Закон за чужденците в Република България

Чл. 1

Този закон определя условията и реда, при които чужденците могат да влизат, пребивават и напускат Република България, както и техните права и задължения.

Чл. 2

(1) Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин.

(2) Чужденец е и лице без гражданство, което не се счита за гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство и притежава официален документ, удостоверяващ това му качество.

Чл. 3

(1) Чужденците в Република България имат всички права и задължения според българските закони и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.

(2) За чужденци, които се ползват с дипломатически или консулски имунитет и привилегии, се прилагат и общоприетите норми на международното дипломатическо и консулско право и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна.

Чл. 4

Чужденците, които пребивават в Република България, са длъжни да спазват законите и установения правов ред, да са лоялни към българската държава и да не уронват престижа и достойнството на българския народ.

Чл. 5

Чужденците, които работят в Република България въз основа на издадено разрешение от компетентен орган, имат правата и задълженията на българските граждани, доколкото не е предвидено друго в международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 6

Чужденците, които пребивават в Република България, носят гражданска, административна и наказателна отговорност както българските граждани, доколкото в специален закон или в международен договор, по които Република България е страна, не е предвидено друго.

Чл. 7

Статутът на чужденците бежанци се определя със специален закон.

Чл. 8

(1) Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза за влизане, пребиваване или за транзитно преминаване през страната, когато такава се изисква.

(2) Визи не се изискват, когато между Република България и страната, чийто гражданин е чужденецът, има сключен договор или има акт на Министерския съвет на Република България за безвизов режим.

Чл. 9

(1) Визата е разрешение за влизане, пребиваване или за транзитно преминаване и се издава от дипломатическите и консулските представителства на Република България.

(2) Видът на визите се определя от целта на посещението, от броя на разрешените влизания и от срока, за който се издават.

(3) Издават се следните видове визи:

1. за летищен трансфер;

2. за транзитно преминаване;

3. за краткосрочно пребиваване;

4. за дългосрочно пребиваване.

(4) Срокът за пребиваване в страната въз основа на виза не може да надвишава 90 дни.

(5) Условията и редът за издаване на визи се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 10

(1) Отказва се издаване на виза и влизане в страната на чужденец, когато:

1. с действията си е поставил в опасност сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против сигурността на страната;

2. с действията си е злепоставил българската държава или е уронил престижа и достойнството на българския народ;

3. има данни, че е член на престъпна група или организация или че извършва терористична дейност, контрабанда и незаконни сделки с оръжие, взривни вещества, боеприпаси, стратегически суровини, стоки и технологии с възможна двойна употреба, както и незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества и прекурсори и на суровини за тяхното производство;

4. има данни, че извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави;

5. е бил експулсиран от Република България преди не по-малко от 10 години и не е възстановил в 6-месечен срок от експулсирането изразходваните за това от държавата средства;

6. е извършил умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българското законодателство се наказва с повече от три години лишаване от свобода;

7. е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи;

8. може да се предполага, че ще разпространи тежка заразна болест, страда от заболяване, което според критериите на Министерството на здравеопазването или на Световната здравна организация представлява заплаха за общественото здраве, или не притежава сертификат за ваксинация, или идва от район с усложнена епидемична и епизоотична обстановка;

9. няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане;

10. при предишно влизане и пребиваване системно е нарушавал граничния, паспортно-визовия, валутния или митническия режим на Република България;

11. при предишно пребиваване е нарушил трудовото или данъчното законодателство на страната;

12. няма визи или билети за следващите по маршрута страни;

13. на лицето е наложена принудителна административна мярка да не влиза в страната и тази мярка е в сила;

14. е включен в списъка на нежеланите за страната чужденци, утвърждаван ежегодно от министъра на вътрешните работи и от министъра на външните работи.

(2) Отказва се издаване на виза и на чужденец, който не представи необходимите документи, определени с акт на Министерския съвет, удостоверяващи основанията му за влизане в страната.

