Чл. 1
(1) Работниците и служителите, освободени на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда след 30 юни 2000 г. от едноличните търговски дружества с държавно имущество от подотрасъл „Въгледобив“ съгласно приложението или от техните правоприемници, могат да получат еднократно парично обезщетение в размер 1000 лв.
(2) Право на еднократното парично обезщетение по ал. 1 имат лицата, които отговарят на изискванията за отпускане на парично обезщетение и помощи за безработица при условията и по реда на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта и които са били непрекъснато в трудови правоотношения с търговското дружество не по-малко от 18 месеца преди освобождаването им.
Чл. 2
(1) Еднократното парично обезщетение по чл. 1 се изплаща от бюрата по труда на Националната служба по заетостта по постоянния адрес (адресната регистрация) на лицето.
(2) За изплащане на еднократното парично обезщетение лицето подава молба в бюрото по труда, с която заявява, че желае да получи обезщетението по чл. 1 вместо парично обезщетение и помощи за безработица при условията и по реда на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. Към молбата лицето прилага заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, оформена от работодателя трудова книжка и посочва сметката си в търговска банка, по която да бъде преведено еднократното парично обезщетение.
(3) Молбата по ал. 2 се подава в срок до 3 месеца от датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Чл. 3
(1) Лицата, получили еднократно парично обезщетение по постановлението, могат да ползват права за обезщетяване по реда на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта при условията на чл. 67 от същия закон, ако са били осигурявани или са подлежали на осигуряване за безработица в продължение на нови 9 месеца през 15-те календарни месеца след получаването на еднократното обезщетение или на нови 6 месеца от последните 12 месеца, ако са изпълнявали сезонна работа.
(2) Лицата, ползвали права на обезщетяване по реда на Постановление № 131 на Министерския съвет от 1996 г. за еднократни допълнителни обезщетения, свързани със структурната реформа (обн., ДВ, бр. 53 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 71, 84, 88 и 93 от 1996 г.; отм., бр. 32 от 1997 г.), или по реда на чл. 1а от Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. за пренасочване и ефективно използване на освобождаваната работна сила (обн., ДВ, бр. 96 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 81 от 1990 г., бр. 23, 49 и 91 от 1991 г., бр. 35, 43, 59 и 90 от 1992 г., бр. 26, 68 и 69 от 1993 г.; попр., бр. 73 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 63 и 96 от 1994 г., бр. 45 и 51 от 1996 г. и бр. 22, 32, 70, 94 и 110 от 1997 г.; отм., бр. 81 от 1998 г.), или по реда на Постановление № 100 на Министерския съвет от 1998 г. за изплащане на еднократно парично обезщетение във връзка с ликвидацията или финансовото оздравяване на търговските дружества с преобладаващо държавно или общинско участие (обн., ДВ, бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 98 и 145 от 1998 г., бр. 13, 50, 65 и 72 от 1999 г. и бр. 29 и 41 от 2000 г.), нямат право на еднократното парично обезщетение по чл. 1 и на допълнителните средства по чл. 5.
Чл. 4
Получените суми за обезщетения по постановлението се възстановяват на Националната служба по заетостта от работодателя, когато в 9-месечен срок след прекратяване на трудовите правоотношения на лицата по чл. 1 той ги е приел или възстановил отново на работа, освен в случаите на възстановяване при незаконно уволнение.
Чл. 5
(1) За лицата, които са получили еднократното парично обезщетение по чл. 1, ал. 1, се предоставят допълнително средства в размер 1000 лв. съответно за:
1. придобиване на допълнителна или нова квалификация със срок на обучение не по-малък от 300 учебни часа, или
2. наемане по трудово правоотношение за най-малко 12 месеца, или
3. започване и осъществяване на стопанска дейност самостоятелно или с други лица най-малко за 12 месеца.
(2) Допълнителните средства по ал. 1 се предоставят за лицата, които са освободени по чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда след постановяване на съдебното решение за ликвидация на търговските дружества съгласно приложението или на техните правоприемници и ако отговарят на изискванията за отпускане на парично обезщетение и помощи за безработица при условията и по реда на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.
Чл. 6
(1) Средствата по чл. 5 се предоставят след сключване на договор между бюрото по труда и:
1. лицето, избрало да придобие допълнителна или нова квалификация;
2. лицето и работодателя, който ще го наеме по трудово правоотношение;
3. лицата, които имат одобрен проект за започване на стопанска дейност самостоятелно или с други лица.
(2) Договорите по ал. 1 се сключват с лицата по чл. 5 в 3-месечен срок от прекратяването на трудовото им правоотношение.
(3) Бюрата по труда превеждат допълнителните средства, както следва:
1. на лицата по ал. 1, т. 1 – на два пъти по 500 лв.: след сключването на договора и след успешното приключване на обучението;
2. на работодателите по ал. 1, т. 2 – на два пъти по 500 лв.: след сключването на договора и след изтичането на 6 месеца и проверка по изпълнението на условията на договора;
3. на лицата по ал. 1, т. 3 – наведнъж след сключването на договора.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1
(1) Министърът на финансите предоставя целеви трансфери в размер до 4 000 000 лв. на фонд „Професионална квалификация и безработица“ за изплащане на еднократните парични обезщетения по чл. 1 и допълнителните средства по чл. 5 от средствата по чл. 1, ал. 2, т. 5 „Резерв за непредвидени и неотложни разходи“ от Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г.
(2) Неусвоените средства по ал. 1 се възстановяват на централния бюджет до 31 декември 2000 г.
§ 2
(1) Работниците и служителите, освободени от „Колош – БД“ – ЕООД (в ликвидация), след 1 януари 2000 г., могат да ползват права по чл. 1, ал. 1 от постановлението при условията на чл. 1, ал. 2, ако в 14-дневен срок след обнародването на постановлението подадат молба в бюрото по труда.
(2) В случаите, когато лицата по ал. 1 са се регистрирали в бюрата по труда по реда на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта и са им били начислени и изплатени суми за обезщетение при безработица, се определя и изплаща само разликата.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 могат да ползват и права по чл. 5, ако отговарят на изискванията за отпускане на парично обезщетение и помощи за безработица при условията и по реда на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта и ако в 3-месечен срок от обнародването на постановлението сключат договор по чл. 6.
§ 3
Образците на договорите по чл. 6, ал. 2 се утвърждават от министъра на труда и социалната политика.
§ 4
Министърът на труда и социалната политика и ръководителят на Националната служба по заетостта дават указания за решаване на възникнали въпроси по прилагането на постановлението.
§ 5
Постановлението се приема на основание чл. 10, т. 12 от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта и чл. 11, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет.
§ 6
Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на труда и социалната политика, министъра на финансите и на ръководителя на Националната служба по заетостта.
Заключителни разпоредби
Приложение 1 Приложение към чл. 1, ал. 1
1. „Мини Марица-изток“ – ЕАД;
2. „Мини Бобов дол“ – ЕАД;
3. „Мини Перник“ – ЕАД;
4. Мини „Маришки басейн“ – ЕАД;
5. Мина „Пирин“ – ЕАД;
6. Мина „Черно море“ – ЕАД;
7. „Мина Станянци“ – ЕАД;
8. „Мина Чукурово“ – ЕАД;
9. Мина „Бели брег“ – ЕАД;
10. Мина „Балкан“ – ЕАД;
11. Мина „Антра“ – ЕАД;
12. Мина „Витрен“ – ЕАД;
13. „Мина Лев“ – ЕООД;
14. „Брикетна фабрика“ – ЕАД;
15. „Колош – БД“ – ЕООД (в ликвидация).