Наредба № 4 от 9 юни 2004 г. за техническа експлоатация на електрообзавеждането

Чл. 1

С тази наредба се определят изискванията и правилата за организация и провеждане на техническата експлоатация на енергообзавеждането, собственост на потребителите на електрическа и топлинна енергия, наричани по-нататък “потребители”.

Чл. 2

Наредбата се прилага за:

1. електрически уредби и мрежи с напрежение до 220 kV включително, осветителни уредби, кондензаторни уредби, акумулаторни уредби и др.;

2. технологични и отоплителни уредби с работни параметри - налягане не по-високо от 4,0 MPa и температура на водата не по-висока от 200 °C, за всички видове органични горива или с използване на нетрадиционни възобновяеми източници на енергия;

3. парни, водни, въздухопреносни и други мрежи, вкл. мрежовите съоръжения;

4. системи за потребление на топлина за технологични, отоплителни, вентилационни, горещо водоснабдяване, кондициониране на въздух и други цели, топлинни мрежи на потребители, абонатни станции и други съоръжения с подобно предназначение.

Чл. 3

Наредбата не се прилага за енергийните уредби на електрическите и топлофикационните централи, електрическите и топлопреносните мрежи, които се експлоатират по Наредба № 9 за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи (ДВ, бр. 72 от 2004 г.).

Чл. 4

(1) С наредбата се определят съществените изисквания и правила за провеждане на нормална, икономична и безаварийна експлоатация.

(2) В съответствие с изискванията на наредбата работодателят осигурява разработването на вътрешни експлоатационни инструкции с конкретни изисквания и правила от съответните нормативни актове, техническата документация на производителите и ги утвърждава.

(3) За техническата експлоатация на съоръженията с повишена опасност: парни и водогрейни котли, съдове, работещи под налягане, тръбопроводи за пара и гореща вода, газови съоръжения, тръбопроводи и инсталации за природен газ, освен разпоредбите на тази наредба се прилага и действащата за тях нормативна уредба.

Чл. 5

При провеждане на техническата експлоатация осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на персонала, пожарната и аварийната безопасност на обекта се уреждат с нормативните актове и вътрешните инструкции, свързани с тях.

Чл. 6

Разпоредбите на наредбата са задължителни за персонала, който ръководи, контролира и провежда техническата експлоатация на енергообзавеждането, както и за персонала на външни фирми, извършващи работи във връзка с техническата експлоатация на енергообзавеждането.

Чл. 7

Персоналът по чл. 6 е длъжен да:

1. осигурява нормална, безаварийна и икономична работа на енергообзавеждането;

2. спазва оперативно-диспечерската дисциплина;

3. изпълнява тази наредба, вътрешните инструкции и другите нормативни актове, свързани с нея.

Чл. 8

(1) Техническата експлоатация на енергийните уредби и мрежи се осъществява от персонал, преминал специално обучение и проверка на знанията за заеманата длъжност.

(2) В зависимост от обема и сложността на работите по техническата експлоатация работодателят създава енергийна служба/отдел с необходимия персонал.

(3) Допуска се техническата експлоатация да се осъществява по договор от външна специализирана организация/фирма.

(4) За пряко изпълнение на задълженията по организация и провеждане на техническата експлоатация работодателят назначава отговорно лице, наричано по-нататък “енергетик”. За потребители с енергийни служби отговорното лице е главен енергетик.

(5) Енергетик може да не се назначава, когато:

1. електрическите уредби са за напрежение до 1000 V и потребителите не се занимават с производствена дейност;

2. топлинната енергия се използва само за отопление, вентилация и горещо водоснабдяване.

(6) Когато не е назначен енергетик, задълженията му се възлагат на лице от управленческия персонал, може и без специално образование, преминало обучение и проверка на знанията по тази наредба.

Чл. 9

Организацията на техническата експлоатация обхваща:

1. управление на персонала;

2. оперативно обслужване;

3. технически контрол;

4. техническо обслужване, ремонт и модернизация;

5. управление и контрол на енергийната ефективност;

6. поддържане и съхраняване на техническа и оперативна документация.

Чл. 10

(1) Управлението на персонала обхваща: подбор, професионално обучение, повишаване на квалификацията, преквалификация, мотивиране и професионално развитие.

(2) Отговорност за управлението на персонала носи работодателят съгласно действащото трудово законодателство и тази наредба.

Чл. 11

(1) Подборът на персонала се извършва по критерии, заложени в длъжностните характеристики и утвърдени от работодателя, свързани с извършваната дейност и работното място.

(2) В длъжностната характеристика се включват:

1. изисквания за образователна степен, професионална квалификация и стаж по специалността;

2. определен обем от знания, практически умения и професионални качества;

3. списък на наредби, инструкции и др., спазването на които е задължително;

4. правата, задълженията и отговорностите;

5. нивата на подчинение в управлението - взаимоотношения с висшестоящия и подчинения персонал.

Чл. 12

(1) За работа по енергообзавеждането се допускат лица с профeсионално образование и квалификация и преминали подготовка за изпълняваната работа/длъжност, а за ръководни длъжности - и със съответния опит.

(2) За определени професии и специалности за работа със съоръжения с повишена опасност освен изискванията по ал. 1 се изисква и свидетелство за придобита правоспособност в съответствие с действащото законодателство.

(3) Лицата, назначавани на оперативна и ремонтна работа, преминават задължителен предварителен и периодични медицински прегледи съгласно нормативните актове за медицински прегледи на работниците.

Чл. 13

Формите за работа с персонала включват:

1. подготовка за нова работа/длъжност с обучение на работното място, включваща етапите:

2. периодични инструктажи;

3. проиграване на планове за евакуация и действие при пожари и аварии;

4. допълнителна специална подготовка;

5. обучение за повишаване на квалификацията.

Чл. 14

(1) Подготовката за нова работа/длъжност започва с обучение на работното място на новоназначените лица, преминаващите на нова длъжност или на друго работно място, както и прекъсналите работа по специалността за повече от 6 месеца.

(2) Подготовката се осъществява по програма, утвърдена от работодателя.

(3) Програмата за обучение включва изучаване на:

1. тази наредба и свързаните с нея нормативни актове в необходимия обем за съответната длъжност/професия;

2. длъжностните, експлоатационните инструкции и плановете/инструкциите за ликвидиране на аварии и бедствия;

3. технологичните схеми и процеси;

4. принципите на действие на съоръженията, контролните измервателни средства, средствата за управление и защита;

5. правилата за безопасност и други специални правила, ако се изискват при изпълнение на работата.

(4) За обект в строителство и реконструкция подготовката и повишаването на квалификацията на експлоатационния персонал се извършва преди приемане на обекта.

Чл. 15

(1) Когато за изпълнение на задълженията по заеманата длъжност е необходимо стажуване, то се включва при подготовка за нова работа/длъжност.

(2) Стажуването се провежда под ръководството на опитно обучаващо лице по определена за работното място програма с отчитане нивото на професионалното образование на стажанта, техническите знания, стаж по сходни длъжности, заемана длъжност преди допускане за подготовка по новата длъжност.

(3) Продължителността на стажуването се определя от работодателя, но не по-малко от 2 работни смени.

(4) Допускането до стажуване е с писмена заповед на работодателя или упълномощено от него лице.

(5) През времето на стажуване обучаваният е длъжен да:

1. усвои и придобие необходимите практически познания, навици и техники за изпълнение на задълженията по новата работа/длъжност;

2. изучи схемите, експлоатационните инструкции, противоаварийните инструкции и планове за евакуация и действие при пожари и аварии и други материали, необходими за работата му;

3. отработи професионалните и трудовите навици за работното място.

Чл. 16

(1) Знанията на персонала по тази наредба се проверяват с първоначална - встъпителна проверка, и периодична - поредна и извънредна.

(2) Списъци на длъжностите и професиите или на лицата, за които не се изисква проверка на знанията, се изготвят за всеки обект и се утвърждават от работодателя.

(3) Първоначална проверка на знанията се извършва след проведено обучение на работното място на всички новоназначени на работа, преминаващите на нова длъжност или на друго работно място, както и при прекъсване на работа за повече от 3 години.

(4) Периодичната поредна проверка се провежда не по-рядко от веднъж на:

1. три години за ръководния персонал;

2. две години за изпълнителския персонал.

(5) Извънредна проверка се провежда при:

1. влизане в сила на нови или преработени норми и правила;

2. прекъсване на работа за повече от 6 месеца;

3. въвеждане на нови съоръжения и технологии, изменения на главни схеми, реконструкции и др., които изискват придобиване на допълнителни знания;

4. нарушение на изискванията на правила, водещи до аварии и пожари или инциденти с хора;

5. предписания на инспектиращи и надзорни органи при констатирани нарушения.

(6) Обемът от знания за извънредната проверка и датата за провеждане се определят от работодателя при спазване изискванията на тази наредба и на предписанията по ал. 5, т. 5.

Чл. 17

(1) За проверка на знанията работодателят назначава изпитна комисия, състояща се от председател и най-малко от двама членове.

(2) При малък брой на персонала, когато не е възможно или целесъобразно създаване на собствена комисия за проверка на знанията, работодателят може да организира провеждането на изпитите:

1. от създадени комисии на надзорните и контролни органи на регионално ниво;

2. в специализирани учебни центрове или институти за повишаване на квалификацията.

(3) Проверката на знанията се извършва с устен изпит пред комисия или чрез тест, който може да се провежда и на компютър.

Чл. 18

(1) Проверката на знанията чрез устен изпит се извършва индивидуално по въпросник, утвърден от работодателя, с който лицето е предварително запознато.

(2) Знанията на изпитваното лице се оценяват с две степени - “издържал” и “неиздържал”.

(3) Когато изпитваното лице не отговори задоволително на един от поставените въпроси, се поставя обща оценка “неиздържал”.

Чл. 19

(1) За изпит с тест за всеки въпрос се обявяват по четири отговора, от които само един е верен.

(2) Изпитът с тест е успешен (издържан), когато най-малко на 75 % от въпросите е отбелязан правилният отговор.

Чл. 20

(1) Резултатите от изпита се оформят с протокол, примерна форма на който е дадена в приложение № 1.

(2) Протоколът се съставя в два екземпляра и се регистрира в дневник, примерна форма на който е дадена в приложение № 2.

(3) Дневникът и един екземпляр от протокола за изпит се съхраняват от длъжностно лице, определено със заповед на работодателя, а другият екземпляр от протокола - в личното досие на изпитания.

Чл. 21

(1) При успешно положен изпит на основание на протокола от изпита се издава удостоверение, примерна форма на което е дадена в приложение № 3.

(2) Удостоверението се получава лично срещу подпис в дневника по приложение № 2.

Чл. 22

(1) Лицето, неиздържало изпита за проверка на знанията, преминава повторна проверка с изпит в срок не по-късно от 1 месец.

(2) При повторно неиздържан изпит комисията вписва в протокола “повторно неиздържан изпит/тест” и председателят на комисията представя писмен доклад на работодателя със становище за пригодността на изпитваното лице за изпълняваната работа или заемана длъжност.

Чл. 23

(1) След успешно положен изпит, когато е необходимо, се провежда дублиране на работното място. Дублиране се провежда и след продължително прекъсване на работа.

(2) Продължителността на дублирането след първоначалната проверка на знанията се определя от изпитната комисия, но не по-малко от 2 работни смени.

(3) След прекъсване на работа минималната продължителност на дублирането е 2 работни смени.

(4) Допускането до дублиране се оформя с писмена заповед на работодателя или на упълномощено длъжностно лице, в която се посочват срокът на дублиране и лицето, отговорно за подготовката на дубльора.

(5) За всички действия на дубльора на работното място еднаква отговорност носят както лицето, отговорно за подготовката му, така и самият дубльор.

(6) Когато по време на дублирането се установи професионална непригодност за дадената работа, работодателят взема решение за прекратяване на подготовката в съответствие с трудовото законодателство.

Чл. 24

Допускането до самостоятелна работа се извършва след положителен резултат от проверка на знанията и когато е необходимо - стажуване и дублиране.

Чл. 25

След продължително прекъсване на работа персоналът се запознава с извършените изменения на:

1. съоръжения, схеми и режими на работа;

2. инструкции и нормативно-технически документи;

3. заповеди, технически разпореждания и други материали за дадената длъжност.

Чл. 26

Освен инструктажите, предвидени по Наредба № 3 от 1996 г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана (ДВ, бр. 44 от 1996 г.), се провеждат и целеви инструктажи.

Чл. 27

Целеви инструктажи се провеждат при:

1. изпълнение на еднократни работи, които не са свързани с преките задължения на работещия;

2. ликвидиране на последици от аварии и пожари, стихийни бедствия и катастрофи;

3. съпровождане на външни лица на територията на обекта.

Чл. 28

(1) Проиграване на планове за евакуация и действие при пожари и аварии се провеждат най-малко един път годишно.

(2) Проиграване на планове за евакуация и действие при пожари и аварии за целия персонал, обслужващ енергообзавеждането, се провеждат един път на шест месеца.

(3) Работодателят може да определя и други срокове за проиграване на планове за евакуация и действие при пожари и аварии, но не по-големи от посочените в ал. 1 и 2, в зависимост от състоянието на обектите и подготовката на персонала.

Чл. 29

(1) Проиграване на планове за евакуация и действие при пожари и аварии се провеждат на работните места, а когато е необходимо - и с използване на съответни технически средства.

(2) Резултатите от проведените тренировки се регистрират в специален дневник.

(3) Лицата, получили незадоволителни оценки при тренировките, повтарят проверката в срокове, определени от работодателя.

Чл. 30

Работодателят осигурява през работно време допълнителна специална подготовка с откъсване на персонала от основните му функции най-малко един път годишно.

Чл. 31

В специалната подготовка могат да се включват:

1. изучаване на внесени изменения в инструкциите, схемите и обслужваното енергообзавеждане;

2. анализи на отклонения от технологичните процеси, пускане и спиране на съоръжения;

3. други теми.

Чл. 32

Работодателят създава условия за обучение на персонала за повишаване на квалификацията и усъвършенстване на знанията и уменията.

Чл. 33

(1) Краткосрочно обучение на персонала се провежда не по-рядко от веднъж годишно.

(2) Периодично продължително обучение на преки ръководители и специалисти се провежда не по-рядко от един път на пет години в специализирани учебни центрове, фирмени центрове, колежи или университети в срокове и по програми, съгласувани с работодателите.

Чл. 34

Оперативното обслужване на енергообзавеждането се извършва от специално подготвен оперативен или оперативно-ремонтен персонал с изпълнение на дежурство на смени.

Чл. 35

За оперативно обслужване се допускат само лица, притежаващи съответната квалификация, преминали обучение и проверка на знанията, а при необходимост - със стажуване и дублиране.

Чл. 36

(1) Оперативното обслужване се осъществява еднолично или групово.

(2) Броят и съставът на оперативния персонал в смяна се определят от работодателя с вътрешна инструкция.

Чл. 37

(1) Дежурството се изпълнява по утвърден график от работодателя.

(2) Промяната в утвърден график за дежурство се извършва само от работодателя.

(3) Промяна/разместване на дежурен персонал по работни места се извършва по ред, определен с вътрешна инструкция.

(4) Забранява се дежурство в продължение на две последователни смени освен в случаите при ликвидиране на аварии и пожари или невъзможност да бъде предадена смяната на следващия дежурен.

Чл. 38

Старшият дежурен или дежурният при еднолично дежурство по време на дежурството отговаря за:

1. осигуряване на нормална, безопасна и безаварийна работа на повереното му енергообзавеждане;

2. правилно и своевременно водене на документацията съгласно инструкциите.

Чл. 39

(1) Дежурният на смяна е длъжен да докладва веднага за изпълнението на дадено му от оперативния ръководител нареждане.

(2) Оперативният ръководител приема дадено от него нареждане за изпълнено само след потвърждение, докладвано от дежурния.

Чл. 40

(1) При възникване на авария или пожар, повреда или нарушение на режима на работа дежурният е длъжен да уведоми незабавно старшия дежурен на смяната и ръководителя на експлоатацията, както и да предприеме необходимите действия за нормализиране на обстановката.

(2) При възникване на опасност от пожар, взрив или злополука, както и на възникнали такива случаи дежурният взема зависещите от него мерки, вкл. изключване на енергообзавеждане, след което незабавно уведомява ръководния персонал.

Чл. 41

(1) Дежурният персонал при ликвидирането на авария или пожар е длъжен самостоятелно да манипулира с органите за управление независимо от присъствието на лице от ръководния персонал, като носи пълна отговорност за действията си.

(2) Ръководният персонал има право да отстрани лице от оперативния персонал при ликвидирането на авария или пожар, да възложи на друго лице от оперативния персонал или сам да поеме ръководството, ако действията на отстраненото лице са опасни или неправилни.

(3) Отговорността за по-нататъшния ход на ликвидиране на аварията или пожара се носи от лицето, наредило отстраняване на дежурния, и от лицето, приело оперативното дежурство по ал. 2.

(4) Замяната на дежурния се оформя в оперативния дневник по реда за предаване и приемане на дежурство в смяна, като се записват фамилията и длъжността на лицето, разпоредило замяната.

Чл. 42

Редът за предаване и приемане на дежурство в смяна се определя от работодателя с вътрешна инструкция.

Чл. 43

Предаващият дежурството в смяната е длъжен да запознае приемащия със състоянието и режима на работа на основните съоръжения, направените изменения в схемите за захранване, управление, защити, контрол и сигнализация, както и за:

1. изведените съоръжения за ремонт и оставените съоръжения в оперативен резерв;

2. съоръженията с отклонение в режима на работа, които трябва да се наблюдават с повишено внимание;

3. възникналите извънредни обстоятелства по време на дежурството.

Чл. 44

Приемащият дежурство в смяна е длъжен да:

1. обходи уредбите и съоръженията преди застъпване на дежурство;

2. се запознае със записите в дневниците, направени от предшестващите дежурни и от ръководния персонал, както и с нарядите/нарежданията, по които се извършват работи;

3. провери и приеме: ключовете от помещенията, ключовете за деблокиране на електромагнитните блокировки, инструкциите, дневниците и ведомостите;

4. запише в оперативния дневник състоянието на съоръженията;

5. съобщи на диспечера/дежурния инженер за встъпване в дежурство и забелязаните нередности при приемане на смяната.

Чл. 45

(1) Предаването и приемането на смяната се оформя в оперативния дневник с подписите на предаващия и приемащия дежурството.

(2) Забранява се предаване на дежурството по време на възникнала авария или пожар, както и по време на извършване на превключвания или операции за въвеждане/извеждане на основни съоръжения.

(3) Новопристигналият дежурен персонал е под разпореждането на лицето, което ръководи ликвидирането на аварията или пожара или извършването на превключванията.

Чл. 46

Забранява се напускане на дежурство в смяна без предаване на дежурството на следващия по график дежурен или на друго лице, определено от старшия дежурен, независимо от това, дали съоръженията се намират в работа или резерв.

Чл. 47

(1) Оперативният персонал е длъжен по време на дежурство в смяната да извършва периодично обходи и огледи на съоръженията по предварително определен маршрут. При обходите се оглеждат състоянието и чистотата на съоръженията, работните места и помещенията, състоянието на сигналните, защитните и противопожарните уреди и съоръжения и др.

(2) Периодичността и обхватът на огледите се определят с вътрешна инструкция, като се вземат под внимание видът и състоянието на съоръженията, условията и средата, при които работят, и други фактори.

(3) За извършените обходи се прави запис в оперативния дневник с отбелязване на часа на започване и завършване на обхода.

Чл. 48

Лицата от ръководния техническия персонал, на които е разрешен едноличен оглед в електрически уредби с напрежение над 1000 V, се определят в списък, одобрен от работодателя.

Чл. 49

(1) Оперативните превключвания се извършват само от оперативния персонал, който непосредствено обслужва съответното енергообзавеждане.

(2) Лицата от оперативно-ремонтния персонал, които имат право да извършват оперативни превключвания, се определят със списък, утвърден от работодателя.

Чл. 50

Разрешения и нареждания за оперативни превключвания по електрическите уредби, свързани с външното електрозахранване, дават диспечерите, към които се намира оперативното управление на преносната, съответно електроразпределителната мрежа, и старшият оперативен персонал на обекта.

Чл. 51

(1) В нарежданията, които се дават на лицата за извършване на оперативни превключвания, се посочва последователността на операциите.

(2) Нареждането се смята за изпълнено само след получаване на потвърждение от лицето, на което е било дадено.

Чл. 52

При авария или пожар и липса на телекомуникационна връзка със съответната диспечерска служба оперативният персонал предприема действия и извършва оперативни превключвания в съответствие с вътрешната инструкция за ликвидиране на авариите и пожарите на обекта.

Чл. 53

(1) Оперативни превключвания в електрическа уредба се изпълняват от две лица при наличие на двама и повече дежурни на смяна. Контролиращ при превключването е старшият по длъжност, но отговорност по превключването носят и двете лица.

(2) Разрешава се при еднолично дежурство в електрически уредби с напрежение над 1000 V, които имат блокировка на разединителите срещу неправилни манипулации, в комплектни разпределителни устройства (КРУ) и в комплектни трансформаторни подстанции (КТП), а също и в електрически уредби до 1000 V оперативните превключвания да се извършват еднолично от оперативния персонал.

Чл. 54

При аварийно отпадане на напрежението в електрическа уредба, свързана към електроенергийната система, оперативният дежурен персонал има готовност да получи напрежение на уредбата без предупреждение от диспечера.

Чл. 55

(1) Оперативни превключвания в електрически уредби с напрежение над 1000 V се извършват:

1. без бланка за превключване - при наличие на блокиращи устройства, които изключват неправилни операции с разединители и заземяващи устройства в процеса на тяхното превключване, както и при превключвания без особена сложност - превключвания по един извод или присъединение;

2. с бланка за превключване - при отсъствие или неизправност на блокиращите устройства, а също така при сложни превключвания; с бланка за превключване се прехвърлят и повече от едно присъединение от една към друга шинна система независимо от наличието или състоянието на блокиращите устройства.

(2) Разрешава се сложни често повтарящи се оперативни превключвания да се извършват по предварително изготвена по образец бланка за превключване.

(3) Списъкът на извършваните по бланки сложни оперативни превключвания и редът за тяхното изпълнение се утвърждават от работодателя или упълномощено от него длъжностно лице.

Чл. 56

Оперативните превключвания в електрическите уредби се изпълняват, както следва:

1. лицето, получило нареждане за превключване, е длъжно да го повтори на нареждащия, да го запише в оперативния дневник, да отбележи фамилията на нареждащия и да уточни по оперативната схема/мнемосхема последователността на операциите, вкл. и тези по веригите на релейната защита и автоматика; при необходимост се съставя бланка за превключване или се използва типово попълнена бланка, като се запише номерът й в оперативния дневник;

2. когато превключванията се изпълняват от две лица, лицето, получило нареждането, е длъжно да обясни по оперативната схема на второто лице, участващо в превключванията, предстоящите действия;

3. при възникване на съмнения в правилността на извършваните операции превключванията се прекратяват и повторно се проверява изискваната последователност по оперативната схема;

4. когато не е ползвана бланка за превключване, извършените превключвания се описват в оперативния дневник;

5. след изпълнение на превключванията с бланка/без бланка се докладва на висшестоящия оперативен персонал за изпълнението им.

Чл. 57

(1) Бланката за оперативно превключване се попълва от лицето, получило нареждането, подписва се от лицето, изпълняващо операциите, и от контролиращото изпълнението лице, след което се занася на мястото на превключване.

(2) Операциите в бланката се записват по реда на тяхното изпълнение.

(3) В бланката освен операциите по първичната схема, в т.ч. със стационарните и преносимите заземители, се записват и операциите по веригите на релейната защита и автоматика, вкл. сваляне и поставяне на предпазители.

Чл. 58

(1) В електрическите уредби на лицето, изпълняващо оперативните превключвания, по едно превключване се предава само едно задание за провеждане на операциите.

(2) При превключвания по бланка за превключване за всяко задание се попълва отделна бланка.

Чл. 59

(1) Не се разрешава на оперативния персонал самоволно да извежда от работа блокиращи устройства.

(2) Деблокиране се разрешава само след проверка на място за изключеното положение на прекъсвача, изясняване на причините за отказ на блокировката и с разрешение на ръководния персонал.

Чл. 60

Когато задвижването на прекъсвача не е защитено от стена или метален кожух, повторното включване на изключил от защита прекъсвач без проверка на присъединеното съоръжение се извършва само дистанционно.

Чл. 61

Повторното включване на въздушна електропроводна линия след изключване от защита или неуспешно АПВ се извършва без допълнителна проверка само дистанционно, еднократно, ако включването не е забранено от вътрешна инструкция.

Чл. 62

(1) Работодателят организира постоянен и периодичен технически контрол за състоянието на енергообзавеждането.

(2) Постояният контрол се осъществява от оперативния и оперативно-ремонтния персонал, а периодичният - от отговорните за техническата експлоатация длъжностни лица.

(3) Контролът се осъществява по обем и вид в съответствие с изискванията на тази наредба и вътрешните инструкции.

(4) Резултатите от проведения контрол се отбелязват в дневници - за обходи и огледи, за установени дефекти, за разпореждания и др.

Чл. 63

Техническият контрол за състоянието на енергообзавеждането включва техническо освидетелстване и технически надзор.

Чл. 64

(1) Техническото освидетелстване се разделя на:

1. първоначално - извършва се преди въвеждане в експлоатация;

2. периодично, поредно - извършва се в сроковете, определени с нормативни актове, тази наредба и инструкциите на производителите;

3. извънредно - извършва се след извеждане от експлоатация за повече от 12 месеца, модернизация и реконструкция, авария или пожар, инцидент или по предписание на техническите надзорни органи.

(2) Резултатите от освидетелстването се документират с протокол и запис в паспорта на съоръженията и/или мрежите с посочване срока на следващото освидетелстване.

Чл. 65

Техническото освидетелстване се извършва от комисия, назначена от работодателя. За участие в комисията могат да се привличат специалисти от лицензирани фирми и от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” (ГД “ИДТН”).

Чл. 66

(1) При техническото освидетелстване се оценява състоянието на енергообзавеждането, установяват се сроковете и условията на експлоатация, както и необходимите мерки за осигуряване на проектния ресурс на работа на енергообзавеждането.

(2) При периодичното, поредно техническо освидетелстване се извършва проверка и актуализация на техническа документация; външни и вътрешни огледи, изпитвания за безопасност на съоръженията - хидравлични изпитвания, настройки на предпазни вентили, изпитвания на автомати за безопасност, товароподемни машини, заземителни контури и други подобни.

Чл. 67

Забранява се експлоатацията на енергообзавеждане с установени опасни дефекти, открити при извършване на технически контрол, както и с изтекъл срок на техническо освидетелстване.

Чл. 68

(1) Съоръженията с повишена опасност: парни и водогрейни котли; съдове, работещи под налягане; тръбопроводи за пара и гореща вода; газови съоръжения; тръбопроводи и инсталации за природен газ и втечнени въглеводородни газове, подлежат на технически надзор за спазване на техническите изисквания, правилата и нормите за устройство и безопасна експлоатация.

(2) Техническият надзор на съоръженията по ал. 1 се осъществява от ГД “ИДТН”, както и от лица, лицензирани от Държавната агенция за метрология и технически надзор, осъществяващи надзора на основание на договор със собственика/ползвателя на надзорните съоръжения, или от структурно обособени звена в енергийното предприятие/фирмата, пряко подчинени на ръководителя им.

Чл. 69

Собствениците/ползвателите на съоръжения с повишена опасност осигуряват персонал за обслужване с необходимата квалификация и документ за правоспособност.

Чл. 70

За всяко надзорно съоръжение се съставя техническо досие, което съдържа:

1. техническа документация, чертежи и изчисления;

2. паспорт или свидетелство - сертификат;

3. актове за техническо освидетелстване;

4. разрешение за въвеждане в експлоатация;

5. ревизионна, пожизнена книга;

6. инструкция за експлоатация, обслужване и ремонт;

7. други документи, които имат отношение към гарантирането на сигурността и безопасната експлоатация, определени в действащата нормативна уредба.

Чл. 71

Министърът на енергетиката и енергийните ресурси определя със заповед длъжностни лица, които осъществяват контрол:

1. за техническото състояние и експлоатацията на енергообзавеждането;

2. за спазване на оперативната дисциплина и на наредбите за определяне на условията за присъединяване към съответната мрежа, преустановяване на присъединяването или снабдяването с енергия, границите на собственост между производители и потребители;

3. при разследване на причините за крупни аварии или пожари и груби технологични нарушения в експлоатацията.

Чл. 72

Работодателят:

1. осигурява безпрепятствен достъп на упълномощените длъжностни лица за осъществяване на контрол върху техническото състояние и експлоатацията на енергообзавеждането в обекта;

2. осигурява необходимите условия за извършване на проверката и предоставя необходимите документи, свързани с нея.

Чл. 73

(1) Работодателят организира извършването на техническо обслужване, планови и извънпланови ремонти, модернизация и реконструкция на енергообзавеждането.

(2) Работодателят осигурява необходимите по ал. 1:

1. финансови средства, ремонтна документация, специализирани инструменти и приспособления;

2. резервни части и материали за техническо обслужване и ремонти;

3. система за осигуряване на качеството;

4. изготвя план, съгласуван с териториалните органи за пожарна и аварийна безопасност, за пожаробезопасното протичане на ремонта.

Чл. 74

В зависимост от приетата структура за техническо обслужване и ремонти функциите за подготовката и изпълнението им се разпределят между съответните звена и изпълнители, включващи:

1. отделите, групите за подготовка на ремонтите;

2. ремонтния персонал на цеховете и звената за ремонти;

3. фирмите за специализиран ремонт.

Чл. 75

(1) Техническото обслужване и плановите ремонти се извършват във вид и по обем, осигуряващ поддържането в изправно и работоспособно състояние на енергообзавеждането, като се отчита фактическото състояние, променящите се условия на работа и периодичните възстановявания.

(2) За плановите ремонти се разработват графици - годишни, тримесечни и месечни.

(3) Периодичността на ремонтите се определя съобразно техническото състояние на съоръженията, изискванията на нормативните актове и предписанията на производителите, както и приетата система за ремонт.

(4) Времетраенето на ремонтите се определя съобразно вида на ремонта и производствената програма на предприятието.

Чл. 76

(1) Работодателят назначава комисия за оценяване състоянието на съоръженията преди започване на ремонта. Показателите, които трябва да бъдат постигнати след извършване на ремонта и по които се оценява качеството му, се разработват в техническата документация по ремонта или се записват в договорите с външните изпълнители.

(2) Конструктивни изменения на сгради, основни съоръжения, електрически и топлинни схеми се разрешават само след съгласуване с проектанта и специализираните държавни контролни органи.

Чл. 77

(1) След основен ремонт съоръженията се приемат от комисия по програма, съгласувана с изпълнителите и утвърдена от работодателя.

(2) Енергообзавеждане, на което е извършен основен ремонт, подлежи на изпробване под товар с продължителност не по-малка от 24 часа.

(3) Когато при изпробването по ал. 2 се открият дефекти, които възпрепятстват работата с номинален товар или изискват незабавно спиране, ремонтът се смята за незавършен до отстраняване на дефектите, след което изпробването се повтаря.

Чл. 78

(1) При приемане на съоръжения след ремонт се извършва оценка на ремонта, включваща качество на изпълнените ремонтни работи и постигнатите качествени показатели.

(2) Оценката по ал. 1 се извършва на два етапа:

1. предварителна - след изпробването под товар при предавателно-приемателните изпитвания;

2. окончателна - след получаване на резултатите от едномесечната гаранционна експлоатация, по време на която е завършила проверката на работата при всички експлоатационни режими и са проведени следремонтни изпитвания и настройки.

(3) При окончателната оценка се преценяват:

1. съответствието на техническото състояние на отремонтираните възли, механизми и системи с изискванията на тази наредба и на действащата техническа нормативна уредба;

2. постигнатата стабилност и надежност в работата при едномесечната гаранционна експлоатация;

3. постигнатите технико-икономически показатели и съответствието им с предвидените.

Чл. 79

Досиетата за извършените ремонти, модернизации и подобрения и съпровождащата ги документация се съхраняват до изчерпване срока на служба на съоръженията.

Чл. 80

Потребителят разработва и изпълнява организационно-технически мероприятия за повишаване на енергийната ефективност на енергообзавеждането, които включват:

1. изготвяне на режимни карти, инструкции, таблици и графици за ефективно управление на технологичните режими;

2. упражняване на контрол на ефективността на работата по определени технико-икономически показатели (ТИП), определени в практиката и техническата документация;

3. извършване на периодичен анализ на ТИП за оценяване състоянието на съоръженията, режимите на работа, разхода на енергоносители и ефективността на извършените организационно-технически мероприятия;

4. водене на отчетност - сменна, месечна, годишна, на получената и обработена технико-икономическа информация.

Чл. 81

(1) Работодателят осигурява разработването на нормативни енергийни характеристики на енергообзавеждането, които съдържат най-малко:

1. показатели за икономична и ефективна работа на съоръженията;

2. данни, необходими за оптимално разпределение на товарите между съоръженията;

3. условията, при които са разработени, технологичните параметри, вида и характеристиките на горивото и др.;

4. поправките за отклоненията от нормалната схема и работните параметри.

(2) В енергийните характеристики по ал. 1 се документират отчитаните данни за показателите:

1. специфичен разход на енергия за единица произведена продукция;

2. технологичен разход на енергия за собствени нужди.

(3) Енергийните характеристики се изготвят на базата на проведени изпитвания при изправни и в добро техническо състояние основни и спомагателни съоръжения на енергообзавеждането, оптимални технологични схеми и различни натоварвания в целия работен диапазон.

(4) Енергийните характеристики се актуализират след извършване на основни ремонти, реконструкции, модернизации, конструктивни изменения на схемите, промяна на горивната база и др.

Чл. 82

За установяване на постигнатите технико-икономически показатели и характеристики се провеждат следните видове изпитвания:

1. гаранционни - след монтаж за сравнение с гарантираните от производителя;

2. балансови - след монтаж или значителни реконструкции за установяване на пълните характеристики на съоръженията;

3. следремонтни - след основен ремонт за оценка на качеството на извършения ремонт и постигнатите технико-икономически показатели;

4. специални изпитвания за извършване на определени целеви проверки, необходими в процеса на експлоатацията на съоръженията - за всеки конкретен случай.

Чл. 83

(1) При експлоатацията на енергообзавеждането работодателят използва и съхранява следната документация:

1. актове за приемане на енергообзавеждането в експлоатация;

2. генерален план с нанесени сгради, съоръжения, пътища, включително и на подземното стопанство - кабелни и топлопреносни мрежи;

3. утвърдена проектна документация - технически проект, чертежи, обяснителни записки и др., с всички последвали изменения;

4. изпълнителни работни схеми и чертежи;

5. технически паспорти на енергообзавеждането;

6. сертификати на съоръжения и материали, подлежащи на задължителна сертификация;

7. експлоатационни инструкции;

8. длъжностни инструкции;

9. документация, която се изисква от държавните контролни и надзорни органи.

(2) Пълен комплект от документацията по ал. 1 се описва и съхранява в технически архив. При промяна на собственика/ползвателя документацията се предава в пълен обем на новия собственик/ползвател, който е длъжен да осигури нейното съхраняване.

(3) За всяко производствено структурно звено се изготвя списък на необходимите инструкции, технологични и оперативни схеми.

(4) Извършените в процеса на експлоатацията изменения в оперативните и технологичните схеми своевременно се нанасят в екзекутивните чертежи от упълномощени длъжностни лица, които се подписват и отбелязват датата на внасяне на изменението.

(5) Направените изменения по ал. 4 се довеждат до знанието на персонала със запис в специален дневник за разпореждане.

(6) Изпълнителните схеми се проверяват за съответствие с фактическото им състояние най-малко веднъж на 2 години.

(7) Списъците с необходимите документи за структурните звена и експлоатационните инструкции се преразглеждат най-малко веднъж на 3 години, а също и при излизане на нови наредби, правила, технически условия и др.

Чл. 84

(1) За обслужващия персонал се осигуряват необходимите вътрешни инструкции и схеми за работните места.

(2) Инструкциите се подписват от ръководителя на структурното звено и се утвърждават от работодателя или упълномощено от него лице.

(3) В инструкциите за експлоатация на енергийни уредби и мрежи, системите и техническите средства за управление, контрол и защита се записват:

1. кратка характеристика за предназначението, устройството и действието;

2. параметрите за нормална експлоатация, разрешените технологични отклонения в работата на съоръженията, ограничителните стойности на параметрите за безопасна експлоатация;

3. редът за пускане, спиране и обслужване;

4. действията на персонала при нарушение на нормалната експлоатация;

5. редът за извършването на прегледи, ремонти и изпитвания;

6. специфичните изисквания за безопасност при работа на персонала.

Чл. 85

(1) Оперативният дежурен на енергообзавеждането разполага със:

1. оперативна изпълнителна схема или схема-макет;

2. оперативен дневник;

3. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръжения;

4. дневник за разпореждания;

5. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък;

6. режимни карти за работата на основните съоръжения.

(2) Оперативният дежурен или оперативно-ремонтният персонал, който обслужва електрообзавеждането, разполага със:

1. еднолинейна електрическа схема или схема-макет;

2. оперативен дневник;

3. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръженията;

4. дневник за релейните защити и автоматика;

5. карта за настройките на релейните защити и автоматика;

6. дневник за разпорежданията;

7. дневник за повредите на съоръженията;

8. дневник за отчитане на работата по нарядите и разпорежданията;

9. бланки за превключвания;

10. списък на лицата, които имат право на едноличен оглед и/или проверки в електрическите уредби и мрежи и право да издават оперативни разпореждания;

11. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък.

(3) Оперативният дежурен персонал, който обслужва топлоенергийни уредби и мрежи, разполага със:

1. оперативна изпълнителна/технологична схема на съоръженията;

2. оперативен дневник;

3. дневник за разпорежданията;

4. дневник за отчитане на работата по нарядите и разпорежданията;

5. дневник за повредите в съоръженията;

6. режимни карти за работата на основните съоръжения;

7. графици за изпробване на съоръженията, технологичните защити и системи;

8. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък.

(4) Оперативният персонал, който обслужва топлопреносната мрежа, разполага със:

1. оперативна изпълнителна схема на топлопреносната мрежа (схема-макет);

2. оперативен дневник;

3. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръженията от топлопреносната мрежа;

4. дневник за водене на температурния режим на мрежата;

5. режимни карти за поддържане на хидравличния режим на мрежата;

6. дневник за разпорежданията;

7. дневник за повредите на съоръженията;

8. дневник за отчитане на работата по нарядите и разпорежданията;

9. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък.

Чл. 86

Оперативната документация по чл. 85 може да се допълва от работодателя съобразно местните условия и технологични особености на обекта.

Чл. 87

Воденето на оперативната документация се проверява ежедневно от главния енергетик/енергетика, който предприема мерки за отстраняване на констатираните дефекти и нарушения в нормалната работа на енергообзавеждането и персонала.

Чл. 88

Оперативната документация, диаграмите на регистриращата апаратура и оперативните разговори, записани на магнитен носител, както и документите от оперативно-информационния комплекс на автоматизираните системи за управление подлежат на строг отчет и се съхраняват по определен ред, както следва:

1. записите на регистриращата апаратура - 3 години;

2. записите на оперативните разговори при нормални режими на работа - 10 денонощия, ако няма указание за удължаване на този срок;

3. записите на оперативните разговори при аварии и други нарушения в работата - 3 месеца, ако няма указание за удължаване на този срок.

Чл. 89

(1) Изискванията в тази глава се отнасят за техническата експлоатация на силови трансформатори, автотрансформатори и реактори, наричани по-нататък общо “трансформатори”.

(2) Монтажът на трансформаторите се изпълнява в съответствие с Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (ДВ, бр. 90 от 2004 г.).

Чл. 90

(1) Експлоатацията на трансформаторите, натоварването по ток, нивата на напрежение, температурата, характеристиките на маслото и параметрите на изолацията се осъществява съгласно техническите характеристики на производителя и нормативните изисквания.

(2) Системата за охлаждане, регулаторите на напрежението, масленото стопанство и другите елементи да се поддържат в изправно състояние.

Чл. 91

(1) На казана на еднофазните трансформатори се означава цветът на фазата, към която са присъединени.

(2) На казаните на трифазните трансформатори и на средния от групата еднофазни трансформатори се поставят трайни надписи с поредния номер на трансформатора в подстанцията, мощност и напрежение.

Чл. 92

На вратите на трансформаторните помещения и на клетките се поставят предупредителни табелки по установените образци и форма. Вратите се заключват.

Чл. 93

За обслужване на трансформаторите се осигуряват условия за удобно наблюдение на нивото на маслото, газовото реле, а също и за вземане на масло за проба.

Чл. 94

Всички маслонапълнени трансформатори, снабдени с разширители, имат термометри за измерване на температурата на маслото.

Чл. 95

(1) Трансформаторните помещения и килии се вентилират за осигуряване на нормална работа на трансформаторите при номинален товар през всяко време на годината.

(2) При използване на изкуствена вентилация се следи сигнализацията за прекъсване на работата на вентилацията или за повишаване на температурата на маслото.

(3) Въздухът за охлаждане на сухи трансформатори да не съдържа прах, пари от киселини и други разяждащи вещества.

(4) Относителната влажност на въздуха и колебанията на температурата се поддържат в допустимите граници, посочени в инструкцията на производителя.

Чл. 96

(1) Трансформаторните помещения се обзавеждат с противопожарни средства и инсталации съгласно нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност.

(2) Маслосъбирателните устройства, дренажите и маслопроводите под трансформаторите се поддържат в изправно състояние.

Чл. 97

Нивото на маслото в разширителя на неработещ трансформатор да съответства на нанесените на разширителя контролни знаци, отговарящи на температурата на маслото в трансформатора.

Чл. 98

(1) Принудената циркулация на маслото в системата за охлаждане на трансформатора се осигурява непрекъснато и независимо от натоварването на трансформатора.

(2) Не се разрешава експлоатацията на трансформатори с принудена циркулация на маслото без сигнализация за спирането на циркулацията на маслото, охлаждащата вода или вентилаторите.

(3) Налягането на маслото в маслоохладителя се поддържа по-високо от налягането на охлаждащата вода.

(4) Допуска се за трансформаторите с принудено охлаждане режим на работа със спряна циркулация на маслото или охлаждащата вода или със спрени вентилатори. Продължителността на този режим се определя с вътрешни инструкции след изпитванията и инструкциите на производителя.

Чл. 99

(1) При включване в действие на водно-масленото охлаждане на трансформаторите редът за включване на помпите е: маслената помпа, а след това - водната. Водната помпа се включва при температура на маслото не по-ниска от +10 °С.

(2) При спиране на охлаждането редът за изключване на помпите е обратен на този по ал. 1.

(3) При експлоатацията на трансформаторите не се допуска замръзването на маслоохладителя, помпите и водните магистрали.

Чл. 100

(1) По паспортните данни за всеки трансформатор се определя максимално допустима температура на горните слоеве на маслото. За трансформатори без принудена циркулация на маслото тази температура е не по-висока от +95 °С. При товари, по-малки от номиналните, температурата на маслото да не превишава температурата на околния въздух с повече от 60 °С.

(2) Обслужващият персонал следи температурата на горните слоеве на маслото по монтираните термометри и термосигнализатори, а така също и повишението на налягането при херметичните трансформатори, като при налягане над 50 kPa се намалява натоварването на трансформатора.

(3) Трансформаторите, снабдени с вентилатори за въздушно охлаждане могат да работят със спрени вентилатори, ако температурата на горните слоеве на маслото не превишава +50 °С и товарът им е по-малък от номиналния. При температура на маслото над +55 °С или товар, равен на номиналния, независимо от температурата на маслото вентилаторите се включат автоматично.

Чл. 101

Допуска се в аварийни режими кратковременно претоварване по ток на трансформаторите при всички режими на охлаждане независимо от предшестващото натоварване и температура на охлаждащата среда, ако не е посочено друго в инструкцията на производителя, в следните граници:

Чл. 102

В авариен режим продължителността и големината на претоварването на трансформаторите с принудително охлаждане на маслото се определят по данните на производителя.

Чл. 103

При претоварване над допустимото дежурният персонал предприема разтоварване на трансформаторите в съответствие с вътрешните инструкции.

Чл. 104

На трансформаторите със степенувана изолация, които имат намалена изолация на неутралата и за които се допуска да работят със заземена чрез вентилен отвод неутрала, се предвижда релейна защита, изключваща възможността трансформаторът да работи в участъци на мрежа с изолиран или неефективно заземен звезден център.

Чл. 105

(1) Преди включване под напрежение на излезли от текущ или основен ремонт трансформатори се извършва оглед и изпитване в съответствие с приложение № 4.

(2) Резултатите от огледа и изпитването се оформят в протоколи и се записват в досието на трансформатора.

Чл. 106

Възможността за включване на трансформатор под напрежение без сушене, а също и необходимостта от сушене се определят по указанията на производителя.

Чл. 107

(1) При автоматично изключване на трансформатор от действието на газова или диференциална защита включването на трансформаторите под напрежение се извършва след отстраняване на причината за изключването.

(2) При изключване, което причинява прекъсване на електроснабдяването, се допуска едно повторно включване на трансформатора в случаите, когато трансформаторът има диференциална и газова защита и изключването е станало само от една от тези защити, а другата защита не е задействала и трансформаторът няма видими признаци за повреда.

(3) При появяване на сигнал от газовото реле задължително се извършва оглед на трансформатора. При откриване в газовото реле на горими газове трансформаторът се изключва до установяване на причината за газоотделянето.

(4) Ако газът в релето е безцветен и не гори, трансформаторът може да остане включен под наблюдение от оперативния персонал.

Чл. 108

За да се намалят загубите на електрическа енергия, за всяка уредба се определя и се спазва оптималният брой на паралелно работещите трансформатори в зависимост от товаровия график.

Чл. 109

Монтираните резервни трансформатори се поддържат в състояние на готовност за включване в работа.

Чл. 110

(1) Допуска се паралелна работа на трансформаторите, ако нито една от намотките не е натоварена с ток, по-голям от допустимия за дадената намотка.

(2) Паралелната работа на трансформаторите се допуска при следните условия:

1. трансформаторите имат еднакви групи на свързване, а отношението между мощностите им е не по-голямо от 1:3 или 1:4;

2. коефициентите на трансформация са еднакви или се различават с не повече от ± 0,5 %;

3. напреженията на късо съединение се различават с не повече от ± 10 % от средната аритметична стойност на напрежението на късо съединение на включените в паралелна работа трансформатори;

4. трансформаторите са сфазирани.

Чл. 111

За разпределяне на товарите между паралелно работещи трансформатори с различни напрежения на късо съединение се допускат малки изменения на коефициентите им на трансформация чрез превключване на отклоненията на намотките при условие, че нито един от трансформаторите не се претоварва.

Чл. 112

Токът в неутралния проводник на страната ниско напрежение на сухи трансформатори със свързване на намотките “звезда-звезда” да не надвишава номиналния ток на трансформаторите с повече от 25 %.

Чл. 113

Допуска се при експлоатацията на маслени и сухи трансформатори системно претоварване, големината и продължителността на което се определят по инструкциите на производителя.

Чл. 114

(1) Огледи на трансформаторите без изключване на напрежението се извършват:

1. в уредби с постоянен дежурен персонал - един път на денонощие;

2. в уредби без постоянен дежурен персонал - един път на месец, а в трансформаторните постове - един път на 3 месеца.

(2) В зависимост от конкретните условия, конструкции, режим на работа и състояние на трансформаторите посочената в ал. 1 периодичност на огледите на трансформаторите без изключване може да бъде изменяна от енергетика.

(3) Извънредни огледи на трансформаторите се извършват:

1. при рязко изменение на температурата на околния въздух;

2. при всяко изключване на трансформаторите от действието на газовата или диференциалната защита.

(4) При огледите на трансформаторите се проверяват:

1. показанията на термометрите и манометрите;

2. състоянието на казаните на трансформаторите - да няма теч на маслото, нивото на маслото в разширителя да съответства на околната температура;

3. състоянието на маслоохлаждащите и маслосборните устройства, състоянието на изолаторите;

4. състоянието на шините и кабелите - да няма нагряване на контактните съединения, установено по визуален път;

5. изправността на сигнализацията и на предпазителите;

6. състоянието на заземителните проводници;

7. състоянието на маслопречистващите устройства, при непрекъснато регенериране на маслото, термосифонните филтри и влагопоглъщащите устройства;

8. състоянието на трансформаторните помещения.

Чл. 115

(1) Текущи ремонти с изключване от работа се извършват:

1. на трансформаторите в централните разпределителни подстанции - по вътрешни инструкции, не по-малко от един път на година;

2. на трансформаторите, разположени в зони със силно замърсяване - по вътрешна инструкция;

3. на всички останали трансформатори - по необходимост, не по-малко от един път на три години.

(2) При трансформатори с превключватели на намотките за регулиране на напрежението под товар се извършват профилактични прегледи или ремонти на регулиращото устройство след определен брой превключвания в съответствие с изискванията на инструкцията на производителя.

Чл. 116

Основни ремонти с преглед на магнитопровода се извършват:

1. на трансформаторите в подстанциите - първия път не по-късно от 10 години след включването им в експлоатация, а след това - според необходимостта в зависимост от резултатите от измерванията и състоянието на трансформатора в срокове, определени от енергетика;

2. на останалите трансформатори - съобразно резултатите от измерванията/диагностиката.

Чл. 117

(1) Плановопрофилактичните прегледи на трансформатори по обем и срокове се извършват според разработените местни инструкции и системи за ремонт.

(2) Обхватът на изпитванията при плановопрофилактичните прегледи е в съответствие с приложение № 4.

Чл. 118

Трансформаторите се изключват при констатиране на:

1. силен неравномерен шум и пукот вътре в трансформатора;

2. ненормално и постоянно нарастване на загряването на трансформатора при нормално натоварване и охлаждане;

3. изхвърляне на масло от разширителя или разкъсване на диафрагмата на изпускателната тръба;

4. изтичане на масло, което е причинило понижаване на нивото под граничното ниво на маслото при температура минус 20 °С;

5. при спешна необходимост да се смени маслото, установена чрез лабораторен анализ.

