Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия

Чл. 1

(1) Този закон урежда условията и реда за преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества и за приватизиране на държавни и общински предприятия.

(2) Преобразуването на държавни предприятия представлява разпределянето на имуществото, предоставено им от държавата, в дялове и акции съгласно разпоредбите на Търговския закон.

(3) Приватизирането на държавни и общински предприятия е прехвърляне на физически или юридически лица на:

1. дялове и акции, собственост на държавата и общините, от търговски дружества;

2. собствеността на цели предприятия, обособени техни части имущество от ликвидирани предприятия или незавършени обекти на строителството.

3. държавни или общински нежилищни имоти, невключени в състава на държавни или общински предприятия, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и други).

Чл. 2

(1) Приватизацията се осъществява въз основа на програми, разработени от Агенцията за приватизация и от Центъра за масова приватизация, които се одобряват от Министерския съвет.

(2) Годишната приватизационна програма съдържа:

1. минималните приватизационни цели за годината, включително минималния брой на държавните предприятия, подлежащи на приватизация, и приоритетните сектори;

2. очаквания размер на приходите от приватизацията и начина на тяхното използване в съответствие с изискванията на този закон;

3. разходите, свързани с дейността по приватизацията;

4. списъка на отраслите и/или предприятията, чието цялостно или частично приватизиране не се разрешава за срока на действие на програмата;

5. общите насоки за приватизационната политика на общините.

(3) Програмата се внася до 31 октомври на предходната година от Министерския съвет в Народното събрание, което я обсъжда и приема преди приемането на Закона за държавния бюджет.

(4) Министерският съвет внася в Народното събрание ежегодно до 28 февруари отчет за изпълнението на приватизационната програма, изготвен от Агенцията за приватизация.

(5) Приемането на годишната приватизационна програма не е условие за вземане на решение и за действителността на сключените приватизационни сделки, освен ако приватизиращото се предприятие не е включено в списъка по т. 4 на ал. 2.

(6) Приетата програма за приватизация действа до приемане на програмата за следващата година.

(7) Програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове съдържа:

1. списък на държавните предприятия, които ще се приватизират в срока на действието на програмата;

2. етапите и сроковете за осъществяване на програмата.

(8) Програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове се разработва за всеки тур на приватизацията чрез инвестиционни бонове и се приема от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.

Чл. 3

(1) Решение за приватизиране на държавни и общински предприятия се приема от:

1. определен от Министерския съвет държавен орган – за държавни предприятия, акции или дялове, собственост на държавата в търговски дружества, ако балансовата стойност на дълготрайните им активи не надхвърля 70 млн. лв., както и за незавършени обекти на строителството;

2. Агенцията за приватизация — за държавни предприятия и акции и дялове, собственост на държавата в търговски дружества, ако балансовата стойност на дълготрайните им активи надхвърля 70 млн. лв.;

3. Агенцията за приватизация след одобрение от Министерския съвет — за държавни предприятия, определени от Министерския съвет, ако балансовата стойност на дълготрайните им активи е не по-малка от 200 млн. лв.;

4. общинските съвети — за предприятия, които са общинска собственост и акции и дялове, собственост на общините в търговски дружества.

5. Министерският съвет – за приватизация по реда на глава осма.

(2) При приватизация на акции или дялове, собственост на държавни или общински предприятия или на еднолични търговски дружества в други дружества, Министерският съвет, съответно общинският съвет, намалява капитала на първите дружества с балансовата стойност на тяхното участие, което е приватизирано.

(3) Органите по ал. 1 подготвят и сключват сделките за извършване на приватизирането на държавни и общински предприятия или упълномощават други за това.

(4) Решението по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“ и най-малко в два централни всекидневника.

(5) В случаите, при които акции на държавно предприятие са предложени за приватизиране по реда на глава осма, органите по чл. 3, ал. 1, т. 1 – 3 приемат решение за приватизиране след одобрение от Министерския съвет.

(6) За предприятия, включени в програмата по чл. 2, ал. 7, за които е прието решение за приватизиране от органите по чл. 3, ал. 1, т. 1 – 3, последните могат да сключват приватизационната сделка в срок до един месец преди началото на централизирания търг за размяна на акции срещу инвестиционни бонове след одобрение от Министерския съвет.

Чл. 4

(1) Предложение за решение по предходния член могат да правят и:

1. органите за управление на преобразувани в търговски дружества предприятия и на непреобразувани предприятия;

2. работниците и служителите на търговски дружества и предприятия. Решението за предложението се взема с обикновено мнозинство от всички работници и служители;

3. Агенцията за приватизация в случай, че тя не е орган по чл. 3.

4. общинските съвети – за държавни предприятия и обособени части, намиращи се на територията на общината;

5. лицата по чл. 35.

(2) Органът по чл. 3 е длъжен да се произнесе с решение по предложенията по предходната алинея в едномесечен срок. Отказът се мотивира.

Чл. 4а

В решението за приватизиране органите по чл. 3, ал. 1, т. 1 – 3 определят срок, в който управителните органи на държавните предприятия са длъжни да им представят документите и информацията, необходими за извършване на приватизационната сделка.

Чл. 5

(1) В приватизацията могат да участват при равни условия всички физически и юридически лица освен в случаите, изрично предвидени в този закон.

