Глава 1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1
Този закон урежда условията за придобиване правото на семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца, формите и реда за тяхното предоставяне.
Чл. 2
(1) Семейните помощи по този закон са:
1. еднократна парична помощ при бременност;
2. еднократна парична помощ при раждане на дете;
3. еднократна парична помощ за отглеждане на близнаци до навършване на една година;
4. еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от мaйка студентка, учаща в редовна форма на обучение;
6. месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст;
7. месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година;
5.
8. целеви помощи за ученици.
9. целева помощ за безплатно пътуване с железопътния и автобусния транспорт в страната за многодетни майки.
10. месечна добавка за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст.
(2) Помощите по ал. 1, т. 6 - 8 могат да се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.
Чл. 3
Право на семейни помощи за деца имат:
1. бременните жени - български граждани;
2. семействата на българските граждани – за децата, които отглеждат в страната;
3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин – за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната;
4. семействата на роднини, близки или приемни семейства – за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Чл. 4
Право на семейни помощи по чл. 2, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 имат семействата и бременните жени със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година но не по-малък от предходната година, освен в случаите по чл. 7, ал. 2.
Чл. 5
Семейните помощи за деца по този закон се финансират със средства от републиканския бюджет.
Чл. 5а
(1) Бременните жени, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, имат право на еднократна помощ при бременност в размер, определен ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година, когато нямат право на обезщетение за бременност и раждане по реда на Кодекса за социално осигуряване и живеят постоянно в страната.
(2) Когато бременната жена е осигурена за общо заболяване и майчинство, но не получава обезщетение за бременност и раждане, поради това че няма необходимия осигурителен стаж по чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване, еднократната помощ се изплаща в размер, определен пропорционално на броя на дните от началото на отпуска за бременност и раждане до придобиването на необходимия осигурителен стаж по чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване, но за не повече от 45 дни.
(3) Еднократната помощ при бременност се изплаща за периода от 45 дни преди определения термин за раждане.
Глава 2. СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ПРИ бременност РАЖДАНЕ И ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЦА
Чл. 6
(1) Майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца.
(2) Размерът на помощта по ал. 1 се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, който не е по-малък от предходната година и се диференцира според поредността на децата, родени от майката.
(3) При раждане на близнаци, един от които е второ дете на майката, помощта се изплаща за всяко дете близнак в размера за второ дете.
(4) При определяне поредността на децата се вземат предвид само родените от майката деца, които са живи в момента на раждането.
(5) Помощта по ал. 1 се изплаща на майката, а при невъзможност да я получи – на друг законен представител на детето.
(6) Ако до навършване на 2-годишна възраст на детето се установят трайни увреждания 50 и над 50 на сто, на майката се изплаща допълнителна еднократна помощ в размер, определен ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година
Чл. 6а
(1) Майката (осиновителката) има право на еднократна парична помощ за отглеждане на близнаци до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато децата не са настанени за отглеждане в специализирана институция за деца.
(2) Размерът на помощта по ал. 1 се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година и се изплаща за всяко дете близнак.
(3) Помощта по aл. 1 се изплаща на майката (осиновителката), а при невъзможност да я получи - на друг законен представител на детето.
(4) При условията на ал. 1 еднократна парична помощ за отглеждане на близнаци до навършване на една година се предоставя и на самотния баща (осиновител).
(5) При условията на ал. 1 еднократна парична помощ за отглеждане на близнаци до навършване на една година се предоставя и на семействата на роднини, близки или приемни семейства - за близнаци, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Чл. 7
(1) Месечните помощи за дете до навършване на 18 години се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на семействата, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, при условие, че детето:
1. не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца;
2. до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;
3. живее постоянно в страната.
(2) При условията на ал. 1, т. 1 – 3 месечната помощ за деца, настанени за отглеждане в семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда от чл. 26 от Закона за закрила на детето, се предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции независимо от дохода на семейството.
