Закон за опазване на околната среда

Чл. 1

Този закон урежда:

1. събирането и предоставянето на информация за състоянието на околната среда;

2. осъществяването на контрол върху състоянието на околната среда;

3. извършването на оценка на въздействието върху околната среда;

4. програмирането и осъществяването на мероприятия по опазването на околната среда;

5. правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването на околната среда.

Чл. 2

Намаляването на риска за човешкото здраве и околната среда и неговото отношение към претърпените вреди и пропуснатите ползи са основа за формиране на екологична политика.

Чл. 3

(1) Физическите и юридическите лица, извършващи дейности, които замърсяват околната среда в границите на допустимите норми, заплащат такси.

(2) Сумите, внесени от такси за замърсяване в границите на допустимите норми, се разпределят: 40 на сто в общинските фондове за опазване на околната среда и 60 на сто в националния фонд за опазване на околната среда.

(3) При увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми на физическите лица се налагат глоби, а на юридическите лица се налагат месечни санкции, определени в чл. 32 от този закон.

(4) Сумите, внесени от санкции, наложени по ал. 3, се разпределят: 30 на сто в общинските фондове за опазване на околната среда и 70 на сто в Националния фонд за опазване на околната среда.

(5) Средствата от фондовете се използват само за финансиране на дейности по опазване на околната среда.

(6) Националният фонд за опазване на околната среда и общинските фондове за опазване на околната среда се създават съответно към Министерството на околната среда и към общините.

(7) Редът за набиране, разходване и контрол на средствата по Националния фонд за опазване на околната среда и общинските фондове за опазване на околната среда се определя с наредба на Министерския съвет.

Чл. 4

Министерският съвет един път годишно изготвя и внася в Народното събрание доклад за състоянието на околната среда и след приемането му го обнародва като Годишник за състоянието на околната среда.

Чл. 4а

(1) Министерският съвет приема Наредба за условията и реда за изпълнение на Протокола за опазване на околната среда към Договора за Антарктика (ДВ, бр. 69 от 1998 г.).

(2) Извършването на дейност в Антарктика в нарушение на разпоредбите на наредбата по ал. 1 представлява нарушение по чл. 32, а за административнонаказателното производство се прилага чл. 35.

Чл. 5

При увреждане на качествата на околната среда причинителите ги възстановяват съобразно предписанията на органите за специализиран контрол и общинските органи.

Чл. 6

При презгранично замърсяване се прилагат нормите и стандартите, съдържащи се в споразумения и договори, по които Република България е страна, а ако няма такива – нормите и стандартите, прилагани в страните от Европейската общност.

Чл. 7

(1) Забранява се вносът в страната на отпадъци и опасни вещества:

1. с неустановен химичен състав, както и такива, за които липсват методики за анализ, приложими в Република България;

2. с цел складиране, депониране или унищожаване;

3. с цел влагане в производството, ако решението на компетентния орган по чл. 27 по оценката на въздействието върху околната среда е отрицателно.

(2) Транзитното превозване на опасни вещества през територията и морските пространства на Република България се разрешава от министъра на околната среда и водите за всеки отделен случай, ако друго не е предвидено в международен договор, който е влязъл в сила за Република България.

(3) Забранява се изграждането и експлоатацията на предприятия и други обекти и осъществяването на дейности без пречиствателни и защитни съоръжения, когато такива са необходими.

(4) Забраняват се използването на лицензи и патенти и вносът в страната на оборудване и технологии, които създават опасност от замърсяване над границите на действащите норми и стандарти.

Чл. 7а

(1) Вносът, извършван по договори за доставка, сключени на основание на международни споразумения и/или международни договори, за които е спазен редът на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, и безвъзмездно финансирани пряко със средства по тези споразумения и/или договори, се освобождава от данък върху добавената стойност, от акциз, мита и такси, ако е предназначен за целите, определени в чл. 2.