Чл. 119

При експлоатация на маслонапълнени електросъоръжения се поддържа запас от електроизолационно масло в обем, определен с вътрешна инструкция.

Чл. 120

Намиращото се в експлоатация изолационно масло се подлага на лабораторни изпитвания:

1. не по-рядко от един път на 3 години - за трансформаторите, работещи с термосифонни филтри;

2. след основен ремонт на трансформаторите;

3. един път в годината - за трансформаторите, работещи без термосифонни филтри.

Чл. 121

Извънредни проби за определяне на пламната температура на маслото се вземат от трансформаторите при всяко откриване на горящ газ в газовото реле.

Чл. 122

Проби от маслото не се вземат от измервателни трансформатори за напрежение до 20 kV и силови трансформатори с мощност до 63 kVА и напрежение 10 kV включително, като маслото им се сменя съобразно резултатите от профилактичните изпитвания на изолацията.

Чл. 123

Непосредствено преди наливането на ново или регенерирано сухо електроизолационно масло то се изпитва по изискванията на стандартите за киселинно число, реакция на водния разтвор, съдържание на механични примеси и има пробивно напрежение не по-ниско от:

1. за съоръжения с номинално напрежение до 10 kV вкл. - 25 kV;

2. за съоръжения с номинално напрежение 20 kV - 30 kV;

3. за съоръжения с номинално напрежение 110 kV и 220 kV - 40 kV.

Чл. 124

Електроизолационното масло в експлоатация като правило отговаря на следните изисквания:

1. киселинното число е не по-голямо от 0,25 mg КОН;

2. реакцията на водния разтвор е неутрална, като се допуска съдържанието на водоразтворими киселини да не надвишава 0,01 mg КОН и 0,03 mg КОН за трансформатори до 630 kVА;

3. няма механични примеси, установени чрез визуална оценка;

4. понижението на температурата на възпламеняване спрямо първоначалната стойност е не повече от 5 °С;

5. няма суспендиран въглерод в маслото на трансформаторите, а в маслото на прекъсвачите се допуска незначително количество;

6. пробивното напрежение, определено по действащите стандарти, е не по-ниско от:

7. тангенсът на ъгъла на диелектричните загуби (tg d) на маслото на трансформаторите е не по-голям от 2 % при 20 °С и от 7 %при 70 °С.

Чл. 125

Когато електроизолационното масло на трансформаторите и апаратите е с влошени химични показатели и физически качества - електроизолационна якост, електрически загуби и наличие на механични примеси, то се регенерира или заменя с ново.

Чл. 126

(1) Допуска се смесване на трансформаторни масла с подобен произход и от една и съща марка.

(2) Смесването на масла с минерален произход се проверява за съвместимост на маслата.

(3) Допуска се за трансформаторни масла доливане до 5% от общото количество на маслото в съоръжението без проверка за съвместимост с изключение на съоръженията с напрежение 220 kV и по-високо.

Чл. 127

Изискванията в този раздел се отнасят за техническата експлоатация на разпределителни електрически уредби за напрежение над 1000 V (РУВН).

Чл. 128

Всички съоръжения на РУВН работят сигурно както в условията на всички възможни работни режими, така и при къси съединения и пренапрежения в съответствие с изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии по чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗЕ.

Чл. 129

(1) Прозорците на РУВН са винаги затворени. Отворите в преградните стенички между апаратите и съоръженията, съдържащи масло, са запушени. Всички отвори за преминаване на кабели са уплътнени.

(2) Всички отвори по външните стени на помещенията са обезопасени с предпазни мрежи за отстраняване на възможността за влизане на животни и птици.

Чл. 130

Разстоянието от дървета с височина над 4 m до открита РУВН е такова, че е изключена възможността за повреда на съоръженията при падане на тези дървета.

Чл. 131

Пътищата за придвижване на превозни средства до РУВН на подстанциите се поддържат в добро състояние през всяко време на годината.

Чл. 132

(1) Кабелните канали на откритите и закритите РУВН са покрити с негорими плочи, местата, където се допуска преминаване на превозни средства над кабелни канали, се отбелязват със съответни знаци.

(2) Кабелните тунели и канали на РУВН се поддържат чисти, а дренажите им осигуряват отвеждане на водите.

Чл. 133

Температурата на въздуха в помещенията на закритите РУВН не е по-висока от + 40 °С и не превишава температурата на външния въздух с повече от 15 °С.

Чл. 134

Отопление трябва да се предвижда само за РУВН с постоянно дежурство, и то само в тези помещения, в които постоянно се намират дежурните.

Чл. 135

Дренажите и каналите за отвеждане на масло под маслонапълнените апарати и съоръжения се поддържат в добро техническо състояние.

Чл. 136

Всички показващи и сигнални елементи, които характеризират състоянието на съоръженията, са разположени откъм страната на проходите и са достъпни за наблюдения без изключване на напрежението. Маслото не трябва да прелива от маслонапълнените апарати при промяна на температурата.

Чл. 137

(1) Когато температурата в закритите и откритите РУВН може да стане по-ниска от минус 25 °С, маслените прекъсвачи, техните задвижващи устройства, клапаните на въздушните прекъсвачи и техните командни шкафове трябва да имат отопление.

(2) Температурата, при която се включва отоплението, се определя с вътрешна инструкция.

Чл. 138

Всички шарнирни съединения и лагери на прекъсвачите се мажат със студоустойчиви смазки, а успокоителите на въздушните прекъсвачи се запълват с масло, чиято температура на замръзване е с 10 °С по-ниска от минималната зимна температура на дадената местност.

Чл. 139

Компресорните инсталации за сгъстен въздух, обслужващи въздухоструйните прекъсвачи, прекъсвачите и разединителите с пневматично задвижване, трябва да могат да попълват двучасовия разход на въздух за вентилация на апаратите и пропуските в системата за около 30 минути.

Чл. 140

При спрени компресори обемът на въздушните резервоари с компресорно налягане трябва да осигурява покриването на сумарния разход на въздух за едновременно изключване на най-големия брой прекъсвачи при режима на работа на уредбата и като се вземе предвид действието на защитите и на устройствата за автоматично повторно включване.

Чл. 141

Пропускателната способност на редукционните клапани осигурява възстановяване на запаса от въздух в резервоарите на всички прекъсвачи, които могат да работят едновременно при възприетите режим на работа и електрическа схема на уредбата за период 3 ё 5 минути.

Чл. 142

Налягането на въздуха в резервоарите на прекъсвачите е не по-ниско от предвиденото от производителя. Състоянието на компресорната инсталация, на въздухопроводите на разпределителната мрежа и на прекъсвачите е такова, че неработната пауза на компресорите е не по-малка от 30 min.

Чл. 143

Относителната влажност на нагнетявания въздух, който се подава към въздушните прекъсвачи или към други апарати на разпределителната уредба, е не по-голяма от 50 %.

Чл. 144

(1) Сушенето на сгъстения въздух може да се осъществи както по термодинамичен начин чрез повишаване на компресорното налягане на въздуха над работното не по-малко от два пъти, така и с помощта на влагопоглъщатели или и по двата начина едновременно.

(2) Ако отношението на налягането на нагнетения въздух от компресора към работното налягане е по-малко от 2, към частта на инсталацията с компресорното налягане се монтират постоянно действащи влагопоглъщатели.

(3) Местата за събиране и изпускане на кондензираната влага се затоплят. Нагревателите на отоплението се включват при необходимост по време на изпускане на влагата - при ниски температури на външния въздух.

Чл. 145

Вътрешните кухини на изолаторите на въздухоструйните прекъсвачи се продухват непрекъснато, когато това е предвидено в конструкцията. Продухването и разходът на необходимия за това въздух се контролират.

Чл. 146

(1) Към въздухоструйните прекъсвачи и към другите апарати се подава чист и без механични примеси сгъстен въздух.

(2) Въздухът се пречиства с филтри, монтирани пред компресорите, прекъсвачите или апаратите.

(3) Участъците от въздухопроводите между разпределителния шкаф и резервоарите на прекъсвачите или апаратите са изпълняват от медни или други корозионоустойчиви тръби.

(4) Допуска се въздухопроводите към задвижванията на разединителите да се изпълняват и от безшевни стоманени тръби.

Чл. 147

(1) Компресорната инсталация е с постояннодействащо автоматично управление, осигуряващо непрекъснато поддържане на нормално налягане на въздуха (компресорно и работно) и защита от ненормални условия на работа.

(2) Компресорите имат регулирани предпазни клапани за всяка степен на налягане.

Чл. 148

(1) При спадане на налягането на въздуха под допустимата граница блокировките на веригите за управление на въздухоструйните прекъсвачи трябва да възпрепятстват включването или изключването на прекъсвача и изпълнението на автоматично повторно включване, както и да осигуряват довеждането докрай на започнатата операция или цикъл “неуспешно автоматично повторно включване”.

(2) Не се допуска експлоатация на прекъсвачите без блокировки.

Чл. 149

(1) Фазите на сборните и съединителните шини се означават и оцветяват в различни цветове.

(2) При променлив ток шините се оцветяват, както следва:

1. фаза L1 (фаза А) - жълта; фаза L2 (фаза В) - зелена; фаза L3 (фаза С) - червена;

2. неутралната шина (шина N) при мрежа с изолиран звезден център - светлосиня, а при заземен звезден център - редуващи се жълто-зелени ивици.

(3) Резервната шина при променлив ток се оцветява с цвета на резервираната фаза.

(4) При еднофазен променлив ток фазовият проводник се оцветява в жълт цвят, а неутралният - в черен цвят.

(5) Шината на фазата при еднофазен ток се оцветява в съответния цвят на фазата от трифазния ток.

(6) При постоянен ток шината на положителния полюс (+) се оцветява в червен цвят, на отрицателния (-) - в син цвят, а шината на неутралата - в светлосин цвят.

Чл. 150

(1) На вратите и на вътрешните стени на килиите в помещенията на закритите разпределителни уредби, върху съоръженията в откритите разпределителни уредби, на лицевите части на трансформаторните постове, на възловите станции и на комплексните разпределителни уредби има надписи, които показват предназначението на присъединяването - извода или условното му диспечерско наименование.

(2) На вратите на разпределителните уредби са окачени предупредителни табели.

Чл. 151

(1) На прекъсвача и на задвижващия го механизъм има показател за положенията им - “включено” (“В”) и “изключено” (“И”).

(2) На задвижването на разединителите, на заземяващите ножове на късосъединителите и на други подобни съоръжения са поставени надписи или показатели за положенията им - “В” и “И”.

Чл. 152

За предотвратяване на грешни манипулации:

1. всички разединители имат блокировки със съответните прекъсвачи в РУВН, а заземяващите ножове имат блокировки със своите разединители;

2. подвижните (монтираните върху колички) части на комплектното разпределително устройство имат блокировка с прекъсвачите, а отворите към тоководещите части на комплектното разпределително устройство - блокировки с автоматично затварящи се капаци;

3. достъпните за външни лица задвижвания на разединителите се заключват с катинар;

4. ръкохватките на задвижващите устройства на заземителните ножове имат различно оцветяване от оцветяването на ръкохватките на другите заземяващи устройства;

5. вратите на шкафовете за напрежение над 1000 V на комплектните трансформаторни постове са съоръжени с блокировки на разединители за високо напрежение.

Чл. 153

Във всяка РУВН се осигуряват:

1. необходимият брой преносими заземления;

2. защитни средства и средства за оказване на първа долекарска помощ съгласно изискванията на нормативните актове по безопасност и здраве при работа;

3. противопожарни средства съобразно вътрешните инструкции, съгласувани с органите по пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 154

Персоналът, обслужващ трансформаторните постове и подстанциите без постоянен дежурен персонал, може да използва преносими заземления и защитни средства, представляващи съставна част на комплекта инструменти на ремонтно-аварийните групи или на ремонтния персонал.

Чл. 155

След основен ремонт на съоръженията в разпределителните уредби преди включването им под напрежение се извършват прегледите и изпитванията съгласно приложение № 5.

Чл. 156

Огледите на РУВН без изключване на напрежението се извършват със следната периодичност:

1. обектите с постоянно дежурство - един път на денонощието, а на тъмно - за откриване на разряди, корониране и други явления, в срок, определен от вътрешни инструкции, най-малко един път в месеца;

2. обектите без постоянно дежурство - най-малко един път на месец; трансформаторните постове и разпределителните пунктове (възловите станции) - най-малко един път на 3 месеца.

Чл. 157

(1) След изключване на късо съединение се извършва извънреден оглед, а извънредните огледи на обектите без постоянно дежурство се извършват в срок, определен от вътрешни инструкции, в зависимост от мощностите на късо съединение и от състоянието на съоръженията.

(2) При влошени местни експлоатационни и климатични условия - силно запрашаване, гъста мъгла, мокър сняг, заледяване и др., откритите РУВН се преглеждат допълнително.

Чл. 158

Всички забелязани при прегледите на РУВН неизправности се записват в дневника за дефектите и неизправностите. Забелязаните неизправности се отстраняват в най-кратък срок.

Чл. 159

При огледите в РУВН се обръща особено внимание на:

1. състоянието на помещението, изправността на вратите и прозорците, отсъствието на теч през покрива и етажите и изправността на бравите;

2. изправността на отоплението и вентилацията;

3. изправността на осветлението и заземителната мрежа;

4. наличността на лични предпазни средства;

5. нивото и температурата на маслата в апаратите и липсата на теч на масло;

6. състоянието на контактите;

7. състоянието на включвателите за ниско напрежение;

8. състоянието на пломбите на електромерите и състоянието на електромерите;

9. състоянието на изолацията (замърсяване, наличие на пукнатини и следи от повърхностни пробиви);

10. работата на сигнализацията и др.

Чл. 160

(1) В зависимост от местните условия за всяка РУВН се определят срокове за почистването й от прах.

(2) Помещенията на РУВН на съоръженията се почистват при спазване на изискванията на нормативните актове по безопасност и здраве при работа.

Чл. 161

Изправността на резервните съоръжения в РУВН - трансформатори, прекъсвачи, шини и други елементи, се проверява с включването им под напрежение в срокове, определени от вътрешни инструкции.

Чл. 162

Текущ ремонт на съоръженията в РУВН се извършва при необходимост.

Чл. 163

От всички резервоари за въздух и от водо- и маслоотделителите периодично се изпускат водата и маслото. Водата от резервоарите за въздух се изпуска най-малко един път на 3 денонощия, при постоянно дежурство или по график, одобрен от енергетика.

Чл. 164

Продухването на магистралните въздухопроводи на разпределителните уредби и смяната на пълнителите на филтрите се извършват най-малко един път в годината. Пълнителите на въздухоизсушителите се сменят при необходимост.

Чл. 165

Основен ремонт на съоръженията и апаратите в РУВН, включващ и вътрешен преглед, се извършва:

1. на маслените прекъсвачи и задвижващите ги механизми - най-малко един път на 3 години;

2. на въздухоструйните прекъсвачи и задвижващите ги механизми - най-малко един път на 2 - 3 години;

3. на разединителите, заземителните ножове, късосъединителите и задвижващите ги механизми - най-малко един път на 3 години; ремонтът на разединителите, изискващ изключване на напрежението или превключване на съоръженията от една шинна система на друга, се извършва само при откриване на дефекти по разединителите или при необходимост от почистване на изолаторите им;

4. на всички останали апарати в РУВН - токови трансформатори, напреженови трансформатори и др., в зависимост от резултатите от профилактичните изпитвания и прегледи.

Чл. 166

(1) Периодичността на извършване на извънредни основни ремонти на прекъсвачите се определя в зависимост от броя на изключените къси съединения, конструкцията на прекъсвачите, състоянието на маслото, експлоатационния опит, мощността на късо съединение в мястото, където е монтиран прекъсвачът, от стойността на контактните съпротивления и т. н.

(2) Извънредните основни ремонти на отговорните прекъсвачи се определят от енергетика.

Чл. 167

Когато ремонтните работи в откритите РУВН се извършват с помощта на автокранове, телескопични платформи и други приспособления, предварително се определят разстоянията и границите, до които могат да се придвижват товарите и механизмите.

Чл. 168

Плановопрофилактичните изпитвания на съоръженията и апаратите в РУВН се извършват, както следва:

1. на прекъсвачите, разединителите, заземителните ножове и задвижващите ги механизми - по време на основните им ремонти; измерването на tgd на маслонапълнените съоръжения и апарати - най-малко един път на 6 години;

2. на сухите реактори, силовите кондензатори и на маслонапълнените измервателни трансформатори - най-малко един път на 3 години;

3. на пръчковидните изолатори - най-малко 1 път в годината;

4. на останалите апарати, на подпорните и верижните изолатори - най-малко един път на 3 години;

5. на местата на снаждане на шините и на присъединенията към апаратурата, при липса на термоиндикатори - най-малко един път на 3 години.

Чл. 169

Изискванията в този раздел се отнасят за техническата експлоатация на разпределителни уредби с напрежение до 1000 V вкл. (РУНН), монтирани както в закрити помещения, така и на открито и изпълнявани във вид на командни пултове, разпределителни командни и релейни табла, уреди в килии и шкафове.

Чл. 170

Апаратите, уредите, проводниците, шините и техните конструкции се поддържат така, че да работят сигурно в нормални условия и в условията на къси съединения.

Чл. 171

Стените и таваните на всички помещения на РУНН се боядисват в бяло или в светли тонове, а дървените врати и прозорците се защитават от загниване.

Чл. 172

(1) Всички проводници, шини, кабели, контролни клеми и предпазители са маркирани еднотипно.

(2) Освен маркировката предпазителите имат означение и на номиналния ток на стопяемата вложка.

Чл. 173

(1) Таблата се маркират с четливи надписи, които показват машините и монтираните апарати.

(2) Надписите се поставят на лицевата страна, а при двустранно обслужване - и на задната страна на уредбите.

(3) На задвижващото устройство на комутационните апарати ясно се означават положенията “включено” и “изключено”.

Чл. 174

(1) Електрическото съпротивление на изолацията на разпределителните уредби до 1000 V се измерва периодично.

(2) Изолацията на разпределителните уредби се изпитва едновременно с изпитванията на електрическите силови и осветителни инсталации, присъединени към разпределителните уредби.

(3) Съпротивлението на изолацията на всяка секция от разпределителната уредба е не по-малко от 0,5 МW.

Чл. 175

(1) Електрическата якост на изолацията на включвателите, вторичните вериги на апаратите, силовите и осветителните инсталации се изпитват с напрежение 1000 V с промишлена честота в продължение на една минута.

(2) Допуска се вместо изпитването на електрическата якост да се измерва съпротивлението с мегаомметър за напрежение 2500 V.

Чл. 176

В случаите, когато изолационното съпротивление на проводниците на силовите и осветителните инсталации е по-ниско от допустимото, незабавно се вземат мерки за възстановяване на съпротивлението на изолацията до нормалното чрез частично или цялостно подменяне на проводниците.

Чл. 177

Измерването на изолационното съпротивление на разпределителните уредби и елементите им, както и изпитването им с напрежение с промишлена честота се извършват по време на основните ремонти.

Чл. 178

Основен ремонт на електрическите съоръжения на РУНН се извършва с периодичност, определена от енергетика, най-малко един път на 3 години.

Чл. 179

Текущ ремонт на РУНН се извършва в периодите между основните ремонти с периодичност, определена от енергетика, в зависимост от местните условия, най-малко един път в годината.

Чл. 180

Огледите и почистванията от прах и замърсяване на разпределителните уредби, таблата, събирателните шини и др. се извършват в срокове, определени съобразно местните условия, най-малко един път на 3 месеца.

Чл. 181

(1) Изискванията в този раздел се отнасят за техническата експлоатация на въздушни електропроводни линии (ВЛ) с напрежение до 220 kV вкл., които се обслужват от персонала на съответното предприятие/организация.

(2) Предписанията в този раздел не се отнасят за контактни мрежи и за други специални електропроводи и съоръжения, експлоатацията на които се определя от специфични правила.

Чл. 182

(1) Въздушната електропроводна линия се приема и въвежда в експлоатация по ред, установен в съответните нормативни актове.

(2) За ВЛ се съставя досие, което съдържа най-малко:

1. проект за електрически и механични изчисления и чертежи за всички съоръжения, а за ВЛ с напрежение 220 kV - и изчисления за влиянието върху съобщителните мрежи с проект за защитата им (ако се налага), съгласувани със заинтересуваните ведомства и организации;

2. изпълнителен чертеж на трасето;

3. трифазна схема с нанесени цветове на фазите, транспозициите на проводниците и номерата им и местата на съединяване на проводниците и въжетата на ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо;

4. монтажни таблици или криви за регулиране на проводниците и въжетата - за въздушни линии с напрежение 110 kV и по-високо;

5. протокол за предавателно-приемателни изпитвания по норми и в обем, предвидени в Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии;

6. актове за скрити работи на фундаментите и заземяващите устройства;

7. актове за кръстосвания и пресичания, изготвени съвместно с представители на заинтересуваните организации;

8. екзекутивен проект с чертежи за фактическото изпълнение;

9. паспорт на ВЛ;

10. инвентарен опис на линията, помощните съоръжения и наличния авариен резерв от материали;

11. документи за собственост или учредено право на строеж на необходимите земни площи за стъпките на стълбовете по трасето на линията, съгласувани със съответните органи;

12. удостоверение или договор за удостоверяване на сервитутните права съгласно разпоредбите на Наредбата за сервитутите на енергийните обекти по чл. 64, ал. 9 ЗЕ.

Чл. 183

При въвеждане на ВЛ в експлоатация или при включване след основен ремонт или реконструкция се извършват сфазировка и изпитвания в обем, предвидени в Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗЕ.

Чл. 184

(1) В ненаселените места по дължината на ВЛ се определят предпазни зони във вид на ивица, чиито граници са прави, успоредни на оста на линията и отстоят от крайните проводници на следните разстояния:

1. за ВЛ с напрежение до 1 kV вкл. - 2 m;

2. за ВЛ с напрежение от 1 kV до 20 kV вкл. - 10 m;

3. за ВЛ с напрежение до 35 kV вкл. - 15 m;

4. за ВЛ с напрежение до 110 kV вкл. - 20 m;

5. за ВЛ с напрежение до 220 kV вкл. - 25 m.

(2) В предпазните зони по ал. 1 се забранява:

1. да се извършват строителни и изкопни работи;

2. да се складират материали;

3. да се поставят временни съоръжения;

4. да спират (гарират) машини и механизми;

5. да се извършват селскостопански работи с високогабаратни машини (с височина над 4 m) без съгласуване с организацията, която експлоатира ВЛ.

(3) Работодателите на предприятията, които експлоатират ВЛ, вземат мерки и не допускат без тяхно съгласие да се работи в предпазната зона и да се извършват дейностите по ал. 2.

Чл. 185

(1) Не е задължително да се изсича просека под ВЛ, която преминава над овощни градини и паркове, когато височината на дърветата не надвишава 4 m.

(2) Разстоянието от най-ниския проводник на ВЛ до короните на дърветата е не по-малко от:

1. за ВЛ с напрежение от 1 kV до 20 kV - 2 m;

2. за ВЛ с напрежение от 35 kV до 110 kV - 3 m;

3. за ВЛ с напрежение 220 kV вкл. - 4 m.

Чл. 186

Работодателите на предприятията/организациите, които експлоатират ВЛ, периодично уведомяват и инструктират (преди започване на полската работа) съответните общински органи, земеделските стопанства, предприятията и организациите, през чиито територии преминават ВЛ, да спазват строго изискванията на нормативните актове по безопасност и здраве при работа по отношение на предпазната зона на ВЛ.

Чл. 187

В населени места, вилни и други зони, приравнени към тях, хоризонталните разстояния от крайните проводници на ВЛ при най-голямото им отклонение до най-близките части на сгради и съоръжения са не по-малки от:

1. за ВЛ с напрежение от 1 kV до 20 kV вкл. - 2 m;

2. за ВЛ с напрежение от 35 kV до 110 kV вкл. - 4 m;

3. за ВЛ с напрежение 220 kV вкл. - 6 m.

Чл. 188

(1) Трасетата на ВЛ периодично се почистват, а израсналите дървета - се кастрят.

(2) Работодателите на предприятията/организациите, които експлоатират ВЛ, осигуряват поддържане на широчината на просеките им съобразно изискванията на наредбата, като осигуряват своевременно изсичане на отделните дървета, застрашаващи с падането си проводниците на ВЛ, и след това уведомяват организацията, чиято собственост е насаждението.

(3) Дърветата се изсичат и кастрят при изключена от напрежение ВЛ.

Чл. 189

Движението на машини и механизми - строителни, селскостопански и пр., превозването на съоръжения, конструкции и други товари под ВЛ се допускат само в случаите, когато височината на машините, механизмите и товарите е не по-голяма от:

1. при придвижване по шосе - 5 m;

2. при придвижване по черен път и извън пътя - 3,5 m.

Чл. 190

(1) Разстоянието от най-ниския проводник на ВЛ при най-голям провес до повърхността на земята в населени места е не по-малко от:

1. за ВЛ с напрежение до 1 kV вкл. - 6 m;

2. за ВЛ с напрежение над 1 kV до 110 kV вкл. - 7 m;

3. за ВЛ с напрежение 220 kV вкл. - 8 m.

(2) Разстоянието от най-ниския проводник на ВЛ при най-голям провес до повърхността на земята в ненаселени места е не по-малко от:

1. за ВЛ с напрежение до 110 kV вкл. - 6 m;

2. за ВЛ с напрежение до 220 kV вкл. - 7 m.

