Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения

Чл. 1 Предмет

(1) С този закон се уреждат условията, редът и мерките за защита на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, които застрашават или увреждат обществения интерес, както и редът и условията за подаване и разглеждане на такива сигнали или публично оповестена информация.

(2) Този закон се прилага и за лица, свързани с лицата, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения.

(3) Този закон не отменя правилата на действащата нормативна уредба, предвиждаща съществуването на различни органи с правомощия за проверка на сигнали в различни сфери на публичния сектор.

Чл. 2 Цел

Законът има за цел да осигури защитата на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, станала им известна при или по повод изпълнение на трудовите или служебните им задължения или в друг работен контекст.

Чл. 3 Приложно поле

(1) Този закон се прилага по отношение на сигнали или публично оповестяване на информация за:

1. нарушения на българското законодателство или на посочените в приложението към закона актове на Европейския съюз в областта на:

2. нарушения, които засягат финансовите интереси на Европейския съюз по смисъла на чл. 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз и допълнително уточнени в съответните мерки на Съюза;

3. нарушения на правилата на вътрешния пазар по смисъла на чл. 26, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, включително правилата на Европейския съюз и българското законодателство относно конкуренцията и държавните помощи;

4. нарушения, свързани с трансгранични данъчни схеми, чиято цел е да се получи данъчно предимство, което противоречи на предмета или на целта на приложимото право в областта на корпоративното данъчно облагане;

5. извършено престъпление от общ характер, за което лице по чл. 5 е узнало във връзка с извършване на своята работа или при изпълнение на служебните си задължения.

(2) Този закон се прилага и по отношение на сигнали или публично оповестяване на информация за нарушения на българското законодателство в областта на:

1. правилата за заплащане на дължими публични държавни и общински вземания;

2. трудовото законодателство;

3. законодателството, свързано с изпълнението на държавна служба.

(3) Когато в секторните актове на Европейския съюз, посочени в част II от приложението, се предвиждат специални правила относно подаването на сигнали за нарушения, се прилагат правилата, посочени в тези актове или национални разпоредби, които въвеждат съответните правила. Този закон се прилага, доколкото даден въпрос не е императивно уреден в съответните секторни актове и национални разпоредби.

(4) Този закон не засяга националните правила относно:

1. правото на работниците и служителите, както и на работодателите да се консултират със своите представителни, синдикални организации и представители по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, както и правилата за защита от всякакви необосновани неблагоприятни мерки, породени вследствие на тези консултации;

2. правилата за независимост на представителните органи на работниците и служителите и на работодателите и правото им да сключват колективни трудови договори.

Чл. 4 Изключения от приложното поле

Този закон не се прилага за сигнали за нарушения:

1. на правилата за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и националната сигурност, когато те попадат в обхвата на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

2. на защитата на класифицирана информация по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация;

3. информацията за които е защитена от поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти;

4. на поверителността на здравната информация по смисъла на чл. 27 от Закона за здравето;

5. на тайната на съдебното съвещание;

6. на правилата на наказателното производство.

Чл. 5 Лица, на които се предоставя защита

(1) Защита по този закон се предоставя на сигнализиращо лице от момента на подаването на сигнала или публичното оповестяване на информация за нарушение.

(2) Сигнализиращо лице по смисъла на този закон е физическо лице, което подава сигнал или публично оповестява информация за нарушение, станало му известно в качеството му на:

1. работник по смисъла на член 45, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, включително работник, служител, държавен служител или друго лице, което полага наемен труд, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансирането;

2. лице със статут на самостоятелно заето лице по смисъла на член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз, включително лице, което полага труд без трудово правоотношение и/или упражнява свободна професия и/или занаятчийска дейност;

3. доброволец, платен или неплатен стажант;

4. съдружник, акционер, едноличен собственик на капитала, член на управителен или контролен орган на търговско дружество, член на одитния комитет на предприятие;

5. лице, което работи за физическо или юридическо лице изпълнители, негови подизпълнители или доставчици;

6. лице, чието трудово или служебно правоотношение предстои да започне, или лице, което предстои да сключи договор за предоставяне на всякакъв вид услуга, в случаите, в които информацията относно нарушенията е получена по време на процеса на подбор или други преддоговорни отношения;

7. работник или служител, както и всяко друго лице по т. 1 – 5, получило информацията в рамките на трудово, служебно или друго правоотношение в работен контекст, което е прекратено към момента на подаване на сигнала или на публичното оповестяване.

(3)

(4) Защита по този закон се предоставя и на:

1. лица, които помагат на сигнализиращото лице в процеса на подаване на сигнал и чиято помощ следва да е поверителна;;

2. лица, които са свързани посредством работата или роднини на сигнализиращото лице и които могат да бъдат подложени на ответни действия поради сигнализирането;

3. юридически лица, в които сигнализиращото лице притежава дялово участие, за които работи или с които е свързано по друг начин в работен контекст.

Чл. 6 Условия за защита на сигнализиращите лица

(1) Лице, подаващо сигнал за нарушения чрез вътрешен или външен канал по смисъла на този закон, има право на защита, при условие че:

1. е имало основателна причина да счита, че подадената информация за нарушението в сигнала е била вярна към момента на подаването й и че тази информация попада в обхвата на чл. 3;

2. е подало сигнал за нарушение при условията и по реда на този закон.

(2) При наличие на условията по ал. 1 право на защита има и лицето, което подава сигнал за нарушение по чл. 3 до институции, органи, служби или агенции на Европейския съюз. Такова подаване на сигнал се счита за подаване чрез външен канал.

Чл. 7 Условия за защита на лицата, които публично оповестяват информация за нарушения

Лице, което публично оповестява информация за нарушение, има право на защита по този закон, когато e имало основателна причина да счита, че информацията за нарушението е била вярна към момента на оповестяването й и че тази информация попада в обхвата на чл. 3, и е изпълнено някое от следните условия:

1. лицето е подало сигнал при условията и по реда на този закон, но по сигнала не са били предприети съответни действия в сроковете, предвидени по раздели I и II на глава втора;

2. лицето има основания да смята, че:

Чл. 8 Забрана за отказ от права или ограничаване

Правата, предоставени на лицата по този закон, не могат да бъдат ограничавани. Всяка разпоредба в публично-правен акт или уговорка в акт от частно-правен характер, с която се изключват или ограничават правата им, са недействителни.

