(1) Енергийните предприятия имат право да предявят искане за признаване и компенсиране на невъзстановяеми разходи.
(2) Невъзстановяеми са разходите, произтичащи от извършени инвестиции и/или сключени сделки до влизането в сила на този закон от енергийните предприятия, които не могат да бъдат възстановени в резултат на създаване на конкурентен електроенергиен пазар.
(3) Енергийните предприятия по ал. 1 подават заявление пред комисията за признаване на разходите за невъзстановяеми и за установяване на размера им. Към заявлението се представят доказателства за основанието за възникване на невъзстановяемите разходи и за размера им.
(4) Комисията определя максималния общ размер и период за компенсация на признатите невъзстановяеми разходи за всяко отделно предприятие.
(5) Комисията, ръководейки се от принципите по чл. 23 и при отчитане на промените в конкурентните условия:
1. преизчислява ежегодно максималния общ размер на компенсацията, свързана с невъзста-новяемите разходи;
2. определя обема за възстановяване за съответния период;
3. разпределя ги между съответните енергийни предприятия.
(6) Начинът за компенсиране на невъзстановяемите разходи се определя по механизъм за разпределение на тези разходи по прозрачен начин между крайните клиенти, присъединени към електроенергийната система включително оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи и/или по друг ред, предвиден в закон.
(7)