т. 9, ал. 2, т. 6 и по ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 9 и ал. 2, т. 6, когато прецени, че очакваният размер на задълженията на дружество, разходите, свързани с тези задължения, или възможното неблагоприятно отклонение от това очакване не могат да бъдат посрещнати с образуваните технически резерви и това може да застраши стабилността на дружеството или интересите на застрахованите, осигурените или на третите ползващи се лица, или изпълнението на задълженията, произтичащи от презастрахователни договори.

(6) Когато дружество иска одобрение за образуване на други резерви по ал. 1, т. 9, ал. 2, т. 6 и по ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 9 и ал. 2, т. 6, то представя в комисията мотивирано искане, съдържащо обосновка на необходимостта от създаване на съответния резерв, описание на метода за изчисляване, разчети за размера на резерва за съответния период и данни за приходоизточника за образуването му, както и за предназначението и начините на изразходване на резерва.

Чл. 5

(1) Техническите резерви на застрахователите се изчисляват по всеки вид застраховка, за която е получен лиценз, като частта на презастрахователите не се приспада.

(2) Техническите резерви на презастрахователите се изчисляват по всеки вид застраховка, по която се извършва дейност, като частта на ретроцесионерите не се приспада.

(3)

Чл. 6

(1) Запасният фонд се образува за покриване на очаквани неблагоприятни отклонения в плащанията на дружеството по предлаганите от него застраховки.

(2) Запасният фонд се образува чрез прилагането на статистически методи в размер, който осигурява изравняване на бъдещите колебания в нетната квота на щетите по съответния вид застраховка или здравноосигурителен пакет.

(3) Ако дружеството не образува запасен фонд по даден вид застраховка или здравноосигурителен пакет, то включва мотивирана обосновка на това решение в годишния актюерски доклад.

(4) Когато прецени, че колебанията в квотата на щетите по даден вид застраховка или здравноосигурителен пакет, или за портфейла като цяло, не могат да бъдат покрити от образуваните от дружеството технически резерви и това застрашава финансовата му стабилност, заместник-председателят дава предписание за образуването на запасен фонд или за увеличаването на неговия размер.

(5) Средствата от запасния фонд се използват в случаите, когато резултатът по приложение № 1, метод № 1, т. 3 за даден вид застраховка или здравноосигурителен пакет е отрицателен или след одобрение от заместник-председателя. Освобождаване на запасен фонд по един вид застраховка или здравноосигурителен пакет с цел покриване на отрицателния резултат по друг вид се извършва след одобрение от заместник-председателя. За получаване на одобрението дружеството представя в комисията мотивирана обосновка, съдържаща анализ на отклоненията от средната нетна квота на щети, изследвани за период не по-кратък от 5 години.

(6) Запасният фонд по застраховка на кредити се образува съгласно приложение № 1.

Чл. 7

(1) Резервът за предстоящи плащания се образува за покриване на обезщетения, суми и други плащания по силата на застрахователни, презастрахователни или здравноосигурителни договори, както и на свързаните с тях разходи, по претенции, възникнали преди края на отчетния период, независимо дали са предявени или не, и които не са платени към същата дата. Резервът трябва да отчита всички известни фактори и обстоятелства, които влияят на крайната стойност на плащанията.

(2) Резервът за предстоящи плащания включва:

1. предявени, но неизплатени претенции;

2. възникнали, но непредявени претенции;

3. разходите за уреждане на претенциите.

(3) Не се допуска скрито дисконтиране или намаления в резултат на определяне на настоящата стойност на претенции, които се очаква да бъдат платени в бъдеще, на по-висока стойност или осъществено по друг начин.

(4) Резервът за предстоящи плащания, образуван от застраховател или презастраховател, извършващ дейност по застраховки по раздел II от приложение № 1 от Кодекса за застраховането, или от здравноосигурително дружество, може да се дисконтира след одобрение от заместник-председателя, като се вземе предвид очакваният инвестиционен доход и ако са налице следните условия:

1. очакваният среден срок за изплащане на претенциите е най-малко 4 години след края на отчетния период;

2. застрахователят или презастрахователят разполагат с достатъчно представителни и надеждни данни за изграждане на достоверен модел на уреждането на претенции във времето;

3. използваният процент на дисконтиране не може да бъде по-висок от една от двете стойности, както следва:

Чл. 8

(1) Размерът на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 1 се изчислява по метода “Претенция по претенция”, съгласно който в него се включва очакваният размер на плащанията за всяка предявена, но неплатена претенция.

(2) За изчисляване на размера на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 1 може да се прилагат и статистически методи след одобрение от заместник-председателя, ако при прилагането им размерът на резерва е най-малко равен на този, изчислен по реда на ал. 1.

(3) Претенциите по застрахователни или презастрахователни договори, предявени по съдебен ред, по които има произнасяне на съда, се включват в резерва с пълния размер на уважената претенция, в т.ч. за присъдените лихви и разноски.

(4) Претенциите по застрахователни или презастрахователни договори, предявени по съдебен ред, за които дружеството е уведомено и по които няма произнасяне на съда, или които са били отхвърлени на предходна инстанция, преди решението да е влязло в сила, се включват в резерва, като цената на исковете, заедно с дължимите лихви и известните разноски по делата, се коригират с коефициент.

(5) Коефициентът по ал. 4 се изчислява ежегодно към 31 декември от всяко дружество, като стойността му не може да бъде по-ниска от отношението между:

1. общия размер на исковете, уважени с влезли в сила решения, срещу дружеството и на съдебните спогодби през предходните три години (в т. ч. за главница, лихва и разноски) и

2. общия размер на предявените претенции по исковите молби, по които са били постановени влезлите в сила решения по т. 1 и са били постигнати съдебните спогодби.

(6) Коефициентът по ал. 4 се изчислява по видове застраховки. По застраховките по раздел II, буква А, т. 10.1 от приложение № 1 към Кодекса за застраховането се изчислява отделно за имуществени и неимуществени вреди.

(7) Към документите и в сроковете по чл. 99, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането дружествата представят стойностите на използваните коефициенти по видове застраховки и справка, съдържаща информация за:

1. съдебните решения и съдебните спогодби по дела по застрахователни (здравноосигурителни) претенции, които са влезли в сила в тригодишния период преди датата на представяне на справката и размера на присъдената или договорената сума (в т. ч. за главница, лихви и разноски) и

2. исковите молби, във връзка с които са били произнесени влезлите в сила съдебни решения или са били постигнати съдебните спогодби и размера на предявените претенции (в т. ч. за главница, лихви и съдебни разноски).

(8) Коефициентът се прилага за една финансова година, като за всяка следваща се преизчислява на база предходен тригодишен период.