Чл. 9 Пречки за образуване на производство

Не се образува производство по анонимни сигнали.

Чл. 10 Право на защита на анонимно подалия сигнал

Лицата, които анонимно са подали сигнал не по реда на този закон или публично, но анонимно, са оповестили информация за нарушения, като впоследствие са били идентифицирани и са станали обект на ответни действия, имат право на защита, когато са налице условията по чл. 6, ал. 1 и чл. 7.

Чл. 11 Използване на каналите за подаване на сигнали

(1) С оглед възможността за бързо предотвратяване на нарушение или отстраняване на последиците от такова нарушение сигналът следва да се подава приоритетно чрез канал за вътрешно подаване на сигнали, освен ако за сигнализиращото лице съществува риск от ответни, дискриминиращи го действия или че няма да бъдат предприети ефективни мерки за проверка на сигнала за отстраняване на нарушението.

(2) Сигналът може да бъде подаден чрез канал за вътрешно или външно подаване на сигнал или и по двата начина.

Чл. 12 Задължени субекти

(1) Задължени субекти по този закон са:

1. работодателите в публичния сектор с изключение на общините по ал. 2;

2. работодателите в частния сектор с 50 и повече работници или служители;

3. работодателите в частния сектор независимо от броя на работниците или служителите, ако осъществяваната от тях дейност попада в приложното поле на актовете на Европейския съюз, посочени в част I, буква „Б“ и част II от приложението към чл. 3, ал. 1 и 3.

(2) Общините с население под 10 000 души или по-малко от 50 работници или служители могат да споделят ресурси за получаване на сигнали за нарушения и за предприемане на последващи действия по тях при спазване на задължението за поверителност.

(3) Задължените субекти по ал. 1, т. 2 с персонал от 50 до 249 работници или служители могат да споделят ресурси за получаването на сигнали и за предприемане на последващи действия по тях при спазване изискванията по този закон да опазват поверителността, да дават обратна информация и да вземат мерки срещу нарушението, за което е подаден сигнал.

(4) Задължените субекти са длъжни да предоставят ясна и лесно достъпна информация относно условията и реда за подаване на сигнали. Информацията се предоставя на интернет страниците на задължените субекти, както и на видно място в офисите и работните помещения.

Чл. 13 Изисквания за създаване на канал за вътрешно подаване на сигнал

(1) Задължените субекти по чл. 12, ал. 1 създават канал за вътрешно подаване на сигнал за нарушения, който отговаря на следните изисквания:

1. управлява се по начин, който гарантира пълнотата, целостта и поверителността на информацията и възпрепятства достъпа на неоправомощени лица до тази информация;

2. дава възможност за съхранение на записана на траен носител информация за нуждите на проверката по сигнала и за по-нататъшни разследвания.

(2) Задължените субекти извършват най-малко веднъж на три години преглед на своите правила за вътрешно подаване на сигнали и за последващи действия по тях, извършват анализ на практиката по прилагането на този закон и при необходимост актуализират правилата.

Чл. 14 Служители, отговарящи за разглеждането на сигнали

(1) Задължените субекти по чл. 12, ал. 1 определят един или повече служители, които отговарят за разглеждането на сигнали.

(2) Служители, отговарящи за разглеждането на сигнали, може да са длъжностните лица в структурата на всеки от задължените субекти по чл. 12, ал. 1, натоварени с обработването и защитата на лични данни. Задължените субекти, които нямат задължение по чл. 37 от Регламент (ЕС) 2016/679 за определяне на лице, натоварено с обработването и защитата на лични данни, определят друг служител, отговарящ за разглеждането на сигнали.

(3) Служителите, отговарящи за разглеждането на сигнали, могат да изпълняват и други дейности, възложени от работодателя, в случай че съвместяването им не води до конфликт на интереси.

(4) Служителите, отговарящи за разглеждането на сигнали, следва да не са в конфликт на интереси за всеки разгледан случай.

(5) Задължените субекти по чл. 12, ал. 1, т. 2 и 3 могат да възлагат функциите по приемане и регистриране на сигнали за нарушения и на друго физическо или юридическо лице извън своята структура, при спазване изискванията на този закон.

Чл. 15 Подаване на сигнал

(1) Сигналът се подава до служителя, отговарящ за разглеждането на сигнали, писмено, включително чрез електронна поща, или устно. Устното подаване на сигнал може да се осъществи по телефона, по други системи за гласови съобщения, а по искане на сигнализиращото лице – чрез лична среща в уговорен между страните подходящ срок.

(2) За регистрирането на сигнали задължените субекти по чл. 12 използват формуляри по образец, утвърден от централния орган за външно подаване на сигнали, който съдържа най-малко следните данни:

1. трите имена, адрес и телефон на подателя, както и електронен адрес, ако има такъв;

2. имената на лицето, срещу което се подава сигналът, и неговата месторабота, ако сигналът се подава срещу конкретни лица и те са известни;

3. конкретни данни за нарушение или за реална опасност такова да бъде извършено, място и период на извършване на нарушението, ако такова е извършено, описание на деянието или обстановката и други обстоятелства, доколкото такива са известни на сигнализиращото лице;

4. дата на подаване на сигнала;

5. подпис, електронен подпис или друга идентификация на подателя.

(3) Писменият сигнал се подава от подателя чрез попълване на формуляр по ал. 2. Устният сигнал се документира чрез попълване на формуляр от служителя, отговарящ за разглеждането на сигнали, който предлага на подаващия сигнала да го провери, коригира и одобри, като го подпише. При изрично съгласие на лицето, подаващо сигнала, устният сигнал, подаден чрез телефонна линия или друга система за гласови съобщения или чрез лична среща, може да бъде документиран и посредством запис на траен носител, позволяващ неговото извличане.

(4) Към сигнала могат да се приложат всякакъв вид източници на информация, подкрепящи изложените в него твърдения, и/или позоваване на документи, в т. ч. посочване на данни за лица, които биха могли да потвърдят съобщените данни или да предоставят допълнителна информация.

(5) Ако сигналът не отговаря на изискванията по ал. 1, на сигнализиращото лице се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на сигнала. Ако нередовностите не бъдат отстранени в този срок, сигналът заедно с приложенията към него се връща на сигнализиращото лице.

