Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и на опасни отпадъци

Чл. 1

(1) С наредбата се уреждат изискванията за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци.

(2) При третирането и транспортирането на производствени и опасни отпадъци се спазват и изискванията на международните договори, по които Република България е страна – за случаите, когато с тях се поставят допълнителни изисквания към третирането и транспортирането на производствени и опасни отпадъци.

Чл. 2

(1) Целта на наредбата е да осигури необходимите мерки за предотвратяване или, когато това е невъзможно, за ограничаване във възможно най-висока степен на очакваните отрицателни въздействия върху околната среда, в частност – замърсяването на въздуха, земите, повърхностните и подземните води, и рисковете за здравето на населението, произтичащи от третирането и транспортирането на производствени и опасни отпадъци.

(2) Третирането на производствени и опасни отпадъци се извършва в проектирани или преустроени за целта съоръжения и инсталации при спазване на изискванията за:

1. управление на дейностите по обезвреждане на производствени и опасни отпадъци, включително програмите за управление на дейностите по отпадъците;

2. безопасна експлоатация на съоръженията и инсталациите, включително за противопожарна защита;

3. осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд;

4. повишаване на квалификацията и обучението на ангажирания с експлоатацията персонал.

Чл. 3

(1) Забранява се:

1. всяко неконтролирано освобождаване от вещества, предмети или части от предмети, които имат характер на отпадъци, включително и когато притежателят на отпадъка не желае или не е длъжен да се освободи от него;

2. предаването на производствени и опасни отпадъци на лица, които не притежават съответното разрешение по чл. 37 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда (ЗОВВООС).

(2) Забранява се транспортът на опасни отпадъци, освен в случаите и по начините, определени с наредбата или съгласно международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 4

(1) Третирането на производствени и опасни отпадъци обхваща дейностите, свързани със събирането, съхраняването, обезвреждането и оползотворяването на отпадъците, посочени в приложение № 1, както и всяка друга незабранена дейност, с която се постига намаляване на вредното въздействие на отпадъка върху здравето на населението и върху околната среда.

(2) Транспортирането на опасни и производствени отпадъци обхваща всяко тяхно пренасяне с транспортното средство от една площадка на друга.

Чл. 5

(1) Третирането и транспортирането на производствени и опасни отпадъци се извършва при условията на разрешението по чл. 37 ЗОВВООС.

(2) Разрешението по чл. 37 ЗОВВООС включва една или няколко от дейностите по чл. 4.

(3) В случаите по чл. 12, ал. 2 ЗОВВООС притежателят на отпадъците е длъжен да уведоми регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се извършва съответната дейност.

Чл. 6

(1) Притежателят на разрешението по чл. 37 ЗОВВООС е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, включително:

1. да осигурява на всеки 6 месеца задължителни медицински прегледи и алергични тестове, както и здравна застраховка за своя сметка на работещите с опасни отпадъци;

2. да извършва встъпителен и периодичен инструктаж и обучение на персонала в съответствие със Закона за здравословни и безопасни условия на труд;

3. да осигурява на персонала необходимото специално работно облекло и лични предпазни средства съгласно Наредба № 11 на министъра на труда и социалните грижи и министъра на здравопазването от 1993 г. за специалното работно облекло (ДВ, бр. 66 от 1993 г.).

(2) Забранява се работата на лица под 18-годишна възраст, както и на бременни жени, майки-кърмачки и лица с открити телесни рани при третирането и транспортирането на опасни отпадъци.

Чл. 7

Лицата, извършващи дейности по третирането на производствени и опасни отпадъци, са длъжни да осигурят пакетирането, етикетирането и транспортирането на отпадъците в съответствие с общоприетите норми, стандарти и правила на международната практика, като предприемат необходимите мерки за предотвратяване на вредното въздействие върху здравето на човека и околната среда.

Чл. 8

(1) При третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци се спазват принципите на разделност според вида, свойствата и съвместимостта на отпадъка, възможностите за повторна употреба или последващо третиране.

(2) Забранява се:

1. поставянето и съхраняването на опасни отпадъци в непочистени и недегазирани съдове, в които преди това са съхранявани други, несъвместими с тях отпадъци;

2. смесването на опасни отпадъци с неопасни отпадъци;

3. смесването на опасни отпадъци с други вещества, включително разреждането на опасни отпадъци;

4. смесването на опасни отпадъци от категории, различни от приложение № 3 към заповедта на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването от 1998 г. за класификацията на отпадъците (ДВ, бр.120 от 1998 г.);

5. смесването на оползотворими и неоползотворими отпадъци, освен след писмено съгласие на компетентните органи.

(3) В случай на смесване на опасни отпадъци с други отпадъци или вещества притежателят на отпадъците извършва тяхното разделяне, когато това е технически възможно.

Чл. 9

Дейността по събирането на производствени и опасни отпадъци се извършва с цел преработване или обезвреждане по начин, който да запази възможността за оползотворяване на полезните им компоненти и/или свойства.

Чл. 10

(1) Дейността по събирането на производствени и опасни отпадъци се осъществява по предварително представена от заявителя схема, утвърдена с разрешението по чл. 37 ЗОВВООС.

(2) Схемата по ал. 1 задължително съдържа:

1. описание на системата за събиране и извозване;

2. периодичност на събирането и извозването;

3. използвани съдове;

4. използвана техника;

5. използвани опаковки.

