Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА)

Чл. 1

Този закон урежда обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация.

Чл. 2

(1) Територията на Република България се дели на общини, околии, области и Столична голяма община.

(2) В градовете с население над 300 000 души по решение на общинския съвет се създават административно-териториални райони, в които се избират районни съвети.

Чл. 3

(1) Административно-териториалните единици се изграждат в съответствие с историческите, географските, икономическите, социалните, демографските и екологическите условия на територията.

(2) Създаването и закриването на административно-териториалните единици се извършва със закон след допитване до населението.

Чл. 4

(1) При образуване на нова община изборите за общински съвет се произвеждат в 3-месечен срок от решението.

(2) В случаите по ал. 1 областният управител назначава временен кмет, чиито правомощия се прекратяват с избирането на кмет.

Чл. 5

Общината е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление.

Чл. 6

Околията е административно-териториална единица, съставена от няколко общини. В нея се съвместяват функциите на самоуправлението посредством делегирано представителство на общините (околийски съвет на общините) и държавните функции, осъществявани от околийски управител и от създаваните в околийския център органи и служби на централната държавна власт.

Чл. 7

Областта има административно предназначение и в нея не се създават изборни органи на местното самоуправление. В областния център могат да се създават органи и служби на централната държавна власт.

Чл. 8

(1) Столичната голяма община е специфична административно-териториална единица, в рамките на която се съчетава самоуправлението на нейното население с провеждането на държавната политика за развитие на столицата.

(2) Делението и структурата на Столичната голяма община се определят с отделен закон.

Чл. 9

Административно-териториалните единици могат да образуват съюзи на доброволен принцип за решаване на проблеми и задачи от общ интерес.

Чл. 10

(1) Територията на общината се състои от землищните граници на едно или повече населени места, влизащи в нея.

(2) Землищата на общините се утвърждават от председателя на Министерския съвет в съответствие с изискванията на Закона за кадастъра.

(3) Спорове за землища между общини се решават от съда.

Чл. 11

За създаване на община е необходимо да се спазват следните основни условия:

1. решение на населението да се самоуправлява, изразено чрез референдум, решение на общо събрание или друга форма на волеизява на населението, установена със закон;

2. наличие на кадрови потенциал, отговарящ на задължителните правни норми за изисквания към служителите в местните органи на държавната власт;

3. възможност за осъществяване на предвидените в този закон функции и правомощия.

Чл. 12

Всяка община носи името на населеното място, което е неин административен център.

Чл. 13

Жители на общината са всички граждани, които живеят на територията ѝ и са записани в регистрите на населението.

Чл. 14

Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет.

Чл. 15

Общинският съвет може да създава свои органи и служби в отделните населени места и квартали.

Чл. 16

Общините могат да определят свои символи и почетни звания съобразно закона.

Чл. 17

Гражданите участват в местното самоуправление, като решават непосредствено чрез общи събрания, референдуми или по друг начин въпроси от местен характер или чрез избираните от тях органи, които формират и провеждат местната политика в съответствие с интересите на населението.

Чл. 18

Общинският съвет е орган на местното самоуправление и се избира от жителите на общината при условия и по ред, определени от закона.

Чл. 19

(1) Общинският съвет се състои от:

1. при население на общината до 1000 жители – 9 съветници;

2. при население на общината до 2000 жители – 15 съветници;

3. при население на общината до 5000 жители – 21 съветници;

4. при население на общината до 20 000 жители – 33 съветници;

5. при население на общината до 50 000 жители – 45 съветници;

6. при население на общината до 100 000 жители – 51 съветници;

7. при население на общината над 100 000 жители – 65 съветници.

(2) Столичният общински съвет се състои от 101 съветници.

(3) Кметовете на отделните селища участват в работата на общинския съвет с право на съвещателен глас.

