Към съдържанието
Правото

Наредба за специфичните изисквания към казеините и казеинатите, предназначени за консумация от човека (НСИККПКЧ)

ДВ, бр. 63 от 2021 г. В сила Непроверен Актуален към ДВ, бр. 63/2021, обновен на 26.10.2026

Известен още като: НСИККПКЧ

Докладвай грешка

Раздел 1. Общи положения

Чл. 1

С наредбата се определят специфичните изисквания към наименованията, състава, характеристиките, етикетирането, методите за вземане на проби за химичен анализ и методите за анализ на състава на казеините и казеинатите, както и на техните смеси, предназначени за консумация от човека.

Раздел 2. Изисквания към наименованията, състава и характеристиките на казеините и казеинатите, предназначени за консумация от човека

Чл. 2

Наименованието „кисел казеин за хранителни цели“ се използва за обозначаване на млечен продукт, получен чрез отделяне, измиване и изсушаване на пресечения с киселина коагулат на обезмасленото мляко и/или на други продукти, получени от мляко.

Чл. 3

Наименованието „сирищен казеин за хранителни цели“ се използва за обозначаване на млечен продукт, получен чрез отделяне, измиване и изсушаване на коагулата на обезмасленото мляко и/или на други продукти, получени от мляко. Коагулатът се получава чрез реакцията на сирищния или други коагулиращи ензими.

Чл. 4

Наименованието „казеинат за хранителни цели“ се използва за обозначаване на млечен продукт, получен чрез взаимодействие на казеин за хранителни цели или казеинов, пресечен коагулат за хранителни цели с неутрализиращи агенти, последвано от изсушаване.

Чл. 5

Наименованията на продуктите по чл. 2 – 4 се използват за търговско обозначаване само за продукти, които отговарят на изискванията, определени с тази наредба.

Чл. 6

(1) Казеините по чл. 2 трябва да съдържат:

1. влага – не повече от 12 % w/w;

2. млечен белтък, изчислен на база сухо вещество – не по-малко от 90 % w/w, от който съдържанието на казеин е не по-малко от 95 % w/w;

3. млечни мазнини – не повече от 2 % w/w;

4. пепел, включително P2O5 – не повече от 2,5 % w/w;

5. безводна лактоза – не повече от 1 % w/w;

6. утайка след изгаряне – не повече от 22,5 mg на 25 g.

(2) Максималната титруема киселинност на казеините по ал. 1, изразена в 0,1 mol/l разтвор на натриев хидроксид, не трябва да е повече от 0,27 ml/g.

(3) Казеините по ал. 1 могат да съдържат само следните спомагателни вещества, бактериални култури и разрешени съставки:

1. киселини:

2. бактериални култури, произвеждащи млечна киселина;

3. суроватка.

Чл. 7

(1) Казеините по чл. 3 трябва да съдържат:

1. влага – не повече от 12 % w/w;

2. млечен белтък, изчислен на база сухо вещество – не по-малко от 84 % w/w, от който съдържанието на казеин е не по-малко от 95 % w/w;

3. млечни мазнини – не повече от 2 % w/w;

4. пепел, включително P2O5 – не повече от 7,5 % w/w;

5. безводна лактоза – не повече от 1 % w/w;

6. утайка след изгаряне – не повече от 15 mg на 25 g.

(2) Казеините по ал. 1 могат да съдържат само следните спомагателни вещества:

1. сирище, отговарящо на изискванията на Регламент (ЕО) № 1332/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ензимите в храните и за изменение на Директива 83/417/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета, Директива 2000/13/ЕО, Директива 2001/112/ЕО на Съвета и Регламент (ЕО) № 258/97 (ОВ, L 354 от 31 декември 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1332/2008“;

2. други ензими за коагулиране на млякото, отговарящи на изискванията на Регламент (ЕО) № 1332/2008.