Чл. 191

На стълбовете на ВЛ се поставят и поддържат в изправност следните знаци:

1. номер на стълба и годината на строежа - на всички стълбове;

2. номер на ВЛ или условното й наименование - на всички стълбове;

3. означения на местата на транспозициите - за ВЛ с напрежение 35 kV и по-високо;

4. на всеки стълб - предупредителни надписи или табелки “Не се качвай! Високо напрежение! Опасно за живота!” на височина от 2,5 до 3 m от земята.

Чл. 192

Металните стълбове и металните части на стоманобетонните и дървените стълбове се покриват периодично с боя, устойчива на атмосферните влияния, а основите на поясите - с лак или битум.

Чл. 193

В процеса на експлоатацията се извършват огледи, профилактични изпитвания и проверки на ВЛ от специално подготвен за целта персонал съгласно приложение № 6.

Чл. 194

Периодичните огледи и обходи на ВЛ се извършват в срокове, определени с вътрешна инструкция, но най-малко веднъж годишно.

Чл. 195

(1) При огледите на ВЛ се регистрират:

1. скъсванията и стопяванията на отделни жила на проводниците и мълниезащитните въжета;

2. обгарянията, пукнатините и счупванията на изолатори;

3. повредите по стълбовете - наклоняване, обгаряне, цялост на бандажите и заземителните проводници;

4. искренето и разрегулирането на проводниците;

5. повредите по тръбните и искровите отводи и комутационната апаратура по ВЛ;

6. наличността и състоянието на предупредителните надписи и табели по стълбовете;

7. липсата на болтове и гайки, целостта на отделните елементи на стълбовете, скъсването на заваръчни шевове и нитови съединения на металните стълбове;

8. състоянието на стоманобетонните стълбове и приставки;

9. състоянието на просеката;

10. извършването без съгласуване на каквито и да било строителни и други работи в охраняваната зона.

(2) При откриване на дефекти с авариен характер се вземат срочни мерки за тяхното отстраняване.

Чл. 196

Върхов оглед на ВЛ с напрежение над 1000 V се извършва най-малко един път на година.

Чл. 197

Откритите през време на огледите дефекти се записват в дневника за обходи. Дефектите, които трябва да бъдат отстранени, се нанасят във ведомост за дефектите, като се посочва срокът за тяхното отстраняване. Профилактичните изпитвания се провеждат най-малко един път на година.

Чл. 198

(1) Извънредните огледи, включително нощните, се извършват след всяко автоматично изключване на ВЛ през време на заледяване, мъгла, разливане на реки, след силен вятър, в участъци със силно замърсена околна среда и пр.

(2) Необходимостта от извънредни огледи се определя от енергетика.

Чл. 199

Разрешава се да се извършват без изключване на ВЛ следните проверки и изпитвания при плановопрофилактични огледи:

1. определяне степента на загниване на частите на дървени стълбове;

2. проверка на степента на корозия и на състоянието на антикорозионното покритие на метални стълбове и метални конструкции на стоманобетонни и дървени стълбове;

3. проверка на степента на корозия на метални стълбове с разкриване на основата;

4. проверка за наличието и определяне на широчината на пукнатините в стоманобетонни стълбове и стоманобетонни приставки при спазване изискванията на нормативните актове по безопасност и здраве при работа;

5. проверка на състоянието на изолаторите на ВЛ чрез оглед;

6. измерване на съпротивлението или температурата с термовизионна камера на пресовите и болтовите съединения на проводниците на ВЛ, захранващи потребители от първа категория;

7. измерване на преходното съпротивление на заземителите на стълбовете и на мълниезащитните въжета;

8. визуална оценка на разстоянието от проводниците на ВЛ до стълбовете, мълниезащитните въжета, повърхността на земята и различните обекти в местата на приближения и пресичанията;

9. проверка и затягане на болтовите съединения на стоманорешетъчни стълбове в основата и затягане на болтовете на приставките.

Чл. 200

В участъци, подложени на силно замърсяване, изолаторите се почистват по график, одобрен от енергетика.

Чл. 201

(1) Основният ремонт на ВЛ се извършва в срок, определен от енергетика в зависимост от състоянието на ВЛ, въз основа на върховите огледи, профилактичните изпитвания и прегледите.

(2) Забранява се при основен ремонт извършване на промени в конструкцията на ВЛ и в закрепването на стълбовете без разрешение на енергетика и проектант-конструктора.

Чл. 202

(1) Местата на свързванията (съединенията) на проводниците имат механична якост не по-малка от 90 на сто от якостта на здрав проводник. Употребата на болтови клеми се допуска само във връзките, където се налага тяхното разкъсване.

(2) Проводниците от различни метали се съединяват близо до стълбовете на ВЛ, като се използват биметални клеми.

Чл. 203

(1) Не се разрешава съединяване на проводници в междустълбия, където се осъществява пресичане с други обекти.

(2) По изключение се допуска най-много по едно съединение на проводник или мълниезащитно въже в междустълбия на ВЛ с напрежение 220 kV и сечение не по-малко от 240 mm2 при пресичането им с други ВЛ и съобщителни линии.

(3) Две съединения на проводниците в едно междустълбие се допускат само в случаите, когато по време на експлоатацията при проверките и прегледите са установени дефекти, които са наложили срязване на проводниците и последващото им съединяване.

Чл. 204

Съединителите, чието преходно съпротивление е повече от два пъти по-голямо от съпротивлението на съединявания проводник със същата дължина (с дължината на съединителя), се преработват.

Чл. 205

(1) Когато са скъсани няколко жички, чието общо сечение е до 17 % от сечението на проводника или мълниезащитното въже, мястото на скъсването се бандажира или се поставя ремонтна муфа.

(2) Когато на стоманено-алуминиеви проводници са скъсани жички с общо сечение до 34 % от сечението на алуминиевата част на проводника, се поставя ремонтна муфа.

(3) При по-голямо сечение на скъсаните жички по ал. 1 и 2 проводникът или мълниезащитното въже се срязват и съединяват с помощта на съединители - кербов, пресов, спирален.

Чл. 206

В уредби с малки токове на земно съединение се допуска режим на работа на ВЛ с една заземена фаза до отстраняване на възникнало земно съединение. При това незабавно се вземат мерки за откриване и отстраняване на земното съединение.

Чл. 207

В мрежи с генераторно напрежение еднофазното земно съединение се отстранява за не повече от два часа.

Чл. 208

При ремонт на ВЛ се изпълняват организационните и техническите мерки, които осигуряват безопасност при работа съгласно нормативните актове.

Чл. 209

Изискванията на този раздел се отнасят за техническа експлоатация на ВЛ с напрежение до 1000 V включително, които са собственост на предприятия/организации.

Чл. 210

(1) Разстоянието от най-ниско разположените проводници до повърхността на земята при най-голям провес е най-малко 6 m за всяка местност.

(2) Разстоянието по вертикала от най-ниско разположените проводници на въздушните мрежи за ниско напрежение при най-голям провес до пресичането на проводници на съобщителни линии е най-малко 1,25 m, а до носещите въжета или контактните проводници на трамвайните и тролейбусните мрежи - 1,5 m.

Чл. 211

(1) Дървените стълбове и стълбовете с дървени приставки периодично се проверяват за загниване чрез разкопаване на дълбочина от 0,3 до 0,5 m.

(2) Стълбовете или приставките се считат за негодни, когато загниването е с дълбочина над 3 cm при диаметър на приставката или стълба 25 cm и повече.

Чл. 212

За въздушните електропроводни линии за напрежение до 1000 V вкл. техническата документация съдържа най-малко:

1. проект за мрежата с необходимите изчисления и нанесените изменения по време на строителството;

2. работни чертежи за мрежата с количествата и марките на проводниците, типовете на стълбовете, защитните заземления, защитните съоръжения срещу пренапрежения и др.;

3. акт за извършена проверка на преминаванията и пресичанията;

4. акт за скрити работи по монтажа на заземителите и за дълбочината на дупките за стълбовете;

5. описание на конструкцията на заземителите и протоколи за измерените преходни съпротивления;

6. протокол за проверка на провеса за проводниците и габаритите на ВЛ.

Чл. 213

След основен ремонт на въздушна електропроводна линия за напрежение до 1000 V се извършват проверки за:

1. техническото състояние на линията в съответствие с проекта за нея;

2. равномерното разпределение на товарите по фази;

3. защитните съоръжения от пренапрежение и заземителните устройства;

4. големината на провеса, вертикалното разстояние от най-ниската точка на проводника в междустълбието до земята и разстоянието между проводниците на мрежите в местата на кръстовките.

Чл. 214

(1) Периодичните огледи, проверки и профилактичните изпитвания се провеждат, както следва:

1. огледи на въздушната мрежа - един път на шест месеца;

2. проверка за пукнатини в стоманобетонните стълбове - един път на шест години, като се започне от четвъртата година на експлоатацията;

3. определяне степента на загниване на дървените стълбове - 1 път на 3 години;

4. проверка за степента на корозия на металотръбните стълбове - 1 път на 6 години;

5. проверка на провесите на проводниците в местата на пресичанията с други съоръжения - при всички случаи, когато възникнат съмнения за неизправности;

6. измерване на преходните съпротивления на заземителите - 1 път в първата година от експлоатацията и след това - 1 път на всеки 3 години;

7. проверка и притягане на болтовите съединения - ежегодно в първите 2 години от влизането в експлоатация, след това - при необходимост;

8. контролен оглед от инженерно-техническия персонал на предприятието/организацията - 1 път на година.

(2) При аварии, урагани, силни заледявания, наводнения, пожари близо до линията и др. се извършват извънредни огледи.

Чл. 215

(1) Междуремонтните периоди и обемът на основния ремонт се определят въз основа на резултатите от обходите, огледите, профилактичните изпитвания и измерванията.

(2) Основният ремонт обхваща подмяна на стълбове, поставяне на заземления, подменяне на приставки, проводници и осветители за улично или районно осветление (ако има такива).

(3) При всички видове ремонти се забранява промяната на конструкцията на стълбовете без необходимата проектна документация.

(4) При текущ ремонт се извършват следните видове работи:

1. отвесиране на стълбове;

2. боядисване на стоманотръбни стълбове;

3. направа на номерация и възстановяване на предупредителните табели;

4. притягане на приставки;

5. подмяна на болтове и изолатори;

6. притягане на превръзките на проводниците и пререгулиране на проводниците;

7. подмяна на некачествени заземления.

Чл. 216

При периодичните огледи се установява състоянието на:

1. изолаторите - има ли обгорени, пукнати или счупени изолатори;

2. проводниците и големината на провесите им - има ли проводници с прегорели и с накъсани жички и разрегулирани проводници;

3. стълбовете, приставките и заземленията;

4. превръзките, клемите и бандажните съединения;

5. въводите и главните предпазители;

6. кабелните глави и кабелните отклонения.

Чл. 217

Изискванията на този раздел се отнасят за техническата експлоатация на силови кабелни линии за напрежение до 110 kV включително, наричани по-нататък “кабелни линии” (КЛ).

Чл. 218

(1) Кабелната линия се приема и въвежда в експлоатация по ред, определен в нормативни актове.

(2) За КЛ се съставя досие, което съдържа най-малко следната документация:

1. проект на КЛ с всички внесени отклонения от проекта и с кого са съгласувани;

2. изпълнителен, екзекутивен чертеж на трасета с означенията на координатите на КЛ по отношение на съществуващите основни съоръжения или по отношение на специално установените знаци по цялата дължина на трасето;

3. актове за скритите работи, включително актовете за пресичане и сближаване на кабелите с всички подземни комуникации, а също и актове за монтажа на кабелните муфи и за огледа при полагането на кабела в кабелния канал преди заравянето му;

4. протоколи за изпитванията на КЛ след полагането им;

5. монтажни чертежи с означения на местата и отклоненията от проекта при направата на крайните кабелни глави и апаратурата за поддържане на постоянно налягане на маслото за КЛ с напрежение до 110 kV;

6. актове за изпълнение на антикорозионни мероприятия и на защита от блуждаещи токове.

Чл. 219

При приемане в експлоатация на основно ремонтирана КЛ се извършват изпитвания в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии по чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗЕ, в това число:

1. определяне целостта на жилата и сфазировката им;

2. определяне на активните съпротивления на жилата на кабела и на работните им капацитети за КЛ с напрежение 20 kV и по-високо;

3. измерване съпротивлението на заземителите на корпусите на крайните муфи и на металните конструкции в кабелните шахти;

4. измерване на равномерното разпределение на товарите между паралелно работещи кабели;

5. проверка на действието на монтираните уредби за антикорозионна защита от блуждаещи токове;

6. изпитване на изолацията с постоянен ток с повишено напрежение.

Чл. 220

(1) Всяка КЛ има свой единен за мрежата номер или наименование. Ако линията се състои от няколко паралелни кабела, всеки от тях има един и същ номер и допълнителна буква: А, Б, В и т. н.

(2) На територията на предприятието подземните КЛ се маркират посредством пикетажни колчета (блокчета):

1. на всеки 100 m от трасето;

2. над кабелните муфи;

3. в местата на пресичанията с други подземни съоръжения;

4. при изменение на посоката на трасето.

Чл. 221

За всяка КЛ при въвеждането й в експлоатация се установяват максималните токови товари в съответствие с изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Тези товари се определят за участъците на трасето с най-лоши условия за охлаждане, ако дължината на участъка е по-голяма от 10 m.

Чл. 222

Температурата на загряване на кабелите се проверява предимно на участъците от трасето с най-лошо охлаждане във време и срокове, установени с вътрешни инструкции.

Чл. 223

(1) Вентилацията на кабелните колектори, тунели и шахти се проверяват периодично. Температурата на въздуха в колекторите, тунелите и шахтите лятно време да не превишава температурата на външния въздух с повече от 10 °С.

(2) При необходимост за намаляване на риска от възникване и разпространение на пожари в кабелните тунели се предвижда допълнителна огнезащита на кабелите чрез разрешените за ползване огнезащитни състави (технически обмазки).

Чл. 224

Кабелни линии с напрежение 6 ё 10 kV, които работят с по-нисък товар от номиналния, могат кратковременно да се претоварват съобразно данните на производителя.

Чл. 225

(1) В авариен режим КЛ с напрежение до 10 kV вкл. се допуска да се претоварват съобразно данните на производителя.

(2) Не се допуска претоварване на КЛ с напрежение 20 ё 35 kV.

Чл. 226

Разрешава се претоварване на маслонапълнените КЛ с напрежение 110 kV съгласно инструкциите на производителя.

Чл. 227

(1) За КЛ с напрежение 110 kV с проекта се установяват границите и скоростта на допустимите изменения на налягането на маслото.

(2) При излизане извън посочените граници КЛ или отделна нейна секция се изключва.

(3) Включването на КЛ или секция по ал. 2 се допуска само след изясняване на причините за недопустимото увеличаване на налягането на маслото.

Чл. 228

(1) В мрежи с изолиран или неефективно заземен звезден център се допуска КЛ да работят в режим с еднофазно земно съединение до неговото отстраняване, като незабавно се уведомява дежурният в захранващата подстанция или дежурният диспечер на преносното/разпределителното предприятие, под чието ръководство ще продължи работата по отстраняване на земното съединение.

(2) Максималната допустима продължителност на режима с еднофазно земно съединение се определя от производителя на кабела или съответния стандарт.

Чл. 229

(1) Товарите на КЛ и напрежението в различните точки на мрежата се измерват най-малко два пъти годишно, в това число един път в периода на върховия товар.

(2) Въз основа на измерванията по ал. 1 се уточняват режимите и схемите на работата на КЛ. За контролиране на максималния товар се монтират амперметри.

Чл. 230

(1) Огледите на КЛ с напрежение до 35 kV се извършват, както следва:

1. трасета на положените в земята кабели - съгласно вътрешни инструкции, но най-малко един път на три месеца;

2. кабели, положени в колектори, тунели и по мостове - най-малко един път на три месеца;

3. крайни кабелни глави на линии с напрежение над 1000 V - един път на шест месеца, на линии под 1000 V - един път годишно; огледите на кабелни глави, монтирани в трафопостове, разпределителни пунктове и в подстанции, се извършват едновременно с огледите на другите съоръжения;

4. кабелни шахти - два пъти годишно;

5. подводни кабели - съгласно местни инструкции.

(2) Сроковете за огледите на КЛ от инженерно-техническия персонал се определят съобразно местните условия.

(3) При наводнения и силни дъждове се извършват извънредни обходи.

Чл. 231

(1) Огледите на трасето и съоръженията на маслонапълнените кабелни линии с напрежение 110 kV се извършват, както следва:

1. трасета на положени в земята кабели - два пъти месечно;

2. положени в колектори и тунели кабели - един път на три месеца;

3. кабелни шахти със спирателни или полуспирателни муфи - един път на три месеца;

4. апаратури за поддържане на постоянно налягане на маслото в кабелите, които имат сигнализация за изменение на налягането на маслото - един път месечно;

5. апаратури за поддържане на постоянно налягане на маслото в кабелите, които нямат сигнализация за изменение на налягането на маслото - съгласно вътрешни инструкции.

(2) Установените по време на огледите нередности се вписват в дневник за огледите.

Чл. 232

(1) Тунелите, колекторите, каналите и другите съоръжения на КЛ се поддържат чисти. Кабелите и металните конструкции, върху които са положени кабелите, при необходимост се боядисват с антикорозионни вещества.

(2) Тунелите и колекторите, в които може да попадне вода, имат средства за изпомпване на подпочвените и дъждовните води.

Чл. 233

Работодателите на предприятията/организациите, на територията на които се извършват изкопни работи близо до кабелни линии, осигуряват наблюдаващи лица, които отговарят за сигурността и целостта на КЛ.

Чл. 234

(1) В районите на електрифицирания железопътен транспорт - трамваи, железопътни линии и др., се извършва проверка на състоянието на кабелите, като се измерва и големината на блуждаещите токове.

(2) Периодичността на проверките е два пъти първата година от експлоатацията на КЛ или на електрифицирания транспорт, а след това - съгласно приложение № 7 - табл. 1.

Чл. 235

(1) При откриване на опасни потенциали и плътности на блуждаещите токове по КЛ се вземат мерки за предотвратяване разрушаването на кабелите от електрокорозия, като при това се има предвид и необходимостта от защита на кабелите от почвена или химическа корозия.

(2) Защитните уредби се наблюдават в съответствие с вътрешна инструкция.

Чл. 236

Основният ремонт на КЛ се извършва по график, разработен въз основа на огледите и изпитванията и одобрен от енергетика.

Чл. 237

(1) Ремонтните работи по крайни кабелни муфи се разрешават само при изключен и заземен от двете страни кабел.

(2) Ремонтът на крайни и съединителни кабелни муфи в разпределителните уредби и по КЛ се извършва само при пълно изключване и заземяване на линиите.

Чл. 238

(1) Разкопаване на кабелните трасета или извършване на изкопни работи близо до тях се извършва само след предварително разрешение на организацията, експлоатираща тези съоръжения.

(2) По време на изкопните работи се осигурява надзор от упълномощено лице от потребителя за запазването на кабелите, тяхното укрепване против провисване и защита от механични повреди.

(3) Мястото на изкопните работи се обезопасява с поставяне на сигнални лампи, предупредителни ленти и знаци.

Чл. 239

(1) На изпълнителя на работата се посочва точното разположение на кабелите, разяснява се начинът на работата и се взема от него писмено потвърждение, че е получил посочените сведения и указания.

(2) При механизирано разкопаване се осигуряват всички необходими мерки за защита на кабелите от механични повреди.

Чл. 240

(1) Когато при направата на изкопи за тръбопроводи се срещнат кабели и други комуникации, местата на които не са известни и не са посочени в схемите, изкопните работи се прекратяват до изясняване на положението от ръководителя на обекта и до получаване на указания от експлоатиращата съоръженията организация.

(2) Направата на изкопи и канали в места, където са положени кабели и подземни съоръжения, се извършва само с повишено внимание.

Чл. 241

(1) Разкопаването на дълбочина, по-голяма от 0,4 m, в местата, където са положени кабели, се извършва внимателно, като се има предвид, че най-малката дебелина на земния слой около кабела е 0,25 m.

(2) При навлизане в земния слой по ал. 1 пръстта се изважда от кабелния канал много внимателно и само с лопата.

(3) В случаите по ал. 2 не се използват кирки и други остри инструменти.

Чл. 242

(1) Не се разрешава разкопаване/разравяне на кабели със земекопни машини, ако разстоянието до кабелите е по-малко, а също използването на въздушни пистолети за разравяне на почвата над кабелите на дълбочина, по-голяма от 0,4 m, при нормална дълбочина на полагане на кабелите.

(2) Не се разрешава използване на клинове и други подобни инструменти на разстояние, по-малко от 5 m от трасето на кабелите.

(3) Преди започване на работа под надзор на упълномощено лице от персонала на предприятието/организацията, експлоатиращо КЛ, се извършва контролно разкриване на кабелите за уточняване на разположението и дълбочината им и се поставя временно ограждане, ограничаващо обсега на действие на строителните работи. При пробиване със сонди и извършване на взривни работи се дават специални инструкции.

Чл. 243

(1) Металните брони, екрани и мантия на силова линия се заземяват в началото и в края на линията.

(2) Допуска се заземяване само в единия край на линията, ако тя е с ограничена дължина и след извършена техническа обосновка за загубите в линията и величината на напрежението в незаземения край.

(3) Незаземеният край на КЛ се третира като проводник под напрежение и се спазват правилата по техническа безопасност при манипулация и работа по нея.

Чл. 244

(1) В процеса на експлоатацията най-малко един път на две години КЛ за напрежение 3 ё 35 kV се изпитват с постоянен ток с високо напрежение съгласно приложение № 7 - табл. 2.

(2) След ремонтни работи по КЛ и разкопавания близо до кабелните трасета се извършват извънредни изпитвания.

Чл. 245

(1) Продължителността на периодите между две поредни изпитвания на КЛ, които работят в тежки условия, и непригодността на кабелите се определят от енергетика съобразно местните условия.

(2) Изпитването на положени в земята кабели, които нямат електрически пробиви в експлоатацията или при профилактичните изпитвания в продължение на 5 и повече години, се определя от енергетика, като се вземат предвид местните условия, но най-малко един път на три години.

Чл. 246

(1) Кабелните линии, положени в тунели, канали, колектори, в сградите на електрическите централи и подстанции, които не са подложени на корозия, механични повреди (закрити трасета), нямат съединителни муфи и монтирани на открито крайни муфи с остаряла конструкция, се изпитват най-малко един път на три години.

(2) Изпитването на кабелите, захранващи агрегати, се извършва по време на основните ремонти на агрегатите.

Чл. 247

Паралелно работещите кабели в подстанциите могат да се изпитват, без да се отсъединяват от шините.

Чл. 248

За да се предотвратят електрически пробиви вследствие на изсушаване на изолацията във вертикално положени участъци на кабели за напрежение 20 ё 35 kV, тези кабели периодично се подменят съобразно указанията на производителя.

Чл. 249

(1) Повредените в процеса на работата или изпитванията КЛ в най-кратък срок се възстановяват и включват в работа.

(2) Образци от повредените кабели и кабелни муфи се подлагат на лабораторни изследвания за установяване на причините, предизвикали повредите, и за разработване на мероприятия за тяхното предотвратяване.

(3) При рекламации пред производителя образци от кабелите с производствени дефекти се пазят за експертизи.

Чл. 250

Лабораториите на организациите, които експлоатират КЛ, се снабдяват с апарати, уреди и подвижни измервателни и изпитвателни уредби за:

1. изпитване на действащите и новите кабелни линии и други съоръжения на мрежата;

2. провеждане на мрежови измервания и определяне на местата на повредите на КЛ;

3. изпитване на щанги, ръкавици, боти и други защитни средства.

Чл. 251

(1) При пълно прогаряне на КЛ, положени в сгради, тунели и колектори, се осигурява наблюдение, като се спазват изискванията на нормативните актове по безопасност и здраве при работа.

(2) Кабелните линии с напрежение 110 kV се изпитват само след съгласуване с преносното/разпределителното предприятие.

Чл. 252

За всяка КЛ се осигурява паспорт, съдържащ техническите данни на линията, който системно се попълва със сведенията за изпитванията, ремонтите и експлоатацията на тази линия.

Чл. 253

Преместването, огъването и изместването - без повдигане на кабели и пренасянето на муфи, да се извършват съгласно изискванията на нормативните актове по безопасност и здраве при работа.

Чл. 254

Допуска се изместването на багерен и шлангов кабел, намиращ се под напрежение, от обслужващия персонал, работещ с диелектрични ръкавици и боти или със специално захващащо устройство с електроизолационни захващащи елементи.

Чл. 255

Изискванията по тази глава се отнасят за техническата експлоатация на електродвигатели за променлив и постоянен ток.

Чл. 256

Изборът и монтажът на електродвигателите, пусково-регулиращата апаратура, средствата за измерване, устройствата за защита и всички електрически и спомагателни съоръжения към тях съответстват на изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии по чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗЕ и на условията на околната среда, в която се експлоатират.

Чл. 257

(1) Изводите на статорната и роторната намотка и кабелните глави се защитават - предпазват от случаен допир.

