Закон за радиото и телевизията

Чл. 1

(1) Този закон урежда радио- и телевизионната дейност на територията на Република България.

(2) Радио- и телевизионна дейност е създаването на радио- и телевизионни програми и на допълнителна информация за разпространение чрез наземно радиоразпръскване, по кабелен, спътников или по друг технически начин, в кодиран или некодиран вид, които са предназначени за непосредствено приемане от неограничен брой лица.

Чл. 2

Разпоредбите на този закон не се прилагат за:

1. радио- и телевизионни програми, създавани с цел разпространение само в една сграда;

2. радио- и телевизионни програми, създавани с цел разпространение за нуждите на държавни органи или юридически лица, когато съдържанието на програмата се отнася само до тяхната дейност и техниката за предаване е тяхна собственост.

Чл. 3

(1) Радио- и телевизионната дейност се осъществява от радио- и телевизионни оператори.

(2) Радио- и телевизионните оператори са физически лица – еднолични търговци и юридически лица с лицензии или регистрации за радио- и телевизионна дейност.

(3) Радио- и телевизионните оператори могат да бъдат и далекосъобщителни оператори по смисъла на Закона за далекосъобщенията. В този случай те нямат право да предоставят далекосъобщителни услуги на трети лица, освен ако в лицензиите им за далекосъобщителна дейност е предвидено друго.

(4) Разпоредбите на този закон се прилагат за всички радио- и телевизионни програми, създадени с предназначение за разпространяване или разпространявани от съответни оператори под юрисдикцията на Република България.

Чл. 4

Радио- и телевизионните оператори са обществени и търговски.

Чл. 5

Търговските радио- и телевизионни оператори са еднолични търговци и търговски дружества с лицензия за радио- и телевизионна дейност, които работят с основна цел разпределяне на печалба между собствениците си.

Чл. 6

(1) Обществените радио- и телевизионни оператори са физически лица – еднолични търговци и юридически лица с лицензия за радио- и телевизионна дейност, чиято основна цел е да допринасят за реализиране на конституционното право на информация.

(2) Обществените радио- и телевизионни оператори са субекти на публичното или на частното право.

(3) Обществените радио- и телевизионни оператори:

1. предоставят за разпространение политическа, икономическа, културна, научна, образователна и друга социално значима информация;

2. осигуряват достъп до националните и световните културни ценности и популяризират научните и техническите постижения чрез излъчването на български и чужди образователни и културни програми за всички възрастови групи;

3. осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, на националната наука, на образованието и културата на всички български граждани, без оглед на етническата им принадлежност;

4. поощряват създаването на произведения от български автори;

5. поощряват българското изпълнителско изкуство.

Чл. 7

Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) са национален обществен радиооператор, съответно национален обществен телевизионен оператор, които:

1. осигуряват програми за всички граждани на Република България;

2. съдействат за развитието и популяризирането на българската култура и българския език, както и на културата и езика на гражданите в съответствие с етническата им принадлежност;

3. осигуряват чрез своите програми достъп до националното и европейското културно наследство;

4. включват в програмите си предавания, които информират, образоват и забавляват;

5. прилагат новите информационни технологии;

6. отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко едно от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика.

7. съдействат за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между хората;

8. предоставят на гражданите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот.

Чл. 8

(1) Този закон гарантира независимост на радио- и телевизионните оператори и на тяхната дейност от политическа и икономическа намеса.

(2) Националният съвет за радио и телевизия като специализиран независим орган осъществява надзор в предвидените в този закон случаи.

(3) Народното събрание приема стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване, изготвена от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията.

Чл. 9

(1) Създаването на радио- и телевизионни програми в Република България е свободно.

(2) Не се допуска цензурирането на програмите под каквато и да е форма.

(3) Осигурява се свобода на приемането и не се ограничава препредаването на радио- и телевизионни програми на територията на страната при условията на този закон.

(4) Алинея 3 не се прилага временно при случаи на грубо нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 6 и чл. 17, ал. 2 и 3 в съответствие с поетите от Република България задължения по влезли в сила международни договори.

Чл. 10

(1) При осъществяването на своята дейност радио- и телевизионните оператори се ръководят от следните принципи:

1. гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение;

2. гарантиране на правото на информация;

3. запазване на тайната на източника на информация;

4. защита на личната неприкосновеност на гражданите;

5. недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите;

6. б. недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак;

7. гарантиране на правото на отговор;

8. гарантиране на авторските и сродните им права в предаванията и програмите;

9. съхраняване на чистотата на българския език.

(2) Най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време, като се изключат новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите, телетекстът и радио- и телевизионният пазар, трябва да бъде предназначено за европейски произведения, когато това практически е възможно.

(3) Най-малко 10 на сто от общото годишно програмно време, като се изключат новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите, телетекстът и радио- и телевизионният пазар, трябва да бъде предназначено за европейски произведения, създадени от външни продуценти. Това съотношение трябва да бъде постигнато постепенно чрез отделяне на достатъчно средства за нови произведения, тоест произведения, които се разпространяват не по-късно от 5 години след тяхното създаване.

(4) Изискванията по ал. 2 и 3 не се прилагат за програми, които са предназначени за местна аудитория и се разпространяват от един оператор, който не е част от националната мрежа.

Чл. 11

(1) Всяко мнение може да бъде изразявано свободно в радио- и телевизионни предавания.

(2) Журналистите и творческите работници, сключили договор с радио- и телевизионни оператори, не могат да получават инструкции и указания за упражняването на тяхната дейност от лица и/или групи извън органите на управление на радио- и телевизионните оператори.

(3) Публична критика спрямо програмната политика на радио- и телевизионни оператори от страна на работещи в тях не е нелоялност към работодателя.

(4) Журналистите, сключили договори с радио- и телевизионни оператори, имат право да откажат да изпълнят възложена задача, ако тя не е свързана с изпълнение на разпоредбите на този закон или на съответните договори и противоречи на техните лични убеждения; не може да бъде отказвана техническо-редакционна обработка на програмен материал и на новини.

(5) Между собствениците и/или управителните тела на радио- и телевизионните оператори и журналистите, сключили договори с тях, могат да се договорят редакционни статути за работата в областта на публицистиката.

(6) Редакционният статут трябва да съдържа конкретни определения и мерки за:

1. подсигуряване на свободата и персоналната отговорност на журналистическия труд при изпълнение на поставената задача;

2. защита на журналистите по смисъла на ал. 2;

3. професионално-етични норми за журналистическата дейност в съответните радио- и телевизионни оператори;

4. начините за вземане на решения, които се отнасят до журналистическата дейност;

5. създаване на вътрешен орган за разрешаване на възникнали спорове при журналистическата работа по създаване на програмите.

Чл. 12

(1) Програмите на радио- и телевизионните оператори се излъчват на официалния език, съгласно Конституцията на Република България.

(2) Програмите или отделни предавания на радио- и телевизионните оператори могат да бъдат и на друг език, когато:

1. се разпространяват с образователна цел;

2. са предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин;

3. са предназначени за слушатели или зрители от чужбина;

4. се препредават чуждестранни радио- и телевизионни програми.

Чл. 13

(1) Радио- и телевизионните оператори имат право да получават необходимата им информация от държавните и общинските органи, ако тя не съдържа предвидена от закон тайна.

(2) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да използват точно и нетенденциозно получената информация.

(3) Радио- и телевизионните оператори предоставят информация за своята дейност в предвидените от закона случаи.

(4) Радио- или телевизионен оператор, който притежава изключително право върху значимо събитие, е длъжен да осигури достъп на другите радио- и телевизионни оператори за неговото информационно отразяване в съответствие с поетите от Република България задължения по влезли в сила международни договори.

Чл. 14

(1) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да записват предоставените за разпространение от тях програми и предавания и да съхраняват записите в продължение на 3 месеца, считано от датата на предаването.

(2) В случай, че в срока по ал. 1 постъпи искане за отговор или бъде предявен иск срещу радио- или телевизионния оператор във връзка със съдържанието на предаване или програма, записите се пазят до приключване на делото.

(3) Лице, което твърди, че е било засегнато в предаване, има право на достъп до съответния архив и на копие от записа, направено за негова сметка.

(4) Съветът за електронни медии може да изисква от радио- и телевизионните оператори материали, както и да прави на място проверки, свързани с осъществяването на надзора по спазването на този закон.

Чл. 15

(1) Радио- и телевизионните оператори не са длъжни да разкриват източниците на информация, освен ако има висящо съдебно производство или висящо производство по жалба на засегнато лице, на Националния съвет за радио и телевизия.

(2) Журналистите не са длъжни да разкриват източниците на информация не само пред аудиторията, но и пред ръководството на оператор, освен в случаите по ал. 1.

(3) Радио- и телевизионните оператори имат право да включват в предавания информация от неизвестен източник, като изрично посочват това.

(4) Журналистите са длъжни да пазят в тайна източника на информация, ако това изрично е поискано от лицето, което я е предоставило.

Чл. 16

(1) Радио- и телевизионните оператори не могат да създават и предоставят за разпространение предавания, съдържащи информация, свързана с личния живот на гражданите, без тяхно съгласие.

(2) Радио- и телевизионните оператори могат да включват в предаванията си информация в публичен интерес относно личния живот на граждани, осъществяващи правомощия на държавни органи, или на граждани, чиито решения имат влияние върху обществото.

(3) При нарушения по ал. 1 и 2 радио- и телевизионните оператори дължат публично извинение на засегнатото лице. Това не лишава същото лице от правото да търси обезщетение по съдебен ред.