(2) Сделките със стоки или услуги, които са облагаеми по Закона за данък върху добавената стойност, сключени между Министерството на околната среда и водите и български и чуждестранни лица, и финансирани пряко от безвъзмездната помощ, получавана по линия на международни споразумения и/или международни договори, за които е спазен редът на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, няма да подлежат на облагане с данък върху добавената стойност, ако са предназначени за целите, определени в чл. 2.

(3) Освобождаването по ал. 1 и режимът на сделките по ал. 2 се прилагат при спазване на условията на Закона за данък върху добавената стойност.

Чл. 8

Информацията за състоянието на околната среда обхваща:

1. данните, отнасящи се до състоянието на компонентите на околната среда;

2. данните за резултата от действия, които водят или могат да доведат до замърсяване или увреждане на околната среда или на нейните компоненти;

3. данните за дейностите и действията, предприемани за опазване и възстановяване на околната среда.

Чл. 9

Всички лица, държавните и общинските органи имат право на достъп до наличната информация за състоянието на околната среда.

Чл. 10

Обявяваната или предоставяната информация се придружава от обяснения за възможните последици за човешкото здраве и околната среда и от препоръки за поведението на гражданите в случай на очаквани отрицателни въздействия.

Чл. 11

(1) Информацията за състоянието на околната среда се събира от специализираните органи на Министерството на околната среда, Министерството на здравеопазването Министерството на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост и Националния статистически институт, от овластените от тях лица и от общинските органи.

(2) Юридическите и физическите лица, производители на стоки и услуги, предоставят на органите по ал. 1 данните по чл. 8, точки 2 и 3.

(3) Органите по ал. 1 предоставят и обявяват информацията чрез средствата за масово осведомяване или по друг начин в достъпна за гражданите форма.

Чл. 12

(1) Държавните и общинските органи, юридическите и физическите лица и производителите на стоки и услуги при поискване дават информация за предполагаемото въздействие върху околната среда преди вземането на окончателното разрешение за извършването на дейности и действия или преди тяхното предприемане по реда на глава четвърта от този закон и приложенията към нея.

(2) Органите и лицата по ал. 1 удовлетворяват направените искания не по-късно от две седмици след заявяването, освен ако в същия срок мотивирано не определят по-дълъг срок. Непредоставянето на информация в сроковете по тази алинея се счита за отказ.

(3) Ако информацията по чл. 8, и по предходните алинеи не подлежи на разпространение съгласно действащото законодателство, тя се дава в писмен вид без право на разпространение.

Чл. 13

При настъпило замърсяване или увреждане на околната среда, включително при стихийни бедствия, производствени аварии и пожари, органите и лицата по чл. 12, ал. 1 незабавно информират населението за настъпилото изменение на околната среда, предприеманите мерки за тяхното ограничаване и отстраняване и изискванията към поведението на гражданите с оглед запазването на тяхното здраве и сигурност.

Чл. 13а

При непосредствена опасност от съществено замърсяване или увреждане на околната среда органите и лицата по чл. 12, ал. 1 незабавно информират населението и предприемат неотложни мерки за предотвратяване на евентуални вредни последици.

Чл. 14

Производителите на стоки и услуги, техните посредници и търговците, включително тези на земеделски и хранителни стоки, са длъжни едновременно с продажбата или с извършването на услугата да предоставят на купувача или потребителя писмена, а за явно маловажни случаи – устна информация за съставките на стоките и услугите, които са вредни, както и за възможните негативни въздействия на извършваните услуги.

Чл. 15

(1) Орган или лице по чл. 9, който намира, че неговото искане за достъп до информация е неоснователно отхвърлено или че правото му за достъп до такава информация е противозаконно ограничено, или че получената информация е недостоверна, има право да търси защита на правата си по административен или съдебен ред.

(2) Редът за събирането на информация за състоянието на околната среда и за правото на достъп до тази информация се определя с акт на Министерския съвет.