Чл. 20

(1) Общинският съвет определя политиката на общината за изграждането и развитието ѝ, решава местните проблеми, свързани с икономиката, опазването на околната среда, здравната, социалната, образователната, културната и комунално-битовата дейност, териториално-селищното устройство, общинската собственост, безопасността на движението и обществения ред. Той решава и проблеми от местно значение, които не са от изключителна компетентност на други органи. В случаите, определени със закон, изпълнява и функции, възложени му от централните държавни органи.

(2) Районните съвети решават въпросите, свързани с ежедневните потребности на населението по местоживеене, административното обслужване на гражданите, благоустрояването и хигиенизирането на територията.

Чл. 21

Общинският съвет:

1. определя структурата на съвета и на административните служби;

2. приема правилник за работата на съвета, на постоянните комисии и на изпълнителния апарат;

3. приема решения по придобиването, стопанисването и разпореждането с общинското имущество и определя правомощията на кмета в тази област. Когато решението предвижда продажба на земя извън регулацията, то се подлага на референдум от населението;

4. приема планове за развитие на общината;

5. определя специфичните изисквания за дейността на предприятията, организациите и учрежденията на територията на общината;

6. определя условията за използването на инфраструктурата на общината от населението, предприятията, организациите и учрежденията;

7. определя местните данъци и такси в границите на закона;

8. приема бюджета на общината, годишния отчет и осъществява контрол по изпълнението на бюджета;

9. приема общия и подробните териториално-устройствени планове на общината;

10. приема решения за сдружаване, както и за създаване, реорганизиране и прекратяване дейността на общински предприятия;

11. приема решения за провеждане на референдум и общо събрание на населението по въпроси от компетенцията на съвета;

12. наименува обекти от местно значение;

13. организира и провежда мерки за подобряване безопасността на движението.

Чл. 22

(1) Общинският съвет приема наредби, решения и инструкции по въпроси от местно значение.

(2) Общинският съвет приема наредби по въпроси от местно значение, отнасящи се до комунално-битовата дейност, опазването на обществения ред, ползването на общинската собственост и опазването на околната среда.

(3) За нарушаване на наредбите могат да се предвидят наказания глоба в размер до 5000 лв., при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност.

(4) Наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата.

(5) Административнонаказателното производство се осъществява по реда на Закона за административните нарушеня и наказания.

Чл. 23

(1) Общинският съвет се свиква на първо заседание от околийския управител в 14-дневен срок от избирането му.

(2) Общинският съвет се свиква на заседание от неговия председател:

1. по негова инициатива;

2. по искане на 1/3 от общинските съветници;

3. по искане на 1/5 от избирателите на общината;

4. по искане на околийския управител;

5. по искане на областния управител.

Чл. 24

(1) Общинският съвет избира от своя състав председател на съвета. Изборът се провежда с тайно гласуване. За избран се смята кандидатът, който е получил най-малко половината плюс един от гласовете на всички съветници.

(2) Когато при първото гласуване не е избран никой от кандидатите, провежда се второ гласуване с участието на първите двама класирали се. За избран се смята кандидатът, който е получил най-много гласове.

(3) Правомощията на председателя на общинския съвет се прекратяват с прекратяването на пълномощията на съвета.

Чл. 25

Председателят на общинския съвет:

1. свиква общинския съвет на заседания;

2. ръководи подготовката на заседанията на съвета;

3. ръководи заседанията на съвета;

4. координира работата на постоянните комисии;

5. подпомага общинските съветници в тяхната дейност;

6. представлява общинския съвет пред външни лица и организации;

7. поддържа връзките на съвета с политическите партии, обществените организации и движения, както и с други органи на местното самоуправление в страната и в чужбина.

Чл. 26

Председателят на общинския съвет в зависимост от големината на общината и обема на работата, която извършва, може да бъде изцяло или частично платен.

Чл. 27

(1) Заседанията на общинския съвет са законни, ако присъстват повече от половината от всички съветници.

(2) Решенията на общинския съвет се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците с явно гласуване. Съветът може да реши гласуването да бъде и тайно.

(3) Решенията се обявяват на населението.