(2) Право на преференциално участие имат:

1. работниците и служителите в приватизиращото се предприятие, които са работили в него не по-малко от 2 години преди датата на обявяване на решението за приватизация;

2. лицата, чиито трудови правоотношения с приватизиращото се предприятие са прекратени по реда на Кодекса на труда до 8 години преди датата на обявяване на решението за приватизация и са работили в него не по-малко от 2 години с изключение на дисциплинарно уволнените и лицата, осъдени с влязла в сила присъда за престъпления против собствеността, освен ако са били реабилитирани;

3. лица, които са били пенсионирани най-много 10 години преди датата на обявяване на решението за приватизация като работници или служители в приватизиращото се предприятие и са имали най-малко 3-годишен трудов стаж преди пенсионирането си в него. Ограниченията по тази точка не се прилагат по отношение на работниците и служителите с призната пълна или частична нетрудоспособност, придобита при изпълнението на трудовите функции в това предприятие.

4. лицата, които без трудов договор са управители, членове на съветите на директорите и на управителните съвети на приватизиращото се предприятие в продължение на повече от една година преди датата на обявяване на решението за приватизация.

(3) Правото на преференциално участие по предходната алинея може да се упражни еднократно и само от български граждани с постоянно местожителство в страната.

(4) Юридически лица с над 50 на сто държавно или общинско участие не могат да участват в приватизацията на държавни и общински предприятия освен след получаване на писмено съгласие на Агенцията за приватизация за всеки конкретен случай.

(5) Кредиторите по държавния дълг могат да участват в приватизацията с вземанията си по дълга по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 6

(1) Паричните постъпления от приватизация на държавните предприятия след внасяне на средствата във Взаимния фонд по чл. 8 се внасят в специална извънбюджетна сметка, която се управлява от министъра на финансите. Средствата по тази сметка се разпределят, както следва:

1. за попълване на фонда за покриване на разходите за приватизиране на държавните предприятия – 7 на сто;

2. за попълване на Националния фонд за опазване на околната среда – 5 на сто;

3. за Държавен фонд „Земеделие“ – 26 на сто и за фонд „Тютюн“ – 4 на сто;

4. за Държавен фонд „Земеделие“ – 26 на сто и за фонд „Тютюн“ – 4 на сто;

(2) Приходите от приватизация на общинските предприятия се внасят в специална сметка към съответния общински съвет. Средствата от тази сметка се разпределят, както следва:

1. за попълване фонда за покриване на разходите за приватизиране на общинските предприятия – 7 на сто; Част от тези приходи се изразходват за придобиване на дълготрайни и краткотрайни материални активи.

2. за попълване на общинския фонд за опазване на околната среда – 5 на сто;

3. останалата част в размер 88 на сто се внася в специален фонд на разпореждане на съответния общински съвет, като средствата по този фонд се използват приоритетно за инвестиционни цели, за погасяване на кредитите за незавършени обекти на строителството и на несъбираеми задължения на общинските предприятия; тези средства не могат да се използват за текущи разходи.

Чл. 7

(1) Към Агенцията за приватизация се създава фонд за покриване на разходите за приватизирането на държавните предприятия.

(2) Източници на фонда са:

1. средства, предоставени от държавния бюджет, чийто размер се определя с приемането на Закона за държавния бюджет;

2. средствата по чл. 6, ал. 1, т. 1.

Чл. 8

(1) В срок до 30 юни 1994 г. Министерският съвет създава Взаимен фонд. На този фонд се предоставят безвъзмездно 20 на сто от дяловете или акциите на приватизираните държавни предприятия или техният паричен еквивалент освен в случаите на приватизация по реда на глава осма. Решението за предоставянето на паричен еквивалент вместо дялове или акции се приема от съответния орган по чл. 3.

(2) На Взаимния фонд се предоставя и 20 на сто от продажната цена на държавните предприятия и обособени техни части, които се приватизират по реда на глави шеста и седма.

(3) Министерският съвет прехвърля управляваните от него акции от Взаимния фонд след съответното законово регламентиране за следните цели:

1. фондове за социално осигуряване;

2.

3. за обезщетяване на бивши собственици.

Чл. 9

(1) Условията и редът за приватизиране на държавни предприятия се прилагат и за предприятия — собственост на общините, доколкото не е предвидено друго в този закон.

(2) Общинските администрации всяко тримесечие изпращат в Агенцията за приватизация справка за извършените продажби по реда на този закон, както и за постъпилите предложения и взетите решения за приватизация.

Чл. 43

По реда на тази глава се приватизират само държавни предприятия, които са акционерни дружества.

Чл. 44

(1) Инвестиционните бонове са безналични нелихвоносни ценни книжа с номинална стойност един инвестиционен лев, срещу които се придобиват акции, предложени за приватизация в програмата по чл. 2, ал. 7.

(2) Инвестиционните бонове могат да се наследяват. Те могат да се прехвърлят само на съпрузи, на роднини по права линия или по съребрена линия до втора степен включително, но не повече от един път.

(3) Инвестиционните бонове могат да се внасят в приватизационни фондове.

(4) Инвестиционните бонове не могат да служат за обезпечение.

Чл. 45

(отменен)

(1) Боновете се издават от Министерския съвет.

(2) Редът за издаването, оформянето, получаването и регистрирането на боновата книжка се определя от Министерския съвет.

Чл. 46

(отменен)

(1) Боновете могат да се наследяват.