(6) Всеки сигнал се проверява по отношение на неговата достоверност. Не се разглеждат сигнали, които не попадат в обхвата на този закон и съдържанието на които не дава основания да се приемат за правдоподобни. Сигнали, които съдържат очевидно неверни или заблуждаващи твърдения за факти, се връщат с указание към подателя за поправка на твърденията и за отговорността, която той носи за набеждаване.

Чл. 16 Работа със сигналите. Вътрешна проверка

Служителите, отговарящи за разглеждането на сигнали, са длъжни да:

1. получават сигналите и потвърждават получаването им в срок от 7 дни след получаването;

2. гарантират, че самоличността на сигнализиращото лице и на всяко друго лице, посочено в сигнала, ще бъде надлежно защитена и предприемат нужните мерки за ограничаване на достъпа до сигнала на неоправомощени лица;

3. поддържат връзка със сигнализиращото лице, като при необходимост изискват допълнителни сведения от него и от трети лица;

4. предоставят обратна информация на подателя на сигнала за предприетите действия в срок не по-дълъг от три месеца след потвърждаването на получаването на сигнала, или ако не е било изпратено потвърждение на сигнализиращото лице, след изтичането на не повече от три месеца, считано от изтичане на срока по т. 1;

5. предоставят на лицата, желаещи да подадат сигнал, ясна и лесно достъпна информация за процедурите за външно подаване на сигнали към компетентния централен орган, а когато е уместно – към институциите, органите, службите и агенциите на Европейския съюз;

6. документират устни сигнали;

7. поддържат регистър на подадените сигнали;

8. изслушат лицето, срещу което е подаден сигналът, или да приемат писмените му обяснения и да съберат и оценят посочените от него доказателства;

9. предоставят на засегнатото лице всички събрани доказателства и да му предоставят възможност да направи възражение по тях в 7-дневен срок, при спазване на защитата на сигнализиращото лице;

10. предоставят възможност на засегнатото лице да представи и посочи нови доказателства, които да бъдат събрани в хода на проверката;

11. в случай че изнесените в сигнала факти бъдат потвърдени:

Чл. 17 Последващи действия

(1) Задълженият субект по чл. 12, ал. 1:

1. въз основа на постъпилия сигнал и на предложенията на служителя, отговарящ за разглеждането на сигнала по чл. 16, т. 11, буква „б“, предприема действия в рамките на своята компетентност за преустановяване на нарушението или за предотвратяването му, ако то не е започнало;

2. приоритизира по предварително определени критерии и правила разглеждането на постъпилите множество сигнали за по-тежки нарушения;

3. прекратява проверката:

4. изготвя индивидуален доклад, в който описва накратко информацията от сигнала, предприетите действия, окончателните резултати от проверката по сигнала, които заедно с мотивите съобщава на подалия сигнала работник или служител и на засегнатото лице при спазване на задължението за тяхната защита.

(2) В случаите, когато проверката е прекратена на основание ал. 1, т. 3, букви „а“ и „б“, сигнализиращото лице може да подаде сигнал до централния орган за външно подаване на сигнали.

Чл. 18 Регистър на сигналите

(1) Задълженото лице по чл. 12, ал. 1 създава и поддържа регистър на сигналите за нарушения, който не е публичен.

(2) Регистърът съдържа информация за:

1. лицето, което е приело сигнала;

2. датата на подаване на сигнала;

3. засегнатото лице, ако такава информация се съдържа в сигнала;

4. обобщени данни за твърдяното нарушение, като място и период на извършване на нарушението, описание на деянието и други обстоятелства, при които е било извършено;

5. връзката на подадения сигнал с други сигнали след установяването й в процеса на обработване на сигнала;

6. информация, която е предоставена като обратна връзка на лицето, подало сигнала, и датата на предоставянето й;

7. предприетите последващи действия;

8. резултатите от проверката по сигнала;

9. периода на съхраняване на сигнала.

(3) Информацията, вписана в регистъра, се съхранява по начин, който гарантира нейната поверителност и сигурност.

(4) Редът за воденето на регистъра се определя с акт на задълженото лице по чл. 12, ал. 1 в изпълнение на наредбата на централния орган за външно подаване на сигнали.

(5) Служителите, отговарящи за разглеждането на сигнали, са длъжни да подават регулярно необходимата статистическа информация към централния орган за външно подаване на сигнали по установения от него ред, включително при наличие на техническа възможност чрез установяване на пряка връзка между регистъра на задълженото лице и регистъра, воден от централния орган за външно подаване на сигнали.

Чл. 19 Централен орган за външно подаване на сигнали

(1) Централен орган за външно подаване на сигнали и за защита на лицата, на които такава защита се предоставя по смисъла на този закон, е Комисията за защита на личните данни, наричана по-нататък „Комисията“.

6. издава съвместно с други органи инструкции за взаимодействие при обезпечаването на защитата на лицата, подаващи сигнали, когато това е предвидено в закон.

(2) В изпълнение на този закон Комисията:

1. организира приемането на сигналите и ги насочва към компетентните органи с цел тяхната проверка и предприемане на последващи действия;

2. утвърждава формуляри за приемане на сигнали; координира и контролира дейностите по разглеждане на сигнали от страна на компетентните органи по чл. 20, както и на всички органи и организации, които получават или работят с такива сигнали;

3. дава методически указания на задължените субекти по чл. 12, ал. 1, извършва обучения на техни служители, отговарящи за разглеждането на сигнали по този закон, и приема наредба за воденето на регистъра по чл. 18, ал. 4 и за препращане на вътрешните сигнали към нея;

4. поддържа регистър на сигналите, анализира и обобщава практиката по работата с тях и предава на Европейската комисия необходимите статистически данни;

5. изпълнява и другите правомощия, които са й вменени по силата на този закон, и осигурява защитата на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, включително чрез прилагането на административните мерки, предвидени в този закон.

(3) Сигналите, свързани с незаконосъобразно обработване на лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679, Закона за защита на личните данни и други специални закони или актове на Европейския съюз, се разглеждат от Комисията по общия ред, предвиден в тези закони и актове.

Чл. 20 Проверка на сигналите и препращане по компетентност

(1) За целите на проверката на сигналите и публично оповестените информации за нарушения, както и за предприемането на съответните действия за предотвратяване на нарушенията или за отстраняване на последиците от тях, Комисията препраща сигналите незабавно, но не по-късно от 7 дни след тяхното получаване, до органа, компетентен по предмета на сигнала, както следва:

1. Комисията за защита на конкуренцията – за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „а“ и т. 3;

2. за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „б“:

3. председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „в“;

4. министъра на транспорта и съобщенията – за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „г“, за всички видове транспорт;

5. министъра на околната среда и водите – за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „д“;

6. председателя на Агенцията за ядрено регулиране – за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „е“;

7. Българската агенция за безопасност на храните – за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „ж“;

8. главния държавен здравен инспектор по смисъла на Закона за здравето – за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „з“;

9. Комисията за защита на потребителите – за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „и“;

10. централния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност – за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „л“;

11. министъра на вътрешните работи чрез дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“ (АФКОС) – за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 2;

12. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите – за сигнали за нарушения по чл. 3, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 1, свързани с дължими публични държавни вземания;;

13. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – за сигнали по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3;

14. областния управител на областта, в която се намира общината, срещу която е подаден сигналът, или друг компетентен централен орган на изпълнителната власт съобразно спецификата на сигнала.

15. кметовете на общини – за сигнали за нарушения по чл. 3, ал. 2, т. 1, свързани с дължими общински вземания;

(2) Комисията препраща сигнала до компетентния орган по ал. 1, без да разкрива данни за лицето, подало сигнала. В случай че за установяване на истинността на твърдените в сигнала факти е необходимо да бъде разкрита самоличността на техния подател, Комисията може да направи това пред компетентния орган само след получаване на изрично писмено съгласие от подателя на сигнала. При получаване на съгласие компетентният орган по ал. 1 е длъжен да осигури условия за работа със сигнала и с подателя на сигнала при стриктно спазване на изискванията на този закон за запазване на самоличността на подателя на сигнала и неговата защита. За последващите действия във връзка със сигнала компетентният орган уведомява Комисията в сроковете по чл. 23, ал. 1, т. 2.

(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага, когато сигналът съобщава за нарушения, извършени от лица, заемащи публични длъжности. В тези случаи Комисията изпраща сигнала за проверка на Комисията за противодействие на корупцията.

(4) Комисията има право по всяко време да изисква информация от орган по ал. 1 за етапа, на който се намира извършваната от него проверка по подадения сигнал, и, с изключение на сигналите по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „б“, да дава указания за начина за извършване на проверката, които са задължителни за съответния орган.

Чл. 21 Публичност на дейността по приемане на сигнали от Комисията

Комисията публикува на интернет страницата си в самостоятелен и лесно разпознаваем и достъпен раздел следната информация:

1. условията, при които се предоставя правото на защита по този закон;

2. данните за контакт относно използването на канала за външно подаване на сигнал, по-специално електронни и пощенски адреси, телефонни номера, като се посочва дали телефонните разговори се записват;

3. процедурите, приложими за подаването на сигнали за нарушения, включително относно начина, по който Комисията може да поиска от сигнализиращото лице да изясни подадената информация или да предостави допълнителна информация, срока за предоставяне на обратна информация на сигнализиращото лице, вида и съдържанието на обратната информация;

4. режима на поверителност, приложим за сигналите, и информация за обработването на лични данни във връзка със сигналите;

5. последващите действия, които се предприемат във връзка със сигналите;

6. възможностите за получаване на поверително консултиране за лицата, които обмислят да подадат сигнал, процедурите и правните средства за защита срещу ответни действия;

7. условията, при които лицето, подаващо сигнал до Комисията, е защитено от носене на отговорност в случай на нарушаване на поверителността съгласно чл. 36, ал. 2.

Чл. 22 Изисквания към канала за външно подаване на сигнали

(1) Комисията изгражда канал за външно подаване на сигнали съобразно с изискванията на чл. 13.

(2) Каналът за външно подаване на сигнали е самостоятелно структурно звено на Комисията, обезпечено с достатъчно на брой служители, специално обучени за работа по разглеждане на сигнали. Разпределението на постъпилите сигнали между служителите на звеното става на случаен принцип.

(3) Служителите на звеното нямат право да предоставят информация за постъпилите сигнали и особено за техните податели на други служители, включително и на другите членове на Комисията освен на председателя й.

(4) В случаите, когато в Комисията се получи сигнал по начин, различен от този по ал. 1, или от служители, различни от служителите, отговарящи за разглеждането на сигналите, на служителите, които са го получили, се забранява да разкриват всякаква информация, чрез която би могла да се установи самоличността на сигнализиращото или на засегнатото лице, като те се задължават незабавно да препратят сигнала без изменения на служителите, отговарящи за разглеждането на сигнали.

Чл. 23 Приемане на сигнали от външния канал

(1) В своята дейност служителите на звеното на Комисията – канал за външно подаване на сигнали, изпълняват задълженията по чл. 15, както и:

1. незабавно и при всички случаи в срок 7 дни от получаването на сигнала потвърждават получаването му, освен ако сигнализиращото лице изрично е поискало друго или служителят има основание да смята, че потвърждението за получаване на сигнала би изложило на риск защитата на самоличността на сигнализиращото лице;

2. по реда на този закон предоставят обратна информация на сигнализиращото лице в срок не по-дълъг от три месеца, който в надлежно обосновани случаи, изискващи задълбочено разследване, може да бъде удължен до 6 месеца;

3. своевременно и при всички случаи в срок 7 дни от получаването на сигнала предават съдържащата се в сигнала информация по целесъобразност на компетентните институции, органи, служби или агенции на Европейския съюз с цел последващо разследване, когато се касае за нарушения на правото на Съюза и това е предвидено в него или в националното право.

(2) Приемането и работата със сигнали от звеното – канал за външно подаване на сигнали, става от неговите служители при прилагане на разпоредбите на чл. 16.

(3) На лица, публично оповестили информация за нарушения, се гарантира незабавна защита от Комисията при поискване от тяхна страна. За целта Комисията уведомява писмено работодателя или другото лице, срещу което е насочена публично оповестената информация, че подателят на сигнала е поставен под защитата на закона, като му се указват последиците, ако срещу подателя на сигнала бъдат предприети ответни действия.