Чл. 16

(1) Контролът върху състоянието на околната среда се състои в наблюдението на качествата на елементите на околната среда и регистрирането на измененията в тях, както и в наблюдението на източниците на тези изменения.

(2) Спрямо събраните в резултат на контрола данни се прилагат правилата на глава втора от този закон.

Чл. 17

(1) Контролът върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяването е задължение на органите по чл. 11, ал. 1.

(2) Контролът е постоянен, съобразен с особеностите на наблюдаваните параметри и източниците на замърсяване. При невъзможност да изпълнят задълженията си по ал. 1 съответните органи според компетенциите си по чл. 27 обявяват причините за това пред обществеността чрез средствата за масово осведомяване.

(3) Отделните параметри на околната среда, подлежащи на контрол, се определят в съответствие с утвърдени от министъра на околната среда методики за осъществяване на контрола.

Чл. 18

(1) Диференцираният по източници на замърсяване държавен контрол се осъществява:

1. по решение на държавните органи;

2. по искане на засегнатите или предполагащите се за засегнати граждани, както и на техните организации, основано на констатирано от тях замърсяване.

(2) Установеният замърсител плаща разходите по контрола Средствата постъпват в извънбюджетна сметка към Министерството на околната среда, която се утвърждава от министъра на финансите по предложение на министъра на околната среда..

Чл. 19

(1) Всички дейности на физическите и юридическите лица и на държавните и общинските органи могат да бъдат подлагани на оценка за въздействие върху околната среда.

(2)

1. националните и регионалните програми за развитие, териториалноустройствените и градоустройствените планове и техните изменения;

2. проектите и обектите по списък съгласно приложения № 1 и 2;

3. проектите за реконструкция и разширение на съществуващите обекти по предходните точки;

4. проектите за строителство на обекти за производство на услуги и задоволяване на други нужди по преценка на общинските органи.

(3)

(4)

(5)

(6)

Чл. 20

(1) Оценка на въздействието върху околната среда се прави задължително за:

1. проектите по списък съгласно приложението;

2. националните, регионалните и областните планове и програми за развитие;

3. проектите за разширение и/или преустройство с промяна на прозводствената дейност на обекта в случаите, когато тя попада в обхвата на приложението по т. 1.

(2) Общинските органи преценяват влиянието върху околната среда на проекти, обекти и дейности, неподлежащи на задължителна оценка на въздействието върху околната среда, по ред, определен с наредба на министъра на околната среда и водите.

(3) Оценка на въздействието върху околната среда може да се извършва и по предложение на заинтересувани физически или юридически лица до компетентните органи по чл. 27 които се произнасят по предложението в срок до 30 дни от постъпването му.

(4) За обекти в експлоатация оценката на въздействието върху околната среда се извършва периодично по предписание на компетентните органи. За големи обекти замърсители оценка се прави поне веднъж на пет години.

Чл. 21

(1) Оценката се възлага от инвеститора или инициатора на дейността на регистрирани независими експерти – български и/или чуждестранни физически лица, които:

1. имат професионална компетентност;

2. декларират, че не са пряко заинтересувани от реализацията на проекта или дейността и не са участвали в разработването на проекта.

(2) Експертите дават заключение, ръководейки се от изискванията на чл. 2 и действащите в страната норми и стандарти за допустимо замърсяване на околната среда.

(3) Министерството на околната среда и водите води публичен регистър на българските и чуждестранните физически лица по ал. 1, които се вписват в регистъра, когато отговарят на следните условия:

1. притежават образователно-квалификационна степен по специалност, придобита във висши училища по номенклатура, определена със заповедта по ал. 8;

2. осъществявали са в продължение най-малко на 3 от последните 10 години поне една от следните дейности, свързани с опазването на околната среда:

(4) Удостоверението за вписване в регистъра или мотивиран писмен отказ се издава в 14-дневен срок от подаване на заявлението.