Чл. 11

Може да се откаже издаване на виза на чужденец, когато:

1. има данни, че иска да влезе в страната, за да извърши престъпление или нарушение на обществения ред;

2. при предишно пребиваване в страната е извършил нарушение на обществения ред;

3. влизането му в страната ще увреди на отношенията на Република България с друга държава;

4. има данни, че целта на влизането е да пребивава в страната като имигрант, без да има специално разрешение за това;

5. има данни, че целта на влизането му е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава.

Чл. 12

(1) Виза за летищен трансфер се издава на чужденец, който пътува с въздухоплавателно средство, сменя полета си в Република България и е длъжен да напусне страната с първия полет.

(2) Чужденец, притежаващ виза за летищен трансфер, се счита за недопуснат в страната и неговите документи за задгранично пътуване се задържат от органите за граничен контрол до заминаването му.

Чл. 13

Виза за транзитно преминаване се издава на чужденец, който влиза в Република България през определен граничен контролнопропускателен пункт от една държава и е длъжен да напусне страната в срок до 24 часа през граница с друга държава.

Чл. 14

Виза за краткосрочно пребиваване се издава на чужденец, който влиза в страната еднократно за срок до 90 дни.

Чл. 15

(1) Виза за дългосрочно пребиваване се издава на чужденец, който може да влезе в страната неограничен брой пъти, като пребиваването при всяко влизане е до 90 дни. Валидността на тази виза не може да надвишава 12 месеца.

(2) Ограничението за пребиваване по ал. 1 се прилага до получаване на разрешение за дългосрочно пребиваване от службите за административен контрол на чужденците.

Чл. 16

(1) Притежаването на виза не може да бъде единствено основание, даващо право на чужденец да влезе в Република България.

(2) Ограничението за граничен контрол не допускат влизането в страната на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл. 10.

(3) Ограничението по ал. 2 могат да не допуснат влизането в страната на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл. 11.

(4) Ограничението по ал. 2 или службите за административен контрол на чужденците могат да намалят срока за пребиваване на чужденец в страната, определен с издадената виза, при неизпълнение на изискванията на този закон.

Чл. 17

(1) Влизането на чужденец в Република България се извършва през определените за това гранични контролно-пропускателни пунктове.

(2) Чужденец, който пренася повече от един личен документ за задгранично пътуване или пренася такива документи на трети лица, е длъжен да ги обяви пред органите за граничен контрол.

(3) Чужденец, който притежава повече от едно гражданство, е длъжен да декларира пред органите за граничен контрол гражданството, на което ще се позовава при пребиваването си в страната, и да удостовери това с редовен документ за задгранично пътуване на държавата, чието гражданство е декларирал.

(4) Чужденец, притежаващ повече от един редовен документ за задгранично пътуване, е длъжен да напусне страната с документа, с който е влязъл.

(5) Разпоредбата на ал. 4 се отнася и за български граждани, притежаващи и друго гражданство.

Чл. 18

При влизането в Република България чужденецът декларира целта на посещението си и обявява адреса на пребиваването си.

Чл. 19

(1) Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нея, трябва да притежава:

1. необходимите финансови средства за издръжка;

2. необходимите финансови средства за напускане на страната;

3. входна или транзитна виза за държавата, която иска да посети или през която желае да премине, ако такава е необходима;

4. задължителни застраховки, определени с акт на Министерския съвет;

5. други документи, определени с международен договор или с акт на Министерския съвет.

(2) Размерът на средствата по ал. 1, т. 1 и 2 се определя с акт на Министерския съвет.

Чл. 20

Длъжностните лица от авиокомпаниите, туристическите и транспортните дружества или други представителства, които превозват до Република България чужденци, извършват услугата, след като са проверили:

1. редовността на документите за задгранично пътуване на чужденците;

2. изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 3;

3. наличието на останалите изисквания на този закон.