(3) Месечната помощ по ал. 2 се предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции и след 18-годишна възраст до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, ако настанените продължават да живеят в семейството.
(4) Размерът на помощта по ал. 1 се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
(5)
(6)
(7) При условията на ал. 1, т. 1 и 3, ал. 2 и 3 след навършване на 18-годишна възраст месечните помощи се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции, ако лицето продължава да учи и редовно посещава училище, до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст.
(8) При условията на ал. 1, т. 1 и 3 месечната помощ за дете с трайно увреждане, установено от компетентните здравни органи, се предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции независимо от дохода на семейството в двоен размер на помощта, определена по реда на ал. 4.
Чл. 8
(1) Месечни помощи за отглеждане на дете до една година в размер, определен със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на майката (осиновителката), чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, при условие, че:
1. майката (осиновителката) не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване;
2. детето не е настанено за отглеждане в специализирана институция за деца на пълна държавна издръжка;
3. детето живее постоянно в страната.
(2) При условията на ал.1 месечна помощ за отглеждане на дете се предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции и на самотния баща-осиновител.
(3) При условията на ал.1, т. 1 – 3 месечните помощи за отглеждане на дете с трайни увреждания се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции до навършване на 2-годишна възраст на детето, независимо от дохода на семейството.
(4)
(5) Когато майката (осиновителката) е осигурена за общо заболяване и майчинство, но не получава обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, поради това че няма необходимия осигурителен стаж по чл. 48а и чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване, тя има право на месечна помощ за отглеждане на дете при условията и по реда на този закон за времето до придобиване на необходимия осигурителен стаж.
(6) Когато майката (осиновителката) придобие право на обезщетение по чл. 48а и чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване преди изтичането на съответния календарен месец, помощта по ал. 5 за този месец се предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции в размер, определен пропорционално на броя на дните от началото на месеца до датата на придобиване на необходимия осигурителен стаж.
(7) При условията на ал. 1 - 6 месечната помощ за отглеждане на дете се предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции и на семействата на роднини и близки и приемни семейства за деца, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, независимо от дохода на семейството.
(8) Помощта по ал. 7 се предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции, при условие че никой от членовете на семейството, при което е настанено детето, не получава обезщетение по реда на чл. 53, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Чл. 8а
(отменен)
(1) Месечни помощи за отглеждане на близнаци до две години в размер, определен със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година, се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на майката (осиновителката) на близнаци, която има право да получава обезщетение за отглеждане на дете по реда на чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, независимо от доходите на семейството.
(2) Месечните помощи по ал. 1 се предоставят на майката от момента на придобиване правото на обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване до навършване на 2-годишна възраст на детето и се диференцират съобразно броя на близнаците, родени от майката.
(3) При условията на ал. 1 и 2 месечната помощ за отглеждане на дете се предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции и на самотния баща (осиновител).
(4) При условията на ал. 1 и 2 месечната помощ за отглеждане на дете се предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции и на семействата на роднини и близки и приемни семейства за деца, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Чл. 8б
(отменен)
Месечни помощи в размер 50 на сто от размера на месечните помощи, предоставяни по реда на чл. 8а, ал. 1, се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на майката (осиновителката) на близнаци, която има право да получава обезщетение за отглеждане на дете по реда на чл. 54, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване. Разпоредбите на чл. 8а, ал. 2 - 4 се прилагат съответно.
Чл. 8в
(1) Майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца.
(2) Размерът на помощта по ал. 1 се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година.
(3) Помощта по ал. 1 се изплаща на майката (осиновителката), а при невъзможност да я получи - на друг законен представител на детето.
(4) При условията на ал. 1 еднократна помощ за отглеждане на дете се предоставя в пари и на самотния баща (осиновител).
Чл. 8г
(1) Многодетните майки имат право на безплатно пътуване веднъж в годината - отиване и връщане, с железопътния и автобусния транспорт в страната.