(5) Удостоверението по ал. 4 има валидност 5 години.

(6) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

(7) От регистъра със заповед на министъра на околната среда и водите се изключват експертите, за които е доказано, че в практиката си по оценката на въздействието върху околната среда:

1. са дали най-малко две заключения в противоречие с издаденото решение от компетентния орган по оценка на въздействието върху околната среда;

2. са автори на раздели от доклади по оценка на въздействието върху околната среда, заради които раздели докладите са връщани два пъти за преработване.

(8) Редът за създаване и поддържане на регистъра и редът за кандидатстване на лицата за вписване в регистъра се определят със заповед на министъра на околната среда и водите, когато се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 22

Редът и условията за извършване на оценката се определят с наредба от министъра на околната среда съвместно с министъра на териториалното развитие, жилищната политика и строителството, министъра на здравеопазването и министъра на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост.

Чл. 23

(1) Инвеститорът или инициаторът на дейността представя на компетентния орган доклад за оценката на въздействието върху околната среда, който задължително съдържа:

1. анотация на проекта;

2. описание на околната среда — обект на въздействие;

3. прогноза за предполагаемото въздействие;

4. изложение на възможните начини за осъществяване на проекта;

5. списък на страните, които могат да бъдат засегнати от въздействието на обекта върху околната среда;

6. други елементи по преценка на министъра на околната среда;

7. заключение на експертите, извършили оценката.

(2) Разходите по оценката на въздействието върху околната среда са за сметка на инвеститора или инициатора на дейността.

Чл. 23а

(1) Компетентният орган организира обсъждане на представения доклад за оценката на въздействието върху околната среда, в което участват органите на местната администрация, представители на обществените организации, обществеността и заинтересувани физически и юридически лица.

(2) В случаите, когато в наредбата по чл. 22 се предвижда изработването на предварителен и на окончателен доклад за оценка на въздействието върху околната среда, компетентният орган за вземане на решение организира среща със заинтересуваните лица за обществено обсъждане на предварителния доклад за оценка на въздействието върху околната среда.

(3)

(3) За строителство на пътища компетентният орган организира обсъждане само на резултатите от предварителния доклад за оценка на въздействието върху околната среда.

Чл. 23в

Компетентният орган забранява или спира дейността или осъществяването на проекти, за които извършената оценка на въздействието върху околната среда е отрицателна или за които задължителната оценка не е извършена, или които не са снабдени с необходимите пречиствателни и защитни съоръжения.

Чл. 23г

(отменен)

(1) За обекти, които имат особено значение за задоволяването на жизненоважни потребности на населението на страната или на част от нея, което налага спешното им изграждане, Министерският съвет може по изключение да разреши извършване на необходимото строителство само въз основа на експертно становище, одобрено от министъра на околната среда, като окончателен доклад за оценката на въздействието върху околната среда се изготвя в срок не по-дълъг от една година от въвеждането им в експлоатация.

(2) При отрицателно окончателно решение по оценката на въздействието върху околната среда Министерският съвет спира експлоатацията на обекта до отстраняване на причините за увреждането на околната среда.

Чл. 24

(1) Министърът на околната среда:

1. разработва съвместно със съответните министри стратегия на правителството в областта на опазването на околната среда;

2. разпределя средствата за научни изследвания, проекти и финансова помощ за значими мероприятия по опазване на околната среда, включително за физически и юридически лица, внедряващи скологически чисти технологии;

3. контролира състоянието на околната среда на територията на страната и морските пространства на Република България;

4. координира контролните функции на другите министерства и ведомства;

5. подготвя ежегодния доклад за състоянието на околната среда по чл. 4;

6. информира обществеността за своята дейност чрез средствата за масово осведомяване, чрез свои специализирани издания и по други достъпни начини;

7. съвместно с министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и хранителната промишленост и другите компетентни държавни органи разработва:

