Чл. 1
Този закон урежда създаването, функциите и дейността на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (наричан по-нататък „фонда“), условията, при които се пораждат задължения за изплащане на суми от фонда, и реда за изплащане на влоговете до гарантирания размер.
Чл. 2 Обхват на закона
(1) Този закон се прилага за всички банки, които са получили по установения в закона ред разрешение да приемат влогове.
(2) Този закон се прилага и за клоновете на чуждестранни банки в страната, при условие че в държавата по седалището на банката няма действаща система за гарантиране на влоговете или такава система съществува, но предвижда по-малък размер на защита на влоговете от предвидения в този закон, както и ако тя не обхваща клоновете на банката в чужбина.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 са длъжни да правят парични вноски във фонда по реда, определен в този закон.
Чл. 3 Гарантирани влогове
Гарантират се влоговете в левове и в чуждестранна валута.
Чл. 4 Размери на гаранцията
(1) Фондът гарантира изплащането на суми по влоговете на един вложител в една банка независимо от броя и размера им, както следва:
1. за сума до 2 милиона лева – 95 на сто;
2. за горницата над 2 милиона лева – 80 на сто, но не повече от 5 милиона лева.
(2) В посочените суми се включват и начислените лихви към датата на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1.
(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага спрямо лица, придобили права по влог в резултат на извършени разпоредителни действия с влога след вземане на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1.
Чл. 5 Изключения
(1) Не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на:
1. лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители;
2. лицата, притежаващи акции, които им осигуряват повече от 5 на сто от гласовете в общото събрание на акционерите на банката;
3. членовете на управителния и надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на банката, на прокуристите и на членовете на органите ѝ за вътрешен контрол;
4. физическите лица, които са съдружници в специализираните одиторски предприятия, избрани или назначени по установения в закона ред да заверят годишния счетоводен отчет на банката;
5. съпрузите и роднините по права и по съребрена линия до втора степен включително на лицата по т. 2, 3 и 4;
6. банките, когато са направени от тяхно име и за тяхна сметка;
7. небанковите финансови институции по смисъла на чл. 1, ал. 5 от Закона за банките;
8. застрахователите;
9. пенсионните и осигурителните фондове;
10. инвестиционните посредници, когато са направени от тяхно име и за тяхна сметка;
11. инвестиционните дружества и на приватизационните фондове;
12. държавата и на държавните институции;
13. общините.
(2) Обстоятелствата, обуславящи изключенията по ал. 1, се установяват към датата на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1.
Чл. 6 Установяване размера на влоговете
(1) Общият размер на задължението на банката към един вложител се определя, като влоговете му, включително начислените върху тях лихви към датата на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1, се събират.
(2) В случаите, когато вложителят има задължения към банката, от размера на гаранцията, определена по реда на чл. 4, ал. 1 и 2, се приспада размерът на задълженията.
(3) При съвместен влог частта на всяко лице се взема предвид при установяване общия размер на влоговете му в банката. Ако в договора за влог не е указано друго, приема се, че частите на вложителите са равни.
(4) При договор за влог в полза на трето лице право да получи плащане от фонда има лицето, в чиято полза е направен влогът (бенефициентът), освен ако договорът предвижда друго. При повече от един бенефициент се прилагат правилата за съвместния влог.
(5) При преобразуване на две или повече банки чрез сливане или вливане влоговете в тези банки преди преобразуването се изчисляват за целите на покритието по гаранцията за всяка банка поотделно до изтичането на 6-месечния срок по чл. 263, ал. 1 от Търговския закон.
Чл. 7 Създаване и статут на фонда
(1) Създава се Фонд за гарантиране на влоговете в банките.
(2) Фондът е юридическо лице със седалище София.
(3) Фондът се освобождава от заплащането на държавни и местни данъци и такси.
(4) Сметната палата упражнява контрол върху дейността на фонда.
(5) Фондът се преобразува, прекратява и ликвидира със закон.
(6) При ликвидация на фонда след изплащането на задълженията му остатъкът от неговото имущество се разпределя между банките пропорционално на вноските, платени от тях, с изключение на тези банки, чиито задължения към вложителите са изплатени от фонда.