(9) Резервът по чл. 7, ал. 2, т. 1 включва и неизплатените задължения с настъпил падеж по застраховки по раздел I от приложение № 1 от Кодекса за застраховането.

Чл. 9

(1) Резервът по чл. 7, ал. 2, т. 2 включва размера на непредявените претенции по събития, възникнали преди края на отчетния период, както и размера на претенциите, които могат да бъдат възобновени.

(2) Резервът по чл. 7, ал. 2, т. 2 се изчислява, както следва:

1. по метода, описан в приложение № 2 - този метод не се прилага по застраховките по раздел II, буква “А”, т. 10 - 13 от приложение № 1 от Кодекса за застраховането и по застраховките, по които значителна част от възникналите, но непредявени претенции се предявява със закъснение повече от една година;

2. чрез прилагане на статистически методи, отчитащи тенденциите в развитието на претенциите и тяхното предявяване във времето, инфлацията, индивидуалните характеристики на портфейла на дружеството и други фактори, като се правят допускания до каква степен наблюдаваните тенденции ще имат отражение за бъдещото развитие; тези методи се прилагат от дружества, които разполагат с достатъчно представителна и надеждна статистика за развитието на претенциите по съответните застраховки;

3. в процент от предявените претенции, от спечелените премии или от премийния приход за периода, за който се очаква да са възникнали събития, които не са били обявени; размерът на процента за съответния период се одобрява предварително от заместник-председателя; този метод се използва от дружества, които не разполагат с достатъчно представителна и надеждна статистика за развитието на претенциите по съответните застраховки.

(3) При одобряване на процента по ал. 2, т. 3 заместник-председателят взема предвид тенденциите, които се наблюдават на пазара, в развитието на претенциите и тяхното предявяване във времето по съответните застраховки.

(4) Когато по даден вид застраховка се покриват рискове от различно естество, включително имуществени вреди, неимуществени вреди, пропуснати ползи и други, резервът по чл. 7, ал. 2, т. 2 се изчислява отделно за претенциите във връзка с всеки от тези рискове. В тези случаи при всяко от изчисленията на резерва дружеството може да прилага различни методи, които са най-подходящи с оглед определяне на бъдещите задължения на дружеството във връзка с тези претенции.

(5) Методът за образуване на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 2 към края на финансовата година по застраховките по раздел II, буква “А”, т. 10.1 от приложение № 1 от Кодекса за застраховането подлежи на предварително одобрение от заместник-председателя. В този случай застрахователите представят ежегодно до 31 януари следващата година мотивирано искане, съдържащо подробно описание на:

1. използвания метод за изчисление Размерът на резерва се определя по няколко метода, един от които е верижно-стълбов метод. Изчисленията на база данни за изплатените претенции и на база данни за предявените претенции се извършват отделно. Начинът на определяне на използваните при прогнозиране на очаквания размер на претенциите, които ще се предявят със закъснение, коефициенти на развитие се описва подробно и се мотивира. Коефициентите на развитие при използване на верижно-стълбов метод се определят по данни на застрахователя, по пазарни данни и по данни на застрахователя и пазарни данни, участващи с различна тежест, определена в зависимост от степента на достоверност на данните на застрахователя.

2. обосновката за избора на посочения метод Резултатите от всички използвани от застрахователя методи за определяне на размера на резерва се описват подробно, анализират се и се сравняват. Изборът на метод за образуване на резерва се извършва отделно за претенции във връзка с имуществени и неимуществени вреди, като резултатите за размер на резерва по избраните методи се сумират. При избора на метод за образуване на резерва застрахователят извършва тест за адекватност на размера му. Достатъчността на размера се доказва чрез сравнение с пазарно определен бенчмарк или стойност. Резултатът за размер на резерва за възникнали, но непредявени претенции към края на годината, определен по избрания от застрахователя метод, не може да бъде по-нисък от пазарния дял на застрахователя в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции. Общият за пазара очакван размер на непредявените претенции към края на годината се определя със заповед на заместник-председателя на база пазарни данни за период от най-малко 10 години. Пазарният дял на застрахователя се определя на база броя на застрахованите МПС, претеглен с относителния дял на размера на общия за пазара очакван размер на непредявените претенции за съответната година на събитие. Броят на застрахованите МПС за дадена година на събитие се определя като средноаритметична стойност на броя на МПС по действащи към началото, средата и края на всеки месец договори. Броят на застрахованите МПС след 2007 г. включително се определя от заместник-председателя по данни, представени от застрахователите в КФН на основание чл. 294 от Кодекса за застраховането. С оглед отчитане на спецификите на портфейла, след представяне на мотивирана обосновка в КФН, застрахователите могат да коригират пазарния си дял в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции със следните коефициенти:

3. статистическата информация, въз основа на която са направени изчисленията Застрахователят е необходимо да е изградил вътрешни процеси и процедури, чрез които да подсигури подходящи, пълни и достоверни данни, използвани при изчисление на резервите съгласно приложение № 6. Корекция на данните, на база на които се определя резервът, се допуска единствено по отношение размера на големи щети, чиято стойност при по-малък на брой предявени (платени) щети води до съществени отклонения в размера на резерва. В този случай се извършва изглаждане на данните, като размерът на големите щети над определена стойност се разхвърли в различните периоди от съответната година (тримесечие), през която е възникнала щетата, при което общият размер на предявените/изплатените претенции за съответната година (тримесечие) на събитие остане непроменен. Ако данните на застрахователя не отговорят на горните изисквания и не са с необходимото качество, за да могат да се приложат подходящи актюерски методи и техники, при определяне на стойността на резерва за възникнали, но непредявени претенции, застрахователят следва да използва пазарни данни и подходи за оценка, базирани на пазарни данни. За определяне размера на резерва всеки застраховател е необходимо да разполага с данни, включващи следния минимален формат: дата на събитие; дата на предявяване на претенцията; дата на издаване на полицата; номер на полицата; номер на щетата; вид на претенцията (претърпени вреди); предявена сума; промени в размера на резерва за предявени, неизплатени претенции и дата на извършване на промяната; размер (размери) на изплатената щета; дата (дати) на плащане/отказ. Застрахователите представят в КФН в електронен вид заверени с електронен подпис данни за броя и стойността на предявените и изплатени претенции към края на всяко едно тримесечие до 10-о число на следващия месец във формата на таблица съгласно приложение № 5. КФН публикува на интернет страницата си агрегираните пазарни данни за броя и стойността на предявените и изплатени претенции към края на съответното тримесечие.

4. обосновката на направените експертни допускания и преценки, залегнали в използвания метод, включително относно процента на инфлация, модела на бъдещо развитие на претенциите по тези застраховки, заложената добавка за риск от отклонение от тези допускания и други.

