Законът урежда:
1. държавното подпомагане на земеделските стопани, включително земеделските производители;
2. прилагането на мерки за стимулиране на износа и за регулиране на вноса и износа на земеделски продукти.
3. акредитацията, структурата, дейността и контрола върху Разплащателната агенция;
4.
5. създаването и функционирането на Интегрирана система за администриране и контрол;
6. прилагането на схемите за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
7. прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., както и на мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. по чл. 21, параграф 1, букви „а“ и „б“, чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (EC) № 1305/2013“, доколкото в този закон не е предвидено друго за Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
8. създаването и функционирането на информационна система за интегриране на пространствени и регистрови данни.
9. прилагането на Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г., наричан по-нататък „Стратегическия план“;
10. изпълнението на компонент „Устойчиво селско стопанство“ от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България.