Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България

Чл. 1

Този закон урежда обществените отношения, свързани с отбраната и с въоръжените сили на Република България.

Чл. 2

(1) Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин.

(2) Гражданите на Република България са длъжни да вземат участие в отбраната на страната.

(3) Държавата се грижи за гражданите, пострадали при или по повод отбраната на страната.

Чл. 3

(1) Отбраната е част от националната сигурност и представлява система от дейности за укрепване на мира и сигурността, за запазване на националните ценности и за поддържане на въоръжените сили, икономиката и населението в готовност за действия, както и за действия в условия на кризи и във време на война.

(2) Отбраната има за цел:

1. защитата и запазването на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на страната;

2. създаването на вътрешно- и външнополитически условия за гарантиране на националната сигурност;

3. защитата на населението от природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания в страната и в чужбина.

(3) Отбраната на Република България се осъществява от въоръжените сили, държавните органи специализираните служби, органите на местното самоуправление и местната администрация, организациите и гражданите.

Чл. 4

Дейностите, свързани с отбраната и с въоръжените сили, се осъществяват в съответствие с Конституцията, със законите и с международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 5

Дейностите в областта на отбраната се осъществяват при съчетаване на публичността и изискванията за опазването на класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна.

Чл. 6

Основните дейности в областта на отбраната включват:

1. планиране на отбраната;

2.

3. разработване на стратегически, оперативни, мобилизационни и други мирновременни и военновременни планове;

4. разработване и изпълнение на научно-технически програми и планове;

5. изграждане и поддържане на система за управление на страната и въоръжените сили за работа във време на война;

6. изграждане, подготовка и всестранно осигуряване на въоръжените сили и поддържането им в бойна и мобилизационна готовност;

7. водене на разузнаване и контраразузнаване;

8. охрана на държавната граница на Република България;

9. подготовка и поддържане на националното стопанство в готовност за работа във време на война;

10. изграждане на необходимите отбранителни и защитни съоръжения за войските и населението;

11. оперативна подготовка на територията на страната;

12. подготовка и осъществяване на териториалната отбрана;

13. подготовка на населението за действие при извънредни обстоятелства и във време на война;

14. използване на въоръжените сили съгласно Конституцията и законите на страната;

15. защита на населението и националното стопанство при извънредни обстоятелства и във време на война;

16. осъществяване на сътрудничество с други държави и международни организации, свързано с отбраната на страната;

17. военно-патриотично възпитание.

18. обучение и възпитание на личния състав на въоръжените сили.

Чл. 6а

(1) Планирането на отбраната е дейност за определяне и осигуряване на необходимите човешки, финансови и материални ресурси, както и разпределянето им с цел неутрализиране на рисковете и заплахите и за постигане целите на националната сигурност и отбраната на страната.

(2) Планирането на отбраната включва и разработването на планове и програми в областите на колективната сигурност и отбрана, международното военно сътрудничество и в изпълнение на задълженията на Република България по силата на международни договори, по които тя е страна.

(3) Планирането на отбраната се извършва въз основа на:

1. Концепцията за национална сигурност на Република България;

2. Военната доктрина на Република България;

3. Военната стратегия и други стратегически концепции;

4. Бялата книга на отбраната;

5. директиви, планове и програми за изграждане и развитие, подготовка и използване на въоръжените сили, икономиката, населението и отбранителната инфраструктура;

6. държавния военновременен план и плана за териториалната отбрана.

Чл. 7

(1) Въоръжените сили на Република България се състоят от формирования, окомплектувани с личен състав, оръжие, бойна и друга техника, имущество и средства за управление, подготвени за осъществяване на възложените им от Конституцията и този закон функции по гарантиране на националната сигурност.

(2) Личният състав на въоръжените сили се състои от военнослужещи от Българската армия, Министерството на отбраната и структурите на подчинение на министъра на отбраната.

(3) При изпълнение на задачите, възложени им по този закон, въоръжените сили използват оръжия, бойна, специална и спомагателна техника и прилагат военните си и други умения, похвати и действия в съответствие с конвенциите по международното хуманитарно право, по които Република България е страна.

Чл. 8

Върху въоръжените сили се упражнява граждански контрол от предвидените в Конституцията и този закон органи.

Чл. 9

Във въоръжените сили официалният език е българският. При изпълнение на воинските задължения ползването на българския език е задължително.

Чл. 10

(1) Военната служба е държавна служба с особено предназначение, която се изпълнява съгласно Конституцията и закона.

(2) Лицата, изпълняващи военна служба, са военнослужещи.

(3) Военнослужещите се ползват с всички права по Конституцията и законите, доколкото друго не е предвидено в този закон.

Чл. 11

(1) Военнослужещите при изпълнение на служебните си задължения са неприкосновени и се намират под защита на закона.

(2) Неприкосновеността на военнослужещите се изразява в специалната защита на живота и здравето им от закона.

Чл. 12

(1) Този закон се прилага към всички български граждани, намиращи се в страната или в чужбина.

(2) Законът има действие и по отношение на юридическите лица, регистрирани по българското законодателство.

Чл. 13

(1) Икономическите основи на отбраната включват:

1. финансово осигуряване на дейностите в областта на отбраната и на въоръжените сили от държавния бюджет;

2. предоставяне на държавни и общински имоти и имущество за целите на отбраната и за въоръжените сили;

3.

4.

(2) Финансовото и материално-техническото осигуряване на отбраната и въоръжените сили включва:

1. текуща издръжка на въоръжените сили;

2. производство, ремонт, доставки на въоръжения и техника, оборудване и друго имущество;

3. проектиране и извършване на капитално и отбранително строителство, изграждане и поддържане на военната част от единната система за управление, за ранно предупреждение, отразяване на кризи, планиране и управление на отбраната при положение на война, военно положение или извънредно положение,;

4. дейност по материалното и техническото осигуряване на отбраната и въоръжените сили;

5. управление на недвижими имоти и движими вещи – държавна собственост, предоставени на Министерството на отбраната;

6. осъществяване на международно икономическо и научно-техническо сътрудничество в областта на отбраната;

7. социални и обслужващи дейности;

8. контрол върху производството, сертификацията и атестирането на въоръжения и друга специална продукция;

9. подготовка на въоръжените сили за участие в превантивната и непосредствената защита на населението, провеждане на спасителни и неотложни аварийно-спасителни работи при природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания по ред, определен със закон;

10. обучение и възпитание на личния състав на въоръжените сили;

11. други дейности, свързани с осигуряването на отбраната и въоръжените сили.

(3) Управлението на финансовите ресурси включва:

1. единен контрол за ефективното разпределяне на ресурсите;

2. прилагане на системата за планиране и програмиране на бюджетните разходи;

3. използване на трезорна система, обхващаща разпоредителите с бюджетни кредити.

Чл. 14

(1) За осъществяване на спомагателни и обслужващи дейности Министерството на отбраната може да сключва договори за съвместна дейност с физически и юридически лица за срок до 10 години.

(2) По изключение предмет на договорите по ал. 1 могат да бъдат имоти – публична държавна собственост, при условие че те се използват съобразно предназначението им и не се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени.

Чл. 15

(отменен)

(1) Финансовото осигуряване на Министерството на отбраната се извършва от държавния бюджет.

(2) Военната академия, висшите военни училища, управление „Предказармена подготовка на младежта“, военната част на системата за управление на въздушното движение и военната част на интегрираната единна авиодиспечерска служба се финансират самостоятелно от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на отбраната.

(3) Изграждането и поддържането на ведомствените жилищни фондове във въоръжените сили се финансира самостоятелно от държавния бюджет чрез бюджета на съответното ведомство.

(4) Военномедицинската академия се финансира самостоятелно от държавния бюджет.

(5)

(6) Предоставянето на бюджетни средства за Войските на Министерството на транспорта, на Строителните войски и на Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения става при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(7) Дейностите в областта на отбраната и въоръжените сили могат да се финансират и от други източници по ред, определен в закон или акт на Министерския съвет.

(8) Финансовото осигуряване на дейностите по подготовка и поддържане на националното стопанство за работа във военно време се извършва от държавния бюджет.

Чл. 15а

(1) Финансовото осигуряване на Министерството на отбраната и на Българската армия се извършва от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на отбраната, както и от други източници, по ред, определен в закон или в акт на Министерския съвет.

(2) В приходната част на бюджета на Министерството на отбраната постъпват и средствата от:

1. продажби, извършвани по реда на Закона за държавната собственост, на недвижими имоти, обявени за имоти – частна държавна собственост, управлявани от Министерството на отбраната;

2. продажби, извършвани по реда на Закона за държавната собственост, на обекти на незавършено строителство, изграждани от Министерството на отбраната, нуждата от които е отпаднала;

3. продажба на ненужно въоръжение и техника, оборудване и други движими вещи;

4. таксите по Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба;

5. сумите от светлинните такси по Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България;

6. глобите по чл. 303 – 309а;

7. таксите, събирани по Закона за държавните такси, за извършване на действия и услуги и за издаване на документи, дубликати и преписи от документи от Министерството на отбраната;

8. приходите от услуги, отдаване под наем и извършване на съвместна дейност с движими и недвижими вещи, предоставени за управление на Министерството на отбраната;

9. приходите от правото на използване на изобретения или от разпореждане с патенти по чл. 19 от Закона за патентите, на които собственик е Министерството на отбраната;

10. приходите от дарения.

(3) Финансовото осигуряване на дейностите по подготовка и поддържане на националното стопанство за работа във военно време се извършва от държавния бюджет.

Чл. 16

(отменен)

Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана се финансират от държавния бюджет.

Чл. 17

Разходната част на бюджета на Министерството на отбраната се разработва по пълна бюджетна класификация и се приема от Народното събрание най-малко в следните направления:

1. разходи за текуща издръжка;

2. инвестиционни разходи за ново въоръжение и техника, капитални ремонти и модернизация на наличното въоръжение и техника и други капиталовложения в областта на отбраната;

3. разходи за научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната.

4.

Чл. 18

(отменен)

Условията и редът за доставките, извършването на услуги и подпомагането от стопански организации, фондации, сдружения и граждани на дейности в областта на отбраната и въоръжените сили, както и заплащането на данъци, такси, акцизи и мита се уреждат със закон.

Чл. 19

(отменен)

За нуждите на отбраната и въоръжените сили Министерският съвет предоставя земи, сгради, съоръжения и други обекти – частна държавна собственост, за управление и стопанисване по предложение на съответния министър или ръководител на ведомство.

Чл. 20

(отменен)

Управлението и стопанисването на предоставените от държавата имоти и имущество по чл. 19 се уреждат с акт на Министерския съвет.

Чл. 21

(отменен)

(1) Ведомствата, в състава на които има въоръжени формирования, могат да продават ненужно имущество, техника и оборудване и обекти на индустриалната и интелектуалната собственост по ред, определен от Министерския съвет.

(2) С имоти и имущество, предоставени на министерствата и ведомствата, в състава на които има въоръжени сили, за осъществяване на обслужващи и социални дейности могат да се оказват услуги на външни организации и граждани при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 22

(1) Въоръжените сили спазват законите и другите нормативни актове относно опазването и съхранението на земята и околната среда.

(2) Министерският съвет може да разрешава отклонения от изискванията към техническите и другите параметри на бойната техника, както и към осъществяваната дейност при учения и други военни мероприятия.

(3) След провеждане на мероприятия по оперативната и бойната подготовка и друга военна дейност министерствата и ведомствата, в състава на които има въоръжени сили, осигуряват рекултивация на ползваните земеделски земи и други имоти за сметка на собствения си бюджет съгласно изискванията на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 23

(1) За подготовката и работата на националното стопанство във военно време Министерският съвет приема общ държавен военновременен план и военновременен проектобюджет.

(2) За изпълнението на военновременния план се определят, изграждат и поддържат производствени мощности и необходимите държавни резерви и национални военновременни запаси.

(3) Мощностите за военно време могат да се използват пълно, частично или да не се използват в мирно време.

(4) Поддържането на мощностите по военновременния план, които пълно се използват в мирно време, е за сметка на организациите и търговските дружества, които ги управляват и стопанисват.

(5) Мощностите по военновременния план, които се използват частично или не се използват в мирно време, се поддържат пропорционално или изцяло за сметка на държавния бюджет по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 24

Министърът на отбраната може да образува или да дава съгласие за участие в търговски дружества с имущество – частна държавна собственост, предоставено за управление на Министерството на отбраната.

Чл. 25

Ръководството на отбраната и Въоръжените сили на Република България се осъществява съгласно Конституцията и законите на страната от:

1. Народното събрание;

2. президента на републиката;

3. Министерския съвет.

Чл. 26

Народното събрание:

1. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;

2. разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън територията на страната, когато изпълняват задачи с военен или военнополитически характер;

3. разрешава пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея, когато изпълняват задачи с военен или с военнополитически характер;

4. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет;

5. ратифицира и денонсира със закон международните договори с военен характер;

6. приема с решение концепцията за националната сигурност и военната доктрина по предложение на Министерския съвет;

7. приема дългосрочни програми за развитието на въоръжените сили;

8. определя средствата от държавния бюджет, необходими за осигуряване на националната сигурност и отбраната на страната;

9. определя числеността на Въоръжените сили на Република България по предложение на Министерския съвет;

10. осигурява необходимата нормативна уредба за създаване на военизирани и други формирования за гражданска защита и за изпълнение на хуманитарни задачи при бедствия и аварии;

11. упражнява парламентарен контрол върху дейностите, свързани с отбраната и въоръжените сили, в рамките на Конституцията;

12. открива, преобразува и закрива военни академии и висши военни училища.

Чл. 27

Президентът на републиката е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България.

Чл. 28

Президентът на републиката по предложение на Министерския съвет:

1. утвърждава стратегическите планове за действия на въоръжените сили;

2. привежда въоръжените сили или част от тях в по-висока степен на бойна готовност;

3. обявява обща или частична мобилизация;

4. назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява офицери с висши военни звания.

Чл. 29

При военен конфликт или война президентът на републиката съгласно Конституцията и този закон:

1. обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението;

2. координира външнополитическите усилия за участие в международните организации и структури за сигурност с цел прекратяване на военния конфликт или на войната;

3. ръководи Върховното главно командване, издава актове за подготовката на страната и въоръжените сили за война и за водене на военни действия;

4. привежда в изпълнение военновременните планове по предложение на Министерския съвет;

5. въвежда ограничителен режим върху информацията, свързана с отбраната на страната;

6. внася предложение в Народното събрание за сключване на мир.

Чл. 30

(1) С въвеждането на военно положение, обявяване на война или с фактическото започване на военните действия президентът формира Върховно главно командване.

(2) Върховното главно командване подпомага върховния главнокомандващ при ръководството на отбраната и въоръжените сили.

(3) Върховното главно командване включва министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на транспорта, министъра на териториалното развитие и строителството, председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения, началника на Генералния щаб и други лица, определени от върховния главнокомандващ.

Чл. 31

(1) Министерският съвет осъществява общото ръководство на въоръжените сили.

(2) Министерският съвет ръководи изграждането, подготовката и всестранното осигуряване на въоръжените сили и поддържането им в бойна и мобилизационна готовност.

Чл. 32

Министерският съвет:

1. ръководи и осъществява военната политика на страната;

2. разрешава изпращането и използването на български войскови единици извън територията на страната за изпълнение на хуманитарни, природозащитни, образователни, спортни и други задачи с мирен (невоенен) характер, без оръжие;

6. ръководи и координира планирането на отбраната на страната;

7. приема плановете за организационно изграждане на въоръжените сили и мобилизационните планове, както и плана за териториална отбрана;;

8. в рамките на числеността на въоръжените сили утвърждава числеността на военнослужещите в обхвата на едно военно звание, с изключение на висшите офицерски звания;

9.

10. приема по предложение на министъра на отбраната общ държавен военновременен план и възлага изпълнението му, както и решение за провеждане на стратегическия преглед на отбраната;;

11. приема военновременен проектобюджет по предложение на министъра на финансите и го внася за утвърждаване от Народното събрание;;

10а. след утвърждаване и въвеждане в действие от Народното събрание на военновременния бюджет на страната организира неговото изпълнение чрез Министерството на финансите и Българската народна банка, държавните органи и общинската администрация;

12. ръководи и контролира производството и търговията с военна продукция и продукция със специално предназначение;

13. определя нормативи и ред за натрупване, съхраняване и използване на суровини и материали за военно време;

14. осъществява общото ръководство на мобилизацията на въоръжените сили и привеждането на страната от мирно на военно положение;

15. организира дежурство и оповестяване за привеждане от мирно на военно положение и за бедствия и аварии;

16. открива, преобразува и закрива факултети, филиали, институти и колежи към военните академии и висшите военни училища и военнонаучни организации и определя техния статут въз основа на искане на министъра на отбраната;

17.

18. утвърждава изисквания към транспортната, енергийната, съобщителната и складовата система, населените места и стопанските обекти в съответствие с нуждите на отбраната;

19.

20. приема Правилника за кадрова военна служба и други нормативни актове, свързани с отбраната и въоръжените сили на страната;

21. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на висшия команден състав на въоръжените сили и за удостояване на офицери с висши военни звания;

22. приема нормативни актове, свързани с помощта и грижата на държавата за гражданите, пострадали при или по повод отбраната на страната.

Чл. 32а

От името на Министерския съвет министър-председателят на Република България ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили.

Чл. 33

Министерският съвет може да създава служби за подпомагане осъществяването на функциите му в областта на отбраната и въоръжените сили.

Чл. 34

(1) Министърът на отбраната ръководи и отговаря за провеждането на държавната политика в Министерството на отбраната и в Българската армия.

(2) При изпълнение на правомощията си по този закон министърът на отбраната се подпомага от:

1. началника на Генералния щаб на Българската армия;

2. заместник-министрите на отбраната.

(3) При изпълнение на правомощията си министърът на отбраната се подпомага от политически кабинет по смисъла на Закона за администрацията.

(4) Министърът на отбраната, заместник-министрите и другите членове на политическия кабинет са цивилни лица.