(6) Ако дружеството не образува резерв по чл. 7, ал. 2, т. 2 по даден вид застраховка, то включва мотивирана обосновка за това решение в годишния актюерски доклад.

Чл. 10

Размерът на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 3 се определя за всеки вид застраховка, като се включат всички разходи, които могат да бъдат предвидени и които са свързани с изплащане на обезщетенията, сумите и другите плащания по застрахователни договори, по следния начин:

1. разходи, които могат да бъдат отнесени към всяка претенция, се включват по тяхната прогнозна стойност за всяка претенция;

2. разходи, които не могат да бъдат отнесени към конкретна претенция, се разпределят по видове застраховки на базата на премиен приход, брой или стойност на претенциите.

Чл. 11

(1) Пренос-премийният резерв се образува за покриване на претенциите и административните разходи, които се очаква да възникнат по съответния застрахователен или презастрахователен договор след края на отчетния период.

(2) Пренос-премийният резерв включва частта от премийния приход по договорите, действащи към края на отчетния период, намален с аквизиционните разходи, таксите и отчисленията, заложени в застрахователно-техническия план или в техническия план на презастрахователя, наричани по-нататък “техническия план”, отнасяща се за времето между края на отчетния период и датата, на която изтича срокът на застрахователния или презастрахователния договор, съответно датата на следващия падеж на премията - за застраховки по раздел I от приложение № 1 от Кодекса за застраховането.

(3) Когато признаването като разход на заложените в техническия план аквизиционни разходи, такси и отчисления във фондове се отлага за следващ отчетен период, пренос-премийният резерв включва частта от премийния приход по договорите, действащи към края на отчетния период, отнасяща се за времето между края на отчетния период и датата, на която изтича срокът на застрахователния или презастрахователния договор, съответно датата на следващия падеж - за застраховки по раздел I от приложение № 1 от Кодекса за застраховането.

(4) Базата за определяне на пренос-премийния резерв съответства на базата за признаване на премийния приход в годишния отчет на дружеството.

(5) Размерът на пренос-премийния резерв се изчислява по метода на точната дата, съгласно който частта от премията, която се пренася за следващия отчетен период, се определя в зависимост от датата, на която договорът влиза в сила и датата на изтичането на срока му. Премията се умножава с коефициент на разсрочване, получен като съотношение между броя на дните, през които договорът ще бъде в сила през следващия отчетен период, разделен на срока на договора, изразен в брой дни.

(6) Размерът на пренос-премийния резерв може да бъде изчислен и по други методи след одобрение от заместник-председателя.

(7) Когато нивото на риск през срока на договора не е равномерно и се очаква то да варира, се правят корекции на така изчисления пренос-премиен резерв, като разпределянето на премията се извършва съобразно разпределението на претенциите през периода на покритие и нивото на очаквания риск през бъдещите отчетни периоди.

(8) Пренос-премийният резерв се изчислява по реда на чл. 13, ал. 2 за застрахователни договори по т. 2 от раздел IІ, буква „А“ от приложение № 1 от Кодекса за застраховането, по които:

1. застрахователят предлага гарантирано покритие за повече от една година;

2. са използвани таблици за заболеваемост при калкулиране на премиите;

3. премията е постоянна за целия срок на договора при нарастващо ниво на риск или премията нараства с по-бавни темпове от нарастването на нивото на риск;

4. не е предвидена възможност за увеличаване на премията или за намаляване на плащанията.

(9) Общият размер на заложените в застрахователно-техническия план по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите административни и аквизиционни разходи не може да надвишава 20 % от стойността на застрахователната премия, намалена с всички законово определени такси, данъци и отчисления.

Чл. 12

(1) Резервът за неизтекли рискове се образува за покриване на рискове за времето между края на отчетния период и датата, на която изтича срокът на застрахователния или презастрахователния договор, за да се покрият плащанията и разходите, свързани с тези рискове, които се очаква да превишават образувания пренос-премиен резерв.

(2) Дружеството образува резерв за неизтекли рискове, когато за последните 3 години, включително текущата, резултатът по приложение № 3 е отрицателен. В този случай дружеството представя в комисията актюерски разчет за достигане на достатъчност на премиите.

(3) Размерът на резерва за неизтекли рискове се определя съгласно приложение № 4.

Чл. 13

(1) Математическият резерв се образува за посрещане на бъдещи плащания по застраховките по раздел I, т. 1 - 5 от приложение № 1 от Кодекса за застраховането.

(2) Математическият резерв се изчислява по проспективен метод, като включва:

1. разликата между:

2. допълнителна сума за административни разходи - получена като разлика между настоящата стойност на очакваните бъдещи административни разходи, на база техническия план по съответната застраховка и благоразумна преценка за бъдещите им стойности, и настоящата стойност на добавките за административни разходи в очакваните бъдещите премии съгласно техническия план.

(3) В случаите, при които поради характеристиките на договора е невъзможно прилагането на проспективен метод, за изчисляването на математическия резерв се прилага ретроспективен метод, представляващ разликата между:

1. сумата от премийния приход, намален със заложените в техническия план аквизиционни разходи, и натрупания доход, и

2. сумата от акумулираната стойност на извършените застрахователни плащания, включително образувания резерв за предстоящи плащания, и признатите административни разходи, калкулирани в премията - в размер, заложен в техническия план.

(4) Базата за определяне на математическия резерв съответства на базата за признаване на премийния приход в годишния отчет на дружеството.

(5) Използваният метод за изчисляване на математическия резерв трябва да бъде основан на благоразумни актюерски оценки, като отчита и метода за оценка на активите, които служат за покритие.

(6) Статистическите елементи при оценката на резерва и калкулираните добавки за разходи се определят на базата на благоразумни допускания, като се вземат предвид условията по застрахователния договор, вида на договора и очакваната стойност на бъдещите административни разходи и комисиони.

(7) Методът за изчисление на техническите резерви или основите за изчисленията не могат да се променят необосновано, с изключение на случаите, когато това се прави с цел адекватно разпределение на дохода по застрахователните договори за периода на действие на всеки договор.

(8) При периодично плащане на премиите очакваните бъдещи нето премии по ал. 2, т. 1, буква “б” може да се модифицират с цилмерова квота, която отразява настоящата стойност на непогасените аквизиционни разходи.

(9) Алинея 7 не се прилага от застрахователи, които посочват в актива на баланса отложени аквизиционни разходи по застраховките, по които се образува математически резерв.

(10) Максималният размер на използваната техническа лихва при изчисленията на премиите и резервите е 3,5 на сто.

