(1) Лечебните заведения могат:
1. да се договарят помежду си за предоставяне на медицински специалисти, медицински услуги и други дейности;
2. да сключват договори със застрахователи, лицензирани по раздел ІІ, буква „А“, т. 2 или т. 1 и 2 от приложение № 1 към Кодекса за застраховането.
(2) Държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ могат да лекуват пациенти срещу директно заплащане в рамките на не повече от 10 на сто от легловия фонд.
(3) За ползването на легловия фонд по ал. 2 отговарят съответните началници на отделения и клиники.