(2) Въртящите се части на машините - преводни колела, съединители, вентилатори, открити части на валове, се предпазват с огради, снемането на които по време на работа се забранява.

Чл. 258

(1) На електродвигателите и задвижваните от тях механизми се поставят стрелки, показващи посоката на въртене.

(2) Върху електродвигателите и пускорегулиращите устройства се поставят надписи, указващи задвижваните механизми или агрегати.

Чл. 259

За електродвигателите с принудително смазване на лагерите се предвижда защита, която да изключва електродвигателя при повишение на температурата на лагерите или при прекъсване на подаването на смазка.

Чл. 260

(1) Защитата на електродвигателите се изпълнява в съответствие с изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии по чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗЕ.

(2) На електродвигателите, които е възможно да се претоварват по технологични причини, се поставя защита срещу претоварване, която действа на сигнал, автоматично разтоварване или изключване.

(3) Когато от действието на защитата изключи електродвигател на отговорен механизъм и липсва резерв, допуска се повторно включване на електродвигателя след щателна проверка на схемата на управление, защитата и самия двигател.

Чл. 261

(1) Напрежението на шините на разпределителните устройства, от които се захранват електродвигателите, се поддържа в границите на 100 ё 105 % от номиналното.

(2) За осигуряване на дълготрайна експлоатация на електродвигателите не се препоръчва работата им при напрежение над 110 % и под 90 % от номиналното.

(3) Допуска се работа на електродвигателите с номинална мощност при изменение на честотата на захранващата мрежа в границите ± 2,5 %, ако това не нарушава работата на задвижвания механизъм.

(4) Номиналната мощност на електродвигателите се запазва при едновременно отклонение на напрежението в границите ± 10 % и честотата в границите ± 2,5 % от номиналните стойности, ако при работа с повишено напрежение и понижена честота или номинално напрежение и повишена четота сумата от абсолютната стойност на отклонението на напрежението и честотата не надвишава 10 %.

Чл. 262

На местните електротабла, захранващи електродвигателите, се монтират волтметри или сигнални лампи, указващи наличието на напрежение.

Чл. 263

На таблата за захранване или управление на електродвигателите се монтират амперметри за контрол на статорния ток при асинхронни двигатели, възбудителния ток при синхронните двигатели и котвения ток при постояннотоковите двигатели, когато те задвижват отговорни механизми и агрегати, работещи с променливо натоварване или при възможност за технологично претоварване.

Чл. 264

Честотата на цикъла пускане - спиране на асинхронните двигатели с накъсо съединен ротор се определя от инструкцията на производителя.

Чл. 265

(1) Електродвигателите, намиращи се продължително време в резерв, периодично се оглеждат и изпитват по график от специализирания персонал на звеното на потребителя или енергетика.

(2) Възможността за включване на електродвигателите без сушене се определя чрез коефициента на абсорбация.

Чл. 266

(1) Вертикалната и надлъжната съставляваща на вибрациите, измерени на лагерите на електродвигателя, куплиран със задвижвания механизъм, съответстват на допустимите стойности, дадени в инструкциите на производителя.

(2) Периодичността за измерване на вибрациите на лагерите на електродвигателите на отговорни механизми се определя с местни инструкции.

Чл. 267

Постоянният контрол на: натоварването на електродвигателите, вибрациите, температурата на лагерите, входящия и изходящия въздух в двигателите със затворена система на вентилация, грижите за състоянието на лагерите, операциите по пускането, регулирането и спирането се извършват от обслужващия персонал.

Чл. 268

(1) Електродвигателят се изключва незабавно от мрежата при:

1. нещастен случай с човек или при опасност от поражение от електрически ток;

2. появяване на дим или огън от електродвигателя или неговата пусково-регулираща апаратура;

3. вибрации над допустимите граници, които застрашават целостта на електродвигателя;

4. авария в задвижвания механизъм;

5. нагряване на лагерите над допустимата температура, посочена в инструкцията на производителя;

6. значително намаляване на скоростта на въртене, съпроводено с бързо нагряване на електродвигателя.

(2) В местни инструкции могат да бъдат посочени и други случаи, при които електродвигателите се изключват аварийно.

Чл. 269

Профилактичните огледи, изпитвания и ремонти на електродвигателите се извършват от специализирания персонал на звеното на потребителя, от енергетика или от лицензирана външна организация или фирма на основата на сключен договор с потребителя.

Чл. 270

(1) Периодичността за извършване на текущите и основните ремонти на електродвигателите се определя от енергетика и се утвърждава от техническото ръководство на потребителя.

(2) Преди всеки планов ремонт се извършват предремонтни изпитвания на електродвигателите за диагностика, а след ремонтите - следремонтни изпитвания.

(3) Обемът на изпитването на електродвигателите се извършва съобразно приложение № 8 или местни инструкции.

Чл. 271

(1) Изискванията по тази глава се отнасят за техническата експлоатация на заземителните уредби, предназначени за функциониране на електрическите уредби и електропроводни линии, за защита срещу поражения от електрически ток и за мълниезащита, както и за мерките за защита срещу поражения от електрически ток и видовете проверки и сроковете за тяхното извършване.

(2) Заземителните уредби се проектират, изпълняват и въвеждат в експлоатация в съответствие със специализираната нормативна уредба.

(3) Защита срещу поражения от електрически ток се избира и изпълнява в съответствие с Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 272

(1) За всяка заземителна уредба в нормална експлоатация се създава техническо досие, съдържащо:

1. документите, съставени при нейното изграждане и въвеждане в експлоатация;

2. документите за извършените ремонти и изменения;

3. резултатите от проверките за състоянието на заземителната уредба и мерките за отстраняване на установените несъответствия.

(2) Документите по ал. 1, т. 1 включват:

1. изпълнителни чертежи и схеми на заземителната уредба с разположението на подземните й елементи;

2. актове за подземните работи по полагането на елементите на заземителната уредба;

3. протоколи за предавателно-приемателните изпитвания на заземителната уредба по норми и обем, предвидени в специализираната нормативна уредба.

(3) Документите по ал. 1, т. 2 включват чертежи и схеми на заземителната уредба с означения на местата на извършените ремонти и изменения, както и актове за подземните работи, ако са извършвани такива.

(4) Документите по ал. 1, т. 3 включват протоколи за проведените периодични и извънредни проверки на:

1. съпротивлението на заземителите спрямо земя;

2. непрекъснатостта на заземителните проводници;

3. състоянието на положените в земята елементи на заземителната уредба.

Чл. 273

Техническото състояние на заземителната уредба се проверява периодично в об-хват и срокове, определени от енергетика.

Чл. 274

(1) Периодичните проверки включват:

1. външен оглед на видимите части на заземителната уредба;

2. оглед за целостта на веригите между заземителя и заземените съоръжения и отстраняване на прекъсвания и лоши контакти;

3. оглед на местата за присъединяване на преносими заземители в стационарни електрически уредби;

4. оглед на маркировката на заземителите, на заземителните и защитните проводници, на заземителните и защитните клеми;

5. проверка на съединенията на заземителната уредба с естествените и изкуствените заземители;

6. измерване на съпротивлението на заземителите спрямо земя;

7. измерване на съпротивлението на неутралния проводник спрямо земя - в мрежи с директно заземен звезден център, в които се използва зануляване;

8. проверка за състоянието на пробивните предпазители;

9. проверка за степента на корозиране на намиращите се в земята елементи на заземителната уредба чрез разкопаване.

(2) Проверките по т. 1 - 5 се извършват визуално, като правило заедно с огледа на електрическите съоръжения.

(3) Сроковете по т. 6 са съгласно проекта на съответната заземителна уредба, но не по-дълги от една година.

(4) Сроковете по т. 7 са съгласно проекта на съответната електрическа уредба, но не по-дълги от пет години.

(5) Състоянието на пробивните предпазители се проверява при всяко тяхно задействане.

(6) Сроковете за извършване на проверките за степента на корозиране са съгласно проекта на съответната заземителна уредба, но не по-дълги от 10 години.

Чл. 275

Когато преходното съпротивление на заземителите и специфичното съпротивление на почвата се измерват през лятото - при голямо изсъхване на почвата, или през зимата - при замръзнала почва, измерените стойности се коригират със сезонен коефициент. Когато за заземителите за мълниезащита е нормирано импулсно съпротивление, се прилага и съответният импулсен коефициент, определен в специализираната нормативна уредба.

Чл. 276

(1) Извънредни проверки на съединенията на заземителната уредба с естествените и изкуствените заземители и измерване на съпротивлението спрямо земя на естествените и изкуствените заземители се извършват след всеки техен ремонт.

(2) Извънредни проверки на пробивните предпазители се извършват при всеки ремонт на съоръженията или при преместването им.

Чл. 277

(1) Установените при проверките неизправности и несъответствия с изискванията, както и необходимите мерки за отстраняването им, със срокове за изпълнение, се вписват в оперативния дневник и в документацията на заземителната уредба.

(2) Максимално допустимите стойности на съпротивленията спрямо земя са дадени в приложение № 9.

Чл. 278

(1) Защитата срещу поражения от електрически ток по отношение на директен допир се поддържа в състояние, равностойно на това при въвеждането на съответната уредба в експлоатация.

(2) Техническото състояние на защитата при директен допир се проверява визуално, в обхват и срокове, определени от енергетика.

Чл. 279

(1) Защитата срещу поражения от електрически ток по отношение на индиректен допир се поддържа в състояние, равностойно на това при въвеждането на съответната уредба в експлоатация.

(2) Съпротивлението на електрическата изолация на тоководещите части по отношение на достъпните за допир токопроводими части на електрическите уредби, включително и на потребителите, се проверява периодично в обхват и срокове, определени от енергетика.

(3) Съпротивлението на електрическата изолация в уредбите с напрежение до 1000 V се проверява с мегаомметри за напрежение 500 V. Допуска се използване и на мегаомметри за напрежение 1000 V, но не се препоръчва.

(4) Минимално допустимата стойност за съпротивление на изолацията за уредби с напрежение до 1000 V като правило е 0,5 МW, а за вторични вериги за управление, защита, измерване и пр. - 1,0 МW, ако в нормативен акт или в проекта не е предвидена по-голяма стойност.

(5) Съпротивлението на изолацията се измерва:

1. за главни разпределителни табла, разпределителни табла, командни табла и табла за управление на машини и съоръжения, табла за осветление и други подобни - в изключено положение на инсталациите на потребителите, захранвани от тези табла;

2. за силови и осветителни инсталации - в участъците до съседните или след последните защитни апарати или стопяеми предпазители, при отсъединени потребители;

3. за вторични вериги за управление, защита, измерване и пр. - за всяко отделно отклонение от шини и вериги за захранване, като към изпитваните вериги трябва да бъдат присъединени всички нормално свързани с тях бобини на контактори и релета, вторични намотки на измервателни трансформатори и др.;

4. за потребители на електрическа енергия - между всеки тоководещ проводник, включително неутралния проводник, и достъпните за допиране токопроводими части (корпуса или масата) на потребителя.

Чл. 280

(1) В електрически уредби с директно заземен звезден център за напрежение до 1000 V, в които се прилага зануляване, ефективността на зануляването периодично се проверява съобразно критериите и показателите, определени в Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

(2) За стационарните електрически уредби импедансът на защитния контур “фаза - защитен проводник” или “фаза - проводник PEN” се измерва и оценява с периодичност, определена:

1. в проекта за електрическата уредба или за съответната част от нея;

2. във вътрешни инструкции, които отразяват специфичните особености на отделни потребители, специфичните изисквания на браншови правила за безопасност и др., както и след основен ремонт на уредбите;

3. от енергетика - но най-малко веднъж на пет години.

(3) За електрическите уредби с временен характер на монтаж и експлоатация импедансът на защитния контур “фаза - защитен проводник” или “фаза - проводник PEN” се измерва и оценява:

1. при всяко първоначално въвеждане в експлоатация на уредби, съоръжения, машини, апарати, инсталации и др.;

2. след всяко преместване и въвеждане в експлоатация на ново работно място на съоръжения, машини, апарати и др.;

3. след ремонти и преустройства, оказващи влияние върху ефективността на зануляването.

Чл. 281

(1) В електрически уредби с напрежение до 1000 V, в които се прилага защита от токове с нулева последователност, на периодична проверка подлежат:

1. изправността на защитния прекъсвач;

2. съпротивлението спрямо земя на предпазното заземление;

3. електрическата връзка между корпуса на защитавания потребител и предпазното заземление.

(2) Изправността на защитния прекъсвач за токове с нулева последователност се проверява, като при нормално захранен и поставен във включено положение прекъсвач се натиска бутонът за проверка, при което прекъсвачът трябва да изключи. Проверката се извършва в срокове, препоръчани от инструкциите на производителя, съпровождащи защитния прекъсвач, или в срокове, определени от енергетика, съобразно местните условия.

(3) Проверката за съпротивлението спрямо земя на предпазното заземление се извършва чрез измерване и съпоставка с максималнодопустимата стойност, определена като отношение на допустимото напрежение при допир за конкретните условия и номиналния ток на задействане на защитния прекъсвач. Проверката се извършва в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от една година.

(4) Проверката за електрическа връзка между корпуса на защитавания потребител и предпазното заземление се състои в измерване съпротивлението на защитния проводник между корпуса на защитавания потребител и защитната клема, разположена най-близо до мястото на инсталиране на защитния прекъсвач; проверката се извършва в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от пет години.

(5) При наличие на техническа възможност проверката по ал. 2 може да се извършва със специализиран уред, който дава възможност за проверка на задействането на прекъсвача с измерване на тока на задействане и/или времето за изключване.

(6) При наличие на техническа възможност проверката по ал. 3 и 4 може да се извършва общо, със специализиран уред, който дава възможност за проверка без задействане на защитния прекъсвач, с измерване на съпротивлението на предпазното заземление и/или на допирното напрежение.

(7) Проверките по ал. 5 и 6 се извършват съобразно инструкцията на производителя на съответния специализиран уред.

Чл. 282

(1) В електрически уредби с напрежение до 1000 V, в които се прилага защита от опасно напрежение, на периодична проверка подлежат:

1. изправността на защитния прекъсвач;

2. съпротивлението спрямо земя на предпазното заземление;

3. електрическата връзка между защитавания потребител и защитния прекъсвач;

4. електрическата връзка между защитния прекъсвач и предпазното заземление;

5. отсъствието на електрическа връзка между корпуса на защитавания потребител и предпазното заземление.

(2) Изправността на защитния прекъсвач за опасно напрежение се проверява, като при нормално захранен и поставен във включено положение прекъсвач се натиска бутонът за проверка, при което прекъсвачът трябва да изключи. Проверката се извършва в срокове, препоръчани от инструкцията на производителя, съпровождаща защитния прекъсвач, или в срокове, определени от енергетика, съобразно местните условия.

(3) Съпротивлението спрямо земя на предпазното заземление се проверява чрез измерване на съпротивлението спрямо земя на съответната клема на защитния прекъсвач и съпоставяне с максималнодопустимата стойност, определена от инструкцията на производителя, съпровождаща защитния прекъсвач. Проверката се извършва в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от една година.

(4) Електрическа връзка между корпуса на защитавания консуматор и защитния прекъсвач се проверява чрез измерване на съпротивлението на защитния проводник между корпуса на защитавания консуматор и съответната защитна клема на защитния прекъсвач. Проверката се извършва в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от пет години.

(5) Отсъствието на електрическа връзка между корпуса на защитавания консуматор и предпазното заземление се проверява чрез измерване съпротивлението между корпуса на защитавания консуматор и предпазното заземление. Проверката се извършва в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от пет години.

(6) При наличие на техническа възможност проверката по ал. 2 може да се извършва със специализиран уред, даващ възможност за проверка на задействането на прекъсвача, с измерване на напрежението на задействане и/или времето за изключване и допирното напрежение. Проверката се извършва съобразно инструкцията на производителя на съответния специализиран уред.

Чл. 283

(1) В електрически уредби с напрежение до 1000 V, в които се прилага защитно разделяне, на периодична проверка подлежи съпротивлението на защитно разделената(ите) верига(и) спрямо веригата(ите) на захранващата мрежа.

(2) Проверката по ал. 1 се извършва в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от пет години.

(3) Когато в електрическа уредба с напрежение до 1000 V, в която се прилага защитно разделяне, се използва и устройство за контрол на съпротивлението на изолацията спрямо земя - устройство за контрол на изолацията, на периодична проверка подлежи и изправността на защитното устройство. Проверката се извършва съобразно инструкцията на производителя на защитното устройство в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от три години.

Чл. 284

(1) В електрически уредби с напрежение до 1000 V, в които се прилага безопасно свръхниско напрежение чрез защитно разделяне на токов кръг за свръхниско напрежение, на периодична проверка подлежи съпротивлението на веригата(ите) за безопасно свръхниско напрежение спрямо останалите електрически вериги на захранващата мрежа.

(2) Проверката по ал. 1 се извършва в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от три години.

Чл. 285

(1) С тази глава се определят изискванията за техническа експлоатация на всички устройства за защита от атмосферни и комутационни пренапрежения на електрическите уредби за променливо напрежение до 220 kV вкл.

(2) Устройствата за защита от пренапрежения удовлетворяват изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 286

Системите за защита от пренапрежения се комплектуват със следната техническа документация:

1. екзекутивен проект за защитната инсталация, съгласуван с преносното/разпределително предприятие и с органите за пожарна и аварийна безопасност;

2. протоколи за изпитване на вентилните отводи до и след монтажа им;

3. протоколи за монтиране на тръбните отводи;

4. протоколи за измерването на преходното съпротивление на заземленията на защитните устройства.

Чл. 287

Организацията или потребителят, които експлоатират защитните устройства, разполага с актуални схеми и данни за:

1. разположението на вентилните, тръбните и искровите отводи (тип на отвода, разстояние по ошиновката от вентилните отводи до защитаваните електрически съоръжения - силовите и измервателните трансформатори, разединителите и др.);

2. заземителните съпротивления на стълбовете, на които са монтирани мълниезащитни устройства;

3. специфичното електрическо съпротивление на почвата в близост до подстанциите и по трасето на линиите на територията на електрическите уредби;

4. пресичането на въздушните линии с други електропроводни и съобщителни линии, отклонения от въздушни мрежи, положени кабели и др.;

5. степента на замърсяване на изолацията на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 288

(1) Проверка с демонтиране на тръбните отводи, които през зимния период се оставят включени, се извършва един път на три години.

(2) Върхова ревизия без демонтиране на тръбните отводи в зоните с интензивно замърсяване се извършва по местна инструкция.

(3) След гръмотевичния сезон задействалите отводи се подлагат на извънредна проверка с демонтиране.

Чл. 289

(1) Средствата за защита от пренапрежения се проверяват всяка година преди настъпване на гръмотевичния сезон.

(2) Вентилните отводи за защита на въртящи се машини задължително се изпитват ежегодно.

Чл. 290

При профилактични изпитвания на вентилните отводи се извършва:

1. измерване на съпротивлението на отводите с мегаомметър за 2500 V - един път на три години и при ремонт на съоръжението, към което е включен отводът; оценката за състоянието на отвода се извършва чрез съпоставяне на стойността на съпротивлението с резултатите от предишните измервания;

2. измерване на тока на проводимостта при прилагане на постоянно напрежение; измерванията се извършват за всички отводи 1 път на 3 години, а също и след разместването им или след основен ремонт; извънредни измервания се извършват и в случаите, когато измерванията с мегаомметър показват значително - 30 % и повече, изменение на съпротивлението на отвода;

3. измерване на пробивното напрежение на искровите междини при промишлена честота - един път на шест години.

Чл. 291

Оглед на тръбните отводи, мълниезащитните въжета и линейната изолация се извършва от земята при:

1. всеки пореден обход на ВЛ;

2. изключване на ВЛ или при задействане на устройството за АПВ след гръмотевична буря, ако има съмнение за пробив в изолацията - земно съединение.

Чл. 292

Оглед на средствата за защита от пренапрежения на електрически уредби се извършва:

1. в подстанции с дежурен персонал - по време на поредния обход, а също и след гръмотевична буря, причинила трайно земно съединение;

2. в подстанции без постоянен дежурен персонал - при огледа на всички съоръжения.

Чл. 293

Тръбните отводи, монтирани на изводите в подстанциите, се оглеждат от дежурния персонал периодично заедно с основните съоръжения, а също и след гръмотевична буря в района на подстанцията.

Чл. 294

(1) В мрежи, които работят с компенсация на капацитивните токове, се допуска напрежение на несиметрия не по-голямо от 0,75 % от фазното напрежение.

(2) При нормален режим без земно съединение се допуска напрежение спрямо земя на звездния център на мрежата ненадвишаващо:

1. продължително време - 15 % от фазното напрежение;

2. за един час - 30 % от фазното напрежение.

(3) Намаляването на напрежението на несиметрия и напрежението спрямо земя на звездния център се постига чрез изравняване на капацитетите на фазите спрямо земя.

Чл. 295

Не се допуска изключване на дъгогасителните реактори при земно съединение в мрежата.

Чл. 296

Потребителите, които се захранват от мрежа с компенсация на капацитивните токове, незабавно уведомяват оперативния персонал на електроенергийната система за измененията в конфигурацията на собствените си мрежи, за да се пренастроят своевременно дъгогасителните реактори.

Чл. 297

Трансформаторите и другите електрически съоръжения в трансформаторните подстанции с напрежение 6 ё 20 kV, които се захранват от въздушни линии, се защитават от атмосферни пренапрежения чрез един комплект метално-окисни вентилни отводи, монтирани на страната на по-високото напрежение на трансформатора, на въвода или на шините на подстанцията и с един комплект вентилни или искрови отводи на страна 0,4 kV. Допуска се и монтирането на отводите на първия стълб на изводите 0,4 kV.

Чл. 298

Преходът от ВЛ с напрежение 20 kV към кабелен участък, трансформаторен пост или РУ се защитава от пренапрежения с вентилни отводи, поставени на прехода “въздушна линия - кабелен участък”, като заземителните клеми на вентилните отводи се свързват с металната обвивка на кабела и към земя.

Чл. 299

(1) Неизползваните намотки за ниско напрежение на силовите тринамотъчни трансформатори се съединяват в симетрична схема “звезда” или “триъгълник” и се заземяват в звездния център или в произволно избрана точка на намотките, ако не е предвидена защита на тези намотки от пренапрежения.

(2) Неизползваните намотки за средно напрежение се защитават с вентилни отводи на всяка фаза независимо от схемата на свързването на намотките.

Чл. 300

Ежегодно преди настъпването на гръмотевичния период се извършва проверка на схемите на мълниезащитата, като се отбелязват извършените или предстоящите изменения.

Чл. 301

(1) За защита от комутационни пренапрежения електрическите мрежи средно напрежение (СрН) работят със заземен звезден център през дъгогасителен реактор или активно съпротивление, както и смесено.

(2) Защита от комутационни пренапрежения и заземяване на звездния център се налага при капацитивен ток на земно съединение, по-голям от 10А.

Чл. 302

Начинът на заземяване на звездния център се избира в зависимост от вида на мрежата и съотношението на кабелната и въздушната част, както следва:

1. въздушни мрежи - чрез дъгогасителен реактор или комбинирано с активно съпротивление;

2. кабелни мрежи - чрез активно съпротивление;

3. смесени мрежи - чрез активно съпротивление, когато кабелната част е по-голяма от 40 % от общата дължина на мрежата, и комбинирано - когато кабелната част на мрежата е по-малка от 40 %.

Чл. 303

Звездният център на мрежи с напрежение 6 ё 10 kV с директно присъединени към тях генератори и/или двигатели се заземява през активно съпротивление, когато капацитивният ток при земно съпротивление е по-голям от 5 А. При необходимост се вгражда устройство за създаване на изкуствен звезден център.

Чл. 304

При ток на земно съединение 50 А и по-голям се поставят най-малко два дъгогасителни реактора.

Чл. 305

С тази глава се определят изискванията за техническа експлоатация на кондензаторните уредби, които се използват за повишаване на фактора на мощността и за регулиране на напрежението в електрическите уредби с честота 50 Hz и с напрежение от 0,22 до 10 kV вкл. чрез паралелно включване на кондензаторите към консуматорите на реактивна енергия.

Чл. 306

Главата не се отнася за кондензаторни уредби за надлъжна компенсация, за специални уредби и за различните видове електрически филтри.

Чл. 307

При доставяне на нови кондензатори се прави оглед на техническото им състояние, оформя се акт за приемане и се проверяват изправността на корпуса, изолаторите, контактните изводи, клемата за заземяване на корпуса за кондензатори, които нямат съединен с корпуса извод, наличието на табелки с технически данни и дали не изтича масло.

Чл. 308

В помещенията за кондензаторни батерии се осигуряват:

1. принципна еднополюсна схема на уредбата с данни за номиналния ток на стопяемите вложки на предпазителите, защитаващи отделни кондензатори, част от уредбата или цялата кондензаторна батерия, съответно за настройката на максималнотокова защита, в случай че се използва защитно реле;

2. термометър или друг уред за измерване на температурата на околния въздух;

3. щанга за разреждане на кондензаторите;

4. противопожарни уреди и съоръжения, съгласувани с органите за пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 309

Термометърът или датчикът на уреда за измерване на температурата се разполага в най-горещото място на помещението на кондензаторната уредба между кондензаторите така, че да бъде осигурена възможност за наблюдаване на показанията му без изключване на кондензаторите и без снемане на предпазните огради.