(11) Използваните таблици за смъртност трябва да отразяват националния опит и/или поведението на застрахователната съвкупност.

(12) Математическият резерв по даден застрахователен договор не може да бъде отрицателен и не може да бъде по-малък от размера на гарантираната откупна стойност към момента на определянето му.

(13) Математическият резерв е сума от индивидуалните резерви, изчислени поотделно за всеки действащ застрахователен договор.

Чл. 14

Капитализираната стойност на пенсиите е математически резерв, определен по реда на чл. 13 по застраховките по раздел I, т. 1, буква “б” от приложение № 1 от Кодекса за застраховането.

Чл. 15

(1) Основата и методите за изчисляване на техническите резерви по застраховките по раздел I от приложение № 1 от Кодекса за застраховането, включително разпределения по застрахователните договори доход - при застрахователните договори с участие в дохода от инвестиции, са публични. В годишния актюерски доклад, представян в комисията, застрахователите посочват: общия доход от инвестиции на техническите резерви и начина, по който е определен; частта от този доход, разпределен по застрахователните договори, и базата, на която е направено разпределението.

(2) Разпределянето на доход по застрахователните договори с участие в дохода от инвестиции се извършва на базата на индивидуалния размер на математическия резерв или на капитализираната стойност на пенсиите през текущата година, съгласно условията на договора.

(3) Разпределеният доход се изплаща на застрахованите или на третите ползващи се лица или се включва в математическия резерв или в капитализираната стойност на пенсиите по договорите.

Чл. 16

(1) Резервът за бъдещо участие в дохода се образува по застраховките със спестовен елемент по раздел I от приложение № 1 от Кодекса за застраховането за покриване на очакваните бъдещи неблагоприятни отклонения в дохода от инвестиции.

(2) Резервът за бъдещо участие в дохода се използва за допълване на дохода за разпределение по застрахователните договори или за попълване недостига на доход от инвестиции за покриване на техническата лихва.

(3) Източник за образуване на резерва за бъдещо участие в дохода е разликата между дохода от инвестиции, намален с техническата лихва, и действително разпределената сума по чл. 15.

(4) Образуваният резерв за бъдещо участие в дохода подлежи на разпределение между застрахователните договори в срок от пет години.

Чл. 17

(1) Резервът по застраховка “Живот”, свързана с инвестиционен фонд, се образува за покриване задълженията на застрахователя по застрахователни договори, при които инвестиционният риск се носи от застрахования или третото ползващо се лице.

(2) Резервът по ал. 1 включва задълженията на застрахователя, които се определят от стойността и/или нетния доход от предварително определени в застрахователния договор активи или индекс. Нетният доход може да бъде намален с разходи за управление на инвестиционния фонд, чийто размер не може да е по-висок от 10 на сто от реализирания нетен доход.

(3) По застраховка “Живот”, свързана с инвестиционен фонд, за покриване на рискове по т. 1, 2, 4, 5 и 6 от раздел I на приложение № 1 от Кодекса за застраховането, както и на гарантирани откупни стойности и на разходи, свързани със застрахователната дейност, се образуват съответните резерви по чл. 4, ал. 1.

Чл. 18

(1) Резервът за бонуси и отстъпки се образува за посрещане на задълженията за плащане на суми, предназначени за застраховащи, застраховани, осигурени и за трети ползващи се лица, под формата на бонуси и отстъпки, произтичащи от развитието на риска.

(2) Резервът за бонуси и отстъпки включва:

1. суми, които са предназначени за застраховащи, застраховани, осигурени и за трети ползващи се лица, под формата на бонуси, и които не са изплатени към края на отчетния период;

2. участия в положителния резултат, които не са изплатени;

3. суми до размера, до който те представляват частично връщане на премии, отнасящи се за текущия отчетен период, с изключение на случаите, в които намалението е направено в началото на срока на действие на договора при плащането на премията.

(3) Резервът включва бонуси и отстъпки до размера, до който те не са включени в друг образуван резерв или не са отчетени като разход за отчетния период.

Чл. 19

Застраховател или презастраховател, извършващ пасивно презастраховане, отчита дела на презастрахователите в образуваните технически резерви съгласно условията на презастрахователните договори.

Чл. 20

Застраховател, извършващ активно презастраховане, образува видовете резерви по раздели I и II съгласно условията на презастрахователния договор.

Чл. 21

Застраховател, извършващ съзастраховане, образува видовете резерви по раздели I и II, като отчита дела си съгласно условията на съзастрахователния договор.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. “Дружество” е застрахователното акционерно дружество, взаимозастрахователната кооперация, презастрахователното акционерно дружество, застрахователят от трета държава, извършващ застрахователна дейност в Република България чрез клон, регистриран по Търговския закон, презастрахователят от трета държава, извършващ презастрахователна дейност в Република България чрез клон, регистриран по Търговския закон, и здравноосигурителното дружество.

2. “Нетна квота на щетите” е отношението между нетните възникнали претенции и нетните спечелени премии за същия период.

3. “Нетни възникнали претенции” са претенциите, отнасящи се до застрахователни събития, настъпили през отчетния период, намалени с дела на презастрахователите. Определят се като сума от извършените плащания и разходите за уреждане на претенции през текущата година, намалени с възстановените обезщетения и суми от презастрахователи, и разликата между резерва за предстоящи плащания в края на годината и резерва за предстоящи плащания в началото на годината (без дела на презастрахователите в резерва за предстоящи плащания).

4. “Нетни спечелени премии” е частта от премийния приход, отнасящ се до поетия от дружеството риск през отчетния период, намален с дела на презастрахователите. Определя се като сума от премиите през текущата година, намалени с отстъпените премии на презастрахователи, и разликата между пренос-премийния резерв в началото на годината и пренос-премийния резерв в края на годината (без дела на презастрахователите в пренос-премийния резерв).

5. “Претенция” е възникналото право на застрахован, осигурено лице или на трето ползващо се лице за получаване на плащане по застрахователен или здравноосигурителен договор, което право е било предявено или може да бъде предявено и пред застрахователя или здравноосигурителното дружество. В застраховането “претенция” и “щета” са синоними.

6. “Технически план” е аналитичното представяне на съставните елементи на застрахователната, презастрахователната или здравноосигурителната премия.

7. “Аквизиционни разходи” са разходите, произтичащи от сключване или подновяване на застрахователните, презастрахователните или здравноосигурителните договори, които могат да бъдат:

8. “Административни разходи” са разходите по събиране на премии, обслужване на застрахователните договори и презастраховането, обработване на бонуси и намаления и управление на застрахователния или презастрахователния портфейл.