Чл. 8

(1) Казеинатите по чл. 4 трябва да съдържат:

1. влага – не повече от 8 % w/w;

2. млечен белтък, изчислен на база сухо вещество – не по-малко от 88 % w/w, от който съдържанието на казеин е не по-малко от 95 % w/w;

3. млечни мазнини – не повече от 2 % w/w;

4. безводна лактоза – не повече от 1 % w/w;

5. утайка след изгаряне – не повече от 22,5 mg на 25 g.

(2) За казеинатите по ал. 1 стойността на рН трябва да е от 6,0 до 8,0.

(3) В казеинатите по ал. 1 могат да се влагат следните добавки в храните, представляващи неутрализиращи и буфериращи агенти: хидроксиди, карбонати, фосфати и цитрати на: натрий, калий, калций, амониев йон и магнезий.

Чл. 9

(1) Съдържанието на олово в казеините по чл. 2 и 3 и в казеинатите по чл. 4 трябва да е не повече от 0,75 mg/kg.

(2) Казеините по чл. 2 и 3 и казеинатите по чл. 4 не трябва да съдържат примеси в 25 g от продукта.

Чл. 10

(1) Казеините по чл. 2 и 3 имат следните органолептични характеристики:

1. мирис – не трябва да притежават чужд мирис;

2. външен вид: цвят – вариращ от бял до кремавобял; без съдържание на бучки, които при лек натиск да не могат да се раздробят.

(2) Казеинатите по чл. 4 имат следните органолептични характеристики:

1. мирис – много слаб чужд аромат и мирис;

2. външен вид: цвят – вариращ от бял до кремавобял; без съдържание на бучки, които при лек натиск да не могат да се раздробят;

3. разтворимост – почти напълно разтворим в дестилирана вода с изключение на калциевия казеинат.

Раздел 3. Изисквания към етикетирането на казеините и казеинатите, предназначени за консумация от човека

Чл. 11

(1) Върху опаковките, контейнерите или етикетите на казеините по чл. 2 и 3 и на казеинатите по чл. 4 с незаличими букви, ясно и четливо се обявяват и следните данни:

1. наименованието на продукта, като при казеинатите се посочват и катионът или катионите, изброени в чл. 8, ал. 3;

2. при продукти, предлагани на пазара като смеси, се добавят и:

3. нетната маса на продуктите в килограми или грамове;

4. името или търговското наименование и адресът на производителя, под чието име или търговско наименование се предлага продуктът на пазара; когато производителят не е установен в Европейския съюз – на вносителя на дадения продукт;

5. при внос от трети държави – името на държавата на произход;

6. идентификация на партидата продукти или дата на производство.

(2) Данните по ал. 1, т. 2, буква „в“, т. 3 – 5 могат да се обявяват само в придружаващата документация.

Чл. 12

Данните по чл. 11, ал. 1, т. 1 могат да се обявяват на няколко езика, като на територията на Република България не се допуска предлагането на пазара на казеините по чл. 2 и 3 и на казеинатите по чл. 4, когато тези данни не са отбелязани по ясен и разбираем начин на български език.

Чл. 13

Когато в казеините по чл. 2 и 3 и в казеинатите по чл. 4 минималното съдържание на млечни белтъци съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2, чл. 7, ал. 1, т. 2 и чл. 8, ал. 1, т. 2 е повишено, това може да се отбележи върху опаковките, контейнерите или етикетите им.

Чл. 14

(1) Когато казеините по чл. 2 и 3 и казеинатите по чл. 4 не отговарят на изискването по чл. 9, те не се използват за консумация от човека.

(2) Допуска се казеините и казеинатите по ал. 1 да се предлагат на пазара за други цели, когато се използват наименования, различни от тези по чл. 2 – 4, и се етикетират по начин, който не подвежда купувача по отношение на техния характер, качество или предназначената употреба.

