Решение № 340 от 26.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. София, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20221001000192 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 261 309 от 14.09.2021 г. по т.д. № 210/ 2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 11 състав „Медицински център Кардиа Ко” ООД - гр. София е осъдено да заплати на МБАЛ „Света Петка“ АД - гр. Видин на основание чл.55, ал.1, т.2 от ЗЗД сумата

447 041.89 лева като платена на неосъществено основание, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното заплащане на сумата, като иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 115 980.48, представляваща лихва за забава, е отхвърлен изцяло.

Срещу решението, в неговата осъдителна част, е подадена въззивна жалба от „Медицински център Кардиа Ко” ООД - гр. София, в която се изтъква, че е неправилно, като постановено в противоречие с разпоредбите на материалния и процесуалния закон, в подкрепа на което са изложени следните съображения.

Необосновани били изводите, че сключените между страните договори не са породили своето действие от мотивите не ставало ясно защо съдът приел, че са били сключени под отлагателно условие. Не било направено разграничение между отлагателното условие по смисъла на

1 чл.25 от ЗЗД и отлагателно условие за изпълнение на задължението по смисъла на чл.63 и чл.69 от ЗЗД.

В случая ищецът, освен интерес имал и желание договора да породи своето действие - не бил без значение факта, че осчетоводил издадените от ответника фактури, като по този начин бил намален дължимия данък върху реализираната от лечебното заведение печалба.

Неправилни били схващанията, че договора не можел да породи действие, тъй като бил сключен на основание чл. 95 от ЗЛЗ, поставящ изискването да е сключен само между лечебни заведения. Липсата на регистрация на медицинския център била предпоставка единствено за ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност, не и за обезсилване с обратна сила на съществуващата между страните облигационна връзка. В чл.3, ал.7 от ЗЛЗ изрично било посочено, че по отношение на лечебните заведения се прилагат разпоредбите на Търговския закон, а нормите на чл. 275 и чл. 276 от ТЗ препращали към разпоредбите на ЗЗД.

Неправилно съдът приел, че са налице предпоставките на чл.55, ал.1, пр..2 от ЗЗД - в случая не била налице хипотезата на авансово плащане на неосъществено основание, нито тази на платено без основание. Предмет на издадените от ответника фактури били вече престирани услуги, за които страните подписали множество документи, доказващи извършената престация. Фактът, че въпреки липсата на падеж ответникът изпълнил поетите задължения да осигури нужните специалисти, не водел нито до недължимост на полученото възнаграждение, нито до порочност на облигационната връзка.

Неоснователно било схващането, че в рамките на производството не бил направено възражение за прихващане - още с отговора на исковата молба били развити съображения, че при неосъществено отлагателно условие за престиралата страна съществува правото да търси обезщетение за престираното.

Във връзка с това твърдение въззивникът изрично заявява пред въззивния съд възражение за прихващане до размер на своето вземане по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за сумата 447 041.89 лева, представляващо стойността на престираните услуги по предоставяне на квалифицирани специалисти по инвазивна кардиология и обучения на персонал на ищеца, обективирани във фактурите : № 227/ 17.01.2017 г., № 229/ 17.02.2017 г., № 231/ 17.03.2017 г. № 33/ 24.04.2017 г. и приемо-предавателните протоколи към тях, издадени по договор № 40/ 30.03.2016 г. и анекс № 1/ 30.09.2016г. към него ; № 35/ 31.05.2017 г., № 37/ 30.06.2017 г.

№39/ 17.07.2017 г. №41/ 21.08.2017 г., № 943/ 30.09.2017г., № 45/ 17.10.2017г., № 47/ 17.11.2017г., № 950/ 17.12.2017 г. и приемо - предавателните протоколи към тях, -3- издадени по договор № 77/ 19.05.2017 г. и анекса към него от 17.05.2018 г., с вземането на 2 ищеца в размер на 447 041.89 лева.

Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго решение, с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна.

В случай, че искът не бъде отхвърлен като неоснователен, да бъде уважено възражение за прихващане до размер на сумата по исковата претенция.