Чл. 21

(1) Чужденец, който с превозно средство влиза, пребивава или транзитно преминава през страната по суша, по въздух или по вода, трябва да притежава:

1. разрешение за преминаване на превозното средство, когато такова се изисква съгласно българското законодателство и международните договори, по които Република България е страна;

2. документи, установяващи регистрацията на превозното средство;

3. документи, установяващи собствеността на превозното средство, ако това не е установено в документите по т. 2;

4. задължителна застраховка;

5. документи за правоуправление.

(2) Не се допуска влизане в страната на превозно средство, ако не са налице основанията по ал. 1, т. 1, 4 и 5.

(3) Органите за граничен контрол задържат превозното средство и документите, ако не са налице основанията по ал. 1, т. 2 и 3, за което се съставя протокол, екземпляр от който се връчва на чужденеца. Протоколът и документите се изпращат на митническите органи по компетентност.

(4) Чужденец, притежаващ редовни документи за влизане в страната, но непритежаващ такива за превозното средство по ал. 1, се допуска да влезе в страната.

Чл. 22

(1) Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на:

1. издадена виза по чл. 9, ал. 3;

2. международни договори за безвизов или облекчен визов режим;

3. разрешение на службите за административен контрол на чужденците.

(2) Чужденците, влезли в страната по законоустановения ред, могат да продължат срока на пребиваването си с разрешение от службите за административен контрол на чужденците.

(3) Разрешението по ал. 2 за чужденците, които се ползват с дипломатически и консулски имунитет, се издава от Министерството на външните работи.

Чл. 23

(1) Чужденците пребивават в Република България краткосрочно и дългосрочно.

(2) Краткосрочното пребиваване е до 90 дни от датата на влизането в страната. Срокът може да бъде продължен от службите за административен контрол на чужденците по причини от хуманитарен характер.

(3) Дългосрочното пребиваване е:

1. продължително – с разрешен срок до една година;

2. постоянно – с разрешен неопределен срок.

Чл. 24

(1) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденците, които:

1. имат разрешение за работа в Република България от органите на Министерството на труда и социалната политика, по трудово правоотношение;

2. осъществяват търговска или друга дейност в страната по законоустановения ред;

3. са приети на редовно обучение в лицензирани учебни заведения;

4. са чуждестранни специалисти, пребиваващи в страната по силата на международни договори, по които Република България е страна;

5. имат основание да им бъде разрешено постоянно пребиваване или са сключили брак с български гражданин или с постоянно пребиваващ в страната чужденец;

6. са управители на представителства на чуждестранни търговски дружества, регистрирани в Българската търговско-промишлена палата;

7. са финансово осигурени родители на постоянно пребиваващи в страната чужденци;

8. са постъпили на продължително лечение в здравно заведение и разполагат с финансови средства за лечение и издръжка;

9. са кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване и имат акредитация в Република България;

10. са пенсионно осигурени и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната;

11. извършват дейност по Закона за чуждестранните инвестиции;

12. извършват дейност по поръчение и по искане на лица, които са извършили инвестиции в страната по реда на Закона за чуждестранните инвестиции;

13. са членове на семейството на чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване на основание т. 2, 4, 5, 6, 9 и 11.

(2) Лицата по ал. 1 следва да имат осигурено жилище, издръжка, задължителни застраховки и осигуряване съгласно законодателството на Република България. Нормативите за това се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 25

Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците:

1. от българска народност;

2. две години след сключването на граждански брак с български гражданин или с постоянно пребиваващ в страната чужденец;

3. малолетни и непълнолетни деца на български гражданин или на постоянно пребиваващ в страната чужденец, които не са встъпили в брак;

4. родители на български граждани;

5. пребивавали на законно основание без прекъсване на територията на страната през последните 5 години, като срокът за пребиваване, разрешен по чл. 24, ал. 1, т. 3, не се зачита;

6. инвестирали в страната над 250 000 щатски долара по законоустановения ред.

Чл. 26

Отказва се продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец в случаите по чл. 10 и 11.