Чл. 28

Заседанията на общинския съвет са публични. Съветът може да реши някои от заседанията да се проведат при закрити врати.

Чл. 29

За всяко заседание на общинския съвет се води протокол. Общинските съветници имат право в 7-дневен срок от деня на заседанието да прегледат протокола и да поискат поправки в него. При спор въпросът се решава от съвета на следващото заседание.

Чл. 30

(1) Пълномощията на общинския съветник възникват от деня на избирането му и се прекратяват с изтичането на срока на пълномощията на общинския съвет.

(2) Законността на избора на общинския съветник може да се обжалва пред окръжния съд в 14-дневен срок от деня на избора.

(3) Пълномощията на общинския съветник се прекратяват предсрочно:

1. при поставяне под запрещение;

2. когато съветникът е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление;

3. при оставка;

4. при избирането му за кмет или заместник-кмет;

5. при трайна невъзможност или системно неизпълнение на задълженията си за повече от 6 месеца;

6. при смърт.

(4) Решенията за предсрочно прекратяване пълномощията на общинския съветник се вземат от общинския съвет. Решението по точка 5 може да се обжалва пред окръжния съд.

Чл. 31

Общинският съветник не може да заема щатна длъжност в съответния общински съвет с изключение на председателя на общинския съвет.

Чл. 32

(1) На първото заседание общинският съветник полага следната клетва: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на гражданите от ..... община и да работя за тяхното благоденствие."

(2) Общински съветник, който не положи клетвата, загубва мандата си.

Чл. 33

Общинският съветник може:

1. да бъде избиран в състава на постоянни и временни комисии на съвета;

2. да предлага включването в дневния ред на заседанията на общинския съвет разглеждането на въпроси от компетентността на съвета и да внася проекти за решения;

3. да участва в обсъждането и решаването на всички въпроси от компетентността на съвета;

4. да отправя питания към кмета. На питането се отговаря устно или писмено на същото заседание, освен ако съветът реши друго;

5. да получава от държавни органи, стопански и обществени организации сведения и документи, които са му необходими във връзка с дейността му на съветник, освен когато те съставляват тайна по закона.

Чл. 34

(1) Общинският съветник получава служебен отпуск за времето, през което е зает във връзка с дейността си на съветник, по ред, определен с Правилника за работата на съвета.

(2) Общинският съветник получава пълния размер на трудовото си възнаграждение за времето, когато е участвал в заседания на съвета или на постоянна комисия. Средствата на работодателя се възстановяват от общинския бюджет.

(3) Пътните и други разноски, направени от общинския съветник във връзка с работата му в съвета, се поемат от общинския бюджет.

Чл. 35

Общинският съветник не може да бъде освобождаван или уволняван от постоянната му работа за времето на неговия мандат освен в случаите, предвидени в чл. 330, ал. 1 и 2, точки 2, 3, 4 и 6 от Кодекса на труда.

Чл. 36

Общинският съветник е длъжен:

1. да присъства на заседанията на общинския съвет и на постоянните комисии, в които е избран, и да участва в решаването на разглежданите въпроси;

2. да поддържа връзки с избирателите и да ги информира за дейността и решенията на общинския съвет.

Чл. 37

Общинският съветник не може да участва при вземане на решения, когато се отнасят до негови лични интереси или до интереси на съпруг и роднини по става линия и по съребрена линия до четвърта спевен включително.

Чл. 38

(1) Орган на изпълнителната власт на общината е кметът. Кметът на общината и кметовете на населените места се избират пряко от населението при условия и по ред, посочени в закона. Общинският съвет решава в кои населени места се избират кметове.

(2) На първото заседание на новоизбрания общински съвет кметовете полагат клетвата по чл. 32, ал. 1 от този закон.

Чл. 39

По предложение на кмета общинският съвет избира с тайно гласуване един или повече заместник-кметове. Избрани са кандидатите, за които са гласували най-малко половината плюс един от общия брой на съветниците.