Чл. 35

(1) Министърът на отбраната ръководи Министерството на отбраната и осъществява граждански контрол върху Българската армия, като:

1. ръководи планирането на отбраната в Министерството на отбраната и в Българската армия;

2. съставя проект на държавния бюджет в частта му за Министерството на отбраната;

3. разпределя бюджета на Министерството на отбраната и ръководи финансовото и материално-техническото осигуряване на Българската армия;

4. ръководи кадровата политика и отговаря за окомплектуването на Българската армия с личен състав и за подготовката на офицерските кадри;

5. ръководи дейността по осигуряване на информация в интерес на отбраната и националната сигурност;

6. осъществява общо ръководство на военното образование и на научноизследователската дейност;

7. съгласувано с министъра на образованието, науката и технологиите прави предложения за откриване, преобразуване и закриване на военни академии, висши военни училища, факултети, филиали, институти и колежи към тях, както и военнонаучни организации;

8. ръководи осъществяването на здравната политика в Министерството на отбраната и в Българската армия;

9. осъществява международно сътрудничество в областта на отбраната;

10. ръководи и осигурява социалната политика;

11. ръководи дейностите в областта на военната стандартизация, кодификация и сертификация;

12. разрешава участието на войскови единици от Българската армия при овладяване и преодоляване на последиците от природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания по ред, определен със закон;

13. контролира дейностите по създаване на безопасни и здравословни условия на труд в Министерството на отбраната и в Българската армия;

14. ръководи дейността по опазване на класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна в Министерството на отбраната и в Българската армия;

20. определя реда за разследване на авиационни произшествия с български военни въздухоплавателни средства, както и на чуждестранни военни въздухоплавателни средства на територията на страната;

21. ръководи и контролира съвместно с министъра на транспорта и съобщенията използването на въздушното пространство за военни цели;

22. утвърждава списък на военните летища, на които могат да се приемат чуждестранни военни въздухоплавателни средства;

23. утвърждава списък на военни летища, които могат да бъдат определени за резервисти летища на български граждански въздухоплавателни средства, изпълняващи международни и вътрешни обществени превози;;

24. определя реда за регистрация на въздухоплавателните средства на въоръжените сили в Регистъра за държавните въздухоплавателни средства на Република България и организира воденето на въздухоплавателните средства на въоръжените сили в него;

26. издава правилници, наредби, инструкции и заповеди и отговаря за правното осигуряване на Министерството на отбраната и на Българската армия;

27. ръководи дейностите по подпомагане и грижи за гражданите, пострадали при или по повод отбраната на страната;

28. отговаря за стопанисването и управлението на държавните военни имоти;

29. ръководи спортната дейност и отговаря за развитието на материалната спортна база.

30. ръководи дейността по осъществяване на контрол върху материалноотговорните лица в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;

31. осъществява сътрудничество с военнопатриотичните съюзи и организации и сдружения на военнослужещите.

(2) Министърът на отбраната внася в Министерския съвет след разглеждане в Съвета по отбраната:

1. проект за военна доктрина на страната;

2. проект на план за организационното изграждане на Българската армия;

3. предложение за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и за удостояване на офицери с висши военни звания в Министерството на отбраната и в; Българската армия;

4. проект на общ държавен военновременен план;

5. предложение за обявяване на обща или частична мобилизация.

6. проект на план за териториална отбрана;

7. проект на Военна стратегия;

8. проект на програми за изграждане и развитие на Българската армия;

9. предложение за провеждане на стратегически преглед на отбраната.

25. съгласува разрешенията за прелитане на чуждестранни военни въздухоплавателни средства над територията на страната;

Чл. 36

(1) Министърът на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб:

1. приема офицери на военна служба и присвоява първо офицерско звание в Министерството на отбраната и в Българската армия;

2. повишава в по-горно звание, понижава в звание и освобождава от военна служба офицери в Българската армия;

3.

(2) Министърът на отбраната повишава в по-горно звание, понижава в звание и освобождава от военна служба офицери от Министерството на отбраната и подчинените му структури.

Чл. 37

Министърът на отбраната приема и освобождава офицерите на кадрова военна служба във военните съдилища и във военните прокуратури по решение на Висшия съдебен съвет.

Чл. 38

(1) Информация в интерес на отбраната и националната сигурност се добавя, обработва, анализира, съхранява и предоставя от служба „Военна информация“.

(2) Служба „Военна информация“ е юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната.

(3) Дейността на служба „Военна информация“, както и организацията и редът за преминаване на кадровата военна служба в нея се регламентират с правилник на Министерския съвет, а организационно-щатната структура на службата се утвърждава от министъра на отбраната.

Чл. 39

(1) Към министъра на отбраната се създава Съвет по отбраната като съвещателен орган.

Чл. 40

(1) Поддържането на реда и сигурността в Министерството на отбраната и в Българската армия се осъществява от служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване“. Служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване“ е юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната.

(2) Структурата и организацията на дейността на служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване“ се определят с правилник на министъра на отбраната.

(3) Служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване“ има следните функции:

1. осигурява защитата на Министерството на отбраната и на Българската армия от действия на чужди специални служби, организации и лица, насочени срещу тяхната сигурност;

2. извършва дейности за опазване на реда в Министерството на отбраната и в Българската армия, за предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления, извършени в Министерството на отбраната и в Българската армия, и за издирване на извършителите им;

3. извършва охрана на мероприятия, обекти и лица в Министерството на отбраната и в Българската армия;

4. осигурява контрола по спазването на правилата за движение по пътищата от водачите на военни превозни средства и от организирани групи от военнослужещи;

5. извършва дейности по събиране, обработване, съхраняване, анализиране, ползване и предоставяне на информация, свързана с поддържането на реда и сигурността в Министерството на отбраната и в Българската армия.

(4) Служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване“ осъществява функциите си по отношение на:

1. личния състав от Министерството на отбраната и от Българската армия при или по повод изпълнение на служебните им задължения;

2. лица, извън посочените по т. 1, които са участвали в извършването на престъпления с тях, както и за предотвратяване на деяния, насочени срещу реда и сигурността в Министерството на отбраната и в Българската армия;

3. чуждестранни лица, когато това е предвидено в международни договори с военен характер, по които Република България е страна.

(5) При осъществяване на функциите си служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване“ си взаимодейства с другите държавни органи в кръга на тяхната компетентност.

Чл. 40а

(1) Органи на служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване“ са лицата от личния ѝ състав, които имат законоустановени правомощия и чрез които службата осъществява функциите си, както и извъншатните служители.

(2) Правомощията на извъншатните служители по ал. 1 се определят от министъра на отбраната.

(3) Органите по ал. 1 удостоверяват правомощията си със служебен знак и/или със служебна карта.

(4) Органите по ал. 1 са длъжни по всяко време да изпълняват задълженията си за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление и да оказват помощ на лица, пострадали от престъпления или при нещастни случаи, както и на тези, които се намират в безпомощно състояние.

(5) Държавните органи, юридическите лица и гражданите оказват съдействие на органите по ал. 1 при изпълнение на функциите им.

Чл. 40б

(1) При осъществяване на функциите си органите на военната полиция имат следните правомощия:

1. да извършват оперативно-издирвателна дейност посредством специфични способи и средства, както и чрез използване на специални разузнавателни средства по ред, установен със закон, и чрез привлечени като доброволни сътрудници военнослужещи и граждани при условия и по ред, определени с наредба на министъра на отбраната;

2. да задържат до 24 часа лицата по чл. 40, ал. 4, които са извършили престъпление или които след надлежно предупреждение съзнателно пречат на военнополицейски орган да изпълни служебните си задължения, нарушават обществения ред и не прекратяват своите действия след предупреждение, както и отклонилите се от военна служба и от местата за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“;

3. да извършват процесуално-следствени действия по предварителни проверки за събиране на достатъчно данни за образуване на предварително производство по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс;

4. да разкриват и участват в разследването на престъпления от общ характер, извършени на територията на военните поделения и обекти, както и от лицата по чл. 40, ал. 4 при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс;

5. да издават разпореждания до лицата по чл. 40, ал. 4 и да предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни да се предполага, че ще извършат престъпление или нарушение на реда и сигурността на Министерството на отбраната и на Българската армия;

6. да призовават в служебните си помещения лицата по чл. 40, ал. 4 при осъществяване на правомощията си;

7. да събират и съхраняват информация за извършване на полицейска регистрация на лицата по чл. 40, ал. 4, за които има данни, че са извършили престъпление от общ характер, по ред, определен от министъра на отбраната съгласувано с министъра на вътрешните работи;

8. да извършват проверки за установяване на самоличността и действия по идентификация на лицата по чл. 40, ал. 4, за които има данни, че са извършили престъпления или нарушения на реда в Министерството на отбраната и в Българската армия;

9. да извършват личен обиск на лицата по чл. 40, ал. 4, които са извършили престъпление или които след надлежно предупреждение съзнателно пречат на военнополицейски орган да изпълни служебните си задължения, нарушават обществения ред и не прекратяват своите действия след предупреждение, както и на отклонилите се от военна служба и от местата за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“;

10. да използват физическа сила и помощни средства, както и оръжие като крайна мярка при изпълнение на служебните си функции, само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на отбраната.

(2) Физическата сила, помощните средства или оръжието се използват след задължително предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение, съобразно конкретната обстановка и при вземане на всички мерки за опазване на живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.

Чл. 40в

При осъществяване на функциите си органите на военното контраразузнаване имат следните правомощия:

1. осъществяват наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности, свързани със заплахи за сигурността на Министерството на отбраната и Българската армия;

2. прилагат и ползват разузнавателни способи и средства при условия и по ред, определени от министъра на отбраната;

3. привличат граждани към доброволно сътрудничество по ред, определен от министъра на отбраната;

4. могат да предупреждават устно или писмено лицата по чл. 40, ал. 4, за които има достатъчно данни, че ще извършат престъпление или нарушение срещу сигурността на Министерството на отбраната и на Българската армия;

5. използват специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със закон;

6. упражняват контрол и издават задължителни предписания по опазване на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна или служебна тайна, в Министерството на отбраната и Българската армия;

7. събират, обработват и използват данни за проверка на факти, лица и обекти, свързани със сигурността на Министерството на отбраната и на Българската армия;

8. в кръга на своята компетентност могат да изискват информация от държавни органи, командири и началници на поделения, обекти и учреждения на Министерството на отбраната и от Българската армия и от други лица във връзка със защитата на сигурността на Министерството на отбраната и на Българската армия;

9. предоставят чрез министъра на отбраната информация на висшите органи на държавната власт и държавното управление, както и на други държавни органи, организации и лица по нормативно установен ред.

Чл. 41

(1) Структурата и функциите на Министерството на отбраната се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.

(2) Министерството на отбраната е юридическо лице на бюджетна издръжка.

Чл. 42

(1) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация разработват и поддържат в готовност за изпълнение план за мобилизация, военновременен план и план за привеждане от мирно на военно положение.

(2) Органите по ал. 1 участват в разработването на плана за териториалната отбрана и в неговото изпълнение.

(3) Плановете по ал. 1 и 2 се утвърждават по ред, определен от Министерския съвет.

(4) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация планират средства в годишните си бюджети за провеждане на отбранително-мобилизационни мероприятия и други мероприятия по отбраната.

Чл. 43

(отменен)

Ръководителите на министерствата и на другите ведомства, в които се изграждат формирования, включени в състава на въоръжените сили, съгласуват с началника на Генералния щаб подготовката и поддържането им в необходимата степен на готовност.

Чл. 44

Министърът на вътрешните работи съгласувано с министъра на отбраната поддържа в състояние на бойна и мобилизационна готовност националните и териториалните служби на Министерството на вътрешните работи за изпълнение на военновременните им задачи.

Чл. 45

Министърът на финансите:

1. съгласувано с компетентните държавни органи и с Българската народна банка разработва методика за съставяне и изпълнение на военновременния бюджет и я внася в Министерския съвет за утвърждаване;

2. въз основа на приетия общ държавен военновременен план изготвя и изпраща бюджетни насоки и указания до държавните органи и общинската администрация относно съставянето на проектите на военновременните им бюджети.

Чл. 46

(отменен)

Министърът на здравеопазването съвместно с министъра на отбраната и началника на Генералния щаб разработва:

1. национална програма за подготовка на медицински специалисти за нуждите на въоръжените сили и на страната за военно време;

2. национален военновременен план за специализираните здравни заведения.

Чл. 47

Българската народна банка:

1. разработва правила и нормативи за осигуряване дейността на банковата система във време на война;

2. съгласувано с министъра на отбраната и началника на Генералния щаб разработва военновременен план и план за привеждане на банковата система за работа във време на война;

3. осигурява и поддържа военновременен резерв в национална и чуждестранна валута.

Чл. 48

(отменен)

Министерството на образованието и науката организира и осъществява мероприятия за военно-патриотичното възпитание на младежта в училищата.

Чл. 49

Министърът на транспорта и съобщенията съгласувано с министъра на отбраната и с началника на Генералния щаб на Българската армия;

1. разработва проекти на нормативни актове за поддържане и използване на железопътния, автомобилния и водния транспорт, както и на гражданската авиация във време на война и ги внася в Министерския съвет;

2. извършва подготовка на железопътния, автомобилния и водния транспорт, както и на гражданската авиация за привеждането им от мирно на военно положение и поддържа мобилизационната готовност на формированията;

3. организира и ръководи подготовката на пощенската и далекосъобщителните мрежи за привеждането им от мирно на военно положение и за съобщително осигуряване на въоръжените сили на страната в мирно и във военно време;

4. определя със заповед условията и реда за използване на далекосъобщителните мрежи при обявяване на режим „военно положение“ или режим „положение на война“;

5. организира изграждането и поддържането на транспортните и съобщителните обекти за нуждите на отбраната, осигурява и поддържа военновременните запаси и мощности в транспортната и съобщителната мрежа.

Чл. 50

(отменен)

Председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения съгласувано с министъра на отбраната и началника на Генералния щаб на Българската армия:

1. организира и ръководи подготовката на пощенската и далекосъобщения мрежа за привеждането ѝ от мирно на военно положение и за съобщение осигуряване на въоръжените сили и страната в мирно и военно време;

2. разработва структурата и щатовете и ръководи дейността на Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в мирно и военно време.

3. организира изграждането и поддържането на съобщение обекти за нуждите на отбраната, осигурява и поддържа военновременни запаси и мощности в съобщениета система.

Чл. 51

(1) Областните управители и кметовете на общините осъществяват подготовката на икономиката и населението на административно-териториалните единици за отбрана, като:

1. водят военния отчет на наборниците, резервистите и техниката; осъществяват и съдействат за подготовката на набора и извикването му във въоръжените сили; организират оповестяването, събирането и доставянето на мобилизационните ресурси за войсковите части;

2. осигуряват денонощно дежурство и оповестяване при мобилизация, военно положение, положение на война и при бедствия и аварии;

3. осигуряват устойчива работа на стопанството на съответната административно-териториална единица във време на война;

4. подготвят и разпределят трудовите ресурси, необходими за военно време;

5. при обявяване на мобилизация или война изпълняват възложените им задължения от органите за ръководство на отбраната;

6. организират и ръководят мероприятията за защита на населението и националното стопанство при военен конфликт, война, бедствия и аварии;

7. осигуряват в битово и функционално отношение дейността на специализираните органи от Министерството на отбраната за работа с мобилизационните ресурси и наборниците;

8. водят на отчет пострадалите при или по повод отбраната на страната.

(2) Средствата за изпълнение на възложените задачи по ал. 1 ежегодно се осигуряват от държавния бюджет.

Чл. 52

(1) При провеждане на регионалната политика по планиране и подготовка за отбрана на съответната административно-териториална единица областните управители и кметовете се подпомагат от съвети по сигурността.

(2) Организацията на дейността, функциите и съставът на съветите по сигурността се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 53

(отменен)

(1) Министерският съвет може да създава в държавните органи, местната администрация, дружествата, организациите и учрежденията специализирани органи по изпълнение на задачи, свързани с отбраната на страната и с отбранително-мобилизационната подготовка.

(2) Разходите за издръжка на органите по ал. 1 са за сметка на държавния бюджет.

Чл. 54

(1) Организациите и учрежденията разработват и поддържат в готовност за изпълнение план за мобилизация, план за привеждане от мирно на военно положение и военновременен план за изпълнение на задачи за военно време, възложени им от органите за ръководство на отбраната.

(2) Организациите и учрежденията при обявяване на мобилизация или положение на война привеждат в действие изпълнението на плановете по ал. 1.

(3) Организациите и учрежденията организират защита на работниците и служителите при война, бедствия и аварии.

Чл. 55

Организациите и учрежденията, на които не са възложени задачи за военно време и не разработват военновременен план:

1. при обявяване на мобилизация оповестяват резервистите и осигуряват техниката с мобилизационно назначение;

2. организират защитата на работниците и служителите при война, бедствия и аварии.

Чл. 56

Ведомствата, организациите и учрежденията предоставят на военните окръжия и органите по отбранително-мобилизационната подготовка необходимата информация за водене на военния отчет и подготовката на страната за отбрана.

Чл. 57

(1) При въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения се обявява „положение на война“.

(2) За начало на режима „положение на война“ се приема часът и денят на обявяването на войната или времето на фактическото започване на бойните действия.

(3) За край на режима „положение на война“ се приема обявеният час и ден за прекратяване на военните действия, а в случай на продължаването им след обявения час и ден – времето на тяхното фактическо прекратяване.

(4) След обявяване на режим „положение на война“ в страната и във въоръжените сили се пристъпва към изпълнение на задачите съгласно военновременните планове.

(5) В случай на внезапно въоръжено нападение или нахлуване на чужди войски на територията на страната въоръжените сили предприемат всички необходими мерки за отблъскване на нападението, без да чакат обявяване на война.

(6) Щетите, произтичащи от действия в интерес на отбраната в условията на режим „положение на война“, не подлежат на обезщетяване.

Чл. 58

(1) При заплаха от въоръжено нападение или война на територията на цялата страна или на част от нея се обявява режим „военно положение“.

(2) За начало на режима „военно положение“ се приема часът и денят на обявяването му, а за край – часът и денят за обявяване на режим „положение на война“ или отменянето на режим „военно положение“.

(3) След обявяване на режим „военно положение“ се пристъпва към изпълнение на частта от военновременните планове, съответстваща на степента на заплахата.

Чл. 59

(1) Положение на война и военно положение се обявяват с решение на Народното събрание или указ на президента на републиката по установения в Конституцията ред и се оповестяват по всички средства за масово осведомяване.

(2) В акта за обявяване на положение на война или военно положение се посочват нормативните актове, които влизат в сила или се отменят.

Чл. 60

(1) При обявяване на положение на война и военно положение отбраната на страната и осигуряването на вътрешния ред преминават под ръководството на върховния главнокомандващ.

(2) При обявяване на положение на война и военно положение решенията на органите за ръководство на отбраната са задължителни.

Чл. 60а

(1) При възникване на опасност от въвличане на Република България във военно-политическа криза или във военен конфликт извън случаите по чл. 57 и 58 на територията на страната или на част от нея може да се обяви режим „извънредно положение“.

(2) Извънредно положение се обявява с решение на Народното събрание или с указ на Президента на републиката по установения в Конституцията ред и се оповестява по всички средства за масово осведомяване.

(3) За начало на режима „извънредно положение“ се приемат часът и денят на обявяването му, а за край – часът и денят на отменянето на режима.

(4) В решението или в указа по ал. 2 се определят задачите, числеността, срокът за използване и ръководство на съответните войскови единици от въоръжените сили.

