Закон за защита на конкуренцията

Чл. 1 Предмет

(1) Този закон има за цел да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност.

(2) За целите по ал. 1 законът урежда защита срещу споразумения, решения и съгласувана практика, злоупотреба с монополно и господстващо положение на пазара, концентрация на стопанската дейност, нелоялна конкуренция и други действия, които могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията.

Чл. 2 Приложно поле

(1) Този закон се прилага спрямо:

1. всички предприятия, които извършват дейността си на територията на Република България или извън нея, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната;

2. ограните на изпълнителната власт и на местното самоуправление, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната;

3. предприятия, на които държавата е възложила извършването на услуги от обществен интерес, доколкото спазването на закона не прави невъзможно изпълнението на тези задачи и конкуренцията в страната не се засяга в значителна степен;

4. физически лица, които съдействат за създаване на господстващо положение или осъществяване на нелоялна конкуренция.

(2) Този закон не се прилага спрямо:

1. отношенията, уредени от законодателството за защита на индустриалната собственост, авторското право и сродните му права, доколкото не се използват за ограничаване или нарушаване на конкуренцията;

2. действия, последствията от които ограничават или могат да ограничат или нарушат конкуренцията в друга държава, освен ако е предвидено друго с влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 3 Статут

Комисията за защита на конкуренцията, наричана по-нататък „комисията“, е независим специализиран държавен орган на бюджетна издръжка. Комисията е юридическо лице със седалище в София.

Чл. 4 Състав

(1) Комисията се състои от единадесет души – председател, двама заместник-председатели и осем членове, от които седем юристи и четирима икономисти, избирани и освобождавани от Народното събрание за срок пет години. Те могат да бъдат преизбирани за още пет години.

(2) Председателят на комисията трябва да бъде правоспособен юрист със стаж по специалността не по-малко от десет години и да отговаря на изискванията по ал. 3.

(3) За членове на комисията се избират български граждани с висше юридическо или икономическо образование със стаж по специалността не по-малко от пет години, с високи професионални и нравствени качества, които не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер. Те не могат да заемат друга платена длъжност, освен когато упражняват научна или преподавателска дейност.

(4) В едномесечен срок от избирането на председателя по негово предложение Народното събрание избира двамата заместник-председатели и членовете на комисията.

(5) Председателят, заместник-председателите и членовете на комисията полагат клетва пред Народното събрание съгласно чл. 76, ал. 2 от Конституцията на Република България.

Чл. 5 Прекратяване на правомощията

(1) Правомощията на председателя, заместник-председателите и членовете на комисията се прекратяват от Народното събрание преди изтичане на мандата им:

1. по тяхна молба;

2. когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

3. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от шест месеца;

4. при грубо нарушение на този закон и на клетвата.

(2) При условията на ал. 1, т. 2, 3 и 4 председателят прави мотивирано предложение за освобождаване пред Народното събрание.

(3) При прекратяване на правомощията по ал. 1 председателят в едномесечен срок прави предложение пред Народното събрание за избиране на нов член на комисията до края на първоначалния мандат.

Чл. 6 Устройство и дейност

(1) Комисията приема правилник за устройството и дейността си, който се обнародва в „Държавен вестник“.

(2) Комисията в своята дейност се подпомага от администрация.

Чл. 7 Компетентност

(1) Комисията за защита на конкуренцията:

1. установява нарушенията и налага предвидените в закона санкции;

2. издава предвидените в закона разрешения;

3. предлага на компетентните органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление да отменят нормативни актове, издадени в нарушение на този закон, както и предявява искове пред съда за отменяне на индивидуални административни актове, които противоречат на този закон;

4. произнася се по други искания, свързани с този закон;

5. постановява прекратяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение;

6. обявява недействителност на споразуменията и решенията, забранени от закона.

(2) При осъществяване на дейността си комисията:

1. извършва проучване и определя положението на предприятията на съответния пазар по приета от комисията методика;

2. взаимодейства с други държавни органи и институции, с органите на местното самоуправление, както и с неправителствени организации чрез участие в разработването на проекти на нормативни актове, обмен на информация и други форми на сътрудничество;

3. дава мнения по проектите за преобразуване и приватизация на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или обособени части от тях, поискани от съответните държавни и местни органи, когато може да бъде нарушен този закон

4. осъществява и координира международното сътрудничество на Република България с международни организации или с организации от други страни в областта на защита на конкуренцията;

5. води регистър за издаваните разрешения;

6. издава периодичен информационен бюлетин.

