Определение № 770 от 12.08.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 770 гр. Бургас, 12.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно наказателно дело № 20222100600791 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341, ал.2 вр. чл. 243, ал.7 и 8 НПК.

Образувано е по частна жалба от Министерство на околната среда и водите, представлявано от министъра на околната среда и водите, чрез пълномощника Т.Т., на длъжност ******, срещу Определение № 114/24.06.2022 г. по НЧД № 206/2022 г. на РС Царево, с което е оставена без разглеждане жалбата на Министерство на околната среда и водите срещу Постановление от 08.02.2022 г. на РП – Бургас, ТО – Царево, с което е прекратено производството по ДП №287/2021 по описа на ОДМВР – Бургас, пр.пр.

№10555/2021 г. на РП – Бургас ТО – Царево, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.352, ал.1 от НК, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

В частната жалба се изразява несъгласие с постановеното определение, като се сочи, че са изцяло неправилни изводите на РС – Царево за липса на активна процесуална легитимация на МОСВ да обжалва постановлението за прекратяване на досъдебното производство. Поддържа, че МОСВ е институция, която е ангажирана пряко и непосредствено с провеждане на държавната политика в областта на околната среда и водите. Позовава се на разпоредбите на чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от ЗООС, както и на основните принципи на държавната политика по опазване на околна среда. Също така Закона за водите дава правомощия на министъра на околната среда да осъществява държавната политика за управление на водите на национално ниво. Излага доводи, че съобразно принципите, свързани с опазване на околната среда, а именно предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве и нормативно предвидената възможност за провеждане на държавна политика по опазване на околната среда на министъра на околната среда и водите, безспорно се установявало надлежен правен интерес от обжалване на постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство. Позовава се и на заключението по извършената съдебно – екологична експертиза. В тази връзка излага доводи, че е налице замърсяване на морски води, които са опасни за живота и здравето на хората, животните и растенията. Предвид нормативните правомощия на МОСВ, свързани с провеждане на държавната политика по опазване на околната среда е безусловен правния интерес и активната процесуална легитимация в производството. Претендира се отмяна на 1 обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по жалбата.

Частната жалба е подадена в установения от закона срок пред компетентния съд, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на глава 22 от НПК акт, от легитимирано лице, чиято жалба по чл.243, ал.4 от НПК е била оставена без разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Досъдебното производство ДП №287/2021 по описа на ОДМВР – Бургас, пр. пр. 10555/2021 г. на РП – Бургас ТО – Царево е образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.352, ал.1 от НК за това, че за времето от 2007 г. до 10.08.2021 г. на територията на Община Царево, било допуснато да се замърсят с отпадъчни битово – фекални води от канализационната система териториалните морски води в Черно море и с това са направени опасни за хора, животни и растения. След проведено разследване, с Постановление от 08.06.2022 г. на РП – Бургас ТО Царево, производството е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на осъществено престъпление от общ характер.

Срещу посоченото постановление за прекратяване на наказателното производство е постъпила жалба от МОСВ, с твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението. Излагат се подробни доводи и съображения по същество.

За да постанови атакуваното определение съдът е приел, че жалбоподателят МОСВ не е от кръга на лицата, претърпели имуществени или неимуществени вреди от престъплението по чл.352, ал.1 от НК, които да могат да предявят граждански иск и да се конституират като граждански ищци или частни обвинители в наказателното производство.

Липсата на активна процесуална легитимация на жалбоподателя МОСВ представлява процесуална пречка за последната да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на ДП. По тези съображения съдът е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на МОСВ срещу прекратителното постановление..

Определението на първоинстанционния съд е постановено при неправилно приложение на закона.

Законодателят е посочил изчерпателно кръгът от лицата, които имат процесуалната възможност да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство. По тези съображения следва да се обсъди възможността на Министерство на околната среда и водите да участва в това наказателно производство, съобразявайки именно наказателно-процесуалната уредба, така и нормативните актове, които уреждат опазването и защитата на околната среда.

Това е така, защото с престъплението по чл.352, ал.1 се засягат обществените отношения, които осигуряват опазването на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства, позволяващи здравословни и благоприятни условия за биологичното съществуване на човешкия вид.

Престъплението е резултатно, като резултатът може да се прояви в две форми: поставяне в опасност на посочените обекти за хора или животни и растения или реално се проявява в обективирано фактическо увреждане - водещо до негодност за използването на посочените обекти за културно-битови, здравни, земеделски и други стопански цели.

С евентуалното осъществяване на посочения престъпен състав се засягат интересите на неограничен кръг правни субекти, на практика на всички граждани на Република България. Следва да се посочи, че чл.15 от Конституцията на Република България постановява, че Републиката осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната. Чл. 55 от Конституцията урежда неотменимото право на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Посочено е и основното тяхно съответно задължение - да опазват 2 околната среда. Цитираните конституционни норми са тълкувани в не едно решение на Конституционния съд на РБ. Така в Решение № 5 от 14.06.2022 г. на КС по к. д. № 13/2021 г. е посочено, че предвидените в чл. 15 от Основния закон задължения обвързват всички правни субекти, но държавата има отговорност за осигуряване на опазването и възпроизводството на околната среда и на изпълнението на задълженията към околната среда на другите правни субекти. Едно от проявленията на тази отговорност е задължението на законодателя да създаде такова законодателство, което да гарантира осъществяването на правата по чл. 15 и 55 от Конституцията, като грижата за околната среда следва да се осигури на всички равнища на правна регулация (Решение № 6 от 16.06.2020 г. по к.д. № 10/2019 г. и Решение № 12 от 2013 г. по к.д. № 9/2013 г.). Задълженията, произтичащи от чл.

