Закон за замяна на воинските задължения с алтернативна служба

Чл. 1

С този закон се уреждат условията и редът за замяна на изпълнението на воинските задължения с алтернативна служба, както и правата и задълженията на гражданите, длъжностните лица и организациите при изпълнението ѝ.

Чл. 2

(1) Алтернативната служба е гражданска служба в интерес на обществото в изпълнение на конституционното задължение за защита на отечеството от гражданите, които не желаят да служат с оръжие.

(2) Алтернативната служба на гражданите обхваща дейности по изпълнението ѝ в мирно и във военно време, служба в мобилизационния резерв и задължения по отчета.

Чл. 3

Всички мъже – български граждани, подлежащи на наборна военна служба, могат да искат замяна на изпълнението на воинските си задължения с алтернативна служба, когато не желаят да служат с оръжие в упражняване на конституционното си право на свобода на съвестта, свобода на мисълта и на свободен избор на вероизповедание.

Чл. 4

(1) Гражданите, изпълняващи алтернативна служба, се ползват с всички права, предвидени в Конституцията и в законите на страната, с изключение на ограниченията по този закон.

(2) Алтернативната служба не може да създава за гражданите, които я изпълняват, привилегии в сравнение с изпълняващите воински задължения граждани.

Чл. 5

(1) Замяната на изпълнението на воинските задължения на гражданите с алтернативна служба се извършва от Комисията по алтернативната служба към Министерството на труда и социалната политика.

(2) Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет служебно предоставя на Комисията по алтернативната служба информация за религиозните общности.

Чл. 6

(1) Алтернативната служба се изпълнява във въоръжените сили, в Гражданската защита, в държавни и общински учреждения и организации на социалните грижи, в публични здравни и образователни заведения, в сферата на комуналното обслужване, опазването на околната среда и в други бюджетни организации на длъжности, които не изискват носене и използване на оръжие.

(2) Алтернативната служба не може да се изпълнява в търговски дружества, кооперации, сдружения и фондации с идеална цел, в политически партии, коалиции и сдружения с политически цели, както и в синдикални организации.

(3) Списъкът на местата и длъжностните наименования за изпълнение на алтернативната служба, както и броят на гражданите, които могат да я изпълняват, ежегодно се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика и министъра на отбраната.

(4) Определянето на местата и длъжностните наименования по ал. 3 не трябва да конкурира пазара на труда.

Чл. 7

(1) Гражданин, който желае да замени изпълнението на воинските си задължения с алтернативна служба, подава мотивирана молба до началника на военното окръжие по местожителството си.

(2) Гражданинът подава молбата по ал. 1 в едномесечен срок от обявяването на решението на председателя на наборната комисия относно годността му за военна служба.

(3) Началникът на военното окръжие изпраща служебно молбата на Комисията по алтернативната служба в 7-дневен срок от получаването ѝ.

Чл. 8

(1) Комисията по алтернативната служба се назначава от министъра на труда и социалната политика. Комисията се състои от председател, секретар и 7 членове. Председателят на комисията е юрист. В състава на комисията се включва представител на Министерството на отбраната, на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет, лекар и хабилитирани лица.

(2) Дейността на Комисията по алтернативната служба се финансира чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика.

(3) Организацията и дейността на Комисията по алтернативната служба се уреждат с правилника за прилагане на закона.

Чл. 9

(1) Комисията по алтернативната служба разглежда постъпилите молби в пълен състав.

(2) Комисията по алтернативната служба взема решенията си с явно гласуване с мнозинство две трети.

(3) За заседанията на Комисията по алтернативната служба се съставя протокол, който се подписва от председателя и от секретаря на комисията.

(4) Производството пред Комисията по алтернативната служба е безплатно.