Чл. 27

(1) На чужденците, влезли в страната на едно основание, не се продължават сроковете за пребиваване на друго основание, с изключение на случаите, нетърпящи отлагане, и на сключилите брак с български гражданин.

(2) Срокът за пребиваване на чужденците може да бъде продължен най-много до 6 месеца преди изтичането на валидността на националните документи за задгранично пътуване.

Чл. 28

(1) Чужденците, пребиваващи на територията на Република България, могат да обявяват пред службите за административен контрол на чужденците адреса, на който пребивават, когато е различен от обявения по чл. 18.

(2) Чужденците, които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на междуправителствени организации в Република България, се регистрират в Министерството на външните работи.

Чл. 29

Чужденците, които пребивават дългосрочно в Република България, удостоверяват самоличността си по ред, определен със закон.

Чл. 30

Чужденец, чийто документ за задгранично пътуване или заместващ го документ е изгубен или унищожен, е длъжен незабавно да уведоми за това службите за административен контрол на чужденците.

Чл. 31

(1) Документите за задгранично пътуване на чужденец могат да бъдат временно отнети:

1. от съответните органи на съдебната власт, когато има образувано наказателно производство за извършено престъпление от общ характер;

2. от съответните длъжностни лица при настаняване в местата за изпълнение на наказанието лишаване от свобода;

3. от органите на Министерството на вътрешните работи, когато има основателно съмнение, че са неистински или преправени;

4. от органите на Министерството на вътрешните работи, когато е издадена заповед за експулсиране, принудително отвеждане до границата или екстрадиране от страната;

5. от органите на Министерството на вътрешните работи в случаите по чл. 12, ал. 2;

6. от органите на Министерството на вътрешните работи в случаите на върнати от друга страна чужденци.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 длъжностните лица, иззели документите на чужденеца, съставят протокол, въз основа на който службите за административен контрол на чужденците издават временен документ, установяващ самоличността на лицето.

(3) Документът за задгранично пътуване се връща на чужденеца, когато отпаднат основанията за временното му отнемане.

(4) Не могат да бъдат отнемани документите за задгранично пътуване на чужденци, които се ползват с дипломатически имунитет в Република България, освен ако е предвидено друго в международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 32

Документите за задгранично пътуване на чужденците не могат да се дават или приемат в залог, както и да се преотстъпват или използват от друго лице.

Чл. 33

(1) Чужденците, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, могат да постъпват на работа по реда, установен за българските граждани.

(2) Чужденците, пребиваващи краткосрочно или продължително на територията на Република България, могат да осъществяват дейност по трудово правоотношение само след получаване на разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика.

(3) Чужденците, получили разрешение за работа, могат да работят само при работодателя и за срока, определен с разрешението за работа.

Чл. 34

Всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на срока за пребиваването му.

Чл. 35

(1) Чужденец, краткосрочно пребиваващ, на когото документът за задгранично пътуване е заменен с нов, може да напусне страната, след като уведоми за това службите за административен контрол на чужденците, освен ако друго е предвидено с международен договор, по който Република България е страна.

(2) Чужденец, който има разрешение за продължително пребиваване, може да напуска страната и да се завръща в нея без виза до изтичане на разрешения срок за пребиваване.

(3) Чужденец, който има разрешение за постоянно пребиваване, може да влиза в и да напуска страната без виза.

Чл. 36

Чужденците могат да излизат от Република България през определените за това места въз основа на документи за задгранично пътуване и други заместващи ги документи, които им дават право да напускат страната.

Чл. 37

Чужденец не може да напусне страната, ако спрямо него има взета принудителна административна мярка за ненапускане.

Чл. 38

Чужденец, който с превозно средство напуска Република България по суша, по въздух и по вода, трябва да притежава документите по чл. 21, ал. 1, т. 2 и 3, както и разрешение за износ на превозното средство, ако това е необходимо.