(4) Ограниченията по ал. 1 и 2 не се прилагат, когато по отношение на лицето има влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер.

Чл. 17

(1) Радио- и телевизионните оператори носят отговорност за съдържанието на програмите, предоставени от тях за разпространение.

(2) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, или са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните.

(3) Разпоредбите по ал. 2, които засягат малолетните и непълнолетните, не се отнасят до предавания в кодиран вид и/или предавания, които се излъчват между 23,00 и 6,00 ч. и са ясно обозначени чрез предхождащ ги аудио- и/или аудио-визуален знак или се идентифицират с визуален знак през цялото време.

(4) Радио- и телевизионните оператори не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са:

1. получени по официален ред;

2. цитати от официални документи;

3. точно възпроизвеждане на публични изявления;

4. основани на материали, получени от информационни агенции или от други радио- и телевизионни оператори.

(5) При цитиране на документи не се допускат изменения.

(6) Новините като информационни факти трябва да бъдат разграничавани от коментарите към тях.

(7) Когато в част от предаване е използвано предаване на друг радио- или телевизионен оператор, това трябва да бъде посочено изрично и да е в съответствие с правната уредба в Закона за авторското право и сродните му права.

Чл. 18

(1) Лица, държавни и общински органи, засегнати в радио- и телевизионно предаване, имат право на отговор.

(2) В 7-дневен срок от деня на предаването лицата и органите по ал. 1 имат право да поискат писмено от съответния радио- и телевизионен оператор предоставянето за разпространение на техния отговор. В искането трябва да бъдат посочени оспорваните твърдения, както и датата и часът на предаването.

(3) Радио- и телевизионният оператор е задължен да осигури включването на отговора в следващото издание на същото предаване или в равностойно време до 24 часа след получаването на отговор, като не се допуска изменение или съкращаване на текста.

(4) Предоставянето за разпространение на отговор е безплатно за лицата и органите по ал. 1.

(5) Времетраенето на отговора не може да надвишава времетраенето на оспорваната част от предаването.

Чл. 19

Радио- и телевизионните оператори разпространяват програми само с предварително уредени авторски и сродни на тях права.

Чл. 20

(1) Съветът за електронни медии е независим специализиран орган, който регулира радио- и телевизионната дейност чрез регистрирането или издаването на лицензии за осъществяване на радио- и телевизионната дейност и чрез упражняването на надзор само върху дейността на радио- и телевизионните оператори за спазване на този закон.

(2) При осъществяване на своята дейност Съветът за електронни медии се ръководи от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на радио- и телевизионните оператори.

Чл. 21

Националният съвет за радио и телевизия е юридическо лице със седалище София и самостоятелен бюджет.

Чл. 22

В дейността си Националният съвет за радио и телевизия се подпомага от административно-технически служби, чиято структура и щат определя самостоятелно съобразно средствата, предвидени за съответната година.

Чл. 23

Националният съвет за радио и телевизия приема правилник за устройството и дейността си.

Чл. 24

(1) Националният съвет за радио и телевизия се състои от 9 членове, от които 5 се избират от Народното събрание и 4 се назначават от президента на републиката.

(2) Решението на Народното събрание и указът на президента по ал. 1 влизат в сила едновременно.

Чл. 25

Член на Съвета за електронни медии може да бъде лице с българско гражданство, което има постоянен адрес на територията на страната, висше образование, както и професионален опит в областта на електронните медии и/или далекосъобщенията, който включва не по-малко от петгодишен трудов стаж в радио- и/или телевизионна организация, или в областта на далекосъобщенията, или петгодишен трудов стаж като преподавател в областта на медиите или далекосъобщенията.

Чл. 26

Не могат да бъдат членове на Националния съвет за радио и телевизия лица, които са:

1. осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер;

2. еднолични търговци, собственици на капитала на търговски дружества, съдружници, управители, прокуристи или членове на ръководни и контролни органи на търговски дружества и кооперации;

3. били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.

Чл. 27

(1) По време на своя мандат, а по т. 4 – две години след изтичането му, по т. 5 – една година след изтичането му, членовете на Съвета за електронни медии не могат:

(2) Работодателите, които са в трудово правоотношение с лице, което става член на Националния съвет за радио и телевизия, са длъжни по негово искане да му разрешат неплатен отпуск за времетраенето на мандата му. След изтичането или прекратяването на мандата му те са длъжни да го възстановят на заеманата преди това длъжност, ако то пожелае това.

Чл. 28

Преди встъпване в длъжност членовете на Националния съвет за радио и телевизия подписват декларация, в която потвърждават, че отговарят на изискванията по този закон. Декларациите се съхраняват в архива на Националния съвет за радио и телевизия.

Чл. 28а

(1) Всеки член на Съвета за електронни медии и конкурсната комисия по чл. 116 в е длъжен да разкрие писмено пред Съвета за електронни медии всеки съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той и членовете на семейството му имат при вземането на конкретно решение.

(2) Съществен интерес е налице винаги, когато лицата по ал. 1 или членове на техните семейства, както и лица, с които всяко от тях е икономически свързано:

а) получат лицензия за радио- и телевизионна дейност;

б) бъдат назначени в надзорни органи в областта на радио- и телевизионната дейност, далекосъобщенията или бъдат избрани в управителни съвети на радио- и телевизионни организации, кабелни или далекосъобщителни оператори или рекламни агенции.

(3) Задължението на лицата по ал. 1 се осъществява чрез подаване на декларация до Съвета за електронни медии при встъпването им в длъжност и най-малко веднъж на шест месеца, съдържаща имената и адресите на икономически свързани с тях или с членовете на семействата им лица, както и за деловите интереси, които са възникнали или биха могли да възникнат. Декларациите по тази алинея се съхраняват в специален публичен регистър при Съвета за електронни медии.

(4) Член на Съвета за електронни медии, който има непосредствен делови интерес при вземането на дадено решение, е длъжен да го заяви и да не участва в обсъждането и гласуването.

(5) Засегната страна, както и всеки заинтересован, може да иска от Върховния административен съд да отмени взетите в нарушение на предходната алинея решения.

Чл. 29

(1) Членовете на Съвета за електронни медии се избират или назначават за срок шест години. Съставът на Съвета за електронни медии се обновява през две години от всяка квота.

(2) Едно лице не може да бъде член на Съвета за електронни медии повече от два последователни мандата. Повторното му избиране или назначаване не трябва да противоречи на предвиденото в ал. 1 обновяване.

(3) Членовете на Съвета за електронни медии изпълняват задълженията си до встъпването в длъжност на новите членове.

Чл. 30

(1) Мандатът на член на Националния съвет за радио и телевизия се прекратява предсрочно при освобождаване на лицето от длъжност или при смърт.

(2) Освобождаването на член на Съвета за електронни медии се извършва с решение на Съвета за електронни медии.

4. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание „лишаване от свобода“ за умишлено престъпление.

(3) При предсрочно прекратяване на мандат на член на Националния съвет за радио и телевизия в срок до 1 месец от деня на смъртта или на решението по ал. 2 компетентният орган избира или назначава на негово място нов член до края на съответния мандат.

(4) Предсрочно прекратяване на мандата по ал. 2, т. 1 и 4 и при смърт се обявява пред Съвета за електронни медии от неговия председател.

Чл. 31

(1) На първото си заседание членовете на Съвета за електронни медии избират от състава си председател за срок една година.

(2) Председателят:

1. представлява Националния съвет за радио и телевизия;

2. свиква заседанията на Националния съвет за радио и телевизия и ги ръководи;

3. подписва актовете на Националния съвет за радио и телевизия, взети в изпълнение на този закон;

4. осъществява връзките на Националния съвет за радио и телевизия с държавните органи и с радио- и телевизионните оператори, както и с международните организации в областта на радио- и телевизионната дейност.

5. издава наказателни постановления за нарушения на разпоредбите на този закон.

6. подготвя заседанията на Съвета за електронни медии;

7. ръководи работата на административно-техническите служби;

8. контролира изпълнението на приетите актове.

(3)

1. ръководи работата на административно-техническите служби;

2. подготвя заседанията на Националния съвет за радио и телевизия;

3. контролира изпълнението на приетите актове.

(4) Освобождаването на председателя от поста мустава с изтичане на едногодишния срок, за който е избран – автоматично, или по негово собствено желание – с решение на Съвета за електронни медии.

(5) Съветът за електронни медии по предложение на всеки един от неговите членове може да вземе решение за предсрочно прекратяване на мандата на председателя поради неизпълнение на неговите задължения.

(6) В решенията по ал. 4 и 5 се определя датата на следващото заседание, на което се провежда нов избор.

Чл. 32

(1) Националният съвет за радио и телевизия:

1. осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори за спазването на този закон;

2. избира и освобождава генералните директори на БНР и БНТ;

3. утвърждава по предложение на генералните директори членовете на управителните съвети на БНР и БНТ;

4. дава становище при изготвяне на нормативни актове и при сключване на междудържавни споразумения в областта на радиото и телевизията;

5. дава становище по проекта за субсидия от държавния бюджет за БНР и БНТ;

6. утвърждава ежегодно извънбюджетната план-сметка на фонд „Радио и телевизия“;

7. организира изучаване на обществената оценка за дейността на радио- и телевизионните оператори и на техните програми;

8. дава становище относно измененията на размера на таксите за ползване на радио- и телевизионни услуги;

9. взема решения за издаване, изменение, отнемане, прехвърляне и прекратяване на лицензия за радио- и телевизионна дейност;

10. сезира компетентните органи за нарушения на нормативните актове при осъществяване на радио- и телевизионна дейност;

11. определя състава на управителния съвет на фонд „Радио и телевизия“, приема правилници за устройството и дейността на фонда и на управителния съвет и назначава изпълнителния директор на фонда;

12. може да издава задължителни указания по изпълнение на лицензиите за радио- и телевизионна дейност;

13. изисква от Държавната комисия по далекосъобщения информация относно техническите параметри, необходими за наземно радиоразпръскване на радио- и телевизионни програми за посочени от Съвета за електронни медии населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително свободни радиочестоти, допустими мощности на излъчване, възможни точки на излъчване, както и друга необходима техническа информация;

14. провежда конкурс за определяне на радио- и телевизионен оператор, на който се издава далекосъобщителна лицензия за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване;

15. издава индивидуална лицензия за радио- и телевизионна дейност на спечелилия конкурса по т. 14 и уведомява Държавната комисия по далекосъобщения с оглед издаване на далекосъобщителна лицензия на същото лице;

16. извършва и заличава регистрации за осъществяване на радио- или телевизионна дейност в предвидените от закона случаи;

17. съвместно с други органи представлява Република България в междудържавни и междуправителствени организации по въпроси, отнасящи се до електронните медии, и осъществява координиращи функции между държавните ведомства и неправителствени организации с оглед формулирането на обща политика по отношение на електронните медии.

18. взема други решения в изпълнение на правомощията си по този закон, и влезли в сила международни договори в областта на радио- и телевизионната дейност, по които Република България е страна.

(2) В изпълнение на своите правомощия Националният съвет за радио и телевизия приема правилници, решения и декларации и дава становища в предвидените от закона случаи.

(3) Националният съвет за радио и телевизия приема и публикува списък на събитията с важно обществено значение и обезпечава мерки за защита на достъпа на аудиторията до отразяването им, така че оператор под юрисдикцията на Република България с придобити изключителни права за събития с важно обществено значение да упражнява тези права по такъв начин, че:

1. да не лиши значителна част от аудиторията в страната от възможността да следи тези събития на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес – чрез отразяване на тези събития след време, изцяло или отчасти, по безплатната телевизия;

2. да не лиши значителна част от аудиторията в държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, от възможността да следи на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес – чрез отразяване след време, изцяло или отчасти по безплатната телевизия, на събитията с важно обществено значение съгласно разпоредбите, приети от тази друга държава, при условия на взаимност.

(4) Съветът за електронни медии огласява публично взетите решения във връзка с осъществяването на своите правомощия, включително начина, по който прилага закона, както и основанията за промяна на своята практика. Решенията на Съвета за електронни медии са мотивирани.

Чл. 33

Националният съвет за радио и телевизия осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори само относно:

1. спазването на принципите по чл. 10, ал. 1 и съотношението по чл. 10, ал. 2 и 3;

2. спазването на изискванията по чл. 6, ал. 3 и чл. 7;

3. отразяването на изборите на държавни органи и органи на местно самоуправление;

4. спазването на изискванията относно рекламата и радио- и телевизионния пазар в предаванията на радио- и телевизионните оператори;

5. съобразяването с нормите относно благотворителната дейност и спонсорството;

6. опазването на предвидените от закона тайни в радио- и телевизионната дейност;

7. спазването на изискванията за предаванията, насочени към малолетните и непълнолетните;

8. информацията за решения на правораздавателните и другите държавни органи в предвидените от закона случаи;

9. защитата на правата на потребителите;

10. техническото качество на предаванията и програмите;

11. спазването на предвидените в закона, в лицензиите и във влезлите в сила международни договори, по които Република България е страна ограничения.

12. спазването на условията на лицензиите за радио- и телевизионна дейност.

Чл. 34

(1) Националният съвет за радио и телевизия се свиква на заседания от председателя:

1. по негова инициатива, или

2. по искане на най-малко една трета от членовете му.

(2) Поканата за заседанието съдържа проект за дневния ред на заседанието.

Чл. 35

Националният съвет за радио и телевизия провежда заседания, които са редовни, ако на тях присъстват толкова членове, колкото са необходими за вземане на решения по дневния ред. Гласуването е лично и присъствено.

Чл. 36

При вземане на решенията си членовете на Националния съвет за радио и телевизия се ръководят от принципите на:

1. колегиалност;

2. публичност и прозрачност;

3. независимост при обсъжданията и вземането на решения;

4. сътрудничество с държавните органи, радио- и телевизионните оператори и неправителствените организации с дейност в областта на радиото и телевизията или защитата на авторското право и сродните му права;

5. защита на интересите на зрителите и слушателите.

Чл. 37

(1) Националният съвет за радио и телевизия взема решения с обикновено мнозинство от всичките членове.

(2) Решенията по чл. 31, ал. 1 и 5 и чл. 32, ал. 1, т. 3 се вземат с мнозинство две трети от всички членове.

(3) Ако на три поредни заседания в продължение на един месец не се вземе решение по ал. 2, то се взема с обикновено мнозинство.

Чл. 38

(1) Решенията на Съвета за електронни медии подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

(2) Обжалването на решенията на Съвета за електронни медии за избор и освобождаване на членовете на управителните съвети и генералните директори на БНР и БНТ, както и на решенията по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 3, не спира изпълнението им.

Чл. 39

(1) Чл. 39. (1) Съветът за електронни медии издава Информационен бюлетин, в който се публикуват взетите решения и актуални статии по проблемите на аудио-визуалната култура, резултатите от мониторинга на радио- и телевизионните оператори, както и проучванията на общественото мнение, поръчани от Съвета за електронни медии.

(2) Националният съвет за радио и телевизия публикува ежегодно не по-късно от 31 март отчет за дейността си за предходната година.

Чл. 40

Националният съвет за радио и телевизия се финансира от фонд „Радио и телевизия“.

Чл. 41

(1) За времето, през което изпълняват своите функции, членовете на Националния съвет за радио и телевизия получават месечно възнаграждение в размер, равняващ се на три средномесечни заплати на заетите лица в народното стопанство по данни на Националния статистически институт.

(2)

(3) Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие на основата на средномесечната заплата за последния месец от предходното тримесечие.

Чл. 42

(1) Българското национално радио и Българската национална телевизия са юридически лица със седалище София.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия осъществяват оперативно управление върху имуществото – държавна собственост, което им е предоставено до влизането на този закон в сила.

Чл. 43

Българското национално радио и Българската национална телевизия създават и предоставят за разпространение радио- и телевизионни програми и допълнителна информация, включително и телетекст.

Чл. 44

(1) Разпространението на радио- и телевизионните програми на БНР и БНТ се извършва чрез собствени телекомуникационни средства или на основата на договор с лицензиран далекосъобщителен оператор.

(2) Държавата осъществява лицензионна политика в областта на далекосъобщенията, която гарантира разпространението на програмите на БНР и БНТ на цялата територия на страната.

Чл. 45

(1) Българското национално радио и Българската национална телевизия въвеждат и предлагат нови радио- и телевизионни услуги.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават условия за разпространение и прилагане на цифрови и други нови технологии в радио- и телевизионната дейност.

Чл. 46

(1) Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да сключват договори за закупуване на готови аудио- и аудио-визуални произведения.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да сключват договори с други радио- и телевизионни оператори за доставка, препредаване или обмен на програми.

Чл. 47

(1) Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право сами да създават програми и предавания или да възлагат създаването им на външни продуценти, както и да участват в съвместни продукции.

(2) Продуценти на новини и актуално-публицистични предавания с политическа и икономическа тематика, разпространявани в програмите на БНР и БНТ, могат да бъдат само Българското национално радио и Българската национална телевизия.

(3) Създаването на аудио- и аудио-визуални произведения от външни продуценти се извършва чрез конкурс и сключване на договор с БНР и БНТ.

(4) Принципите на отношенията и редът за производство на съвместни продукции, за провеждане на конкурси и за сключване на договори с външните продуценти се уреждат в правилник, приет от управителния съвет.

Чл. 48

Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да включват безплатно в новините си репортажи и информации за събития, за които друг радио- или телевизионен оператор има изключителни права за отразяване, в съответствие със Закона за авторското право и сродните му права, като задължително обявяват източника на информация.

Чл. 49

(1) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават национални и регионални програми; предавания за чужбина, включително за българите зад граница; предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.

(2) Регионалните програми отразяват събития от местно значение. Те се създават в регионалните радио- и телевизионни центрове и са предназначени както за населението от съответния регион, така и за участие в националните радио- и телевизионни програми.

(3) Територията на регионите, регионалните програмни схеми и участието на радио- и телевизионните центрове със собствени предавания при създаването на националните радио- и телевизионни програми се утвърждават от управителните съвети на БНР и БНТ.

Чл. 50

Българското национално радио и Българската национална телевизия изготвят програмната си политика в съответствие с изискванията за национални обществени оператори за радио- и телевизионна дейност.

Чл. 51

Българското национално радио и Българската национална телевизия са длъжни незабавно и безвъзмездно да предоставят при поискване програмно време за служебни съобщения на представители на държавни органи в случаи на бедствие или на непосредствена заплаха за живота, сигурността и здравето на населението или на отделни лица.

Чл. 52

(1) Право на обръщение по БНР и БНТ имат президентът на републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят, главният прокурор и председателите на Конституционния съд, на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд.

(2) По решение на Народното събрание БНР и БНТ са длъжни незабавно да предоставят програмно време за пряко предаване на пленарни заседания.