Чл. 61

(1) Мобилизацията е комплекс от мероприятия за преминаване на въоръжените сили и други формирования от мирновременен към военновременен състав и организация.

(2) Мобилизацията може да бъде обща или частична.

(3) Обща мобилизация се извършва в случай на:

1. внезапно въоръжено нападение или нахлуване на чужди войски на територията на страната;

2. обявяване на режим „положение на война“;

3. заплаха от въоръжено нападение или война и обявяване на режим „военно положение“ за територията на цялата страна.

(4) Частична мобилизация се извършва при обявяване на режим „военно положение“ за част от територията на страната и при други случаи, изискващи провеждането на мобилизация.

Чл. 62

(1) Охраната на държавната граница и контролът за спазването на граничния режим се осъществява от Граничната полиция.

(2) Охраната на въздушното пространство на Република България се осъществява от Българската армия.

(3) Отбраната на държавната граница, териториалното море и въздушното пространство на страната се осъществява от Българската армия с участието на Граничната полиция.

(4) Режимът на плаване на корабите в териториалното море, вътрешните води, пристанищата и рейдовете по смисъла на ал. 3 се определя от министъра на отбраната съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията.

(5) Режимът на полетите за военни цели във въздушното пространство на Република България се определя от министъра на отбраната съгласувано с министъра на транспорта.

(6) Контролът над въздухоплаването във въздушното пространство на Република България по смисъла на ал. 2 и 3 за спазване на установения режим и основните правила за провеждане на полети се осъществява от Българската армия съгласно правилник, утвърден от Министерския съвет.

Чл. 63

(1) Териториалната отбрана е част от отбраната на страната, която включва взаимно-свързани мероприятия, бойни действия и дейности, провеждани от въоръжените сили, от държавни предприятия, създадени със закон, от централните и териториалните органи на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление на територията на цялата страна или на част от нея извън зоната на военните действия, при обявяване на режим „положение на война“, както и при режим „военно положение“.

(2) Териториалната отбрана има за цел създаването на условия за изпълнение на функциите на въоръжените сили по отбраната на страната, осигуряване на вътрешния ред и сигурност, както и осигуряване функционирането на националното стопанство.

Чл. 63а

(1) Териториалната отбрана осъществява следните задачи:

1. прикритие на държавната граница със съседни държави, неучастващи във военния конфликт;

2. охрана и отбрана на стратегически обекти на територията на страната;

3. борба с въздушни десанти, с диверсионно-разузнавателни и терористични групи;

4. поддържане и възстановяване на съобщителната инфраструктура;

5. техническо прикритие и възстановяване на транспортните комуникации;

6. поддържане на обществения ред и вътрешната сигурност извън зоната на военните действия;

7. организиране на военнопленнически лагери;

8. провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи.

(2) Конкретните задачи и съставът на териториалната отбрана се определят в плана за териториална отбрана.

Чл. 63б

(1) Общото ръководство на териториалната отбрана се осъществява от Върховното главно командване, а оперативното ръководство – от Командването на териториалната отбрана.

(2) С обявяването на режим „положение на война“ или „военно положение“ Президентът на Република България назначава Командването на териториалната отбрана и определя неговите функции.

Чл. 64

Въоръжените сили на Република България гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.

Чл. 65

(отменен)

(1) Министерският съвет може да възложи на въоръжените сили ликвидирането на последиците от бедствия и аварии.

(2) В случаите по ал. 1 началниците на гарнизони вземат неотложни мерки съгласно установения от Министерския съвет ред, за което незабавно уведомяват висшестоящите инстанции.

Чл. 66

(1) В мирно време въоръжените сили изпълняват задачи по:

1. поддържане на боеспособността и боеготовността в съответствие с рисковете и заплахите с военен характер;

2. изпълнение на програми за преструктуриране и модернизиране;

3. участие в многонационални военни формирования по силата на международни договори, по които Република България е страна;

4. участие в контролни дейности и в инициативи за укрепване и разширяване на доверието и сътрудничеството във военната област на основание на международни договори, по които Република България е страна;

5. участие в подготовката на населението, националното стопанство, военновременните запаси и инфраструктурата на страната за отбрана;

6. осъществяване охрана на въздушното пространство на страната;

7. поддържане на готовност за хуманитарна помощ и спасителни действия на територията и в акваторията на страната и извън нея в съответствие с националното законодателство и международните договори, по които Република България е страна;

8. подготовка и обучение на войскови единици за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-спасителни работи при природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания.

(2) На въоръжените сили не могат да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер.

Чл. 67

В мирно време при наличието на природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания въоръжените сили изпълняват възложените им задачи по участие в превантивната и непосредствената защита на населението и провеждане на спасителни и неотложни аварийно-спасителни работи по ред, определен със закон.

Чл. 68

В мирно време при обявяване на извънредно положение въоръжените сили могат да изпълняват задачи по:

1. оказване на съдействие на органите за сигурност в борбата им срещу разпространяване на оръжия за масово поразяване, незаконен трафик на оръжие и международен тероризъм;

2. участие в охраната на стратегически обекти и в операции за пресичане на терористични действия.

Чл. 69

В мирно време войскови единици от въоръжените сили могат да участват в хуманитарни и спасителни операции извън територията на страната при условия и по ред съгласно Конституцията и в съответствие с международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 70

В мирно време войскови единици от въоръжените сили могат да участват в операции за поддържане на мира извън територията на страната при условия и по ред съгласно Конституцията и в съответствие с международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 71

При обявяване на режим „военно положение“ въоръжените сили:

1. активизират системите за ранно предупреждение, бързо реагиране и управление;

2. увеличават силите и групировките си за сдържане и отбрана в съответствие със степента на военната заплаха.

Чл. 72

При обявяване на режим „положение на война“ въоръжените сили отблъскват нападението и защитават суверенитета, териториалната цялост и независимостта на страната.

Чл. 73

(1) Българската армия е основа на отбранителния потенциал на Република България.

(2) Българската армия се състои от:

1. Генерален щаб и войскови единици, които обслужват и осигуряват въоръжените сили;

2. Сухопътни войски, Военновъздушни сили, Военноморски сили, които включват в състава си войскови единици на родове и специални войски.

(3)

(4) Националната гвардейска част е представително военно формирование. Структурата, организацията и редът за използване на националната гвардейска част се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 73а

(1) Организацията и редът на функционирането, както и на носенето на военната служба във въоръжените сили се уреждат с устави.

(2) Уставите на въоръжените сили се утвърждават от министъра на отбраната.

Чл. 74

(1) Началникът на Генералния щаб на Българската армия е най-старши по звание и длъжност кадрови военнослужещ в Република България и е пряк началник на целия личен състав на Българската армия.

(2) Началникът на Генералния щаб на Българската армия е подчинен на Президента на Република България при осъществяване на правомощията му по този закон на Върховен главнокомандващ на въоръжените сили.

(3) Началникът на Генералния щаб на Българската армия е непосредствено подчинен на министъра на отбраната.

(4) При обявяване на режим „военно положение“ и „положение на война“ началникът на Генералния щаб на Българската армия е главнокомандващ на въоръжените сили и пряк началник на техния личен състав.

Чл. 75

(1) Началникът на Генералния щаб на Българската армия се назначава от президента на Република България по предложение на Министерския съвет за срок 3 години.

(2) Длъжността началник на Генералния щаб на Българската армия се заема измежду заместник-началниците на Генералния щаб на Българската армия и началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили.

(3) Срокът по ал. 1 може да бъде продължен до 2 години.

Чл. 76

Началникът на Генералния щаб на Българската армия приподписва заповедите на министъра на отбраната относно:

1. организационното изграждане, подготовката, планирането и поддържането на бойната и мобилизационната готовност на Българската армия;

2. подготовката и извършването на мобилизацията на въоръжените сили;

3. участието на войскови единици от Българската армия в ликвидирането на последиците от бедствия и аварии;

4. участието на войскови единици от Българската армия в омиротворителни операции, в хуманитарни, спасителни и други мисии извън територията на Република България и в състава на многонационални формирования на територията на страната..

Чл. 77

(1) Генералният щаб подпомага началника на Генералния щаб при ръководството на Българската армия и координацията на дейностите във въоръжените сили.

(2) Генералният щаб във военно време е Генерален щаб на въоръжените сили.

Чл. 78

(1) Началникът на Генералния щаб:

1. участва в разработването на военната доктрина на страната и изпълнението на задачите по реализацията ѝ от Българската армия в мирно време и от въоръжените сили – във време на война, както и ръководи разработването на Военна стратегия на Република България;;

2. ръководи разработването на доктрини на видовете въоръжени сили и други оперативни и тактически доктрини, стратегически и оперативни планове за действията на въоръжените сили във време на война и на плана за териториална отбрана;

3. ръководи и отговаря за организационното изграждане, за състоянието на подготовката, планирането и поддържането на бойната и мобилизационната готовност и боеспособността на Българската армия;

4. утвърждава оперативните планове за бойните действия на видовете въоръжени сили и плановете за тяхното оперативно, материално и техническо осигуряване;

5. разработва проектоплан за материално-техническото осигуряване на Българската армия, както и проектоплан за обучение, възпитание и мотивация на личния състав;;

6. предлага на министъра на отбраната за утвърждаване щатовете на Генералния щаб на Българската армия и съгласува щатовете за военно време на Министерството на отбраната и на другите формирования на въоръжените сили;

7. утвърждава щатовете на Българската армия без тези на Генералния щаб;

8. прави предложения пред министъра на отбраната за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и за удостояване офицери с висши военни звания в Българската армия, както и предлага офицери за аташета по отбраната, военни аташета, за службите към тях и за работа в международни организации;;

9. ръководи разузнаването в Българската армия;

10. организира и ръководи отбраната на държавната граница, охраната и отбраната на въздушното пространство на Република България;

11. подготвя предложения до министъра на отбраната за провеждане на обща или частична мобилизация и за привеждане на част или целите въоръжени сили и страната в различна степен на бойна готовност;

12. организира и ръководи подготовката и извършването на мобилизацията на въоръжените сили;

13. ръководи бойната подготовка и разместването на военните кадри в Българската армия;

14. прави предложение до министъра на отбраната за подготовката и придобиването на необходимата квалификация на личния състав на Българската армия във военните училища и академии и в граждански училища в страната или в чужбина;

15. изпълнява актовете на върховния главнокомандващ за действията на въоръжените сили в случай на въоръжен конфликт или война;

16. организира опазването на класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна в Българската армия;

17. организира съхраняването на оперативния архив на Българската армия

18. разработва уставите на въоръжените сили;

19. ръководи военния отчет на наборниците, резервистите и техниката.

20. прави предложение до министъра на отбраната за броя на лицата, които да бъдат приети за обучение за нуждите на Българската армия по специалности;

21. съгласува учебните планове и квалификационните характеристики на обучаващите се във военните училища;

22. участва в изграждането и отговаря за поддържането на системата за управление и за комуникационно-информационно осигуряване на Българската армия.

(2) Началникът на Генералния щаб на Българската армия получава пряко цялата информация относно Българската армия, добита от служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване“ и от служба „Военна информация“.

(3) Началникът на Генералния щаб на Българската армия представлява Българската армия при контактите ѝ с представители на чужди армии и войски.

(4) Началникът на Генералния щаб издава директиви, заповеди и разпореждания.

Чл. 79

(1) Към началника на Генералния щаб се създава Съвет на началник-щабовете като съвещателен орган.

(2) Членове на Съвета на началник-щабовете са заместник-началниците на Генералния щаб и началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили в Българската армия. В заседанията на съвета по решение на началника на Генералния щаб могат да участват и други длъжностни лица.

Чл. 80

(1) Непосредственото ръководство на Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили и другите формирования в Българската армия се осъществява от съответните началници на главните щабове, командири и началници.

(2) Началниците на главните щабове, командирите и началниците носят отговорност за цялостното състояние, бойната и мобилизационната подготовка и боеспособност на подчинените им войски и формирования.

(3) Към началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили в Българската армия се създават военни съвети като съвещателни органи. Членове на военните съвети са заместник-началниците на главния щаб и командирите на обединения (съединения). В заседанията на съвета по решение на началника на главния щаб могат да участват и други длъжностни лица.

(4) При осъществяване функциите и задачите началниците на главните щабове, командирите и началниците издават директиви, заповеди и разпореждания.

Чл. 81

(отменен)

Разпоредбите на чл. 80 се прилагат и за ръководителите на подчинените на министъра на отбраната поделения.

Чл. 82

Воинските задължения на гражданите обхващат дейности по изпълнение на военната служба в мирно и военно време, служба в мобилизационния резерв и служба в постоянния резерв и задължения по военния отчет.

Чл. 83

(1) Военната служба е кадрова и наборна.

(2)

(3) По своето правно положение военнослужещите са кадрови и наборни.

Чл. 84

(1) Воинските задължения за набор на военна служба могат да бъдат заменени с алтернативна служба.

(2) Условията и редът за изпълнение на алтернативната служба се определят със закон.

Чл. 85

(1) Военната служба се изпълнява на територията на Република България.

(2) Условията и редът за изпращане на български войски извън територията на Република България и за протичане на военната служба в тях се определят от Народното събрание.

Чл. 86

(отменен)

(1) Български граждани могат да участват в миротворчески операции, организирани от международни организации, в които Република България членува. Народното събрание определя с решение режима, мястото и срока на всяко едно участие на български войски съгласно сключения международен договор. Условията, при които отделни невъоръжени специалисти, в това число и военнослужещи, участват в миротворчески операции, а така също и участието на Република България само с техника и екипировка, се определят от Министерския съвет.

(2) Участниците в международните операции по ал. 1 получават възнаграждения и обезщетения и се застраховат при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 87

(1) На военна служба не се приемат лица, които нямат българско гражданство.

(2) Лицата, които освен българско гражданство имат и чуждо гражданство, не се освобождават от наборна военна служба, ако са постоянно пребиваващи в Република България.

Чл. 88

Жени се приемат на кадрова военна служба в състава на въоръжените сили на длъжности, определени от министъра на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб или.

Чл. 89

(1) Военнослужещите са длъжни да положат военна клетва.

(2) Съдържанието на военната клетва е следното: „Заклевам се в името на Република България да служа честно на народа си, да спазвам Конституцията, законите на страната и военните устави, да изпълнявам безпрекословно заповедите на своите командири и началници, храбро да защитавам целостта и независимостта на моята Родина и ако се наложи, да дам живота си за нея, за воинската чест и за славата на бойното знаме. Заклех се!“

(3) Отказът от полагане на военна клетва се смята за отказ от изпълнение на задълженията по военна служба.

Чл. 90

(1) Във Въоръжените сили на Република България военните звания са: В Сухопътните войски и Военновъздушните сили Във Военноморските сили

1. Войнишки звания Редник Матрос Ефрейтор Старши матрос

2. Сержантски звания Старшински звания Младши сержант Старшина II степен Сержант Старшина I степен Старши сержант Главен старшина Старшина Мичман Офицерски кандидат Офицерски кандидат

3. Младши офицерски звания Младши лейтенант Младши лейтенант Лейтенант Лейтенант Старши лейтенант Старши лейтенант Капитан Капитан-лейтенант

4. Старши офицерски звания Майор Капитан III ранг Подполковник Капитан II ранг Полковник Капитан I ранг

5. Висши офицерски звания: бригаден генерал бригаден адмирал генерал-майор контраадмирал генерал-лейтенант вицеадмирал генерал адмирал

(2)

(3) Висш команден състав на въоръжените сили са офицерите на длъжности, изискващи висши офицерски звания. Длъжностите, изискващи висши офицерски звания, се утвърждават от Президента на Република България по предложение на Министерския съвет.

(4) На военнослужещите на наборна военна служба, завършили центровете за подготовка на офицери от постоянния резерв, се присвоява военно звание „старшина-школник“, а при уволнение от наборна военна служба – звание „младши лейтенант“.

Чл. 91

(1) Министърът на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб определя длъжностите в обхвата на едно военно звание за Българската армия, с изключение на висшите военни звания.

(2) За всяко военно звание в Правилника за кадровата военна служба се определят минималният и максималният срок за престояване в това звание.

(3) Министърът на отбраната определя длъжностите в обхвата на едно военно звание за Министерството на отбраната и подчинените му структури, с изключение на висшите военни звания.

(4)

Чл. 92

(1) Военнослужещите се повишават във военни звания последователно при условия и по ред, определени в Правилника за кадровата военна служба и в уставите навъоръжените сили.

(2)

(3) На лицата от постоянния и от мобилизационния резерв се присвояват военни звания и те могат да бъдат повишавани във военни звания последователно при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.

(4) Военнослужещите могат да бъдат повишавани във военно звание посмъртно еднократно с една степен.

Чл. 93

(1) Военнослужещите се понижават в звание по реда на неговото присвояване при условия, определени в Правилника за кадровата военна служба и в уставите на въоръжените сили.

(2) Лишаването от военно звание се извършва само по съдебен ред.

(3) Военните звания „редник“ и „матрос“ не могат да бъдат отнемани.

Чл. 94

(1) Военнослужещите могат да бъдат награждавани с бойни отличия.

(2) Награждаването с бойни отличия се извършва в съответствие с техния статут по условия и по ред, определени в Правилника за кадровата военна служба и в уставите на въоръжените сили.

Чл. 95

(1) Военнослужещите от Министерството на отбраната и от въоръжените сили носят униформа и отличителни знаци, утвърдени от министъра на отбраната.

(2) Военнослужещите от другите видове войски и въоръжени формирования носят униформа и отличителни знаци, утвърдени съгласувано с министъра на отбраната.

(3) Правилата за носене на униформата и отличителните знаци се определят в уставите на въоръжените сили.

Чл. 96

(1) Наборната военна служба е задължителна и се изпълнява в Българската армия и в Министерството на вътрешните работи при условия и по ред, определени в този закон и в уставите на въоръжените сили.

(2) Специфичните правомощия на военнослужещите на наборна военна служба като органи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 97

(1) Всички мъже, граждани на Република България, годни за военна служба, без разлика на раса, народност, вероизповедание, образование, социален произход и семейно положение, които са навършили 18 години, подлежат на наборна военна служба.

(2) Пределната възраст за повикване на наборна военна служба е 30 години.

Чл. 98

Наборната военна служба е 6 месеца, а за завършилите висше образование със степен „бакалавър“ или „магистър“ или приравнените на тях образователно квалификационни степени – 6 месеца. Срокът на службата започва от деня на явяване на наборника на военна служба и издаването на заповед.

Чл. 99

Военнослужещите на наборна военна служба се осигуряват с всички натурални доволствия във вид и по норми, утвърдени от Министерския съвет.

Чл. 100

(отменен)

Условията и редът за изпълнение на наборната военна служба се определят в уставите на въоръжените сили.