Чл. 8 Председател на комисията

(1) Председателят на комисията:

1. предлага на Народното събрание да избере заместник-председателите и членовете на комисията;

2. представлява комисията или упълномощава лица, които да я представляват;

3. организира и ръководи дейността на комисията;

4. насрочва и ръководи заседанията на комисията;

5. сключва, изменя и прекратява трудовите правоотношения със служителите от администрацията;

6. организира и привежда в изпълнение влезлите в сила решения на комисията;

7. изпълнява бюджета;

8. информира обществеността за дейността на комисията чрез средствата за масово осведомяване.

(2) При осъществяване на своите функции председателят се подпомага от заместник – председателите. Той определя заместник-председателя на комисията, който го замества в негово отсъствие.

Чл. 9 Обща забрана

(1) Забранени са всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на свързани или обединили се предприятия, както и съгласувана практика на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар, като:

1. пряко или косвено определяне на цени или други търговски условия;

2. разпределяне на пазари или източници на снабдяване;

3. ограничаване или контролиране на производството, търговията, техническото развитие или инвестициите;

4. прилагане на различни условия за един и същи вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;

5. поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или от сключването на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно търговските обичаи не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение.

(2) Споразуменията и решенията по ал. 1 са недействителни. На тяхната недействителност заинтересуваните органи и лица могат да се позовават и ако тя не е обявена по чл. 7, т. 6.

Чл. 10 Споразумения с незначителен ефект

(1) Забраната по чл. 9, ал. 1 не се прилага за споразумения, решения и съгласувана практика с незначителен ефект върху конкуренцията.

(2) Ефектът е незначителен, когато общият дял на предприятията, участници на пазара на стоките или услугите – предмет на споразумението, решението или съгласуваната практика, не надвишава пет на сто от съответния пазар.

Чл. 11 Задължение за уведомяване

(1) Предприятията са задължени да уведомят комисията за съществуването на споразумения, решения или съгласувани практики по чл. 9, ал. 1 в тридесетдневен срок от деня на сключването, приемането или прилагането им.

(2) Уведомлението по ал. 1 следва да съдържа данни за:

1. предприятията участници;

2. правната форма на споразумението или решението или вида на съгласуваната практика;

3. общия дял в съответния пазар на предприятията участници.

(3) В уведомлението може да се съдържа и искане за освобождаване от забраната по реда на чл. 13.

Чл. 12 Оценка на споразуменията, решенията или съгласуваната практика

В срок до два месеца от постъпване на уведомлението комисията постановява решение, с което обявява:

1. че не е налице основание за прилагане на забраната по чл. 9;

2. забрана на споразумението, решението или съгласуваната практика.

Чл. 13 Освобождаване от забрана

(1) С разрешение на комисията от забраната по чл. 9, ал. 1 могат да бъдат освободени споразумения, решения или съгласувана практика, когато допринасят за увеличаване и подобряване на производството на стоки и извършването на услуги, за техническото и икономическото развитие или за повишаване конкурентоспособността на външните пазари, като осигуряват на потребителите справедлив дял от получените ползи, и ако:

1. не налагат на съответните предприятия ограничения, които не са необходими за постигане на посочените цели, или

2. не създават възможност за премахване на конкуренцията по отношение на съществена част от съответния пазар.

(2) Комисията може да освободи от забраната по чл. 9 споразумения, решения и съгласувана практика на малки и средни предприятия, ако с тях се повишава конкурентоспособността им.

(3) Разрешенията по ал. 1 се издават в срок два месеца от подаване на искането по чл. 11, ал. 3. В разрешенията могат да се съдържат определени условия, с които предприятията са задължени да се съобразят.

(4) Комисията упражнява контрол за спазване на условията по ал. 3. Тя може да отмени или да измени даденото разрешение, както и да забрани споразумението, решението или съгласуваната практика, когато:

1. настъпи промяна във факт, който е имал основно значение при издаване на разрешението;

2. участващите предприятия нарушат условие, което разрешението съдържа;

3. се установи, че разрешението се основава на предоставени от предприятието неверни сведения и данни.

(5) Ако при проучването бъдат установени данни, които сочат, че споразумението, решението или съгласуваната практика, за които се иска освобождаване, сериозно уврежда или може да увреди интересите на търговските партньори или потребителите, комисията с решение може да разпореди незабавно преустановяване или промяна на споразумението, решението или съгласуваната практика. Това решение не подлежи на обжалване.

Чл. 14 Групово освобождаване от забрана

(1) Комисията може да приеме решение, че забраната по чл. 9, ал. 1 не се прилага за определен вид договори, когато те отговарят на изискванията по чл. 13, ал. 1.

(2) Решението по ал. 1 влиза в сила след обнародването му в „Държавен вестник“.

