Чл. 1
Внасяните автомобили са под митнически контрол до заплащане на дължимите митни сборове.
Чл. 2
(1) При внос на автомобили се заплащат вносни мита размери, определени в Митническата тарифа на Република България.
(2) При внос на употребявани автомобили, когато от датата на първоначалната пътна (полицейска) регистрация до датата на преминаване на държавната граница на Република България са изминали повече от 10 години, се събира и импортна такса в размер 10 на сто от митническата облагаема стойност.
Чл. 3
(1) Митническата облагаема стойност на новите автомобили се определя по реда на Постановление № 39 на Министерския съвет от 1996 г. за определяне на митническата облагаема стойност на стоки, внасяни в Република България (ДВ, бр. 22 от 1996 г.)
(2) Митническата облагаема стойност на употребяваните автомобили с изключение на тези, посочени в ал. 2а се определя на база мощността на двигателите им, както следва:
1. когато мощността е посочена в конски сили, митническата облагаема стойност е равна на броя на конските сили, определен по DIN, умножен по 2000 лв., или на броя на конските сили по SAE, умножен по 1900 лв.;
2. когато мощността е посочена в киловати, митническата облагаема стойност е равна на броя на киловатите, определен по DIN, умножен по 2720 лв., или на броя на киловатите по SAE, умножен по 2584 лв.
(2а) Митническата облагаема стойност на употребяваните автомобили, които се класират в митническа тарифна позиция 8703, се определя на база мощността на двигателите им, както следва:
1. когато мощността е посочена в конски сили, митническата облагаема стойност е равна на броя на конските сили, определен по DIN, умножен по левовата равностойност на 60 щатски долара, или на броя на конските сили по SAE, умножен по левовата равностойност на 57 щатски долара;
2. когато мощността е посочена в киловати, митническата облагаема стойност е равна на броя на киловатите, определен по DIN, умножен по левовата равностойност на 82 щатски долара, или на броя на киловатите по SAE, умножен по левовата равностойност на 78 щатски долара.
(3) Митническата облагаема стойност, изчислена по ал. 2 или ал. 2а, се намалява със степента на износване според продължителността на употреба до датата на преминаване на държавната граница на Република България, както следва:
1. през първата година считано от датата на първоначалната пътна (полицейска) регистрация – не се намалява;
2. през втората година – с 20 на сто;
3. през всяка следваща година до 5-ата включително – с по още 10 на сто, като общото намаление не може да превишава 50 на сто независимо от годините.
(4) Митническата облагаема стойност на купе за автомобил е равна на 80 на сто от митническата облагаема стойност на този автомобил, изчислена съгласно ал. 2 или ал. 2а, без признаване на износеност.
(5) Митническата облагаема стойност на двигателите за автомобили е равна на 20 на сто от стойността, която би следвало да се определи съгласно ал. 2 или ал. 2а, за автомобил с двигател, равен по мощност на внесения, без признаване на износеност.
(6) Левовата равностойност на щатските долари се определя по седмичния курс, прилаган от митническите учреждения.
Чл. 4
(1) Освобождават се от мито и импортна такса на сума до 60 000 лв. внасяните леки автомобили от:
1. инвалиди с определена първа група инвалидност;
2. лица на 6 и повече години, които имат заболяване или увреждане, посочено в списъка от приложение № 1 към чл. 14, ал. 1 от Правилника за социално подпомагане, приет с Постановление № 260 на Министерския съвет от 1994 г. (ДВ, бр. 96 от 1994 г.).
(2) Лицата по ал. 1 се освобождават от мито и импортна такса на сума до 60 000 лв. след представяне на митническото учреждение на:
1. експертно решение на трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК), заверено в съответната картотека за медицински експертни досиета на инвалидите (КМЕДИ), или на експертно решение на Централната трудово-експертна лекарска комисия (ЦТЕЛК) – за лицата по т. 1 на ал. 1;
2. протокол, издаден от специализирана лекарска консултативна комисия към съответната обединена районна болница, към градските болници в София и в Пловдив и към Висшия медицински институт – Плевен, заверен от медицинския управител – за лицата по т. 2 на ал. 1;
3. декларация по образец на Главно управление „Митници“ при Министерството на финансите, че вносителят не е внесъл или не е купил по реда на чл. 4 от това постановление лек автомобил за период от 3 години за употребявани и 5 години за нови автомобили.