Чл. 10

Комисията по алтернативната служба:

1. приема заявки от работодателите за определяне на местата и длъжностните наименования, на които ще се изпълнява мирновременна алтернативна служба;

2. предлага на министъра на труда и социалната политика и на министъра на отбраната списък на местата и длъжностните наименования за изпълнение на мирновременна алтернативна служба, както и годишния брой на гражданите, които могат да я изпълняват;

3. разглежда молбите и постановява решения за замяна на изпълнението на воинските задължения с мирновременна алтернативна служба;

4. разглежда молбите и постановява решения за замяна на мирновременната алтернативна служба с наборна военна служба по искане на гражданина;

5. отлага изпълнението на мирновременната алтернативна служба;

6. освобождава от изпълнение на мирновременната алтернативна служба;

7. прекъсва изпълнението на мирновременната алтернативна служба;

8. прекратява изпълнението на мирновременната алтернативна служба.

Чл. 11

(1) Комисията по алтернативната служба може да изиска от молителя да разшири писмено или устно мотивите, изложени в молбата. Комисията може да изиска от молителя или от други лица и организации да представят допълнителни документи, удостоверяващи фактите и обстоятелствата, изложени в молбата.

(2) Комисията по алтернативната служба изслушва молителя, за да се убеди в искреността и дълбочината на убежденията му.

(3) В случаите, когато молителят е бил редовно призован и не се е явил без уважителни причини, производството по преписката се прекратява.

(4) В случаите по ал. 3 производството по преписката се възобновява, ако в 7-дневен срок от заседанието на Комисията по алтернативната служба молителят представи документи, установяващи наличието на уважителни причини за неявяването си.

Чл. 12

(1) Комисията по алтернативната служба се произнася по молбата за замяна на воинските задължения с алтернативна служба в 30-дневен срок от заседанието с мотивирано писмено решение.

(2) С решението, с което уважава молбата, Комисията по алтернативната служба:

1. заменя изпълнението на воинските задължения с алтернативна служба;

2. определя мястото за изпълнение на мирновременната алтернативна служба и длъжността, която гражданинът ще изпълнява;

3. определя срока за явяване на мястото за изпълнение на мирновременната алтернативна служба.

(3) При определяне на длъжността, която гражданинът ще изпълнява, Комисията по алтернативната служба отчита притежаваното образование и професионална квалификация.

(4) Решението на Комисията по алтернативната служба се изпраща в 7-дневен срок от постановяването му до съответното военно окръжие.

Чл. 13

(1) Комисията по алтернативната служба отхвърля молбата на гражданина и отказва замяна на изпълнението на воинските задължения с алтернативна служба, когато не се убеди в искреността и дълбочината на убежденията му.

(2) Не се заменят воинските задължения с алтернативна служба, когато гражданите, подали молба за замяна:

1. извършват търговска дейност с оръжие и боеприпаси, както и когато работят в търговски дружества с предмет на дейност: производство и търговия с оръжие и боеприпаси и специална продукция с военно предназначение, на длъжности, непосредствено свързани с предмета на дейността на дружеството;

2. са получили разрешение да носят оръжие или са изявили такова желание;

3. са участвали в занимания по спортна стрелба, лов или други дейности, имащи отношение към носенето на оръжие;

4. са осъдени или срещу тях има образувано наказателно производство за престъпления, свързани с използването на оръжие, боеприпаси, или за употреба на насилие.

(3) Обстоятелствата по ал. 2 се установяват с писмени доказателства, определени в правилника за прилагане на закона.

Чл. 14

(1) Решенията на Комисията по алтернативната служба, с които се отхвърлят молбите за замяна на изпълнението на воинските задължения с алтернативна служба, могат да се обжалват в 7-дневен срок от връчването им пред министъра на труда и социалната политика относно нарушаване правилата за разглеждането на молбите.

(2) Когато министърът на труда и социалната политика намери, че решението е постановено при нарушаване правилата за разглеждане на молбите, той го отменя и връща преписката за ново разглеждане от Комисията по алтернативната служба.

(3) Решенията на Комисията по алтернативната служба подлежат и на съдебен контрол пред Върховния административен съд.

(4) Решенията на Върховния административен съд са окончателни и подлежат на изпълнение от Комисията по алтернативната служба.

(5) До влизането в сила на решенията на Комисията по алтернативната служба гражданите не се повикват за отбиване на наборна военна служба.

Чл. 15

Срокът на мирновременната алтернативна служба е два пъти по-дълъг от срока на наборната военна служба.