8. заедно с други държавни органи води списъка на застрашените представители на флората и фауната и контролира запазването на разнообразието на видовете и екосистемите;

9. стопанисва и разпределя централния фонд, образуван от припадащите се части от събираните такси за допустимо замърсяване и от други източници на финансиране, свързани с опазването на околната среда;

10. издава и огласява методиките за контрол и оценка на въздействието върху околната среда по глави трета и четвърта; поддържа национална система за наблюдение и контрол върху състоянието на околната среда; възлага с договор извършването на дейности по глави втора, трета и четвърта и издава лицензии за това извършване;

11. представлява страната в междуправителствените организации и срещи по опазването на околната среда.

(2) Правата и задълженията на министъра на околната среда, които не са определени с този закон, както и тези по точки 7 и 9 на ал. 1 се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 25

(1) Министърът на околната среда създава районни инспекции по околната среда като органи на министерството и определя техните функции и териториален обхват. Районните инспекции обслужват общините, които не разполагат с оборудване и персонал по опазване на околната среда.

(2)

(3)

(2) В изпълнение на своите правомощия районната инспекция издава писмени предписания и заповеди.

Чл. 26

Общинските органи:

1. съставят свои програми за опазване на околната среда, съгласувани с компетентните органи на Министерството на околната среда, а при необходимост – съответно с Министерството на здравеопазването и Министерството на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост и с други компетентни държавни органи;;

2. информират населението за състоянието на околната среда и за предприемани действия и дейности, поддържащи на оценка на въздействието върху околната среда;

3. контролират депонирането на отпадъци и опасни вещества на тяхна територия;

4. изграждат, поддържат и експлоатират инсталации за пречистване на битови отпадни води;

5. организират и контролират събирането и обезвреждането на битови отпадъци;

6. управляват общинските фондове за опазване на околната среда.

7. могат да създават екоинспекции на обществени начала, които съставят актове по смисъла на чл. 37, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 27

(1) Когато резултатът от дейностите на физическите и юридическите лица и на държавните и общинските органи настъпва или може да настъпи:

1. на територията на една община — компетентни да предприемат дължимите по закона действия и дейности са съответната районна инспекция по опазване на околната среда или общинските органи;

2. на територията на няколко общини в обхвата на една районна инспекция по опазване на околната среда — съответната районна инспекция по опазване на околната среда;

3. на територията на няколко общини в обхвата на различни районни инспекции по опазване на околната среда — министърът на околната среда.

(2)

(2) Споровете за компетентност между различните органи се решават от министъра на околната среда.

(3) Висшестоящ административен орган по смисъла на Закона за административното производство относно общинските органи е районната инспекция по околната среда, а относно районните инспекции – министърът на околната среда.

Чл. 28

(1) При извършено или възможно увреждане на околната среда, констатирано чрез оценка на въздействието, компетентният по чл. 27 орган може:

1. да спира производствени и други дейности до отстраняване на нарушението;

2. да прекратява производствени и други дейности, които причиняват или могат да причинят неотстраними вреди на околната среда и човешкото здраве;

3. да дава предписание за отстраняване на последици от увреждане.

(2) Министърът на околната среда може да спира изпълнението на актове на министерства и общински органи, които противоречат на разпоредбите на този закон.

Чл. 29

Който виновно причини другиму вреди от замърсяване или увреждане на околната среда, е длъжен да ги обезщети.

Чл. 30

(1) Увредените по чл. 29 лица могат да предявят иск за осъждане на нарушителя да преустанови нарушението и да отстрани последиците от замърсяването.

(2) Исковете за преустановяване на нарушението и за отстраняване на последиците от замърсяването могат да бъдат предявявани и от общинските органи, от сдружения на граждани с идеална цел и от всеки гражданин.

Чл. 31

Обезвреждане на вредите, причинени от презгранично замърсяване на околната среда, се осъществява въз основа на международен договор, по който Република България е страна, а ако няма такъв – въз основа на общите правила на международното право.