(2) Боновете могат да се прехвърлят само на роднини по права линия или по съребрена линия до втора степен.

(3) По друг начин и между други лица боновете не могат да се прехвърлят. Те не могат да служат за обезпечение срещу кредит.

Чл. 47

(1) Всеки български гражданин с постоянно местожителство в страната, навършил 18 години до изтичане на посочения в програмата срок за регистриране за участие в приватизацията чрез инвестиционни бонове, има право да получи 25 000 инвестиционни бона.

(2) Правото по ал. 1 имат и децата, ненавършили 18 години, на които един от родителите или двамата родители са починали. Получателите на инвестиционни бонове по тази алинея не заплащат такса по чл. 48, ал. 2.

Чл. 48

(1) Издаването и разпореждането с инвестиционните бонове се установява с поменна непрехвърлима бонова книжка.

(2) Боновата книжка се издава срещу заплащане на такса в размер 500 лв., която постъпва в специална извънбюджетна сметка „Приватизация чрез инвестиционни бонове“ на Центъра за масова приватизация. Пенсионерите, срочнослужещите и учащите редовно обучение заплащат такса в размер 100 лв.

(3) При издаването боновата книжка служебно се заверява с 25 000 инвестиционни бона за всеки тур на приватизацията чрез инвестиционни бонове и се открива лична бонова сметка на притежателя на книжката.

(4) Редът за издаване, оформяне и получаване на боновата книжка, както и редът за разпореждане с инвестиционните бонове се определят от Министерския съвет.

Чл. 49

(1) Участието в централизираните търгове за придобиване на акции срещу бонове се извършва от гражданите пряко или чрез приватизационни фондове.

(2) Прякото участие на гражданите в централизираните търгове за придобиване на акции срещу бонове може да се извърши и чрез пълномощник, упълномощен с изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа. Приватизационните фондове не могат да бъдат пълномощници по реда на тази глава. Преупълномощаване не се допуска. Нотариалните заверки на пълномощните се освобождават от такси. Един пълномощник не може да представлява повече от десет лица.

Чл. 50

(отменен)

(1) През периода на тяхната валидност инвестиционните бонове могат да се ползват извън програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, както следва:

1. от лицата по чл.5, ал. 2 като допълнение към преференциите им по чл. 22 и 23;

2. от лицата по чл. 25, ал. 1, т. 5;

3. от лицата по чл. 35 след внасяне на първоначалната вноска.

(2) В случаите по ал. 1 един инвестиционен лев се приравнява на един лев.

Чл. 51

(1) Придобиването на акции от предприятие, включено в програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, става чрез централизирани търгове по ред, определен от Министерския съвет.

(2) За акциите на предприятията, които се предлагат за приватизиране по реда на тази глава, не се прилагат разпоредбите на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества относно публичното предлагане на ценни книжа.

Чл. 52

(1) Към Министерския съвет се създава Център за масова приватизация като орган за управление на приватизацията чрез инвестиционни бонове.

(2) Центърът за масова приватизация е юридическо лице със седалище в София.

(3) Издръжката на Центъра за масова приватизация се осигурява от средствата по чл. 48.

(4) Центърът за масова приватизация се ръководи от изпълнителен директор, назначен от Министерския съвет.

(5) Министерският съвет приема устройствен правилник за работата на Центъра за масова приватизация.

Чл. 53

(1) Длъжностните лица от предприятията, за които има решение за приватизация, които не изпълняват или нарушават задълженията си по чл. 28 за предоставяне на информация на органа по чл. 3 или на упълномощени от него лица, се наказват с глоба от 1000 до 10 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(2) Ако нарушението по ал. 1 е довело до съществени изменения в оценката или до сключване на незаконосъобразна приватизационна сделка, наказанието е от 10 000 до 50 000 лв.

(3) Длъжностни лица, които не изпълняват задълженията си по §15а от преходните и заключителните разпоредби, се наказват с глоба от 5000 до 50 000 лв.

(4) Актовете по ал. 1, 2 и 3 се съставят от длъжностни лица, определени от органа по чл. 3, а наказателните постановления се издават от ръководителя на същия орган или от упълномощено от него лице.

(5) Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 10

(1) Създава се Агенция за приватизация като държавен орган към Министерския съвет за организиране и контрол на приватизацията на държавните предприятия и за осъществяване на приватизацията в случаите, предвидени в този закон с изключение на глава осма.

(2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София и има регионални бюра.

(3) Бюджетната издръжка на агенцията е отделена от приходите и разходите, свързани с приватизацията на държавните предприятия.

Чл. 11

Органи за управление на агенцията са:

1. надзорен съвет;

2. изпълнителен директор.

Чл. 12

(1) Надзорният съвет се състои от 11 членове — 5 се назначават от Министерския съвет и 6 се избират от Народното събрание за срок от 4 години. При първоначалното определяне състава на надзорния съвет, което се извършва в срок от един месец от влизане на закона в сила, двама от назначените от Министерския съвет и трима от избраните от Народното събрание се избират за срок от 2 години.

(2) Членовете на надзорния съвет се освобождават предсрочно от органа, който ги е назначил или избрал, при:

1. извършване на нарушения на този закон;

2. извършване на умишлено престъпление от общ характер, за което има влязла в сила присъда;

3. системни нарушения на задълженията им;

4. невъзможност да изпълняват задълженията си.