(3) В решението за групово освобождаване от забраната по чл. 9, ал. 1 комисията определя условията, които договорите могат да съдържат, и тези, чието прилагане е недопустимо.

(4) В решението по ал. 1 може да се предвиди, че забраната по чл. 9, ал. 1 няма да се прилага за договори, които са сключени до деня на влизането му в сила, ако в срок до три месеца те бъдат приведени в съответствие с изискванията на решението на комисията и тя бъде незабавно уведомена за направените промени.

Чл. 15 Уеднаквяване на общи условия

(1) Предприятията, които предлагат сключване на един и същ вид договори при прилагане на общи условия, могат предварително да уеднаквят тези общи условия, ако те не ограничават свободното уговаряне на цените и не увреждат интересите на потребителите.

(2) Уеднаквяването на общите условия се допуска само с разрешение на комисията, което се дава в срок два месеца от подаване на искането от предприятията по ал. 1.

Чл. 16 Монополно положение

(1) Монополно е положението на предприятие, което по закон има изключителното право да извършва определен вид стопанска дейност.

(2) Монополно положение може да се предоставя само със закон в случаите, когато то е предоставено на държавата по чл. 18, ал. 4 от Конституцията на Република България.

(3) Всяко друго предоставяне на монополно положение е недействително.

Чл. 17 Господстващо положение

(1) Господстващо е положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи.

(2) Приема се, че едно предприятие има господстващо положение, ако има по-голям от 35 на сто дял от съответния пазар, освен ако не са налице изискванията по ал. 1.

Чл. 18 Забрана за злоупотреба с монополно или господстващо положение

Забранени са действията на предприятия с монополно или господстващо положение, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, като:

1. пряко или косвено налагане на необосновани цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия;

2. ограничаване на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите, включително и създаване на недостиг от стоки чрез тяхното задържане, унищожаване, повреждане или необосновано насочване към преработка;

3. прилагане на различни условия за един и същи вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;

4. поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно търговските обичаи не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение;

5. използване на икономическа принуда, в резултат на която настъпва преобразуване, сливане, вливане, разделяне, отделяне и прекратяване на други предприятия, както и за необосновано прекратяване на дългосрочно установени търговски връзки.

Чл. 19 Определяне на цени

При нарушаване на забраната по чл. 18, т. 1 от предприятие с монополно положение, по предложение на комисията Министерският съвет може да установи минимални, фиксирани или пределни цени за определен период от време, които да са задължителни за предприятието нарушител.

Чл. 20 Държавна помощ

(1) Държавна помощ е помощта, оказана от държавата или чрез държавни ресурси в каквато и да е форма, която нарушава или може да наруши конкуренцията, като поставя в поблагоприятно положение определени предприятия или производството на определени стоки, или извършването на определени услуги.

(2) Държавните органи и институции, които оказват държавна помощ и с това засягат или могат да засегнат търговските отношения между Република България и страните, с които тя има договорно установен режим за държавните помощи, са длъжни предварително да уведомяват комисията за съответния проект за държавни помощи, по чиято допустимост комисията се произнася.

(3) Задължението за уведомяване по ал. 2 не се отнася за помощи:

1. със социален характер, предоставени на отделни потребители без оглед на произхода на стоките и услугите;

2. за отстраняване на вреди, причинени от природни бедствия или други извънредни обстоятелства.

(4) Комисията може да приеме за допустими помощите:

1. предназначени да ускорят икономическото развитие на райони с ниско жизнено равнище или с безработица над средната за страната;

2. предназначени да подпомогнат икономическото развитие на определени стопански дейности или обособени райони, доколкото не се променят условията на търговския обмен в противоречие с общия интерес на страните;

3. които подпомагат изпълнението на проект със значителен икономически интерес за страните или за преодоляване на съществени трудности в икономиката на Република България;

4. които подпомагат запазването на културното и историческото наследство, ако тези помощи не засягат търговските условия и конкуренцията до степен, която е в противоречие с взаимните интереси на страните;

5. определени със съгласието на страните, с които Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи.

(5) Когато комисията установи, че проектът или предоставената държавна помощ е несъвместима с условията по ал. 2, 3 и 4 и не е в обсега на допустимите изключения, тя предлага на съответния орган или институция в определен срок да отмени проекта или да изиска да бъде възстановена помощта. В този случай комисията може да предложи и само да се изменят размерите или условията за отпускането на помощта, ако това е достатъчно, за да се предотврати ограничаването и да се възстанови ефективната конкуренция.