Чл. 8 Основни функции на фонда
Фондът при условията и по реда на този закон:
1. определя и събира годишните премийни и встъпителните вноски от банките;
2. инвестира активите си съгласно чл. 22, ал. 2;
3. изплаща гарантираните размери на влоговете. Управление на фонда.
Чл. 9 Представителство
(1) Фондът се управлява от управителен съвет.
(2) Управителният съвет се състои от петима членове – физически лица, които се определят, както следва:
1. председателят на управителния съвет – от Министерския съвет;
2. заместник-председателят – от управителния съвет на Българската народна банка;
3. един член – от представителната организация на търговските банки;
4. двама членове – съвместно от председателя и заместник-председателя на управителния съвет;
(3) Членовете на управителния съвет трябва да имат висше икономическо или юридическо образование и професионален опит в продължение на не по-малко от 5 години в една от следните области:
1. банково дело;
2. търговия с ценни книжа;
3. счетоводство;
4. финанси.
(4) Мандатът на управителния съвет е 4 години. Членовете на управителния съвет могат да бъдат преизбирани без ограничение.
(5) Управителният съвет на фонда заседава най-малко веднъж на 3 месеца. Решенията на управителния съвет на фонда се вземат с мнозинство от всички негови членове.
(6) За решенията на управителния съвет се водят протоколи, които се подписват от всички присъстващи членове.
(7) Управителният съвет приема правилник за организацията на работата си.
(8) Председателят на управителния съвет представлява фонда в страната и в чужбина.
(9) Председателят на управителния съвет назначава административен персонал на фонда, чиито структура, щат, права, задължения и възнаграждения се определят с правилника по ал. 7.
(10) управителният съвет може да привлича отделни специалисти и да създава комисии, които да подпомагат осъществяването на неговите функции.
Чл. 10 Несъвместимост
(1) Не могат да бъдат членове на управителния съвет на фонда:
1. лица, които са били членове на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
2. лица, които през последните 5 години, предхождащи датата на решението за обявяване на банка в несъстоятелност, са били членове на неин управителен или контролен орган;
3. лица, които са съпрузи или роднини по права или по съребрена линия до втора степен включително на друг член на управителния съвет на фонда;
4. лица, които са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
5. лица, които са лишени от правото да заемат материално-отговорна длъжност.
(2) Председателят на управителния съвет не може да извършва друга платена дейност.
(3) Членовете на управителния съвет не могат да работят за банки и за небанкови финансови институции по смисъла на чл. 1, ал. 5 от Закона за банките.
Чл. 11 Прекратяване на мандата на член на управителния съвет
Мандатът на член на управителния съвет се прекратява предсрочно, когато се установи, че:
1. по отношение на него е налице обстоятелство, посочено в чл. 10;
2. е във фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си в продължение на повече от 6 месеца;
3. е извършил съществено нарушение на служебните си задължения;
4. с дейността си уврежда интересите на фонда;
5. не участва без основателна причина в три или повече последователни заседания на управителния съвет.
Чл. 12 Правомощия на управителния съвет
(1) Управителният съвет:
1. определя и събира съобразно правилата, установени в този закон, встъпителните и годишните премийни вноски от банките;
2. инвестира средствата на фонда при спазване на изискванията за сигурност и за постоянна ликвидност;
3. организира изплащането на гарантираните размери на влогове при условията и по реда на този закон;
4. приема годишен отчет за дейността на фонда и го представя на Министерския съвет, на Българската народна банка и на Сметната палата;
5. ежегодно приема и обнародва в „Държавен вестник“ до 31 март годишен счетоводен отчет за предходната година;
6. приема годишен бюджет за административните разходи на фонда и отчет за изпълнението му и го представя на Сметната палата;
7. разработва проекти на наредби по прилагането на този закон и ги представя на Българската народна банка за обсъждане и приемане.