Чл. 24 Правомощия при извършване на проверките

Служителите по чл. 22:

1. преглеждат постъпилите сигнали и ги препращат за проверка към съответния компетентен орган по чл. 20 с оглед предмета на сигнала; препращането става не по-късно от 7 дни след постъпването на сигнала, за което се уведомява неговият подател;

2. поддържат непрекъсната връзка с подателя на сигнала и с компетентния орган, натоварен с извършване на проверката, като съдействат за размяната на информация между двете страни по отношение на искане или предаване на допълнителни сведения и информации;

3. извършват самостоятелни проверки по сигнали за нарушения, извършени от органите по чл. 20; за целта имат право да изискват и получават информация от държавни и общински органи освен от органите по чл. 20, ал. 1, т. 2, както и от юридически и физически лица, необходима за установяване на допълнителни фактически обстоятелства, свързани със сигнала; органите и лицата са длъжни в 7-дневен срок от получаване на искането да представят необходимата информация и документи.

Чл. 25 Последващи действия

(1) На базата на доклад на съответния служител ръководителят на звеното предлага на Комисията:

1. предприемане на конкретни мерки с цел преустановяване на нарушението в случаите, когато е констатирано такова;

2. изпращане на съдържащата се в сигнала информация на компетентните институции, органи, служби или агенции на Европейския съюз с цел последващо разследване, когато това е предвидено в актове на Европейския съюз; в тези случаи сигнализиращото лице се уведомява за препращането в 7-дневен срок;

3. сезиране на прокуратурата в случаите на констатирано престъпление;

4. предприемане на мерки за защита на лицето, подало сигнала;

5. прекратяване на проверката:

(2) В случаите по ал. 1 Комисията разглежда предложения доклад в закрито заседание и се произнася с решение, което подлежи на обжалване от заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) В случаите по ал. 1, т. 5, букви „а“ и „б“ Комисията изпраща мотивирано решение до сигнализиращото лице.

Чл. 26 Доклад на Комисията

(1) Комисията се произнася с доклад за предприетите действия в срок не по-дълъг от три месеца или в надлежно обосновани случаи – 6 месеца, от получаването на сигнала.

(2) Докладът по ал. 1 включва описание на информацията, съдържаща се в сигнала, предприетите действия, окончателните резултати от проверката по сигнала и взетото решение по чл. 25, ал. 1.

(3) Докладът на Комисията се съобщава на сигнализиращото лице и на засегнатото лице чрез служителя по чл. 22 в сроковете по чл. 23, ал. 1, т. 2.

Чл. 27 Възможност за разглеждане на сигнал с приоритет

(1) В случай на множество постъпващи сигнали Комисията може да вземе решение за разглеждане с приоритет на сигналите за тежки нарушения при спазване на сроковете по този закон.

(2) Условията и редът за разглеждане с приоритет на сигнали за тежки нарушения се приемат от Комисията.

Чл. 28 Взаимодействие между органите, приемащи сигнали

(1) В случай че сигнал за нарушения на българското законодателство или на правото на Европейския съюз е постъпил директно в някой от органите по чл. 20 както и всеки друг орган, който е получил сигнал за нарушение по чл. 3, съответният ръководител е длъжен незабавно да препрати сигнала до Комисията по съответния канал за външно подаване на сигнали. В случай че сигналът е попаднал при служители, различни от служителите, отговарящи за разглеждането на сигнали, на получилите го служители се забранява да разкриват всякаква информация, чрез която би могла да се установи самоличността на сигнализиращото или засегнатото лице, а сигналът се препраща незабавно, без изменения, на служителите, отговарящи за разглеждането на сигналите.

(2) Контактът със сигнализиращото лице се установява незабавно, но не по-късно от 7 дни, от Комисията чрез звеното – канал за външно подаване на сигнали, което уведомява подателя за промяната в адресата на неговия сигнал.

(3) Работата по сигнала може да бъде възложена на същия орган, при който сигналът е бил подаден първоначално, ако той е компетентен по случая, под ръководството и надзора на Комисията и при спазване на процедурите, предвидени в този закон.

(4) Алинея 3 не се прилага за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „б“.

Чл. 29 Регистър на сигналите. Преглед на процедурите

(1) Комисията създава и поддържа регистър на сигналите съгласно разпоредбите на чл. 18, ал. 2 и 3. Регистърът на комисията е свързан и може да получава информация от регистрите на компетентните органи по чл. 20, както и да предава информация към тях при необходимост.

(2) Комисията ежегодно изпраща на Европейската комисия информация за:

1. броя на постъпилите сигнали;

2. броя на извършените проверки и резултатите от тях;

3. отчет за финансовите постъпления от събраните глоби и имуществени санкции и оценка при установени финансови щети.

(3) Най-малко веднъж годишно Комисията организира обща среща с органите по чл. 20, на която се анализира дейността по работа със сигналите, както и с цел събиране на статистическите данни за нуждите на изготвянето на доклада по ал. 2.

(4) Комисията публикува на интернет страницата си информацията по ал. 2 при спазване изискванията за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация.

(5) Комисията редовно и най-малко веднъж на три години преразглежда своите правила за външно подаване на сигнали и за последващи действия по тях, извършва анализ на практиката по прилагането на този закон и при необходимост актуализира правилата.

Чл. 30 Външен одит

(1) Комисията подлежи на външен одит по отношение изпълнението на задълженията по този закон и коректната работа със сигналите и защитата на техните податели. Одитът се извършва от Омбудсмана на Република България.

(2) Омбудсманът извършва проверка на място на работата на звеното – външен канал за подаване на сигнали, която включва преглед за спазването на сроковете за обработка на сигналите, качеството на взаимодействие между Комисията и другите компетентни органи по чл. 20, съответствието на регистрите със закона и други аспекти от дейността на Комисията, позволяващи оценка на нейната ефективност по отношение на работата със сигналите. При извършването на проверката се осигурява пълен достъп до работата на звеното по чл. 22.

(3) Омбудсманът приема и разглежда жалби срещу Комисията на лица, подали сигнали, включително за неосигурена защита или нарушения на поверителността на информацията за тях.

(4) Омбудсманът включва информация за извършените от него одитни проверки на дейността на Комисията по изпълнение на разпоредбите на този закон в ежегодния си доклад, който представя пред Народното събрание.