Чл. 21 Определение

(1) Концентрация на стопанската дейност е налице:

1. при сливане или вливане на две или повече независими предприятия, или

2. когато едно или няколко лица, упражняващи вече контрол върху едно или повече предприятия, придобият чрез покупка на ценни книжа, дялове или имущество, чрез договор или по какъвто и да е друг начин пряк или косвен контрол върху едно или повече предприятия или части от тях.

(2) Контролът по смисъла на ал. 1, т. 2 се изразява в придобиване на права, сключване на договори или други начини, които поотделно или заедно и с оглед на съществуващите фактически обстоятелства и приложимия закон дават възможност за упражняване на решаващо влияние върху определено предприятие чрез:

1. придобиване правото на собственост или на ползване върху цялото или върху част от имуществото на предприятието;

2. придобиване на права, включително и въз основа на договор, които осигуряват възможността за решаващо влияние върху състава, гласуването или решенията на органите на предприятието.

Чл. 22 Съвместно предприятие

За концентрация по смисъла на чл. 21 се счита и създаването на съвместно предприятие, трайно изпълняващо всички функции на икономически независим субект, без това да води до координиране на конкурентното поведение на участващите предприятия помежду им или между тях и съвместното предприятие.

Чл. 23 Изключения

Не се считат за концентрация случаите, в които:

1. банки и небанкови финансови институции или застрахователни дружества, чиято дейност включва сделки с ценни книжа за тяхна или за чужда сметка, притежават временно ценни книжа на определено предприятие с цел да ги препродадат, но само при условие, че:

2. контролът се придобива от лице, което съгласно действащото законодателство изпълнява определени функции, свързани с ликвидацията или с обявяването в несъстоятелност на предприятието;

3. действията по чл. 21, ал. 2 се извършват от финансови холдинги, но само когато придобитият от холдинга контрол се упражнява единствено за поддържане пълната стойност на внесения капитал, а не и за пряко или косвено определяне на конкурентното поведение на предприятията, в които холдингът участва.

Чл. 24 Задължение за предварително уведомяване

(1) Предприятията са задължени да уведомят предварително комисията за намерението си да осъществят концентрация по чл. 21, когато:

1. общият пазарен дял от стоките или услугите, за които се отнася концентрацията, е повече от 20 на сто;

2. общият оборот на участниците в концентрацията за предходната година надхвърля 15 млрд. лв.

(2) Когато концентрацията се изразява в придобиване на контрол върху части от едно или повече предприятия, независимо от това дали тези части представляват самостоятелни юридически лица, се взема предвид оборотът, отнасящ се до тази част, която е предмет на контрола.

(3) При концентрация на банки и небанкови финансови институции се вземат предвид активите по баланса им, а на застрахователни дружества – сумата на застрахователните премии (вноски).

Чл. 25 Задължение за уведомляване от държавни или местни органи

Когато органите на централната изпълнителна власт или на местното самоуправление обединяват свои предприятия, тези органи в случаите по чл. 24, ал. 1 са длъжни да направят уведомление пред комисията преди издаването на съответния акт.

Чл. 26 Съдържание на уведомлението

(1) Уведомлението по чл. 24 съдържа данни за:

1. предприятията – участници в концентрацията;

2. характера и правната форма на концентрацията;

3. вида стоки и услуги, които обхваща концентрацията;

4. предприятията, върху които участващите в концентрацията упражняват контрол по смисъла на чл. 21, ал. 2;

5. общия пазарен дял и общия оборот на предприятията – участници в концентрацията;

6. основните конкуренти, доставчици и купувачи.

(2) В уведомлението на предприятията по ал. 1 се съдържа и искане комисията да разреши концентрацията.

Чл. 27 Оценка на концентрацията

(1) В срок един месец от постъпване на уведомлението комисията извършва оценка на концентрацията, като взема предвид обстоятелства, като: положението на предприятията на съответния пазар преди и след концентрацията, тяхната икономическа и финансова сила, достъпа до снабдяването и пазарите на съответните стоки и услуги, юридическите или други препятствия за навлизане на пазарите.

(2) Въз основа на оценката комисията издава решение, с което:

1. обявява, че концентрацията не попада в обхвата на чл. 24;

2. разрешава концентрацията;

3. започва проучване по чл. 29.

(3) Ако по време на проучването бъдат установени данни, които сочат, че концентрацията, за която се иска разрешение, сериозно уврежда или може да увреди интересите на търговските партньори или на потребителите, комисията може да постанови с решение незабавно преустановяване или изменение на действията по концентрацията. Решението не подлежи на обжалване.

Чл. 28 Разрешение за концентрация

(1) Комисията разрешава концентрацията, ако тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар. Разрешението може да бъде дадено и при условие, че бъдат спазени определени изисквания.