(2) По искане на управителния съвет на фонда подуправителят, ръководещ управление „Банков надзор“ на Българската народна банка, изисква от търговските банки всички документи, които са необходими за формиране на обективна преценка относно съществуването и състоянието на вземанията по гарантирани влогове. В тези случаи ограниченията по чл. 52 от Закона за банките относно банковата тайна не се прилагат.
(3) По искане на управителния съвет на фонда подуправителят, ръководещ управление „Банков надзор“ на Българската народна банка, извършва целеви проверки на банки и представя на фонда резултатите от тях.
(4) Управителният съвет може да публикува информация за дейността на фонда, която не съдържа данни, представляващи банкова и търговска тайна. Разкриване на конфликт на интереси.
Чл. 13 Доверителност
(1) Всеки член на управителния съвет, както и всеки служител от административния персонал на фонда е длъжен да разкрие писмено пред управителния съвет всеки търговски, финансов или друг делови интерес, който засяга интересите на фонда.
(2) Лицата по ал.1 са длъжни при изпълнението на своите задължения да поставят интересите на фонда над своите собствени интереси.
Чл. 14 Източници за набиране на средствата на фонда
(1) Източници за набиране на средствата на фонда са:
1. първоначалните (встъпителните) вноски от банките;
2. годишните премийни вноски от банките;
3. доходите от инвестиране на набраните във фонда средства;
4. получените от фонда суми от имуществото на банката в случаите на суброгация;
5. други източници (заеми, дарения, чуждестранна помощ и други).
(2) Българската народна банка е депозитар на средствата на фонда.
Чл. 15 Встъпителни вноски на банките
(1) Встъпителната вноска се внася от всяка банка еднократно в срок до 30 дни от датата на вписването ѝ в търговския регистър и е в размер 1 на сто от регистрирания ѝ капитал, но не по-малко от 100 милиона лева.
(2) Встъпителната вноска на клон на чуждестранна банка е в размер 1 на сто от минимално изискуемия капитал за банка, но не по-малко от 100 милиона лева, като се внася в срока по ал. 1.
(3) При неплащане в установения срок на встъпителната вноска, фондът начислява за срока на забавата лихва върху дължимата сума в размер на законната лихва.
(4) Направените от банките встъпителни вноски се отчитат като счетоводни разходи.
Чл. 16 Годишна премийна вноска и влогова база
(1) Всяка банка прави годишна премийна вноска във фонда в левове в размер 0,5 на сто от общия размер на влоговата база, определена към 31 декември на предходната година.
(2) Влоговата база включва всички влогове, привлечени от банката, с изключение на влоговете по чл. 5, ал. 1, т. 6 – 13.
(3) Размерът на вноската спрямо влоговете в чуждестранна валута на банката се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането.
(4) Размерът на дължимата премийна вноска от новолицензирана през съответната година банка се изчислява пропорционално на времето от вписването ѝ в търговския регистър до края на годината, като дните на годината се броят за 360.
(5) Банките, включително клоновете на чуждестранните банки, превеждат дължимата премийна вноска в срок до 31 март следващата година.
(6) При неплащане на вноската в определения срок се прилага разпоредбата на чл. 15, ал. 3.
(7) Годишните премийни вноски на банките се отчитат като счетоводни разходи.
Чл. 17 Невъзстановяемост на вноските
Направените от банките вноски не подлежат на възстановяване, включително и при прекратяване на банката, освен ако в този закон е предвидено друго.
Чл. 18 Покриване на недостига от средства по фонда
(1) Ако средствата на фонда не са достатъчни за покриване на задълженията му по този закон, по решение на управителния съвет недостигът се покрива в следната последователност:
1. задължаване на банките да преведат авансово годишни премийни вноски, като за база се взема последният ден на предходния месец;
2. увеличаване на годишната премийна вноска;
3. ползване на заеми.
(2) Изплатената авансово сума по ал. 1, т. 1 се приспада от дължимата от банката годишна премийна вноска за следващата година, като надвнесеното подлежи на връщане в срока по чл. 16, ал. 5.