Чл. 11

При техническа възможност при събирането причинителят подлага отпадъците на обработка за:

1. намаляване степента на тяхната опасност;

2. намаляване на техния обем;

3. привеждането им в удобен за транспортиране и съхраняване вид.

Чл. 12

(1) Дейността по събирането на производствени и опасни отпадъци се осъществява в събирателни пунктове.

(2) Събирателните пунктове са площадки и съоръжения за приемане и временно съхраняване на производствени и опасни отпадъци преди тяхното обезвреждане или преработване.

(3) Събирателните пунктове за производствени и опасни отпадъци се проектират и изграждат, като се спазват изискванията по приложение № 2 и други нормативни актове, отнасящи се до тях.

Чл. 13

(1) Събирането на производствени и опасни отпадъци се извършва от квалифициран и редовно инструктиран персонал, снабден с необходимата техника и лични предпазни средства. Изискванията към квалификацията на персонала се определят в длъжностните характеристики.

(2) Ръчното събиране на опасни отпадъци се допуска само при условие, че е невъзможно събирането им по друг начин. В тези случаи то се извършва при условията на максимална сигурност и безопасност.

(3) В случай на опасност от възникване на взрив, пожар или образуване на опасни продукти при евентуален контакт на отпадъци те се събират задължително по начин, недопускащ контакт между тях.

Чл. 14

(1) Опасните отпадъци се събират в добре затварящи се стационарни или превозими съдове, изготвени от материали, които не могат да взаимодействат с отпадъците.

(2) Съдовете по ал. 1 се обозначават с добре видими надписи „опасен отпадък“, код и наименование на отпадъка и опасните свойства съгласно заповедта на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването от 1998 г. за класификацията на отпадъците, дата на започване и приключване на запълването им и изискванията при транспортиране.

(3) Съдовете и опаковките, за които не се допуска повторна употреба, се унищожават като опаковки и се обезвреждат.

Чл. 15

(1) Приемането на производствените и опасните отпадъци за третиране се извършва по предварително уточнен график между оператора на конкретното съоръжение или инсталация и притежателя на отпадъците и по направена и приета заявка.

(2) Приемането на опасните отпадъци се извършва по „Отчетна карта за предаване, превозване и приемане на опасни отпадъци“ по реда на Наредба № 10 от 1998 г. за реда за оформянето на документите относно отчета и информацията за управлението на дейностите по отпадъците (ДВ, бр.151 от 1998 г.).

Чл. 16

(1) При приемане на отпадъци операторът на съоръжението или инсталацията за обезвреждане е длъжен да вземе необходимите мерки по доставянето и приемането на отпадъците с цел да предотврати или, когато това е практически невъзможно, да намали възможните отрицателни въздействия върху околната среда и свързаната с това заплаха за здравето на хората, в това число:

1. да разполага със:

2. да извърши следните действия при приемането на отпадъците:

(2) Компетентните органи по чл. 373ОВВООС са в правото си да допускат изключения при прилагането на ал. 1, т. 2 към промишлени инсталации, които третират собствени отпадъци на мястото, където те се образуват, но само при положение че е осигурена същата степен на защита.

(3) Компетентните органи по чл. 373ОВВООС допускат изключения при прилагането на ал. 1, т. 2, буква „г“ за събирателните пунктове за опасни отпадъци при очевидна липса на необходимост.

(4) Операторът на съоръжението или инсталацията осигурява провеждането на анализите по ал. 1, т. 2, буква „г“ съгласно стандартизационни документи или утвърдени от министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването методики.

Чл. 17

(1) Временното съхраняване на производствени и опасни отпадъци представлява дейност, свързана със складирането им за не повече от 6 месеца.

(2) Временното съхраняване на производствени и опасни отпадъци и свързаните с тях междинни операции се извършва от притежателя на отпадъците на негова територия.

(3) Изискванията към съоръженията за временно съхраняване на производствени и опасни отпадъци са посочени в приложение № 2 и в Наредба № 12 от 1998 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръженията за третиране на отпадъци (ДВ, бр. 152 от 1998 г.), и в други нормативни актове, отнасящи се до тях.

Чл. 18

Притежателят на отпадъците, намиращи се на временно съхранение, е длъжен да осигури тяхното обезвреждане или предаване на лица, имащи разрешение за тази дейност, до изтичането на срока по чл. 17, ал. 1.

Чл. 19

(1) Дейността по обезвреждането на производствени и опасни отпадъци е такова въздействие върху тях, по време на и след което опасността за здравето на хората или замърсяването на околната среда от тях не превишава установените норми.

(2) Обезвреждането на производствени и опасни отпадъци се извършва в съоръжения и инсталации, проектирани или преустроени и оборудвани за тази цел, като за проекта за преустройство се изготви оценка на въздействието на околната среда (ОВОС) съгласно Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

(3) Изгарянето на производствени или опасни отпадъци като основно или допълнително гориво при производствени процеси (производство на цимент, енергия и др.) в действащи инсталации се разрешава след преустройство на последните за целта, като проектът за преустройство подлежи на задължителна ОВОС съгласно Наредба № 4 от 1998 г. за оценка на въздействието върху околната среда (ДВ, бр. 84 от 1998 г.).

(4) Площадките за разполагане на съоръженията по ал. 2 се определят съгласно Наредба № 12 от 1998 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръженията за третиране на отпадъци.

Чл. 20

Депата за производствени и опасни отпадъци се проектират, изграждат и експлоатират съгласно Наредба № 11 от 1998 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на съоръжения и инсталации за обезвреждане на битови отпадъци.

