(1) По предложение на прокурора със съгласие на пострадалия или по искане на пострадалия съответният първоинстанционен съд може да забрани на обвиняемия:
1. да доближава непосредствено пострадалия;
2. да осъществява контакт с пострадалия под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс;
3. да посещава определени населени места, райони или обекти, в които пострадалият пребивава или посещава.
(2) Съдът уведомява пострадалия за възможността да бъде издадена Европейска заповед за защита.
(3) Съдът разглежда незабавно предложението или молбата еднолично в открито заседание с изслушване на прокурора, обвиняемия и пострадалия. Определението на съда е окончателно.
(4) Забраната отпада след приключване на делото с влязла в сила присъда или когато производството бъде прекратено на друго основание.
(5) Пострадалият по всяко време може да поиска от съда отмяна на забраната. Съдът се произнася по реда на ал. 3.
(6) В съдебното производство правомощията по ал. 3 и 5 се осъществяват от съда, който разглежда делото.