Чл. 31 Задължение за поверителност

(1) Задължените субекти по чл. 12, ал. 1 и Комисията предприемат съответни мерки за защита на информацията, свързана с подадените сигнали за нарушения, и за защита на самоличността на сигнализиращите лица по чл. 5, като осигуряват достъп до информацията единствено на служителите, на които тези данни са необходими за изпълняване на служебните им задължения.

(2) Предаването на данни и позоваването на обстоятелства от Комисията и задължените субекти по чл. 12, ал. 1 не може да разкрива пряко или косвено самоличността на сигнализиращото лице, както и да създаде предположение за неговата самоличност.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и за защита на самоличността на засегнатите лица.

(4) Разкриването на самоличността или информацията по ал. 1 се допуска само при изрично писмено съгласие на сигнализиращото лице.

(5) Независимо от предвиденото в ал. 1 самоличността на сигнализиращото лице и всяка друга информация, от която може пряко или непряко да се узнае неговата самоличност, може да бъде разкрита само когато това е необходимо и пропорционално задължение, наложено от българското законодателство или от правото на Европейския съюз в контекста на разследвания от национални органи или на съдебни производства, включително с оглед на гарантиране правото на защита на засегнатото лице.

(6) В случаите по ал. 5, преди разкриването на самоличността или на информацията по ал. 1, задължените субекти по чл. 12, ал. 1 или Комисията уведомяват сигнализиращото лице за необходимостта от разкриването им. Уведомлението е писмено и се мотивира. Сигнализиращото лице не се уведомява, когато с това се застрашава разследването или съдебното производство.

(7) Комисията и служителите, които получават информация за нарушение, която включва търговски тайни, са длъжни да не използват или разкриват търговски тайни за целите, които надхвърлят необходимото за предприемане на последващи действия.

Чл. 32 Обработване на лични данни

(1) Всяко обработване на лични данни, извършено по силата на този закон, включително обмен или предаване на лични данни от компетентните органи, се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680, а когато в предаването участват институции, органи, служби или агенции на Европейския съюз – в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725, както и със Закона за защита на личните данни.

(2) Не се събират лични данни, които явно не са от значение за разглеждане на конкретния сигнал, а ако бъдат случайно събрани, се заличават.

Чл. 33 Забрана за ответни действия спрямо лицата, които са подали сигнал или публично са оповестили информация за нарушение

(1) Забранява се всяка форма на ответни действия спрямо лицата, посочени в чл. 5, имащи характера на репресия и поставящи ги в неблагоприятно положение, както и заплахи или опити за такива действия, включително под формата на:

1. временно отстраняване, уволнение или прилагане на друго основание за прекратяване на правоотношението, по което лице полага наемен труд;

2. понижаване в длъжност или забавяне на повишение в длъжност;

3. изменение на мястото или характера на работата, продължителността на работното време или намаляване на възнаграждението;

4. отказ за осигуряване на обучение за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работника или служителя;

5. отрицателна оценка на работата, включително в препоръка за работа;

6. прилагане на имуществена и/или дисциплинарна отговорност, включително налагане на дисциплинарни наказания;

7. принуда, отхвърляне, заплашване за предприемане на ответни действия или действия, изразени физически, словесно или по друг начин, които имат за цел накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна професионална среда;

8. пряка или непряка дискриминация, неравностойно или неблагоприятно третиране;

9. отнемане на възможност за преминаване от срочен трудов договор на трудов договор за неопределено време, когато работникът или служителят е имал законно право да му бъде предложена постоянна работа;

10. предсрочно прекратяване на срочен трудов договор или отказ за повторно сключване, когато такова е допустимо по закон;

11. вреди, включително за репутацията на лицето, по-специално в социалните мрежи, или финансови загуби, включително загуба на бизнес и загуба на доход;

12. включване в списък, изготвен въз основа на официално или неофициално споразумение, в сектор или в отрасъл, което може да доведе до това лицето да не може да постъпи на работа или да не може да достави стока или услуга в този сектор или отрасъл (черен списък);

13. предсрочно прекратяване или разваляне на договор за доставка на стоки или услуги, когато лицето е доставчик;

14. прекратяване на лиценз или разрешение;

15. насочване на лицето към извършване на медицински преглед.

(2) В случай че бъдат предприети ответни действия срещу лице по чл. 5 във връзка с подадения сигнал, компетентните органи по чл. 20, ал. 1 предприемат коригиращи мерки. Коригиращите мерки се прилагат от тези органи независимо от правомощията им, предвидени в друг закон.

(3) Коригиращите мерки имат за цел да преустановят предприетите ответни действия по ал. 1 до приключване на извършената от компетентните органи по чл. 20, ал. 1 проверка.

(4) Ответните действия по ал. 1, предприети срещу лице по чл. 5 във връзка с подадения сигнал, са недействителни.

(5) Лице по чл. 5, срещу което са били предприети ответни действия, може да подадe молба до компетентния орган за възстановяване на положението, в което тo сe е намирало преди предприемането на ответните действия.

Чл. 34 Отговорност за вреди

В случай на нарушение на забрана по чл. 33 лицето по чл. 5 има право на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.

Чл. 34а Временни мерки

(1) В случай че е образувано съдебно производство, лицето по чл. 5 може да подаде молба до съда за прекратяване на предприетите ответни действия до постановяване на съдебното решение.

(2) Когато установи, че предприетите ответни действия срещу лицето по чл. 5 са във връзка с подадения сигнал, съдът постановява ответните действия да бъдат преустановени или отменени и да бъде възстановено предишното положение.

(3) Определението подлежи на обжалване по съответния процесуален ред.

Чл. 35 Мерки за подкрепа

(1) Лицата по чл. 5 имат право на достъп до следните мерки за подкрепа:

1. изчерпателна, независима, безплатна и достъпна информация и съвети, които се предоставят индивидуално и поверително относно процедурите и мерките за защита по чл. 34а, 36, 37, 38 и 39;

2. помощ пред всеки орган, необходима за тяхната защита срещу ответни действия, включително чрез надлежно съобщаване на факта, че имат право на защита по този закон;

3. правна помощ в наказателни, граждански, административни и в международни спорове по граждански дела, свързани със защитата на сигнализиращото лице във връзка с подадения от него сигнал или оповестената информация, в съответствие със Закона за правната помощ;

4. извънсъдебно разрешаване на презгранични спорове чрез медиация в съответствие със Закона за медиацията.