Чл. 16

Пределната възраст за начало на изпълнение на мирновременната алтернативна служба е 30 години.

Чл. 17

(1) Гражданите, определени да изпълняват мирновременна алтернативна служба, започват изпълнението ѝ след навършване на 18-годишна възраст.

(2) Началото на изпълнението на мирновременната алтернативна служба се определя с решението на Комисията по алтернативната служба.

(3) Разходите на гражданите за пътуване до указаните в решението на Комисията по алтернативната служба места за изпълнение на мирновременната алтернативна служба и за връщане до местоживеенето им са за сметка на работодателя.

Чл. 18

(1) От изпълнение на мирновременна алтернативна служба се отлагат:

1. учащите се в средните училища – до завършване на образованието, но не по-късно от навършване на 21 години;

2. гражданите, които са приети за редовно обучение във висши училища, създадени по законоустановения в страната ред, както и в чуждестранни висши училища – до завършване на образованието, но не по-късно от навършване на 27 години;

3. задържаните под стража и изтърпяващите наказание лишаване от свобода – до отменяне на мярката за неотклонение или изтърпяване на наказанието, ако след това не са навършили пределна възраст за повикване на мирновременна алтернативна служба;

4. страдащите от заболяване, което ги прави временно нетрудоспособни – до възстановяване на трудоспособността, но за не повече от 3 години, след което се взема окончателно решение за годността им за алтернативна служба;

5. гражданите, чиито молби за замяна на изпълнението на воинските задължения с алтернативна служба са уважени, но поради попълване на определения от Министерския съвет годишен брой не могат да започнат изпълнение на мирновременната алтернативна служба.

(2) От мирновременна алтернативна служба могат да се отлагат:

1. един от двама или повече братя, едновременно подлежащи на служба, по тяхно искане – до изслужване срока на службата на другия, ако след отлагането няма да навърши пределна възраст за повикване на мирновременна алтернативна служба;

2. граждани в тежко материално и семейно положение по предложение на органа на местната администрация, но за не повече от 3 поредни години.

Чл. 19

От мирновременна алтернативна служба се освобождават:

1. обявените за негодни за военна служба по време на изпълнение на мирновременната алтернативна служба;

2. навършилите към момента на явяване за изпълнение на мирновременна алтернативна служба пределна възраст за повикване за изпълнението ѝ;

3. лицата, определени за придружители от семейства, в които останалите членове са категоризирани пожизнено като инвалиди първа група с придружител;

4. братята на военнослужещите на наборна военна служба, починали по време или по повод на изпълнение на воинските си задължения, при условие че подадат молба до Комисията по алтернативната служба;

5. братята на инвалидизираните първа група инвалидност с придружител по време или по повод на изпълнение на воинските задължения.

Чл. 20

Мирновременната алтернативна служба се изпълнява на територията на Република България.

Чл. 21

(1) Повикването на гражданите за изпълнение на мирновременната алтернативна служба се извършва със заповед на председателя на Комисията по алтернативната служба.

(2) Гражданите, повикани за изпълнение на мирновременната алтернативна служба, са длъжни да се явят в посочените в заповедта място и срок за изпълнението ѝ.

(3) Датата на встъпване в длъжност на гражданина при работодателя се счита за начало на изпълнението на мирновременната алтернативна служба.

Чл. 22

Комисията по алтернативната служба издава на гражданите, изпълняващи мирновременна алтернативна служба, документ, удостоверяващ изпълнението ѝ.

Чл. 23

(1) Изпълнението на мирновременната алтернативна служба се прекъсва при:

1. взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест или изтърпяване на наказание лишаване от свобода;

2. отклонение от изпълнение на мирновременна алтернативна служба за повече от 1 денонощие;

3. отпуск поради временна нетрудоспособност в размер над 30 дни без прекъсване в една календарна година.

(2) Срокът на прекъсването не се зачита за алтернативна служба.