(3) Извън случаите по предходната алинея членовете на надзорния съвет на Агенцията за приватизация се освобождават по решение на органа, който ги е назначил или избрал.

(4) В случаите по ал. 2 и 3, както и при оставка или смърт на член на надзорния съвет органът, който го е назначил или избрал, назначава или избира нов член.

(5) Членовете на надзорния съвет избират помежду си председател. Председателят свиква и ръководи заседанията на надзорния съвет.

(6) Възнагражденията на членовете на надзорния съвет се определят от Министерския съвет. Те не могат да заемат друга платена длъжност в агенцията.

Чл. 13

Надзорният съвет:

1. разработва устройствен правилник на агенцията и го представя на Министерския съвет за приемане;

2. определя основните насоки на дейността на агенцията в съответствие с този закон;

3. одобрява проектите за годишни програми за приватизация и за бюджета на агенцията, както и годишните отчети за изпълнение на приватизационната програма и ги внася в Министерския съвет;

4. одобрява приватизационните сделки над сумата, определена в устройствения правилник на агенцията;

5. установява общите правила и условия за назначаване, включително и заплащането на служителите на агенцията;

6. всяко тримесечие приема отчета на изпълнителния директор за дейността на агенцията;

7. избира и освобождава изпълнителния директор и определя възнаграждението му;

8. определя регионалните бюра и утвърждава началниците им.

Чл. 14

(1) Изпълнителният директор:

1. организира и ръководи дейността на Агенцията за приватизация съобразно закона и решенията на надзорния съвет;

2. представлява Агенцията за приватизация;

3. упълномощава за определени действия други лица.

(2) Изпълнителният директор не може да заема друга платена длъжност, както и да получава възнаграждение по граждански договор освен в случаите, когато упражнява научна или преподавателска дейност.

Чл. 15

(1) Членовете на надзорния съвет, изпълнителният директор на Агенцията за приватизация, общинските съветници и членовете на управителните и контролните органи, на специализираните органи на общинските съвети за осъществяване на приватизацията, другите органи по чл. 3 и техните членове, както и членовете на семействата им нямат право да придобиват имущества, дялове или акции в предприятия, когато са участвали в подготовката и сключването на приватизационните сделки, докато заемат съответната длъжност и ведногодишен срок след това, освен когато имат право на преференциално участие в случаите по чл. 5, ал. 2 или при приватизация по реда на глава осма.

(2) Лицата, извън тези по ал. 1, които са натоварени от органите по чл. 3 служебно или по договор с воденето на преговори, провеждането на търгове и конкурси, изготвянето на правни анализи, оценки или експертизи, и членовете на техните семейства нямат право да придобиват имущество, дялове или акции от приватизирания обект в течение на три години от приватизационната сделка.

Чл. 16

(1) Оценката на предприятията по този закон с изключение на тези, които се приватизират по реда на глава осма се извършва от независими български или чуждестранни експерти или експертни фирми, лицензирани от Агенцията за приватизация. На експертите се осигурява достъп до информацията и документацията, необходими за извършване на оценката.

(2) Процедурата и методите за оценка на предприятията, които се приватизират, се определят от Министерския съвет.

Чл. 17

(1) Преобразуването на държавни предприятия в еднолични търговски дружества се извършва от Министерския съвет или определен от него орган.

(2) В случай, че балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието е над 70 млн. лв., преобразуването се извършва от Министерския съвет по предложение на негов орган. Предложението се внася след вземане на становището на Агенцията за приватизация. Становището на агенцията трябва да бъде дадено в едномесечен срок от получаване на предложението.

(3) Членове 72 и 73 от Търговския закон не се прилагат за преобразуваните държавни или общински предприятия в еднолични търговски дружества. Оценката на непаричните вноски на държавата се извършва по ред, установен от Министерския съвет.

(4) Членове 72 и 73 от Търговския закон не се прилагат при преобразуването на приватизирани търговски дружества в друг вид търговски дружества в течение на 12 месеца след сключване на приватизационната сделка. За оценка на непаричните вноски при преобразуването се приема приватизационната оценка по метода „чиста стойност на активите“, ако е приета от органа по чл. 3 по установения ред.

Чл. 17а

При преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.

Чл. 18

(1) Собствениците на недвижими имоти, одържавени по силата на закони, укази или актове на Министерския съвет в периода от 1946 г. до 1962 г. без тези по чл. 26 от Закона за държавните имоти (обн., ДВ, бр. 300 от 1948 г.; изм., бр. 173 от 1949 г.; отм., Изв., бр. 92 от 1951 г.) и чл. 101 от Закона за собствеността, които съществуват реално, но представляват част от дълготрайните активи на държавни и общински предприятия, получават съответна част от дяловете или акциите на дружеството, образувано от тези предприятия. Тази част се определя въз основа на балансовите стойности на имотите на дружествата, а в случай на приета оценка при открита процедура за касова приватизация – въз основа на приетата приватизационна оценка. Искането на заинтересуваните собственици може да бъде направено преди или след преобразуването на предприятието, като молбата се подава в срок до 30 септември 1994 г. чрез общинския съвет по местонахождението на имота до Министерския съвет – за държавните предприятия, и до общинския съвет – за общинските предприятия.

(2) Правата по предходната алинея имат и собственици на земя, върху която са построени държавни и общински предприятия, ако преди застрояването земята е била включена в трудовоко-оперативно земеделско стопанство, държавно земеделско стопанство или в други образувани въз основа на тях организации.