Чл. 39

Предаването на чужденци за извършено престъпление се извършва при условията и по реда, установени от българските закони и от международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 40

(1) Министърът на вътрешните работи или упълномощени от него длъжностни лица могат да отнемат със заповед правото на пребиваване на чужденец в Република България, когато:

1. са отпаднали основанията по чл. 24, ал. 1, с изключение на т. 1, и по чл. 25, т. 2 и 6;

2. са налице основанията по чл. 10 и 11;

3. се установи, че данните, представени за получаването му, са неверни;

4. бракът е прекратен преди изтичане на 5 години от сключването му по чл. 25, т. 2;

5. в едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, с изключение на случаите по чл. 25, т. 6.

(2) В заповедта органът по ал. 1 определя срок за напускане на страната, за което уведомява писмено чужденеца.

Чл. 41

Министърът на вътрешните работи или упълномощени от него длъжностни лица могат да издадат заповед за принудително отвеждане на чужденец до границата в случаите, когато:

1. чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред;

2. чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в 7-дневен срок след уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване;

3. чужденецът не е напуснал страната в определения срок след отнемане правото му на пребиваване по чл. 40, ал. 2;

4. се установи, че чужденецът е влязъл и пребивава в страната с неистински или преправен документ за задгранично пътуване или със заместващ го документ.

Чл. 42

Министърът на вътрешните работи или упълномощени от него длъжностни лица със заповед могат да разпоредят експулсирането на чужденец, когато неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред.

Чл. 43

(1) Министърът на вътрешните работи или упълномощени от него длъжностни лица със заповед могат да забранят на чужденец да напусне страната, когато:

1.

2. е осъден с влязла в сила присъда и не е изтърпял наложеното наказание „лишаване от свобода“;

3. има задължения към държавата и към органите на местното самоуправление;

4. има задължения към български юридически или физически лица, установени по съдебен ред.

(2) Принудителна административна мярка по ал. 1 не се налага в случаите по т. 3 и 4, ако вземането спрямо чужденеца е надлежно обезпечено.

Чл. 44

(1) Заповедите по този раздел се изпълняват от службите за административен контрол на чужденците.

(2) Заповедта не се изпълнява преди изтичане на срока по чл. 41, т. 2 или преди да се е произнесъл компетентният орган, ако заповедта е обжалвана, освен в случаите, когато е постановено незабавно изпълнение.

(3) Ако се установи, че съществуват пречки да напусне незабавно страната или да влезе в друга страна, чужденецът се задължава да се явява ежедневно в съответната полицейска служба по местопребиваването му при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

(4) До принудителното отвеждане по чл. 41 или до експулсирането по чл. 42, по преценка на министъра на вътрешните работи или на упълномощени от него длъжностни лица чужденецът може да бъде настанен принудително в специални домове.

Чл. 45

Разноските по извеждането на чужденеца от страната са за негова сметка или за сметка на лицето или организацията, осигурили влизането му.

Чл. 46

За издаването на заповедите по този раздел и за обжалването им се прилагат разпоредбите на Закона за административното производство.

Чл. 47

(1) Не подлежат на обжалване заповедите по този раздел, с които са наложени принудителни административни мерки, непосредствено свързани със сигурността на страната.

(2) В заповедите по ал. 1 се посочва само правното основание за издаването им.

Чл. 48

(1) Наказва се с глоба от 500 000 до 5 000 000 лева чужденец, който:

1. е бил експулсиран и влезе в страната;

2. без съответното разрешение извършва трудова, търговска и друга дейност;

3. е останал в страната след изтичането на срока за пребиваване.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на физически лица, които са приели на работа чужденци без съответното разрешение, а на юридическите лица се налага имуществена санкция от 20 000 000 лева.

(3) Когато нарушенията по ал. 1 и 2 са извършени повторно, се налага глоба от 1 000 000 до 10 000 000 лева, а на юридическите лица се налага имуществена санкция до 40 000 000 лева.