Чл. 32

(1) За нарушения на този закон, които не представляват престъпления, на физическите лица се налагат глоби от 50 000 до 3 500 000 лв.

(2) Ако нарушението е извършено повторно или от длъжностно лице, глобата е в размер от 100 000 до 7 000 000 лв.

(3) При явно маловажни нарушения, извършени от физически лица, глобата е до 50 000 лв.

(4) При увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми на юридическите лица се налагат месечни санкции по реда на § 7, ал. 2

Чл. 33

Независим експерт по оценка на въздействието върху околната среда, който наруши чл. 21, ал. 2, се наказва с глоба от 50 000 до 500 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 34

(1) За нарушения по чл. 7 и 14 и неизпълнение на предписание по чл. 23в на юридически лица и еднолични търговци се налагат глоби от 250 000 до 10 000 000 лв.

(2) Глоби от 1 000 000 до 25 000 000 лв. се налагат, когато:

1. нарушението е извършено повторно;

2. нарушенията са значителни и са довели до невъзстановими вреди за околната среда и човешкото здраве;

3. дейностите са забранени със съдебни решения.

(3) В маловажни случаи по ал. 1 глобата е от 50 000 до 150 000 лв.

Чл. 35

Актовете за установяване на нарушения по този закон се съставят по реда на Закона за административните нарушения и наказания от компетентния орган по чл. 27, а наказателните постановления се издават съответно от министъра на околната среда и водите, кметовете на общините или упълномощени от тях лица.

Чл. 36

Създава се Национален доверителен екофонд като юридическо лице за управление на средствата, постъпващи от суапови сделки „Дълг срещу околна среда“ и „Дълг срещу природа“ и от правителства и международни финансови институции, предназначени за опазване на околната среда в Република България.

Чл. 236

(1) Компетентният орган се произнася с решение след обсъждането на резултатите от оценката не по-късно от 1 месец след приключване на процедурата по чл. 23а.

(2) Решението се съобщава писмено на възложителите на оценката по чл. 21 и се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин в 7-дневен срок от постановяването му.

(3) Заинтересуваните лица могат да обжалват решението пред съответния окръжен съд по реда на Закона за административното производство в 14-дневен срок от съобщението по ал. 2.

(4) Решението по оценката на въздействието върху околната среда за незапочнати проекти и дейности е валидно за срок от една година.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. "околната среда" е комплекс от естествени и антропогенни фактори и елементи, които се намират в състояние на взаимна зависимост и влияят върху екологичното равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното, историческото наследство и ландшафта;

2. "опазването на околната среда" е дейност, която е насочена към предотвратяване на деградацията на околната среда, нейното възстановяване, запазване и подобряване и включва събирането на информация и контрол за състоянието и предварителната оценка на въздействието върху околната среда на проектираните дейности;

3. "природните ресурси" са частите на органичната и неорганичната природа, които се използват или могат да бъдат използвани от човека за задоволяване на неговите нужди;

4. "възобновими ресурси" са тези, които естествено се възстановяват или чрез специални дейности могат да бъдат изцяло или частично възстановени и за които се смята за доказано, че се възстановяват с темпове, съпоставими с темповете на тяхната експлоатация. Всички останали ресурси са невъзобновими;

5. "замърсяването на околната среда" е промяна на качествата ѝ вследствие на възникване и привнасяне на физически, химически или биологически фактори от естествен или антропогенен източник в страната или извън нея независимо дали се превишават действащите в страната норми;

6. "увреждането на околната среда" е такова нейно замърсяване, което нарушава или може да наруши необратимо равновесието на екосистемите над границите на действащите норми и стандарти;

7.

8. „жизненоважни потребности“ са тези, които са свързани с осигуряването и опазването на живота и здравето на населението.