Чл. 24

(1) Изпълнението на мирновременната алтернативна служба се прекратява:

1. с изтичането на срока на мирновременната алтернативна служба;

2. при трайно увреждане на здравето по време на изпълнението на мирновременната алтернативна служба, което прави гражданина негоден за военна служба;

3. при постъпване на гражданина на наборна военна служба по собствена инициатива.

(2) Изпълнението на мирновременната алтернативна служба по ал. 1, т. 2 се прекратява от Комисията по алтернативната служба на основание решение на Централната военномедицинска комисия.

(3) Денят на прекратяване на мирновременната алтернативна служба се обявява със заповед на председателя на Комисията по алтернативната служба. Копие от заповедта се изпраща на военното окръжие по местожителството на гражданина.

(4) В 10-дневен срок след прекратяване изпълнението на мирновременната алтернативна служба гражданите са длъжни да се явят във военното окръжие по местоживеенето си за зачисляване на отчет.

Чл. 25

(1) До изтичане на половината от срока на мирновременната алтернативна служба гражданинът може да иска замяната ѝ с наборна военна служба.

(2) В случаите по ал. 1 замяната се извършва в съотношение два дни алтернативна служба за един ден наборна военна служба.

(3) Искането се отправя до Комисията по алтернативната служба. Решението на комисията за замяна на изпълнението на мирновременната алтернативна служба с наборна военна служба се изпраща служебно на военното окръжие по местожителството на гражданина.

Чл. 26

(1) Гражданите не могат да се отклоняват от изпълнение на мирновременна алтернативна служба.

(2) При отклонение от мирновременна алтернативна служба работодателят незабавно уведомява Комисията по алтернативната служба.

Чл. 27

(1) По време на мирновременната алтернативна служба гражданинът има право на:

1. възнаграждение в размер, определен с акт на Министерския съвет за наборен военнослужещ;

2. работно облекло и лични предпазни средства, съответстващи на условията на труд съгласно акт на Министерския съвет;

3. безплатна храна по норми, определени с акт на Министерския съвет;

4. вещево доволствие по вид и норми, определени с акт на Министерския съвет.

(2) По време на изпълнение на мирновременната алтернативна служба гражданинът има право да отправя жалби до Комисията по алтернативната служба, свързани с изпълнението на мирновременната алтернативна служба.

Чл. 28

(1) По време на изпълнение на мирновременната алтернативна служба гражданите се ползват със следните права по Кодекса на труда:

1. на безопасни и здравословни условия на труд, както и на безплатна храна, противоотрови и други средства, които неутрализират вредното въздействие на работната среда;

2. на работно време с нормална продължителност до 8 часа при петдневна работна седмица;

3. на почивки в работния ден, междудневна и седмична почивка;

4. на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

(2) Работодателят е длъжен да осигури гражданина, изпълняващ алтернативна служба, за всички осигурителни случаи за своя сметка.

(3) Времето, през което се изпълнява мирновременна алтернативна служба, се зачита за трудов стаж от съответната категория труд.

Чл. 29

(1) По време на изпълнение на мирновременната алтернативна служба гражданите ползват следните права на военнослужещите на наборна военна служба по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България:

1. безплатен транспорт, предназначен за обществен превоз на пътници в населеното място, където изпълняват мирновременната алтернативна служба;

2. двадесет календарни дни домашен отпуск годишно;

3. допълнителен платен отпуск от 4 до 7 дни при условията на чл. 258 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

4. отпуск за изпълнение на обществени задължения при условията на чл. 259 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) По време на изпълнението на мирновременната алтернативна служба гражданите имат следните ограничения на гражданските права както военнослужещите на наборна военна служба по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България:

1. не могат да отказват изпълнение на задълженията по мирновременната алтернативна служба по религиозни мотиви;

2. не могат да извършват религиозна или атеистична пропаганда;

3. не могат да членуват в синдикални организации и нямат право на синдикални действия;

4. не могат да се кандидатират за народни представители, за общински съветници и за кметове;

5. не могат да пътуват извън границите на страната.

Чл. 30

Гражданите, изпълняващи мирновременна алтернативна служба, не могат да извършват търговска дейност, да бъдат членове на управителен или контролен орган на търговски дружества, както и да полагат допълнителен труд.