Чл. 101

(1) На постъпилите на наборна военна служба се присвоява звание „редник“ или „матрос“ и се назначават на първа войнишка длъжност.

(2) Присвояването на званието и назначаването на длъжност по ал. 1 се извършва със заповед на командира или началника на поделението.

(3) Военнослужещите на наборна военна служба до придобиване на първа воинска специалност или квалификация и полагане на военна клетва не могат да бъдат назначавани на следваща войнишка длъжност.

(4) В зависимост от придобитата воинска специалност или квалификация военнослужещите на наборна военна служба могат да бъдат назначавани на следващи войнишки и сержантски, а за Военноморските сили – старшински, длъжности при условия и по ред, определени в уставите на въоръжените сили.

Чл. 102

На всеки военнослужещ на наборна военна служба се издава военна книжка, заверена от командира или началника на поделението. Военната книжка е официалният документ за самоличност за срока на службата и в нея се отразяват длъжността и званието му, както и други данни, посочени в уставите на въоръжените сили.

(2) Военната книжка е документ, удостоверяващ изпълнението на наборната военна служба.

Чл. 103

По молба на военнослужещия, подадена по команден ред, наборната военна служба може да бъде прекъсната еднократно за целия срок на службата, но за не повече от 6 месеца със заповед на съответния министър или след съгласуване с министъра на отбраната.

Чл. 104

(1) Уволнението от наборната военна служба се извършва с изтичането на срока на службата по този закон.

(2) Денят на уволнението от наборна военна служба и преминаването в мобилизационния резерв се обявяват в заповед и се отразяват във военната книжка.

(3) В изключителни случаи Народното събрание, а когато то не заседава – президентът на републиката, може да задържи на военна служба подлежащия на уволнение набор по предложение на Министерския съвет за срок до 3 месеца.

Чл. 105

(1) При смърт на военнослужещ по време или по повод на изпълнение на наборна военна служба братята му, които отбиват наборна военна служба, се уволняват по тяхна молба.

(2) От наборна военна служба се уволняват по тяхна молба военнослужещи, определени за придружители на член от семейството, на родител, единствен брат или сестра, които са категоризирани пожизнено като инвалиди първа група с придружител.

(3) Уволненията по ал. 1 и 2 се извършват със заповед на министъра на отбраната или на министъра на вътрешните работи.

Чл. 106

(1) От наборна военна служба се отлагат:

1. учащите се в основни и средни училища, в редовна форма на обучение във висшите училища и в други училища, създадени по законоустановения в страната ред, и приравнените към тях чужди учебни заведения – до завършване на образованието, но не по-късно от 27-годишна възраст;

2.

3. страдащите от болести, определени в списък, утвърден от министъра на отбраната и съгласуван с министъра на здравеопазването, но за не повече от 3 години, след което се взема окончателно решение за годността им за военна служба;

4. задържаните под стража и изтърпяващите наказание лишаване от свобода до отмяна на мярката за неотклонение или изтичане на срока на наказанието, ако след този срок не са навършили пределна възраст за повикване на наборна служба;

5. българските граждани, постоянно живеещи в чужбина – до завръщането им в страната, но не по-късно от навършването на 27 години.

6. наборниците, признати за годни за военна служба, които поради попълване на определената квота за съответната година не могат да започнат изпълнението ѝ.

7. лицата, определени за придружители на член от семейството, на родител, единствен брат или сестра, които са с тежка степен на намалена работоспособност – за срока, за който са определени за придружители.

(2)

(3) От наборна военна служба могат да се отлагат:

1. един от двама или повече братя, едновременно подлежащи на служба, по тяхно искане – до изслужване срока на службата на другия, ако след отлагането няма да навърши пределна възраст за повикване на наборна военна служба;

2. младежи в тежко материално и семейно положение по предложение на органа на местната администрация, но за не повече от 3 поредни години.

Чл. 107

От наборна военна служба се освобождават:

1. негодните за военна служба;

2. навършилите към момента на явяване на военна служба пределна възраст за повикване на наборна военна служба;

3. лицата, определени за придружители на член от семейството, на родител, единствен брат или сестра, които са категоризирани пожизнено като инвалиди първа група с придружител;

4. братята и синовете на военнослужещите на наборна военна служба, починали по време или по повод на изпълнение на наборната военна служба, при условие, че са подали молба до министъра на отбраната.

5. братята и синовете на категоризираните първа група инвалидност с придружител по време или по повод на изпълнение на воинските задължения при условие, че са подали молба до министъра на отбраната.

Чл. 108

(1) Българските граждани, живеещи в чужбина, не се освобождават от наборна военна служба само на това основание.

(2) Наборната военна служба на български граждани във въоръжените сили на чужда държава може да бъде призната само по силата на сключени международни договори, по които Република България е страна.

Чл. 109

Не се признава за наборна военна служба:

1. времето, през което военнослужещият на наборна военна служба е изтърпявал наказание лишаване от свобода;

2. времето, през което военнослужещият на наборна военна служба е бил в самоволно отклонение от военна служба за повече от 1 денонощие;

3. времето, през което наборната военна служба на военнослужещия е прекъсната по негово искане по реда на този закон.

Чл. 110

По време на наборната военна служба се уволняват:

1. станалите негодни за военна служба по решение на Централната военномедицинска комисия, като се и освобождават от военна служба;

2. осъдените да изтърпяват наказание лишаване от свобода, като след изтърпяване на наказанието те дослужват остатъка от службата си.

3. братята и синовете на военнослужещите, загинали или категоризирани първа група инвалидност при или по повод на изпълнение на воинските задължения, при условие, че са подали молба до министъра на отбраната.

Чл. 111

(1) Наборната военна служба не може да се заменя с алтернативна служба по време на изпълнението ѝ.

(2) До началото и по време на изпълнението ѝ алтернативната служба може да бъде заменена с наборна военна служба по искане на гражданите, направено до военното окръжие по местожителство, при условие че не са навършили пределната възраст за повикване на наборна военна служба.

Чл. 112

(1) Военнослужещите на наборна военна служба могат да кандидатстват за приемане на кадрова военна служба на длъжности за кадрови войници след изслужване на две трети от законоустановения срок на наборната военна служба.

(2) За лицата по ал. 1, приети на кадрова военна служба и неотслужили пълния срок на наборната военна служба, се счита, че са отслужили наборната военна служба.

Чл. 113

(1) В мирно време пощенските такси за писмата от и за военнослужещите на наборна военна служба на територията на страната са за сметка на държавния бюджет.

(2) Във военно време пощенските такси за писмовната кореспонденция на целия личен състав на въоръжените сили са за сметка на държавния бюджет.

(3) Пощенските такси за един пощенски колет, съдържащ облекло и обувки, подаден от военнослужещите на наборна военна служба, и за един колет със същото съдържание, подаден от техните семейства, са за сметка на държавния бюджет. Максималната тежест на колета не може да бъде повече от 15 кг.

(4) Пощенските такси за индивидуалните пълномощни за получаване на пощенски пратки и суми по записи на военнослужещите на наборна военна служба са за сметка на държавния бюджет.

(5) Във военно време пощенските такси за колетите с личен багаж на мобилизираните военнослужещи са за сметка на държавния бюджет.

(6) Услугите по ал. 1 – 5 се заплащат от Министерството на отбраната на пощенските оператори, които са ги извършили.

Чл. 114

Работниците и служителите от държавни учреждения, предприятия, търговски дружества, кооперации, организации и при други работодатели с изключение на държавните служители, постъпили за изпълнение на наборна военна служба, се считат в неплатен служебен отпуск до изслужване на срока на службата. На местата им могат да се назначават лица със срочен трудов договор.

Чл. 115

(1) Кадровата военна служба се изпълнява като професия в Българската армия, Министерството на отбраната и в структурите на подчинение на министъра на отбраната при условия и по ред, определени в този закон и в сключения договор.

(2) Кадровите военнослужещи са офицери, сержанти и войници.

(3) Кадровата военна служба във военните съдилища и военната прокуратура се упражнява като професия по ред, определен в този закон, в Закона за съдебната власт и сключения договор.

Чл. 116

(1) На кадрова военна служба се приемат български граждани, които отговарят на следните условия:

1. да са отслужили наборната военна служба и да са положили клетвата, предвидена в този закон;

2. да имат висше образование с образователно-квалификационна степен не по-ниска от „бакалавър“ по специалността, за която кандидатстват – за офицерите, и средно или по-високо образование – за сержантите, а за Военноморските сили – старшините, и войниците;

3. да не са по-възрастни от 40 години – за офицерите, 35 години – за сержантите (старшините – за военноморските сили), и 30 години – за войниците;“.

4. да са години за военна служба;

5. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;

6. срещу тях да няма образувано наказателно производство;

7. да нямат друго гражданство.

(2) Изискването за отслужване на наборната военна служба не се отнася за жените.

Чл. 117

(1) Държавата гарантира на кадровите военнослужещи заемането на кадрови военни длъжности и съответстващото им кадрово развитие съгласно сключения договор, професионалната квалификация и резултатите от служебната дейност при зачитане интересите на военната служба и на военнослужещите.

(2) Редът и критериите за оценка на професионалната квалификация се определят с акт на министъра на отбраната.

Чл. 118

(отменен)

Длъжности за кадрови военнослужещи се създават във въоръжените сили, в държавната и местната администрация, във военните съдилища и военната прокуратура, които осъществяват дейности в пряка връзка с отбраната на страната и функционирането на въоръжените сили.

Чл. 119

С договора за кадрова военна служба се определят срокът на службата,, правата, задълженията и изискванията, които не са установени с този закон, и отговорностите при неизпълнението на договора.

Чл. 120

(1) Приетите във военните училища за нуждите на въоръжените сили сключват договори за кадрова военна служба, в чийто срок се включва срокът на обучението.

(2) Срокът за кадровата военна служба след завършване на училището е не по-малък от 10 години.

(3) На обучаващите се, които не са служили наборна военна служба, първите 9 месеца от обучението след навършване на пълнолетие се зачитат за такава служба.

(4) Обучението във военните училища на лицата, ненавършили пълнолетие, се извършва след сключване на договор за обучение, който се подписва от тях със съгласието на техните родители или попечители. При навършване на пълнолетие се сключва договор за кадрова военна служба с обучаващите се.

Чл. 121

(1) В договорите за кадрова военна служба с лица, завършили граждански учебни заведения, освен задължителните елементи по чл. 119 се определят и условията и редът за обучение за придобиване и повишаване на военната им квалификация, необходима за заемане на съответната военна длъжност.

(2) Срокът на първия договор с лицата по ал. 1 не може да бъде по-кратък от 7 години за офицерите, 5 години за сержантите, а за Военноморските сили – старшините, и 3 години за войниците.

Чл. 122

(1) Договорите за кадрова военна служба се сключват с министъра на отбраната или с упълномощени от него длъжностни лица.

(2) Редът и допълнителните условия при сключването на договора се определят с Правилника за кадровата военна служба.

Чл. 123

(отменен)

Действието на договора за кадрова военна служба с определен срок се удължава с 3 години, ако в шестмесечен срок преди изтичането на срока една от страните не заяви писмено друго.

Чл. 124

(1) Условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на кадровите военнослужещи, както и минималният и максималният срок за престояване на длъжност се определят в Правилника за кадрова военна служба.

(2) Договорът за кадрова военна служба може да се удължи със срок до 5 години, когато кадровите военнослужещи:

1. завършат военна академия или приравнено на нея учебно заведение;

2. завършат курс за повишаване на квалификацията или за преквалификация с продължителност повече от 3 месеца.

(3) Извън случаите по ал. 2 срокът на договора за кадрова военна служба може да бъде продължен със срок до 5 години при условия и по ред, определени в Правилника за кадрова военна служба.

Чл. 124а

Приемането на кадрова военна служба и присвояването на първо военно звание на сержантите и войниците се извършват от министъра на отбраната или от упълномощени от него длъжностни лица.

Чл. 125

Повишаването и понижаването във военно звание на кадровите военнослужещи, както и назначаването и освобождаването им от длъжност, се извършва:

1. на офицерите от висшия команден състав – от президента на Република България по предложение на Министерския съвет. Указът на президента се приподписва от министър-председателя;

2. на останалите офицери – със заповед на министъра на отбраната или на упълномощени от него длъжностни лица.

3. на сержантите, а за Военноморските сили – на старшините, както и на войниците – със заповед на длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната или.

Чл. 126

Длъжностното развитие на кадровите военнослужещи се извършва последователно по ред, определен в Правилника за кадрова военна служба.

Чл. 127

(1) Пределната възраст за кадрова военна служба е, както следва:

1. за войниците на кадрова военна служба – 48 години;

2. за сержантите, а за Военноморските сили – старшините, и младшите офицери – 50 години;

3. за офицерите със звание „майор“, „капитан III ранг“ – 51 години;

4. за офицерите със звание „подполковник“, „капитан II ранг“ – 52 години;

5. за офицерите със звание „полковник“, „капитан I ранг“ – 53 години;

6. за офицерите със звание „бригаден генерал“, „бригаден адмирал“ – 54 години;

7. за офицерите със звание „генерал-майор“, „контраадмирал“ – 55 години;

8. за офицерите със звание „генерал-лейтенант“, „вицеадмирал“ – 56 години;

9. за офицерите със звание „генерал“, „адмирал“ – 57 години.

(2) Пределната възраст на офицерите с военно звание „полковник“ и по-ниско, които са хабилитирани лица и заемат длъжност, изискваща хабилитация, както и за лица с научна степен „доктор на науките“, е 54 години.

(3)

Чл. 128

Договорът за кадрова военна служба се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие:

1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 30-дневен срок. Ако тя не направи това, счита се, че предложението не е прието;

2. с изтичане на уговорения срок;

3. при навършване на пределна възраст на кадровия военнослужещ;

4. при настъпила негодност за военна служба, установена от компетентните здравни органи;

5. при преминаване на платена изборна длъжност, с изключение на случаите по чл. 199, ал. 3;

6. със смъртта на кадровия военнослужещ.

7. когато кадровият военнослужещ не се яви за заемане на длъжността в срока по чл. 134, ал. 2, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;

8. когато лицата след приемането на кадрова военна служба не завършат обучението за придобиване и повишаване на военната професионална квалификация.

Чл. 128а

(1) Договорът за кадрова военна служба се прекратява с писмено предизвестие на кадровия военнослужещ до министъра на отбраната.

(2) Срокът на предизвестието е 6 месеца и започва да тече от следващия ден на завеждането на рапорта. Предизвестието може да бъде оттеглено до изтичането му със съгласието на министъра на отбраната или.

(3) Кадровите войници не могат да прекратяват първия договор за кадрова военна служба с предизвестие.

Чл. 128б

(1) Министърът на отбраната може да прекрати договора за кадрова военна служба, като е длъжен да отправи до кадровия военнослужещ 6-месечно предизвестие в следните случаи:

1. при несъответствие с изискванията за заеманата длъжност, установено по реда на Правилника за кадрова военна служба;

2. при организационно-щатни промени, при пълна или частична ликвидация или при съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования по решение на Народното събрание, освен ако в това решение е определен друг срок на предизвестие;

3. при промяна в изискванията за заемане на длъжността, ако кадровият военнослужещ не отговаря на тях.

(2) Договорът за кадрова военна служба в случаите по ал. 1 се прекратява, ако на кадровия военнослужещ не може да бъде предложена друга длъжност, съответстваща на притежаваните от него военно звание и професионална квалификация.

Чл. 128в

Министърът на отбраната прекратява договора за кадрова военна служба без задължение за предизвестие:

1. при отпадане на основанието за приемане на кадрова военна служба по чл. 116, ал. 1, т. 7;

2. при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“;

3. при издигане на кандидатурата на кадровия военнослужещ от политическа партия или коалиция в избори за президент или вицепрезидент на Република България, за народни представители, за общински съветници и кметове;

4.

Чл. 128г

(1) При условията на чл. 128б, ал. 1, т. 2 министърът има право на подбор и може в интерес на службата да прекрати договорите за кадрова военна служба на кадрови военнослужещи, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на военна служба тези, които имат по-висока квалификация и по-висока атестационна оценка.

(2) При подбора кадровите военнослужещи, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за задължително обществено осигуряване, се освобождават от кадрова военна служба преди всички останали.

(3) Условията и редът за извършване на подбора по ал. 1 се определят в Правилника за кадрова военна служба.

Чл. 128д

Страната, която има право да прекрати договора за кадрова военна служба с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.

Чл. 129

Офицерите и сержантите, а за Военноморските сили – старшините, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за задължително обществено осигуряване, могат да бъдат освободени и по тяхна молба поради преминаването им в пенсия по решение на министъра на отбраната.

Чл. 130

(1) Освобождаването от кадрова военна служба на висшия команден състав се извършва с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет. Указът на президента се приподписва от министър-председателя. Прекратяването на договора за кадрова военна служба се извършва от министъра на отбраната.

(2) Освобождаването от кадрова военна служба на останалите офицери и прекратяването на договора за кадрова военна служба се извършват със заповед на министъра на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб.

(3) Освобождаването от кадрова военна служба и прекратяването на договора за кадрова военна служба на сержантите, а за Военноморските сили – на старшините и войниците, се извършват със заповед на длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната.

Чл. 131

Кадровият военнослужещ може да обжалва заповедта за освобождаване по административен ред в 7-дневен срок по реда на Закона за административното производство.

Чл. 132

(1) Заповедта за освобождаване от кадрова военна служба може да се обжалва по съдебен ред чрез органа, който я е издал. Споровете са подсъдни на окръжните съдилища по реда на Закона за административното производство или на Върховния административен съд по реда на Закона за Върховния административен съд в зависимост от органа, издал съответния акт.

(2) Обжалването на актовете по ал. 1 не спира тяхното изпълнение.

(3) По производството по ал. 1 не се събират държавни такси.

Чл. 133

(отменен)

(1) Когато оспорва законността на своето освобождаване, кадровият военнослужещ може да иска:

1. признаване на освобождаването за незаконно и неговата отмяна;

2. възстановяване на предишната работа;

3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради освобождаването.

(2) Исковете по ал. 1 се предявяват в шестмесечен срок от прекратяването на договора за кадрова военна служба.

Чл. 134

(1) При отмяна на освобождаването от съда кадровият военнослужещ има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време е работил на по-нископлатена работа, той има право да получи разликата във възнагражденията.

(2) Когато заповедта за освобождаване бъде отменена, кадровият военнослужещ се възстановява на предишната или на друга длъжност, която съответства на притежаваните от него военно звание и професионална квалификация, ако се яви в съответното военно поделение в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение.

Чл. 135

Кадровите военнослужещи могат да предявяват искове за:

1. предоставяне на дължими материални доволствия;

2. обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени на военнослужещия при или по повод изпълнение на служебните му задължения;

3. действителността на сключения договор за кадрова военна служба.

