(1) Министърът на здравеопазването или определено от него длъжностно лице от състава на министерството може да отнеме разрешението за осъществяване на лечебна дейност, когато:
1. разрешението е издадено въз основа на неверни данни, установени по съответния ред след неговото издаване;
2. се извършват лечебни дейности извън тези, за които е издадено разрешението;
3. се нарушава глава трета, раздели I, II и III и глава четвърта, раздели III и IV от Закона за здравето;
4. е установено повторно нарушение на утвърдените медицински стандарти по чл. 6, ал. 1 и/или повторно нарушение на здравните изисквания;
5. не е започнало или е спряно извършването на лечебна дейност в продължение на 3 месеца.
6. е постъпило искане от лечебното заведение за преустановяване на лечебната дейност, към което е приложено решение на неговия собственик.
7. е прекратено юридическото лице.
(2) Разрешението се отнема с писмена мотивирана заповед на министъра на здравеопазването или определено от него длъжностно лице от състава на министерството, в която се посочва датата, от която се прекратява извършването на лечебна дейност.
(3) В случаите по ал. 1, т. 3 и 4 разрешението се отнема с писмена мотивирана заповед на министъра на здравеопазването или определено от него длъжностно лице от състава на министерството в частта му за осъществяване на лечебна дейност по медицинската специалност, за която е установено нарушение на глава трета, раздели I – III и глава четвърта, раздели III и IV от Закона за здравето или на утвърдения медицински стандарт.
(4) Заповедта по ал. 2 и 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.
(5) Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.