Чл. 310

Паспортът на батерията съдържа списък на кондензаторите с данни за поредния номер, производствения номер, датата на монтажа, номиналното напрежение, мощността и капацитета на всеки кондензатор според табелката от производителя.

Чл. 311

За осигуряване на най-икономичен режим на работа на електрическата мрежа и за поддържане на нивото на напрежението се използва автоматично регулиране на мощността на кондензаторната уредба чрез включване и изключване на цялата уредба или на отделни нейни секции.

Чл. 312

(1) Монтирането на устройство за автоматично регулиране на мощността на кондензаторните батерии с мощност над 150 kVAr е задължително.

(2) На кондензаторните батерии с мощност до 100 kVAr се монтира един амперметър, а над 100 kVAr - три амперметъра.

Чл. 313

Временно, до монтирането на устройство за автоматично регулиране на мощността се допуска ръчно включване и изключване на кондензаторните батерии или на отделни техни секции от дежурния персонал по график, изготвен от енергетика на потребителя и съгласуван с преносното/разпределителното предприятие.

Чл. 314

(1) Забранява се работата на кондензаторните уредби при потребители, работещи на две смени през нощните часове и в празничните и почивните дни, а на три смени - в почивните дни.

(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за потребители с непрекъснат работен цикъл.

Чл. 315

(1) За икономия на електрическа енергия се препоръчва кондензаторните уредби за напрежения над 1000 V да работят без постоянно включени разрядни съпротивления, а с автоматично присъединяване на последните в момента на изключване на кондензаторите.

(2) Когато за секциониране на кондензаторните батерии се използват комутационни апарати за изключване на отделните им секции под напрежение, на всяка секция се монтират комплект разрядни съпротивления.

(3) Не се изисква външни разрядни съпротивления за кондензатори с вградени разрядни съпротивления.

Чл. 316

(1) Забранява се включването и изключването на кондензаторни уредби за напрежение над 1000 V посредством разединители.

(2) Всички операции по включването и изключването на кондензаторните батерии се извършват в съответствие с изискванията на наредбата и на нормативните актове по безопасност и здраве на труда при експлоатацията на електрически уредби и съоръжения.

(3) Преди изключване на кондензаторната уредба чрез външен оглед се установява изправността на разрядното устройство.

Чл. 317

Забранява се извършването на каквито и да е работи, при които е възможно допиране до тоководещи части на изключена кондензаторна уредба, включително контролно разреждане на кондензаторите, независимо от наличието на общи разрядни съпротивления към кондензаторната батерия, до изпълнението на общите изисквания за безопасност и здраве при работа.

Чл. 318

(1) Контролно разреждане на кондензаторите се извършва с метален прът, здраво закрепен към изолираща щанга.

(2) Изолационните и защитните качества на щангата са еднакви с качествата на щангите за оперативни превключвания в уредбите със същото номинално напрежение, каквото е напрежението на кондензаторната уредба.

Чл. 319

Допуска се номиналният ток на стопяемите вложки на предпазителите, защитаващи отделни кондензатори, части от батерията или цяла кондензаторна батерия, да е до 160 % от номиналните токове на съответните защитавани кондензатори, части от батерията или цялата батерия.

Чл. 320

Допуска се настройката по ток на максималнотоковото реле или на автоматичния прекъсвач да е до 130 % от номиналния ток на кондензаторната уредба. Препоръчва се използваните електрически съоръжения за включване и изключване на кондензаторните батерии да бъдат предназначени за капацитивен ток.

Чл. 321

Изгорелите или неизправните предпазители се подменят при изключена кондензаторна батерия и след контролно разреждане на всички кондензатори на батерията с разреждаща щанга.

Чл. 322

(1) При индивидуална защита контролното разреждане се извършва чрез последователно свързване накъсо на изводите на всеки кондензатор от батерията.

(2) При групова защита се извършва разреждане на всяка група кондензатори, а при една обща защита се свързват накъсо общите шини на батерията.

Чл. 323

(1) При повторно автоматично изключване на кондензаторната уредба включване на кондензаторите се разрешава само след отстраняване на причината, предизвикала изключването.

(2) Повторно включване на кондензаторна батерия за напрежение 660 V и по-ниско се допуска след не по-малко от 5 min и при условие, че остатъчното напрежение на батерията е не по-високо от 50 V.

Чл. 324

(1) Огледите без изключване на кондензаторните уредби с напрежение до и над 1000 V се извършват с периодичност, установена от местни инструкции, но най-малко:

1. един път на месец - за уредби с мощност под 500 kVAr;

2. един път на 10 дни - за уредби с мощност над 500 kVAr.

(2) По време на огледа на кондензаторната уредба се проверяват:

1. изправността на предпазните огради, състоянието на ключалките, липсата на странични предмети;

2. липсата на прах, замърсявания, пукнатини в изолаторите;

3. температурата на околния въздух;

4. липсата на подувания на стените на корпусите на кондензаторите и следи от изтичане на кондензаторно масло; наличието на маслени петна не може да бъде причина за снемане от експлоатация на тези кондензатори;

5. целостта на стопяемите вложки (чрез външен оглед на предпазителите от открит тип);

6. стойността на тока и равномерността на натоварването на отделните фази на кондензаторната батерия;

7. стойността на напрежението на шините на кондензаторната уредба или на шините на най-близкото разпределително устройство;

8. изправността на веригата на устройството за разреждане;

9. изправността на всички контакти на тоководещите шини, заземяването, разединителите, прекъсвачите и др.;

10. наличието и изправността на блокировките за безопасност;

11. наличието и качеството на защитните средства - разрядна щанга, диелектрични ръкавици и др. и на противопожарните уреди и съоръжения.

Чл. 325

(1) Извънредни огледи на кондензаторните уредби се правят при появяването на разряди, шум в кондензаторите, при повишаване на напрежението на клемите или температурата на околния въздух до максимално допустимите и при други ненормални явления в работата на батерията.

(2) Всички огледи и откритите по време на огледите неизправности в кондензаторните батерии се отбелязват в експлоатационния дневник.

(3) При оглед на включена кондензаторна уредба се забранява снемането или отварянето на предпазните огради.

Чл. 326

Почистването на повърхността на изолаторите, кондензаторите, апаратурата и корпусите от прах и друго замърсяване се извършва при изключена батерия и с периодичност, определена от енергетика.

Чл. 327

Забранява се експлоатацията на кондензаторите:

1. ако напрежението на шините, към които са включени кондензаторите, превишава 110 % от номиналното напрежение на кондензаторите;

2. при температури на околната среда извън допустимия диапазон за кондензаторите от дадения тип;

3. при наличие на пукнатини по стените на кондензаторите;

4. при неравномерно натоварване на фазите на кондензаторната уредба над 10 % от средната стойност на тока;

5. при ток на батерията, превишаващ 130 % от номиналната му стойност;

6. при изтичане на масло от кондензаторите;

7. при повреждане на порцеланов изолатор.

Чл. 328

Текущ ремонт на кондензаторните уредби за напрежение до и над 1000 V се извършва при изключена уредба и най-малко един път годишно.

Чл. 329

Текущият ремонт на кондензаторите включва:

1. проверка на степента на затягането на гайките в контактните съединения;

2. проверка с омметър на целостта на стопяемите вложки;

3. външен оглед на качеството на връзките със заземителния контур;

4. почистване на повърхността на изолаторите, корпусите на кондензаторите, апаратурата и металните арматури от прах и други замърсявания;

5. измерване на капацитета на всеки кондензатор при кондензатори за напрежение над 1000 V;

6. проверка с мегаомметър за липса на корпусно съединение в кондензаторите;

7. запояване с мек припой на местата със следи от просмукване на масло, включително на местата на монтиране на проходните изолатори към капаците на кондензаторите;

8. подмяна на бракуваните секции на батерията или на отделни кондензатори;

9. изпробване на действието на релейната защита и на задвижването на прекъсвачите.

Чл. 330

При оглед или основен и текущ ремонт на основните съоръжения на електрическите консуматори - електродвигатели и трансформатори, към клемите на които непосредствено са включени кондензаторни батерии, монтирани в едно и също помещение с тези съоръжения, се извършва едновременно оглед или ремонт на тези кондензатори.

Чл. 331

(1) Капацитетът на кондензаторите се измерва с точност не по-малка от 2 % и се оформя в протокол за получените резултати.

(2) При увеличаване на капацитета на кондензаторите вследствие на остаряване на диелектрика, съответно при увеличаване на активния ток, кондензаторната батерия се изключва.

(3) Граничното увеличаване на капацитета се дава от инструкцията на производителя.

Чл. 332

(1) Периодичността, обхватът и нормите за изпитване на кондензаторните уредби са съгласно приложение № 10.

(2) Профилактичните изпитвания с високо напрежение с промишлена честота се извършват по време на основните ремонти.

(3) На изпитване с напрежение с промишлена честота се подлагат само кондензатори с номинално напрежение до 10 kV.

Чл. 333

Изискванията на тази глава се отнасят за техническата експлоатация на стационарни киселинни и основни акумулаторни батерии, монтирани както в подстанции, така и в производствените цеховете на предприятия/организации.

Чл. 334

Осветителите за помещенията на акумулаторните батерии и електродвигателите за техните вентилатори се избират и монтират съгласно изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (ДВ, бр. № 90 и 91 от 2004 г.).

Чл. 335

Устройството и вентилацията на акумулаторните помещения се избират в съответствие с нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 336

(1) Акумулаторните помещения се отопляват с калориферно устройство, което се разполага извън акумулаторното помещение и подава топлия въздух през вентилационни канали.

(2) Допуска се парно или водно отопление в акумулаторните помещения, изпълнено със заварени тръби без фланци и вентили.

(3) В акумулаторните помещения се осигурява температура на въздуха не по-ниска от +10 °С.

Чл. 337

Вратата на помещението на акумулаторната батерия се отваря навън и е постоянно заключена.

Чл. 338

На вратите на акумулаторното помещение се поставят знаци по безопасност и здраве на труда, пожарна и аварийна безопасност и табелки със следните данни:

1. категория на производството - съгласно нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност;

2. клас на взривоопасните зони по отношение на електрическите съоръжения;

3. група на взривоопасната смес и температурен клас.

Чл. 339

За зареждане на акумулаторната батерия се използва агрегат с мощност и напрежение, достатъчни за зареждането до 90 % от капацитета и в продължение на не повече от 6 ё 8 h.

Чл. 340

Токоизправителните уредби, които се използват за зареждане на акумулаторните батерии, се захранват от страната на променливия ток чрез разделителни трансформатори.

Чл. 341

(1) При земно съединение в мрежата на оперативния ток се вземат мерки за незабавното му отстраняване.

(2) Не се допуска работа под напрежение по мрежата на оперативния ток, ако в нея има земно съединение, освен при търсене на мястото на земното съединение.

Чл. 342

В схемата на захранване на консуматорите, които не допускат прекъсване на оперативния ток, се осигурява възможност за захранването им без прекъсване при превключване от една шинна система или секции към друга; всички сборни шини и пръстеновидни магистрали за постоянен ток се осигуряват с двойно захранване.

Чл. 343

В нормални експлоатационни условия напрежението на шините за оперативен постоянен ток се поддържа с 5 % по-високо от нормалното напрежение на консуматора.

Чл. 344

(1) Акумулаторната уредба се комплектува със:

1. ареометри и термометри за измерване на гъстотата и температурата на електролита;

2. преносим волтметър за постоянен ток с обхват 0 до 3 V;

3. преносима взривобезопасна лампа с предпазна решетка;

4. стъклен съд за доливане на електролит с вместимост от 1,5 до 2 l;

5. предпазни стъкла за покриване на акумулаторните елементи;

6. костюм от вълнен плат, гумени ръкавици, престилки, галоши, защитни очила;

7. съд с разтвор от сода бикарбонат за киселинните акумулатори и съдове с разтвор от борна киселина и технически вазелин - за алкалните акумулатори;

8. проводник за шунтиране на елементите на батерията;

9. волтметър с вилка за измерване под товар на елементите на батериите.

(2) За уредби без постоянен оперативен персонал се допуска посоченото в ал. 1 да бъде във вид на преносим комплект.

Чл. 345

При приемане на излязла от основен ремонт акумулаторна батерия се извършва проверка на:

1. капацитета на батерията с ток от 3 до 5 А или при 10-часов режим на разреждане;

2. качеството на електролита;

3. гъстотата на електролита и напрежението на елементите в края на зареждането и разреждането на батерията;

4. съпротивлението на изолацията на батерията спрямо земя;

5. изправността на отделните акумулаторни елементи;

6. проточната вентилация.

Чл. 346

(1) Акумулаторните уредби се обслужват от специално обучен персонал съгласно инструкцията на производителя и наредбата.

(2) Новите типове акумулаторни уредби се обслужват съгласно инструкцията на производителите и вътрешна инструкция.

(3) Във всяка акумулаторна уредба се води дневник по установена форма от обслужващия персонал.

Чл. 347

(1) Акумулаторната батерия се експлоатира по възможност в режим на постоянно подзареждане.

(2) Периодичността, обхватът и нормите за изпитване на акумулаторните уредби са съгласно приложение № 11.

Чл. 348

(1) Киселинните батерии, които работят в режим на постоянно подзареждане или в режим “зареждане - разреждане”, се подлагат на презареждане един път на три месеца.

(2) Зареждането и разреждането се извършват с ток не по-голям от допустимия за дадената батерия.

(3) Допуска се температура на електролита в края на зареждането не е по-висока от +40 °С.

Чл. 349

(1) Смукателно-нагнетателната вентилация в помещенията на акумулаторна батерия се включват преди започване на зареждането на батерията и се изключват след пълното отделяне на газовете, но не по-рано от 1,5 h след завършване на зареждането. Смукателните инсталации се блокират с технологичното оборудване и изключват работата му при спиране на вентилацията.

(2) Киселинните батерии, работещи в режим на постоянно подзареждане, се експлоатират без тренировъчно изпразване и изравнително презареждане.

(3) Веднъж на три месеца се извършва дозареждане на киселинните батерии с напрежение 2,3 V на елемент. Дозареждането се прекратява, след като плътността на електролита във всички елементи достигне 1,20 ё 1,21.

Чл. 350

Оглед на акумулаторните уредби се извършва:

1. от дежурния персонал - един път на денонощие;

2. при експлоатация без постоянен дежурен персонал - едновременно с огледа на съоръженията, а също и от специално определено лице - по график, одобрен от енергетика.

Чл. 351

Текущ ремонт на акумулаторните батерии се извършва един път в годината и включва:

1. проверка на състоянието на плочите и разрушаването на отделните елементи на батерията;

2. подмяна на част от сепараторите и отстраняване на шлама от елементите;

3. проверка на качеството на електролита;

4. проверка на състоянието на стелажите и изолацията им спрямо земя;

5. отстраняване на други констатирани неизправности на батерията;

6. проверка и ремонт на строителната част на помещението.

Чл. 352

(1) Основен ремонт на батерията - подмяна на значителен брой плочи и сепаратори, разглобяване на цялата или на по-голямата част от батерията, се извършва в зависимост от състоянието на акумулаторната батерия.

(2) Необходимостта от основен ремонт на батерията се определя от енергетика.

Чл. 353

Изискванията на тази глава се отнасят за техническата експлоатация на устройствата на релейните защити, автоматиката и телемеханиката (РЗА и Т), собственост на предприятия/организации и потребители.

Чл. 354

(1) Обемът и организацията на РЗА и Т съответстват на разпоредбите на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

(2) Експлоатацията на устройствата по ал. 1 се извършва от персонала на електролабораторията или от енергийния персонал на предприятието/организацията, или от специално обучено и допуснато до такава работа лице, или от специализирана организация по договор.

Чл. 355

(1) Намиращите се в експлоатация устройства на РЗА и Т са постоянно въведени в работа.

(2) Изключение правят устройствата, които по своя принцип на действие се въвеждат в работа, когато съоръженията са изключени.

(3) Въвеждането в действие и извеждането на РЗА и Т, които се намират под контрола на висшестоящия дежурен персонал, се извършват само с негово разрешение.

(4) Силовите електросъоръжения, въздушните и кабелните линии могат да се намират под напрежение само ако е въведена релейна защита, действаща при всички видове повреди.

Чл. 356

При наличие на бързодействащи основни защити, в това число на защити на шините, всички операции за включване на електропроводните линии, шините и съоръженията след ремонт и след продължителен престой без напрежение, както и операциите за превключване на разединители, се извършват след въвеждане в действие на тези защити.

Чл. 357

Разрешението за въвеждане на дадено устройство в работа се оформя със записване в дневник за РЗА и Т, като се подписва от представители на предприятието/организацията и на пусковата лаборатория, ако тя е извършила настройката на устройството.

Чл. 358

В предприятията/организациите, които експлоатират РЗА и Т, се комплектува следната техническа документация:

1. паспорти (протоколи) за всички устройства на РЗА и Т;

2. инструкции за експлоатацията за всеки тип устройство;

3. данни за чувствителността и селективността на релейните защити, представени във вид на карти, таблици, диаграми, настройки и характеристики за действителния режим на работа на електрическите мрежи.

Чл. 359

(1) Настройващите се релета и помощни уредби на РЗА и Т се пломбират, с изключение на тези, които се настройват от оперативния персонал в зависимост от режима на работа и от схемите на първичните свързвания.

(2) Релетата, апаратите и помощните устройства на РЗА и Т, с изключение на тези, които се настройват от оперативния персонал, се отварят само от персонала, обслужващ РЗА и Т, или от оперативния персонал - ако има нареждане, което се записва в оперативния дневник.

Чл. 360

Таблата и пултовете за управление, таблата на РЗА и Т и сигнализацията имат на лицевата и на задната си страна надписи, които посочват тяхното предназначение в съответствие с единните диспечерски наименования, а монтираните върху тях апарати - надписи или маркировка съгласно схемите на свързване.

Чл. 361

(1) Свързващите проводници имат маркировка до клемореда и до клемите на апаратите и уредите съгласно монтажните схеми.

(2) Контролните кабели имат маркировка в краищата си, в местата на разклоненията и пресичанията на групи кабели, при преминаване през стени, тавани и т.н. и по трасето - на всеки 50ё70 m.

(3) Краищата на свободните жила на контролните кабели се изолират.

Чл. 362

(1) Не се разрешава съпротивлението на изолацията на всички проводници спрямо земя и помежду им във веригите на РЗА и Т и във всички други вторични вериги с работно напрежение, по-високо от 60 V, да е по-малко от 1 MW, измерено с мегаомметър 1000 V.

(2) Съпротивлението на изолацията на вторичните вериги за напрежение 60 V и по-ниско, които се захранват от отделен източник, се поддържа не по-ниско от 0,5 МW, измерено с мегаомметър 500 V .

(3) Изолацията на вторични вериги, съдържащи полупроводникови (микропроцесорни) устройства, се проверява съгласно инструкциите на производителя, като се вземат мерки за предотвратяване на повреждането им.

Чл. 363

(1) При първото включване и при първата планова проверка на изолацията спрямо земя всеки клон на електрически свързаните вериги на РЗА и Т и на всички вторични вериги, с изключение на тези за напрежение 60 V и по-ниско, се изпитват с променливо напрежение 1000 V в продължение на една минута.

(2) Изолацията на веригите на газовите защити се изпитва с напрежение 1000 V и между жилата на контролните кабели при изключено газово реле.

(3) В процеса на експлоатация изпитването с променливо напрежение 1000 V или с мегаомметър за напрежение 2500 V се извършва един път на три години. Веригите и елементите за напрежение 60 V и по-ниско не се изпитват с променливо напрежение 500 V.

Чл. 364

Всички правилни и неправилни задействания, както и отказите на устройствата на РЗА и Т, а също неправилната работа и отказите на устройствата за автоматично регулиране и телемеханика се отчитат и анализират от обслужващия персонал.

Чл. 365

(1) При пълна проверка на устройствата на РЗА и Т освен задължителните за конкретния вид уредби се извършват:

1. изпитване на изолацията;

2. оглед на състоянието на апаратурата и вторичните вериги;

3. притягане на всички клеми в токови, напреженови и управляващи вериги;

4. проверка на настройките и на другите основни параметри на защитите;

5. изпробване на устройствата в действие.

(2) При частична проверка се извършват:

1. измерване на съпротивлението на изолацията;

2. оглед на състоянието на апаратите и на вторичните вериги;

3. изпробване на действието на устройствата.

(3) Проверките на РЗА и Т без изключване от работа на основните съоръжения се извършват по косвени методи.

Чл. 366

(1) Релейните защити, автоматиката и телемеханиката и вторичните вериги се проверяват периодично съгласно местните инструкции.

(2) Пълни планови проверки се извършват най-малко един път на три години едновременно с ремонта на съответните първични вериги и силови съоръжения. Периодичността на частичните проверки се определя от енергетика в зависимост от местните условия в периода между пълните проверки.

(3) При неправилно действие или отказ на уредбите за РЗА и Т се извършват допълнителни, следаварийни проверки по специална програма.

(4) Проверка на намиращи се в работа релейни защити може да се извърши само ако тези защити са дублирани - резервирани с други защити.

Чл. 367

(1) Работите по устройствата на РЗА и Т се извършват при точно спазване на правилата по техника на безопасност, след като персоналът е преминал специално обучение и има право на самостоятелна работа в съответните уредби.

(2) Работите по действащи табла и във веригите на РЗА и Т се извършват с вземане на предпазни мерки за грешни изключвания на съоръженията и само с изолирани инструменти.

(3) Забранява се изпълнението на работите по ал. 1 и 2 без наличието на съответните схеми.

(4) След завършване на работите се проверяват изправността и правилното свързване на вторичните вериги чрез изпробване на уредбата в действие - пряко или косвено.

Чл. 368

Забранява се извършването на работи, предизвикващи силно сътресение в близост или по таблата, на които е разположена релейна апаратура.

Чл. 369

(1) Не се допуска работа на токовите трансформатори с отворени вторични намотки. Те са винаги затворени през релета, апарати или са съединени накъсо.

(2) Вторичните вериги на токовите трансформатори и напреженовите трансформатори се заземяват само в местата, предвидени в проекта.

Чл. 370

(1) За изпитванията, извършени при планови или аварийни проверки на РЗА и Т, се съставят протоколи, като резултатите се вписват в паспортите и в дневника за РЗА и Т.

(2) Измененията в схемите се вписват в паспорт-протокол и в дневника за РЗА и Т, като се коригират принципните и монтажните схеми и инструкцията за експлоатация.

Чл. 371

Проверките и изпитванията на РЗА и Т са съгласно приложение № 12.

Чл. 372

(1) Таблата и пултовете за управление на РЗА и Т и апаратите, монтирани върху тях, периодично се почистват от прах от специално инструктиран персонал.

(2) Устройствата и апаратите в открито изпълнение се почистват от прах само от персонала, който ги обслужва, или от инструктирани лица от оперативния персонал.

Чл. 373

Периодичните проверки на изправността на РЗА и Т се извършват от обслужващия, дежурния персонал по специална инструкция, като резултатите се записват в оперативния дневник.

Чл. 374

(1) От телеуправление към местно управление се преминава само с разрешение на диспечера или на енергетика.

(2) Отделни вериги на телеуправлението се извеждат от действие, като се откачат краищата им.

Чл. 375

Не се допуска на клеморедите на пултовете, таблата и други подобни съоръжения да се намират една до друга клеми, случайното свързване на които може да предизвика включване или изключване на прекъсвачи или други апарати.

Чл. 376

(1) Повредите по контролни кабели с метална обвивка или съединяването на жилата им се извършват, като металната обвивка се възстановява с помощта на херметични муфи.

(2) Не се допуска общият брой на муфите по един кабел да е по-голям от дължината на кабела в метри, разделена на 50.

(3) Всяка муфа се регистрира, като се записва името на лицето, извършило обработката.

Чл. 377

Вторичните вериги на напреженовите трансформатори без веригите на уредбите за автоматично регулиране на възбуждането и веригите за постоянен и променлив оперативен ток селективно се защитават чрез максималнотокови защити - предпазители със стопяема жичка и автоматични предпазители.

Чл. 378

Изолацията на жилата на контролните кабели в участъците от края на разделката до клемореда има допълнително защитно покритие за предпазването й от разрушаващото действие на въздух, светлина или масла.

Чл. 379

Експлоатационните условия на апаратите на РЗА и Т и електрическите измервания са в съответствие с изискванията на стандартите и инструкциите по експлоатация - за допустима температура, влажност, вибрации и др.

Чл. 380

По всички въпроси, незасегнати в тази наредба и отнасящи се до експлоатацията на устройствата за РЗА и Т в предприятия/организации, са в сила изискванията на Наредбата за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2 ЗЕ.

Чл. 381

Изискванията по тази глава се отнасят за техническата експлоатация на стационарни и преносими средства за контрол на техническите параметри и режими на работа на енергообзавеждането и на средствата за измерване на активна и реактивна електрическата енергия.

Чл. 382

Стационарните средства за измерване се монтират в съответствие с изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗЕ и инструкциите на производителя.

Чл. 383

Насищането на енергообзавеждането със системи за контрол съответства на нормативно-техническата документация и обезпечава: контрол на техническото състояние на обзавеждането и режимите му на работа; отчитане на произведената или консумирана електроенергия; наблюдение на здавословните и безопасни условия на труд и санитарните норми и правила; контрол за охрана на околната среда.