(2) Условията и редът за ползване на правото по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.
(3) Редът за предоставяне и разходване на средствата за безплатния железопътен транспорт се определя с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 8д
(1) Право на месечна добавка за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, имат:
1. родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания;
2. семейства на роднини или близки и приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
(2) Размерът на месечната добавка по ал. 1 се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, но не може да бъде по-малък от предходната година.
(3) Правоимащите по ал. 1 получават месечната добавка по постоянния си адрес от дирекциите „Социално подпомагане“ на Агенцията за социално подпомагане.
(4) Ако децата са настанени на пълна държавна или общинска издръжка в лечебни заведения, както и в специализирани институции и социални услуги – резидентен тип, за срок, по-дълъг от един месец, правоимащите не получават месечна добавка по ал. 1 за периода на престоя им в тях.
Чл. 9
(1) Помощите по чл. 7 и 8 се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции през месеца, следващ месеца, за който се дължат на майката (осиновителя/осиновителката).
(2) С изричното писмено съгласие на майката помощите по ал. 1 могат да се получават от бащата.
(3) При невъзможност на майката (осиновителя/осиновителката) да получава помощите, те се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на законния представител или попечител на детето.
(4) Месечните помощи за деца с разведени родители се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.
(5) Месечните помощи по чл. 7 и чл. 8 за деца, настанени за отглеждане в семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на лицата, при които е настанено детето.
Чл. 10
(1) Семейните помощи за деца се отпускат от дирекция „Социално подпомагане“ въз основа на молба-декларация по образец за всяка отделна помощ, утвърден от министъра на труда и социалната политика. Образците се обнародват в „Държавен вестник“.
(2) Помощите по чл. 2, ал. 1, т. 6 - 8 могат да се предоставят изцяло или частично под формата на социални инвестиции с цел осигуряване на равни възможности за децата при тяхното отглеждане, възпитание, обучение, образование, опазване на здравето, развитие и социализация в случаите, когато:
1. родителите не полагат грижи към децата си;
2. семейната помощ не се използва по предназначение.
(3) След изтичане на 12 месеца от отпускането на месечните помощи по чл. 7 и 8 се подава нова молба-декларация.
(4) Семейните помощи за деца се отпускат с заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице.
(5) Отказът за отпускане на семейна помощ за деца се мотивира. Заповедта за отказ се съобщава писмено на лицето, подало молбата, в 7-дневен срок от издаването й.
(6) За неуредените с този закон въпроси, свързани с издаването, оспорването и изпълнението на административните актове, се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
(7)
(8) Редът за отпускане и предоставяне в пари и/или под формата на социални инвестиции на семейните помощи се урежда с правилника за прилагане на този закон.
Чл. 10а
(1) На семействата, чиито деца са записани в първи клас на държавно или общинско училище, се отпуска еднократна целева помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година.
(2) Помощта по ал. 1 се отпуска, при условие че доходът на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4.
(3) Целевите помощи за учениците могат да се отпускат и като социална инвестиция по преценка на дирекциите “Социално подпомагане” със съдействието на училищните ръководства.
(4) При условията на ал. 1 - 3 еднократната целева помощ се предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции и на семействата на роднини и близки и приемни семейства за деца, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, независимо от дохода на семейството.
(5) Размерът на еднократната целева помощ се определя ежегодно с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика за съответната година.
(6) Помощта се възстановява, ако детето не постъпи в училище.
Чл. 10б
Семейства, на които детето (децата) не може да бъде записано в общинска детска градина, имат право на помощ в размер на 100 лв. месечно за всяко дете на възраст от 3 до 6 години. Помощите са за сметка на републиканския бюджет. Министърът на финансите издава наредба за реда за получаване и изразходване на помощите.
Чл. 11
Органите на Националната агенция за приходите, Агенцията за държавна финансова инспекция и другите държавни органи са длъжни да представят при поискване информация на дирекциите „Социално подпомагане“ за доходите на лицата в 14-дневен срок.