Ответникът по въззивната жалба МБАЛ „Света Петка“ АД - гр. Видин в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

Съдът правилно приел, че изпълнението и по двата договора е било осъществено при наличието на отлагателно условие - регистрацията на ответника, което не се осъществило в срока на действие на договорите. След като бъдещото събитие не се сбъднало разменените престации по договорите се явявали дадени на неосъществено основание и подлежали на връщане.

От сключването на договорите и до момента ответникът не представил доказателства за регистрацията му като лечебно заведение, затова и не било настъпило условието, обуславящо действието на договорите.

Молбата е решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от страна, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.

При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.

В исковата молба ищецът МБАЛ „Света Петка” АД - гр. Видин твърдял, че сключил с ответника „Медицински център Кардиа Ко” ООД - гр. София договор № 40/ 30.03.2016 г. и договор № 77 / 19.05.2017 г., по които изпълнителят се задължил да осигурява на възложителя предоставянето на медицински услуги по специалностите „кардиология“ и „инвазивна кардиология“ за лечението на пациентите, постъпили в болницата, чрез квалифицирани медицински специалисти за изпълнението на всички медицински, диагностични и терапевтични процедури по следните клинични пътеки : № 17, 18, 20, 24, 25, 26, 28, и 19.1. По издадените от ответника 12 фактури ищецът заплатил общо сумата лева.

447 041.89

Договорите били сключени на основание чл. 95, ал. 1, т. 1 от ЗЛЗ, който изисквал страните да бъдат единствено лечебни заведения, а не и други търговски дружества. Ответното 3 дружество не изпълнило задължението си да предприеме действия по регистрацията си като лечебно заведение, поради което и не било настъпило условието, обуславящо действието на договорите. срокът на договорите е изтекъл. Затова сумите по дванадесетте фактури били недължимо платени, като ответникът се обогатил със сумата 447 041.89 лева.

Молбата към съда била да осъди ответника на основание чл. 55, ал.1, пр. 2 от ЗЗД сумата 447 041.89 лева, като платена на неосъществено основание, ведно със лихвата за забава на плащането по всяка една от фактурите от деня на падежа до завеждането на исковата молба, в общ размер 115 980.48 лева.

В писмения отговор ответникът „Медицински център Кардиа Ко” ООД - гр. София оспорил иска като неоснователен.

Плащанията по фактурите са били извършени за осигурени от ответника специалисти по инвазивна кардиология и за извършените от тях интервенции. Даже договорите да не били породили действие по смисъла на чл. 95 от ЗЛЗ в случая престацията била по класически договор за поръчка. Нямало пречка лечебното заведение да търси осигуряването на специалисти в съответните области чрез посредничество на трети лица. Ответникът престирал услуги по осигуряването на специалисти по инвазивна кардиология, а от одитния доклад се виждало, че вследствие на договорите финансовите резултати на болницата силно са се подобрили. Регистрацията по чл. 95 от ЗЛЗ имала значение единствено за определянето на началната дата, от която възниквало задължението за изпълнителя да престира. Затова уговореното отлагателно условие било ирелевантно за спора.

Не били налице елементите от фактически състав на неоснователното обогатяване, тъй като в случая имало престация от страна на ответника, която довела до увеличаване пряко и косвено на имуществото на ищеца. Затова и ответното дружество имало основание да задържи платената сума, тъй като имало право на обезщетение за предоставената престация.

Претенцията за мораторна лихва била неоснователна, тъй като нямало покана от ищеца за възстановяване на сумата.

Молбата към съда била да отхвърли изцяло исковата претенция.

-5-

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

С договор за осигуряване на медицински услуги № 40 от 30.03.2016г. МБАЛ „Света Петка” АД - гр. Видин възложило на „Медицински център „Кардиа Ко” ООД - гр. София да осигурява предоставянето на медицински услуги по медицински специалности „кардиология” и „инвазивна кардиология” за лечението на пациентите, постъпили при 4 възложителя, чрез квалифицирани медицински специалисти, за изпълнението на всички медицински, диагностични и терапевтични процедури, съгласно изискванията в алгоритмите на клиничните пътеки №№ 17, 18, 20, 24, 25, 26 и 28. Срока на действие бил 12 месеца, смитано от датата на подписване от възложителя на договор с НЗОК.