Чл. 40

Кметовете на отделните селища в общината изпълняват функции на пълномощници на общината. Функциите на кмет на населеното място, което е център на общината, се изпълняват от кмета на общината.

Чл. 41

(1) За кмет и за заместник-кмет на общината могат да бъдат избрани лица, които имат най-малко средно образование. Те не могат да участват в ръководни органи на политически партии и на търговски дружества за времето на мандата им.

(2) За заместник-кметове могат да бъдат избирани и лица, които не са съветници. Кметът и заместник-кметовете участват в заседанията на съвета с право на съвещателен глас.

Чл. 42

(1) Пълномощията на кмета и заместник-кмета се прекратяват предсрочно:

1. при подаване на оставка пред общинския съвет;

2. при трайна невъзможност да изпълняват функциите си за повече от шест месеца;

3. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. при смърт.

(2) При предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета на общината функциите му до произвеждането на избори се поемат по решение на общинския съвет от заместник-кмета или от председателя на общинския съвет.

(3) При прекратяване на пълномощията на кмета на населеното място по решение на общинския съвет се назначава временно изпълняващ длъжността до произвеждане на избори.

(4) Предсрочното прекратяване на пълномощията по ал. 1 на заместник-кмета на общината става с решение на общинския съвет, за което са гласували най-малко половината плюс един от общия брой на съветниците.

Чл. 43

(1) Кметът на общината назначава безсрочно секретар на общината.

(2) Секретарят трябва да бъде най-малко със средно образование. Той не може да бъде из средата на общинските съветници, както и не може да участва в ръководни органи на политически партии и на търговски дружества.

(3) Секретарят на общината организира общинската администрация и нейната дейност.

Чл. 44

(1) Кметът на общината:

1. ръководи цялата изпълнителна дейност на общината;

2. насочва и координира дейността на специализираните изпълнителни органи;

3. назначава и освобождава от длъжност началниците и служителите в изпълнителния апарат на общинския съвет, налага предвидените от закона дисциплинарни наказания;

4. отговаря за опазване на обществения ред, като за осигуряването му може да издава заповеди, задължителни за началниците на съответните районни полицейски управления, в София – за директора на Столичната дирекция на вътрешните работи;

5. организира изпълнението на общинския бюджет;

6. организира изпълнението на дългосрочните програми;

7. организира изпълнението на решенията на общинския съвет;

8. организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет;

9. координира и осъществява контрол за законност върху дейността на кметовете в отделните селища в общината;

10. поддържа връзки с политическите партии, обществените организации и движения, както и с други органи на местното самоуправление в страната и в чужбина.

(2) В изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди.

(3) Заповедите по ал. 1, точка 4 могат да се обжалват от началниците на районните полицейски управления пред областния управител, съответно от директора на Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи – пред министъра на вътрешните работи в 3-дневен срок. Решението на областния управител, съответно на министъра на вътрешните работи, е окончателно.

Чл. 45

(1) Общинският съвет може да отмени актове на кмета, извършени в нарушение на неговите решения по чл. 21.

(2) Кметът на общината може да оспори решение на общинския съвет, когато смята, че то противоречи на интересите на общината или нарушава законите. Оспорването трябва да се представи писмено в срок от 7 дни и има отсрочващо действие. Ако общинският съвет при повторното разглеждане потвърди решението си, кметът е длъжен да го изпълни или при противоречие със закона да сезира съда.

Чл. 46

(1) Кметовете на отделните селища в общината изпълняват функции, които се определят с Правилника за работата на общинския съвет и зависят от конкретните особености на структурата на органите на общинския съвет и други характеристики на общината и съставните селища.

(2) С правилника по ал. 1 се предоставят функции по:

1. изпълнение на бюджета на общината в частта му за населеното място;

2. извършване на административни и други услуги на населението;

3. осигуряване спазването на обществения ред;

4. организиране на благоустройствени, комунални и други мероприятия;

5. стопанисване на мерите, водите и други обекти на общинска собственост;

6. организиране охраната на полските имоти;

7. провеждане мерки за подобряване и възстановяване на околната среда;

8. поддържане на чистотата и хигиенизирането на населеното място.