Раздел 4. Изисквания към методите за вземане на проби за химичен анализ и методите за анализ на състава на казеините и казеинатите, предназначени за консумация от човека

Чл. 15

Методите за вземане на проби за целите на химичния анализ на казеините по чл. 2 и 3 и казеинатите по чл. 4 са съгласно приложение № 1.

Чл. 16

Методите за анализ на състава на казеините по чл. 2 и 3 и казеинатите по чл. 4 са съгласно приложение № 2.

Допълнителни разпоредби

§ 1

По смисъла на наредбата:

1. „Примеси“ са чужди тела, като дървесни или метални частици, косми или части от насекоми.

2. „% w/w“ е тегловен процент.

§ 2

С тази наредба се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2015/2203 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с казеините и казеинатите, предназначени за консумация от човека, и за отмяна на Директива 83/417/ЕИО на Съвета (ОВ, L 314 от 1 декември 2015 г.), Първа Директива на Комисията от 15 юли 1986 г. относно общностните методи за вземане на проби за химически анализ от предназначени за консумация казеини и казеинати (86/424/EИО) (ОВ, специално българско издание: глава 13, том 007) и Първа Директива на Комисията oт 25 октомври 1985 г. относно методите за анализ на казеини и казеинати, предназначени за консумация (85/503/EИО) (ОВ, специално българско издание: глава 13, том 007).

Заключителна разпоредба

§ 3

Наредбата се приема на основание чл. 5 от Закона за храните.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 15 Методи за вземане на проби за химичен анализ от казеини и казеинати, предназначени за консумация от човека

I. Общи положения

1. Основни указания

2. Оборудване за вземане на проби

3. Съдове за вземане на проби

4. Техника за вземане на проби Съдовете за вземане на проби се затварят непосредствено след вземане на проба.

5. Съхранение на пробите Температурата за съхранение на пробите от казеини и казеинати не трябва да превишава 25 °С.

6. Транспортиране на пробите Взетите проби се транспортират до изпитвателната лаборатория във възможно най-кратък срок (при възможност до 24 часа от вземането на пробата). По време на транспортирането се вземат мерки за предотвратяване излагането на миризми, на пряка слънчева светлина и на температури, по-високи от 25 °С.

II. Процедура за вземане на проби

1. Обхват и приложение Този метод е подходящ, когато се вземат проби, предназначени за химичен анализ на:

2. Оборудване Оборудването за вземане на проби трябва да отговаря на изискванията на раздел I, т. 2.

3. Начин на работа

III. Сонди за вземане на проби от казеини и казеинати

1. Видове сонди

2. Материали

3. Конструкция на сондите

4. Основни параметри Сондите трябва да отговарят на размерите, посочени в таблицата (с допустимо отклонение от 10 %):

5. Насоки за работа със сондите

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 16 Методи за анализ на състава на казеини и казеинати, предназначени за консумация от човека

I. Общи положения

1. Подготовка на пробата за анализ

2. Реактиви

3. Апаратура

4. Изразяване на резултатите

5. Протокол от изпитване

II. Определяне съдържанието на влага

1. Обхват и приложение С този метод се определя съдържанието на влага в кисели казеини, сирищни казеини и казеинати.

2. Определение „Съдържание на влага в казеини и казеинати“ е загубата на маса, както е определено в конкретния метод.

3. Принцип на работа Остатъчната маса на пробата се определя след изсушаване в сушилня при атмосферно налягане и температура 102 °С±1 °С до постигане на постоянна маса. Загубата на маса се изчислява като процент от масата на пробата.

4. Апаратура

5. Начин на работа

6. Изразяване на резултатите

III. Определяне на съдържание на белтък

1. Обхват и приложение С този метод се определя белтъчното съдържание в кисели казеини, сирищни казеини и казеинати. Изключение се прави за казеини и казеинати, които съдържат амониев казеинат или други амониеви или азотни небелтъчни съединения.

2. Определение „Съдържание на белтък“ се дефинира като съдържание на азот, определено чрез конкретен метод, умножено по 6,38 и изразено като процент от масата.