(3) Максималният размер на увеличената премийна вноска по ал. 1, т. 2 не може да надхвърля 1,5 на сто от влоговата база, определена съгласно чл. 16, ал. 2.
(4) При недостиг на средства след прилагане на ал. 1, т. 1 и 2 фондът може да ползва заеми:
1. при условията и по реда, предвидени в наредбата за работа на фонда;
2. от държавния бюджет след съответно решение на Народното събрание.
Чл. 19 Последици от неплащането на годишните премийни вноски
В случай че банка в срок 3 месеца не плати изискуема вноска, управителният съвет на фонда уведомява Българската народна банка за предприемане на мярката по чл. 21, ал. 2 от Закона за банките.
Чл. 20 Намаляване на задължението за плащане на премийни вноски
(1) Когато натрупаните средства във фонда надхвърлят 5 на сто от общия размер на влоговата база в банките, управителният съвет може да вземе решение годишните премийни вноски да се плащат в намален размер.
(2) Плащането на годишни премийни вноски в пълен размер се възобновява, когато средствата във фонда спаднат под посочения в ал. 1 размер.
(3) Решението за плащане на годишни премийни вноски в намален размер в случаите по ал. 1 не се прилага спрямо банка, за която през последните 12 месеца са приложени надзорни мерки по чл. 65, ал. 2 от Закона за банките.
Чл. 21 Събиране на информация от фонда
(1) Българската народна банка предоставя при поискване на управителния съвет на фонда цялата притежавана от нея информация относно размера на влоговете в банките, необходима за изчисляване на дължимите от банките вноски, както и пълна информация на текуща база относно финансовото състояние на банките, с оглед оценка на риска за влизане в действие на системата за гарантиране на влоговете.
(2) Управителният съвет може да използва получените от него данни само за изпълнение на възложените му функции.
(3) Членовете на управителния съвет и другите лица, работещи за фонда, не могат да разгласяват лично или чрез другите информация, станала им известна по служба, когато тази информация представлява банкова, търговска или друга защитена от закона тайна.
Чл. 22 Използване на средствата на фонда
(1) Средствата на фонда могат да се използват само за изплащане на суми по влогове до гарантираните размери в предвидените с този закон случаи, на главницата и лихвите по взетите от фонда заеми, в случаите по чл. 18, ал. 4, както и за издръжка на дейността на фонда.
(2) Средствата на фонда се инвестират във:
1. ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата;
2. краткосрочни депозити в търговски банки, утвърдени за първични дилъри на държавни ценни книжа;
3. депозити в Българската народна банка.
Чл. 23 Условия и ред за плащане на суми по гарантираните влогове
(1) Фондът изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери, когато Българската народна банка е отнела издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка.
(2) Фондът изплаща гарантираните размери на влоговете чрез търговска банка, определена от управителния съвет.
(3) В срок до 15 дни от датата на решението на Българската народна банка по ал. 1 назначеният квестор, ликвидатор или синдик е длъжен да представи на управителния съвет на фонда писмена информация за влоговете в банката.
(4) В срок до 15 дни от получаването на информацията по ал. 3 управителният съвет на фонда е длъжен да оповести в най-малко 2 централни ежедневника деня, от който вложителите на банката могат да получават плащания от фонда, както и банката, чрез която ще се извършват тези плащания.
(5) Изплащането на суми от фонда започва не по-късно от 45 дни от датата на решението на Българската народна банка по ал. 1.
(6) При влог в чуждестранна валута на вложителя се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на влога по курса на Българската народна банка в началния ден на изплащане на гаранцията по влоговете.
(7) С размера на изплатените суми се намалява размерът на задълженията на съответната банка към вложителите.
(8) Управителният съвет на фонда уведомява периодично ликвидатора или синдика за размера на платените на всеки вложител суми.
(9) За вземанията си над полученото от фонда вложителите се удовлетворяват от имуществото на банката в съответствие с действащото законодателство.
(10) Българската народна банка издава наредба за прилагането на този член.
Чл. 24 Суброгация
(1) От датата на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1 фондът встъпва в правата на вложителите към банката до размера на гарантираните суми.