(3) Общинският съвет по местонахождението на имота съобщава на собствениците оценката му по реда на Гражданския процесуален кодекс. Тя може да бъде обжалвана в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред окръжния съд.

(4) Разпоредбите по ал. 1 и 2 не се отнасят за имоти, чиито собственици са били обезщетени чрез заплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен имот.

Чл. 19

(отменен)

Дялове или акции, собственост на държавата и общините, от преобразуваните в търговски дружества предприятия с изключение на дяловете или акциите, които остават собственост на държавата, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 4 се предлагат за продажба в срок от 5 години от датата на регистрация на дружеството. За преобразуваните до приемането на този закон дружества срокът започва да тече от влизането на закона в сила.

Чл. 20

(1) Начинът за извършване на продажбата на дялове и акции се определя с решение на органа по чл. 3 не по-късно от един месец след приемането на оценката.

(2) Решението по предходната алинея се обнародва в „Държавен вестник“ и най-малко в два централни ежедневника.

Чл. 21

(1) След приемане на решение за приватизация се забранява извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на предприятието, сключване на договори за дялово участие, съвместна дейност, обезпечаване на вземания и сключване на договори за кредити, освен с разрешение на съответния орган по чл. 3.

(2) След приемането на решение за приватизация може да се извършва преобразуване или прекратяване на приватизиращото се предприятие само с разрешение на съответния орган по чл. 3, освен при обявяването на несъстоятелност.

(3) Разрешение за сключване на договори за кредити на предприятията, включени в Програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, дава съответният орган по чл. 3, ал. 1, т. 1, 2 и 3.

Чл. 22

(1) Лицата по чл. 5, ал. 2 в случаите на приватизиране на преобразувани в акционерни дружества държавни и общински предприятия имат право да закупят при облекчени условия до 20 на сто от акциите, принадлежащи на държавата и общините.

(2) Продажбата се извършва по цена, представляваща 50 на сто от цената на акциите, формирана по ред, установен от Министерския съвет.

(3) Общата сума на отстъпката, която едно лице може да получи със закупуването на акции при преференциални условия, не може да надвиши брутното трудово възнаграждение за последните 24 месеца в приватизиращото се предприятие:

1.

2.

3.

(4) Брутното трудово възнаграждение по предходната алинея се коригира със съответния индекс на потребителските цени към датата на започване на продажбата на акциите. Тя не може да бъде по-малка от средната работна заплата за страната за последните 24 месеца.

(5) Правото на преференциално закупуване на акции се упражнява в срок до 3 месеца след началото на продажбата на акциите. Предоставените за тази цел акции, ако не са продадени в този срок, се продават по общия ред. Акциите, продадени по реда на ал. 1, са поименни и не могат да се продават в продължение на три години от придобиването им.

(6)

Чл. 23

(1) Лицата по чл. 5, ал. 2 в случаите на приватизиране на преобразувани в дружества с ограничена отговорност държавни и общински предприятия имат право да закупят при облекчени условия общ дял в размер до 20 на сто от капитала на дружеството. Те декларират кои от тях желаят да участват в придобиването на общ дял от дружеството с ограничена отговорност.

(2) Размерът на дела по ал. 1, начините за разпореждане с него и индивидуалните вноски се определят на събрание на желаещите да участват в придобиването на общия дял. Този дял не дава право на глас 3 години след продажбата.

(3) Продажбата на дела по ал. 1 се извършва по цена, представляваща 50 на сто от цената, формирана по ред, установен от Министерския съвет.

(4) Общата сума на отстъпката, която може да се получи със закупуването на дял при преференциални условия, не може да надвиши сумата от брутните работни заплати на лицата по ал. 2, изчислени по начина, посочен в чл. 22, ал. 3 и 4.

Чл. 23а

(1) В случаите на приватизация по реда на глава осма лицата по чл. 5, ал. 2 получават безвъзмездно до 10 на сто от акциите, предложени за приватизиране чрез инвестиционни бонове.

(2) Общата стойност на акциите, получени от едно лице при условията на ал. 1, не може да надвиши брутната му работна заплата за последните 24 месеца в съответното предприятие, изчислена по начина, посочен в чл. 22, ал. 4.

(3) Редът за придобиване на акции по този член се определя от Министерския съвет.

Чл. 24

Условията и редът, по които лицата по чл. 5, ал. 2 имат право да придобиват при облекчени условия дялове или акции, собственост на държавата и общините, се определят от Министерския съвет.

Чл. 25

(1) Акциите, собственост на държавата и общините, могат да се продават чрез:

1. открита продажба;

2. публичен търг на пакети от акции;

3. публично оповестен конкурс;

4. преговори с потенциални купувачи.

(2) Дяловете, собственост на държавата и общините, от търговски дружества с ограничена отговорност могат да се продават чрез:

1. публичен търг;

2. публично оповестен конкурс;

3. преговори с потенциални купувачи.

(3) Когато определеният купувач по ал. 1 и 2 е юридическо лице, в което съдружници, акционери или членове на кооперация са само работници, служители, както и лица по чл. 5, ал. 2 от приватизиращото се търговско дружество, той има право да придобие акциите или дяловете при условията на разсрочено плащане на цената, като:

1. началната вноска, която трябва да се заплати при сключването на договора, е 10 на сто от цената и включва и плащанията за преференциално закупените акции по чл. 22;

2. разсрочването е до 10 години с едногодишен гратисен период;

3. стойността на неизплатената част се увеличава ежегодно до 31 март с 50 на сто от средногодишния размер на основния лихвен процент за съответния период на предходната година; за времето на гратисния период стойността на неизплатената част не се променя.