15 от Конституцията, са „императив“, който се отнася до „всички дейности“ на държавата (Решение № 12 от 28.11.2013 г. по к.д. № 9 от 2013 г.). Разпоредбите на чл. 15 и 55 от Конституцията, разгледани в систематична и телеологическа връзка, показват, че защитата на околната среда не се свежда просто до съхранението на един ресурс, а е важно средство за осигуряване на това общо благо и за защита на широк спектър от неимуществени интереси на гражданите. В Решение № 14 от 12.10.2021 г. на КС по к. д. № 14/2020 г. изрично е посочено и, че осигуряването на достъп до правосъдие се свързва с отговорността на публичната власт, включително и на националните съдилища като съдилища и по правото на ЕС, да гарантира на обществеността дължимата информация и достъп до процеса на взимане на решения в областта на околната среда. Това задължение произтича както директно от Конституцията на РБ, която на основание чл.5, ал.2 има непосредствено действие, така и от европейското законодателство.

В същото време чл.8, ал.1 от Закона за опазване на околната среда изрично определя като отговорно лице за провеждане на държавната политика по опазване на околната среда министъра на околната среда и водите. Подробно правомощията и функциите му, както и тези на ръководеното от него министерство са разписани в специалния закон, но от тълкуването на тези законови норми се налага извода, че отговорен за провеждане на политиката по опазване на околната среда, както и за контрола в тази връзка е именно министъра на околната среда и водите и ръководеното от последния ведомство. Съобразявайки посоченото и отчитайки спецификата на престъплението по чл.352, ал.1 от НК, като такова което води до увреждане на имуществените и неимуществени интереси на практически неограничен кръг от лица, се налага извода, че именно МОСВ е процесуално легитимирано лице, включително по отношение на възможността да се обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл.352, ал.1 от НК за замърсяване на водите на Черно море. То има тази възможност именно като субект, който не само има правомощията, но е и задължен да защитава имуществените и неимуществените права на гражданите, които могат да бъдат засегнати от посоченото престъпление. Настоящият състав счита, че принципните положения, изложени в Определение №673 от 20.07.2022 г. по ВЧНД №772/22 по описа на БОС са правилни, но по настоящото дело следва да се отчете именно качеството на жалбоподателя, както и спецификата и характера на евентуално възможните вреди, които се твърди да са настъпили от деянието, по повод на което е образувано и проведено процесното досъдебно производство.

Във връзка с горните съждения следва да бъде посочено, че съгласно чл. 3, т.6 от Закона за опазване на околната среда един от основните принципи, на които се основа политиката по опазване на околната среда е „замърсителите да плащат за причинените вреди“. Понятието „вреди“ в законовия текст следва да се тълкува в смисъл на „екологична вреда“, тоест тази, която засяга околната среда като комплекс от естествени и антропогенни фактори и компоненти, които се намират в състояние на взаимна зависимост и влияят върху екологичното равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното и историческото наследство. Тоест тук понятието за вреда не е това, което е за гражданското 3 право, разбирана като претърпяна загуба или пропусната полза, тоест засягане на патримониума на едно лице или неговите признати от закона неимуществени права.

Разпоредбата на чл.170, ал.1 от ЗООС доразвива конкретно посочения принцип, като постановява, че който виновно причини другиму вреди от замърсяване или увреждане на околната среда, е длъжен да ги обезщети. В ал.2 от същата разпоредба е посочено, че когато е увредено имущество - държавна собственост, оправомощен да заведе иска е министърът на околната среда и водите, ако вредите са настъпили на територията на повече от една област.

Видно от тази разпоредба следва да се отчита и характера на собствеността, която е засегната от твърдяна настъпила „екологична вреда“. Чл. 12 от Закона за водите изрично сочи, че териториалното море, както и вътрешните морски води са публична държавна собственост. Тълкувайки двете посочени по – горе разпоредби се достига до извода, че държавата се явява засегнато лице от „екологична вреда“, когато е настъпила в териториалното море и вътрешните морски води. По тези съображения се налага извода, че министърът на околната среда и водите има процесуалната възможност да предяви иск, като ангажира гражданската отговорност, за вреди, настъпили вследствие замърсяване на Черно море, тоест ръководеното от него ведомство би могло да има качеството на граждански ищец в съдебно производство. Действително не са установени конкретни имуществени вреди към настоящия етап от развитие на производството, практически няма как и да бъдат установени, но правният ред отчита спецификата на тези обществени отношения, като урежда възможността да бъде ангажирана отговорност, включително и гражданска, при наличие на замърсяване, вследствие на което е настъпила „екологична вреда“.