9. “Разходи за уреждане на претенции” са разходите за уреждане на претенции за изплащане на застрахователни, презастрахователни или здравноосигурителни обезщетения, суми или други задължения на дружеството на основание на застрахователни, презастрахователни или здравноосигурителни договори, независимо дали са направени от наетия щатен персонал на дружеството, или са разходи за външни услуги.

10. “Отложени аквизиционни разходи” са аквизиционните разходи, отнасящи се до неизтеклия период на застрахователно, презастрахователно или здравноосигурително покритие по действащи към края на отчетния период и влезли в сила през същия период застрахователни, презастрахователни или здравноосигурителни договори, които са пренесени в следващи отчетни периоди.

11. “Премиен приход” е признатият във финансовия отчет на застрахователя, презастрахователя или здравноосигурителното дружество премиен приход.

12. “Нетен премиен приход” е премийният приход, намален с отстъпените премии на презастрахователи или ретроцесионери.

13. “Нето премии” е настоящата стойност на очакваните бъдещи плащания, разсрочена за срока на плащане на премиите.

§ 2

За застрахователните договори с участие в дохода от инвестиции, сключени преди датата на влизане в сила на тази наредба, се прилагат правилата за участие в дохода съгласно чл. 17 от Наредбата за реда и методиката за образуване на застрахователните и здравноосигурителните резерви, приета с Постановление № 13 на Министерския съвет от 24 януари 2003 г. (ДВ, бр. 10 от 2003 г.).

§ 3

Максималният размер на техническата лихва по чл. 13, ал. 10 се прилага само по застрахователните договори, сключени след 1 октомври 2006 г.

§ 4

Наредбата за реда и методиката за образуване на застрахователните и здравноосигурителните резерви, приета с Постановление № 13 на Министерския съвет от 24 януари 2003 г. (ДВ, бр. 10 от 2003 г.), се отменя.

§ 5

В Наредба № 21 от 2005 г. за собствените средства и границата на платежоспособност на застрахователите и здравноосигурителните дружества (обн., ДВ, бр. 29 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 22 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 14, ал. 2:

2. Навсякъде в приложение № 1 към чл. 20, ал. 2 текстът “чл. 13, ал. 3 от Наредбата за реда и методиката за образуване на застрахователните и здравноосигурителните резерви” се заменя с “чл. 11, ал. 3 от Наредба № 27 от 2006 г. за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и на здравноосигурителните резерви”.

§ 6

В Наредба № 24 от 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства (ДВ, бр. 25 от 2006 г.), в чл. 17, ал. 1 се правят следните изменения:

1. Основният текст се изменя така: “За удостоверяване на настъпването на пътнотранспортното произшествие се представят оригинал на протокол за пътнотранспортно произшествие, констативен протокол или удостоверение, изготвени от органите на Министерството на вътрешните работи, и:”.

2. Точка 1 се заличава.

§ 7

Наредбата се издава на основание § 12, ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 4 от Кодекса за застраховането и е приета с решение № 55-Н от 29.III.2006 г. на Комисията за финансов надзор.

§ 8

Комисията за финансов надзор дава указания по прилагането на наредбата. Председател: Ап. Апостолов

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 6, ал. 6 Методи за образуване на запасен фонд по застраховка на кредити

За образуване на запасен фонд по застраховка на кредити застрахователят прилага един от следните методи: Метод № 1 1. По застраховка на кредити застрахователят образува запасен фонд, който служи за покриване на отрицателния резултат по този вид застраховка за финансовата година. 2. Към запасния фонд за всяка финансова година се отнасят 75 % от положителния резултат по застраховка на кредити, изчислен съгласно т. 3, но не повече от 12 % от премията, намалена с отстъпената на презастрахователи премия, докато акумулираният размер на запасния фонд достигне 150 % от най-високия размер на годишната премия, получена през последните 5 финансови години, намалена с отстъпената премия на презастрахователи. 3. Резултатът за образуване на запасен фонд се изчислява по следната формула: Рт = П - ОП + ПК + ПРн - ПРкр - О + ВО + РПн - РПкр, където: Рт е резултатът за образуване на запасен фонд; П - премийният приход през текущата година по застраховка на кредити, намален с частта на калкулираните в премията добавки за разходи; ОП - отстъпените премии на презастрахователи по застраховка на кредити; ПК - приходът от презастрахователни комисиони по застраховка на кредити; ПРн - пренос-премийният резерв по застраховка на кредити, намален с дела на презастрахователите в резерва, в началото на годината; за целите на тези изчисления в пренос-премийния резерв (включително дела на презастрахователя) не се включват добавките за разходи съгласно техническия план; ПРкр - пренос-премийният резерв по застраховка на кредити, намален с дела на презастрахователите в резерва, в края на годината; за целите на тези изчисления в пренос-премийния резерв (включително дела на презастрахователя) не се включват добавките за разходи съгласно техническия план; О - изплатените обезщетения и суми през текущата година по застраховка на кредити; ВО - възстановените от презастрахователи обезщетения и суми по застраховка на кредити; РПн - резервът за предстоящи плащания в началото на годината по застраховка на кредити, намален с дела на презастрахователите в резерва; РПкр - резервът за предстоящи плащания в края на годината по застраховка на кредити, намален с дела на презастрахователите в резерва. Метод № 2 1. По застраховка на кредити застрахователят образува запасен фонд, който служи за покриване на отрицателния резултат по този вид застраховка за финансовата година. 2. Минималният размер на запасния фонд е 134 % от средния годишен премиен приход за последните 5 финансови години, намален с отстъпените премии на презастрахователи и увеличен с получените премии по активно презастраховане. 3. За всяка финансова година с положителен резултат по този вид застраховка 75 % от него се заделят за образуване на запасен фонд, докато резервът достигне минималната сума, определена в т. 2. Метод № 3 1. По застраховка на кредити се образува запасен фонд с цел изравняване на превишение на нетната квота на щетите над средната. 2. Запасният фонд се изчислява по следния метод: Всички изчисления се правят във връзка с приходите и разходите, които са за сметка на застрахователя (без дела на презастрахователите). Всяка финансова година, при която нетната квота на щетите е по-ниска от средната нетна квота на щетите за разглеждания период, към запасния фонд се отнася сума, получена като произведение от разликата между двата коефициента и спечелените премии. Увеличаването на запасния фонд се извършва до момента, в който акумулираната сума на запасния фонд достигне 6 пъти стандартното отклонение на нетната квота на щетите за разглеждания период от средната нетна квота на щетите, умножена по спечелените премии за финансовата година. Когато нетната квота на щетите за дадена финансова година е по-висока от средната нетна квота на щетите, размерът на запасния фонд се намалява със сума, получена като произведение от разликата между двата коефициента и спечелените премии за финансовата година. Независимо от развитието на щетите 3,5 % от изискуемата сума за запасен фонд ще бъде отнасяна всяка година към резерва до достигане или възстановяване на изискуемата сума. Продължителността на разглеждания период следва да бъде не по-малко от 15 и не повече от 30 години. Не е необходимо да се образува запасен фонд, ако няма предявени претенции за разглеждания период. Изискуемата сума за запасен фонд и сумата, която се освобождава, може да се намалят, ако средната нетна квота на щетите за разглеждания период заедно с коефициента на разходи показва, че премията включва добавка за сигурност. Метод № 4 1. По застраховка на кредити се образува запасен фонд с цел изравняване на превишение на нетната квота на щетите над средната. 2. Запасният фонд се изчислява по следния метод: Всички изчисления се правят във връзка с приходите и разходите, които са за сметка на застрахователя (без дела на презастрахователите). Всяка финансова година, при която нетната квота на щетите е по-ниска от средната нетна квота на щетите за разглеждания период, към запасния фонд се отнася сума, получена като произведение от разликата между двата коефициента и спечелените премии. Увеличаването на запасния фонд се извършва до момента, в който акумулираната сума на запасния фонд достигне 6 пъти стандартното отклонение на нетната квота на щетите за разглеждания период от средната нетна квота на щетите, умножена по спечелените премии за финансовата година. Когато нетната квота на щетите за дадена финансова година е по-висока от средната нетна квота на щетите, размерът на запасния фонд се намалява със сума, получена като произведение от разликата между двата коефициента и спечелените премии за финансовата година. Намалението на запасния фонд се извършва до момента, в който той достигне минималния изискуем размер. Минималният изискуем размер е равен на 3 пъти стандартното отклонение на нетната квота на щетите за разглеждания период от средната нетна квота на щетите, умножено по спечелените премии за финансовата година. Продължителността на разглеждания период следва да бъде не по-малко от 15 и не повече от 30 години. Не е необходимо да се образува запасен фонд, ако няма предявени претенции за разглеждания период. Изискуемата сума за запасен фонд и сумата, която се освобождава или с която се увеличава запасният фонд, може да се намалят, ако средната нетна квота на щетите за разглеждания период заедно с коефициента на разходи показват, че премията включва добавка за сигурност и че добавката за сигурност е по-висока от 1,5 пъти стандартното отклонение на нетната квота на щетите за разглеждания период. В този случай въпросната сума трябва да бъде умножена с 1,5 пъти стандартното отклонение и добавката за сигурност.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 9, ал. 2, т. 1 Метод за определяне на резерва за възникнали, но непредявени претенции по чл. 9, ал. 2, т. 1