Чл. 384

Системите за контрол на технологичните параметри и режими на работа на енергообзавеждането, отчитането на електрическата енергия и информационно-измерителните системи се изпълняват със средства за измерване, отговарящи на установените нормативни изисквания в Закона за измерванията (ДВ, бр. 46 от 2002 г.).

Чл. 385

(1) Периодичните огледи и профилактичното обслужване на средствата за контрол, измерване и отчитане, както и проверките, ремонтът и изпитванията им от потребителите съответстват на действащата нормативна уредба и действащите български и хармонизирани стандарти.

(2) При необходимост за осъществяване на дейностите по ал. 1 работодателят създава специализирано звено, осигурено с контролно и ремонтно обзавеждане и образцови средства за измерване в съответствие с нормативно-техническата документация.

(3) Когато не е възможно да се създаде такова специализирано звено, се използват услугите на външни лицензирани или оправомощени фирми.

Чл. 386

При подмяна на средства за измерване се съблюдават предвидените в проекта клас на точност.

Чл. 387

Енергетикът незабавно съобщава на преносното, съответно разпределителното предприятие за всички забелязани повреди в електромерите за търговско измерване на електрическа енергия.

Чл. 388

Всички средства за измерване подлежат на ремонт и проверка при явни повреди и когато техните грешки превишават допустимите за означения клас на точност.

Чл. 389

(1) Работите по монтирането, подмяната и разместването на измервателни трансформатори, към чиито вторични вериги са включени електромери за търговско измерване, се извършва единствено от преносното или съответното разпределително предприятие.

(2) Електромерите за търговско измерване на електрическа енергия се проверяват от Държавната агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН) чрез главна дирекция “Мерки и измервателни уреди” или от оправомощени от председателя на ДАМТН лица.

Чл. 390

Сроковете и периодичността на проверките на средствата за измерване на електрическата енергия се определят в съответствие с изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).

Чл. 391

(1) Сроковете за проверка на вградените в електрообзавеждането средства за електрическо измерване - токови трансформатори, напреженови трансформатори, шунтове, електропреобразуватели и др., съответстват на междуремонтните интервали на обзавеждането, на което са монтирани.

(2) В обема на ремонта на обзавеждането се включват демонтажът, проверката и монтажът на тези средства за измерване.

Чл. 392

За всички средства за измерване се съставят паспорти, в които се вписват резултатите от проведените проверки и ремонти.

Чл. 393

Персоналът, обслужващ технологични съоръжения с монтирани върху тях средства за измерване, носи отговорност за състоянието и опазването им.

Чл. 394

За всички нередности в работата на средствата за измерване персоналът уведомява енергетика на предприятието/организацията. Отварянето на апаратите от персонала е забранено.

Чл. 395

Средствата за измерване се подлагат на ведомствена проверка след всеки ремонт.

Чл. 396

Освен задължителните по действащата нормативна уредба означения върху ремонтираните средства за измерване се нанасят датата на ремонта, класът на точност и наименованието на организацията, която ги е ремонтирала.

Чл. 397

Всички средства за измерване на електрическа енергия системно се контролират за точността на техните показания, изправността и правилната им експлоатация в съответствие с действащата нормативна уредба.

Чл. 398

(1) За измерване на активна и реактивна енергия, предназначени за директно свързване, се използват електромери с клас на точност 2 или по-висок.

(2) Не се допуска товарите на вторичните вериги на измервателните трансформатори, към които са включени електромерите за търговско измерване на електрическа енергия, да превишават номиналните стойности, означени на табелките на трансформаторите.

(3) Не се допуска загубите на напрежение във веригите на напреженовите трансформатори да превишават 0,5 %.

(4) Когато изискването за достатъчна динамична и термична устойчивост на токовите трансформатори с клас на точност 0,5 води до увеличаване на техния коефициент на трансформация с произтичащото от това намаление на точността на измерването, допуска се да се използват токови трансформатори с клас на точност 1 при следните условия:

1. грешките им при 40 % от номиналния ток не превишават допустимите грешки на трансформаторите с клас на точност 0,5 при номинален ток;

2. токът във вторичната намотка не е по-малък от 25 % от номиналния ток на електромера.

Чл. 399

Изискванията по този раздел се отнасят за техническата експлоатация на електрическите осветителни уредби в закрити помещения на предприятия/организации, жилищни и обществени сгради, улично и рекламно осветление.

Чл. 400

Потребителите съхраняват проектна документация на електрическата осветителната уредба, схема на осветителната мрежа, приспособления за техническо обслужване и експлоатация и картотека за текущата експлоатация, ремонта и измененията на схемите.

Чл. 401

Всяка нова или реконструирана осветителна уредба се приема и въведежда в експлоатация по ред, установен в съответните нормативни актове.

Чл. 402

Всички групови изключващи устройства и предпазители на осветителната мрежа имат надписи с наименование на захранваната уредба, с тока на настройка на прекъсвача или с номиналния ток на вложката на стопяемия предпазител.

Чл. 403

Контактите за безопасно свръхниско напрежение (12 ё 50 V) се отличават от контактите за по-високи напрежения (220 или 380 V). Щепселите за безопасно свръхниско напрежение не влизат в контактите за по-високи напрежения. На всеки контакт има надпис с означение на номиналното напрежение.

Чл. 404

(1) Когато се прилага зануляване на корпуса на осветителното тяло, е задължително резбата на фасунгата да бъде присъединена към защитния проводник.

(2) Преносимите лампи за безопасно свръхниско напрежение (12 ё 24 V) се присъединяват към преносими трансформатори за безопасност с помощта на гъвкави шлангови проводници.

Чл. 405

Предприятията/организациите, които експлоатират осветителни уредби с газоразрядни лампи с обща мощност над 250 kW назначават персонал специално за обслужването им.

Чл. 406

(1) В уредби с газоразрядни лампи с пуско-регулираща апаратура (ПРА) факторът на мощността се компенсира на мястото на монтирането на лампите до стойност 0,90.

(2) Допуска се в трифазни осветителни мрежи вместо компенсиране на мястото на монтирането на лампите да се прилага групова компенсация.

Чл. 407

При осветление с газоразрядни лампи пулсациите на светлинния поток се ограничават до допустимата стойност.

Чл. 408

(1) Осветителните уредби като правило се захранват от отделен трансформатор.

(2) Допуска се захранване на осветителна уредба от трансформатора, който захранва цялата електрическа уредба, при условие че отклоненията на напрежението са в граници от - 2,5 % до +5 % от номиналното напрежение.

Чл. 409

Включването към мрежата на аварийното осветление на преносими трансформатори и други потребители, които не се отнасят към аварийното осветление, е забранено. Към мрежата за аварийно осветление не се присъединяват контакти.

Чл. 410

Изгорелите лампи се подменят групово или индивидуално в зависимост от достъпността на лампите и мощността на осветителната уредба въз основа на технико-икономическата сметка. При групова подмяна на лампите периодичността на почистване на осветителните арматури се съгласува с периодичността на подмяната на лампите.

Чл. 411

В периодите между плановото почистване на осветителната арматура и груповата подмяна на лампите се допуска експлоатация на осветителната уредба, без да се сменят изгорелите лампи, ако осветеността в контролните точки не спада с повече от 10 % под проектната.

Чл. 412

В процеса на експлоатацията осветителните уредби се подлагат на следните периодични проверки:

1. най-малко един път в годината се измерват степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност;

2. състоянието на осветителната уредба, наличие на стъкла, решетки и мрежи в осветителите, изправност на уплътненията на осветителите със специално изпълнение и т. н. се проверяват с периодичност, определена от енергетика, но не по-малко от веднъж годишно.

Чл. 413

При контролиране на осветеността се измерва и напрежението в точката на захранването и в най-отдалечената точка на осветителната инсталация.

Чл. 414

(1) Оглед и проверка на осветителната уредба се извършват при следната периодичност:

1. проверка на изправността на системата за аварийно осветление - най-малко един път на три месеца;

2. измерване на изолационното съпротивление на проводниците и кабелите - един път на три години;

3. измерване на товарите и стойността на напрежението в отделните точки на електрическата инсталация - един път годишно;

4. проверка на състоянието на съоръженията на работното и аварийното осветление и проверка на съответствието на номиналните токове на прекъсвачите и на стопяемите вложки на предпазителите с работните - един път годишно.

(2) Почистването на осветителите, подмяната на изгорелите лампи и ремонтът на инсталацията се извършват при изключено напрежение по вътрешен график.

Чл. 415

Изискванията по този раздел се отнасят за техническата експлоатация на осветителни уредби за улично и вътрешно квартално осветление на населени места.

Чл. 416

Забранява се закрепването на осветители към напречниците, поддържащи контактната мрежа на градския електрически транспорт. В районите на жп гари се разрешава монтирането на осветителни тела и от 2 до 4 прожектора на стоманорешетъчните стълбове, поддържащи контактната мрежа за променливо напрежение.

Чл. 417

При изолирано закрепване на осветителни тела към стълбовете и носещите конструкции на контактната мрежа металните части на осветителната арматура се свързват с нулевия проводник. Не се препоръчва повторно заземяване на нулевия проводник на носещите стълбове на контактната тролейбусна мрежа, за да се избегне масовото повреждане на лампите при скъсване на контактния проводник и допирането му до стълба и за осигуряване на безопасно обслужване на лампите.

Чл. 418

Яркостта или осветеността в контролните точки се измерва най-малко един път в годината. Намалението на осветеността спрямо нормираната не трябва да бъде по-голямо от 10 на сто.

Чл. 419

Нормираната яркост или осветеност се поддържа чрез периодично почистване на осветителите и прожекторите, подмяна на лампите и модернизиране на осветителните уредби чрез използване на по-ефективни източници на светлина, осветителни тела и прожектори.

Чл. 420

Уличното осветление се включва и изключва по денонощен график, изработен от експлоатиращото предприятие/организация и съгласуван с местните органи на властта и заинтересуваните организации.

Чл. 421

Осветителите се почистват със снемане на рефлекторите най-малко два пъти годишно. В участъци, подложени на силно замърсяване, почистването се извършва по специален график.

Чл. 422

(1) Ремонтът и експлоатацията на уредбите за улично осветление се извършват само от електротехнически персонал.

(2) Всички работи върху стълбовете се извършват при изключено напрежение.

Чл. 423

(1) При централизирана автоматична система на управление на уредбите за улично осветление се осигурява денонощно дежурство на оперативен и ремонтно-оперативен персонал, който има на разположение транспортни средства и телефонна връзка. Тези изисквания се отнасят и за обслужването на уредбите за рекламно осветление с газоразрядни лампи.

(2) Едновременно с почистването на осветителите се проверява изправността на закрепващите детайли и на контактите. Профилактичното почистване на осветителите се извършва през деня.

(3) Подмяната на изгорели лампи и повредени осветители може да се извършва нощем, ако работните места са достатъчно добре осветени.

Чл. 424

Работите на височина с помощта на технически подемни средства се извършват от специално обучен и подложен на изпит персонал.

Чл. 425

Изискванията по този раздел се отнасят за техническата експлоатация на рекламни осветителни уредби, изпълнени с газоразрядни тръби с тлеещ разряд със студен катод.

Чл. 426

(1) Устройството за рекламно осветление се избира съгласно изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

(2) Всички работи по газоразрядните осветителни уредби се извършват само при изключено напрежение в съответствие с местни инструкции.

Чл. 427

Всяка рекламна газоразрядна уредба се осигурява с проектна и техническа документация, утвърдена скица на уредбата, шаблони на нестандартни детайли (тръби), електрическа схема, акт за приемане на уредбата в експлоатация, договор за техническо обслужване, отчетен картон за профилактичните изпитвания, ремонти и огледи, график за включване и изключване.

Чл. 428

(1) Проектните и техническите документации на газоразрядните осветителни уредби се съхраняват от собственика или от специализираното предприятие/организация, което извършва техническата експлоатация на тези уредби.

(2) Техническите документи на газоразрядните уредби, актът за приемане, договорът за техническо обслужване, отчетният картон за профилактични изпитвания и ремонти, графикът за включване и изключване на уредбите се съхраняват от собственика на уредбата.

Чл. 429

(1) Работодателят или енергетикът на предприятието/организацията, притежаващо рекламна газоразрядна уредба, определя лице от персонала, което отговаря за своевременното включване и изключване на уредбата и за ежедневния й външен оглед.

(2) Предприятията/организациите, които нямат собствен квалифициран персонал за техническо обслужване на газоразрядни уредби, могат да предадат функциите по обслужването на уредбите на специализирана организация по договор.

Чл. 430

Лицето, което отговаря за газоразрядната уредба, незабавно информира техническия персонал, експлоатиращ уредбата, или организацията, провеждаща експлоатацията, за всички неизправности в работата на уредбата и за забелязаните повреди - мигане или изгасване на тръби, частични разряди на елементите, радиосмущения и др.

Чл. 431

При плановите профилактични ремонти на рекламните газоразрядни уредби се извършват:

1. затягане на закрепването, заменяне на негодните тръбодържатели, свръзки и накрайници, почистване на тръбите и външен оглед на защитните свързвания - зануляването или заземяването;

2. преглед на устройствата за автоматика и програмно управление;

3. измерване на изолационното съпротивление на електрическата инсталация и отстраняване на откритите дефекти;

4. измерване на заземителните съпротивления и отстраняване на откритите дефекти.

Чл. 432

При установяване на видими повреди газоразрядните реклами се изключват.

Чл. 433

Работещите по монтажа и ремонта на газоразрядни уредби, разположени по покриви, стени и на височини, се подлагат на предварително и периодично (един път годишно) освидетелстване от медицинска комисия за работа на височина.

Чл. 434

(1) Ремонтните работи по газоразрядните уредби се извършват само през деня.

(2) В комплекта уреди и приспособления, използвани от монтажните и ремонтните бригади, задължително има:

1. индикатор за високо напрежение;

2. високочестотен индикатор с батерийно захранване за проверка на изправността на тръбите;

3. комплект проводници с изолация за високо напрежение и със запоени пружинни клеми;

4. монтажни инструменти с изолирани дръжки;

5. предпазен пояс и въже.

Чл. 435

Специализираните предприятия/организации за монтаж и експлоатация на газоразрядни рекламни уредби работят по местни инструкции за ремонт, експлоатация и контрол на газоразрядните уредби.

Чл. 436

(1) При техническата експлоатация на гориво-транспортното стопанство се осигуряват:

1. непрекъсната работа на железопътния, автомобилния и водния транспорт, наличен в района на потребителя, и механизирано разтоварване на превозните средства в предвидените срокове;

2. приемане на горивото от доставчика и провеждане на контрол върху него;

3. вземане на проби от постъпващото гориво съгласно действащите стандарти и правила;

4. подготовка и подаване на гориво към котлите;

5. съхраняване на запас от гориво при минимални загуби;

6. предотвратяване на замърсяването на околната среда с прах и нефтопродукти;

7. спазване на нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност.

(2) Споровете между страните относно качеството и количеството на доставяното гориво се уреждат съгласно сключения между страните договор.

Чл. 437

(1) Разтоварването на горивото, складирането и уплътняването на фигурите се извършват механизирано.

(2) Механизмите и оборудването на складовете за гориво, включително и резервните, се поддържат в състояние, обезпечаващо номиналната им производителност.

Чл. 438

За предотвратяване на самозапалването на въглищата не се разрешава:

1. смесването на въглища от различни марки;

2. формирането на фигурите по време на дъжд, при високи температури на въздуха или при повишаване на температурата вътре в купа.

Чл. 439

Горивото се складира в правилно оформени фигури - стифове. Фигурите са с изравнена повърхност и откоси с наклон към края на стифа за безпрепятствено оттичане на дъждовните води.

Чл. 440

(1) При складиране на самозапалващи се въглища във фигури отделните слоеве се уплътняват чрез механизирано трамбоване. Откосите на фигурите се уплътняват с повишено внимание.

(2) Състоянието на фигурите и температурата на складираните самозапалващи се въглища системно се контролира, като се вземат мерки за ликвидиране на откритите огнища.

(3) При повишаване на температурата над 60 °С горивото се подава за изгаряне.

Чл. 441

Когато горивото се подава от склада само чрез булдозери и скрепери, резервът от скрепери и булдозери е най-малко 30 % от предвидения в проекта брой на тези машини.

Чл. 442

(1) Мостовите претоварвачи са с ограничители на относителното придвижване на опорните крака - един спрямо друг.

(2) Забранява се работата на крановете и мостовите претоварвачи при неизправни спирачки, противоплъзгащи устройства, крайни изключватели и при деформирани ограничители.

Чл. 443

В котелното горивото се подава механизирано.

Чл. 444

(1) Механизмите за подаване на твърдо гориво за изгаряне работят с определена по график последователност.

(2) Дублиращите механизми работят поредно така, че престоят им в резерв, с изключение на случаите на ремонт, не надвишава една седмица.

Чл. 445

(1) Механизмите за подаване на горивото са автоматизирани или се управляват дистанционно от централното табло.

(2) В процеса на експлоатация се осигурява сигурна работа на сигнализациите, блокировките и защитите, осъществяващи спиране на транспортьорите при буксуване и падане на лентите и при препълване на улеите.

(3) Забранява се работата на съоръженията и устройствата за подаване на гориво при липса или при неизправни ограждащи и спиращи устройства на механизмите.

Чл. 446

В галериите и естакадите на лентовите транспортьори, във възлите за пресипване на горивото по главния му път и по пътя за подаване на гориво в склада, в дробилния корпус и в подземните части на разтоварващите устройства се поддържа температура на въздуха не по-ниска от + 15 °С.

Чл. 447

(1) За транспортьорите на гориво в подземни галерии и естакади се използва студоустойчива лента, а при монтирането на обикновена лента се осигурява нейното подгряване.

(2) При раздробяване на въглища размерът на парчетата не надвишава 25 mm, а остатъкът на сито 10 ґ 10 mm е не повече от 5 %.

(3) В случаите на запушване на дробилното съоръжение при работа с въглища с повишена влажност се допуска увеличаване на остатъка до 14 % при сито 10 ґ 10 mm.

Чл. 448

За осигуряване на качествено раздробяване хлабините между валовете на валцовите дробилки, между чуковете и отбиващата плоча и между скарата и прътите на чуковите дробилки периодично се контролират и поддържат в нормираните граници.

Чл. 449

(1) Металните и дървените парчета, трески и корени се отстраняват механизирано преди подаване на горивото в дробилките и мелниците.

(2) Механизирано се отстраняват и уловените чужди предмети от помещенията за подаване на гориво.

Чл. 450

В трошачните уредби постъпва постоянен по широчина поток от гориво, като се вземат мерки - загряване, вибриране и др., които изключват възможността от запушване на ситата и трошачките с влажно гориво.

Чл. 451

За осигуряване на задръстването на бункерите с гориво се осигурява нагряване на стените, пневмообръщатели, вибратори и др.

Чл. 452

Влажните въглища в бункерите периодично след не повече от 7 до 10 денонощия се изразходват до минималното ниво.

Чл. 453

При преминаване към продължително изгаряне на друго гориво - газ или мазут, бункерите с въглища се изпразват напълно.

Чл. 454

Пробите от постъпващото за изгаряне гориво се вземат и обработват с помощта на механизирани пробовземачи и уреди за отделяне на пробата.

Чл. 455

При преминаването към използване на друга марка гориво и винаги след ремонт на пробовземащата уредба се извършват изпитвания.

Чл. 456

(1) По конструкциите на сградите, вътре в помещенията и по съоръженията за подаване на гориво не се допуска натрупване на прах. Механизмите за подготовка на гориво - трошачки, сита и др., се уплътняват добре, а местата за прехвърляне на горивото се осигуряват с устройства за осигуряване на чистотата на въздуха в помещенията за подаване на гориво в съответствие със санитарните норми. В помещенията за подаване на гориво периодично се контролира запрашеността на въздуха.

(2) За ефикасно очистване от прах на отделяния въздух се осигуряват аспирационни устройства.

(3) Помещенията се почистват механизирано чрез прахозасмукване или чрез измиване с вода по утвърден график.

(4) В помещенията за горивоподаване се организира системен контрол за съсредоточаване на газ във въздуха.

Чл. 457

Основен ремонт на механизмите в складовете за гориво и на подавачите на гориво се извършва по необходимост, но най-малко един път на три години, а текущ ремонт - по утвърден график.

Чл. 458

Оборудването за разтоварване, помпите и тръбопроводите се заземяват за отвеждане на статичното електричество и за защита при попадения на мълнии.

Чл. 459

Мазутът се разтоварва най-малко от двама човека.

Чл. 460

Улеите за гравитачно разтоварване на мазут се поддържат чисти и изправни. След завършване разтоварването на цистерната изливните улеи се почистват и покриват с капаци.

Чл. 461

Хидравличните затвори, преградните стени и филтрите пред приемните резервоари периодично се почистват.

Чл. 462

В паропроводите за загряване на мазута в приемателния пункт се поддържа абсолютно налягане на парата от 0,8 до 1,2 МРа и температура от 200 до 250 °С.

Чл. 463

За осигуряване на нормална работа на преливните помпи мазутът в приемните резервоари се подгрява до температура от 60 до 70 °С.

Чл. 464

Не се допуска температурата на мазута в резервоарите да надвишава 90 °С.

Чл. 465

(1) Резервоарите се очистват от утайки при необходимост.

(2) Вътрешен оглед на резервоарите с отстраняване на всички забелязани недостатъци се извършва най-малко един път на три години.

(3) Отпадъците от почистването на резервоарите, приемните улеи, филтрите, мазутоподгревателите и др. се изгарят в специално определени места или в огнищата на котлите.

(4) Забранява се складирането на отпадъци от почистването на територията на мазутното стопанство.

Чл. 466

(1) Дъждовните и снежните води от територията на мазутното стопанство се очистват.

(2) Водите по ал. 1 се отвеждат в канализацията или към съоръженията за пепелоизвозване само след тяхното очистване.

Чл. 467

Съдържанието на нефтопродукти във води, изхвърляни във водоеми за общо ползване, се контролира периодично при спазване на изискванията на нормативните актове.

Чл. 468

Разходите на мазут се отчитат по нивото му в резервоарите или с разходомери.

Чл. 469

Всички резервоари за мазут се осигуряват с таблици за отчитане на наличното съдържание на мазут.

Чл. 470

За нормалната работа на горелките се осигурява непрекъснато подаване в котелното на загрят и филтриран мазут в количество и с налягане.

Чл. 471

Не се допуска вискозитетът по Енглер на подавания мазут да превишава:

1. три градуса - за горелки с механично разпръскване на горивото и употребяващи мазут като основно гориво;

2. четири градуса - за горелки с механично разпръскване на горивото и употребяващи мазут като разпалващо гориво;

3. шест градуса - при използване на парни горелки.

Чл. 472

Налягането в напорните мазутопроводи за захранване на механични горелки се поддържа постоянно. Отклоненията от проектното налягане не надвишават ± 0,1 МРа.

Чл. 473

(1) Фините филтри за мазут се почистват, когато съпротивлението им при нормално натоварване се повиши с 50 % в сравнение с началното съпротивление при чист филтър.

(2) Мазутоподгревателите се почистват при нужда най-малко един път годишно.

Чл. 474

Резервните мазутни помпи, мазутоподгреватели и филтри се поддържат в състояние на готовност за незабавно включване в работа.

Чл. 475

Магистралните и рециркулационните мазутопроводи на котелните цехове работят непрекъснато. При ремонт мазутопроводът сигурно се изключва от действащите мазутопроводи, основно дрениран и пропарен.

Чл. 476

Основен ремонт на мазутните помпи се извършва по необходимост, но най-малко един път на две години, а текущ ремонт - по утвърден график.

Чл. 477

По график най-малко един път в седмицата се извършва проверка на действието на устройствата за контрол и сигнализация на температурата и налягането на мазута и на показанията на изведения на пулта за дистанционно управление нивомер, показващ нивото на мазута в резервоарите.

Чл. 478

Мазутните стопанства за разпалване може да се експлоатират без постоянен дежурен персонал.

Чл. 479

Устройството и експлоатацията на газовите стопанства на потребителите, на газорегулиращите пунктове, газопроводите и пещните устройства отговарят на изискванията на тази наредба и на Наредбата за устройство и безопасна експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ (обн., ДВ, бр. 97 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 115 от 2002 г.).

Чл. 480

(1) Не се допускат колебания на налягането на газа в газопровода към котелния цех, по-големи от определените в проекта.

(2) По график най-малко един път в месеца се проверява действието на устройствата за контрол и сигнализация на максималното и минималното налягане на газа в газопровода след автоматичните регулатори на налягането.

Чл. 481

При пълнене с газ газопроводите се продухват цялостно. Продухването се счита за завършено, когато обемното съдържание на кислород в газа, установено чрез вземане на проби, не надвишава 1 %.

Чл. 482

Когато се изпразват от газ, газопроводите се продухват с въздух или инертен газ до цялостното изтласкване на газа. Продухването се счита за завършено, когато обемното съдържание на газ във въздуха не надвишава 1 %.

Чл. 483

Газопроводите периодично по график се дренират чрез специални щуцери, разположени в ниските точки на газопровода. Не се допуска изхвърлянето на отделените от газопроводите течности в канализацията.

Чл. 484

(1) По одобрен график се извършват обходи на трасетата на подземните газопроводи, намиращи се на територията на потребителя.