(2) Комисията може да разреши концентрация, която макар и да установява или засилва господстващо положение, цели модернизиране на производството или икономиката като цяло, подобряване на пазарните структури, привличане на инвестиции, повишаване конкурентоспособността на външните пазари, създаване на нови работни места, по-добро задоволяване интересите на потребителите и като цяло има превес над отрицателното въздействие върху конкуренцията на съответния пазар.

(3) В разрешението по ал. 1 и 2 комисията може да постави и допълнителни изисквания, които гарантират запазването на ефективната конкуренция или общото положително въздействие върху пазара.

Чл. 29 Решение за проучване

(1) Комисията решава да започне проучване, ако концентрацията попада в обхвата на чл. 21 и поражда сериозни съмнения, че в резултат на осъществяването ѝ ще се създаде или засили съществуващо господстващо положение и ефективната конкуренция на съответния пазар ще бъде предотвратена, ограничена или нарушена.

(2) Решението по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“.

(3) В 3-месечен срок от обнародването комисията завършва проучването и постановява решение.

(4) До постановяването на решение от комисията по чл. 55 се забраняват всякакви действия, свързани с предвижданата концентрация.

Чл. 30 Определение

(1) Нелоялна конкуренция е всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите.

(2) Нелоялната конкуренция е забранена.

Чл. 31 Увреждане на доброто име на конкурентите

(1) Забранява се увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид.

(2) Забранява се приписването чрез реклама или по друг начин на несъществуващи качества на стоки или услуги при сравняване със стоките или услугите на конкурентите, както и приписване на несъществуващи недостатъци на стоките или услугите на конкурентите.

Чл. 32 Въвеждане в заблуждение

(1) Забранява се премълчаването или прикриването на съществени недостатъци или на опасни свойства на предлаганите стоки или услуги.

(2) Забранява се въвеждането в заблуждение относно съществени свойства или начин на използване на стоките чрез твърдение на неверни сведения или чрез изполчаване на факти.

(3) Забранява се рекламата на стоки или услуги, които не са на разположение за задоволяване на потребителското търсене или са в недостатъчно количество.

(4) Забранява се използването на заблуждаващи съобщения за цени, за намаляване на цени и за други търговски условия при предлагане на стоки или услуги.

Чл. 33 Имитация

(1) Забранява се предлагането или рекламата на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиването или на използването, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата.

(2) Забранява се използването на фирма, марки или отличителен знак, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите и/или на потребителите.

Чл. 34 Нелоялно привличане на клиенти

(1) Забранява се осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори с конкуренти.

(2) Забранява се използването на принуда или други противоправни способи за въздействие срещу продавачите да не продават стоки или да отказват услуги на определени лица.

(3) Забранява се използването на принуда или други противоправни способи за въздействие спрямо клиентите с цел да купят, да не купят или използват даден вид стока или услуга.

(4) Забранява се обявяването на продажба на изплащане или подобна правна сделка, при която продавачът не декларира ясно своята фирма, не дава точни данни относно броя и размера на отделните вноски, лихвения процент върху невнесените суми и общата продажна цена.

(5) Забранява се предлагането или даването на добавка към продаваната стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга, с изключение на: рекламни предмети с незначителна стойност и с ясно посочване на рекламиращото предприятие; предмети или услуги, които според търговската практика са принадлежност към продаваната стока или извършваната услуга; стоки или услуги като отбив при продажба в по-големи количества, както и на печатни произведения при продажба или абонамент за периодични издания.

(6) Забранява се извършването на продажба, когато заедно с нея се предлага или обещава нещо, чието получаване зависи от: решаване на задачи, ребуси, въпроси, гатанки; събиране на серия от купони и други подобни; разиграване на хазартни игри с парични или предметни награди, чиято стойност значително надвишава цената на продаваната стока или услуга.

(7) Забраняват се продажбите на вътрешния пазар на значителни количества стоки за продължително време по цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им, с цел нелоялно привличане на клиенти.

Чл. 35 Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни

(1) Забранява се узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика.

(2) Узнаването на производствена или търговска тайна противоречи на добросъвестната търговска практика и когато е извършено чрез подслушване, проникване в помещение, отваряне на кореспонденция, заснемане или проучване без съгласието на притежателя на документи или вещи, съхранявани по начин, ограничаващ достъпа до тях, а също и чрез измама или предлагане облага на лица, които имат достъп до тайната по силата на служебни или договорни отношения.

(3) Забранява се използването или разгласяването на производствена или търговска тайна и когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана.

