(1) Производството по стабилизация се прекратява:
1. когато търговецът оттегли предложението си за план за стабилизация, преди планът да бъде гласуван от кредиторите;
2. когато в 4-месечен срок от откриването му не е утвърден от съда план за стабилизация;
3. когато след откриване на производството се установи, че са налице пречки по чл. 762, ал. 3 за провеждане на производство по стабилизация за търговеца, или се установи, че предоставените от търговеца данни са неверни;
4. когато търговецът не участва в съдебното заседание по приемането на плана;
5. при нарушение на наложените от съда ограничения по отношение на извършваните от търговеца действия;
6. когато търговецът не осигурява съдействие на довереното лице, на назначения от съда проверител или не предостави на съда в определения срок допълнително поискана информация и доказателства, или не внесе определените от съда разноски за заплащане на възнаграждения на довереното лице, проверителя или на вещото лице;
7. когато предложеният план за стабилизация не е бил приет или утвърден;
8. с утвърждаване на плана за стабилизация.
(2) С определението за утвърждаване на плана съдът прекратява производството по стабилизация и може да възложи на довереното лице да упражнява надзор върху дейността на търговеца във връзка с изпълнението на утвърдения план за стабилизация, като определя възнаграждението му.
(3) По искане на кредитор, на надзорния орган или на търговеца – с определението за утвърждаване на плана за стабилизация или по-късно, с цел запазване на имуществото и осигуряване изпълнението на плана съдът може:
1. да определи имуществото, с което търговецът да се разпорежда само с предварителното разрешение на надзорния орган, а когато няма такъв – на съда;
2. да замени един или повече членове на надзорния орган с други лица.