РВНПт = (ВНПТ-1(1) х (БППт[10,12] х СрППт[10,12])//(БППТ-1[10,12] х СрПП Т-1[10,12])) х Рн, където: РВНПт е резервът за възникнали, но непредявени претенции в края на текущата година (Т); ВНПТ-1(1) - стойността на претенциите, възникнали през предходната година (Т-1) и предявени в рамките на текущата година (Т); БППт[10,12] - броят на претенциите, предявенипрез последните три месеца на текущата година (Т); СрППт[10,12] - средният размер на претенция за предявените през последните три месеца на текущата година (Т) претенции; БППТ-1[10,12] - броят на претенциите, предявени през последните три месеца на предходната година (Т-1); СрПП Т-1[10,12] - средният размер на претенция за предявените през последните три месеца на предходната година (Т) претенции; Рн - факторът, отразяващ очакването за допълнително развитие за периода след изтичане на една година от края на текущата година (Т). Рн се базира на статистиката на дружеството и не може да бъде по-малък от 1. При определяне на средния размер на претенция и при наблюдавани големи отклонения в стойностите на отделните претенции, ако е необходимо, се извършва изглаждане на данните и, в частност, от изчисленията се изключват някои претенции, които имат необичайно високи стойности. В зависимост от характеристиките на различните застраховки и портфейла на дружеството периодът на изследване може да бъде по-дълъг от три месеца - за показателите БППти СрПП. Методът може да се прилага и при определяне на резерва към дата, различна от края на годината, като в този случай отново се изследва едногодишен период, който не съвпада с календарна година.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 12, ал. 2 Определяне на необходимостта от образуване на резерв за неизтекли рискове

Резултатът за определяне на необходимостта от образуване на резерва за неизтекли рискове се изчислява по следната формула: Рт = П + ПРн - ПРкр - О + РПн - РПкр - Р, където: Рт е резултатът за образуване на резерв за неизтекли рискове; П - премийният приход през текущата година по извършвано застраховане и активно презастраховане; ПРн - пренос-премийният резерв в началото нагодината; ПРкр - пренос-премийният резерв в края на годината; О - изплатените обезщетения и суми през текущата година по извършвано застраховане и активно презастраховане; РПн - резервът за предстоящи плащания в началото на годината; РПкр - резервът за предстоящи плащания в краяна годината; Р - признатите през текущия период разходи,калкулирани в премията. Когато се прилага чл. 11, ал. 2, в тази позиция се включват извършените през текущата година административни разходи и останалите разходи, калкулирани в премийния приход през текущата година, в размер, заложен в техническия план.

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 12, ал. 3 Определяне размера на резерва за неизтекли рискове

Размерът на резерва за неизтекли рискове се определя по следната формула: РНР = ПРкр х (К - 1), където: РНР е резервът за неизтекли рискове; ПРкр - пренос-премийният резерв в края на съответния отчетен период, към която дата се определя размерът на резерва за неизтекли рискове; К - коефициентът на достатъчност на пренос премийния резерв. Коефициентът на достатъчност на пренос-премийния резерв се определя по една от следните две формули: К = (О + АР + РПкр - РПн)/(П - Р + ПРн - ПРкр), когато се прилага чл. 11, ал. 2; К = (О + ОР + РПкр - РПн)/(П + ПРн - ПРкр), когато се прилага чл. 11, ал. 3, където: О са изплатените обезщетения и суми през текущата година по извършвано застраховане и активно презастраховане; АР - извършените през текущата година административни разходи; РПкр - резервът за предстоящи плащания в краяна текущата година; РПн - резервът за предстоящи плащания в началото на текущата година; П - премийният приход през текущата година; Р - заложените в техническия план аквизиционни разходи, такси и отчисления във фондове; ПРн - пренос-премийният резерв в началото натекущата година; ПРкр - пренос-премийният резерв в края на съответния отчетен период, към която дата се определя размерът на резерва за неизтекли рискове; ОР - отчетените през текущия период разходи,калкулирани в премията.