(2) Мерките по ал. 1, т. 1 и 2 се предоставят от Комисията, мерките по т. 3 – от Националното бюро за правна помощ, а мерките по т. 4 – от медиатор, вписан в Единния регистър на медиаторите.

Чл. 36 Освобождаване от отговорност

(1) Сигнализиращите лица не носят отговорност за придобиването на информацията, за която е подаден сигналът или която е публично оповестена, или за достъпа до нея, при условие че това придобиване или този достъп не съставлява самостоятелно престъпление.

(2) Сигнализиращите лица не носят отговорност за нарушаване на ограниченията за разкриване на информация, предвидени с договор, законов или подзаконов нормативен акт или административен акт, при условие че имат основателни причини да считат, че подаването на сигнал или публичното оповествяване на информацията е било необходимо за разкриване на нарушението.

(3) Когато лице подава сигнал или публично оповестява информация за нарушения, попадащи в обхвата на този закон, и тази информация включва търговска тайна и когато това лице отговаря на условията на този закон, това подаване на сигнал или публично оповестяване се счита за правомерно по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Закона за защита на търговската тайна.

Чл. 37 Вреди, причинени на частноправни субекти

Вреди, причинени на сигнализиращото лице във връзка с подадения от него сигнал или публично оповестената информация, се считат за причинени умишлено до доказване на противното.

Чл. 38 Възможност за прекратяване на съдебно производство

Когато срещу лице има образувано наказателно, гражданско или административно производство във връзка с подаден от него сигнал или публично оповестена информация, то има право да поиска прекратяване на това производство, ако е имало основателна причина да предполага, че подаването на сигнала или публичното оповестяване на информацията са били необходими за разкриване на нарушение.

Чл. 39 Защита на засегнатите лица

(1) Засегнатото лице се ползва в пълна степен от правото си на защита и на справедлив процес, както и от презумпцията за невиновност, включително да бъде изслушано, и от правото си на достъп до отнасящите се до него документи.

(2) Засегнатото лице има право на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, когато е установено, че лицето по чл. 5 съзнателно е подало сигнал с невярна информация или публично е оповестило невярна информация,.

Чл. 40 Отговорност за действие или бездействие, което не е свързано с подаването на сигнала

(1) Сигнализиращото лице носи отговорност съгласно българското законодателство и правото на Съюза за действие или бездействие, което не е свързано с подаването на сигнала или публичното оповестяване или не е необходимо за разкриване на нарушението.

(2) В случай на съдебен или административноправен процес, в който лице по чл. 5 твърди, че е било обект на ответни действия по чл. 33 и че тези действия са реакция на подаден сигнал или публично оповестяване на информация, лицето, което е предприело увреждащата мярка, следва да докаже, че предприетите ответни действия не са били свързани по никакъв начин с подадения сигнал или публичното оповестяване. Не се смята, че ответното действие е извършено като реакция на подаден от лицето сигнал или публично оповестена информация, когато от преценката на всички обстоятелства може да се направи обоснован извод, че е налице правно основание за прилагането на мярката.

Чл. 41

(1) Наказва се с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, лице, което не изпълни задължение по чл. 13, ал. 1 и 2.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

(3) За повторно нарушение по ал. 1 и 2 наказанието е глоба от 5000 до 10 000 лв. или имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.

Чл. 42

(1) Наказва се с глоба в размер от 400 до 4000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, лице, което:

1. възпрепятства или се опитва да възпрепятства подаването на сигнал, подаден в изпълнение на целта на този закон;

2. в законоустановения срок не предприеме необходимите последващи действия по чл. 17, ал. 1, т. 1 – 3 във връзка със сигнала или умишлено ги забави;

3. в законоустановения срок не предостави информация за последващите действия на лицето, подало сигнала по чл. 16, т. 4.

(2) Когато нарушението по ал. 1, т. 2, предложение първо е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 7000 лв.

Чл. 43

Наказва се с глоба в размер от 2000 до 8000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, лице, което:

1. предприема действие с цел репресия срещу лицето, подало сигнала, или срещу лице, свързано с него, по чл. 33;

2. инициира производство, ако се извършва само с намерение да се увреди сигнализиращото лице.

Чл. 44

(1) Наказва се с глоба в размер от 400 до 4000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, лице, което нарушава задълженията по чл. 31.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 7000 лв.

Чл. 45

Когато е установено, че лицето съзнателно е подало сигнал или е оповестило публично невярна информация, се наказва с глоба от 3000 до 7000 лв. Правото на засегнатото лице да претендира обезщетение за претърпени вреди се запазва.

Чл. 45а

На лице, което не изпълнява наложените коригиращи мерки, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 4000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 46

(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на Комисията длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на Комисията.

(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 47

Глобите и имуществените санкции се внасят в приход на държавния бюджет.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Нарушения“ са действия или бездействия, които са:

2. „Работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово и служебно правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие – ползвател.

3. „Информация за нарушение“ е информация, включително основателни подозрения, за действителни или потенциални нарушения, които са извършени или е много вероятно да бъдат извършени в организацията, в която работи или е работило сигнализиращото лице, или в друга организация, с която то е или е било в контакт по време на работата си, както и за опити за прикриване на нарушения.

4. „Работен контекст“ са настоящи или минали работни дейности в публичния или в частния сектор, чрез които, независимо от тяхното естество, лицата получават информация за нарушения и в рамките на които тези лица могат да бъдат подложени на ответни действия, ако подадат такава информация.

5. „Засегнато лице“ е физическо или юридическо лице, което се посочва при подаването на сигнала или при публичното оповестяване на информация като лице, на което се приписва нарушението или с което това лице е свързано.

6. „Обратна информация“ е предоставянето на сигнализиращото лице на информация за действието, което е предвидено или е вече предприето като последващо действие, както и за основанията за въпросното последващо действие.

7. „Отхвърляне“ е действие или бездействие с цел изолиране на лицето, подало сигнал или публично оповестило информация за нарушение от професионалната среда.

8. „Предприятие“ е всяко физическо лице, юридическо лице или гражданско дружество, което извършва стопанска дейност, независимо от собствеността, правната и организационната си форма.