Чл. 12
Вземанията по този закон се погасяват в срок, както следва:
1. три години – за еднократните помощи при раждане на дете, считано от края на месеца, през който е родено детето;
2. три месеца – за месечните помощи за деца до 18-годишна възраст, считано от края на месеца, за който се отнасят;
3. три месеца – за месечните помощи за отглеждане на дете до 1 година, считано от края на месеца, за който се отнасят.
4.
5. три месеца - за еднократната помощ при бременност, считано от определения термин за раждане;
6. шест месеца - за еднократните помощи за отглеждане на близнаци до навършване на една година, считано от края на месеца, през който децата са родени, осиновени или настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
7. шест месеца - за еднократната помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение, считано от края на месеца, през който е родено (осиновено) детето.
8. три месеца - за еднократната целева помощ за ученици, записани в първи клас, считано от края на месеца, за който се отнасят.
9. три месеца - за целевата помощ за безплатно пътуване с железопътния и автобусния транспорт в страната за многодетни майки, считано от края на месеца, в който е отпусната помощта.
10. три години – за месечната добавка за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст считано от края на месеца, за който се отнася.
Чл. 13
Върху вземанията за семейни помощи по този закон не се дължат данъци и такси и не могат да бъдат правени удръжки, освен за:
1. надвзети средства за семейни помощи в резултат на счетоводно-техническа грешка;
2. недобросъвестно получени суми.
Чл. 14
(1) При писмен сигнал за недобросъвестно получени семейни помощи или по преценка на директора на съответната дирекция “Социално подпомагане” се извършва проверка от длъжностно лице на дирекцията.
(2) За резултатите от проверката длъжностното лице по ал. 1 съставя констативен протокол, който предоставя в тридневен срок на директора на дирекция “Социално подпомагане”.
(3) В случай на установена недобросъвестност директорът на дирекция “Социално подпомагане” издава мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва.
(4) При настаняване на дете извън биологичното му семейство по чл. 26 от Закона за закрила на детето, прекратяване на настаняването в семейство на роднини и близки или приемно семейство отпуснатата еднократна помощ за отглеждане на близнаци по чл. 6а или отпуснатата еднократна помощ по чл. 8в подлежи на възстановяване по реда на ал. 1 - 3 пропорционално на броя на пълните месеци до навършване на едногодишна възраст на детето, считано от месеца на настъпване на събитието.
Чл. 14а
(1) Заповедта по чл. 14, ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 7-дневен срок от деня на получаването й. Обжалването спира изпълнението, като не се допуска предварително изпълнение.
(2) Принудителното изпълнение на заповедта по чл. 14, ал. 3 се допуска по искане на дирекция “Социално подпомагане” по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Глава 3. КОНТРОЛ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Чл. 15
Контролът по прилагането на този закон се осъществява от инспектората към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
Чл. 16
(1) Длъжностните лица, нарушили разпоредбите на този закон, се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.
(2) Нарушението е повторно, когато е извършено до една година от влизането в сила на акта, с който нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
(3) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 и 2 се съставят от длъжностни лица от инспектората към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
(4) Наказателните постановления се издават от министъра на труда и социалната политика или от упълномощено от него длъжностно лице.
(5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1
По смисъла на този закон:
1. “Семейството” включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак).
2. „Доход“ са всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на месечните добавки за деца с трайни увреждания, изплащани по реда на чл. 43 от Закона за интеграция на хората с увреждания, добавката за чужда помощ на инвалидите по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване, стипендиите на учащите се до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст., както и помощите, получени по този закон.
3. „Осигурени“ са лицата, които се осигуряват по реда на част първа от Кодекса за социално осигуряване.
4. „Специализирани институции за отглеждане на деца на пълна държавна издръжка“ са заведенията, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния и общинските бюджети, без да се заплаща такса.
5. „Самотен баща-осиновител“ е лице, което при осиновяване на детето не се намира в граждански брак.