3. Принцип на работа Изпитваната порция се смила със смес от калиев сулфат и сярна киселина в присъствие на меден (II) сулфат като катализатор, който превръща азота от органичните съставки в азот от неорганична молекула – амоняк. Амонякът се подлага на дестилация и се абсорбира в разтвор на борна киселина, след което се титрира със стандартен разтвор на солна киселина. Азотното съдържание се преобразува в белтъчно съдържание, като получената стойност се умножи по 6,38.

4. Реактиви

5. Апаратура

6. Начин на работа

7. Изразяване на резултатите

IV. Определяне на титруемата киселинност

1. Обхват и сфера на приложение С този метод се определя титруемата киселинност на кисели казеини.

2. Определение „Титруемата киселинност на кисели казеини“ е обемът в милилитри на стандартен разтвор на натриев хидроксид 0,1 mol/l, необходим за неутрализиране на воден екстракт от 1 g от продукта.

3. Принцип на работа Първоначално, при температура 60 °C, се получава воден екстракт от пробата, който се филтрира. Филтратът се титрира със стандартен натриев хидроксид в присъствие на фенолфталеинов индикатор.

4. Реактиви Водата за провеждане на процедурите по метода (т. 6) или за приготвяне на реактивите трябва да е свободна от въглероден диоксид, което се постига чрез преваряване в продължение на 10 min преди употреба.

5. Апаратура

6. Принцип на работа

7. Изразяване на резултатите

V. Определяне съдържанието на пепел (включително P2O5)

1. Обхват и приложение С този метод се определя съдържанието на пепел (включително P2O5) в кисели казеини.

2. Определение „Съдържание на пепел“ (включително P2O5) е съдържанието на пепел, както е определено в специфицирания метод.

3. Принцип на работа Порция от пробата за анализ се изпича при 825 °C±25 °C в присъствие на магнезиев ацетат за свързване на цялото количество фосфор в органични молекули. Окончателното съдържание на пепел се изчислява след претегляне на остатъка и изваждане на масата на пепелта, която произхожда от магнезиевия ацетат.

4. Реактиви

5. Апаратура

6. Принцип на работа

7. Изразяване на резултатите

VI. Определяне съдържанието на пепел (включително P2O5)

1. Обхват и приложение С този метод се определя съдържанието на пепел (включително P2O5) в сирищен казеин.

2. Определение „Съдържание на пепел“ (включително P2O5) е съдържанието на пепел, както е определено от специфицирания метод.

3. Принцип на работа Порция от пробата се изпича при 825 °C±25 °C до постоянна маса. Остатъкът се определя чрез претегляне и се изчислява като процент от масата на пробата.

4. Апаратура

5. Начин на работа

6. Изразяване на резултатите

VII. Определяне на pH

1. Обхват и сфера на приложение С този метод се определя pH на казеинати.

2. Определение „pH на казеинати“ е pH на воден разтвор на казеинати при 20 °C, както е определено в конкретния метод.

3. Принцип на работа Електрометрично определяне на pH на воден разтвор на казеинат чрез pH метър.

4. Реактиви Водата, която се използва в процедурите на метода (т. 6) или за приготвяне на реактивите, трябва да е прясно дестилирана и да не съдържа въглероден диоксид.

5. Апаратура

6. Начин на работа

1-dup. Калибрирането се извършва, след като колбите се оставят в покой за 20 min (вж. т. 6.2.2).

2-dup. Когато се изпитват серия от проби, калибрирането на pH метъра се проверява с един или повече от стандартните буферни разтвори най-малко на всеки 30 min.

6.2.2. Приготвяне на разтвора за изпитване.

6.2.3. Измерване на pH.

7. Изразяване на резултатите

Право на ЕС

Препратки към акта

  • Няма.

Докладвай грешка

Разминаване с „Държавен вестник“, липсващо изменение или грешка при разпознаването.