(1) Министърът на здравеопазването:
1. разрешава ползването на води за питейно-битови цели в случаите, когато не отговарят на законоустановените изисквания, по ред, определен в наредбата по чл. 135 ал. 1, т. 3;
2. одобрява материали, реагенти и биоциди, които влизат в контакт с водите, предназначени за питейно-битови цели, по ред, определен в наредбата по чл. 135 ал. 1, т. 3;
3. ръководи мониторинга на качеството на водите, използвани за питейно-битови цели, на водите за къпане и на минералните води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели, бутилиране, хигиенни цели, спорт и отдих, и обобщава резултатите на национално ниво;
4. издава или оправомощава определено от него длъжностно лице да издава сертификати и балнеологични оценки за минерални води;
5. съгласува санитарно-охранителните зони по чл. 151, ал. 2, т. 2, буква “у”;
6. съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите разработва Национален план за действие за подобряване качеството на водите за питейно-битови цели.
(2) Ползването на водите по ал. 1, т. 1 може да се разрешава и от оправомощени от министъра на здравеопазването директори на регионални здравни инспекции.
(3) Министърът на здравеопазването чрез регионалните здравни инспекции:
1. информира потребителите в случаите на установени отклонения в качеството на водите по ал. 1, т. 3, когато отклоненията могат да създадат риск за здравето;
2. провежда мониторинг и контрол на качеството на водите по ал. 1, т. 3;
3. създава и поддържа база данни и обобщава резултатите от извършения мониторинг и контрол;
4. съгласува санитарно-охранителните зони около съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, с изключение на случаите по ал. 1, т. 5;
5. контролира спазването на санитарно-хигиенните изисквания в границите на санитарно-охранителните зони;
6. предоставя на басейновите дирекции за управление на водите: