Решение № 9 от 07.03.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Д., 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно наказателно дело № 20235410200171 по описа за 2023 година И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по чл. 59 и следв. от ЗАНН.

В жалбата си жалбоподателката Г. твърди, че не е съгласна с издаденото Наказателно постановление № НП - 59/20.07.2023 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което са й наложени две глоби в размер по 1000 лева всяка или общо 2000 лева, като намира същото за незаконосъобразно като излага съображения, че и двете глоби са наложени за идентични „нарушения“, основани на чл. 116ж от ЗЛЗ, за неизпълнение на предписание по чл. 7г, ал. 2, т. 3 от ЗЛЗ. Твърди, че при описание на двете нарушения се посочва накратко следната фактическа обстановка: В периода от 18.04 до 21.04.2023 г. е извършена проверка в МБАЛ ,Д.“ ЕАД, гр. Д. по повод докладна записка до Изпълнителния директор на ИАМН с вх. № ДЗ- 203/27.02.2023 г. по повод изпълнение на задължителни предписания на основание чл. 7г, ал. 2, т. 3 от ЗЛЗ след извършена проверка в лечебното заведение, започнала по силата на Заповед № РД-13-614/07.07.2022 г. В рамките на тази проверка са констатирани несъответствия между изискванията на медицински стандарт по Акушерство и гинекология и медицински стандарт по Физикална и рехабилитационна медицина, като с КП 1

№ 512/28.07.2022 г. са дадени следните задължителни препоръки на Изпълнителния директор на лечебното заведение, а именно: да предприеме мерки за вписване на промени в разрешение за лечебна дейност на болницата, като заяви за заличаване на Отделение по Акушерство и гинекология и Отделение по Физикална и рехабилитационна медицина. Твърди, че не е изпълнила тези предписания, като депозирала възражения пред

Изпълнителния директор на ИАМН, в които обяснила, че посочените в КП несъответствия не са били изпълнени заради епидемията от COVID-19 и необходимостта от използване на посочените две звена за настаняване и лечение на пациенти с COVID-19 в най-големите пикове от развитието на епидемията в страната. Счита, че за да е налице нарушение на чл. 7г, ал. 3, т.

3 от ЗЛЗ следва задължителните предписания да са законосъобразни и изпълними, като в настоящия случай това не е така. Счита, че не са ясни правните основания на дадените предписания с констативния протокол, а именно, на какво основание следва да се предприемат действия по заличаване на посочените две звена, вместо да се даде срок за привеждането им в съответствие със стандарта. Длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ нямат правомощия да указват на лечебните заведения да предприемат мерки по заличаване на звена, включени в разрешенията за лечебна дейност. Съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 от ЗЛЗ регистрираните лица са длъжни да уведомяват за всички промени в обстоятелствата по извършената регистрация в 7-дневен срок от настъпването им. Промени във вписаните в разрешението обстоятелства по чл. 48, ал. 3 се правят по реда на чл. 46, ал. 2 и 3 и чл. 47. Доколкото такива промени не са настъпвали, не е ясно защо в КП са дадени предписания за извършването им. На следващо място съгласно чл. 50, ал. 4 от ЗЛЗ Министърът на здравеопазването извършва промяна в определеното ниво на компетентност по чл. 48, ал. 3, т. 4 при констатирани несъответствия с утвърдените медицински стандарти по чл. 6, ал. 1.

Следователно, ако са констатирани несъответствия с медицинските стандарти, каквито са констатациите в реферирания по-горе констативен протокол, то ИАМН е следвало да сезира Министъра на здравеопазването, а не да издава предписания на лечебното заведение за предприемане на действия по заличаване на звената. Освен това чл. 51, ал. 1 от ЗЛЗ урежда хипотезите, при които може да се отнеме разрешение за лечебна дейност, в това число за отделни дейности: Министърът на здравеопазването по предложение на 2 изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор" може да отнеме разрешението за осъществяване на лечебна дейност, в посочени хипотези. Счита, че при нарушение на медицински стандарт по определена специалност разрешението може да се отнеме от Министъра на здравеопазването по посочения ред, при повторност. Чрез направените задължителни препоръки органът на практика цели да заобиколи разписания в ЗЛЗ ред като го задължи да заяви закриване на дейност, разрешена с издаденото разрешение за лечебна дейност и така да постигне резултат, за постигането на който е предвиден друг административен ред. В посочения случай ИАМН следвало да уведоми M3 за констатираните според тях нарушения на стандарта и M3 да предприеме съответните действия, ако прецени, че са налице законовите основания. А не да издава задължителни предписания, чрез които да я задължава сама да заяви заличаване на цели звена в болницата, което сериозно би накърнило интересите на лечебното заведение.

Счита, че издадените предписания са незаконосъобразни и неизпълними, следователно и не е налице вмененото й нарушение по чл. 116ж от ЗЛЗ, поради което моли съда да отмени наказателното постановление.

В о.с.з. жалбоподателя не изпраща представител. С молба поддържа жалбата и моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като излага съображения, че макар да са издадени предписания в констативен протокол, които са влезли в сила като необжалвани, същите подлежат на косвен съдебен контрол за законосъобразност на актовете на администрацията, съгласно Решение № 2/14.02.2023 г. постановено по КД № 1/2022 г. Счита, че издадените предписания следва да са ясни и да съответстват на закона, като в случая, те не са отговаряли и на двата критерия. Макар длъжностните лица от ИАМН да имат правомощия да дават задължителни предписания на лечебните заведения, тези предписания следва да черпят основанието си от закона, респективно длъжностните лица следва да черпят материалната си компетентност също от закона. Нито в ЗЛЗ, нито в друг нормативен акт не са предвидени правомощия на Длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да указват на лечебните заведения да предприемат мерки по заличаване на звена, включени в разрешенията за лечебна дейност, като тези правомощия са предоставени единствено на Министъра на здравеопазването. Счита, че ако са констатирани несъответствия с медицинските стандарти, каквито са 3 констатациите в реферирания по-горе констативен протокол, то ИАМН е следвало да сезира Министъра на здравеопазването, а не да издава предписания на лечебното заведение за предприемане на действия по заличаване на звената. Счита, че не са налице условията за заличаване на звено, което е било разрешено от M3 и е посочено в разрешението за лечебна дейност. Тези условия се съдържат в чл. 51, ал. 1 от ЗЛЗ и административният орган не е посочил кои от тези условия са налице. В случаите по ал. 1, т. З и т.

4 разрешението се отнема с писмена мотивирана заповед на министъра на здравеопазването по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Медицински надзор" в частта му за осъществяване на лечебна дейност по медицинската специалност, за която е установено нарушение на глава трета, раздели I - III и глава четвърта, раздели III и IV от Закона за здравето или на утвърдения медицински стандарт. От изложеното става ясно, че при нарушение на медицински стандарт по определена специалност разрешението може да се отнеме от Министъра на здравеопазването по посочения ред, при повторност. Чрез направените задължителни препоръки органът на практика е целял да заобиколи разписания в ЗЛЗ ред като я е задължил да закрие дейност, разрешена с издаденото разрешение за лечебна дейност и така да постигне резултат, за постигането на който е предвиден друг административен ред. В посочения случай ИАМН е следвало да уведоми M3 за констатираните нарушения на стандарта, а от своя страна M3 да предприеме съответните действия, ако прецени, че са налице законовите основания. С издадените задължителни предписания, чрез които Р.

Г. е задължена сама да заяви заличаване на цели звена в болницата, е нарушено изискването на ЗЛЗ, а тя самата е била подложена на принуда да предприеме действия, които сериозно биха накърнили интересите на лечебното заведение и пациентите му. Счита, че издадените предписания са незаконосъобразни и неизпълними, следователно и не е налице вмененото нарушение по чл. 116ж от ЗЛЗ.

В с. з. за въззиваемият старши юрисконсулт Л. П. оспорва жалбата.

Счита, че в рамките на съдебното производство са събрани необходимите документи, доказващи фактите на извършването на двете административни нарушения, описани в АУАН 131/21.06.2023г., въз основа на който е издадено НП № 59/20.07.2023г., издадено от Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“. Счита, че наложените наказания са справедливи с 4 оглед на това, че нарушението е констатирано за първи път, в минимален размер. Счита, че в обстоятелствената част са изложени достатъчно факти подкрепящи извършване на нарушението и още повече, че с оглед характера на нарушението, представляващо по своето същество формално нарушение, или както се нарича в теорията на просто извършване, неговото доказване става единствено с констатиране на наличието на съответните писмени документи, които доказват неговото извършване, а такива писмени документи са описани в Констативния протокол, в АУАН и в НП и на практика няма разлика между текста, който е изложен в цялата адм. преписка относно обстоятелствата за нарушението. Тези писмени документи са такива, които сочат за поднормативна натовареност на двете отделения на болницата в гр.

Д., което ще рече, че твърде малко пациенти са преминали през тези отделения и също персоналът им е незадоволителен за да функционират. С оглед на което не се спазват приложимите два медицински стандарта за тези конкретни отделения на „МБАЛ“, с оглед на което се налага тяхното закриване, което не се е случило до този момент, тъй като не са уведомени за противното, а напротив от Изпълнителния директор получили възражение, в което се аргументира, че това нарушение е факт, но той няма избор и ще продължи да действа в нарушение на практика на подзаконовата нормативна уредба като по този начин им е даден очевиден мотив, не само, че се извършва нарушение, но да се продължи с това нарушение занапред. С оглед на всичко изложено счита, че НП № 59/20.07.2023г. следва да бъде потвърдено в настоящия си вид. Претендира за юрисконсултско възнаграждение в рамките на Наредбата за здравната помощ в размер, по преценка на съда.

РП- Смолян, ТО- Девин ред. призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени твърденията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

„Многопрофилна болница за активно лечение - Д.“ ЕАД е еднолично акционерно дружество, вписано в Търговския регистър на Агенция 5 по вписванията с ЕИК: *********, и седалище и адрес на управление: област Смолян, община Девин, гр. Д., ул. Я. № *. Лечебното заведение изпълнява дейност на основание Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ - 83/15.03.2017 г., издадено на основание чл. 46, ал. 2 във връзка с чл. 50, ал. 2 от Закона за лечебните заведения от министъра на здравеопазването. Съгласно същото, лечебното заведение осъществява дейност по следните медицински специалности: „.Акушерство и гинекология; Физикална и рехабилитационна медицина“, в следните структури /клиники, отделения и клиникодиагностични структури/ с нива на компетентност, както следва: “Отделение по гинекология с първо ниво на компетентност, в изпълнение на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ и “Отделение по Физикална и рехабилитационна медицина с първо ниво на компетентност в изпълнение на медицинския стандарт по „Физикална и рехабилитационна медицина“.