Чл. 31

Професионалната квалификация и преквалификация на гражданите по време на изпълнение на мирновременната алтернативна служба се осъществява в рамките на програмите за квалификация на работодателя.

Чл. 32

Отпуските по чл. 29, ал. 1, т. 2, 3 и 4 се зачитат за изпълнение на мирновременната алтернативна служба.

Чл. 33

(1) При виновно неизпълнение на задълженията по изпълнение на мирновременната алтернативна служба гражданинът носи дисциплинарна отговорност.

(2) Дисциплинарните нарушения са:

1. закъснение, преждевременно напускане или неявяване на мястото на изпълнение на мирновременната алтернативна служба;

2. явяване на мястото на изпълнение на мирновременната алтернативна служба в състояние, което не позволява на гражданина да изпълнява възложените му задачи;

3. неизпълнение на възложените задачи, неспазване на техническите и технологичните правила;

4. неспазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труд;

5. неизпълнение на законните нареждания на работодателя;

6. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя, както и разпространяване на сведения, съставляващи служебна тайна;

7. увреждане на имущество на работодателя или разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;

8. неизпълнение на задълженията или неспазване ограниченията на правата на гражданите, изпълняващи мирновременна алтернативна служба в съответствие със статута им по чл. 29, ал. 2;

9. системно нарушаване на дисциплината;

10. нарушаване на режима на наложеното наказание;

11. отклонение от изпълнение на мирновременната алтернативна служба;

12. отказ от изпълнение на мирновременната алтернативна служба;

13. употреба на опиати и психотропни вещества;

14. всяко друго нарушение, свързано с неизпълнение на правила, установени с този закон, с правилника за неговото прилагане или с правилника за вътрешния трудов ред на работодателя.

Чл. 34

(1) Дисциплинарните наказания са:

1. забележка;

2. мъмрене;

3. строго мъмрене;

4. определяне на друго работно място или друга длъжност;

5. продължаване до 3 месеца срока на мирновременната алтернативна служба.

(2) При налагане на наказанието по ал. 1, т. 4 председателят на Комисията по алтернативната служба може да възложи изпълнение на длъжност и място на работа, които не съответстват на образованието или професионалната квалификация на лицето.

Чл. 35

(1) Наказанията по чл. 34, ал. 1, т. 1, 2 и 3 се налагат от работодателя, а по чл. 34, ал. 1, т. 4 и 5 – с мотивирана писмена заповед на председателя на Комисията по алтернативната служба по предложение на работодателя.

(2) Дисциплинарните наказания по чл. 34, ал. 1, т. 1, 2 и 3 подлежат на обжалване пред председателя на Комисията по алтернативната служба, а по чл. 34, ал. 1, т. 4 и 5 – пред министъра на труда и социалната политика.

(3) Заповедта на министъра на труда и социалната политика по чл. 34, ал. 1, т. 5 подлежи на съдебен контрол по реда на Закона за административното производство.

(4) Органът по ал. 1 е длъжен преди издаване на заповедта да изслуша гражданина, изпълняващ мирновременна алтернативна служба, или да приеме писмените му обяснения.

Чл. 36

(1) Дисциплинарната отговорност по този закон е независима от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава се предвижда.

(2) За едно и също нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Чл. 37

(1) Работодатели, които желаят да приемат граждани за изпълнение на мирновременна алтернативна служба, подават молба до Комисията по алтернативната служба, в която се посочват:

1. наименованието, седалището и предметът на дейност на юридическото лице;

2. списък на работните места и длъжностните наименования, които предлагат за изпълнение на мирновременна алтернативна служба.

(2) Към молбата задължително се прилагат:

1. копие от акта за създаване на учреждението или предприятието;

2. становища на регионалните органи на държавния санитарен контрол и на инспекцията по труда относно съответствието на условията на труд на предлаганите работни места и длъжности по ал. 1, т. 2 с установените в страната норми и изисквания.

(3) Молбата и придружаващите я документи, с които се иска приемане на граждани за изпълнение на мирновременна алтернативна служба за следващата календарна година, се подават не по-късно от 1 юли на текущата година.