Чл. 21

(1) При проектиране, изграждане и експлоатация на инсталации за обезвреждане на опасни или производствени отпадъци проектантът предвижда, а операторът осигурява спазването на:

1. изискванията и условията на приложение № 3 – за инсталации за изгаряне (наземно или на море) на производствени или опасни отпадъци;

2. изискванията и условията на приложение № 4 – за инсталациите за физично и химично обезвреждане на отпадъци.

(2) Изискванията на ал. 1, т. 1 не се отнасят за инсталации за изгаряне на:

1. опасни и производствени горими течни отпадъци, в това число отработени масла, които отговарят на следните критерии:

2. опасни и производствени горими течни отпадъци, които не са в състояние да предизвикат в получените при тяхното изгаряне отпадъчни газове емисии на вредни вещества по т. 2 от приложение № 3, които превишават емисиите, получени при изгаряне на същото количество нискосернисто средно котелно гориво, съгласно БДС 3383 – 89;

3. дървесни отпадъци, стърготини, черупки и плодови костилки, с изключение на такива, които могат да съдържат халогенни органични съединения или тежки метали в резултат на тяхната обработка;

4. опасни отпадъци, получени при експлоатацията на нефтени и газови находища от плаващи платформи, които се изгарят на място.

(3) При изгаряне на „инфекциозни“ болнични и други клинични отпадъци, които не притежават други опасни свойства съгласно Заповедта на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването от 1998 г. за класификация на отпадъците се прилагат изискванията на Наредба № 11 от 1998 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на съоръжения и инсталации за обезвреждане на битови отпадъци.

Чл. 22

(1) При проектиране, преустройство, оборудване и експлоатация на инсталации по чл. 19, ал. 3 проектантът предвижда, а операторът осигурява спазването на следните изисквания и условия на приложение № 3:

1. точка 2 от раздел II „Норми за допустими емисии на вредни вещества“, включително всички условия (точки) на раздели IV „Мониторинг и контрол на емисиите в атмосферния въздух“, V „Задължителни измервания“ и VI „Обработка, оценка и представяне на резултатите от измерванията“;

2. точки 3 и 11 от раздел III „Технически и експлоатационни изисквания“;

3. условията, установени с раздели VII „Задължения и отговорности на операторите на инсталации за изгаряне“ и XI „Достъп до информацията“.

(2) Разрешение по чл. 37 ЗОВВООС за инсталации по ал. 1 се предоставя при изпълнение на следните изисквания:

1. разположението на горелките и начинът на захранване на инсталацията с отпадъци осигуряват достигане на степента на изгаряне по т. 3 от приложение № 3;

2. нормите за допустими емисии на вредни вещества по т. 2 от приложение № 3 след извършване на съответните изчисления съгласно т. 34 от същото приложение са изпълнени;

3. посочени са видовете и количествата отпадъци, които ще бъдат изгаряни, тяхната минимална и максимална калоричност, както и максималното съдържание на вредни вещества, като полихлорирани бифенили, пентахлорфенол, хлор, флуор, сяра, тежки метали и др.;

4. посочени са минималният и максималният масов дебит на отпадъците, които ще бъдат изгаряни в инсталацията; при никакви обстоятелства количеството топлина, получено при изгаряне на отпадъците в съответната инсталация, не може да превишава 40 на сто от общото количество топлина, получено при експлоатация на същата инсталация.

(3) Не по-късно от 7 месеца след въвеждането в експлоатация на преустроената инсталация операторът предоставя на компетентните органи резултатите от проведените през първите 6 месеца измервания с оглед удостоверяване изпълнението на нормите за допустими емисии по т. 2 от приложение № 3. За същия период компетентните органи могат да допускат изключение от прилагането на изискването относно минималния масов дебит на изгаряните отпадъци по ал. 2, т. 4.

Чл. 23

(1) Операторът на съоръжението или инсталацията за обезвреждане на отпадъците е длъжен да ги поддържа и експлоатира в съответствие с технологичните изисквания при условията на издаденото от компетентните органи разрешение и при спазване изискванията на наредбатата.

(2) Операторът на съоръжението или инсталацията за събиране, временно съхраняване или обезвреждане на отпадъци е длъжен да ограничи достъпа на хора и животни, като огради и трайно обозначи площадката за извършване на дейността и осигури денонощна охрана.

Чл. 24

Транспортирането на производствени и опасни отпадъци се извършва от притежателите на отпадъци или само след сключен превозен договор между притежателя на отпадъка и превозвача.

Чл. 25

(1) При предаване на опасни отпадъци за транспортиране те следва да се считат за опасен товар и превозният процес попада под изискванията на международните документи, отнасящи се до транспортиране на опасни товари и имащи силата на вътрешно законодателство.

(2) Изискванията по ал. 1 са по отношение на:

1. опаковането на товара;

2. транспортно-съпроводителните документи;

3. вида и обозначението на превозното средство;

4. допускането за превоз;

5. ограниченията;

6. обучението на персонал и т.н.

Чл. 26

Товародателят е длъжен:

1. при транспортиране на неопасни производствени отпадъци:

2. при транспортиране на опасни отпадъци допълнително към изискванията по ал. 1:

Чл. 27

Ако товародателят не е причинител на опасния отпадък, причинителят на опасния отпадък е длъжен да предостави на товародателя пълна и истинна писмена информация, сведения и документи за опасния товар, необходими за изпълнението на неговите задължения.