Приложение 5

Приложение № 5 към чл.8а, ал. 4 Определяне размера на допълнителния резерв за предявени, неизплатени претенции по чл. 8а Размерът на допълнителния резерв за предявени, неизплатени претенции се определя по следната формула: ДРПНПn = РПНП х (К – 1), където: ДРПНПn е допълнителният резерв за предявени, неизплатени претенции към края на съответния отчетен период; n – съответният отчетен период, който може да бъде: – краят на текущата година, към който момент се извършва тест за достатъчност на образувания преди 12 месеца резерв за предявени, неизплатени претенции, или – краят на първо, второ или трето тримесечие на следващата година, към която дата се образува допълнителен резерв за неизплатените до този момент претенции, предявени преди датата, към която е установен недостиг на образувания резерв; РПНП – размерът на резерва за неизплатени към края на съответния отчетен период претенции, предявени преди момента, към който е установен недостиг на резерва; К – коефициентът на достатъчност на резерва за предявени, неизплатени претенции. Коефициентът е със стойност, по-голяма от единица. Коефициентът на достатъчност на резерва за предявени, неизплатени претенции се определя по следната формула: К = ИП/РНП, където: ИП са изплатените през текущата година претенции по събития, предявени преди края на предходната година, и РНП – частта от образувания резерв за предявени, неизплатени претенции към края на предходната година, съответстваща на изплатените през текущата година претенции по събития, предявени преди края на предходната година. При наличие на условията по чл. 8а, ал. 6 по видовете застраховки с малък относителен дял в портфейла на дружеството или с ниска честота на събитията и брой на изплатените през текущата година претенции под 10 % от общия брой на изплатените по всички видове застраховки претенции коефициентът на достатъчност на резерва за предявени, неизплатени претенции се определя на база данни за последните три години по следната формула: К = ( ИПn / РНПn + ИПn-1 / РНПn-1 + ИПn-2 / РНПn-2 ) / 3, където: ИПn са изплатените през текущата «n» година претенции по събития, предявени преди началото на текущата година; РНПn – частта от образувания резерв за предявени, неизплатени претенции към началото на текущата «n» година, съответстваща на изплатените през текущата година претенции по събития, предявени преди началото на текущата година; ИПn-1 – изплатените през предходната «n-1» и текущата «n» година претенции по събития, предявени преди началото на предходната година; РНПn-1 – частта от образувания резерв за предявени, неизплатени претенции към началото на предходната «n-1» година, съответстваща на изплатените през предходната «n-1» и текущата «n» година претенции по събития, предявени преди началото на предходната година; ИПn-2 – изплатените през последните три години: «n-2» (годината, предшестваща предходната година); предходната «n-1» и текущата «n» година, претенции по събития, предявени преди началото на годината «n-2», предшестваща предходната година; РНПn-2 – частта от образувания резерв за предявени, неизплатени претенции към началото на годината «n-2», предшестваща предходната година, съответстваща на изплатените през последните три години претенции по събития, предявени преди началото на годината «n-2», предшестваща предходната година.

Приложение 6

Приложение № 6 към чл. 9, ал. 5 Мотивираното искане за одобрение на метода за образуване на резерва за възникнали, но непредявени претенции съдържа: 1. По отношение на т. 1: Да се представи подробно описание на приложените при определяне размера на резерва методи. По отношение на начина на определяне на използваните при прогнозиране на очаквания размер на претенциите, които ще се предявят със закъснение, коефициенти на развитие да се разгледа: а) стойността на коефициентите на развитие за всяка година на събитие или отношението между претенциите, които се предявяват през дадена година на развитие, и предходната година; б) наличието на тенденция на увеличение, намаление или промяна в стойността на коефициентите. При проявяване на такава тенденция тя трябва да бъде отразена при определяне на използвания за прогнозиране на непредявените претенции коефициент. С оглед на това коефициентите на развитие могат да бъдат определени като среднопретеглени или средноаритметични величини на база само на последните няколко периода, през които стойностите им са близки. Определяне на стойността на коефициентите може да се извърши и като се дава различна тежест на коефициентите за минали периоди, като колкото е по-близък периодът до момента на оценка на резерва, толкова тежестта е по-висока. Избраният подход може да се приложи при определяне на всички коефициенти на развитие или само на тези, при които се наблюдава определена тенденция; в) наличието на големи колебания в стойностите на коефициентите на развитие. В случай че е извършено изглаждане на стойността на коефициентите на развитие, то е необходимо подробно да се опишат използваните за това методи, като се сравни стойността на коефициентите и стойността на получените резултати за размера на резерва, преди и след изглаждането; г) начинът на определяне на стойността на използвания при верижно-стълбовия метод краен коефициент на развитие (т.нар. tail factor), отразяващ очакваната стойност на претенциите след последна година на развитие; д) наличието на достатъчно достоверни и представителни данни за отделните хомогенни групи рискове и необходимостта от използване на пазарни данни при определяне стойността на коефициентите на развитие с оглед стабилизиране на техните стойности. Изчисленията на резерва могат да се извършат при използване на коефициенти на развитие, получени по пазарни данни, или по данни на застрахователя и пазарни данни, участващи с различна тежест, определена в зависимост от степента на достоверност на данните на застрахователя. Степента на достоверност на данните на застрахователя се определя от застрахователя в зависимост от качеството на данните му, обема на портфейла и наличието на исторически опит. Използваната от застрахователя тежест на собствените и пазарните данни следва да бъде обоснована. 2. По отношение на т. 2: Да се опишат подробно, анализират и сравнят резултатите от всички използвани от застрахователя методи за определяне на размера на резерва, като задължително се представят резултатите при използване на: а) верижно-стълбов метод, приложен на база акумулираната стойност на предявените претенции; б) верижно-стълбов метод, приложен на база акумулираната стойност на изплатените претенции, при коефициенти на развитие определени: по данни на застрахователя; по пазарни данни и по данни на застрахователя и пазарни данни, участващи с различна тежест, определена в зависимост от степента на достоверност на данните на застрахователя. 3. По отношение на т. 3: 3.1. Застрахователят е необходимо да е изградил вътрешни процеси и процедури, чрез които да подсигури подходящи, пълни и достоверни данни, използвани при изчисление на резервите. Това означава, че данните трябва: а) да са достатъчно подробни, за да позволяват да се идентифицира спецификата на всички рискове и тяхното поведение и влияние; б) да обхващат достатъчно продължителен период от време, така че да бъде възможно използването на подходящи актюерски техники, отразяващи тенденциите на развитие; в същото време информацията да е консистентна за времевите периоди, като данните да не са противоречиви и променливи; всички значими отклонения трябва да бъдат определени и анализирани; в) да са подходящи, реалистични и представителни по отношение на хомогенните рискови групи (с близко развитие на честотата и средния размер на претенциите, като например: непредявени претенции във връзка с имуществени; непредявени претенции във връзка с неимуществени вреди; пропуснати ползи и загуба на доход; възобновени претенции и др.), да позволяват да се проследят тенденциите на развитие и спецификите на поведението и влиянието на отделните рискове, които се отразяват върху стойността на резерва; да дават възможност да се изберат подходящи допускания и методика за оценка; г) да липсват материални грешки и пропуски, информацията да е навременна, надеждна, достоверна и сигурна. 3.2. По отношение на представените от застрахователите в КФН данни за броя и стойността на предявените и изплатени претенции към края на всяко едно тримесечие: 3.2.1. с оглед осигуряване съпоставимост на данните е необходимо: а) данните, отнасящи се за броя и размера на предявените и изплатени претенции да се посочват в акумулиран вид, т.е. стойността за всеки следващ период да включва предходните; б) стойностите до 2006 г. включително да включват и данни по застраховка „Зелена карта“; в) данните да включват и гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; г) в стойността на изплатените претенции да не се включват разходите за ликвидация на щети; д) в стойността на изплатените претенции да не се включват приходите от регреси; е) да не се извършва корекция на размера на големите щети; ж) стойността на предявените претенции да се определи, както следва: – за предявени и изплатени претенции – размерът на изплатената сума; – за предявени, но неизплатени претенции – размерът, с който стойността на претенцията е включена в резерва за предстоящи плащания към края на отчетния период; з) данните за броя на предявените (изплатените) претенции е необходимо да съответстват на данните за тяхната стойност, като например: – отказите не следва да се включват в броя на предявените претенции; – при изплащане на претенциите на части е необходимо в данните за броя на претенциите за всеки един период да се отрази частта, пропорционална на изплатената сума; и) при възобновени претенции за година на предявяване на претенцията да се приеме датата на повторното предявяване на претенцията; 3.2.2. данните се представят във формата на таблица със следното съдържание: – по отношение на годишните данни: – по отношение на представените тримесечни данни: 4. По отношение на т. 4: В искането си за одобрение на метод отговорният актюер е необходимо да представи и обоснове всички извършени корекции на данните, използвани допускания и преценки, включително: а) да даде оценка на адекватността на получения резултат за размер на резерва по различните използвани методи и да обоснове достатъчността на резерва по избрания метод; б) да опише начина на определяне на коефициентите на развитие, като анализира измененията в техния размер по години на събитие и разгледа техните стойности, определени чрез различни подходи; в) да анализира до каква степен данните, на база на които се изчислява резервът, съответстват на горните условия, като оценката на качеството на данните се извърши за всяка отделна хомогенна група рискове; да се извърши преглед на: консистентността на данните; тенденциите в промяната на факторите на развитие; акумулирания размер на броя и стойността на предявените и изплатени претенции по години на събитие; промените в честотата на щетите и средната стойност на една щета; г) да разгледа случаите, при които е необходимо да се използват пазарни данни с оглед да се допълни недостигът или да се подобри качеството на собствените данни; д) да обоснове направените експертни допускания, приетия за използване модел на развитието на претенциите, както и възможните неблагоприятни отклонения от очакваното развитие на риска.