(3) Предоставянето на програмно време по ал. 1 и 2 е безвъзмездно.

Чл. 53

(1) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да дадат програмно време за обръщение към вярващите и за предаване на значими религиозни церемонии по искане от:

1. Българската православна църква;

2. други официално регистрирани вероизповедания.

(2) Условията и редът за предоставяне на програмно време по ал. 1 се определят в правилника за организацията и дейността на БНР и БНТ.

Чл. 54

Условията и редът за предоставяне на програмно време по БНР и БНТ при участие в предизборни кампании се определят със закон.

Чл. 60

(1) Мандатът на управителните съвети на БНР и БНТ е 3 години.

(2) Едно лице може да бъде избирано в управителен съвет на БНР или в управителен съвет на БНТ за не повече от два мандата.

(3) Едно лице не може едновременно да бъде член на управителните съвети на БНР и БНТ, както и да е член на един от тях и на Националния съвет за радио и телевизия.

Чл. 61

(1) Мандатът на член на управителен съвет се прекратява предсрочно от Националния съвет за радио и телевизия по предложение на съответния генерален директор на основанията за предсрочно прекратяване на мандат на член на Националния съвет за радио и телевизия.

(2)

Чл. 62

Управителният съвет на БНР, съответно управителният съвет на БНТ:

1. определя основните насоки за развитие, обема и структурата на програмата;

2. приема правилници за структурата и организацията на дейността, за работната заплата, за заплащането на извънщатните сътрудници, за редакционната дейност, за рекламната дейност, за съхраняването и ползването на фондовете и за външните и съвместните продукции;

3. взема решение за създаване на експертни и консултативни съвети и определя реда за осъществяване на тяхната дейност;

4. приема структурата и щатното разписание на служителите, условията и реда за сключване на договори с извънщатни сътрудници и журналисти;

5. приема проектобюджета и включената в него субсидия от държавния бюджет; след съгласуване с Националния съвет за радио и телевизия изпраща в Министерството на финансите проекта за субсидия за включването ѝ в проекта за Закон за държавния бюджет;

6. приема бюджета и неговото разпределение, числеността на персонала, средната работна заплата и средствата за работна заплата;

7. приема отчета за изпълнение на бюджета;

8. по предложение на генералните директори взема решение за откриване и закриване на регионални центрове и определя техния статут, структура и управление, съгласувано с Националния съвет за радио и телевизия;

9. определя професионални изисквания към категории заети лица в радио- и телевизионната дейност;

10. утвърждава длъжностните характеристики на служителите;

11. утвърждава всички договори за реклама и спонсорство, както и всички други договори със стойност над посочената в правилниците за организация и дейност;

12. утвърждава сключването и прекратяването на трудовите договори на ръководни длъжностни лица в БНР, съответно в БНТ, и техните поделения съгласно списък на длъжностите, посочени в правилниците за организацията и дейността им;

13. решава други въпроси в кръга на своята компетентност.

Чл. 63

(1) Управителните съвети на БНР и БНТ се свикват на заседания от генералния директор:

1. по негова инициатива, или

2. по искане на най-малко двама от членовете на съвета.

(2) Поканата за заседанието съдържа проект за дневния ред на заседанието.

(3) Заседанията са редовни, ако на тях присъстват членове, достатъчни за вземане на решения по предварително обявения дневен ред.

Чл. 64

Управителните съвети на БНР и БНТ вземат решение с обикновено мнозинство от всички членове.

Чл. 65

Членовете на управителните съвети получават от БНР, съответно от БНТ, за времето на мандата си месечно възнаграждение в размер на три четвърти от месечното възнаграждение на членовете на Националния съвет за радио и телевизия.

Чл. 66

(1) За генерални директори на БНР, съответно на БНТ, се избират лица, отговарящи на изискванията за член на Националния съвет за радио и телевизия. За кандидатите за генерален директор на БНР се изисква не по-малко от петгодишен трудов стаж в радио, а за кандидатите за генерален директор на БНТ не по-малко от петгодишен трудов стаж в телевизия.

(2) Мандатът на генералните директори на БНР, съответно на БНТ, е 3 години.

(3) Генералните директори на БНР, съответно на БНТ, могат да бъдат избирани на същата длъжност за не повече от два последователни 3-годишни мандата.

Чл. 67

(1) Мандатът на генералния директор на БНР, съответно на БНТ, се прекратява предсрочно:

1. на основанията, предвидени за предсрочно прекратяване на мандат на член на Националния съвет за радио и телевизия;

2. ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори.

(2) При предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор и до провеждане на нов избор, който да се проведе в срок до три месеца, ръководството на съответната организация се възлага на лице, определено от Съвета за електронни медии и отговарящо на изискванията по чл. 66.

Чл. 68

Генералният директор на БНР, съответно на БНТ:

1. провежда програмната политика;

2. осъществява оперативното ръководство на БНР, съответно на БНТ, и на тяхното имущество;

3. предлага на Националния съвет за радио и телевизия за утвърждаване членовете на управителния съвет и прави предложение до Националния съвет за радио и телевизия за предсрочното прекратяване на мандата им;

4. свиква и председателства заседанията на управителния съвет;

5. сключва и прекратява трудовите договори на служителите;

6. осъществява правата на работодател по Кодекса на труда;

7. представлява БНР, съответно БНТ, пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина;

8. организира съставянето на проектобюджета и го внася в управителния съвет за утвърждаване;

9. организира изпълнението, приключването и отчитането на бюджета и го внася за приемане от управителния съвет.

Чл. 69

Генералните директори на БНР и БНТ получават месечно възнаграждение в размер, равен на възнаграждението на председател на постоянна комисия на Народното събрание.

Чл. 70

(1) Българското национално радио и Българската национална телевизия съставят, изпълняват, приключват и отчитат самостоятелен бюджет.

(2) Управителните съвети на БНР и БНТ в рамките на бюджетите си утвърждават бюджет или бюджетна сметка за разходи на регионалните радио- и телевизионни центрове и другите структурни звена.

(3) В приход на бюджета на БНР и БНТ постъпват:

1. финансиране от фонд „Радио и телевизия“;

2. субсидия от държавния бюджет;

3. собствени приходи от реклама и спонсорство;

4. постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио- и телевизионната дейност;

5. дарения и завещания;

6. лихви и други приходи, свързани с радио- и телевизионната дейност.

(4) Субсидията от държавния бюджет е:

1. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми; субсидията се определя на базата на норматив за час програма, утвърден от Министерския съвет;

2. целева субсидия за дълготрайни материални активи по списък, ежегодно утвърждаван от Министерството на финансите.

(5) Разходната част на бюджета се съставя по класификацията на разходите на държавния бюджет.

(6) Превишението на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се включва към бюджета за следващата година.

Чл. 71

Българското национално радио и Българската национална телевизия подпомагат създаването и изпълнението на национална аудио-, съответно аудио-визуална продукция, като отделят за създаване на ново производство, както следва:

1. Българското национално радио отделя за създаване и изпълнение на български музикални и радиодраматични произведения не по-малко от 5 на сто от субсидията на държавния бюджет и фонд „Радио и телевизия“;

2. Българската национална телевизия отделя за българско филмово телевизионно творчество не по-малко от 10 на сто от субсидията на държавния бюджет и фонд „Радио и телевизия“.

Чл. 72

(1) Радио- и телевизионните оператори имат право да създават и да включват в програмите си реклама.

(2) Отделни програми и предавания на радио- и телевизионните оператори могат да бъдат спонсорирани.

(3) Рекламата и спонсорството се извършват от радио- и телевизионните оператори съгласно условията, предвидени в този закон.

Чл. 73

Рекламата и спонсорството се уреждат с писмени договори между радио- и телевизионните оператори и рекламодателя или спонсора.

Чл. 74

(1) Правилата за рекламата важат и за радио-, съответно телевизионния пазар, освен ако в този закон изрично не е предвидено друго.

(2) Разпоредбите на този закон се прилагат съответно по отношение на:

1. програми, посветени изключително на радио- и телевизионен пазар, като рекламирането не бива да надхвърля 15 на сто от програмното време за деня;

2. програми, посветени изключително на самопромоция, като рекламирането не бива да надхвърля 15 на сто от програмното време за деня и 12 минути на час.

Чл. 75

(1) Рекламата следва да е съобразена с изискванията за лоялна конкуренция съгласно действащото законодателство.

(2) Рекламата не може да насърчава поведение, вредно за здравето или личната сигурност на гражданите, както и поведение, с което се уврежда околната среда.

Чл. 76

(1) Не се допуска разпространяването на реклама, съдържаща порнография или подтикваща към насилие и незачитане на човешкото достойнство, както и към поведение, което нарушава обществения ред и общоприетите морални норми. Не се допускат реклами с еротично съдържание с участие на малолетни и непълнолетни или предназначени за тях.

(2) Не се допуска разпространяването на реклами, които са основани на национална, политическа, етническа, религиозна, расова, полова или друга дискриминация.

(3) В рекламите, насочени към децата или в които участват деца, трябва да се избягва всичко, което може да влияе отрицателно на тяхното физическо, умствено и нравствено развитие.

(4) Рекламата, насочена към непълнолетни, трябва да отговаря на следните условия:

1. да не призовава непълнолетните да закупуват стока или да ползват услуга, като се възползва от тяхната неопитност или доверчивост;

2. да не се възползва от особеното доверие, което непълнолетните изпитват към родители, учители и други лица;

3. да не показва непълнолетни в опасни ситуации.