9. „Лица, свързани със сигнализиращото лице“ са трети лица, които могат да бъдат подложени на ответни действия в работен контекст, като колеги или роднини без ограничение в степените.

10. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.

11. „Ответни действия“ са всяко пряко или непряко действие или бездействие, което настъпва в работен контекст, предизвикано е от вътрешно или външно подаване на сигнал или от публично оповестяване, и което причинява или може да причини неблагоприятни последици, увреждащи лице по чл. 5.

12. „Последващи действия“ са всяко действие, предприето от лицето, приемащо сигнал, или от компетентен орган с цел оценка на точността на представените в сигнала твърдения и по целесъобразност с цел третиране на сигнализираното нарушение, включително чрез действия като вътрешна анкета, разследване, наказателно преследване, действия за обезпечаване на средства или приключване на процедурата.

13. „Достатъчно данни“ са данни, от които може да се направи основателно предположение за извършено нарушение, което попада в приложното поле на този закон.

14. „Очевидно маловажно нарушение“ е налице, когато извършеното нарушение разкрива явно незначителна степен на обществена опасност с оглед на липсата или незначителността на вредните последици.

15. „Тежко нарушение“ е налице, когато извършеното нарушение оказва или би могло да окаже значително и трайно във времето отрицателно въздействие върху обществения интерес.

16. „Вътрешно подаване на сигнал“ е устно или писмено съобщаване на информация за нарушения в рамките на даден правен субект в частния или публичния сектор.

17. „Външно подаване на сигнал“ е устно или писмено съобщаване на информация за нарушения на компетентните органи.

18. „Траен носител“ е всеки носител на информация, даващ възможност на задължените субекти по чл. 12, ал. 1 или на Комисията да съхранява информация, който позволява лесното й използване в бъдеще за период, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

19. „Неприкосновеност на личния живот“ е всяко вмешателство в личното пространство по смисъла на Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ, L 201/37 от 31 юли 2002 г.).

20. „Коригиращи мерки“ са мерките, които се предприемат от компетентния орган по чл. 20, ал. 1 с цел преустановяване на предприетите ответни действия срещу лицето по чл. 5 във връзка с подадения сигнал или публично оповестена информация.

21. „Временни мерки‘‘ са мерки, които имат за цел да преустановят предприетите ответни действия срещу лицето по чл. 5 във връзка с подадения сигнал или публично оповестена информация или да възстановят предишното му положение, които се постановяват от съдилищата по време на съдебното производство.“

§ 2

Законът въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (OB, L 305/17 от 26 ноември 2019 г.), изменена с Регламент (ЕС) 2020/1503 на Европейския парламент и на Съвета от 7 октомври 2020 г. относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране на предприятията и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1129 и на Директива (ЕС) 2019/1937 (OB, L 347/1, 20 октомври 2020 г.).

§ 3

В Закона за защита на личните данни (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.; изм., бр. 70 и 93 от 2004 г., бр. 43 и 103 от 2005 г., бр. 30 и 91 от 2006 г., бр. 57 от 2007 г., бр. 42 от 2009 г., бр. 94 и 97 от 2010 г., бр. 39, 81 и 105 от 2011 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 81 от 2016 г., бр. 85 и 103 от 2017 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 93 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 7, ал. 4, изречение първо след думите „централния статистически институт“ се поставя запетая и се добавя „завишени с 20 на сто“.

2. В чл. 9 се създава ал. 5: „(5) Заседанията на комисията, на които се вземат решения в изпълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, са закрити.“

3. Член 10б се изменя така: „Чл. 10б. (1) Комисията изпълнява функциите на централен орган за външно подаване на сигнали по смисъла на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. (2) На комисията може да се възлагат други задачи и правомощия само със закон.“

4. В чл. 25е, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „в сроковете по чл. 12, параграфи 3 и 4, и при условията на параграфи 5 и 6 от Регламент (ЕС) 2016/679, освен ако друго не е предвидено в закон.“

5. В чл. 38:

6. В чл. 85:

§ 4

В Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. 79 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 17 и 30 от 2006 г., бр. 42 от 2009 г., бр. 32, 97 и 99 от 2010 г., бр. 9, 82 и 99 от 2011 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 15 и 28 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 97 от 2016 г., бр. 13 и 63 от 2017 г., бр. 7, 56, 77 и 92 от 2018 г., бр. 24 и 101 от 2019 г. и бр. 102 от 2022 г.) в чл. 8 се създава т. 14: „14. осъществява правна помощ в наказателни, граждански, административни и в международни спорове по граждански дела във връзка с подаден сигнал или публично оповестената информация при условията и по реда на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.“

§ 5

В Закона за омбудсмана (обн., ДВ, бр. 48 от 2003 г.; изм., бр. 30 и 68 от 2006 г., бр. 42 от 2009 г., бр. 97 от 2010 г., бр. 29 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г. и бр. 7 и 20 от 2018 г.) в чл. 19, ал. 1 се създава т. 14: „14. извършва външен одит на дейността по работа със сигнали и защита на сигнализиращите лица по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.“

§ 6

Средствата, необходими за покриване на разходите за изпълнение на възложените със закона дейности, се осигуряват по бюджетите на Комисията за защита на личните данни и омбудсмана от Министерството на финансите. При необходимост председателят на Комисията за защита на личните данни и омбудсманът могат да отправят предложение до министъра на финансите за осигуряване на допълнителни средства за обезпечаване на възложените дейности.

§ 7

Комисията за защита на личните данни дава указания по прилагането на закона на всички задължени субекти и контролира изпълнението от тяхна страна на неговите разпоредби.

§ 8

В тримесечен срок от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ Комисията за защита на личните данни привежда в съответствие с него правилника за дейността си.

§ 9

В 6-месечен срок от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ Комисията за защита на личните данни приема наредбата по чл. 19, ал. 1, т. 3 и указанията към задължените субекти по чл. 12, ал. 1, разработва модел на регистър на сигналите и формуляр за приемане на сигнали, които се предоставят безплатно за използване на всички задължени субекти.

§ 10

Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, като глава втора, раздел I с чл. 12 – 18 се прилагат по отношение на работодателите в частния сектор, които имат между 50 и 249 работници или служители, от 17 декември 2023 г.