С анекс № 1 от 13.09.2016 г. било уговорено 35 % от дейността по инвазивна кардиология, заплащани от НЗОК или пациента да се превежда по сметка на изпълнителя след приспадане на щаното трудово възнаграждение на назначения в сектор инвазивна кардиология медицински персонал.

С договор за осигуряване на медицински услуги № 77 от 19.05.2017г. МБАЛ „Света Петка” АД - гр. Видин възложило на „Медицински център „Кардиа Ко” ООД - гр. София да осигурява предоставянето на медицински услуги по медицински специалности „кардиология” и „инвазивна кардиология” за лечението на пациентите, постъпили при възложителя, чрез квалифицирани медицински специалисти, за изпълнението на всички медицински, диагностични и терапевтични процедури, съгласно изискванията в алгоритмите на клиничните пътеки №№ 17, 18, 20, 24, 25, 26,28и 19.1. Срока на действие бил една година, считано от датата на подписването му от страните.

С анекс № 1 от 17.05.2018 г. срока на договора бил продължен с 1 месец, считано до 19.06.2018 г.

В изпълнение на чл.11 от договор № 40 от 30.03.2016 г. били съставени девет месечни протокола, за всеки един от които ответникът издал фактура, както следва : по протокол № 6 за м. декември 2016 г. - фактура № 27/ 17.01.2017 г. за сумата 40 079.30 лева, платена на 30.01.2017г. ; по протокол № 7 за м. януари 2017 г. - фактура № 29/ 17.02.2017 г. за сумата 44 776.70 лева, платена на 6.03.2017 г. ; по протокол № 8 за м. февруари 2017 г. - фактура № 31/ 17.03.2017 г. за сумата 35 854.50 лева, платена на 29.03.2017 г. ; по протокол № 9 за м. март 2017г.- фактура № 33/ 24.04.2017 г. за сумата 44 963.50 лева, платена на 4.05.2017 г. ; по протокол № 10 за м. април 2017 г.- фактура № 35/ 31.05.2017 г. за сумата 36 083.30 лева, платена на 9.06.2017 г. ; по протокол

№ 12 за м. юни 2017 г. - фактура № 39/ 17.07.2017 г. за сумата 43 085.71 лева, платена на 27.07.2017 г. ; по протокол № 13 за м. юли 2017 г. - фактура № 41/ 21.08.2017 г. за сумата 32 517.50 лева, платена на 30.08.2017г. ; по протокол № 14 за м. август 2017 г. - фактура № 43/ 30.09.2017 г. за сумата 30 379.28 лева, платена на 6.10.2017 г. ; по протокол № 15 за м. септември 2017 г. - фактура № 45/ 17.10.2017 г. за сумата 31 413.60 лева, платена на 1.11.2017 г.

В изпълнение на чл.11 от договор № 77 от 19.05.2017 г. били съставени три месечни протокола, за всеки един от които ответникът издал фактура, както следва : по протокол № 11 за м. май 2017 г. - фактура № 37/ 30.06.2017 г. за сумата 36 407.20 лева, платена на 7.07.2017 г. ; по протокол № 16 за м. октомври 2017 г. - фактура № 47/ 17.11.2017 г. за сумата 37 879.50 лева, платена на 6.12.2017 г. и по протокол № 17 за м. ноември 2017 г. - фактура № 5

50/ 17.12.2017 г. за сумата 33 601.80 лева, платена на 28.12.2017 г.

В съдебното заседание на 9.12.2020 г. е прието заключението на икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Г. М., според което по изброените по - горе фактури ищецът е извършил плащания в общ размер на 447 041.89 лева, а общия размер на лихвите, дължими за забава за всяка една от фактурите от деня на плащането на сумите до датата на завеждането на исковата молба е 115 980.51 лева.