4. да не насърчава пряко малолетните и непълнолетните да убеждават своите родители или други лица да купуват стоките или услугите, които се рекламират.

(5) Радио- и телевизионният пазар, насочен към малолетни и непълнолетни, следва да съответства на изискванията по ал. 4, както и да не подбужда непълнолетните да сключват договори за продажба или наемане на стоки и услуги.

Чл. 77

(1) Забранява се реклама, която използва средства за подсъзнателни внушения.

(2) Скритата реклама е забранена.

Чл. 78

Рекламиращият е длъжен да не оказва влияние върху съдържанието на програмите.

Чл. 79

В рекламите не могат да се използват държавният герб, химнът на Република България, лица на изборни длъжности в държавното управление, както и гласовете и образите на действащи в операторите журналисти – водещи на новини, на политически и икономически предавания.

Чл. 80

(1) Рекламите на стоки и услуги, за чието производство или търговия се изисква специално разрешение, могат да бъдат включвани в програмите на радио- и телевизионните оператори само след като рекламодателят представи необходимото разрешение.

(2) Забранява се всякаква реклама на цигарени изделия и на тютюнопушенето.

(3) Рекламата на всички видове алкохолни напитки трябва да бъде съобразена със следните изисквания:

1. да не е насочена към малолетни и непълнолетни или да се излъчва в предавания за тях;

2. да не използва малолетни и непълнолетни като изпълнители или в частност да представят малолетни и непълнолетни, употребяващи тези напитки;

3. в съдържанието на рекламата употребата на алкохол да не се свързва със спортни и физически постижения или с управлението на превозни средства;

4. да не се твърди, че алкохолните напитки притежават терапевтични качества, имат стимулиращ или успокояващ ефект, или че решават лични проблеми;

5. да не насърчава прекалената консумация на алкохолни напитки или да представя въздържанието или умереността в отрицателна светлина;

6. да не подсказва, че високото алкохолно съдържание допринася за положителните качества на алкохолните напитки.

7. да не създава впечатлението, че употребата на алкохол допринася за социален или сексуален успех.

(4) Не се допуска рекламирането на наркотици и на други психотропни вещества.

(5) Рекламата на лекарствени средства и на медицинско лечение се включва в програмата само ако те са съобразени с изискванията на действащото законодателство. Не се допуска рекламата на лекарствени средства и медицинско лечение, разрешени за ползване само по лекарско предписание.

(6) Забранява се радио- и телевизионният пазар на лекарства и на медицинско лечение.

Чл. 81

Ограниченията по чл. 74, ал. 2 и чл. 86 не се отнасят до съобщения на самите радио- и телевизионни оператори във връзка със собствената им програма или допълнителните услуги, предлагани от тях, както и публични съобщения и призиви за благотворителност, които се включват в програмите безплатно.

Чл. 82

(1) Рекламата трябва ясно да се разпознава като такава и да бъде отделена от другите части на програмата чрез визуални или звукови средства.

(2) Рекламата се включва в програмите под формата на рекламни блокове. По изключение в програмите могат да бъдат включени и отделни реклами.

(3) Рекламата се включва в програмата между отделните предавания. Тя може да бъде включена и в самото предаване само при условие, че не се нарушават неговата цялост и качество и че са гарантирани авторските права.

(4) В предавания, съставени от отделни части, рекламите могат да бъдат разполагани между тези части.

(5) При предаване на спортни събития и състезания рекламите се разполагат между отделните части или в прекъсванията на събитието или състезанието.

Чл. 83

(1) Реклами не се допускат по време на национални чествания и религиозни служби.

(2) Не се прекъсват за реклама новини, политически и икономически коментари и анализи, документални филми и детски предавания.

Чл. 84

(1) Аудио-визуални произведения, като игрални или телевизионни филми, с изключение на серии, сериали, забавни предавания и документални филми, могат да бъдат прекъсвани след всеки изтекъл период от 45 мин., при условие че времетраенето на предаването или на филма надвишава 45 мин. След изтичането на два пълни периода от 45 мин. понататъшното прекъсване е възможно след изтичане на период от поне 20 мин.

(2) Между началото и първото прекъсване, както и между две последователни прекъсвания в предавания, освен тези по ал. 1, следва да е изтекъл период от поне 20 мин.

Чл. 85

Не се допускат платени репортажи в новини и политически предавания.

Чл. 86

(1) Общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма не може да надвишава:

1. за БНТ – 15 минути на денонощие и 4 минути на час;

2. за БНР – 6 минути на час;

3. за останалите радио- и телевизионни обществени оператори – 6 минути на час;

4. за търговските оператори – 15 на сто от програмното време за деня и 12 минути на час;

5. Българската национална телевизия има право да използва до една трета от общия обем на рекламното време за денонощието в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч.

(2) В програмите на извънстоличните центрове на БНР и БНТ, предназначени за регионално разпространение, общото времетраене на рекламата не може да надхвърля 6 мин. на час.

(3) Ограниченията по ал. 1, т. 1 – 3 не се отнасят до рекламата, включена в предавания по време на отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение, определени като такива с решение на управителните съвети на съответните радио- и телевизионни оператори. В този случай за времетраенето на рекламата се прилага разпоредбата на ал. 1, т. 4.

(4) Ограничението по ал. 1, т. 4 относно максималното времетраене на рекламата до 12 мин. на час не се отнася до програмите, посветени изключително на радио- и телевизионния пазар.

Чл. 87

(1) Информационните рекламни филми, интервюта и съобщения с рекламна цел се включват в общото рекламно време.

(2) При представянето на рекламите по ал. 1 се допуска участието на журналисти – водещи на новини, на политически и икономически предавания.

Чл. 88

(1) Формите на радио- и телевизионен пазар са самостоятелна програма, посветена на радио- и телевизионен пазар, пазарен прозорец и пазарен спот. В общото допустимо времетраене по чл. 74, ал. 2 и чл. 86 се включва времетраенето и на радио- и телевизионните спотове.

(2) Общият брой на радио- и телепазарните прозорци не може да бъде повече от осем за едно денонощие, а общото им времетраене не може да надхвърля 3 часа за едно денонощие.

(3) Всеки радио- и телепазарен прозорец трябва да има минимална продължителност 15 минути.

(4) Ограниченията по ал. 2 не се отнасят за специализираните радио- и телепазарни канали.

Чл. 89

Отделните предавания на операторите могат да бъдат спонсорирани изцяло или отчасти.

Чл. 90

(1) Не могат да бъдат спонсори на предавания политически партии и организации, както и религиозни организации.

(2) Не могат да бъдат спонсори на предавания лица, чиято основна дейност е производството на стоки и услуги, забранени за рекламиране.

(3) Не могат да бъдат спонсорирани политически и икономически предавания, които съдържат анализи и коментари или чиято тематика е сходна с предмета на дейност на спонсора.

(4) Не могат да бъдат спонсорирани новини, с изключение на спортните новини, когато са отделени от другите части на програмата чрез визуални или звукови средства или като отделно предаване.

Чл. 91

Спонсорът няма право да оказва влияние върху съдържанието и представянето на спонсорираното предаване.

Чл. 92

(1) Спонсорираните предавания не могат да призовават към продажба, купуване или използване на стоки и услуги на спонсора или на трето лице, особено чрез споменаване на тези стоки и услуги в предаванията.

(2) Името на спонсора и/или търговската му марка се споменава, представя или обозначава по друг начин само в началото и/или в края на предаването.

Чл. 93

(1) За финансиране на обществената радио- и телевизионна дейност се заплаща месечна такса въз основа на всеки регистриран електромер.

(2) Не се заплаща такса при електромер за трифазен ток, регистриран за производствени нужди.

(3) Лицата, които не притежават радио- и телевизионни приемници или не приемат радио- и телевизионни предавания, заявяват това с декларация, подадена пред съответната служба. Те се освобождават от заплащане на таксата по ал. 1 от деня на подаване на декларацията.

(4) Съответната служба може по всяко време да извърши проверка за верността на декларацията. Ако се установи неверност на декларацията или лицето не допусне да се извърши проверка за верността на декларацията, таксата се дължи в двоен размер за цялото време от деня на подаване на декларацията.

Чл. 94

(1) Гражданите заплащат месечна такса по чл. 93 в размер 0,6 на сто от минималната работна заплата за страната, определена от Министерския съвет, за всеки регистриран електромер.

(2) Юридическите и физическите лица, осъществяващи търговска дейност, както и държавните и общинските организации заплащат месечна такса в размер 2,5 на сто от минималната работна заплата за страната, определена от Министерския съвет, за всеки регистриран електромер.

Чл. 95

Таксата по чл. 94 се заплаща заедно с дължимите суми за ползвана електрическа енергия по съответния за това ред чрез касите на електроснабдителните предприятия на „Националната електрическа компания“ – ЕАД.

Чл. 96

Освобождават се от заплащане на такси граждани с увреден слух или зрение с II група инвалидност.

Чл. 97

(1) Не се плаща такса при ползване на приемници и устройства от здравни заведения, детски домове и градини, образователни, социални и културни институции по списък, предложен от съответните министерства и ведомства и утвърден от Националния съвет за радио и телевизия, както и ако приемниците и устройствата се ползват като монитори.

(2) Списъкът по ал. 1 се публикува в Информационния бюлетин на Националния съвет за радио и телевизия и периодично се актуализира.

Чл. 98

Създава се фонд „Радио и телевизия“ към Националния съвет за радио и телевизия за финансиране на радио- и телевизионната дейност.