(4) Разсроченото плащане по ал. 3 се прилага, при условие че:

1. в юридическото лице по ал. 3 към момента на учредяването му участват най-малко 50 на сто от работниците и служителите в приватизиращото се предприятие;

2. балансовата стойност на дълготрайните материални активи на приватизиращото се предприятие или размерът на остатъка, когато акциите на капитала са предложени за приватизация по реда на глава осма, да е до 150 млн. лв. включително. За обекти с по-голяма балансова стойност съгласие трябва да даде Министерският съвет.

(5) В случаите по ал. 3 за неизплатената част от цената задължително се учредява законна ипотека върху недвижими имоти, собственост на приватизиращото се дружество.

(6) Органите по чл. 3 извън Агенцията за приватизация не могат да продават акции, собственост на държавата, чрез открита продажба освен съгласувано с Агенцията за приватизация.

(7) Продажбата на дялове от дружествата с над 50 на сто държавно или общинско участие се извършва след оценка на цялото имущество на дружеството по реда на глава трета и след като държавните или общинските дялове бъдат предложени на останалите съдружници и те в двумесечен срок не приемат предложението.

Чл. 26

(1) При продажбата на дялове или акции собственост на държавата или общините могат да се прилагат едновременно няколко от изброените начини. Продажбата може да се извърши на няколко етапа.

(2) При продажбата на акции собственост на държавата или общините се допуска и едновременно увеличаване на капитала чрез издаване на нови ации, като се спазват разпоредбите на Търговския закон.

Чл. 27

Първоначалната продажна цена на акциите, началната цена при търговете и офертната цена при провеждане на конкурс или преговори се определят въз основа на оценката на предприятието освен в случаите по глава осма.

Чл. 28

Министерският съвет определя задължителната информация, която трябва да се предостави на потенциалните купувачи при продажбата на дялове или акции от преобразувани предприятия.

Чл. 29

(1) Министерският съвет определя задължителната форма за заплащане на купуваните дялове или акции, собственост на държавата и общините.

(2) С разрешение на Агенцията за приватизация кредиторите на приватизираното предприятие могат да придобиват дялове или акции срещу дълга на предприятието при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 30

(1) Държавни и общински предприятия или обособени техни части без предварителното им преобразуване в търговски дружества се продават чрез публичен търг или конкурс.

(2) Министерският съвет определя условията и реда за провеждане на търговете и конкурсите.

(3) При приватизация на непреобразувани държавни или общински предприятия, както и на обособени части от предприятия и незавършени обекти на строителството, които са държавна или общинска собственост, органът по чл. 3 може да прехвърли собствеността върху тях на купувачите, включително и собствеността върху земята и останалите недвижими имоти. В договора, с който се прехвърля собствеността, задължително се отбелязва видът на прехвърлените вещни права върху недвижими имоти.

Чл. 31

(1) Когато повече от 30 на сто от общия брой на работниците и служителите на държавното или общинското предприятие или обособената част декларират желание да участват в търга или конкурса, те упълномощават лице, което да ги представлява.

(2) Когато търгът или конкурсът е спечелен от представителя по предходната алинея, цената, определена за окончателна, се намалява с 30 на сто.

(3) Общият размер на отстъпката по предходната алинея не може да надвишава сумата от брутните работни заплати на работниците и служителите, участващи в покупката, изчислени по начина, посочен в чл. 22, ал. 3 и 4.

(4) органът по чл. 3 може да разреши покупката по този член да се извърши на изплащане, като стойността на неизплатената част се коригира с основния лихвен процент.

(5) Предходните алинеи се прилагат и за юридическо лице, учредено от най-малко 30 на сто от работниците и служителите по ал. 1.

Чл. 32

Разпоредбите на тази глава се прилагат и за имуществото на ликвидирани държавни и общински предприятия поради несъстоятелност или по други причини, останало след погасяването на всички задължения, съгласно правилата за ликвидация при несъстоятелност.

Чл. 33

По реда на тази глава могат да се продават части от еднолични търговски дружества с държавно или общинско имущество след обособяването им.

Чл. 34

(1) Държавните и общинските предприятия могат да се приватизират чрез:

1. отдаване под наем за срок до 25 години с клауза за изкупуване;

2. отдаване за управление с клауза за изкупуване или продажба на трети лица;

3. продажба на изплащане със запазване на собствеността;

4. продажба при отлагателни или прекратителни условия, като запазване предназначението на обекта, на работните места, извършване на инвестиции, постигане на определени резултати и други подобни.

(2) Купувачът по тази глава се определя чрез конкурс или преговори.

(3) Органът по чл. 3 може да прекрати юридическото лице на предприятието, което е предмет на сделка по ал. 1.

Чл. 35

(1) Държавни и общински предприятия и обособени техни части се изкупуват без търг или конкурс, според оценката им, от :

1. работници и служители на приватизиращото се предприятие или обособената част, както и лицата по чл. 5, ал. 2, при условие че 20 на сто от работещите в предприятието към момента на подаването на предложението работници и служители желаят да участват в приватизацията, както и от юридически лица, учредени само от тях;

2. наематели и арендатори с договори, сключени след 15 октомври 1990 г., но не по-късно от 15 октомври 1993 г., ако независимо от срока, за който е сключен съответният договор, наемното отношение съществува към датата на подаване на предложението за приватизация.