Чл. 36 Основания за образуване на производство

(1) Производство пред комисията се образува по:

1. писмена молба на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение на този закон;

2. писмени искания за издаване на разрешения или за допускане на уеднаквени общи условия или държавни помощи;

3. решение на комисията;

4. искане на прокурора.

(2) Исковете за обезщетение на лицата, засегнати от нарушения по този закон, се предявяват по реда на Гражданския процесуален кодекс. Решението на комисията, с което се установява нарушението, е задължително за гражданския съд.

Чл. 37 Заседания на комисията

(1) Заседанията на комисията са открити и закрити.

(2) Страните могат да ползват адвокатска защита.

Чл. 38 Кворум и мнозинство

(1) Заседанията са редовни, когато присъстват най-малко седем от членовете на комисията.

(2) Комисията взема решения с явно гласуване и с мнозинство от шест гласа.

Чл. 39 Основания за отвод

(1) Член на комисията е длъжен да си направи самоотвод при следните основания:

1. когато е бил пълномощник на някоя от страните;

2. когато е бил в трудовоправно или гражданскоправно отношение с някоя от страните;

3. когато поради други обстоятелства може да се счита за предубеден или заинтересуван пряко или косвено от изхода на преписката.

(2) В случаите по ал. 1 страните могат да поискат отвод на член на комисията.

Чл. 40 Обезпечаване на доказателствата

(1) Когато съществува опасност, че някое доказателство ще се изгуби или неговото събиране ще се затрудни, председателят на комисията разпорежда то да бъде събрано преди образуването на производството.

(2) При обезпечаване на доказателствата се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 41 Задължение за съдействие

(1) Длъжностните лица са задължени да оказват съдействие на комисията при изпълнение на възложените ѝ от закона задължения, изразяващо се в осигуряване на достъп до помещения, даване на устни и писмени обяснения, както и предоставяне на документи и други информационни носители.

(2) При отказване на достъп или при непредоставяне на информация комисията търси съдействието на органите на прокуратурата и на Министерството на вътрешните работи.

(3) При извършване на разследване или проучване от комисията длъжностните лица не могат да се позовават на служебна, производствена или търговска тайна.

(4) Националният статистически институт събира, обработва и предоставя при поискване информация на комисията по въпроси от нейната компетентност.

Чл. 42 Използване на документацията

Документация и информация, получена от комисията в процеса на проучването, може да се използва от нея само за целите на това проучване.

Чл. 43 Обжалване

Решенията на комисията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването им по реда на Гражданския процесуален кодекс, с изключение на тези по чл. 13, ал. 5 и по чл. 27, ал. 2 и 3.

Чл. 44 Влизане в сила на решенията

Решенията на комисията влизат в сила, когато:

1. не подлежат на обжалване;

2. не са обжалвани в срока по чл. 43;

3. подадената жалба не е уважена.

Чл. 45 Изпълнение

Имуществените санкции и глобите по влезли в сила решения на комисията подлежат на събиране по реда на Закона за събиране на държавните вземания.

Чл. 46 Давност

Не се образува производство или образуваното производство се прекратява, ако са изтекли пет години от извършване на нарушението.

Чл. 47 Такси и разноски

(1) За производствата по този закон се дължат държавни такси и разноски. Държавните такси се утвърждават от Министерския съвет.

(2) Държавните учреждения се освобождават от такси, но не и от разноски по производството.

Чл. 48 Образуване на производството

(1) Производството пред комисията се образува по молба на заинтересуваните лица, по искане за издаване на разрешение, допускане на уеднаквени общи условия или държавни помощи или по собствена инициатива.

(2) Не се образува производство, а образуваното производство се прекратява с решение на комисията, когато:

1. молителят – физическо лице, е починал или юридическото лице е било заличено;

2. са изтекли предвидените срокове за погасяване на отговорността по този закон;

3. комисията не е компетентна да се произнесе.

Чл. 49 Съдържание на молбата

(1) Молбата по чл. 36, ал. 1, т. 1 трябва да е написана на български език и да съдържа:

1. името, единния граждански номер и данни за съдебната регистрация на молителя и на лицето, срещу което е оплакването;

2. адреса (седалището и адреса на управление) на молителя;

3. в какво се състои искането и изложение на обстоятелствата, на които се основава молбата;

4. доказателствата в подкрепа на молбата;

5. подписа на лицето, което подава молбата, или на неговия пълномощник;

6. платените държавни такси, ако такива се дължат.

(2) Исканията по чл. 36, ал. 1, т. 2 съдържат съответно посочените в чл. 11, ал. 2 и в чл. 26, ал. 1 данни.