Чл. 99

(1) Фонд „Радио и телевизия“ се ръководи от управителен съвет, чийто състав се определя от Националния съвет за радио и телевизия.

(2) Управителният съвет задължително включва представител на Министерството на финансите, представител на Министерството на транспорта и съобщенията, представител на обществените радио- и телевизионни оператори и представител на търговските радио- и телевизионни оператори.

(3) Националният съвет за радио и телевизия приема правилници за устройството и дейността на фонд „Радио и телевизия“ и на неговия управителен съвет.

Чл. 100

Управителният съвет избира от състава си председател.

Чл. 101

(1) Националният съвет за радио и телевизия назначава изпълнителен директор на фонд „Радио и телевизия“, който ръководи оперативната дейност на фонда.

(2) Изпълнителният директор не може да бъде член на управителния съвет.

Чл. 102

(1) Средствата във фонд „Радио и телевизия“ се набират от:

1. събраните месечни такси за приемане на радио- и телевизионни програми;

2. първоначалните и годишни такси за издаване на лицензии и такси за регистриране за радио- и телевизионна дейност, събрани от Съвета за електронни медии;

3.

4. лихви върху средствата, набрани във фонда;

5. дарения и завещания;

6. други източници, определени в закон.

(2) Регистрираните и лицензираните радио- и телевизионни оператори заплащат първоначални и годишни регистрационни, съответно лицензионни такси, определени в тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност, приета от Министерския съвет по предложение на Съвета за електронни медии.

Чл. 103

(1) Средствата от фонд „Радио и телевизия“ се разходват за:

1. финансиране на БНР и БНТ;

2. финансиране на Националния съвет за радио и телевизия;

3. финансиране на проекти с национално значение, свързани с внедряване и използване на нови технологии в радио- и телевизионната дейност;

4. финансиране на значими културни и образователни проекти;

5. финансиране на проекти и дейности, предназначени да разширят разпространението на радио- и телевизионните програми по население и/или територия;

6. управлението на фонда;

7. „Националната електрическа компания“ – ЕАД, във връзка със събирането на таксите по чл. 93.

(2) Финансирането на БНР и БНТ е:

1. за подготвяне, създаване и разпространение на национални и регионални програми по норматив за час програма, определен от Националния съвет за радио и телевизия по предложение на БНР и БНТ;

2. целево финансиране за дълготрайни материални активи.

(3) Националният съвет за радио и телевизия открива извънбюджетна сметка в Българската народна банка за съхраняване на средствата на фонд „Радио и телевизия“.

Чл. 104

Превишението на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се използва през следващата година по предназначение.

Чл. 105

(1) Радио- и телевизионна дейност чрез използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване се осъществява въз основа на лицензия, издадена от Съвета за електронни медии при условията и по реда на този закон и в съответствие със стратегията по чл. 8, ал. 3.

(2) За лицензия могат да кандидатстват само физически лица – еднолични търговци, и юридически лица регистрирани по българското законодателство.

(3) Българското национално радио и Българската национална телевизия осъществяват радио- и телевизионна дейност като национални обществени оператори въз основа на лицензии, издадени по реда на този закон. Българското национално радио и Българската национална телевизия се лицензират за далекосъобщенията дейност по реда на Закона за далекосъобщенията без търг или конкурс.

(4) Не могат да кандидатстват за издаване на лицензии:

1. юридически лица, на които е отказано или е отнето разрешението за извършване на застрахователна дейност по § 8а, ал. 1, т. 2 от Закона за застраховането;

2. юридически лица, в които юридическите лица по т. 1 или съдружниците или акционерите в тях притежават дялово участие;

3. физически лица – еднолични търговци и юридически лица, които не могат да докажат собствеността на имуществото си или на капитала, по чл. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;

4. юридически лица, в които физически лица – едноличните търговци и юридическите лица по т. 3 или съдружниците или акционерите в тях притежават дялово участие;

5. физически лица – еднолични търговци и юридически лица, които през последните пет години, предхождащи кандидатстването за лицензия, са обявени в несъстоятелност или са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация;

6. юридически лица, в които като съдружници или акционери участват лица, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 от Закона за информация относно необслужвани кредити;

7. юридически лица, в които има съдружници или акционери, които са съдружници или акционери и в юридически лица с регистриран предмет „рекламна дейност“ или осъществяват рекламна дейност;

8. юридически лица, в които има съдружници или акционери, които са съдружници или акционери и в юридически лица с регистриран предмет „охранителна дейност“ или осъществяват охранителна дейност;

9. далекосъобщителни оператори, които имат монополно положение на пазара.

10. еднолични търговци и юридически лица, които през последната година, предхождаща кандидатстването за лицензия, са получили отказ за същия вид лицензирана дейност или издадена по този закон лицензия им е била отнета.

(5) Националният съвет за радио и телевизия възлага проверката по ал. 4 на съответните компетентни органи.

Чл. 106

(1) Лицензията е лична.

(2) Прехвърляне на лицензия се допуска от Държавната комисия по далекосъобщения след решение на Националния съвет за радио и телевизия.

(3) При прехвърляне на лицензия за радио- и телевизионна дейност, издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, се уведомява Държавната комисия по далекосъобщения, която в 10-дневен срок прехвърля индивидуалната лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване на лицето, на което е прехвърлена съответната лицензия за радио- и телевизионна дейност.

Чл. 107

(отменен)

(1) В случаите, когато едно лице кандидатства едновременно за лицензия като радио- или телевизионен оператор и за лицензия като далекосъобщителен оператор, по този закон се издава самостоятелна лицензия.

(2) Лицензираните радио- и телевизионни оператори са длъжни да осигурят разпространение на програмите си в съответствие с изискванията и сроковете, определени в лицензията.

(3) При забава на изпълнението на задълженията по ал. 2 Държавната комисия по далекосъобщения може да отнеме лицензията само на това основание.

Чл. 108

При представяне на документите за получаване на лицензии по чл. 111 кандидатите декларират, че не притежават дялове, акции или друг вид права за участие в радио- и телевизионни оператори над допустимия размер според антимонополното законодателство на Република България.

Чл. 109

(1) Лицензиите се издават за срок до 15 г. Срокът може да бъде продължен с решение на Съвета за електронни медии по искане на лицензирания, като общата му продължителност не може да бъде над 25 г.

(2) Срокът на лицензията по Закона за далекосъобщенията трябва да отговаря на срока на лицензията по този закон.

Чл. 110

(1) Лицензията за радио- и телевизионна дейност съдържа:

1. наименованието (фирмата) и седалището на радиооператора или телевизионния оператор;

2. вида (обществен или търговски);

3. датата на издаване на лицензията;

4. началната дата на разпространение на програмата;

5. обхвата на разпространение (национален, регионален, местен);

6. срока на лицензията;

7. техническите и други изисквания към програмите.

(2) В лицензията се включват задължения за спазване на изискванията по чл. 6, ал. 3 и чл. 7 и принципите за осъществяване на радио- и телевизионна дейност по чл. 10 и 19, включително период и график за постигане на предвидените в чл. 10, ал. 2 и 3 съотношения.

Чл. 111

Кандидатите за лицензия за радио- и телевизионна дейност подават писмено заявление до Съветът за електронни медии, към което прилагат:

1. учредителен акт;

2. удостоверение за съдебна регистрация или документи, удостоверяващи създаването на юридическото лице;

3. удостоверение от данъчната служба за платени данъци към момента на подаването на заявлението;

4. предложение за способ на разпространение на програмите;

5. декларация по чл. 108;

6. декларация, че не са налице обстоятелства по чл. 105, ал. 4;

7. доказателства за финансовите възможности за изпълнение на дейността;

8. програмен проект, програмна концепция, програмен профил, програмна схема, списък на допълнителни радио- и телевизионни услуги;

9. доказателства за търговски и отстъпени авторски права за защитени произведения в програмите и за отстъпени сродни права за предоставяне за разпространение на чужди програми.

Чл. 112

(1) Съветът за електронни медии извършва проверка за редовността на подадените документи по чл. 111.

(2) При констатиране на пропуски и недостатъци в документите по чл. 111 на кандидатите се дава 7-дневен срок за отстраняването им, като срокът тече от уведомяването. Ако пропуските и недостатъците не бъдат отстранени до изтичане на срока, документите на кандидата не се разглеждат.

Чл. 113

(отменен)

В 7-дневен срок от приемането на документите или от изтичането на срока по чл. 112, ал. 2 Държавната комисия по далекосъобщения ги изпраща на Националния съвет за радио и телевизия.

Чл. 114

Членовете на Съвета за електронни медии и неговите служители, както и членовете на конкурсната комисия, са длъжни да опазват тайната на информацията, съдържаща се в документите на кандидатите.

Чл. 115

Съветът за електронни медии създава и поддържа публичен регистър за издадените лицензии и направените регистрации.

Чл. 116

(1) За осъществяване на радио- и телевизионна дейност чрез използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване се издава лицензия след провеждане на конкурс в съответствие със стратегията по чл. 8, ал. 3.

(2) Процедурата за провеждане на конкурс се открива по искане на заинтересовано лице или по инициатива на Съвета за електронни медии. В искането, отправено до Съвета за електронни медии, лицето може да посочи желаната точка на излъчване и териториален обхват.

(3) Съветът за електронни медии в 14-дневен срок от постъпване на искането по ал. 2 писмено изисква от Държавната комисия по далекосъобщения информация относно техническите параметри, необходими за наземно радиоразпръскване на радио- и телевизионни програми за населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително свободните радиочестоти, допустимите мощности на излъчване, възможните точки на излъчване, както и друга необходима техническа информация.