Чл. 28

Допуснати до превоз опасни отпадъци се транспортират с технически изправни специализирани или универсални превозни средства.

Чл. 29

При условие на сключен договор за превоз превозвачът има право да откаже превоза, ако е нарушена целостта на някой от съдовете/опаковките или видът им не е в съответствие с предписанията, или товарът не отговаря на обявения в превозния документ.

Чл. 30

Превозвачът е длъжен:

1. да се убеди, че товародателят му е предал транспортно-съпроводителните документи в съответствие с предписаните форма и съдържание и те се намират в транспортното средство;

2. да се убеди, че опасният товар се допуска до превоз със съответното превозно средство;

3. да следи за липси в товара; за неуплътнения или разкъсвания на опаковките; за превишаване на допустимото максимално натоварване на превозното средство;

4. да маркира, етикетира и обозначи превозното средство според изискванията на нормативните актове по чл. 25;

5. до маркировката по т. 4 за опасен товар (предупредителната оранжева табела) да постави втора табела съгласно образеца в приложение № 6, съответно:

6. да осигури в транспортното средство наличието на:

7. при аварийно изпускане на товар по време на превоза да действа в съответствие с инструкциите за действия при аварии по чл. 26, т. 2, буква „в“.

Чл. 31

Превозвачът носи отговорност по смисъла на сключения договор и на задълженията му като участник в транспортния процес, а също и при доказване на умишлени непозволени действия с поверения му товар.

Чл. 32

Товародателят или товарополучателят трябва да осигури, в случай че не е уговорено друго, подходящо почистване или инактивиране на превозното средство.

§ 1

По смисъла на наредбата:

1. „Оператор“ е юридическо или физическо лице, на което е издадено разрешение за събиране, съхраняване или обезвреждане на опасни и/или производствени отпадъци и което отговаря за стопанисването на площадката за третиране на отпадъците и за управлението на дейността по отпадъците в периода на експлоатацията и след закриването на площадка.

2. „Инсталация за изгаряне“ е всяко неподвижно или подвижно техническо съоръжение и оборудване, предназначено или използвано за изгаряне на опасни и/или производствени отпадъци посредством тяхното окисляване, със или без оползотворяване на получената при изгарянето им топлина, включително инсталации, предназначени за пиролиза, газификация или други процеси на термично третиране на отпадъци (например плазмени процеси на термична обработка), доколкото техните продукти впоследствие се изгарят посредством описания процес. Това определение:

3. „Замърсяване на атмосферния въздух“, „вредни вещества“ и „емисии“ са съгласно § 1, т. 1, 2 и 8 от допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух.

4. „Норма за допустими емисии“ е такава стойност за масовата концентрация на съответните вредни вещества в отпадъчните газове, изпускани от инсталации за изгаряне, която не може да бъде превишавана през определен период от време.

5. „Съществуващо съоръжение или инсталация“ е всяко съоръжение или инсталация в експлоатация за обезвреждане на производствени или опасни отпадъци, за която има положително решение по ОВОС и разрешение по чл. 37 ЗОВВООС, издадено преди влизането в сила на наредбата.

§ 2

Наредбата се издава на основание чл. 23 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.

§ 3

Към съществуващите инсталации за изгаряне изискванията на т. 3, 6, 7, 8, 12, 16.1, 16.2, 16.4 и 38 от приложение № 3 се прилагат не покъсно от 31 декември 2001 г.

§ 4

За съществуващите площадки, съоръжения и инсталации за временно съхраняване на отпадъците изискванията на т. 2.1.7, 2.2.5, 2.2.8 и 3.4 от приложение № 2 се прилагат не покъсно от 31 декември 2000 г.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 4

Методи за третиране на отпадъците А. Обезвреждане D1 – депониране (наземно или подземно). D2 – обезвреждане на замърсени земя и почви (например биоразграждане на течности или утайка в почви). D3 – дълбочинно инжектиране (например инжектиране на отпадъци в кладенци, солни находища и естествени хранилища, които могат да бъдат изпомпани). D4 – повърхностни заграждения (например съхраняване на течни отпадъци или утайки в ями, блата, лагуни). D5 – специално проектирани депа (например депониране в отделни клетки, които са изолирани помежду си и от околната среда). D6 – изхвърляне на твърди отпадъци във водоеми, с изключение на морета/океани. D7 – изхвърляне на отпадъци в морета и океани, в т.ч. под морското дъно. D8 – биологично третиране, непосочено на друго място в приложението, при което се образуват крайни съединения или смеси, които се обезвреждат по която и да е от операциите от секция А. D9 – физико-химично третиране, непосочено другаде в приложението (например изпарение, сушене, калциниране и пр.), които се обезвреждат по която и да е от операциите от секция А. D10 – наземно изгаряне (инсинерация). D11 – изгаряне в море. D12 – постоянно съхраняване (например съхраняване в контейнери, в мини и др.). D13 – смесване преди третиране по който и да е от методите, описани в секция А. D14 – препакетиране преди предаване за извършване на която и да е от операциите, изброени в секция А. D15 – съхраняване до извършване на която и да е от операциите, изброени в секция А, освен временното съхраняване и престоя преди събиране на отпадъците от мястото на образуване на отпадъка. Б. Операции, които могат да доведат до възстановяване на ресурсите, рециклиране или повторно използване R1 – пречистване/регенерация на разтворители. R2 – пречистване/рециклиране на огранични вещества, които не се използват като разтворители. R3 – пречистване/рециклиране на метали и съединения на металите. R4 – пречистване/рециклиране на други неорганични съединения. R5 – регенерация на основи и киселини. R6 – оползотворяване на съставки, използвани при намаляване на замърсявания. R7 – оползотворяване на компоненти от катализатори. R8 – повторно рафиниране на масла и друга повторна употреба на маслата. R9 – използване на гориво или други методи за получаване на енергия. R10 – разстилане върху земята за благоприятстване на земеделието или за подобряване качествата на околната среда, в т.ч. компостиране и други биологични процеси на превръщане, освен в случаите на животински отпадъци, тор и други неопасни вещества, използвани в селското стопанство. R11 – използване на отпадъците, получени по който и да е от методите R1 – R10. R12 – разменяне на отпадъците за оползотворяване по който и да е от методите R1 – R11. R13 – съхраняване на материали, предназначени за предаване за всяка от изброените операции, освен временното съхраняване и престоя преди събиране на мястото на произвеждането им.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 12