(2)

Чл. 36

Балансовата стойност на дълготрайните активи на обектите по чл. 35 не може да надвишава 10 млн. лв. при производствените предприятия и обособени части и 5 млн. лв. за предприятия и обособени части за търговия и за услуги.

Чл. 37

(1) Оценката се извършва по реда на чл. 16.

(2) Подобрения, които не са направени или заплатени от наемодателя, не се оценяват и не се включват в цената.

Чл. 37а

(1) Предложенията по чл. 35 се приемат за разглеждане от органите по чл. 3, ако са подадени не по-късно от 30 юни 1996 г.

(2) При постъпване на повече от едно предложение по чл. 35 за едно и също предприятие или обособена част предимство имат предложенията на лицата, заявили намерение да изкупят цялото предприятие, пред тези, които желаят да закупят само обособена част от същото предприятие.

(3) При постъпване на повече от едно предложение по чл. 35 за едно и също предприятие или обособена част между предложителите се провежда вътрешен конкурс по документи. Условията и редът за провеждане на конкурса се определят от органа по чл. 3.

Чл. 38

(1) Органът по чл. 3 отказва предложението за приватизация, направено от лицата по чл. 35, когато се нарушават изискванията на този закон, на годишната програма за приватизация и когато предложението е за предприятия и обособени части, включени в списък, приет от Министерския съвет. В този списък предприятията и обособените части могат да се посочват и обобщено (по бранш, тип производство, търговия или услуги и др.). Списъкът се обнародва в „Държавен вестник“ и може да се променя по необходимост.

(2) Отказът или непроизнасянето в сроковете по предложенията по чл. 35 могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство. Производствата се освобождават от такси.

Чл. 39

(1) Прехвърлянето на собствеността се извършва в едномесечен срок от получаване на писменото съгласие на предложителя за изкупуване по определената цена.

(2) В случаите, когато се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, в полза на продавача се учредява ипотека върху тези имоти до пълното заплащане на покупната цена на предприятието или на обособената част.

(3) Вписването на законната ипотека се извършва въз основа на писмо от органите по чл. 3, т. 1 – 4 след предоставянето на договора за продажба. Производството по вписване е освободено от държавни такси.

Чл. 40

(1) Лицата по чл. 35 имат право да извършват покупката на разсрочено плащане, като:

1. за предприятия и обособени части за производство или за услуги разсрочването е до шест години и началната вноска е 10 на сто от цената с едногодишен гратисен период;

2. за търговски предприятия или обособени части разсрочването е до пет години и началната вноска е 30 на сто от цената;

3. стойността на неизплатената част се увеличава ежегодно до 31 март чрез олихвяване с 50 на сто от средногодишния размер на основния лихвен процент за съответния период на предходната година; за времето на гратисния период стойността на неизплатената част не се променя. Стойността на разсрочената част не се променя, когато купувачът я изплати в срок 24 месеца от датата на подписване на договора.

(2) Годишната вноска за всяка календарна година се определя, като разсрочената част се разпредели равномерно в периода на разсрочването. Купувачът е длъжен да внесе годишната вноска на две вноски през годината. Купувачът може да прави авансови вноски без ограничение през целия период на разсрочване, включително и през гратисния период.

(3) Лицата по чл. 5, ал. 2, участващи в покупката, получават отстъпка от цената до 20 на сто, но не повече от сумата от брутните им заплати за последните 24 месеца в приватизиращото се предприятие, изчислени съгласно чл. 22, ал. 4.

Чл. 41

(1) Наемател или арендатор може да изкупи само едно предприятие или обособена част по реда на чл. 35.

(2) Предприятията и обособените части, изкупени по реда на чл. 35, не могат да се продават в продължение на пет години от изплащането им. До окончателното им изплащане включеното в тях имущество не може да бъде използвано за обезпечение.

(3) В покупката на предприятия и обособени части по реда на чл. 35 могат да участват само български граждани с постоянно местожителство в страната и български юридически лица без чуждестранно участие.

Чл. 42

Редът за подаване на предложенията за приватизация и за извършване на изкупуването на предприятия и обособени части по чл. 35 се определя от Министерския съвет.

Чл. 48а

След окончателното изтичане на посочения в програмата срок за регистриране за участие в приватизацията чрез инвестиционни бонове с решение на Министерския съвет може да се установят допълнителен срок и условия за получаване на бонова книжка в етапа на прехвърляне на инвестиционните бонове.

Чл. 51а

Акциите, придобити по реда на тази глава, могат да се прехвърлят след публикуването на първия баланс на приватизираното акционерно дружество, но не по-рано от шест месеца след приключването на последния централизиран търг.

Чл. 236

Когато акции от капитала на едно предприятие се предлагат за приватизация и по реда на глава осма, размерът на отстъпката, която лицата по чл. 5, ал. 2 могат да ползват съгласно чл. 22 и 23а, се определя пропорционално на акциите, предложени за приватизация по съответния начин.

§ 1

„Държавно предприятие“ или „общинско предприятие“ по смисъла на този закон е юридическо лице, което осъществява стопанска дейност, чийто капитал е държавна или общинска собственост.

§ 2

„Обособена част“ по смисъла на този закон е организационна структура в предприятието, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност (магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел и други подобни).

§ 2а

По реда на глави шеста и седма могат да се приватизират и незавършени обекти на строителството и държавни или общински нежилищни имоти, невключени в състава на държавни или общински предприятия, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и други).

§ 3

Брутното трудово възнаграждение за последните 24 месеца за лицата по чл. 5, ал. 2, т. 1, които ползват неплатен отпуск поради временна нетрудоспособност и отпуск за отглеждане на малко дете, както и за тези по т. 2 и 3, е равна на сумата от средното брутно трудово възнаграждение в съответното предприятие за последните 24 месеца, но не по-малко от сумата от средните работни заплати за страната за същия период.

§ 3а

„Работници и служители на обособената част“ по смисъла на този закон са всички лица, чието място на работа към момента на вземането на решение за приватизация е в тази част. Лицата по чл. 5, ал. 2, т. 2 и 3 за обособената част са тези, чието последно работно място в предприятието е било в обособената част.

§ 4

„Семейството“ по смисъла на този закон включва съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца.

§ 5

(1) Нищожни са придобивните сделки по този закон, осъществени чрез подставено лице или скрит пълномощник.

(2) Предметът на сделката по предходната алинея се връща, а платената цена се отнема в полза на държавата. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 5а

(1) При предложение за приватизиране на държавни предприятия по § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите органът по чл. 3, ал. 1, т. 1 – 3 предлага на Министерския съвет да приеме решение по чл. 7 от Закона за концесиите и да предостави концесията на съответното предприятие. Министерският съвет приема решението в срок до шест месеца от предложението. Решението за приватизация се взема след влизане в сила на решението за учредяване на концесия.

(2) Когато към датата на влизане на този закон в сила има прието решение за приватизиране на държавни предприятия по § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите, органът по чл. 3, ал. 1, т. 1, 2 и 3 предлага на Министерския съвет да приеме решение по чл. 7 от Закона за концесиите за съответното предприятие. Министерският съвет приема решението в срок до шест месеца от предложението. Приватизационният договор се сключва след влизане в сила на решението за учредяване на концесия.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 в оценката на предприятието се включва и концесионното възнаграждение.

§ 6

(1) Лицата, чиято собственост е възстановена по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (обн., ДВ, бр. 15 от 1992 г.; изм., бр. 28 от 1992 г.), могат да заявят своето вещно право пред органа по чл. 3 най-късно в двумесечен срок след обнародване на решението за приватизация на предприятието, в което е включен съответният имот. Лицата, незаявили правото си по предходното изречение, имат право само на обезщетение.

(2) Искането по чл. 18, в рамките на едногодишния срок, не може да бъде направено по-късно от 2 месеца след обнародване на решението за приватизация.

§ 7

Срочните договори за наем или аренда, имащи за предмет недвижими имоти, собственост на държавата или общините, се смятат за безсрочно сключени от момента на приемане на решение за приватизирането им по предвидения в този закон ред. На наемателите и арендаторите се дава достатъчно дълъг срок за приключване на започнатите дейности, за да не понесат щети от преждевременното прекратяване на договора. Този срок не може да бъде по-дълъг от 6 месеца.

§ 8

Унищожаеми са сделките на разпореждане с държавно и общинско имущество, сключени при явно неизгодни условия след 1 януари 1990 г.

§ 9

Физическите лица и представителите на юридическите лица подават декларация за произхода на средствата, с които участват в приватизацията. За даване на декларация с невярно съдържание се носи наказателна отговорност по Наказателния кодекс.

§ 10

(1) В търговски дружества с 30 и повече процента държавно или общинско участие не се допуска намаляване на това участие без съгласието на органа по чл. 3. Това ограничение не се отнася за случаите по чл. 18.

(2) Юридически лица с 50 и повече процента държавно или общинско участие не могат без съгласието на органите по чл. 3 да извършват продажби, както и отдаване под наем на свои дълготрайни активи, чиято стойност надхвърля 5 на сто от общата балансова стойност на дълготрайните им активи.

§ 11

Органите по чл. 3 ежемесечно обнародват в „Държавен вестник“ данни за извършените продажби (продадените обекти, купувачите, цената и условията за плащане).

§ 12

До създаването на Агенция за приватизация по този закон, но не по-късно от 2 месеца от влизането на закона в сила, Министерството на финансите може да лицензира оценители.

§ 13

Ограниченията по чл. 15 се отнасят и за членовете на Министерския съвет.

§ 14

Редът по чл. 2, ал. 3 не се прилага по отношение на процедурата за приемане на програма за 1992 г.

§ 15

Член 1, ал. 1 и 2 и чл. 2 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество (ДВ, бр. 55 от 1991 г.) се отменят.

§ 16

(1) Министерският съвет до 30 октомври 1992 г. приема правилник относно реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията.

(2) Министерският съвет приема правилник за реда и начина за изразходване на средствата по фонда за покриване на разходите за приватизиране на държавните предприятия.

(3) Министерският съвет приема правилниците и наредбите по чл. 5, ал. 5, чл. 16, ал. 2, чл. 22, ал. 2, чл. 23, ал. 3, чл. 24, 28 и чл. 30, ал. 2.

§ 17

Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.