(3) Към исканията за допускане на държавни помощи се прилагат доказателства за наличие на обстоятелствата по чл. 20, ал. 4.

(4) Неподписани или анонимни молби не се разглеждат от комисията.

(5) Ако молбата не отговаря на изискванията на ал. 1, 2 и 3, на молителя се изпраща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередовности.

(6) Ако молителят не отстрани нередовностите в срока по ал. 5, молбата не се разглежда от комисията.

Чл. 50 Образуване на преписка

По постъпилата молба, искане за разрешение или решение на комисията по чл. 36, ал. 1, т. 3 председателят образува преписка и я възлага на член на комисията – докладчик.

Чл. 51 Разследване и проучване

(1) Докладчикът извършва разследване или проучване на обстоятелствата по преписката, като:

1. изисква писмени или устни обяснения от молителя, от лицето, срещу което е оплакването за нарушение на закона, от предприятия, а също така и от държавни и местни органи; устните обяснения се протоколират и се подписват от лицето, дало обясненията;

2. изисква преписи от частни или официални документи;

3. изисква писмени становища от държавни и местни органи.

(2) При извършване на разследването или проучването докладчикът се подпомага от администрацията, както и от външни експерти и специалисти.

(3) Всички факти и обстоятелства, събрани по време на разследването или проучването, са поверителни, ако представляват търговска или друга защитена тайна за страните.

(4) Разследването се извършва в срок до шестдесет дни. При случаи с фактическа и правна сложност срокът може да бъде продължен с не повече от тридесет дни с разпореждане на председателя на комисията.

(5) След приключване на разследването или проучването на страните се дава възможност да се запознаят със събраните по преписката материали.

Чл. 52 Изготвяне на заключение

(1) Докладчикът изготвя заключение и представя преписката на председателя.

(2) В двуседмичен срок председателят насрочва открито заседание.

(3) Призоваването на страните и уведомяването на заинтересуваните лица за заседанието се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(4) За заседанието се призовават лицето, срещу което е оплакването, или негов представител, лицето, претърпяло вреди от нарушението, или негов представител, молителят, представители на държавни или местни органи, както и други заинтересувани лица.

Чл. 53 Доказателства

(1) В заседанията на комисията се допускат писмени доказателства и се изслушват обясненията на страните.

(2) Председателят може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения.

Чл. 54 Ред за провеждане на заседанието

(1) Заседанието на комисията започва с решаване на предварителните въпроси по преписката относно редовността на процедурата.

(2) На страните по преписката могат да се задават въпроси по ред, определен от председателя.

(3) Когато счете, че обстоятелствата по преписката са изяснени, председателят предоставя възможност на страните за становища.

(4) След изясняване на спора от фактическа и правна страна председателят закрива заседанието и съобщава деня на произнасянето на комисията, като присъствалите страни се считат за уведомени.

Чл. 55 Решение на комисията

(1) Комисията в закрито заседание постановява решение, с което:

1. установява извършеното нарушение и нарушителя и определя вида и размера на санкцията, предвидени в закона;

2. установява, че извършеното нарушение по закона е послужило за издаване на порочен съдебен акт и възлага на председателя да предяви иск по реда на Гражданския процесуален кодекс за отменянето му;

3. установява, че не е извършено нарушение по закона или срокът по чл. 46 е изтекъл и оставя молбата без уважение;

4. обявява, че липсват основания за налагане на забраната по чл. 9;

5. освобождава определени споразумения, решения или съгласувана практика от забраната по чл. 9;

6. забранява дадено споразумение, решение или съгласувана практика;

7. допуска или забранява уеднаквяване на общи условия;

8. допуска или предлага на съответния орган или институция да отмени или да измени проекта за отпускане на държавна помощ;

9. разрешава или забранява дадена концентрация.

(2) Решението се мотивира и се подписва от членовете на комисията, гласували в закритото заседание.

Чл. 56 Особено мнение

(1) Членът на комисията, който не е съгласен с решението, го подписва с особено мнение.

(2) Особеното мнение се прилага към решението.

Чл. 57 Съдържание на решението

Решението на комисията е писмено и съдържа:

1. наименованието на органа, който го е издал;

2. фактическите и правните основания за издаването му;

3. диспозитивна част, в която се определят правата или задълженията, видът и размерът на санкцията, ако се налага такава;

4. пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.

Чл. 60 Административнонаказателна отговорност

(1) Физическите лица, извършили или допуснали извършването на нарушения по този закон, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват с глоба в размер от 1 000 000 до 10 000 000 лв.