(2) Фондът не дължи лихви по гарантираните суми.
Чл. 25 Ограничение на рекламите
Банките, обхванати от системата за гарантиране на влоговете, не могат да рекламират гарантиране на влоговете в размери над установените в този закон.
Допълнителна разпоредба
§ 1
По смисъла на този закон:
1. „Влог“ са парични средства по банкова сметка независимо от нейния вид, открита на името на едно или повече лица, или кредитни салда, произтичащи от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, които парични средства или кредитни салда банката е длъжна да плати обратно на вложителя съгласно приложимите законови и договорни условия.
2. „Съвместен влог“ е влог, чиито титуляри са две или повече лица или за изплащането на който могат да претендират повече от едно лице.
3. „Вложител“ е лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка или кредитните салда, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2
(1) Този закон отменя Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 46 от 1996 г.; изм., бр. 90 от 1996 г.).
(2) Режимът по Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, се запазва за влоговете и сметките в банки, които са обявени в несъстоятелност до влизането в сила на този закон, както и за функционирането на специалния фонд за държавна защита на влогове и сметки и обслужването на гаранционните държавни ценни книжа. Гаранционните ценни книжа могат да се обслужват и от републиканския бюджет.
§ 3
В чл. 39, ал. 1 от Закона за Българската народна банка (ДВ, бр. 46 от 1997 г.) след думите „други ведомства“ се добавя „от Фонда за гарантиране на влоговете в банките“.
§ 4
(1) При поставянето под особен надзор или при поискване откриване на производство по несъстоятелност на банка управителният съвет на Българската народна банка налага обезпечителни мерки и запор по установения от закона ред върху имуществото на членовете на надзорния и управителния съвет, съответно на съвета на директорите, както и на прокуристите.
(2) След влизане в сила на решението на съда за обявяване на банката в несъстоятелност наложените обезпечителни мерки по ал. 1 се считат за наложени от синдика и не могат да се вдигат и изменят от управителния съвет на Българската народна банка.
(3) Лицата, които имат правомощията да управляват и представляват банката, съответно синдикът, предявяват искове срещу лицата по ал. 1.
§ 5
(1) Средствата, набрани по реда на Наредба № 1 от 1995 г. за гарантиране на влоговете в банките, приета с Решение № 396 на Управителния съвет на Българската народна банка (обн., ДВ, бр. 6 от 1996 г.; изм., бр. 21 и 37 от 1996 г.), преминават към създадения с този закон Фонд за гарантиране на влоговете в банките.
(2) Встъпителните вноски, направени по реда на наредбата по ал. 1, са встъпителни вноски по смисъла на чл. 15 от този закон.
§ 6
Изпълнението на този закон се възлага на Българската народна банка. конци, външно- и вътрешнотърговска дейност, транспортна дейност в страната и в чужбина, представителство, посредничество и агентство на български и чуждестранни фирми и всякаква друга дейност, незабранена със закон“; освобождава като членове на съвета на директорите Христо Иванов Христов, Иван Славов Славчев и Димитър Асенов Харизанов; вписа новите членове на съвета на директорите Анна Иванова Павлова, Иван Стефанов Додуров и Владислав Величков Гъндев, който като изпълнителен директор ще управлява и представлява дружеството. Шуменският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под № 58 от 31.I.1996 г. по ф.д. № 58/96 еднолично дружество с ограничена отговорност „Павидера“ – ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Нови пазар, ул. Оборище 18, и с предмет на дейност: покупка на стоки с цел препродажба в първоначален, преработен и обработен вид, комисионна, специционна, складова, лизингова дейност, търговско представителство, посредничество и агентство на местни и чуждестранни фирми и лица, превозна, хотелиерска, туристическа, рекламна, информационна, програмна, импресарска дейност и всякакви услуги, незабранени със закон, покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, външнотърговска дейност, внос, износ, бартер, реекспорт и други специфични външнотърговски операции, валутни сделки (след съответно разрешение). Дружеството е с капитал 50 000 лв. и се управлява и представлява от Павлин Юлиянов Петров. 93469