(4) Държавната комисия по далекосъобщения представя на Съвета за електронни медии своето решение по запитването в срок до три месеца, а когато е необходимо международно координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти – в срок до 6 месеца, спазвайки изискванията за ефективното използване на радиочестотния спектър в съответствие със стратегията по чл. 8, ал. 3.

(5) При положително решение по ал. 4 Държавната комисия по далекосъобщения прилага проект на лицензия за далекосъобщителна дейност и приложения, съдържащи съответните технически параметри за лицензиите, които могат да бъдат издадени от Държавната комисия по далекосъобщения съобразно наличния свободен радиочестотен спектър.

Чл. 116а

(1) В 14-дневен срок от получаване на отговора и в съответствие със стратегията по чл. 8, ал. 3 Съветът за електронни медии взема решение за откриване на конкурс или конкурси съобразно наличния свободен радиочестотен спектър.

(2) Решението по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“ и съдържа датата, мястото и часа на провеждане на конкурса, срока и мястото на подаване на заявление за участие, мястото, срока и реда за закупуване на конкурсните книжа.

(3) Конкурсните книжа съдържат:

1. проект на лицензия за далекосъобщителна дейност и приложението към нея, съдържащо техническите параметри, съобразно наличния свободен радиочестотен спектър;

2. искани темпове на развитие и/или на обслужване;

3. изисквания за опазване на околната среда;

4. изисквания за качество;

5. изисквания, свързани с творческите, финансови и технически възможности и опит;

6. критерии за оценка и тяхната относителна тежест при определяне на комплексната оценка, при спазване на изискването за приоритет на оценката на програмния проект.

(4) Конкурсът се провежда не по-рано от 30 дни от обнародване на решението по ал. 1. В случай, че се обявяват няколко конкурса, съобразно наличния свободен радиочестотен спектър, те се провеждат едновременно.

Чл. 116б

Кандидатите за получаване на лицензията за радио- и телевизионна дейност подават заявление за участие в конкурса, към което прилагат следните конкурсни документи:

1. документите по чл. 111;

2. предварителен технически проект за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване, съобразен с конкурсните книжа;

3. проект на бизнесплан за осъществяване на дейността;

4. декларация за опазване на поверителността на информацията, която се съдържа в конкурсните книжа;

5. доказателствени документи за заплатени конкурсни книжа;

6. други документи, свързани с конкурсната процедура.

Чл. 116в

(1) Съветът за електронни медии определя председател и състав на експертна комисия за провеждане на конкурса, в която задължително се включват членове на Съвета за електронни медии и на Държавната комисия по далекосъобщения. В комисията могат да участват и експерти от други заинтересовани ведомства и организации. Председателят на Съвета за електронни медии издава заповед за назначаване на експертната комисия. Членовете на комисията подписват декларация за поверителност на информацията, станала им известна при провеждането на конкурса.

(2) Съветът за електронни медии на основание на конкурсните документи, критериите по чл. 116а, ал. 3, т. 6, доклада на експертната комисия и комплексна оценка за най-пълно удовлетворяване на конкурсните изисквания класира кандидатите и взема решения за издаване на лицензия за радио- или телевизионна дейност и на индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване от Държавната комисия по далекосъобщения на кандидата, класиран на първо място.

(3) Лицензия за радио- и телевизионна дейност за територията на Република България не се издава на лице или свързани с него лица по смисъла на Търговския закон, които притежават лицензии от същия вид, за радио- и телевизионна дейност с регионален или местен обхват, освен ако те не се откажат от нея, с изключение на случаите по чл. 49.

(4) В тридневен срок от влизане на решението по ал. 2 в сила Съветът за електронни медии уведомява Държавната комисия по далекосъобщения. В десетдневен срок Съветът за електронни медии издава лицензия за радио- и/или телевизионна дейност, а Държавната комисия по далекосъобщения издава индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване.

Чл. 116г

(1) В случай, че в 10-дневен срок от решението на Съвета за електронни медии одобреният кандидат се откаже от издаването на лицензиите, те се предлагат на участника, класиран на второ място.

(2) При отказ и на втория участник процедурата се закрива.

Чл. 117

Надзорът за спазването на този закон и за изискванията по лицензията се осъществява от съответните длъжностни лица на Националния съвет за радио и телевизия.

Чл. 118

При констатиране на нарушения Съветът за електронни медии в срок един месец е длъжен да разгледа и обсъди представените документи и да вземе решение относно налагане на имуществена санкция по този закон и/или отнемане на лицензията.

Чл. 119

(1) При констатиране на промяна на дейността на лицензиран радио- или телевизионен оператор от обществен в търговски Националният съвет за радио и телевизия взема решение за прекратяване на лицензията.

(2) Лицето по ал. 1 може да кандидатства за лицензия като търговски радио- и телевизионен оператор.

(3) Лицето по ал. 1 има право да поиска изменение на лицензията си тогава, когато се налага промяна на характера на дейността му в търговска.

Чл. 120

В случаите по чл. 119 Съветът за електронни медии взема решение за изменение или прекратяване на лицензията.

Чл. 121

(1) Лицензията се прекратява със:

1. изтичането на срока;

2. отнемането ѝ;

3. прекратяването на юридическото лице или смърт на физическото лице – едноличен търговец.

4. предсрочно по искане на лицензианта.

(2) При прекратяване на лицензията за радио- и телевизионна дейност, издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, Съветът за електронни медии изисква от Държавната комисия по далекосъобщения прекратяване на далекосъобщителната лицензия.

Чл. 122

Лицензията се отнема при:

1. груби нарушения на принципите на радио- и телевизионната дейност;

2. системни нарушения на разпоредбите по чл. 6, ал. 3, чл. 7, 10, чл. 13, ал. 4 и чл. 19;

3. установяване на неверни данни в декларациите по чл. 111.

Чл. 123

(1) Отнемане на лицензия на радио- и телевизионен оператор се извършва от Съвета за електронни медии с мотивирано решение. Отнемането се извършва след отправяне на писмено предупреждение с определен срок за отстраняване на нарушението. Отнемането става във всички случаи след налагане на две имуществени санкции за едно и също нарушение.

(2) Съветът за електронни медии отнема лицензията, ако в срока по ал. 1 лицензираният не е отстранил нарушението.

(3) С решението за отнемане се определя срок, в който лицето не може да се кандидатира за нова лицензия и който не може да бъде помалък от две години.

Чл. 123а

При отнемане на лицензия за радио- и телевизионна дейност, издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, Съветът за електронни медии уведомява Държавната комисия по далекосъобщения, която в 10-дневен срок отнема индивидуалната лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване.

Чл. 124

С отнемането на лицензията лицензиантът е длъжен да преустанови радио- и телевизионната си дейност.

Чл. 125

(1) Не по-късно от шест месеца преди изтичането на срока на лицензията лицензиантът следва да заяви намерение за продължаване срока на лицензията.

(2) Съветът за електронни медии разглежда искането за продължаване срока на лицензията по ал. 1 и в срок до три месеца преди изтичането на срока на лицензията взема решение по искането и писмено уведомява лицензианта.

(3) В случаите на положително решение на Съвета за електронни медии по ал. 2, когато лицензията е издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, Съветът за електронни медии уведомява Държавната комисия по далекосъобщения, която в 10-дневен срок продължава срока на индивидуалната лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване.

Чл. 125а

(1) Лица, които желаят да създават радио- или телевизионни програми за разпространение чрез технически способи, различни от наземното радиоразпръскване, подлежат на регистрация.

(2) Желаещите да се регистрират подават пред Съвета за електронни медии заявление с документите по чл. 111.

(3) Съветът за електронни медии се произнася по искането за регистрация с решение в 14-дневен срок от постъпване на документите. При непълнота и нередовност на документите се прилага чл. 112, ал. 2.

(4) Съветът за електронни медии може да откаже регистрация само ако представените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема противоречат на разпоредбите на закона или ако нередовностите по ал. 3 не бъдат отстранени в срок. При регистрирането не могат да се поставят ограничения, свързани с обхвата на разпространение на програмата.

(5) Въз основа на решението на заявителя се издава удостоверение, което съдържа:

1. наименованието (фирмата) и седалището на радио- или телевизионния оператор;

2. наименованието на програмата;

3. вида (обществен или търговски);

4. програмния профил (формат);

5. началната дата на разпространение на програмата.

(6) Регистрираният оператор е длъжен да уведомява Съвета за електронни медии за условията на разпространяването, програмното време, мястото и начина, както и за всяка промяна в тях в 14-дневен срок.

(7) Регистрациите са безсрочни.

Чл. 126

(1) За нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 3 чл. 11 – 14, чл. 16 – 18, чл. 73, чл. 75 – 80, чл. 82 – 86, чл. 90 – 92 и чл. 107, ал. 3 на радио- и телевизионните оператори се налага имуществена санкция от 2 млн. до 15 млн.лв.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в двоен размер.

(3) За нарушения по чл. 19 се прилагат административнонаказателните разпоредби на Закона за авторското право и сродните му права.

Чл. 126а

(1) За нарушение на условията на издадената лицензия, което не представлява нарушение по чл. 126, се налага имуществена санкция от 500 лв. до 5000 лв.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в двоен размер.

(3) За нарушение на заявените от регистрирания оператор програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема се налага имуществена санкция от 2000 лв. до 5000 лв.

(4) При системно нарушение на закона от регистрирания оператор регистрацията се заличава.