(2) При обходите се проверява съдържанието на газа в шахтите на газопроводите и в разположените на разстояние до 15 m от двете му страни други шахти - телефонни, топлофикационни, канализационни и др., колектори, мазета на сгради и други помещения, в които е възможно съсредоточаване на газ.

Чл. 485

(1) При откриване на газ в някои от съоръженията по чл. 484, ал. 2 допълнително се оглеждат шахтите, мазетата и другите подземни съоръжения в радиус 50 m от газопровода.

(2) Едновременно с проветряването на съоръженията и мазетата се вземат неотложни мерки за откриване и отстраняване на изтичането на газ.

(3) Монтираната в шахтите на газопроводите арматура - шибри, кранове, компенсатори и др., периодично се подлагат на оглед и ремонт по утвърден график от работодателя.

(4) Оглед на газопроводите в котелните цехове се извършва един път на смяна.

Чл. 486

Проверка на плътността на съединенията и арматурите на газопроводите в котелните цехове по външни признаци за изтичане на газ - звук, миризма, опипване и намазване на съмнителните места със сапунен разтвор, се извършва един път в денонощие. Проверка със сапунен разтвор на газопроводите на котела се извършва и след ремонт на котела.

Чл. 487

Забранява се откриването на изтичане на газ чрез огън.

Чл. 488

Всички открити неизправности по действащите газопроводи незабавно се отстраняват.

Чл. 489

Употребата на промишлен газ - доменен, газогенераторен, коксов, отпадъчен и др., се извършва съобразно специални инструкции.

Чл. 490

(1) Изгарящите твърдо гориво котелни инсталации се съоръжават с прахоуловители.

(2) Забранява се експлоатацията на котли без работещи прахоуловители.

Чл. 491

Съдържанието на прах в изхвърляните в атмосферата димни газове не превишава установените норми в действащите стандарти.

Чл. 492

При експлоатацията на котелните инсталации се определят и строго се спазват:

1. режимът на стръскване на електродите и оптималните стойности на електрическите параметри на електрофилтрите;

2. оптималната температура на изходящите димни газове, разходът и налягането на оросяващата и обмиващата вода и режимът на периодичните промивки на входните тръбни отклонители на мокрите прахоуловители.

Чл. 493

(1) Устройството и експлоатацията на газоходите и прахоуловителите осигуряват равномерно разпределяне на газовете между отделните секции на прахоуловителите и вътре във всяка секция.

(2) Обходни или байпасни газоходи при прахоуловителите се допускат само при котелни инсталации, които работят периодично с газ или мазут. Изключващите устройства на обходните газоходи са плътни.

Чл. 494

При разпалване на котела с мазут, на котли, оборудвани с електрофилтри, напрежението на електродите се снема, а механизмите за стръскване се включват.

Чл. 495

След спиране електрофилтрите се преглеждат и се почистват от отлагания.

Чл. 496

По време на експлоатация електрофилтрите работят непрекъснато с електрическо захранване на всички полета и при спазване на установения режим.

Чл. 497

За предотвратяване на просмукването на въздух в прахоуловителите се използват прахоомиващите апарати с хидравлични затвори.

Чл. 498

Експлоатирането на мокри прахоуловители без подаване към тях на оросителна вода не се допуска. Водата за оросяване на мокрите прахоуловители се очиства от механични примеси.

Чл. 499

Вътрешните повърхности на газоходите, граничещи с мокрите прахоуловители, имат антикорозионна защита.

Чл. 500

(1) Сухите прахоуловители периодично се почистват от отложения по тях прах със сгъстен въздух или с вода.

(2) Сумарният коефициент на полезно действие (КПД) на прахоулавящата система отговаря на нормативните актове за опазване на околната среда.

Чл. 501

За своевременното извозване на шлака и праха при минимален специфичен разход на вода и електрическа енергия се използва механизирана система за шлако- и прахоизвозване.

Чл. 502

Каналите за хидравлично извозване на шлака и пепелта се поддържат покрити на нивото на пода на помещението и периодично се възстановява облицовката им.

Чл. 503

Затворите на шлаковите бункери за наблюдение на шлаковите шахти и изпускателните ръкави се поддържат плътни.

Чл. 504

При експлоатация на прахошлакопроводи за хидравлично прахоизвозване се осигуряват възможности за завъртане на тръбите според износването им, за изпускане на пулпа от ниско разположените точки на изключените шлакопроводи и за промиването им с чиста вода преди изключването или преди включването им в действие.

Чл. 505

(1) Отлаганията по прахошлакопроводите и тръбопроводите се почистват механизирано посредством избистрена вода.

(2) Периодично се проверяват взривните клапани на бункерите и на циклоните-утаители за пневматично прахоизвозване.

Чл. 506

Експлоатацията на прахошлаковите утайници - табани, се извършва съгласно работния проект. При всеки потребител се разработва и изпълнява план за консервиране на утайниците - табаните за прах.

Чл. 507

(1) На границите на табаните за прах и шлака, на басейните и каналите за избистрена вода, както и на пътищата в зоните на системите за прахоизвозване се поставят предупредителни и забраняващи знаци.

(2) Местата, където се изхвърлят пулп, сух прах и шлака и където са разположени обслужващи съоръжения - шахтни водоизливания, водоизпускания, водоприемници и др., да са осветени.

Чл. 508

Състоянието на насипите на прахошлаковите табани, на всички хидравлични съоръжения на външното прахоизвозване, както и нивото на водата в езерото на праховия табан се контролират периодично.

Чл. 509

(1) Запълването на праховите табани се контролира ежегодно, като се нивелират повърхностите на прахошлаковите отлагания, които са разположени над нивото на водата, и се измерва дълбочината на утайващото езеро.

(2) Избистрената вода от праховите табани се отвежда във водоеми за общо ползване след съгласуване с органите на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 510

Изискванията по тази глава се отнасят за техническата експлоатация на котелни уредби с налягане до 4,0 МРa и температура до 200 °С.

Чл. 511

При експлоатацията на котелни уредби се спазват изискванията на тази наредба и действащата нормативна уредба.

Чл. 512

Общият ред, последователността и условията за изпълнение на основните технологически операции, осигуряването на безаварийна и екологически безопасна експлоатация на котелните уредби се определят с инструкциите по експлоатация, противоаварийните инструкции и планове за евакуация и действие при пожар, инструкциите на производителя и тези правила.

Чл. 513

При техническата експлоатация на котлоагрегатите се осигуряват:

1. сигурността и безопасността в работата на всички основни и спомагателни съоръжения;

2. номиналните паропроизводителност и параметри на парата и водата;

3. икономичният и безшлаковият режим на работа, определени на базата на режимни изпитания, разработените на тази база режимни карти и инструкции на производителя.

Чл. 514

Преди пускане в действие на котел след ремонт или след продължителен престой, преди да се затворят люковете и местата за влизане:

1. се проверява вътрешността на котела за наличие на хора, предмети, инструменти;

2. се демонтират заглушките по тръбопроводите към котела и балансите;

3. се проверява изправността на всички спомагателни съоръжения.

Чл. 515

(1) След затваряне на люковете и местата за влизане:

1. се закриват всички наряди за работа;

2. се проверяват контролно-измервателната апаратура, средствата за дистанционно управление и механизмите към тях, защитите и блокировките и средствата за оперативна връзка;

3. котелът се запълва съгласно инструкциите с деаерирана вода.

(2) Котелът се пуска в действие под ръководството на началника на смяната или на старши машиниста на котелния цех, а след ремонт - под ръководството на енергетика.

Чл. 516

(1) Не се допуска при пълнене с вода на неизстинал котел с естествена циркулация температурата на питателната вода пред барабана да се различава с повече от 40 °С от температурата на стените му.

(2) При по-голяма разлика в температурите пълненето на котела с вода се забранява.

Чл. 517

(1) Преди разпалване и след спиране на котли, изгарящи газ и мазут, пещта и всички газоходи, включително рециркулационните, се вентилират с димните и въздушните вентилатори съобразно предвидената в проекта продължителност.

(2) При пламъчнотръбните котли вентилацията се осъществява с въздушни вентилатори. При изгаряне на твърди горива газоходите се вентилират с продължителност не по-малка от 5 min посредством димните вентилатори. При кратковременно - до 30-минутно спиране на котлоагрегата, се допуска вентилиране на пещта непосредствено преди пускане.

(3) При липса на автоматично управление на горелката към котела или ако то е повредено, операциите по ал. 2 се извършват от оперативния персонал ръчно.

Чл. 518

Преди разпалването на котли с газово гориво отклонението от газопровода, служещо за включване на котела, се продухва с газ чрез газова свещ.

Чл. 519

При разпалване на парните котли се контролира нивото на водата. Проверката на водопоказващите прибори с продувка и сравняване на показанията на снижените показатели на нивото на водата с водопоказателите с пряко действие се осъществява от всяка смяна със записване в оперативния дневник.

Чл. 520

(1) Не се допуска разходът на вода през водогрейните котли по време на експлоатация да е по-малък от 1/3 и по-голям от 3 пъти от номиналния разход на вода през котела.

(2) Спазването на изискването по ал. 1 се осигурява чрез регулиращата арматура на рециркулационната линия на водогрейния котел.

Чл. 521

Котелът се разпалва в зависимост от топлинното му състояние по графика за пускане в действие. Графикът за пускане в действие се съставя въз основа на резултатите от изпитването на пусковите режими и с отчитане на конструктивните особености на съоръженията.

Чл. 522

При разпалване нагревните повърхности в пещта се нагряват равномерно.

Чл. 523

(1) Ако преди пускането в действие на котела са били разглобявани фланцови съединения и отвори, при достигане на налягане от 0,3 до 0,5 МРа болтовите съединения се притягат.

(2) Забранява се притягане на болтовите съединения при по-високи налягания.

Чл. 524

Котелът се включва към общия паропровод след основно дрениране и подгряване на свързващия паропровод. При включване на котела налягането в него е близко до налягането в общия паропровод.

Чл. 525

В котелните цехове се съхраняват резервни разпалващи и основни горелки, в т.ч. и резервни разпръсквателни дюзи към механичните горелки за течно гориво с обозначена върху тях номинална производителност за изпитателното им налягане.

Чл. 526

(1) Температурата на постъпващия във въздухоподгревателя въздух е:

1. за влажни несернисти горива - с 10 °С по-висока от точката на втечняване на съдържащите се в димните газове водни пари;

2. за сухи несернисти горива - не по-ниска от 30 °С.

(2) При работа на котлите със сернисти горива (с редуцирано съдържание на сяра 0,2 % и повече) температурата на въздуха на входа на основния въздухоподгревател се избира така, че да се осигурява защита на нагревните повърхности от корозия и наслояване на пепел. При избора на тази температура се вземат под внимание корозионните характеристики на димните газове.

Чл. 527

Не се допуска при изгаряне на “сернист мазут” с малък излишък на въздух в пещта температурата на въздуха пред тръбните въздухоподгреватели да е по-ниска от 70 °С, а пред регенеративните въздухоподгреватели - от 60 °С.

Чл. 528

(1) Котли, изгарящи мазут като основно или резервно гориво, имат постоянно готови за действие уредба за отстраняване на отлаганията върху конвективните нагревни повърхности и устройства за измиване на регенеративните въздухопроводи, за събиране, неутрализиране и отвеждане на обмивните води. Забранява се пускането в действие на мазутни котли при неизправна очистваща уредба.

(2) Изискванията по ал. 1 не се отнасят за пламъчнотръбните котли, работещи с високосернист мазут.

Чл. 529

(1) Забранява се употребата на мазутни горелки без осигурено подаване на въздух към тях.

(2) Забраната по ал. 1 не се отнася за пламъчнотръбните котли, работещи с високосернист мазут.

Чл. 530

При продухването на механични горелки и мазутопроводи с пара не се допуска подаването на мазут в паропровода.

Чл. 531

Контролира се при температура на обкръжаващия въздух +25 °С температурата на повърхността на зидарията да не превишава 55 °С.

Чл. 532

Пещта и целият газов тракт на котлоагрегата се уплътняват.

Чл. 533

Просмукването на въздух в газовия тракт от изхода на паропрегревателя, в точка с температура не по-висока от 600 °С, до изхода на димосмукателя при всички натоварвания на котела, без отчитане на просмукването в прахоуловителя, да не превишава:

1. при тръбен въздухоподгревател - 10 %;

2. при регенеративен въздухоподгревател - 20 %.

Чл. 534

(1) Просмукването на въздух в електрофилтрите да не надвишава 10 %, а в циклонните или мокрите прахоуловители - 5 % от проектния дебит на въздуха.

(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за котли, работещи с надналягане по газовия тракт, каквито са пламъчнотръбните котли и др.

Чл. 535

(1) Експлоатационни изпитвания на котлите се провеждат при въвеждането им в експлоатация след извършени конструктивни изменения, при преминаване към изгаряне на друг вид или марка гориво и за изясняване на причините за отклонения от нормалните параметри.

(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за котли, работещи с надналягане по газовия тракт, каквито са пламъчнотръбните котли и др.

Чл. 536

Котлите имат необходимите приспособления за провеждане на експлоатационни изпитвания.

Чл. 537

(1) При изваждане на котела в резерв се вземат мерки за консервиране на пароводния тракт - запълването му с деаерирана вода или с азот под налягане.

(2) При продължителност на спирането, надхвърлящо три денонощия, и запълване с вода се добавят консервиращи реагенти.

Чл. 538

Забранява се ускореното охлаждане на спрян котел чрез доливане и източване на вода.

Чл. 539

Източването на водата от спрян котел се разрешава, след като налягането в котела се изравни с атмосферното, а при наличие на валцови съединения - при температура на водата не по-висока от 80 °С.

Чл. 540

При спиране на котела и след вентилирането му всички шибри на газовъздушния тракт, отвори, люкове и направляващи апарати на засмукващите и нагнетяващите устройства се затварят плътно.

Чл. 541

При продължителен престой на напълнения с вода котел през зимния период внимателно се контролира плътността на газовъздушния тракт, на нагревните повърхности и на техните продухващи и дренажни устройства, както и на импулсните линии на пароводния тракт, вземат се мерки за подгряване на водата в котела и за поддържане на положителна температура вътре в пещта.

Чл. 542

(1) При монтирани на открито котлоагрегати се поддържа положителна температура в пещта, газоходите на неработещите котли, укритията на барабаните, фронта на горелките и в долната част на котлоагрегатите.

(2) При нужда за подгряване на водата в котела се използва пара от страничен източник.

(3) Отоплителните системи на датчиците на уредите за топлотехнически контрол, на автоматичните регулатори и на защитите, на импулсните лампи и употреба на “спътници” и др. се поддържат в изправност.

Чл. 543

При спиране за ремонт на котел с естествена циркулация пускането на вентилатор за охлаждане се разрешава най-малко след 10 h, като разликата между температурите на метала в горната и долната част на барабана не превишава 40 °С.

Чл. 544

Дежурният персонал контролира спрените котли до пълното спадане на налягането и прекъсване на захранването на електродвигателите.

Чл. 545

Котелът се спира незабавно при случаите, посочени във вътрешната инструкция за експлоатация и нормативните актове за технически надзор на съоръжения с повишена опасност.

Чл. 546

Котелът се спира в срокове, посочени във вътрешната инструкция за експлоатация.

Чл. 547

Основен ремонт на котлите се прави в зависимост от техническото им състояние.

Чл. 548

Малки дефекти, открити при експлоатацията на котелния агрегат - пропуски на прах, пара, просмукване, вибриране на механизми, шлакуване на пещта и др., се отстраняват през време на работа на агрегата, ако това е допустимо от правилата за безопасност.

Чл. 549

За осигуряване на оптимално протичане на технологичните процеси и контролиране на енергийните разходи основните и спомагателните топломеханични машини и съоръжения на потребителите имат устройства за топлотехнически контрол, автоматично управление и технологична защита.

Чл. 550

Контролните уреди, автоматичните регулатори, апаратурите за технологична защита и сигнализация, информационните и управляващите системи, логичните устройства и устройствата за дистанционно управление на спиращите регулиращи органи с всички отнасящи се към тях съединителни тръбни или кабелни връзки се поддържат в изправно състояние и се намират в действие при работа на агрегатите.

Чл. 551

Действителната точност на уредите за топлотехнически контрол съответства на означения на скалата им клас на точност.

Чл. 552

Автоматичните регулатори на топлинните процеси осигуряват икономична работа на агрегатите, а устройствата за технологична защита - безотказно действие при нарушение на нормалния режим на работа на съоръженията.

Чл. 553

Устройство за технологична защита може да се извежда от работа само въз основа на разпореждане от енергетика. Изключения, предвидени във вътрешна инструкция, се допускат при пускане на съоръженията.

Чл. 554

Монтираните на табла пултове и до съоръженията устройства за технологична защита имат външни отличителни знаци за тяхното предназначение и принадлежност.

Чл. 555

Таблата, преходните кутии и сглобяемите кабелни кутии сe номерират. Всички клеми и свързаните към тях проводници, импулсните линии на контролно-измервателните средства и на автоматичните регулатори се маркират, а датчиците и вторичните уреди - с надписи за тяхното предназначение.

Чл. 556

Настройките на технологичните защити се определят от производителя на основните съоръжения и се уточняват по време на пусковите изпитвания на агрегата.

Чл. 557

Устройствата на настройващите се защити се пломбират. Само работниците от цеха за топлинна автоматика и измервания могат да свалят пломбите, като записват това в оперативния дневник.

Чл. 558

(1) Технологичните защити се снабдяват със сигнални релета или с други сигнализиращи устройства, посочващи причината за възникване на авариен режим на работа на съоръженията.

(2) Всички случаи на задействане или извеждане от действие на защитите се записват в оперативния дневник и впоследствие се анализират.

Чл. 559

Технологичните защити се проверяват с периодичност, определена в местни експлоатационни инструкции.

Чл. 560

Преди всяко пускане на агрегатите се изпробват технологичните защити и устройствата за автоматично включване на резерва (АВР).

Чл. 561

Защитите за проверка се изключват по предварително подготвен наряд. Забранява се извършването на ремонти и настройки по намиращите се в действие защити и по вторичните им вериги.

Чл. 562

След основен ремонт на котлоагрегата се изпитват регулаторите на захранването на котела чрез изменяне на парния товар.

Чл. 563

Устройствата за топлинна автоматика и топлотехнически контрол да не се подлагат на вибрации над пределно допустимите, определени от производителя.

Чл. 564

(1) Температурата на въздуха в местата, където се монтират шкафовете на таблата с устройствата за топлинна автоматика и контрол, не превишава 45 °С.

(2) Таблата се уплътняват добре, имат постоянно осветление, щепселни контакти за 12 и 220 V и осигурена възможност за подаване на сгъстен въздух. Вратите на таблата се заключват.

Чл. 565

За контрол, защита, сигнализация и автоматично управление на уредите се осигурява резервно електрическо захранване с ръчно и автоматично превключване. За контрол на напрежението се осигурява светлинна и звукова сигнализация. Изправността на устройството за автоматично включване на резервното захранване се проверява периодично, съгласно вътрешна инструкция.

Чл. 566

Регулиращите и спиращите органи на съоръженията се поддържат в такова състояние, че задвижването им се извършва без претоварване на електродвигателя.

Чл. 567

Тежестите на клапанните лостове на регулаторите с пряко действие да осигуряват свободно преместване на лостовете.

Чл. 568

Регулиращите устройства за захранването на котлите, поддържането на горивния процес и др. се настройват по динамичните характеристики на съоръженията, получени по опитен път.

Чл. 569

Настройките на регулиращите устройства се вписват в картите за настройка на регулаторите.

Чл. 570

Регулиращата арматура и изпълнителните органи за спиране и подаване на работен флуид се поддържат с необходимата експлоатационна плътност.

Чл. 571

Характеристиките на регулиране на регулиращата арматура се извършват съгласно вътрешни инструкции и предписанията на производителя.

Чл. 572

Импулсните линии на уредите за топлотехнически измервания и на устройствата за автоматично управление, защита и сигнализация се монтират с необходимия наклон и периодично се продухват по време на експлоатация.

Чл. 573

Силовите и контролните кабели се експлоатират съгласно изискванията на част втора, глава единадесета и се проверяват по Приложение № 7.

Чл. 574

Средства за измерване се проверяват и изпитват в срокове и обем съгласно разпоредбите на Закона за измерванията.

Чл. 575

Проверките на средствата за измерване като правило се извършват едновременно с основния ремонт на съоръженията.

Чл. 576

При въвеждане в експлоатация на устройства за автоматично управление, защита и топлотехнически измервания освен другите необходими документи на потребителя се предават и:

1. принципни и монтажни схеми на технологичните защити и автоматичното регулиране;

2. протоколи за измерванията на блендите на разходомерите;

3. протокол за измерване на съпротивлението на изолацията на проводниците и кабелите на електрическата инсталация;

4. структурни схеми на защитата;

5. протоколи за лабораторна проверка на устройствата за автоматично управление, защита и топлотехнически измервания;

6. схеми на защитите, автоматичните регулатори, средствата за измерване, сигнализацията и дистанционното управление с внесените изменения при настройката;

7. инструкции за експлоатация на средствата за контрол и управление.

Чл. 577

Проверките и ремонтите на стационарните средства за измерване се документират в паспорта.

Чл. 578

Сведенията за ремонтите на регулаторите се записват в дневника за ремонтите.

Чл. 579

За опазването и чистотата на външните части на устройствата за автоматика, защита и топлотехнически измервания отговаря оперативният персонал от съответните цехове на потребителя, в които са разположени тези устройства.

Чл. 580

Устройствата, уредите и апаратурите като правило се ремонтират едновременно с ремонта на основните съоръжения.

Чл. 581

Ремонтирането на регулиращите органи и свързването им с изпълнителните механизми, редукторите на електрозадвижванията, както и на дроселните органи на разходомерите, арматурите, щуцерите и др. се извършва от персонала, който ремонтира основното съоръжение.

Чл. 582

(1) Текущите и основните ремонти - без смяна на намотките, както и профилактичните изпитвания на електрическите двигатели на задвижванията на спиращите и регулиращите органи на устройствата за автоматично регулиране, на защитите и на дистанционното управление се извършват от персонала на енергийното стопанство.

(2) Ремонтите със смяна на намотките на електродвигателите на задвижванията по ал. 1 се извършват от персонала на енергийното стопанство или от външна фирма по договор.

Чл. 583

Преди включване в действие на спомагателно съоръжение се проверява изправността на предпазните и автоматичните устройства и контролно-измервателните уреди.

Чл. 584

Предпазните клапани на спомагателните съоръжения се проверяват след монтаж и след ремонт, но най-малко един път на шест месеца.

Чл. 585

Не се допуска използването на спирателна арматура за редуциране на налягане.

Чл. 586

Питателните помпи автоматично поддържат налягането в системата.

Чл. 587

Забранява се включването на питателна вода при неизправност дори само на една от защитите или на едно от средствата за дистанционно управление.

Чл. 588

Резервните питателни помпи се намират в състояние на постоянна готовност за пускане в действие.

Чл. 589

Резервните питателни помпи се изпробват 1 път месечно.

Чл. 590

Периодично по график се проверява действието на устройството на автоматично включване на резервата (АВР) при включване на питателните помпи с електрическо задвижване.

Чл. 591

Деаераторът се изключва незабавно от действие при възникване на пропуски на пара от заваръчните шевове на акумулиращия резервоар или на колонката.

Чл. 592

При работа на помпи, вентилатори и аналогично оборудване температурата на лагерите не превишава с 40 ё 50 °С температурата на обкръжаващия въздух и е не по-висока от 70 °С.

Чл. 593

При експлоатацията на тръбопроводи се спазват изискванията на тази наредба и нормативните изисквания за устройство и технически надзор на тръбопроводи за водна пара и гореща вода.

Чл. 594

Преди включване на студен тръбопровод се проверява изправността на топлинната изолация, реперите и опорите, възможността за свободно разширяване на тръбопровода при загряване, състоянието на дренажите и обезвъздушителите, на предпазните устройства и на уредите за топлинен контрол.

Чл. 595

По време на експлоатация на паропроводите се:

1. проверяват топлинните разширения - по показанията на реперите и липсата на вибрации;

2. периодично контролират пълзенето, качествата на метала на основните тръбопроводи и качествата на заваръчните съединения - чрез дефектоскопия;

3. следи за плътността на арматурите и на фланцовите съединения.

Чл. 596

Пълзенето и качествата на метала и на заваръчните съединения се проверяват в съответствие с изискванията на специализираните нормативни актове за технически надзор на парните и водогрейните котли и на съответните стандарти.

Чл. 597

Схемите на тръбопроводите и тяхната експлоатация изключват възможности за повреди на тръбопроводите за ниско налягане при наличие на връзки с тръбопроводите за високо налягане.

Чл. 598

По време на загряване на главни паропроводи и на паропроводи с междинно загряване задължително се спазват нормираните скорости на изменение на температурата на метала и се контролират техните топлинни разширения.

Чл. 599

В хоризонталните си участъци всички паропроводи имат наклон по посока на движението на флуида, не по-малък от 1:250.

Чл. 600

(1) Отделяният кондензат при загряване, изстиване и изпразване на тръбопроводите се отвежда към дренажната система.

(2) При събиране на няколко дренажни тръбопровода на всеки от тях се монтира спирателна арматура.