Чл. 47

Служителите в общинската администрация имат статут на държавни служители.

Чл. 48

Общинският съвет избира из състава на своите съветници постоянни и временни комисии, в които могат да бъдат включени и други специалисти.

Чл. 49

(1) Постоянните комисии имат за задача:

1. да проучват потребностите на населението в съответната област и да правят предложения за решаване на проблемите;

2. да подпомагат общинския съвет при подготовката на решения по въпроси, внесени за обсъждане и решаване;

3. да осъществяват контрол за изпълнение на решенията на общинския съвет.

(2) В работата си постоянните комисии могат да привличат външни лица като експерти и консултанти.

Чл. 50

По разглежданите въпроси постоянните комисии приемат предложения и препоръки, които се предават в общинския съвет и на съответните заинтересувани лица.

Чл. 60

(1) За решаване на общи проблеми на общините за тяхното изграждане и развитие се създава околийски съвет на общините.

(2) Околийският съвет на общините се състои от по двама делегирани представители за всяка една община.

(3) Срокът на пълномощията на околийския съвет на общините отговаря на срока на мандата на общинските съвети.

Чл. 61

(1) Околийският съвет на общините се свиква на първо заседание от областния управител в едномесечен срок от произвеждане на изборите за общински съвети.

(2) На първото си заседание околийският съвет на общините избира измежду своите членове председател и секретар на съвета.

(3) Председателят на околийския съвет на общините представлява съвета в отношенията му с общинските съвети, околийския управител, областния управител и централните държавни органи. Той ръководи заседанията на съвета и отговаря за изпълнение на неговите решения.

(4) Секретарят на съвета ръководи подготовката за заседанията на съвета, оформя неговите решения и следи за изпълнението им.

Чл. 62

(1) Председателят на околийския съвет на общините го свиква на заседание:

1. по своя инициатива;

2. по искане на 1/4 от неговите членове;

3. по искане на околийския управител;

4. по искане на областния управител.

(2) Заседанията на околийския съвет са законни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете му.

(3) Решенията на съвета се вземат с общо съгласие на неговите членове. Несъгласието на някои общини не е пречка за изпълнение на решението от другите заинтересувани общини.

Чл. 63

(1) Околийският съвет на общините:

1. координира планирането и реализацията на дейностите с надобщинско значение;

2. организира изследвания по икономически, социални и други проблеми на околията и по използването на ресурсовия ѝ потенциал;

3. организира разработването на конкретни програми за развитието на околията;

4. определя общата териториалноустройствена политика на територията на околията и приема съответните териториалноустройствени планове;

5. изпълнява функции по общото развитие на околията като: обществения транспорт, водоснабдяването, енергоснабдяването, опазването на околната среда на територията на околията и др.;

6. осъществява връзка с централните ведомства пряко или чрез околийския и областния управител по всички въпроси на развитието на околията и самоуправлението на общините.

(2) Околийският съвет съдейства за създаване на различни форми на сдружаване на общините в околията и с други околии в техен интерес, както и за определяне начина на финансиране на общите мероприятия.

Чл. 64

Издръжката на дейността на околийския съвет на общините се осигурява от вноски на съответните общини, които сами определят техния размер.

Чл. 65

(1) Представител на централните държавни органи на територията на околията е околийският управител.

(2) Областният управител назначава околийския управител и неговия заместник след съгласуване със съответния околийски съвет на общините за срок от 4 години. Когато не се постигне съгласие, околийският управител се назначава от Министерския съвет.

(3) Околийският управител може да бъде освободен предсрочно по реда на предходната алинея.

Чл. 66

(1) Околийският управител:

1. отговаря за спазване на правовия ред в околията, осъществява контрол върху дейността на другите държавни органи, общинските съвети и учрежденията в предвидените от закона случаи;

2. координира работата на държавните органи на територията на околията и отношенията им с общинските съвети и кметовете;

3. отговаря за опазване на обществения ред.