(4) Разпоредбите на ал. 2 и 3 не се прилагат, когато молбата е подадена от Министерството на отбраната и от въоръжените сили.

Чл. 38

(1) Работодателят, при когото гражданинът изпълнява алтернативна служба, е задължен да му осигури:

1. възнаграждение в размер, равен на заплатата на военнослужещ на наборна военна служба, определен от Министерския съвет;

2. допълнително възнаграждение за вредни условия на труд, ако такова се полага за съответното работно място;

3. безопасни и здравословни условия на труд, както и безплатна храна, противоотрови и други средства, които неутрализират вредното въздействие на работната среда;

4. специално работно облекло и лични предпазни средства, ако такива се полагат за съответното работно място;

5. безплатна храна и вещево доволствие по вид и норми, определени от Министерския съвет;

6. средства за междуселищен транспорт при ползване на законоустановения отпуск до местоживеенето и обратно.

(2) Ако мирновременната алтернативна служба се изпълнява в населено място, различно от местоживеенето на гражданина, работодателят е длъжен да му осигури общежитие или друго жилище или да му заплати обезщетение в размер на нормирания наем съобразно нормите за жилищно задоволяване.

(3) Ако гражданинът откаже предложеното му от работодателя общежитие или жилище, той няма право на обезщетение.

Чл. 39

Имуществената отговорност на гражданите за вреди, причинени на работодателя, се осъществява при условията и по реда на Кодекса на труда.

Чл. 40

(1) По време на изпълнение на мирновременната алтернативна служба работодателят е длъжен да информира Комисията по алтернативната служба за:

1. отклонение на гражданина от изпълнение на мирновременната алтернативна служба;

2. отпуски за временна нетрудоспособност с продължителност повече от 30 дни;

3. основанията за поощрения или за дисциплинарна отговорност на гражданина;

4. употреба на опиати и/или психотропни вещества.

(2) Ежегодно към 31 март работодателят информира Комисията по алтернативната служба за предстоящи структурни промени, за приватизация или за промени във формата на управление.

Чл. 41

Гражданите, изпълнили мирновременна алтернативна служба, се зачисляват в мобилизационния резерв за алтернативна служба и получават мобилизационно назначение за длъжности, които не изискват носене на оръжие.

Чл. 42

Гражданите, изпълнили мирновременна алтернативна служба, имат задължения за алтернативна служба в мобилизационния резерв.

Чл. 43

От алтернативна служба в мобилизационния резерв се освобождават:

1. навършилите пределна възраст за алтернативна служба в мобилизационния резерв;

2. признатите за негодни за алтернативна служба по здравословни причини, установени от военномедицинските органи.

Чл. 44

Пределната възраст за алтернативна служба в мобилизационния резерв е 55 години.

Чл. 45

(1) Повикването на запасни за алтернативна служба се извършва най-малко 30 дни преди започване на мероприятието с повиквателна заповед на началника на военното окръжие по местоживеенето на лицето.

(2) Разходите за пътуване на запасните за участие в мероприятието и за връщане в населеното място по местоживеене са за сметка на държавния бюджет чрез бюджета на ведомството, което провежда мероприятието.

Чл. 46

(1) Службата в мобилизационния резерв на гражданите по чл. 41 се изпълнява в състава на въоръжените сили и в Гражданската защита. Срокът на службата в мобилизационния резерв до навършване на пределна възраст не може да превишава 6 месеца.

(2) Гражданите, повикани на алтернативна служба, в мобилизационния резерв се подготвят за придобиване на специалност и за повишаване на квалификацията, необходими за изпълнение на военновременната алтернативна служба.

Чл. 47

(1) Гражданите, взели участие в мероприятия по този раздел, получават възнаграждение в размери, определени от Министерския съвет.

(2) За времето на участие в мероприятия по този раздел гражданите имат право на служебен отпуск при условията на чл. 158 от Кодекса на труда.

Чл. 48

(1) При положение на война или при военно положение на гражданите, изпълнили или изпълняващи мирновременна алтернативна служба, не могат да се възлагат задачи, свързани с носене и/или използване на оръжие.