Изисквания към площадките, съоръженията и инсталациите за временно съхраняване на отпадъци

1. Видове площадки, съоръжения и инсталации за временно съхраняване на отпадъци:

1.1. площадки и съоръжения за приемане и предаване на отпадъци;

1.2. площадки и съоръжения и инсталации за приемане и предварително третиране на отпадъци.

1.3. площадки и съоръжения за съхраняване преди окончателното депониране или друг вид обезвреждане.

1.4. обособени части от по-големи инсталации за обезвреждане, предназначени за временно съхраняване на отпадъци.

2. Общи изисквания:

2.1. Площадките, предназначени за временно съхраняване на отпадъци, трябва да отговарят на следните изисквания:

2.2. Съоръженията за временно съхраняване на опасни отпадъци трябва да отговарят на следните изисквания:

3. Специфични изисквания при проектирането и изграждането на площадките, инсталациите и съоръженията за временно съхраняване на отпадъци.

3.1. Приемателен пункт. Приемателният пункт трябва да има:

3.2. Работна площ:

3.3. Складова площ:

3.4. Допълнителни изисквания към съхраняването на анатомични, клинични и болнични отпадъци:

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 21

Технически изисквания и норми за допустими емисии към инсталациите за изгаряне на производствени или опасни отпадъци

I. Общи изисквания

1. При проектиране, оборудване и експлоатация на инсталации за изгаряне на опасни или производствени отпадъци, както и на инсталации, които изгарят съвместно битови и опасни или производствени отпадъци, се изпълняват изискванията на това приложение.

II. Норми за допустими емисии (НДЕ) на вредни вещества

2. Концентрациите на вредни вещества в изпусканите отпадъчни газове от инсталациите за изгаряне не могат да превишават следните НДЕ:

III. Технически и експлоатационни изисквания

3. Проектантът е длъжен да предвиди, а операторът да предприеме необходимите мерки, които да осигурят:

4. След последното нагнетяване в горивната камера на въздух, необходим за процеса на изгаряне, температурата на хомогенната газова смес, получена при смесване на нагнетения въздух и получените в процеса на изгаряне газове, следва да достига контролируемо до температура, не по-ниска от 850 °C (минимална температура). При изгаряне на опасни отпадъци с общо съдържание на халогенни органични съединения, определени като хлор, по-голямо от 1 % (масов), посочената минимална температура не може да бъде по-ниска от 1100°C. Времето на престоя на хомогенната газова смес, включително и при възможно най-неблагоприятните условия на протичане на процеса на изгаряне, при посочената минимална температура, измерена в близост до вътрешната стена на горивната камера, следва да бъде не по-малко от 2 секунди при кислородно съдържание не по-малко от 6% (обемни).

5. При изгаряне на течни отпадъци или отпадъци, които представляват смес от газообразни и твърди прахообразни вещества, получена в резултат на предварителното термично третиране на опасни отпадъци при недостиг на кислород и при условие че газовата фаза е носител на повече от 50% от общото количество топлина, получено в процеса на изгаряне, минималното кислородно съдържание в горивната камера следва да бъде не по-малко от 3% (обемни) при изпълнение на останалите условия по т. 4.

6. Инсталациите се оборудват със спомагателни (резервни) горелки, които се включват автоматично в случаите, когато поддържането на минималната температура по т. 4 е затруднено. Спомагателните горелки се използват и по време на операциите на пускане и спиране на инсталациите за поддържане на минималната температура по т. 4 през целия период на експлоатация, по време на който в горивната камера се намират непълно изгорели отпадъци.

7. При пускане и спиране на инсталацията в случаите, когато температурата на получените при процеса на изгаряне газове се понижи под минималната температура по т. 4, или в случаите, когато последната не е достигната, спомагателните горелки се захранват с промишлен газьол, втечени газове, природен газ или нискосернист мазут.

8. Инсталациите се оборудват с автоматични системи за предотвратяване на тяхното захранване с отпадъци в следните случаи:

9. С издаваните разрешения по чл. 37, ал. 2 ЗОВВООС компетентните органи могат да допускат отклонения от изискванията по т. 4 при изгарянето на определени опасни или производствени отпадъци, но само при условие че представената информация по чл. 40, ал. 1, т. 3 представя доказателства за изпълнението на следните условия:

10. В случаите по т. 9, за които компетентен орган по чл. 37, ал. 2 ЗОВВООС е РИОСВ, последната представя в МОСВ копие от заявлението за издаване на разрешение, включително информацията от проведените експерименти, анализи и изследвания, които доказват изпълнението на условията по подточки 9.1 и 9.2, както и копие от издаденото разрешение.