Приложение 7

Приложение № 7 към чл. 11а, ал. 3 Определяне размера на допълнителния резерв по чл. 11а, ал. 3 Размерът на допълнителния резерв по чл. 11а се определя по следната формула: n ДР = ∑ [(МНСПР + ОР) х КР – ОППР], i=1 където: ДР е допълнителният резерв по чл. 11а; МНСПР – минимално необходимата сума за покритие на риска; КР – коефициентът на разсрочване, определен съгласно чл. 11, ал. 5; n – всички застраховани МПС по влезли в сила застрахователни или презастрахователни договори, сключени преди края на отчетния период, по които е платена цялата дължима премия или първата вноска от нея при разсрочено плащане на премията, и които покриват риска след края на отчетния период, включително и когато началото на покритие на риска започва след края на отчетния период; ОППР – образуваният за съответното застраховано МПС пренос-премиен резерв по реда на чл. 11; ОР – очакваните разходи след края на отчетния период, определени по формулата: ОР = (ИАР х К)/БЗО, където: ИАР са извършените през предходния едногодишен период административни разходи; К – коефициентът, отчитащ относителния дял на административните разходи по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в общия размер на извършените административни разходи по всички видове застраховки. К = СПГО/ОСП СПГО са брутните спечелени премии по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите през предходния едногодишен период, определени, като към начисления премиен приход се прибави размерът на пренос-премийния резерв в началото на периода и се приспадне пренос-премийният резерв в края на периода; ОСП – общият размер на спечелените премии по всички видове застраховки през предходния едногодишен период. Когато застрахователят използва друг начин за разпределение на административните разходи по видове застраховки, той може да определи стойността на коефициента, отчитащ относителния дял на административните разходи по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в общия размер на извършените административни разходи на база на друг подход, след представяне на мотивирана обосновка за това в КФН. БЗО – броят застраховани обекти, приравнени към годишна база, определени по формулата: n БЗО = ∑ БД/365, i=1 където: БД е броят дни на действие през предходния едногодишен период на застрахователния договор за дадено МПС; n – броят на застрахованите МПС по действащи през предходния едногодишен период договори. Когато при образуване на пренос-премийния резерв се прилага чл. 11, ал. 3, в стойността на разходите се включва и размерът на заложените в техническия план аквизиционни разходи, такси и отчисления, като очакваните разходи се определят по следната формула: ОР = (ИАР х К)/БЗО + НПП х ОДАР, където: НПП е начисленият по договора премиен приход; ОДАР – относителният дял на аквизиционните разходи съгласно застрахователно-техническия план. В зависимост от тримесечието, през което е сключен договорът, минимално необходимата сума за покритие на риска се определя: 1. за договори, сключени през периода от 01.01. до 31.03. на текущата „n“ година: МНСПР = СРП n-1 x 0,25 + СРП n-2 x 0,75; 2. за договори, сключени през периода от 01.04. до 30.06. на текущата „n“ година: МНСПР = СРП n-1 x 0,50 + СРП n-2 x 0,50; 3. за договори, сключени през периода от 01.07. до 30.09. на текущата „n“ година: МНСПР = СРП n-1 x 0,75 + СРП n-2 x 0,25; 4. за договори, сключени през периода от 01.10. до 31.12. на текущата „n“ година: МНСПР = СРПn-1, където: СРПn-1 е средната за пазара рискова премия за едно застраховано МПС за предходната година; СРПn-2 – средната за пазара рискова премия за едно застраховано МПС за годината, предшестваща предходната година.