Чл. 136

(1) Кадровите военнослужещи могат да бъдат временно отстранявани от длъжност от командира или началника при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, като действието на договора за кадрова военна служба се спира.

(2) Действието на договора за кадрова военна служба се възобновява от датата на отстраняването, когато спрямо кадровия военнослужещ наказателното производство бъде прекратено, приключи с оправдателна присъда или бъде осъден за престъпление от общ характер, което не е умишлено.

Чл. 137

(1) На всеки кадрови военнослужещ се съставя и води служебно дело.

(2) В служебното дело се отразяват факти и обстоятелства относно приемането и освобождаването от служба, професионалното развитие, атестациите, поощренията и отличията, които е получил, наложените наказания, промените в квалификацията, както и други факти и обстоятелства, свързани с дейността му като военнослужещ.

(3) Служебните дела се съхраняват и ползват по ред, определен в Правилника за кадровата военна служба.

(4) Кадровите военнослужещи имат право да се запознават със служебните си дела, както и да получават заверени копия от тях при освобождаване от военна служба.

Чл. 138

Организацията и редът за преминаване на кадровата военна служба се определят с Правилника за кадровата военна служба и с уставите на въоръжените сили.

Чл. 139

(1) Службата в мобилизационния резерв включва изпълнение на задълженията за поддържане на мобилизационна готовност, за придобиване на военна специалност и за повишаване на военната квалификация.

(2) Мобилизационният резерв е предназначен за комплектуване на военновременния състав на Министерството на отбраната и на въоръжените сили и на Министерството на вътрешните работи.

(3) Определянето на мобилизационен резерв, предназначен за комплектуването на Министерството на вътрешните работи, се извършва по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 140

(1) Задължения за служба в мобилизационния резерв имат:

1. уволнените от наборна военна служба и получили военно звание в мобилизационния резерв;

2. уволнените от кадрова военна служба, както и уволнените офицери и сержанти по Закона за Министерството на вътрешните работи;

3. неотслужилите наборна военна служба мъже, годни за военна служба;

4. жените, водещи се на военен отчет.

(2) Званията в мобилизационния резерв на офицерите и сержантите по Закона за Министерството на вътрешните работи се приравняват към военните звания по този закон с акт на Министерския съвет.

(3) Гражданите, които не са положили военна клетва до зачисляването им в мобилизационния резерв, подписват клетвен лист, в който се съдържа клетвата, полагана от военнослужещите.

(4) Лицата, зачислени в мобилизационния резерв по този закон, се наричат резервисти.

Чл. 141

От служба в мобилизационния резерв се освобождават:

1. навършилите пределна възраст за служба в мобилизационния резерв;

2. признатите за негодни за военна служба по здравословни причини от военномедицинските органи;

3. изтърпяващите наказание лишаване от свобода и обвиняемите с взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест за времето, през което изтърпяват наказанието, или за срока на взетата мярка.

4. братята на военнослужещите на наборна военна служба, починали по време или по повод на изпълнение на наборната военна служба.

Чл. 142

(1) Пределната възраст за служба в мобилизационния резерв на офицерите е:

1. за младшите офицери – 55 години;

2. за старшите офицери – 60 години;

3. за висшия команден състав – 65 години;

4. за офицерите жени – 55 години.

(2) Пределната възраст за служба в мобилизационния резерв на войниците и сержантите, а за Военноморските сили – старшините, е:

1. за мъжете – 55 години;

2. за жените – 45 години.

Чл. 143

(1) Резервистите могат да бъдат повиквани веднъж в годината за не повече от 20 денонощия на учебни сборове, командно-щабни учения, командирски занятия и други учебно-мобилизационни мероприятия.

(2) Резервистите могат да бъдат повиквани на курсове за придобиване на специалност и повишаване на квалификацията за срок от 30 до 90 денонощия един път на 5 години.

Чл. 144

При повикване за участие в учебно-мобилизационни мероприятия резервистите са длъжни да се явят на местата и в сроковете, посочени в повиквателните им заповеди или известия.

Чл. 145

(1) Повикването на резервистите чрез известие за участие в планови мероприятия по предходните членове се извършва най-малко 30 дни преди започването им.

(2) В случай, че не е спазен срокът по ал. 1, резервистите имат право на жалба пред началника на военното окръжие в петдневен срок от връчването на известието.

(3) Решението на началника на военното окръжие по жалбата е окончателно и запасният е длъжен да го изпълни.

Чл. 146

В случай, че запасният е възпрепятстван да се яви на учебно-мобилизационното мероприятие, той е длъжен да уведоми военното окръжие и да изпълнява неговите разпореждания.

Чл. 147

Срокът за участие на резервистите и собствениците на техника с мобилизационно назначение в учебно-мобилизационни мероприятия може да бъде увеличен при необходимост със заповед на началника на Генералния щаб, но не повече от 10 денонощия.

Чл. 148

Разходите по пътуването на резервистите за участие в учебно-мобилизационно мероприятие са за сметка на ведомството, което го провежда.

Чл. 149

От деня на явяването на мястото за провеждане на учебно-мобилизационното мероприятие до приключването му запасният има статут на кадрови военнослужещ.

Чл. 150

Резервистите, взели участие в учебно-мобилизационни мероприятия, получават възнаграждение в размер, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 151

Военновременната служба е служба в състава на въоръжените сили по време на военно положение или положение на война и е задължителна за българските граждани съгласно Конституцията и този закон.

Чл. 152

(1) От часа и деня на обявяване на „военно положение“ или „положение на война“ започва военновременната служба на:

1. военнослужещите на наборна военна служба, които са положили военна клетва;

2. обучаващите се във военните училища, които са положили военна клетва;

3. военнослужещите, които са на кадрова служба;

4. резервистите, намиращи се в момента във въоръжените сили.

(2) За лицата, които не са положили военна клетва, военновременната служба започва след полагането ѝ.

(3) Резервистите с мобилизационно назначение се считат на военновременна служба от момента на оповестяването им.

Чл. 153

Военновременната служба се организира и осъществява съобразно с уставите на въоръжените сили и актовете на върховния главнокомандващ.

Чл. 154

(1) Срокът на военновременната служба на служещите наборна военна служба и обучаващите се във военните училища се зачита за наборна военна служба.

(2) Действието на договорите за кадрова военна служба на обучаващите се във военните училища се спира за времето на военновременната им служба.

Чл. 155

Военновременната служба на всички призовани във въоръжените сили се прекратява при условия и по ред, установени с акта на демобилизацията.

Чл. 156

Станалите негодни за военновременна служба се освобождават от служба във въоръжените сили по ред, установен в уставите на въоръжените сили.

Чл. 157

Заплащането на възнагражденията и обезщетенията на служещите военновременна служба се извършва при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 158

(1) Българските граждани мъже, навършили 17 години, се вписват като наборници в наборната книга по местожителство, която се води от органа на местната администрация.

(2) Вписването се извършва служебно.

Чл. 159

(1) Пълнолетен гражданин, който не е бил повикан на наборна комисия, е длъжен в тримесечен срок от навършване на пълнолетие да заяви това във военното окръжие по местожителството си.

(2) Наборник, който промени местожителството си, е длъжен в седемдневен срок да заяви това на органа на местната администрация на новото местожителство.

(3) Наборникът може да напуска страната само с писмено разрешение на началника на съответното военно окръжие. При завръщане в страната наборникът е длъжен в седемдневен срок да уведоми окръжието, издало разрешението за напускане.

Чл. 160

Наборниците са длъжни да се явят на наборна комисия в срок, място и с необходимите документи, посочени в известието.

Чл. 161

Наборниците, повикани за наборна военна служба, са длъжни да се явят в посочените в повиквателната заповед срок и поделение на въоръжените сили.

Чл. 162

(1) Всеки български гражданин, за когото възникват задължения за служба в мобилизационния резерв, се води на военен отчет от съответното военно окръжие.

(2) Задълженията по военния отчет на резервистите възникват:

1. за изслужилите наборна военна служба и алтернативна служба – от датата на уволнението им;

2. за кадровите военнослужещи – от датата на освобождаването им от служба;

3. за освободените от наборна военна служба поради навършване на пределна възраст – от датата на навършването ѝ;

4. за жените – от датата на зачисляването им в мобилизационния резерв;

5. за освободените от военна служба по здравословни причини в мирно време, но годни за военновременна служба – от датата на решението на началника на военното окръжие.

Чл. 163

Задълженията на резервистите по военния отчет се прекратяват:

1. при навършване на пределната възраст за служба в мобилизационния резерв;

2. с решението на Централната военномедицинска комисия, с което лицето се определя за негодно за военна служба.

Чл. 164

(1) Резервистите са длъжни да пазят военната си книжка, а тези с мобилизационно назначение – и повиквателната заповед.

(2) Резервистите, които са загубили повиквателните си заповеди, са длъжни да се явят в органа на местната администрация за получаване на нова повиквателна заповед.

(3) При загубване на военната книжка запасният е длъжен писмено да уведоми военното окръжие и да поиска издаването на нова срещу заплащане.

Чл. 165

(1) Запасният, който променя мястото на пребиваването си за повече от 3 месеца, преди да го напусне, е длъжен лично да се отчисли от военен отчет в органа на местната администрация.

(2) В петдневен срок от явяването на новото място на пребиваването си запасният е длъжен лично да се зачисли на военен отчет в органа на местната администрация.

Чл. 166

(1) Запасен, който напуска страната за повече от един месец, е длъжен да уведоми военното окръжие и да предаде военната си книжка и повиквателна заповед.

(2) След завръщането си от чужбина запасният е длъжен в двуседмичен срок да се зачисли на военен отчет във военното окръжие.

Чл. 167

За осигуряване на националното стопанство и държавното управление във време на война ръководни кадри, специалисти и техника от държавни и частни организации могат да се отсрочват при мобилизация при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 168

(1) На военен отчет подлежат автомобилите, ремаркетата, тракторите, инженерните машини, подвижните подемно-транспортни машини, специализираният железопътен състав, въздухоплавателните средства и друга специализирана авиационна техника, корабите, съдовете за гориво-смазочни материали и други, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) Техниката по ал. 1 се води на военен отчет във военните окръжия.

(3) Длъжностните лица във военните окръжия по отчета на техниката по ал. 1 извършват преглед на допълнителното оборудване, необходимо за експлоатацията ѝ, свързано с мобилизационното назначение.

Чл. 169

(1) Собствениците на техника, подлежаща на военен отчет, са длъжни в десетдневен срок от придобиването да я зачислят във военното окръжие.

(2) Собствениците на техниката по ал. 1 са длъжни в десетдневен срок да уведомяват военните окръжия за всяка промяна в нейната регистрация, техническо състояние и местодомуване.

(3) При спиране от движение или ремонт за повече от 10 дни собствениците на техниката са длъжни да уведомят началника на военното окръжие в петдневен срок от спирането или началото на ремонта.

Чл. 170

Собствениците на техника, водеща се на военен отчет, са длъжни да я оборудват съгласно изискванията за експлоатацията ѝ, като свързаното с мобилизационното ѝ назначение допълнително оборудване е за сметка на ведомството, за чиито нужди тя е предназначена.

Чл. 171

(1) Собствениците на техника, водеща се на военен отчет, която напуска страната за повече от един месец, са длъжни преди напускането ѝ да уведомят органа на местната администрация.

(2) Собствениците на техника, водеща се на военен отчет и имаща мобилизационно назначение, която напуска страната за повече от един месец, са длъжни до 5 дни преди напускането да предадат документа за мобилизационното ѝ назначение в органа на местната администрация.

(3) До 5 дни след завръщането на техниката в страната собствениците ѝ са длъжни да уведомят органа на местната администрация и да получат отново документа за мобилизационното ѝ назначение.

Чл. 172

(1) При мобилизация и учебно-мобилизационни мероприятия собствениците на техника с мобилизационно назначение са длъжни да я доставят на място и в срок, определени от военните окръжия, в техническа и експлоатационна изправност, съгласно мобилизационните изисквания.

(2) На собствениците на техника, повикана на учебно-мобилизационни сборове, се изплаща възнаграждение в размери, определени от Министерския съвет.

Чл. 173

(1) Задълженията на собственика на техника, водеща се на военен отчет, се прекратяват при унищожаване на техниката или при изменения в конструкцията ѝ, които я правят неизползваема за нуждите на въоръжените сили.

(2) Началникът на Генералния щаб може да спира планови действия по ал. 1. В този случай разходите, възникнали за собственика от акта на спирането, са за сметка на държавния бюджет.

(3) За времето от мобилизирането до демобилизирането на техниката нейните собственици нямат задължения по военния ѝ отчет.

Чл. 174

Военните окръжия водят военния отчет на наборниците, резервистите и техниката, организират подготовката, оповестяването и изпращането им за изпълнение на воинските задължения, осъществяват методическото ръководство на дейността на органите на местната администрация и другите ведомства и организации по военния отчет и мобилизацията.

Чл. 175

(1) За вземане на решения относно изпълнение на воинските задължения от набора и за организиране на дейностите по подготовката и изпращането на набора на военна служба към военните окръжия всяка година със заповед на началника на Генералния щаб се създават наборни комисии.

(2) В Министерството на отбраната със заповед на министъра на отбраната се създава контролна наборна комисия.

Чл. 176

(1) Наборните комисии:

1. установяват годността на гражданите за наборна военна служба;

2. изслушват желанията на наборника относно изпълнението на воинските му задължения и се произнасят по тях;

3. определят мястото на началното изпълнение на военната служба на наборниците и военната им специалност;

4. отлагат от наборна военна служба;

5. освобождават от наборна военна служба.

(2) При вземане на решения по ал. 1, т. 3 наборните комисии отчитат придобитата специалност в специализираните школи и курсове по предказармено обучение.

Чл. 177

(1) Решенията на наборните комисии по чл. 176, ал. 1, т. 1, 4 и 5 могат да се обжалват в двуседмичен срок пред контролната наборна комисия.

(2) Контролната наборна комисия се произнася по жалбите в двуседмичен срок. Нейните решения са окончателни.

Чл. 178

Началниците на военните окръжия установяват наборниците, които не са се явили на наборна комисия до 2 месеца след заседанията на наборните комисии и предприемат мерки за търсене на административнонаказателна отговорност и прилагане на принудителни административни мерки.

Чл. 179

Началниците на военните окръжия имат право да извикват за служебна справка наборниците, резервистите и собствениците на техника с мобилизационно назначение.

Чл. 180

За установяване здравословното състояние на резервистите се създават медицински комисии по ред, определен от министъра на отбраната.

Чл. 181

(1) Органите на местната администрация вписват в наборната книга по местожителство всички младежи, които са навършили 17 години.

(2) Данните за младежите по ал. 1 се вземат от регистъра за населението и се уточняват и допълват в присъствието на младежите.

(3) Органите на местната администрация в двуседмичен срок съобщават на военното окръжие за настъпилите промени в регистъра на населението.

Чл. 182

Органите на местната администрация са длъжни:

1. да организират първоначалните медицински прегледи на наборниците при условия и по ред, определени от министъра на отбраната съгласувано с министъра на здравеопазването.;

2. да изготвят наборни здравни книжки, които представят на военното окръжие;

3. да известяват наборниците, резервистите и собствениците на техника за участие в мероприятия на военното окръжие;

4. да известят резервистите и собствениците на техника до началото на плановите учебномобилизационни мероприятия;

5. да изземват срещу разписка паспортите на наборниците при връчване на повиквателните им заповеди и да ги връщат при зачисляването им на военен отчет след уволнението им от военна служба.

Чл. 183

(1) Пътните разходи за явяване на наборниците на наборна комисия и на медицински прегледи, изследвания и справки се осигуряват от държавния бюджет по бюджетите на общините.

(2) Разходите за пътуването на наборниците при постъпване на наборна военна служба до войсковите поделения и при уволнението им са за сметка на държавния бюджет чрез бюджета на съответното ведомство.

Чл. 184

(1) Лечебните заведения към Министерството на отбраната провеждат лечебно-оздравителни и профилактични мероприятия на наборниците, отговарящи на правилата на добрата медицинска практика, при условия и по ред, установени в наредба на министъра на отбраната и министъра на здравеопазването.

(2) Разходите за провеждане на мероприятията по ал. 1 са за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.

Чл. 185

Националната полиция и другите служби на Министерството на вътрешните работи са длъжни:

1. да информират ежемесечно военните окръжия за извършената адресна регистрация на граждани, водещи се на военен отчет, и издадените паспорти, както и за издадените свидетелства за управление на моторно превозно средство на гражданите – мъже до 30-годишна възраст.;

2. да издирват, съгласувано с военната полиция, граждани, отклонили се от изпълнение на воинските си задължения;

3. да не разрешават напускане на страната от граждани и техника с мобилизационно назначение с неуреден военен отчет.

Чл. 186

Ръководствата на училищата в страната са длъжни в двуседмичен срок да уведомяват военните окръжия за изключените или напуснали учащи се, които са били отложени от военна служба до завършване на образованието си.

Чл. 187

Началниците на местата за изтърпяване на наказания лишаване от свобода са длъжни в двуседмичен срок от приемането на граждани, водещи се на военен отчет, да уведомят военните окръжия по местожителството им и да изпратят военноотчетните им документи.

Чл. 188

Дипломатическите и консулските представителства на Република България оказват съдействие за водене на военния отчет на българските граждани, намиращи се в съответната страна или консулски окръг.

Чл. 189

Задълженията по този закон на наборниците, както и задълженията по военния отчет на резервистите и собствениците на техника се изпълняват и при положение на война, и при военно положение.

Чл. 190

Статутът на военнослужещите включва правата, задълженията и ограниченията на правата им, установени с този закон.

Чл. 191

(1) Офицерите и сержантите от въоръжените сили не могат да бъдат предварително задържани без разрешение на министъра на отбраната.

(2) Разрешение не се изисква при заварено тежко престъпление. В този случай незабавно се уведомява министъра на отбраната.

Чл. 192

(1) Командирите и началниците носят отговорност за живота и здравето на военнослужещите при изпълнение на воинските задължения.

(2) На военнослужещите по време на мирновременната военна служба се създават здравословни и безопасни условия за работа и друга военна дейност.

(3) На военнослужещите могат да се възлагат задачи в условия на непосредствена опасност за здравето и живота им при условия и по ред, определени в уставите на въоръжените сили. В тези случаи се вземат мерки за ограничаване на нездравословните и опасни фактори,.

(4) Командирите и началниците са длъжни да зачитат правата, да пазят честта и достойнството на подчинените си, да се грижат за тях и да изискват от тях добросъвестно да изпълняват задълженията си.

Чл. 193

(1) Статутът на военнослужещи, изпълняващи военна служба на територията на друга държава, се определя в съответствие с този закон и сключения международен договор, по който Република България е страна.

(2) Военнослужещите по ал. 1 по време на службата са подчинени само на командващия, определен от българските военни власти.