(2) Околийският управител издава заповеди в границите, определени от закона. Те могат да бъдат обжалвани от заинтересуваните лица пред съда.

(3) Околийският управител спира изпълнението на незаконосъобразни актове на общинските съвети и кметовете и ги отнася до съответния съд.

(4) Околийският управител отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общините и населените места.

Чл. 67

(1) Околийският управител се подпомага от заместник и технически лица. Издръжката на тяхната дейност е за сметка на републиканския бюджет.

(2) Околийският управител и неговият заместник не могат да участват в ръководни органи на политически партии и на търговски дружества за времето на мандата им.

Чл. 68

Областта е административно-териториална единица, в която се децентрализира държавната власт с оглед провеждането на ефективна регионална политика.

Чл. 69

(1) Управлението в областта се осъществява от областен управител, подпомаган от областна администрация.

(2) Областният управител се назначава от Министерския съвет за срок от 4 години.

(3) Областният управител осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защита на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол.

(4) Областният управител се подпомага от заместник, назначен от председателя на Министерския съвет.

(5) Областният управител и неговият заместник не могат да участват в ръководни органи на политически партии и на търговски дружества за времето на мандата им.

Чл. 70

(отменен)

(1) В София не се назначава областен управител.

(2) Функциите на областен управител в София се изпълняват от кмета на Столичната община, доколкото не е предвидено друго със закон.

Чл. 71

Областният управител:

1. организира провеждането на държавната политика в областта;

2. отговаря за спазването на законите в областта. В предвидените от другите закони случаи осъществява контрол върху дейността на общинските съвети, на други държавни органи, учреждения, организации и предприятия;

3. упражнява контрол по изпълнение решенията на президента на републиката и председателя на Министерския съвет;

4. ръководи дейността на околийските управители в рамките на правомощията му.

Чл. 72

(1) Областният управител издава заповеди в границите на предоставените му правомощия. Заповедите му могат да бъдат обжалвани пред съда.

(2) Областният управител спира изпълнението на незаконосъобразни актове на общинските съвети и ги отнася до съответния окръжен съд. Той може да отменя незаконосъобразни актове на околийските управители и общинските кметове.

(3) Заповедите на областния управител по предходните алинеи могат да се обжалват пред съответния съд.

Чл. 73

Издръжката на дейността на областния управител е за сметка на републиканския бюджет.

Чл. 74

(1) Административно-териториалното деление на страната се извършва със закон.

(2) Административно-териториални промени – закриване, сливане, разделяне и присъединяване на административно-териториални единици и населени места, се извършват с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет.

Чл. 75

Основания за административно-териториални промени са:

1. изразеното в писмена форма желание на повече от половината от населението на съответното населено място, група населени места или административно-териториални единици до Министерския съвет;

2. предложение на държавен орган за извършване на административно-териториална промяна. В този случай задължително се прилага разпоредбата на точка 1.

§ 1

Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

§ 2

(1) Заварените при влизането на този закон в сила временни изпълнителни комитети и временни управи продължават да изпълняват функциите си по отменения Закон за народните съвети до произвеждането на избори за органи на местно самоуправление.

(2) Когато членове на временните изпълнителни комитети или временните управи напуснат техния състав, те продължават да работят в намален състав. Ако съставът е под необходимия кворум, Министерският съвет назначава временен кмет, който изпълнява функциите на временен изпълнителен комитет.

§ 3

(1) В столицата и в градовете с над 300 000 души население, които се делят на райони, се произвеждат избори само за общински съвети.

(2) В срок до 6 месеца след произвеждане на изборите Министерският съвет да внесе Закон за устройството на столичния град и градовете, които се делят на райони.

(3) Временните изпълнителни комитети на общините в столичния град и кметствата в градовете продължават да изпълняват функции в съответствие с правомощията, които им определя новоизбраният общински съвет, като се спазват изискванията на този закон.