Чл. 127

(1) Нарушенията се констатират от длъжностните лица на Националния съвет за радио и телевизия.

(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Националния съвет за радио и телевизия.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) При данни за нарушения по чл. 19 длъжностните лица на Националния съвет за радио и телевизия сезират съответните длъжностни лица по Закона за авторското право и сродните му права в 7-дневен срок от констатирането.

Чл. 1256

Далекосъобщителен оператор, разпространяващ чуждестранни програми, се задължава да предоставя на Съвета за електронни медии на всеки 6 месеца актуализиран списък на излъчваните чуждестранни програми и документи, свързани с придобиване на тези права.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Разпространение“ е първоначалното предаване или излъчване, независимо с какви далекосъобщителни средства, на радио- или телевизионна програма, предназначена за приемане от слушатели или зрители. То включва и обмена (препредаването) на програми между оператори, за да бъдат приети от аудиторията. То не включва съобщителни услуги за индивидуално ползване.

2. „Създаване“ е творчески акт, който включва авторски замисъл и неговата аудио-визуална реализация с цел производство на предаване или програма.

3. „Програма“ е система от всички елементи, които създава и разпространява операторът, и която е носител на определено съдържание, разпределено в часова схема.

4. „Предаване“ е самостоятелна част от програма, отличаваща се от другите по съдържание, характер и авторство.

5. „Системно“ е извършване на нарушение по една глава на този закон три или повече пъти.

6. „Български аудио- и аудио-визуални произведения“ са произведения, създадени или реализирани изключително или в съдружие от български граждани, създадени на основата на произведения от български граждани. За български се считат и произведения, създадени въз основа на двустранни договори между български и чужди продуценти, при условие че българските продуценти имат преобладаващо финансово участие в общите разходи на продукцията и тази продукция се ръководи от един или няколко български продуценти.

7. „Европейски произведения“ са:

8. „Значимо събитие“ е събитие със социален, политически, икономически, спортен или развлекателен характер, което засяга интересите на преобладаващата част от аудиторията.

9. „Изключително право“ е правото за отразяване на събитие, придобито срещу заплащане само от един радио- или телевизионен оператор.

10. „Допълнителна информация“ е специализирана информация, която се разпространява на същата честота и чрез същия технически способ с програмата на даден радио- и телевизионен оператор, но не е елемент от програмата.

11. „Телетекст“ е буквено-цифрово съобщение, което има информационна, справочна и рекламна част и е предназначено за разпространение от телевизионен оператор, в явен вид или закодирано в синхронизиращия сигнал.

12. „Реклама“ е всяко публично съобщение, включено в програмата на радио- или телевизионен оператор, във връзка с търговия, работа, занаят или професия, имащо за цел да насърчи продажбата, покупката или наемането на стока или услуга, включително на недвижима собственост, да съдейства за популяризирането на кауза или идея или да предизвика друг ефект, желан от рекламиращия. За това съобщение на рекламодателя е предоставено време в програмата срещу заплащане или друго подобно възнаграждение. Този вид публично съобщение не включва телевизионния пазар:

13. „Радио- и телевизионен пазар“ е всяко пряко предложение към аудиторията, излъчено с цел продажбата или доставянето на стоки и услуги, включително имоти, права и задължения, срещу заплащане.

14. „Нови технологии“ са всички технически средства, предназначени за усъвършенстване начините на създаване, разпространение и приемане на радио- и телевизионни програми.

15. „Интерактивност“ е съвкупност от средства и методи, включително и технически, за осъществяване на обратна връзка на аудиторията с радио- и телевизионния оператор.

16. „Цифрови технологии“ са технологии за създаване и разпространение на радио- и телевизионни програми, които разширяват възможностите за предаване, обработка и съхранение на допълнителна информация, включително и чрез компресиране на видеосигнала, както и възможностите за качествено приемане.

17. „Препредаване“ е извършването на едновременно и непроменено приемане и предаване, независимо от използваните технически средства, изцяло и без никакви изменения на радио- и телевизионни програми или на големи части от тях, разпространявани за приемане от широката аудитория.

18. „Пълна програма“ е радио- и телевизионна програма с многообразно съдържание, в която преобладават предавания с информационен, образователен, културен и развлекателен характер.

19. „Прозорец“ е времево ограничена в рамките на основната програма радио- и телевизионна програма, която има своя съдържателна специфика.

20. „Спонсорство“ е всеки принос на физическо и юридическо лице, което не участва в радио- и/или телевизионна дейност или в производство на аудио- и аудио-визуални произведения, към директно или индиректно финансиране на радио- и телевизионни програми с цел популяризиране в обществото на неговото име, търговска марка, репутация, дейност или продукция.

21. „Личен живот“ е животът на човек в семеен, здравен и сексуален аспект.

22. „Информационно отразяване“ е създаването и разпространението в рамките на актуално-публицистичните предавания и новините с продължителност, необходима за да се предаде изчерпателно съдържанието на отразяваното събитие. В случай, когато друг радио- и телевизионен оператор притежава изключителните права върху събитието, правото на безплатно информационно отразяване включва: правото на директен достъп, на запис, който да бъде използван единствено за създаване на материал с продължителност не по-голяма от 90 секунди.

§ 2

(1) Националният съвет за радио и телевизия получава субсидия от държавния бюджет за издръжката си до 2003 г.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия получават субсидия от държавния бюджет до 31 декември 2003 г. по реда на чл. 70, ал. 3, т. 2 и 3.

(3) Българското национално радио, Българската национална телевизия и Националният съвет за радио и телевизия получават субсидия от държавния бюджет и финансиране от фонд „Радио и телевизия“ в размер, определен по норматив за час програма, одобрен от Министерския съвет, както следва:

1.

2. за 2004 г. – 40 на сто субсидия от държавния бюджет и 60 на сто финансиране от фонд „Радио и телевизия“;

3. за 2005 г. – 30 на сто субсидия от държавния бюджет и 70 на сто финансиране от фонд „Радио и телевизия“;

4. за 2006 г. – 20 на сто субсидия от държавния бюджет и 80 на сто финансиране от фонд „Радио и телевизия“.

(4) От 1 януари 2007 г. субсидията от държавния бюджет на БНР, БНТ и Националния съвет за радио и телевизия се заменя изцяло с финансиране от фонд „Радио и телевизия“. Размерът на финансирането се определя по реда на чл. 103, ал. 1, т. 1 и ал. 2.

§ 3

(1) До 1 януари 2003 г. правомощията на управителния съвет на фонд „Радио и телевизия“ по контрола върху постъпленията се осъществяват от Националния съвет за радио и телевизия.

(2) Не по-късно от 3 месеца преди изтичане на срока по ал. 1 Националният съвет за радио и телевизия определя членовете на управителния съвет на фонд „Радио и телевизия“, назначава изпълнителен директор на фонда и приема правилниците по чл. 99, ал. 3.

§ 4

(1) Радио- и телевизионните оператори, лицензирани преди влизането в сила на този закон, в съответствие с действащите по това време нормативни актове, включително тези с изтекъл срок на лицензията, се лицензират по реда на чл. 125.

(2) Юридически лица, които осъществяват фактически радио- и телевизионна дейност, са длъжни да предприемат необходимите действия за лицензиране по реда на чл. 105 в 3-месечен срок от влизането в сила на този закон.

(3) Българското национално радио и Българската национална телевизия са длъжни да представят необходимите документи по чл. 111 с оглед на лицензирането си по реда на чл. 105, ал. 3 в срока по ал. 2.

§ 5

(1) Управителните съвети на БНР и БНТ и генералните директори на БНР и БНТ, избрани по време на действието на Закона за радио и телевизия (обн., ДВ, бр. 77 от 1996 г.; Решение № 21 на Конституционния съд от 1996 г. – бр. 102 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 112 от 1997 г.), довършват мандата си, предвиден в него.

(2) Съставът на Националния съвет за радио и телевизия през първия мандат след влизането в сила на този закон се обновява по жребий.

(3) След изтичане на две години съставът на Националния съвет за радио и телевизия се обновява с двама представители от квотата на Народното събрание и един от квотата на президента.

(4) След изтичане на четири години съставът на Националния съвет за радио и телевизия се обновява с един представител от квотата на Народното събрание и двама от квотата на президента.

(5) Програмните съвети на БНР и БНТ прекратяват мандата си в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.

(6) Ако управителните съвети на БНР и БНТ вземат решение, програмните съвети могат да осъществяват дейността си при условието на чл. 62, т. 3.

§ 6

(1) Договорите за реклама и спонсорство, сключени от БНР и БНТ, следва да се преразгледат с оглед на привеждането им в съответствие с този закон.

(2) В случаите, когато времетраенето на рекламата, съгласно условията на всички сключени договори, превишава времетраенето на рекламата съгласно разпоредбата на чл. 86, БНР и БНТ са длъжни да предложат на рекламодателите съответно редуциране или да прекратят договорите с тях, считано от 1 януари 1999 г.

§ 7

Решенията по чл. 49, ал. 3 се приемат не по-късно от 3 месеца след влизането на този закон в сила.

§ 8

Срокът за изпълнение на разпоредбите по чл. 62, т. 1, 2, 4, 8 и 9 е не по-дълъг от 6 месеца след влизането на този закон в сила.

§ 9

До получаването на лицензия за частен телевизионен оператор с национален обхват Българската национална телевизия не ползва правата за реклама в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч.

§ 10

Този закон отменя Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 77 от 1996 г.; Решение № 21 на Конституционния съд от 1996 г. – бр. 102 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 112 от 1997 г.).