(3) На военнослужещите по ал. 1 се издават служебни карти, в които се отбелязват трите имена, единният граждански номер, военното звание и мястото на изпълнение на военната служба. Служебната карта съдържа снимка, както и други данни, определени от министъра на отбраната.

Чл. 194

Военнослужещите, които по време на военни действия са пленени или интернирани на територията на друга държава, запазват статута на военнослужещи.

Чл. 195

(1) Кадровите военнослужещи са длъжни да не членуват в политически партии, движения или коалиции с политически цели, както и да предприемат действия по служба, с които да нарушават политическата си неутралност за целия период на службата.

(2) Членството в политическите партии или организации, движения или коалиции с политически цели на лица, постъпващи на наборна военна служба, и на резервисти, извикани на учебно-мобилизационни сборове, се прекратява за срока на службата им.

(3) Военнослужещите не могат да извършват пропагандна и агитационна дейност в полза или във вреда на политически партии, движения или коалиции с политически цели, на синдикални организации и на кандидати за изборни органи.

(4) Военнослужещите не могат да участват в събрания, митинги и манифестации на политически партии, движения или коалиции с политически цели и на синдикални организации.

(5) Военнослужещите не могат да бъдат задължавани във връзка със заемането или изпълнението на службата да декларират политическите си, религиозни или идеологически убеждения.

Чл. 196

(1) Военнослужещите могат да изповядват религиозни убеждения и да извършват религиозни обреди извън районите на военните поделения и обекти.

(2) Военнослужещите не могат да отказват изпълнението на служебните си задължения по религиозни мотиви или да извършват религиозна или атеистична пропаганда, когато изпълняват задължения по служба.

(3) Не се допуска създаването на религиозни обединения във военните поделения и обекти.

Чл. 197

(1) Военнослужещите не могат да членуват в синдикални организации.

(2) Военнослужещите нямат право на синдикални действия.

Чл. 197а

Кадровите военнослужещи – лекари и стоматолози, които упражняват своята професия, членуват в съсловните организации на лекарите и стоматолозите.

Чл. 198

(1) В мирно време военнослужещите могат да се сдружават за осъществяване на дейности от взаимен интерес извън служебните им задължения. Тези дейности се извършват извън служебно време и не могат да накърняват бойната готовност, подготовката, дисциплината, моралния дух на личния състав и да нарушават установения ред и единоначалието във въоръжените сили.

(2) Въпросите, свързани с отбранителната политика на държавата, военното строителство, подготовката, бойната готовност и мобилизацията на въоръжените сили, тяхното комплектуване с личен състав, въоръжение, техника и други имущества не могат да бъдат предмет на дейност на дружествата.

(3)

(4) Сдруженията могат да членуват в сродни международни организации.

(5) Дейността на сдруженията в Министерството на отбраната и Българската армия се регламентира със споразумение между сдружението и Министерството на отбраната.

Чл. 199

(1) Кадровите военнослужещи могат да се кандидатират и да бъдат избирани за президент и вицепрезидент на Република България, народни представители, общински съветници и кметове при условия, определени със закон.

(2) Кадровите военнослужещи, които са регистрирани за кандидати за изборни органи от политически партии и коалиции, се освобождават от военна служба.

(3) Кадровите военнослужещи, избрани за народни представители и кметове от независими листи, се считат в неплатен отпуск за времето на мандата им и след прекратяване на пълномощията им се осигурява заемането на равностойна длъжност.

(4) Военнослужещите на наборна военна служба не могат да се кандидатират за народни представители, общински съветници и кметове.

Чл. 200

Военнослужещите не могат да изразяват публично отношение по въпроси, свързани с отбраната, когато те представляват класифицирана информация.

Чл. 201

(1) Военнослужещите са длъжни да изпълняват разпоредбите на уставите, правилниците и другите вътрешни актове във въоръжените сили, както и заповедите и разпорежданията на командирите или началниците.

(2) Заповедите и разпорежданията не могат да противоречат на Конституцията и законите и на международните договори, по които Република България е страна.

(3) Заповедите и разпорежданията трябва да са свързани само със службата и при необходимост да се придружават с указания за изпълнението им. Те не могат да накърняват личното достойнство на подчинените, както и да им налагат извършването на очевидно престъпление.

Чл. 202

(1) Военнослужещите са длъжни по всяко време на денонощието да бъдат на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани с военната служба.

(2) Когато са в отпуск, военнослужещите са длъжни да посочват точно местопребиваването си и при повикване да се явяват за изпълнение на служебните си задължения в определения от командира или началника срок при условия и по ред, определени в Правилника за кадровата военна служба и в уставите.

(3) Военнослужещите на наборна военна служба са длъжни да спазват ограниченията за напускането на казармените райони и придвижване в страната, определени в уставите на въоръжените сили.

Чл. 203

(1) Седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа.

(2) Общата продължителност на служебното време на кадровия военнослужещ в денонощие не може да надвишава с повече от една втора максималната продължителност на работното време, установена с трудовото законодателство.

(3) В случаите на превишаване на продължителността на служебното време извън посоченото в ал. 2 се отдава писмена заповед на командира или началника при условия, определени в Правилника за кадровата военна служба, и на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет.

(4) Разпоредбите по ал. 1, 2 и 3 не се прилагат при военни учения, мероприятия и мобилизация, планирани с продължителност, по-голяма от едно денонощие.

Чл. 204

(1) Военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени в уставите на въоръжените сили и другите вътрешнонормативни актове.

(2) Максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа.

(3) Времето за дежурство е служебно време.

(4) В случаите, когато кадровият военнослужещ изпълнява дежурство по график, той получава допълнително възнаграждение по чл. 226, ал. 1 за часовете над служебното време по чл. 203, ал. 2 или за почивни или празнични дни.

Чл. 205

(1) Кадровите военнослужещи не могат да изпълняват друга държавна служба освен в случаите, определени в този или в друг закон.

(2) Кадровите военнослужещи не могат да извършват дейност, несъвместима с упражняването на службата им.

(3) Несъвместими с упражняването на кадрова военна служба са:

1. извършването на търговска дейност;

2. участието в управителни и контролни органи на търговски дружества, освен когато това не им е възложено служебно;

3. работата по трудово правоотношение;

4. работата по граждански договор, освен преподавателска медицинска, научноизследователска и друга творческа дейност.

(4) Притежаването на акции в акционерни дружества и участието в земеделски кооперации не се смятат за упражняване на търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 1.

Чл. 206

На кадровите военнослужещи се издава служебна карта.

Чл. 207

Военнослужещите имат право да носят оръжие по ред, определен в уставите на въоръжените сили.

Чл. 208

(1) В мирно време военнослужещите могат да използват оръжие като крайна мярка при:

1. въоръжено нападение или реална заплаха с оръжие;

2. неизбежна отбрана.

(2) Редът за използване на оръжие в случаите по ал. 1 се определя в уставите на въоръжените сили.

(3) Военнослужещите са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено използването на оръжие, и да не застрашават живота и здравето на други лица.

(4) След използване на оръжие в случаите по ал. 1 военнослужещите са длъжни да доложат писмено на непосредствения си командир или началник.

Чл. 209

Военнослужещите пътуват извън границите на страната по ред, определен от министъра на отбраната.

Чл. 210

Кадровите военнослужещи жени ползват правата за специална закрила на жените по Кодекса на труда с изключение на правото на надомна работа.

Чл. 211

(1) При пенсиониране прослуженото време на кадрова военна служба се зачита за трудов стаж от първа категория.

(2) Прослуженото време в армията до 9 септември 1944 г. от офицерския и подофицерския състав на свръхсрочна служба се зачита за трудов стаж първа категория.

Чл. 212

(1) Военнослужещи, загубили трудоспособността си при или по повод изпълнение на военната служба и освидетелствани на това основание по законоустановения ред, са военноинвалиди.

(2) Пострадали при или по повод отбраната на страната са:

1. военноинвалидите, техните съпруги (съпрузи) и деца;

2. вдовиците (вдовците) и сираците на починалите военноинвалиди и на загиналите при или по повод изпълнение на военната служба, както и родителите им, ако грижата за пълната материална издръжка на последните е лежала върху тях;

3. вдовиците (вдовците), сираците и родителите на загиналите при или по повод отбраната на страната.

(3) Пострадалите при или по повод отбраната на страната ползват правата на пенсионираните военнослужещи по този закон.

(4) Държавната и местната администрация осигуряват подходяща работа на военноинвалидите до навършване на съответната възраст за пенсиониране при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 213

(1) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка се извършват във военни и граждански академии и училища, и учебни центрове.

(2) Кадровите военнослужещи могат да се обучават във военни и граждански академии и училища на други държави при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.

(3) Организацията и дейността на военните академии, висшите военни училища, и средните военни училища се уреждат със Закона за висшето образование и Закона за народната просвета, ако не противоречат на този закон и актовете за създаването им.

(4)

Чл. 214

(1) Военни училища са:

1. военните академии и висшите военни училища;

2.

(2) Подготовката на военни специалисти за въоръжените сили се извършва в учебни центрове.

(3) Военните академии и висшите военни училища могат да дават специфични названия на образователните степени за висше образование след съгласуване с министъра на образованието, науката и технологиите.

(4) Военните академии и висшите военни училища могат да дават образователни степени за висше образование по граждански специалности, равностойни на тези в гражданските висши училища.

Чл. 215

(1) Военните академии и висшите военни училища се създават с решение на Народното събрание.

(2) Ограниченията в прилагането на Закона за висшето образование по отношение на военните академии и висшите военни училища се определят в акта за създаването им.

(3) Заместник-началниците по учебната част на военните академии и висшите военни училища са хабилитирани лица.

(4)

(5) Учебни центрове за подготовка на военни специалисти в Българската армия се създават от началника на Генералния щаб.

(6)

Чл. 216

(1) Правилниците за устройството и дейността на военните академии и висшите военни училища се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната или съгласувано с министъра на образованието, науката и технологиите.

(2)

(3) Специалностите и учебните планове във военните академии и военните училища се утвърждават от министъра на отбраната съгласувано с министъра на науката, образованието и технологиите.

(4) Условията и редът за приемане на обучаващи се във военните академии и военните училища се определят ежегодно с наредби, утвърдени от министъра на отбраната.

Чл. 217

(отменен)

(1) Военните академии и военните училища могат да обучават специалисти за нуждите на други министерства и ведомства във основа на договор, сключен между съответните министри или ръководители на ведомства.

(2) Школите имат право да издават документи за правоспособност съгласувано с компетентните органи.

Чл. 218

(1) Обучаващите се могат да бъдат повишавани във войнишки и сержантски, а за Военноморските сили – старшински, длъжности и звания със заповед на началника на военното училище.

(2) Освобождаването на обучаващи се от военни академии и военни училища се извършва при условия и по ред, определени в съответния правилник и сключения договор. В случай, че не са прослужили срока на наборната военна служба, обучаващите се дослужват този срок в поделенията на въоръжените сили.

(3) Освободените по дисциплинарен ред от военните академии и военните училища не могат да възстановяват права и да бъдат приемани повторно за обучение.

Чл. 219

Кадровите военнослужещи имат право, с разрешение на министъра на отбраната, да кандидатстват и се обучават във военните и гражданските висши училища и в докторантура при условия и по ред, определени в Правилника за кадрова военна служба.

Чл. 220

Военната подготовка на ръководителите на държавната и местната администрация, дружествата и организациите се извършва по ред, установен от Министерския съвет.

Чл. 221

Военната подготовка на военнослужещите на наборна военна служба и на лицата от постоянния и мобилизационния резерв се извършва по утвърдени от началника на Генералния щаб на Българската армия мирновременни и военновременни учебни планове и програми.

Чл. 222

(1) След прослужване на три години кадрова военна служба войниците могат да кандидатстват за обучение в центрове за подготовка на сержанти.

(2) След прослужване на три години кадрова военна служба войниците могат да кандидатстват за стипендианти на Министерството на отбраната за обучение във висши военни и граждански училища при условие, че сключат договор за кадрова военна служба.

(3) Условията и редът за прилагането на ал. 1 и 2 се определят от министъра на отбраната.

Чл. 223

(1) Кадровите военнослужещи, подлежащи на освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. 2, 3 и 4, при освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 129, както и станалите негодни за военна служба при или по повод изпълнение на служебните си задължения – по чл. 128, т. 4, имат право да се обучават в квалификационни курсове с продължителност до 6 месеца.

(2) За обучението по ал. 1 се осигурява платен служебен отпуск с продължителност до 6 месеца. Разходите за обучението са за сметка на Министерството на отбраната.

(3) Кадровите военнослужещи с връчено предизвестие се ползват от правото си за участие в квалификационен курс в срока на предизвестието.

(4) Условията и редът за организирането, провеждането и участието в курсовете по ал. 1 се определят в Правилника за кадрова военна служба.

(5) Уволнените от наборна военна служба на основание чл. 110, т. 1 имат право да участват в курсове за квалификация и преквалификация.

(6) Условията и редът за обучение се определят от министъра на отбраната. Разходите за обучение са за сметка на министерството, в което е отбивана наборната военна служба.

Чл. 224

(1) Военнослужещите получават основно месечно възнаграждение в съответствие с присвоеното им военно звание.

(2) Размерите на възнаграждението за военно звание се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната. Месечният размер на възнаграждението се определя на базата на данните за размера на средното месечно възнаграждение на заетите в бюджетната сфера съобразно данните на Националния статистически институт, както следва:

1. за кадрови военнослужещи:

2. за военнослужещи на наборна военна служба: за звание „редник“ – не по-малко от 0,15 средна месечна заплата.

Чл. 225

(1) На кадровите военнослужещи се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна служба върху основното месечно възнаграждение в размер на две настоящи всяка година трудов стаж, но не повече от четиридесет на сто.

(2) При определяне размера на допълнителното възнаграждение за продължителна служба се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към стажа като кадрови военнослужещ.

Чл. 226

(1) На кадровите военнослужещи се изплащат допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд по ред и в размери, определени от министъра на отбраната.

(2) За служба и дейности в условия, вредни за здравето, на военнослужещите се изплащат допълнителни възнаграждения по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 227

На военнослужещите могат да се изплащат награди и възнаграждения за годишни резултати по ред, определен от министъра на отбраната.

Чл. 228

Военнослужещите имат право на допълнително възнаграждение за заместване или съвместяване на длъжности по ред и в размери, определени от министъра на отбраната.

Чл. 229

Военнослужещият не получава основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения за времето, през което се намира в отклонение от военна служба.

Чл. 230

(1) Брутното месечно възнаграждение на кадровите военнослужещи включва основното месечно възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения.

(2) Брутното месечно възнаграждение е основа за изплащане на обезщетенията на кадровите военнослужещи, предвидени в този закон.

Чл. 231

Кадровите военнослужещи от военните съдилища и военните прокуратури получават основни и допълнителни месечни възнаграждения и обезщетения по този закон за сметка на бюджета на съдебната власт.

Чл. 232

При командироване военнослужещите получават освен брутното си възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размер, определени от Министерския съвет.

Чл. 233

(1) На съпругите (съпрузите) на кадровите военнослужещи, на които са прекратени трудовите правоотношения поради това, че са ги последвали при преместването им от едно в друго населено място, се изплаща обезщетение в размер на минималната работна заплата, установена за страната.

(2) Обезщетението се изплаща независимо от основанията за прекратяване на трудовото правоотношение с изключение на дисциплинарно уволнение.

(3) Обезщетението по ал. 1 се изплаща от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за сметка на държавния бюджет за периода, през който лицата са останали без работа, но за не повече от 12 месеца, ако са се регистрирали в бюрата по труда в едномесечен срок от преместването.

(4) Срокът за получаване на обезщетенията по ал. 3 може да се удължи при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(5) Времето, през което се ползва това обезщетение, се зачита за трудов стаж.

Чл. 234

(1) На кадровите военнослужещи се осигурява храна или левовата равностойност, работно и униформено облекло, друго вещево имущество и снаряжение, които не се облагат с данъци.

(2) На кадровите военнослужещи се изплащат порционни пари, които не се облагат с данъци.

(3) На военнослужещите се осигурява топла храна и ободряващи напитки при носене на нощно дежурство занятия, учения, тренировки и лагери.

(4) На военнослужещите се осигурява безплатна предпазна храна и противоотрови при извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици.

(5) Доволствията по ал. 1, 2, 3 и 4 се осигуряват във вид, по норми и условия, определени от министъра на отбраната.

Чл. 235

(1) При преместването в друго населено място на кадровия военнослужещ и на всеки член от семейството му се изплаща еднократно обезщетение при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.

(2) Транспортните разходи за преместването са за сметка на съответното министерство или ведомство.

Чл. 236

(1) Военнослужещите на наборна военна служба ползват:

1. безплатен транспорт в гарнизона, предназначен за обществен превоз на пътници;

2. при излизане в домашен отпуск – транспорт за сметка на съответното ведомство от гарнизона до местоживеенето си и обратно по ред, установен от съответния министър или ръководител на ведомство.

(2) Военнослужещите на наборна военна служба, които са кръгли сираци, могат да ползват 7-дневна безплатна почивка във военнопочивните домове на Министерството на отбраната през времето на домашния отпуск по ред, установен от министъра на отбраната.

(3) Военнослужещите на наборна военна служба, които са кръгли сираци, могат да ползват санаториалните и профилактичните заведения на Министерството на отбраната като продължение на лечението в лечебни заведения през времето на домашния отпуск по болест по ред, установен от министъра на отбраната.

Чл. 237

(1) Кадровите военнослужещи при освобождаване от кадрова военна служба получават еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20, умножени по 1,45.

(2) При повторно освобождаване от кадрова военна служба от размера на дължимото обезщетение се приспада полученото по ал. 1.

(3) Когато кадровият военнослужещ е прослужил десет и повече години и е освободен по здравословни причини по повод заболяване или увреждане, получено при или по повод изпълнение на служебно задължение, размерът на еднократното парично обезщетение по ал. 1 не може да бъде по-малък от 15 брутни месечни възнаграждения, умножени по 1,45.

(4) В случаи по ал. 3, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, кадровият военнослужещ получава еднократно парично обезщетение в размер на 10 брутни месечни възнаграждения, умножени по 1,45.

(5) При освобождаване от военна служба след прослужени 10 и повече години военнослужещите имат право на еднократно безвъзмездно допълнително вещево имущество.

(6) Алинеи 1 и 5 не се прилагат при дисциплинарно уволнение, както и спрямо кадрови военнослужещи, осъдени за умишлено престъпление от общ характер.

(7) При смърт на военнослужещия сумите по предходните алинеи се изплащат на наследниците му.

(8)

Чл. 238

(1) За определяне на размера на еднократното парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба се вземат предвид прослужените години без приравнения трудов стаж.