(2) Лицата по ал. 1 могат да получават мобилизационно назначение за длъжности, свързани с изпълнение на следните дейности:

1. евакуация на гражданско население;

2. подпомагане на пътното движение;

3. оказване на първа помощ, транспортиране и спасяване на ранени граждани;

4. борба с пожари;

5. разчистване на разрушения;

6. възстановяване на комуникационни средства;

7. опазване на околната среда и на паметниците на културата.

Чл. 49

(1) При положение на война или при военно положение гражданите, изпълнили или изпълняващи мирновременна алтернативна служба, могат да поискат от министъра на отбраната да бъдат зачислени на военна служба с оръжие.

(2) В случаите по ал. 1 зачисляването на военна служба се извършва след съответна военна подготовка и полагане на военна клетва.

Чл. 50

(1) Към военните окръжия се водят книга и личен картон на гражданите, изпълнили и изпълняващи мирновременна алтернативна служба.

(2) В книгата по ал. 1 се вписват входящият номер на молбата на гражданина, пожелал замяна на воинските си задължения с алтернативна служба, решението на Комисията по алтернативната служба и данни за влизането му в сила, мястото и срокът на изпълнение на алтернативната служба, данни за отлагане или прекъсване на изпълнението ѝ и основанието за освобождаване от алтернативна служба, ако има такива.

(3) Книгата по ал. 1 се съхранява 3 години след приключването ѝ, след което се изпраща за съхранение в Главното управление на архивите при Министерския съвет.

(4) В личния картон се вписват данни, индивидуализиращи гражданина, и мястото, където той е изпълнил алтернативната си служба. Личният картон се съхранява до навършване на пределната възраст за служба в мобилизационния резерв.

Чл. 51

На гражданите, изпълнили мирновременна алтернативна служба и зачислени в мобилизационния резерв за алтернативна служба, се издава документ за служба в мобилизационния резерв от военното окръжие по местоживеенето им.

Чл. 52

(1) При промяна на местоживеенето за повече от 3 месеца гражданите, които имат задължения по този раздел, са длъжни лично да се отчислят.

(2) В 7-дневен срок от явяване на новото местоживеене гражданинът е длъжен лично да се зачисли на отчет във военното окръжие.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Работодател“ е ръководителят на всяко юридическо лице, отговарящо на предвидените в този закон условия за приемане на граждани за изпълнение на мирновременна алтернативна служба.

2. „Уважителни причини“ са: природно или стихийно бедствие, крупна производствена авария и тежка болест, които се установяват от местната администрация или от медицинските органи.

3. „Повторно“ е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

4. „Системно нарушение на дисциплината“ е извършването на 3 дисциплинарни нарушения в 2 последователни месеца или на 5 нарушения в продължение на целия срок на мирновременната алтернативна служба независимо от наложените наказания.

5. „Отклонение от алтернативна служба“ представлява неявяване, закъснение, преждевременно напускане на мястото за изпълнение на мирновременната алтернативна служба или неизпълнение на задълженията по изпълнението ѝ без разрешение на работодателя или на Комисията по алтернативната служба с намерение да се избегне изпълнението на задълженията по мирновременната алтернативна служба.

6. „Местоживеене“ е мястото, където гражданинът се е установил да живее постоянно или преимуществено, макар и да не е жител на населеното място.

§ 2

(1) Амнистираните лица, които не са отбили изцяло наборната си военна служба, в 3-месечен срок от повторното им призоваване могат да поискат замяна на изпълнението на воинските им задължения с алтернативна служба по реда на този закон.

(2) Срокът на алтернативната служба на лицата по ал. 1 се намалява с удвоения размер на изслужената от тях наборна военна служба.

§ 3

Призоваването на гражданите, връчването на призовки, съобщения и решения на Комисията по алтернативната служба, както и обжалването на решенията се извършват при условията и по реда на Гражданския процесуален кодекс.

§ 4

Законът влиза в сила от 1 януари 1999 г.

§ 5

Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, който в срок от 2 месеца от влизането му в сила приема правилник за неговото прилагане.