§ 2

(1) Изготвените преди влизането на този закон в сила програми, планове и проекти, както и действащите източници на замърсяване, пуснати в експлоатация без оценка на въздействието върху околната среда или при констатирано замърсяване по реда на глава трета и лава четвърта от този закон, подлежат на оценка на въздействието върху околната среда.

(2) При отрицателна оценка на въздействието върху околната среда по преценка на министъра на здравеопазването се извършва и оценка на здравословното състояние на засегнатите персонал и население.

(3) Констатираните и подложените на оценка на въздействието върху околната среда източници на замърсяване по реда на чл. 19 са длъжни да приведат дейността си в съответствие с допустимите норми в срок, определен от министъра на околната среда, но не по-голям от 5 години от влизането на този закон в сила.

(4) Изтичането на срока по ал. 3 не отменя задълженията по този закон.

§ 3

В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г. и бр. 1 от 1991 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 221а се изменя така: "Чл. 221а. (1) Който нареди или в нарушение на своите задължения допусне да се вземе и използва за строителство и за други неземеделски нужди отчуждена или непредадена по установения ред земеделска земя или пасища, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева.

(2) Който продължи, нареди или в нарушение на своите задължения допусне да бъде продължено строителството или друго неземеделско ползване върху земи по предходната алинея, след като строежът и другото ползване са били спрени от надлежните органи по установения ред, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева."

2. В чл. 235, ал. 1 думата "двеста" се заменя с думите "две хиляди".

3. В чл. 236 думата "петстотин" се заменя с думите "пет хиляди".

4. В чл. 237, ал. 1 думите "двеста до хиляда" се заменят с думите "петстотин до пет хиляди".

5. В чл. 237, ал. 2 думата "петстотин" се заменя с думите "пет хиляди".

6. В чл. 238, ал. 1 думите "в тежки случаи" се заменят с думите "в немаловажни случаи", а думите "или глоба до хиляда лева" – с думите "и с глоба до пет хиляди лева".

7. В чл. 239, ал. 1 след думата "предприятие" се добавя думата "фирма", а думите "или с глоба до хиляда лева" се заменят с думите "както и с глоба до пет хиляди лева".

8. В чл. 278а, ал. 1 се заличават думите "и с това причини значителна вреда" и след "поправителен труд" се добавят думите "както и с глоба от петстотин до пет хиляди лева".

9. В чл. 278а алинея 2 се изменя така: "(2) За маловажни нарушения по предходната алинея наказанието е глоба до хиляда лева, налагана по административен ред."

10. В чл. 278а, ал. 3 думите "пет хиляди" се заменят с думите "десет хиляди".

11. В чл. 352, ал. 1 думите "до три хиляди" се заменят с думите "от пет хиляди до двеста и петдесет хиляди".

12. В чл. 352а, ал. 1 думите "сто хиляди" се заменят с думите "един милион".

13. В чл. 353, ал. 1 думите "триста до три хиляди" се заменят с думите "пет хиляди до петдесет хиляди".

14. Създава се нов член 353а със следното съдържание: "Чл. 353а. Длъжностно лице, което в кръга на служебните си задължения укрие или разгласи невярна информация за състоянието на околната среда и нейните компоненти – въздух, вода, почва, морски пространства – и от това последват немаловажни вреди за околната среда, живота и човешкото здраве, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева."

§ 4

В Закона за защита на природата (обн., ДВ, бр. 47 от 1967 г.; изм. и доп., бр. 3 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г. и бр. 26 от 1988 г.) се правят следните изменения:

1. Навсякъде думите "Комитет по опазване на околната среда" се заменят с думите "Министерство на околната среда".

2. Членове 1 и 28 – 34 се отменят.

§ 5

Член 24 от Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване (обн., ДВ, бр. 84 от 1963 г.; изм. и доп., бр. 26 от 1968 г., бр. 29 от 1969 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 1 от 1978 г. и бр. 26 от 1988 г.) се отменя.

§ 6

Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.