Чл. 49

(1) Наказва се с глоба до 3 000 000 лева чужденец, който:

1. използва нередовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ;

2. изгуби, повреди или унищожи български документ за самоличност или документи, издадени от службите за граничен контрол;

3. като капитан или член на екипаж на плавателен съд не спазва установения граничен и паспортен режим на пристанищата и пристанищните градове;

4. не изпълни задълженията си по чл. 17, ал. 2, 3 и 4 по чл. 30;

5. дава или приема в залог или преотстъпва документ за самоличност.

(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени повторно, се налага глоба от 1 000 000 до 6 000 000 лева, а на юридическите лица се налага имуществена санкция от 20 000 000 лева.

Чл. 50

(1) Наказва се с глоба до 500 000 лева чужденец, който:

1. не изпълни задълженията си по чл. 44, ал. 3;

2. грубо е нарушил установения ред в зоната за граничен контрол на граничен контролно-пропускателен пункт;

3. не спази срока за транзитно преминаване през страната.

(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени повторно, се налага глоба от 200 000 до 1 000 000 лева.

Чл. 51

(1) Наказва се с глоба от 500 000 до 5 000 000 лв. длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по чл. 20, а на юридическо лице се налага имуществена санкция от 10 000 000 до 20 000 000 лева.

(2) Когато нарушението е за повече от едно лице, глобата по ал. 1 е от 1 000 000 до 10 000 000 лева, а имуществената санкция – от 20 000 000 до 40 000 000 лева.

(3) При повторност наказанията са:

1. в случаите по ал. 1 – глоба от 5 000 000 до 20 000 000 лева и имуществена санкция от 20 000 000 до 40 000 000 лева;

2. в случаите по ал. 2 – глоба от 10 000 000 до 30 000 000 лева и имуществена санкция от 30 000 000 до 60 000 000 лева.

Чл. 52

(1) В случаите, когато за нарушение на този закон и на издадения въз основа на него правилник не е предвидено друго наказание, виновният се наказва с глоба до 500 000 лева.

(2) В маловажни случаи се налага глоба съгласно чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 53

(1) Нарушенията по този закон се констатират с акт, съставен от органите на Министерството на вътрешните работи, а в случаите по чл. 33, ал. 2 – от органите на Министерството на труда и социалната политика.

(2) Въз основа на съставените актове министърът на вътрешните работи и министърът на труда и социалната политика или определени от тях длъжностни лица издават наказателни постановления.

(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Семейство“ са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак.

2. „Системно нарушение“ е налице тогава, когато в продължение на 2 години чужденецът е извършил повече от две нарушения.

3. „Редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ документ“ е този, който е издаден по законоустановения ред на съответната държава, снимката в него позволява установяване самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл.

4. „Експулсиране“ е принудително извеждане в кратък срок на чужденец извън границите на страната поради извършени нарушения или поради липса на основания за пребиваване в нея.

5. „Служби за административен контрол на чужденците“ са нормативно определените държавни органи, които имат правомощия по този закон.

§ 2

За издаване на визи, разрешения за пребиваване и други документи по този закон се събират такси, определени с акт на Министерския съвет.

§ 3

Този закон отменя Закона за пребиваване на чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 93 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 36 от 1979 г., бр. 17 от 1987 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 53 от 1989 г., бр. 27 от 1994 г., бр. 120 от 1997 г., бр. 11 и 93 от 1998 г.).

§ 4

В чл. 9, ал. 2 от Закона за чуждестранните инвестиции (обн., ДВ, бр. 97 от 1997 г.; попр., бр. 99 от 1997 г.; изм., бр. 29 от 1998 г.) след думите „министъра на вътрешните работи“ се добавя „или от упълномощени от него длъжностни лица“.

§ 5

Министерският съвет издава правилник за прилагането на този закон.

§ 6

Изпълнението на закона се възлага на министъра на външните работи, на министъра на вътрешните работи и на министъра на труда и социалната политика.