6. “Социални инвестиции” е непарична форма на семейно подпомагане при отглеждане на деца за сметка на държавния бюджет, предоставяна като стоки и/или услуги.
7. “Близнаци” са две и повече живородени деца от многоплодна бременност.
8. „Многодетни“ са майките, родили (осиновили) и отгледали три и повече деца над едногодишна възраст.
§ 1а
При определяне поредността на децата за целите на закона се вземат предвид всички деца: родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, както и настанените за отглеждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2
(1) До 1 януари 2004 г. еднократните помощи при раждане на дете се изплащат от:
1. териториалните поделения на Националния осигурителен институт – чрез осигурителя на осигурения родител; когато и двамата родители са осигурени, помощта се изплаща на майката;
2. териториалните поделения на Националния осигурителен институт – за пенсионерите и самоосигуряващите се лица; когато и двамата родители са пенсионери или самоосигуряващи се, помощта се изплаща на майката;
3. дирекция „Социално подпомагане“ – когато и двамата родители не са осигурени.
(2) До 1 януари 2004 г. месечните помощи за дете до навършване на 18 години се изплащат от:
1. териториалните поделения на Националния осигурителен институт – чрез осигурителя на осигурения родител; когато и двамата родители са осигурени, помощта се изплаща на майката;
2. териториалните поделения на Националния осигурителен институт – за пенсионерите и самоосигуряващите се лица; когато и двамата родители са пенсионери или самоосигуряващи се, помощта се изплаща на майката;
3. учебните заведения – на родителите, учащи се в средните и висшите училища и в колежите – редовна форма на обучение; когато и двамата родители са учащи се, помощта се изплаща на майката;
4. дирекциите „Социално подпомагане“ – за деца, на които двамата родители не са осигурени, и за деца, настанени за отглеждане при роднини, близки или в приемни семейства по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 1 – 3 помощите се изплащат след представяне на документите по чл. 10, ал. 1.
§ 3
(1) Контролът върху изплатените помощи по § 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 1 и 2 за периода до 1 януари 2004 г. се осъществява от органите на Националния осигурителен институт, а за помощите по § 2, ал. 2, т.3-от органите на Министерството на образованието и науката, които установяват нарушенията.
(2) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от упълномощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актовете.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
§ 4
Осигурителите ежегодно представят отчет за изплатените суми по чл. 2 на съответните териториални поделения на Националния осигурителен институт.
§ 5
Този закон отменя Указа за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 15 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 21 от 1968 г., бр. 63 от 1973 г., бр. 17 от 1974 г., бр. 3 и 21 от 1975 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 36 и 93 от 1979 г., бр. 4 от 1981 г., бр. 73 от 1982 г., бр. 51 от 1984 г., бр. 36 и 87 от 1988 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 88 от 1993 г. и бр. 1 от 2002 г.).
§ 6
(1) Средномесечният доход по чл. 4 за 2002 г. е 150 лв.
(2) Размерът на месечните помощи за дете до навършване на 18 години по чл. 7, ал. 1 за 2002 г. е 15 лв.
§ 7
Произтичащите от този закон промени в размера на утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г. целеви субсидии за социални помощи на отделните общини се утвърждават от министъра на финансите по предложение на министъра на труда и социалната политика по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет.
§ 8
Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, който приема правилник за прилагането му в срок до три месеца от влизането в сила на закона.
§ 9
Законът влиза в сила от 1 април 2002 г. Законът е приет от XXXIX Народно събрание на 20 март 2002 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Заключителни разпоредби
§ 3а
Неизплатените месечни помощи за дете до навършване на 18 години и еднократните помощи при раждане на дете по реда на § 2, ал. 1, т.1 и 2, и ал. 2, т.1, 2 и 3 за периода до 1 януари 2004 г. се изплащат от дирекциите „Социално подпомагане". Помощите могат да бъдат поискани в срок една година, считано от края на месеца, за който се отнасят.