11. Отпадъчните газове от инсталациите за изгаряне се изпускат в атмосферния въздух организирано посредством комин (или комини) в съответствие с разпоредбите на чл. 11, ал. 2 и 3 на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ).

IV. Мониторинг и контрол на емисиите в атмосферния въздух

12. Инсталациите за изгаряне се оборудват със съответния брой пробовземни точки, необходими за осигуряване на измерванията по т. 17, 18 и 25 на приложението съгласно действащите стандартизационни документи и при условията и по реда на ЗЧАВ.

13. Инсталирането, периодичното калибриране и задължителният метрологичен контрол на измервателните устройства (средства за измерване), използвани при провеждане на автоматичните измервания по т. 16 и 19, се извършват при условията и по реда на Закона за измерванията (ЗИ) и ЗЧАВ.

14. В срок 1 месец след всяко пускане в експлоатация, реконструкция или преустройство на инсталацията операторът е длъжен да представи на компетентния орган по чл. 37 ЗОВВООС свидетелство (свидетелства), удостоверяващо правилното инсталиране, калибриране и проверката на измервателните устройства, използвани за измерванията по т. 16, издадени от акредитирана за целта лаборатория.

V. Задължителни измервания

15. Проектантът предвижда, а операторът осигурява провеждането на измерванията по т. 16, 17, 18, 19 и 25 в съответствие с условията по т. 23 и 24 по време на експлоатация на инсталациите за изгаряне.

16. Автоматично (непрекъснато) измерване, определяне и регистриране на:

17. Най-малко два пъти в рамките на една календарна година се извършват периодични измервания на емисиите на вредни вещества по подточки 2.3 и 2.4 при условията и по реда на ЗЧАВ. Най-малко веднъж на всеки 3 месеца през първите 12 месеца след всяко пускане в експлоатация, реконструкция или преустройство на инсталацията – периодични измервания на емисиите на вредни вещества по подточки 2.3 и 2.4 от акредитирана за целта лаборатория.

18. При всяко пускане в експлоатация, реконструкция или преустройство на инсталация за изгаряне — най-малко едно измерване, в това число и при отчитане на възможно най-неблагоприятните условия на протичане на процеса на изгаряне, за установяване на: – възможността за достигане и поддържане на минималните температура и времепрестой по т. 4 или 9; – концентрацията на кислород в отпадъчните газове. Резултатите от периодичните измервания по т. 17 и 18 се предоставят на компетентните органи по чл. 37 ЗОВВООС в срок един месец след тяхното приключване, но не по-късно от 3 месеца, считано от датата на пускане в експлоатация (включително след реконструкция или преустройство на инсталацията).

19. С издаваните разрешения при условията и по реда на чл. 37 ЗОВВООС съответните компетентни органи могат да изискват от операторите на инсталация за изгаряне осигуряване на автоматично (непрекъснато) измерване, определяне и регистриране на емисиите на вредни вещества по подточки 2.3 и 2.4, при условие че са налице и са достъпни съответните измервателни устройства.

20. С издадените разрешения по чл. 37 ЗОВВООС компетентните органи могат да допускат следните изключения от изискванията на т. 16, при условие че е осигурена аналогична степен на защита на здравето на населението и околната среда:

21. Резултатите от автоматичните (непрекъснатите), периодичните и контролните измервания се привеждат за следните условия:

22. Нормите за допустими емисии не са превишени при следните условия (средните стойности, измерени и определени в рамките на периодите по т. 32, не се отчитат):

23. Операторът на инсталацията осигурява вземанията на пробите, извършването на определянията, анализите и обработката на резултатите от измерванията на концентрациите на вредни вещества в отпадъчните газове по т. 2 чрез средства за измерване и по методи, които са установени със стандартизационни документи, идентични на съответните европейски (CEN) или международни (ISO) стандарти, като приоритет имат първите;

24. Измерванията с оглед определяне концентрацията на вредни вещества в отпадъчните газове се провеждат представително при спазване на следните изисквания:

25. Контролните измервания с оглед проверка на изпълнението на НДЕ по т. 2 и техническите изисквания по т. 4 или 9 се извършват от компетентните органи при условията и по реда на ЗЧАВ.

VI. Обработка, оценка и представяне на резултатите от измерванията

26. Всички резултати от проведените измервания се записват, обработват и представят на компетентните органи по чл. 37 ЗОВВООС по начин, който позволява проверката на тяхното съответствие с изискванията на това приложение.

27. Операторът на инсталацията за изгаряне на отпадъци извършва оценка на резултатите от проведените в рамките на съответната календарна година измервания по т. 15 в своя годишен доклад, изготвен при условията и по реда на ЗЧАВ.

VII. Задължения и отговорности на операторите на инсталации за изгаряне

28. Операторът носи отговорност при нарушаване на НДЕ на вредни вещества в атмосферния въздух и водите.

29. В случаите, когато измерванията покажат превишаване на НДЕ по т. 2 и 39, операторът е длъжен незабавно да уведоми компетентния орган, издал разрешението по чл. 37 ЗОВВООС, като предприеме без отлагане необходимите мерки за привеждане на инсталацията в съответствие с емисионните норми.

30. При производствена авария операторът е длъжен да ограничи или преустанови дейността на инсталацията във възможния най-кратък срок до възстановяване на нейната нормална експлоатация при изпълнение на изискванията по т.8.2 и 8.3. Срокът за преустановяване на експлоатацията или за привеждане на инсталацията в съответствие с НДЕ не може да превишава 4 последователни часа.