(3) Правата по ал. 1 се ползват от лицата, посочени в т. 1 и 2, и при купуване на внесени в страната след 1 януари 1993 г. леки автомобили. Сумата до 60 000 лв., представляваща внесените мито и импортна такса, се възстановява след представяне на документите, посочени в ал. 2, както и на:
1. митническата декларация и документ за платените мито и импортна такса или квитанция за внос;
2. фактура или друг документ за купуване на лекия автомобил от вносител в страната;
3. свидетелство за полицейска регистрация.
(4) Възстановяването на сумите по ал. 3 се извършва от териториалните данъчни управления – за внесеното мито, и от Националния фонд за опазване на околната среда – за внесената импортна такса, след представяне на писмено съгласие на районната митница, извършила обмитяването.
(5) Когато размерът на вносното мито и импортната такса надвишава сумата 60 000 лв., разликата до дължимата сума подлежи на заплащане от вносителя. Ако размерът на сумата на митото и импортната такса е до 60 000 лв., се освобождават или възстановяват реално дължимите или заплатените мито и импортна такса.
(6) По реда на чл. 4 след 1 януари 1993 г. може да се внесе или да се закупи един лек автомобил за период от 3 години за употребявани и 5 години за нови автомобили.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1
Отменя Постановление № 204 на Министерския съвет от 1991 г. за освобождаване от акциз и мита вноса и продажбата на леки автомобили (обн., ДВ, бр. 93 от 1991 г.; изм., бр. 5 от 1992 г.).
§ 2
Постановление № 28 на Министерския съвет от 1991 г. за митническия режим при износ и внос на стоки от физически лица (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; изм., бр. 33 и 93 от 1991 г. и бр. 5 от 1992 г.) се правят следните изменения:
1. Отменят се чл. 3 и т. 1 от раздел II на приложение № 1 към чл. 1, ал. 1, т. 1, както и т. 1 и изречение трето от т. 4 от раздел „Забележки“ на същото приложение.
2. Член 4 се изменя, както следва: „Чл. 4. Допуска се еднократен внос без мито и импортна такса по един автомобил на пълнолетните лица, които се преселват на постоянно местоживеене в Република България.“
3. Алинея 1 на чл. 5 се изменя, както следва: „(1) Разпореждането с внесените в страната стоки без мито и импортна такса се разрешава след изтичане на 2 години от датата на вноса. Нарушителите се наказват съгласно Закона за митниците.“
4. В т. 3 от раздел „Забележки“ на приложение № 1 към чл. 1, ал. 1, т. 1 думите „автомобилите и“ се заличават.
§ 3
В чл. 1, ал. 1 от приложение № 2 към чл. 2 от Постановление № 35 на Министерския съвет от 1992 г. за приемане на Митническа тарифа за облагане на стоките, внасяни от юридически лица и еднолични търговци (обн., ДВ, бр. 20 от 1992 г.; изм., бр. 39 и 80 от 1992 г.) след думите „внасяните стоки“ се добавя „с изключение на употребяваните автомобили, употребяваните купета за леки автомобили и употребяваните двигатели за автомобили“.
§ 4
В Постановление № 1 на Министерския съвет от 1993 г. за отмяна на Постановление № 266 на Министерския съвет от 1992 г. за облагане на вноса и продажбите на автомобили (ДВ, бр. 2 от 1993 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 2 след думите „и на“ се добавя „чл. 2 и 3 от“.
2. Създава се нов § 3. „§ 3. Автомобилите, преминали държавната граница на Република България до 31 декември 1992 г. включително, се облагат с митни сборове по реда на действащия до тази дата митнически и акцизен режим“.
§ 5
Сумите, събрани от импортни такси по реда на това постановление, се внасят в Националния фонд за опазване на околната среда.
§ 6
(отменен)
Министърът на труда и социалните грижи, министърът на здравеопазването, министърът на финансите и министърът на търговията до 31 януари 1993 г. да внесат налагащите се изменения в Наредба № 6 от 1990 г. на Министерството на народното здраве и социалните грижи, Министерството на финансите и Министерството на търговията и услугите за купуване на автомобили от инвалиди (ДВ, бр. 66 от 1990 г.).