(2) При освобождаване на военнослужещи поради пенсиониране, прослужили последните 13 години и 4 месеца като кадрови военнослужещи, размерът на обезщетението се определя от сбора на:

1. прослужените на кадрова военна служба години;

2. годините на приравнения трудов стаж към категорията за кадрови военнослужещи.

(3) За база при изчисляване на еднократното парично обезщетение се взема размерът на брутното месечно възнаграждение, получено преди датата на освобождаването от кадрова военна служба.

Чл. 239

При съкращения на числеността на въоръжените сили по решение на Народното събрание обезщетенията, които се изплащат на кадровите военнослужещи, се определят в акта за съкращение независимо от дължимите по този закон.

Чл. 240

(1) В Министерството на отбраната се създава ведомствен жилищен фонд, който се състои от жилища, ателиета и гаражи, изградени със собствени средства, и от жилища, наети за отдаване под наем. Условията и редът за отдаване под наем се определят от министъра на отбраната, а за разпореждане – от Министерския съвет.

(2) Кадровите военнослужещи – офицери и сержанти, могат да закупят едно жилище от фонда на Министерството на отбраната през целия срок на службата, ако са прослужили в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната не по-малко от 10 години. Изискването за прослужени не по-малко от 10 години не се прилага в случаите на прекратяване на договора за кадрова военна служба на основание чл. 1286, ал. 1, т. 2 от закона.

(3)

(4) За кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, Министерството на отбраната изплащат компенсационни суми при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(5)

Чл. 240а

(1) Върху незастроени имоти, отчуждени за нуждите на Министерството на отбраната до 1 юни 1996 г. и отредени за жилищно строителство, могат да се изграждат жилища, ателиета и гаражи за задоволяване на жилищните нужди на кадрови военнослужещи.

(2) За изграждане на обектите по ал. 1 може да се учредява право на строеж за срок до 10 години със заповед на министъра на отбраната.

(3) Правото на строеж се учредява възмездно след провеждане на търг или конкурс при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(4) На основание на заповедта и след изпълнение на процедурата по ал. 3 министърът на отбраната сключва договор.

(5) Новоизградените обекти се използват за отдаване под наем или за продажба на кадрови военнослужещи по реда на Закона за държавната собственост.

Чл. 241

Военнослужещите на наборна военна служба и резервистите, повикани на мобилизационно мероприятие, както и семействата им не могат да бъдат принудително изваждани от жилищата, в които са били настанени по установения ред, докато са на служба или на мобилизационно мероприятие. Изпълнението на постановените срещу тях съдебни решения и заповеди за изваждане се спира до отслужване срока на службата.

Чл. 242

(1) Здравното осигуряване на военнослужещите се осъществява при условия и по ред, определени в Закона за здравното осигуряване.

(2) Заплащането на оказаната медицинска помощ на неосигурените военнослужещи на наборна военна служба е за сметка на държавния бюджет.

(3) Медицинската помощ, която се оказва във войсковите единици от въоръжените сили, е за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.

Чл. 243

(1) Военнослужещите, пенсионираните военнослужещи, пострадалите при или по повод отбраната на страната и ветераните от войните ползват лечебните заведения към Министерството на отбраната по реда на Закона за здравното осигуряване.

(2) Лицата по ал. 1 могат да ползват санаториалните и профилактичните заведения, почивната и спортната база към Министерството на отбраната по ред, определен от министъра на отбраната.

Чл. 244

(1) За високи постижения в службата и заслуги към отбраната военнослужещите могат да бъдат награждавани с отличия и предметни награди при условия и по ред, определени от министъра на отбраната или.

(2) За особени заслуги към отбраната кадровите военнослужещи могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната с поименно лично оръжие –, което се регистрира по установения ред и не се облага с данък.

(3) За съществен принос и заслуги към отбраната на страната български и чуждестранни граждани могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната с отличия и предметни награди.

Чл. 245

(1) Военнослужещите и пенсионираните военнослужещи, изпаднали в тежко материално положение, могат да бъдат подпомагани с парични средства.

(2)

(3) Условията и редът за материално подпомагане се определят от министъра на отбраната.

Чл. 246

Задължителното обществено осигуряване на военнослужещите се осъществява при условията и по реда на Кодекса за задължително обществено осигуряване, като средствата са за сметка на държавния бюджет.

Чл. 247

(1) Военнослужещите задължително се застраховат срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните задължения, със средства от държавния бюджет.

(2)

(3) Министърът на отбраната съгласувано с министъра на финансите определя категориите военнослужещи, които задължително се застраховат и за гражданска отговорност за сметка на държавния бюджет.

(4) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересуваните.

Чл. 248

(1) При смърт на военнослужещ разноските по погребението се поемат от ведомството и се отдават военни почести.

(2) Военни почести при погребението на военнослужещи се отдават при съгласие на родителите или близките на починалите военнослужещи.

Чл. 249

(1) На кадровите военнослужещи се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и на 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда, причинени при или по повод изпълнение на военната служба.

(2) На съпругата (съпруга), децата и родителите на кадровия военнослужещ, загинал по време на военната служба, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ.

(3) Тези суми не се облагат с данъци.

(4) Размерът на обезщетението по ал. 1 и 2 за служещите на наборна военна служба е 36 минимални заплати на войник на кадрова военна служба при смърт, 30 – при тежка телесна повреда, и 18 – при средна телесна повреда.

(5) Обезщетение по ал. 1, 2 и 4 не се изплаща, ако телесната повреда или смъртта са настъпили по време на отпуск или при самоволно отклонение от военна служба.

(6) Правоимащите могат да търсят обезщетение и по общия исков ред. Ведомството дължи обезщетения за разликата между присъдената сума и получените обезщетения.

(7) Ведомството, изплатило обезщетението, предявява иск срещу лицето, което виновно е причинило увреждането.

Чл. 250

(1) Военнослужещите получават полагащите им се възнаграждения, обезщетения, помощи и доволствия в определения срок. След този срок те стават изискуеми и се получават заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период.

(2) Военнослужещите не са длъжни да връщат сумите, които са получили добросъвестно по договора за кадрова военна служба. Виновните длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователно изплащане на суми, носят имуществена отговорност.

Чл. 251

(1) Без съгласието на военнослужещите не могат да се правят удръжки от възнагражденията им, освен за:

1. получени аванси;

2. надвзети суми вследствие на технически грешки;

3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;

4. запори, наложени по съдебен ред;

5. удръжки при привличане към имуществена отговорност.

(2) Общият размер на месечните удръжки по ал. 1 не може да надвишава размера, установен от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 252

(1) Министърът на отбраната може да подпомага военно-патриотичните съюзи и организации, като им оказва финансова или материална помощ.

(2) Министърът на отбраната може да предоставя на съюзите по ал. 1 за безвъзмездно ползване помещения във военните клубове или други подходящи помещения или сгради, управлявани от Министерството на отбраната за осъществяване на тяхната общественополезна патриотична дейност.

Чл. 253

(1) Военнослужещите на наборна военна служба имат право на 15 календарни дни домашен отпуск при 9 месеца военна служба и на 10 календарни дни домашен отпуск при 6 месеца военна служба за целия срок на службата, който се зачита за военна служба.

(2) Военнослужещите на наборна военна служба могат да бъдат награждавани с допълнителен домашен отпуск не повече от 10 календарни дни за целия срок на службата при условия и по ред, определени в уставите.

(3) Военнослужещите на наборна военна служба ползват гарнизонен отпуск при условия и по ред, определени в уставите.

(4) Правото на отпуск по ал. 1, 2 и 3 възниква след полагането на военната клетва.

Чл. 254

(1) Кадровите военнослужещи имат право на:

1. платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни;

2. допълнителен платен годишен отпуск в размер на един ден за всяка прослужена година, но не повече от 20 работни дни.

(2) Кадровите военнослужещи в определени области и дейности имат право на допълнителен платен годишен отпуск при условия и по ред, утвърдени от министъра на отбраната. Този отпуск не се включва в размера на допълнителния отпуск по ал. 1.

(3) Кадровите военнослужещи имат право на допълнителен платен отпуск за кандидатстване и обучение във висши училища в размерите, определени в Кодекса на труда.

(4) Военнослужещите, освидетелствани като хронично болни, имат право на допълнителен платен отпуск до 10 дни годишно.

Чл. 255

(1) Командирите и началниците са длъжни да осигуряват ползването на годишния отпуск в съответната календарна година. Отлагането на годишния отпуск се допуска при служебна необходимост със съгласието на кадровия военнослужещ, но за не повече от 2 години.

(2) Забранява се компенсиране на отпуските с парично обезщетение освен при освобождаване от военна служба.

Чл. 256

(1) Обучаващите се във военните училища имат право на:

1. 30 календарни дни за срока, който им се зачита за наборна военна служба;

2. през останалия срок на обучение ползват отпуски в размерите, определени за кадрови военнослужещи, с изключение на отпуските по чл. 254, ал. 1, т. 2.

(2) Випускниците на военните академии и военните училища ползват полагаемия им се домашен отпуск след завършване на обучението.

Чл. 257

(1) Кадровите военнослужещи имат право на отпуск за временна неработоспособност в размер, определен или потвърден от органите на експертизата на работоспособността съгласно Кодекса за задължително обществено осигуряване.

(2) Военнослужещите на наборна военна служба имат право на отпуск по болест в размер, определен или потвърден от военномедицинските органи, но не повече от 3 месеца за целия срок на службата. След изтичане на този срок се взема решение за годността му за военна служба.

(3)

(4) По време на отпуска по ал. 1 кадровите военнослужещи не могат да бъдат освобождавани от военна служба освен при навършване на пределна възраст или поради осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер.

(5) По време на лечение във ведомствените лечебни заведения на Министерството на отбраната с изтичането на срока на наборната военна служба военнослужещите се уволняват, като лечението им продължава до възстановяване на работоспособността им или до установяване на инвалидност. Разходите за лечение са за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.

Чл. 258

(1) Военнослужещите имат право на допълнителен платен отпуск от 4 до 7 дни при:

1. встъпване в граждански брак;

2. тежко заболяване или смърт на съпруга (съпруг), дете, родител или други роднини по права линия, брат, сестра и родител на другия съпруг;

3. раждане на дете;

4. когато семейството му е пострадало от бедствия, аварии или други извънредни обстоятелства;

5. преместване в друго населено място.

(2) Военнослужещите на наборна военна служба ползват допълнителен домашен отпуск в случаите и в размерите по ал. 1 с изключение на т. 5.

Чл. 259

(1) На военнослужещите задължително се осигурява отпуск в случаите, когато:

1. са призовани в съд или в други органи като страна, свидетел, обществен обвинител, обществен защитник или вещо лице;

2. са кръводарители – за деня на прегледа и кръводаряването, както и два дни след него;

3. участват в заседания като общински съветници или като съдебни заседатели.

(2) Отпускът по ал. 1 не се включва в другите отпуски, определени в този закон.

Чл. 260

(1) Кадровите военнослужещи жени имат право на отпуск поради бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, за гледане на болно дете и на допълнителен отпуск за две и повече живи деца в размерите и при условията на Кодекса на труда.

(2) Кадровите военнослужещи мъже могат да ползват отпуск за гледане на дете при условията на ал. 1 при смърт или тежко заболяване на съпругата.

(3) В случаите, когато кадровият военнослужещ – жена, не ползва разрешения отпуск за отглеждане на малко дете или прекъсне неговото ползване, той получава освен възнаграждение и месечно парично обезщетение в размера, определен в Кодекса за задължително обществено осигуряване.

Чл. 261

За времето на ползване на платен годишен отпуск кадровите военнослужещи получават брутното си месечно възнаграждение.

Чл. 262

Времето за ползване на отпуските, разрешени по реда на този закон, се зачита за трудов стаж.

Чл. 263

(1) Кадровите военнослужещи имат право на неплатен отпуск до 30 дни в една година, който се разрешава от съответния командир или началник при важни лични или семейни нужди и ако интересите на службата позволяват това.

(2) Кадровите военнослужещи имат право и на неплатен отпуск до 6 месеца, който може да се ползва веднъж през целия срок на службата и се разрешава от министъра на отбраната при условие, че имат не по-малко от 10 години служба във въоръжените сили.

(3) През времето на неплатения отпуск военнослужещите запазват статута си, а времето на отпуска се зачита за трудов стаж.

(4) Неплатен отпуск може да се използва, след като вече е използван полагащият се платен отпуск.

Чл. 264

(1) Отпуските се ползват след писмено разрешение от съответния командир или началник.

(2) Отпуските по болест, за бременност и раждане на дете се ползват в размерите, определени или потвърдени от военномедицинските органи, по установения ред, след уведомяване на съответния командир или началник и отдаването им в заповед.

(3) Когато през време на ползването на платения годишен отпуск на военнослужещия бъде разрешен друг вид платен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително.

Чл. 265

Пътуването на кадровите военнослужещи и техните семейства при отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната веднъж в годината е за сметка на ведомството, в което служат.

Чл. 266

Редът за разрешаване и ползване на отпуск от военнослужещите, за неговото отлагане и прекъсване се определя с Правилника за кадровата военна служба и уставите на въоръжените сили.

Чл. 267

(1) На военнослужещите на наборна военна служба се осигурява дневна и междуседмична почивка в размери, определени в уставите.

(2) На кадровите военнослужещи в мирно време задължително в денонощието се осигурява една почивка през служебното им време.

(3) Кадровите военнослужещи ползват два почивни дни в седмицата. Когато не могат да ползват тези дни по служебни причини, те получават компенсация при условия и по ред, определени в Правилника за кадровата военна служба.

Чл. 268

(1) Празничните дни във въоръжените сили се обявяват със заповед на министъра на отбраната в съответствие с Кодекса на труда и другите нормативни актове.

(2) Министърът на отбраната могат да обявяват и други празнични дни.

Чл. 269

В Министерството на отбраната в Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната могат да работят граждански лица при условията и по реда, определени в този закон, в Закона за държавния служител и в Кодекса на труда.

Чл. 270

Длъжностите, които се заемат от граждански лица в Министерството на отбраната в Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, се определят в длъжностните разписания.

Чл. 271

(1) Гражданските лица, които заемат длъжности за държавни служители в Министерството на отбраната и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, се назначават при условията и по реда на Закона за държавния служител.

(2) Трудовите правоотношения с гражданските лица в Министерството на отбраната в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната възникват, изменят се и се прекратяват при условията и по реда на Кодекса на труда. Трудовите договори се сключват, изменят се и се прекратяват от министъра на отбраната, от ръководителите на юридическите лица към него или от упълномощени от тях длъжностни лица.

Чл. 272

(1) Военните служители и работниците не могат да осъществяват политическа дейност по месторабота.

(2) Военните служители и работниците не могат да изразяват политически възгледи в работно време и във военните поделения и обекти.

Чл. 273

Гражданските лица в Министерството на отбраната в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната не могат да изразяват публично отношение по въпроси, свързани с отбраната, които представляват класифицирана информация.

Чл. 274

(1) Гражданските лица в Министерството на отбраната в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната могат да създават и да членуват в синдикални организации.

(2) Лицата по ал. 1 нямат право на стачка.

Чл. 275

(1) Военните служители и работниците получават добавка за работа в Министерството на отбраната в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната. Това не се отнася за работниците, на които размерът на трудовите възнаграждения се определя според изработеното.

(2)

(3)

(4) Лицата по ал. 1 получават допълнително възнаграждение за продължителна работа в размери, определени от Министерския съвет.

(5) На военните служители и работниците се изплащат допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд по ред, определен от министъра на отбраната или, а за работниците във вредни условия на труд – съгласно трудовото законодателство.

(6) Военните служители и работниците получават порционни пари по условията на чл. 234, ал. 2.

Чл. 276

(1) На военните служители и работниците ежегодно се изплаща сума за облекло при условия и по ред, определени от министъра на отбраната или, която не се облага с данък.

(2) На военните служители и работниците се осигуряват безплатно храна, специално и работно облекло и друго вещево имущество във вид и по норми, установени от министъра на отбраната или.

Чл. 277

(отменен)

Здравното осигуряване на военните служители и работниците е за сметка на държавния бюджет.

Чл. 278

Гражданските лица, които работят в Министерството на отбраната в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, се ползват с правата по чл. 227, 228, 243, 244, 245 и чл. 247, ал. 3.

Чл. 279

Виновното неизпълнение на разпоредбите на този закон, уставите, правилниците и вътрешните актове за въоръжените сили и на заповедите и разпорежданията на командира или началника е нарушение на военната дисциплина.

Чл. 280

(1) Нарушителят на военната дисциплина се наказва с предвидените в този закон дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда.

(2) За едно и също нарушение на военната дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Чл. 281

Видовете нарушения на военната дисциплина са:

1. нарушаване на правилата за опазване на класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна;

2. нарушаване на правилата за подчинеността;

3. нарушаване на правилата за военната вежливост и отдаването на чест;

4. нарушаване на правилата на войсковия ред, както и на обществения ред в гарнизона;

5. злоупотреба със служебното положение;

6. кражба, присвояване или увреждане на имущество – държавна собственост, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;

7. превишаване на предоставената дисциплинарна власт;

8. неизпълнение на задължение по военната служба;

9. отказ от изпълнение на задължение по военната служба;

10. неточно или след заповядания срок изпълнение на задължение по военната служба;

11. самоволно отклонение от военна служба;

12. нарушаване на правилата на международното право;

13. нарушаване на задълженията или неспазване на ограниченията на правата на военнослужещите съгласно техния статут;

14. всяко друго нарушение, свързано с неизпълнение на правила, установени с наредби, правилници, инструкции и заповеди на министъра на отбраната или, както и със заповеди или разпореждания на командирите (началниците).

Чл. 282

За нарушения на военната дисциплина се налагат следните дисциплинарни наказания:

1. на кадровите военнослужещи:

2. на военнослужещите на наборна военна служба:

Чл. 283

(1) Дисциплинарното наказание уволнение се налага задължително в следните случаи:

1. при дисциплинарни нарушения, несъвместими с оставането на кадрова военна служба;

2. при нарушаване на разпоредбите на този закон за забрана за политическа дейност на военнослужещите и членство в политическа партия или организация, движение или коалиция с политически цели по време на кадровата военна служба;

3. при нарушаване на разпоредбите на чл. 197;

4. при осъждане за умишлено престъпление от общ характер.

(2) Дисциплинарно наказание „уволнение“ може да се налага и при други тежки нарушения на военната дисциплина,.

Чл. 284

(1) Дисциплинарните нарушения се установяват от преките началници на извършителите.

(2) Когато на кадровия военнослужещ се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, командирът на поделението или прекият началник е длъжен да назначи извършването на служебна проверка, която да събере необходимите факти и доказателства за извършеното нарушение, да изслуша нарушителя или да приеме писмените му обяснения. Материалите от служебната проверка се изпращат на наказващия орган.