31. При никакви обстоятелства продължителността на периодите на експлоатация на инсталацияте за изгаряне на отпадъци, през време на които, вследствие на задължителни технически прекъсвания, неизправности в работата и повреди на пречиствателните и/или измервателните устройства, е налице или е възможно превишаване на НДЕ по т. 2 и 39, не може да превишава 4 последователни часа.

32. При никакви обстоятелства общата продължителност на периодите по т. 29, 30 и 31 не може да превишава 60 часа в рамките на една календарна година.

33. Във всеки от случаите по т. 29, 30 и 31 задължително се изпълняват следните изисквания:

VIII. Определяне на НДЕ за инсталации по чл. 19, ал. 3, изгарящи отпадъци като основно или допълнително гориво

34. Нормите за допустими емисии на вредни вещества по т. 2 за инсталации, изгарящи опасни или производствени отпадъци като основно или допълнително гориво при производствени процеси (производство на цимент, енергия и др.), се определят съгласно формулата: C = \frac{V_{\text{отп}} \cdot C_{\text{отп}} + V_{\text{проц}} \cdot C_{\text{проц}}}{V_{\text{отп}} + V_{\text{проц}}}, където: V_{\text{отп}} е обемът на отпадъчните газове, получени единствено в резултат от изгаряне на отпадъците, определен спрямо отпадъците с най-ниска калоричност, от посочените в заявлението по т. 1, ал. 1 на чл. 39 или 40 ЗОВВООС, стандартизиран при условията на т. 21; C_{\text{отп}} – нормата за допустими емисии на съответните вредни вещества по т. 2; V_{\text{проц}} – обемът на отпадъчните газове, получени в резултат на протичащите в инсталацията процеси, включително и в резултат на изгаряните горива (без да се отчитат изгаряните отпадъци); C_{\text{проц}} – НДЕ на съответните вредни вещества в отпадъчните газове, установена спрямо дадената категория производствена или горивна инсталация съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 1 ЗЧАВ; C – общата НДЕ на съответните вредни вещества, която заменя НДЕ по т. 2. Общото съдържание на кислород, което следва да замени стандартното съдържание по т. 21, се изчислява въз основа на изложеното при отчитане на отделните парциални обеми.

IX. Остатъци

35. Остатъците, получени в резултат от работата на инсталациите за изгаряне, се третират в съответствие с разпоредбите на наредбата. За целта в случаите, когато това е необходимо, остатъците се подлагат на предварителна обработка.

36. Остатъците, получени в резултат от работата на инсталациите за изгаряне, се съхраняват разделно до намиране на подходящо решение за тяхното рециклиране или обезвреждане, като за целта се прилагат подходящи технологии.

37. Транспортирането и временното съхраняване на сухите прахообразни остатъци от инсталацията, като пепел от котлите и сухи остатъци от пречистването на изгорелите газове, се извършват в затворени контейнери.

38. За определяне на начините за обезвреждане или рециклиране на остатъците от изгарянето преработвателят извършва съответните тестове с оглед определянето на техните физични, химични и екотоксикологични характеристики и опасността от потенциално замърсяване на околната среда и увреждане на човешкото здраве. Тестовете задължително включват анализ на разтворими съставки и съдържание на тежки метали.

X. Изисквания към изпусканите отпадъчни води от инсталации за изгаряне

39. Отпадъчни води от инсталациите за изгаряне се изпускат с разрешение на компетентните органи по околната среда и водите, издадено при условията и по реда на Закона за водите, или от съответните предприятия, които експлоатират канализационните системи, за случаите, когато отпадъчните води се изпускат в канализационните мрежи на населените места.

40. Инсталациите за изгаряне, включително местата за съхраняване на постъпващите отпадъци и остатъкът от изгарянето, се проектират и експлоатират по начин, който не допуска замърсяване на почвата или подземните води, по-голямо от действащите норми за допустимо съдържание на вредни вещества. За територията на инсталацията за изгаряне се предвижда организирано отвеждане на повърхностните води (дъждовните води, разливите на вода, противопожарните води и др.) и включването им във водоприемника за отпадъчни води.

41. При необходимост отпадъчните води от инсталациите за изгаряне на отпадъци и тяхната територия се пречистват преди включването им в съответните водоприемници.

XI. Достъп до информацията

42. Операторите на инсталациите за изгаряне на опасни и/или производствени отпадъци осигуряват обществен достъп до разрешенията по чл. 37, ал. 2 ЗОВВООС, молбите за тяхното издаване и годишните доклади по т. 27 и 39 при условията и по реда на ЗООС и ЗОВВООС.

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 21

Изисквания към инсталациите за физично и химично обезвреждане на отпадъци

I. Дефиниции За целите на приложението:

а) „физично обезвреждане“ е разделянето по компоненти на отпадъците по агрегатни състояния, фракции, размери на частиците и пр. при използване на разлики във физичните свойства на различните компоненти;

б) „химично обезвреждане“ на отпадъци е използването на химични реакции, които водят до процеси на утаване, свързване в неразтворими форми или разграждане на опасните компоненти или до превръщането им в по-малко опасни или подвижни.

II. Общи изисквания:

1. Технологичните линии за преработка на преобладаващо органични или неорганични отпадъци трябва да бъдат разделени.