(2) На лицата, които не представят в срок поисканите доказателства или точна информация, или не се явят лично за даване на обяснения пред комисията, се налага глоба в размер от 500 000 до 2 500 000 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 на виновното лице се налага глоба в размер от 2 000 000 до 20 000 000 лв.

(4) При маловажни случаи на извършени нарушения комисията може да наложи глоба под определения минимален размер.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Предприятие“ е всяко физическо, юридическо лице или гражданско дружество, което извършва стопанска дейност на съответния пазар независимо от правната и организационната си форма.

2. „Свързани предприятия“ са онези предприятия, едно от които има такова участие в другото, което му позволява да упражнява ефективен контрол върху управлението или дейността му.

3. „Обединили се предприятия“ са тези, които извършват съвместна стопанска дейност на основата на договор или на основата на обединявания на търговски дружества съгласно Търговския закон.

4. „Съгласувана практика“ съставляват координирани действия или бездействия на две или повече предприятия.

5. „Съответен пазар“ се състои от:

6. „Добросъвестна търговска практика“ са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави.

7. „Производствена или търговска тайна“ са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки.

8. „Повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на решението, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.

9. „Стопанска дейност“ е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2

Председателят, заместник-председателите и членовете на комисията, избрани от Народното събрание, запазват правата си до изтичане на мандата им по този закон.

§ 3

Споразуменията, решенията и съгласуваната практика по чл. 9 от този закон, които съществуват към датата на влизането му в сила, се привеждат в съответствие с изискванията на този закон в срок три месеца. В противен случай те са недействителни.

§ 4

(1) Заварените при влизането в сила на този закон незавършени производства по преписки пред комисията се приключват по реда, посочен в този закон.

(2) Заварените висящи дела се приключват по реда, действащ при тяхното образуване.

§ 5

В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г.) се създава чл. 262а: „Издаване на разрешение Чл. 262а. Издаването на разрешение за сливане или вливане на дружества се извършва при условия и по ред, определени в отделен закон. Съдът вписва в търговския регистър сливането или вливането, след като му бъде представено издаденото разрешение, когато издаването му е задължително.“

§ 6

В Закона за банките (обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; доп., бр. 15 от 1998 г., изм., бр. 21 от 1998 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 19, ал. 5 се създава изречение второ: „В случаите по ал. 2, т. 3 Централната банка разглежда искането, ако е представено разрешение за сливането или вливането от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително.“

2. В чл. 20 след думите „Централната банка“ се поставя запетая и се добавя „а в случаите по т. 3 – и разрешението на Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително“.

3. В чл. 75, ал. 1 след думите „Централната банка“ се добавя „след представяне на разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително“.

4. В чл. 78 се създава ал. 6: „(6) Разрешение за вливане по ал. 5 се издава след представяне на разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително.“

§ 7

В Закона за застраховането (обн., ДВ, бр. 86 от 1996 г.; доп., бр. 1 от 1997 г.; изм., бр. 21 от 1997 г. – Решение № 6 на Конституционния съд от 1997 г.; изм. и доп., бр. 58 от 1997 г., бр. 21 от 1998 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 17в, ал. 1, т. 2 накрая се добавя „след представяне на разрешение за сливането или вливането от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително“.

2. В чл. 22, т. 1 след думите „между застрахователи“ се добавя „след получаване на разрешение за сливането или вливането от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително“.

§ 8

В чл. 35 от Закона за приватизационните фондове (обн., ДВ, бр. 1 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 68 и 85 от 1996 г., бр. 39 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2: „(2) Комисията може да издаде разрешение за придобиване на акции, издадени от друг приватизационен фонд, за сливане или вливане на приватизационни фондове само след представяне на разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително.“

2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

§ 9

В чл. 2 от Закона за кооперациите (обн., ДВ, бр. 63 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 34 и 55 от 1992 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 59 и 103 от 1996 г., бр. 52 от 1997 г.) се създава ал. 2: „(2) При сливане на кооперации съдът вписва новата кооперация или промените по чл. 40, ал. 1, след като му бъде представено съответното разрешение, издадено от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително.“

§ 10

В Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (обн., ДВ, бр. 63 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 68 и 85 от 1996 г., бр. 52 и 94 от 1997 г., бр. 42 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 97 се създава ал. 8: „(8) Предложителят задължително прилага към проекта за търгово предложение разрешение от Комисията за защита на конкуренцията.“

2. В чл. 98 се правят следните изменения:

§ 11

Изпълнението на този закон се възлага на Комисията за защита на конкуренцията.

§ 12

Този закон отменя Закона за защита на конкуренцията (обн., ДВ, бр. 39 от 1991 г.; попр., бр. 79 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 53 от 1992 г.).