§ 4

В срок до края на 1992 г. да се извърши ново административно-териториално деление на Република България по ред, определен със закон.

§ 5

Този закон отменя:

1. Закона за народните съвети (обн., Изв., бр. 95 от 1951 г.; изм., бр. 60 и 68 от 1953 г., бр. 100 от 1955 г., бр. 3, 37 и 54 от 1956 г., бр. 30, 71 и 74 от 1957 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 22 от 1959 г.; ДВ, бр. 47 от 1964 г., бр. 54 от 1969 г., бр. 35 от 1972 г., бр. 32 от 1977 г., бр. 97 от 1978 г., бр. 52 и 65 от 1980 г., бр. 97 от 1987 г., бр. 72 и 88 от 1990 г.).

2. Правилника за наредбите по чл. 12а от Закона за народните съвети (обн., ДВ, бр. 3 от 1965 г.; изм., бр. 39 от 1978 г.).

3. Наредбата за прилагане на чл. 41 от Закона за народните съвети относно заплащане трудово възнаграждение и командировъчни пари на съветниците и членовете на постоянните комисии (обн., ДВ, бр. 64 от 1966 г.; изм., бр. 60 от 1980 г.).

4. Закона за създаване на административно-териториални единици – области (обн., ДВ, бр. 65 от 1987 г.; изм., бр. 45 от 1989 г.).

5. Закона за народните представители и народните съветници относно правния статут на общинските съветници в частта му за общинските съветници (обн., ДВ, бр. 32 от 1977 г.; изм., бр. 72 от 1981 г., бр. 27 и 87 от 1986 г.).

6. Указа за поръченията на избирателите (ДВ, бр. 12 от 1978 г.).

7. Указ № 296 за правомощията на районните народни съвети по чл. 5, ал. 4 от Закона за народните съвети (ДВ, бр. 19 от 1979 г.).

§ 6

Изменения в други закони:

1. В Закона за собствеността (обн., Изв., бр. 92 от 1951 г.; изм., бр. 12 от 1958 г., бр. 90 от 1960 г.; ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 54 и 87 от 1974 г., бр. 55 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 14 и 91 от 1988 г., бр. 38 от 1989 г. и бр. 31 от 1990 г.) чл. 6 се изменя, както следва: "6. Държавна собственост е имуществото, обявено от Конституцията и законите за изключителна нейна собственост, както и имуществото, което тя придобива. Общинска собственост е имуществото:

1-dup. предоставено със закон в собственост на общините или включено в уставния фонд на общинските фирми;

2. придобито със средства от общинския бюджет или със средства по извънбюджетна сметка на общината;

3. изградено с доброволен труд и парични средства на населението;

4. придобито със заеми, получени и изплащани от общината;

5. подарено или завещано на общинския съвет или отделните селища;

6. възстановено чрез реституция;

7. преотстъпено безвъзмездно от държавата;

8. прехвърлено в собственост на общините съгласно преходните разпоредби на този закон."

2-dup. Към Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 57 от 1991 г.) се създава следният нов член 13а: "Чл. 13а. Взаимоотношенията на столичната и регионалните дирекции на Министерството на вътрешните работи и на районните полицейски управления с областните управители, околийските управители и кметовете се уреждат със Закона за местното самоуправление и местната администрация и Закона за полицията."

§ 7

С влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти:

1. водоизточниците, включително подземните и минералните води, които се ползват само от съответната община, заедно с водовземните съоръжения и довеждащите мрежи и съоръжения;

2. язовири, езера и принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение;

3. незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици;

4. местните пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване;

5. жилищните обекти, изградени по реда на чл. 117 от Закона за териториално и селищно устройство, за оборотни жилища или за социални мероприятия, включително за отдаване под наем на социално слаби семейства;

6. обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване;

7. мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества.

(2) Не преминава в собственост на общините имущество по ал. 1, което е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество.

§ 8

Изпълнението на този закон се възлага на председателя на Министерския съвет.