2. Реакторите, в които се извършват химичните и физичните процеси, трябва да бъдат конструирани така, че да предпазват околната среда от вредни емисии.

3. Всички резервоари и реактори трябва да бъдат снабдени с нивомери и със система за наблюдение на налягането и температурата. Реакторите за преработване на неорганични отпадъци трябва да са снабдени с рН-измерителна система и за измерване на редоксипотенциал.

4. Всички отклонения от праговите стойности за даден процес трябва да се отбелязват визуално и чрез алармена система.

5. Всички химични процеси, рН-стойностите и другите параметри на изтичащата вода трябва да се наблюдават непрекъснато. Ако величините се отклонят от праговите си стойности, трябва да последва автоматично изключване.

III. Инсталации за органични отпадъци:

1. Процесите, използвани за тази цел, могат да включват разделяне на емулсии, дестилация, химическо разделяне на емулсии и мембранно филтруване.

2. Дестилационните инсталации трябва да са оборудвани за следните функции:

3. Инсталациите за химическо разделяне на емулсии трябва да имат оборудване, което да дава възможност да бъдат извършвани минимум следните процеси:

4. Инсталациите за мембранно филтруване трябва да са основно оборудвани за следните функции: уплътняване на утаяваните твърди вещества; събиране на леките фракции; фино филтруване; мембранно филтруване.

5. Процесите на разделяне на емулсии може да бъдат последвани от следващо третиране, като стрипинг, адсорбция на активен въглен или биологично пречистване.

6. Смеси от вода с масла, съдържащи хлорирани въглеводороди, цианиди или нитрити, трябва да се подложат на предварителна преработка, преди да се смесят с останалите водно-маслени емулсии.

IV. Инсталации за неорганични отпадъци:

1. В инсталациите за обезвреждане на неорганични отпадъци се прилагат процеси като неутрализация, утаяване, флокулация, окисление, редукция и обезводняване, като изборът зависи от конкретната цел. Те могат да бъдат разположени по такъв начин, че отделните части на инсталацията да преработват един вид отпадъци или да образуват многофункционална схема по избор (за преработката на различни отпадъци).

2. Инсталациите за третиране на неорганични отпадъци трябва да са основно оборудвани за следните функции: събиране на леките фракции; измерване на добавяните химикали; иницииране на химичните реакции, и кондициониране на утайките и обезводняване.

3. Процесите на разделяне на емулсии може да бъдат последвани от следващо третиране, като стрипинг или адсорбция с активен въглен.

4. Тежките метали се утаяват като хидрооксиди или оксихидрати при подходяща рН-стойност.

5. Допълнително третиране, като утаяване на сулфиди, йонообмен или обратна осмоза, също може да е необходимо.

V. Работни изисквания:

1. Преди обезвреждане на отпадъците трябва да се установят работните условия въз основа на лабораторни или промишлени изпитвания. Видът и количеството на използваните химикали трябва да се определят и изчислят и да се документират в работното задание.

2. За целите на обезвреждането може да се използват други отпадъци, при условие че това не е неблагоприятно за самия процес и не води до разреждане.

3. Апаратурата трябва винаги да се почиства след работа.

VI. Утайки:

1. При възможност утайките се рециклират или се оползотворяват.

2. Течните утайки след третирането на органични отпадъци се подлагат на термична обработка.

3. Полутечните и твърдите утайки след третирането на органични отпадъци се подлагат на термична обработка, освен ако могат да се депонират съгласно изискванията на Наредбата за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа за отпадъци.

4. Полутечните и твърдите утайки след третирането на неорганични отпадъци могат да се депонират съгласно изискванията на Наредбата за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа за отпадъци.

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 26

Примерно съдържание на Писмени инструкции за действия при авария Общи данни за товара Официално означение (наименование) на товара или на групата товари с идентични опасности, клас и номер на товара или групата товари, номер на опасността по ООН. Описание с дадени физико-химични свойства – например агрегатно състояние, евентуално оцветяване, миризма и др., което би дало възможност за локализиране на неуплътнения в опаковката/пратката. Вид на опасността (кратко изброяване на опасностите) Основна опасност. Допълнителни опасности, включително възможни дългосрочни въздействия и опасности за околната среда. Поведение на отпадъка при пожар или загряване (разпадане, експлозия, отделяне на отровни газове и др.). Евентуални опасни реакции при контакт с вода. Лични предпазни средства за екипажа Данни за материали и лични предпазни средства, определени за членовете на екипажа на транспортното средство, в зависимост от вида на опасния товар. Спешни мерки (данни за действията на водача) Изключване на двигателя. Ограничаване на възможностите за съприкосновение с открит пламък или източник на искрене. Изолиране и сигнализиране на мястото на аварията; предупреждаване на останалите участници в движението или преминаващите. Информиране на обществеността, например даване на указания за заставане откъм надветрената страна на автомобила. Уведомяване на полиция и ППО. Аварийни действия При свободно изтичане на товара Данни за действията на екипажа за ограничаване изтичането на товара и използването на личните предпазни средства, доколкото това не представлява опасност за самия екипаж. При възникване на пожар Данни за действията на екипажа при възникване на пожар и средствата за борба с него, доколкото това не представлява опасност за самия екипаж. Първа помощ Данни за действията на екипажа, в случай че членовете му или други лица са били в контакт с превозвания товар. Допълнителни указания По усмотрение на причинителя на отпадъка или товародателя.

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 30

Образец на табелата по чл. 30, т. 5 фон – бял кант и буква – черни с дебелина 15 мм.