(3) Извършването на служебна проверка по ал. 2 не е задължително, ако нарушението е констатирано с финансова ревизия, с вътрешноведомствена проверка или с влязла в сила осъдителна присъда.

(4) Когато началникът не е изслушал нарушителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“, без да разглежда спора по същество.

(5) Разпоредбите на ал. 3 не се прилагат, когато обясненията на кадровия военнослужещ не са били изслушани или не са били дадени по негова вина.

Чл. 285

При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на военнослужещия по време на изпълнение на воинските задължения.

Чл. 286

Дисциплинарните наказания на военнослужещите се налагат от длъжностните лица, определени в Правилника за кадровата военна служба и уставите.

Чл. 287

(1) Дисциплинарните наказания забележка и мъмрене се налагат в срок до 10 денонощия от установяване на нарушението.

(2) Другите дисциплинарни наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението.

(3) Сроковете по ал. 1 и 2 спират да текат, докато военнослужещият е в отпуск при временна неработоспособност.

(4) За дисциплинарни нарушения, които съставляват и престъпления или административни нарушения и са установени с влязла в сила присъда или с наказателно постановление, сроковете по ал. 2 започват да текат от датата на влизане в сила на присъдата или на наказателното постановление.

Чл. 288

(1) Дисциплинарните наказания се налагат с писмена заповед.

(2) Дисциплинарните наказания забележка и мъмрене се налагат устно.

Чл. 289

(1) Дисциплинарните наказания по чл. 282, т. 1, букви „е“ и „ж“, наложени на сержантите, а за Военноморските сили – старшините, и войниците, могат да се обжалват пред висшестоящ командир или началник, а на офицерите – пред министъра на отбраната.

(2) Наказанията по ал. 1 могат да се обжалват в срок 2 седмици от налагането им.

(3) Длъжностните лица се произнасят по жалбите в едномесечен срок.

(4) Решенията на длъжностните лица по ал. 3 са окончателни.

Чл. 290

(1) Командирът или началникът може да отстрани временно от служба кадрови военнослужещ, който се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните задължения, или след употреба на алкохол или друго силно упойващо средство.

(2) За времето на отстраняването кадровият военнослужещ не получава възнаграждение.

Чл. 291

(отменен)

(1) Военнослужещите, осъдени на лишаване от свобода до 2 години с влязла в сила присъда от военните или общите съдилища, изтърпяват наложените наказания във военноизправителни места.

(2) За времето, през което осъдените военнослужещи изтърпяват наказанието във военноизправителните места, получават една втора от брутното месечно възнаграждение.

(3) Изтърпяваното по този ред наказание, наложено от военните съдилища, не се вписва в бюлетините за съдимост.

(4) Редът за изтърпяване на наказанията във военноизправителните места се урежда със закон.

Чл. 292

Редът за налагане и изпълнение на дисциплинарните наказания се урежда в Правилника за кадровата военна служба и уставите.

Чл. 293

(1) Военнослужещите отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните задължения.

(2) За вреда, причинена умишлено или в резултат на престъпление или причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността се определя в съответствие с гражданските закони.

(3) Имуществената отговорност на военнослужещите се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната и наказателната отговорност за същото деяние.

(4) Военнослужещият не отговаря имуществено за вредата, която е възникнала в резултат на военна или друга, свързана с изпълнението на служебните задължения, рискова дейност.

(5) За изплатеното обезщетение за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, министерството или ведомството имат право на иск срещу виновно причинилите вредите военнослужещи при условията на ал. 1 или 2.

Чл. 294

(1) Военнослужещият отговаря за претърпяната вреда, но не и за пропуснатата полза.

(2) Размерът на вредата се определя към деня на настъпването ѝ, а ако това не може да се установи – към деня на откриването ѝ.

Чл. 295

(1) За вреди, причинени по непредпазливост, при или по повод изпълнение на служебните задължения, военнослужещият отговаря в размер на вредата, но не повече от 3 брутни месечни възнаграждения, изчислени към размера на възнаграждението, получено към датата на установяване на вредата.

(2) Имуществената отговорност по ал. 1 не може да се търси, когато от деня на причиняване на вредата са изтекли повече от 3 години.

Чл. 296

(1) Военнослужещ, на когото е възложено като служебно задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря:

1. в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на брутното месечно възнаграждение;

2. за липса – в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи – от деня на откриване на липсата.

(2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредата или са се възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото до дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда.

(3) Исковете по ал. 1, т. 2 се погасяват с изтичане на десетгодишна давност от деня на причиняването на вредата.

Чл. 297

Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят:

1. в случаите на ограничена имуществена отговорност – съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато то не може да бъде установено – пропорционално на заплатата за длъжност. Сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;

2. в случаите на пълна имуществена отговорност – солидарно.

Чл. 298

(1) В случаите на ограничена имуществена отговорност командирът или началникът, имащ права на орган на дознание, определя със заповед основанието и размера на отговорността на военнослужещия. Когато вредата е причинена от командир или началник, заповедта се издава от съответния висшестоящ командир или началник.

(2) Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от три години от причиняването ѝ, а когато вредата е причинена при изпълнение на ръководни функции или при извършване на отчетническа дейност – в тримесечен срок от откриването ѝ, но не по-късно от пет години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо. Заповедите могат да се обжалват пред военния съд.

(3) Дължимата сума се удържа от възнаграждението на военнослужещия в размери, посочени в Гражданския процесуален кодекс, въз основа на заповедта на командира или началника.

(4) Ограничената имуществена отговорност може да бъде осъществена и от органите на финансовия контрол, ако вредата е установена при ревизия или проверка от тези органи.

Чл. 299

(1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, като лицето може да внесе доброволно сумата преди съдебното производство.

(2) Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с десетгодишен давностен срок, който започва да тече от деня на причиняването на щетата. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган, от деня на връчването му на военнослужещия.

Чл. 300

(1) Кадровите военнослужещи, чиито договори са прекратени на основание чл. 128, т. 8, чл. 128а и 128в преди изтичането на предвидения в договора срок или на удължения срок на договора по чл. 124, дължат обезщетение, като възстановяват разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението.

(2) За срока, който се зачита за наборна военна служба, се дължат само разходите за обучение в съотношението, определено в Закона за висшето образование.

(3) За разходите по ал. 1 и 2, установени с извлечения от сметките, издадени от съответния компетентен орган, определен от министъра на отбраната, съдът издава изпълнителен лист.

Чл. 301

(1) За вреди, причинени на трети лица от военнослужещ при или по повод изпълнение на служебните задължения, които не са резултат на умисъл или извършено престъпление, военнослужещият не носи отговорност към увредения. В този случай държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди, които са му причинени, съобразно общото гражданско право.

(2) Отговорността на виновния военнослужещ към държавата за изплатеното от нея обезщетение по ал. 1 става при условията и по реда на чл. 293.

(3) В останалите случаи на причинени от военнослужещ вреди на трети лица се прилага общото гражданско право.

(4) Държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от военнослужещия на трети лица, без да има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея, когато военнослужещият е изпълнявал точно служебните си задължения.

Чл. 302

Държавата и военнослужещият не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени при осъществяване на бойни действия и при отбраната на страната в условията на режим „положение на война“.

Чл. 303

Ръководителите на държавните органи, на местната администрация, на организациите и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в този закон или с нормативните актове по прилагането му, се наказват с глоба в размер от 225 до 2250 лв..

Чл. 304

(отменен)

Ръководител на търговско дружество, ръководител на организация, търговци или граждани, които не изпълнят с предимство държавна поръчка за доставка или услуга за нуждите на въоръжените сили или отбраната на страната, се наказват с глоба в размер от 10 до 100 минимални работни заплати независимо от отговорността по гражданското законодателство.

Чл. 305

Длъжностното лице, което не изпълни задължение, възложено му с този закон, се наказва с глоба от 225 до 1875 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по друг закон.

Чл. 306

Длъжностното лице, което не изпълни заповед или задължително предписание на министъра на отбраната или другите органи по ръководство на отбраната, се наказва с глоба от 375 до 3750 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по друг закон.

Чл. 307

(1) Пълнолетен младеж, който не е бил повикан на наборна комисия и без уважителни причини не се яви в тримесечен срок във военното окръжие по местожителството си, се наказва с глоба от 375 до 750 лв..

(2) Наборник, навършил пълнолетие, който наруши установените в този закон задължения по военния отчет, се наказва с глоба от 375 до 750 лв..

(3) Наборник, навършил пълнолетие, който не се яви без уважителни причини на наборна комисия или на наборна военна служба, се наказва с глоба от 750 до 1125 лв..

Чл. 308

(1) Запасен, нарушил установените в този закон задължения по военния отчет, се наказва с глоба от 75 до 375 лв..

(2) Запасен, който без уважителни причини не се яви в срок на учебен сбор, се наказва с глоба от 375 до 750 лв..

Чл. 309

(1) Собственик на техника, който нарушава задълженията по военния отчет, се наказва с глоба от 750 до 3750 лв..

(2) Собственик на техника с мобилизационно назначение, който без уважителни причини не изпълни задължението си да я достави за учебен сбор в определения срок и на определеното място, се наказва с глоба от 1500 до 7500 лв..

Чл. 309а

Военнослужещ или гражданско лице от състава на Министерството на отбраната или на въоръжените сили, който не изпълни разпореждане на длъжностни лица от служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване“ на Министерството на отбраната, направено в изпълнение на функциите му, се наказва с глоба от 150 до 500 лв.

Чл. 310

(1) Нарушенията се установяват с актове на съответните длъжностни лица от органите на държавната и местната администрация и военните окръжия и от органите на служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване“.

(2) Наказателни постановления се издават от началника на служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване“ началниците на военни окръжия, на органите по отбранително-мобилизационната подготовка и от упълномощените от органите на местната администрация лица по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 311

Събраните суми от наложените глоби се използват за финансиране на дейности по отбраната и за въоръжените сили и за подпомагане на военнослужещи.

Чл. 312

Наборник, който не се яви след повикване по надлежния ред на наборна комисия, се довежда принудително от полицейските органи по нареждане на кмета на общината или началника на военното окръжие.

Чл. 313

За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, министърът на отбраната или упълномощени от него лица могат да налагат следните принудителни административни мерки:

1. дават задължителни предписания на държавните органи и органите на местната администрация и на ръководителите на организациите за съставянето на военновременните планове и за изпълнението на задачите по поддържането на мобилизационната им готовност;

2. спират със задължителни предписания изграждането и въвеждането в експлоатация на обекти и съоръжения на транспортната, енергийната, съобщителната и складовата система, както и в населените места и други стопански обекти в случаите, когато не са спазени специалните изисквания на отбраната;

3. спират със задължителни предписания от експлоатация транспортни средства, производствени обекти и други съоръжения в случаите, когато не са изпълнени специалните изисквания за поддържането им в мобилизационна готовност.

Чл. 314

Принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. Годността за военна служба се удостоверява с документ, издаден от компетентни военномедицински органи, при условия и по ред, определени от министъра на отбраната съгласувано с министъра на здравеопазването.

2. Отпускът по болест на военнослужещите на наборна военна служба включва отпуска при временна неработоспособност поради общо или професионално заболяване, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение като продължение на стационарното лечение в лечебно заведение.

3. „Техника с мобилизационно назначение“ е тази техника, за която собственикът ѝ е получил от военното окръжие мобилизационно назначение.

4. „Специализирани служби“ са: Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.

5. „Тежко материално положение“ по смисъла на този закон е това материално положение, в което се намират граждани, които не са в състояние сами или с помощта на лица, задължени по закон да се грижат за тях, да осигурят задоволяване на жизнените си нужди.

6. В „тежко семейно положение“ по смисъла на този закон се намира младеж, който:

7. „Годен за военна служба“ е такова състояние на физическото и психическото здраве, при което наборниците, военнослужещите и подлежащите на служба в мобилизационния резерв могат да изпълняват изискванията на военната служба.

8. „Негоден за военна служба“ е такова състояние на физическото и психическото здраве, при което наборниците, военнослужещите и подлежащите на служба в мобилизационния резерв не могат да изпълняват изискванията на военната служба.

9. „Ветеран от войните“ е лице, което като военнослужещ е взел непосредствено участие в бойни действия по време на война, водена от българската държава в защита на националните интереси и териториалната цялост на България.

10. „Починали или претърпели телесна повреда при изпълнение на службата“ – когато смъртта или телесната повреда са настъпили при действия или бездействия, които образуват съдържанието на военната служба или конкретно поставена задача.

11. „Починали или претърпели телесна повреда по повод изпълнение на службата“ – когато смъртта или телесната повреда са настъпили при действия или бездействия, които не са елемент от съдържанието на военната служба, но я предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с нея.

12. „Служебна тайна“ са факти, сведения и предмети от военен, икономически, научно-технически и друг характер, чието разгласяване накърнява интересите на съответното ведомство. Списъкът на фактите, сведенията и предметите, съставляващи служебна тайна, се определя с акт на министъра на отбраната.

13. „Войскова единица“ е всяко отделение, взвод, рота, батарея, батальон, дивизион, ескадрила, полк, бригада, база, дивизия или корпус от въоръжените сили.

14.

15. „Семейство“ са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак.

16. „Структури на подчинение на министъра на отбраната“ са: служба „Военна информация“, служба „Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване“, Военната академия „Г. С. Раковски“, Военномедицинската академия и изпълнителните агенции към министъра на отбраната.

§ 1а

Навсякъде в закона думите „министърът на транспорта“ и „председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения“ се заменят с „министъра на транспорта и съобщенията“.

§ 2

Обезщетенията по този закон се изчисляват към размера на брутното месечно възнаграждение, получавано през месеца, предхождащ датата на освобождаването, увреждането или смъртта на военнослужещия.

§ 3

(1) Офицерите и сержантите, а за Военноморските сили – старшините, заварени на действителна военна служба към момента на влизане на закона в сила, се считат за кадрови военнослужещи. С тях се сключват договори съгласно този закон, като министърът на отбраната или или упълномощените от тях лица не могат да откажат сключването на договор.

(2) Минималният срок на договора за кадрова военна служба с лицата по ал. 1 е три години, освен в случаите, когато преди този срок:

1. те навършват пределна възраст за кадрова военна служба по този закон;

2. изтича поето от тях задължение по отменения Закон за всеобщата военна служба в Република България.

§ 4

Разпоредбите на чл. 105 и чл. 107, т. 4 от закона се прилагат и в случаите, когато смъртта на военнослужещия на наборна военна служба е настъпила преди влизането на закона в сила.

§ 5

Сдружения, в които членуват или участват военнослужещи, в двумесечен срок от влизането на закона в сила са длъжни да се пререгистрират в съответствие с изискванията на този закон.

§ 6

До приемането на закони за военното разузнаване, за военното контраразузнаване и за военната полиция техните дейности се осъществяват в съответствие със заварените нормативни актове.

§ 7

В срок до 2 месеца от влизането на закона в сила военнослужещите подписват клетвен лист с текста на клетвата по този закон.

§ 8

(отменен)

Министърът на отбраната и ръководителите на другите ведомства съгласувано с министъра на отбраната в срок от 7 години от влизане на закона в сила привеждат в съответствие званията на военнослужещите с длъжностите, които заемат.

§ 9

В едногодишен срок от влизане на закона в сила актовете за създаване на военните академии и висшите военни училища се привеждат в съответствие с този закон и Закона за висшето образование.

§ 10

(1) Министерският съвет в шестмесечен срок от влизане на закона в сила да утвърди разделителен протокол между Министерството на отбраната и военните съдилища и военната прокуратура по предложение на министъра на отбраната, министъра на правосъдието и ръководителите на военните съдилища и военната прокуратура за уреждане на всички правоотношения, свързани с отделянето на бюджетите на военните съдилища и военната прокуратура от бюджета на Министерството на отбраната.

(2) Военните съдилища и военната прокуратура запазват цялото движимо и недвижимо имущество, ползвано от тях до влизане на закона в сила.

§ 11

Разходите за обучението на граждани, неизпълнили по тяхна вина задължението си да служат не по-малко от 10 години във ведомството, за нуждите на което са обучавани, се изчисляват на база действителните такива по издръжката им в годината на завършване (или преждевременното напускане) на висшето военно училище за целия период на обучение.

§ 12

До 3 месеца след влизането на закона в сила Министерският съвет да внесе в Народното събрание проектозакон за алтернативната служба.

§ 13

В съответствие с този закон Министерският съвет до 1 юли 1996 г. да внесе в Народното събрание проектозакони за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за пенсиите, Закона за Българската народна банка, Закона за задграничните паспорти и Закона за гражданското въздухоплаване.

§ 14

Този закон отменя следните нормативни актове:

1. Закона за всеобщата военна служба (обн., Изв., бр. 13 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 52 и 58 от 1959 г., бр. 51 от 1961 г., бр. 105 от 1962 г.; ДВ, бр. 103 от 1964 г., бр. 25 от 1966 г., бр. 63 от 1970 г., бр. 65 от 1972 г., бр. 18 от 1973 г., бр. 25 и 53 от 1974 г., бр. 27 от 1975 г., бр. 24 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 99 от 1981 г., бр. 5, 53 и 86 от 1984 г., бр. 12 от 1988 г., бр. 40 от 1989 г., бр. 67 от 1990 г., бр. 42 от 1991 г. и бр. 62 от 1993 г.).

2. Указ № 324 от 1963 г. за имуществената отговорност на военнослужещите (обн., ДВ, бр. 35 от 1963 г.; изм. и доп., бр. 88 от 1971 г., бр. 5 от 1987 г. и бр. 12 от 1988 г. и бр. 57 от 1991 г.).

3. Указ № 463 от 1950 г. за създаване на жилищен фонд към Министерството на народната отбрана (обн., ДВ, бр. 214 от 1950 г.; изм. и доп., Изв., бр. 84 от 1957 г., бр. 95 от 1961 г.; ДВ, бр. 51 от 1964 г., бр. 7 от 1967 г., бр. 57 от 1972 г., бр. 45 от 1979 г. и бр. 12 от 1988 г.).

4. Указ № 613 от 1965 г. за уреждане някои права на завършилите военноучебни заведения и школи у нас, в Съветския съюз и в другите социалистически страни (обн., ДВ, бр. 69 от 1965 г.; изм. и доп., бр. 73 от 1971 г., бр. 47 от 1975 г., бр. 71 от 1976 г., бр. 3 от 1981 г., бр. 9 от 1983 г. и бр. 12 от 1988 г.).

§ 15

(1) Законът влиза в сила два месеца след обнародването му.

(2) Разпоредбите на чл. 224, ал. 2 влизат в сила от 1 януари 1997 г.

(3) Размерите на заплатите за звание и длъжност на военнослужещите за 1996 г. се определят при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

§ 16

Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.