§ 7
(1) За „нов автомобил“ се счита автомобил, който:
1. не е имал постоянна пътна (полицейска) регистрация в чужбина;
2. от датата на първоначалната му пътна (полицейска) регистрация в чужбина до датата на преминаване на държавната граница на Република България не са изминали повече от 6 месеца;
3. е бил новозакупен и оформен митнически като временен внос в Република България при последващо му оформяне по режима „Внос на стоки за потребление“.
(2) Точка 3 на ал. 1 не се прилага за новозакупените автомобили, които се регистрират по реда на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 за регистрацията и отчета на моторните превозни средства – собственост на чуждестранни физически и юридически лица (обн., ДВ, бр. 14 от 1975 г.; изм., бр. 63 от 1986 г.) при оформяне на внос за потребление в Република България след изтичане на 6 месеца от учредяването им като временен внос.
§ 8
Това постановление влиза в сила от 16 януари 1993 г. а) проектирането на строежи, финансирани от бюджета на държавата и общините или от фирми, дружества и предприятия с над 50 на сто държавно участие; б) изработването на териториалноустройствените и градоустройствените планове; в) топографо-геодезическите и кадастралните разработки. 3.2. Допуска се пряко договаряне в следните случаи: а) проектирането на строежи с проектна стойност до 5 млн. лв.; б) изработването на частични изменения на строителни и регулационни планове, кварталнозастроителни разработки и кварталнозастроителни и силуетни планове за части от квартали или за един квартал с прилежащите му части от съседни квартали; в) изработването на застроителни решения за отделни имоти. 3.3. Прякото договаряне по т. 3.2 се извършва при спазване на следните изисквания за публично обявяване: а) огласяване на договарянето чрез обява, поставена на определено за целта място в сградата на съответната териториална общинска администрация; б) връчване на покани за участие в договарянето най-малко на 3 предпочитани от възложителя или изявени проектанти в областта на предмета на договарянето. 3.4. В зависимост от обекта, предмет на конкурсно възлагане, съответният конкурс се провежда по тази наредба или по Наредба № 1 за конкурсите за създаване или проектиране произведения на градоустройството, архитектурата, изобразителните и приложните изкуства и дизайна (обн., ДВ, бр. 12 от 1979 г.; изм., ДВ, бр. 33 от 1984 г.). 3.5. Строежи по смисъла на тази наредба са: жилищните и обществените сгради; производствените и други сгради и съоръжения, вкл. и самостоятелно изпълняваните технологични линии и инсталации, определящи отделни производства; второстепенните постройки със спомагателно и обслужващо предназначение, в които не се предвиждат помещения за обитаване, гаражите и паркингите в частните имоти; инженерните строителни съоръжения; инженерните снабдителни системи, в т.ч. техническите проводи, мрежите, вътрешните инсталации и съоръженията към тях; улиците, площадните пространства, обществените паркинги и пешеходните зони и пространства; пътищата и железопътните линии, както и инсталациите и съоръженията към тях; благоустройствените системи и съоръжения; корекциите на реки и водоеми, хидромелиоративните системи и другите хидротехнически обекти; паркоустройствените и ландшафтните обекти и оформянето на защитени природни обекти и резервати; реализирането на геозащитни, както и на други мероприятия, свързани с опазването и възстановяването на околната среда - доколкото те са свързани с изпълнението на строителни и монтажни работи; обектите на синтеза на архитектурата и монументалните художествени произведения с граен характер, разположени неподвижно в селищната и извънселищната среда; трайното архитектурно-художествено оформление на сградите, съоръженията и прилежащите им пространства, неподвижното обзавеждане и трайните елементи на визуалната комуникация; консервациите и реставрациите на обекти на архитектурното и историческото наследство; преустройствата, реконструкциите и основните ремонти на съществуващи строежи; етапите от изграждане на нови строежи, в резултат на което се получава завършена част от строежа, за която може да се издава разрешение за ползване; оформяне на територии без режим на застрояване - доколкото това е свързано с премахването (развалянето) на съществуващи строежи.