(1) Министърът на здравеопазването може да издаде заповед за отнемане на лицензията по чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 в следните случаи:
1. при нарушаване изискванията на закона;
2. при неспазване на условията, определени в лицензията;
3. след установяване на неверни данни, посочени при издаването й;
4. след издаване на заповед по чл. 99 за забрана на дейности;
5. при влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер срещу физическото лице – едноличен търговец, или срещу отговорното за извършването на дейностите лице по чл. 34;
6. при поискване от друга държава във връзка с молба за правна помощ при разследване, наказателно преследване или съдебна процедура срещу лицето в чужбина.
(2) Заповедта за отнемане на лицензията се издава независимо от наложените административни наказания.
(3) След изтичане на една година от отнемане на лицензията по ал. 1, т. 1 – 4 лицето може да кандидатства отново за получаване на лицензията по реда на чл. 32а и 33а.
(4) Когато лицата по ал. 1, т. 5 са реабилитирани, те могат да кандидатстват отново за получаване на лицензия по реда на чл. 32а и 33а.
(5) При отпадане на основанията по ал. 1, т. 6 министърът на здравеопазването възстановява по искане на лицето лицензията по ал. 1.
(6) При отнемането на лицензията по ал. 1 или при изтичането на срока на нейното действие по отношение на складовите наличности се прилага редът по чл. 45.
(7) Не се отнема издадената на юридическо лице по чл. 32, ал. 1 лицензия за производство и съхранение, когато възникне основанието по ал. 1, т. 5. В случай на влязла в сила присъда управителните органи на юридическото лице в 7-дневен срок от уведомяването предприемат действия за смяна на управителя/изпълнителния директор и/или на отговорното за извършването на дейностите лице по чл. 34.
(8) Не се отнема лицензията по чл. 33, ал. 1 на лечебно заведение за болнична помощ при възникване на основанията по ал. 1, т. 5. Ръководителят на лечебното заведение в 7-дневен срок предприема действия за смяна на ръководителя на аптеката.