Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове

Чл. 1

(1) С наредбата се уреждат техническите изисквания, правилата и нормите за устройство, монтаж и безопасна експлоатация и редът за осъществяване на технически надзор на газопроводите, газовите инсталации, горивните уредби, газовите уреди, бутилковите инсталации и газовите инсталации към газоснабдителните станции, пунктовете за пълнене на бутилки и автомобилните газоснабдителни станции за втечнени въглеводородни газове, наричани по нататък „газови съоръжения и инсталации“.

(2) Втечнени въглеводородни газове по смисъла на наредбата са пропан, пропен, бутани, бутени и смесите им в течна или газова фаза, посочени в приложение № 1.

Чл. 2

Наредбата не се прилага за:

1. устройството на газовите съоръжения и инсталации, за които има влезли в сила наредби по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП);

2. газовите съоръжения и инсталации, предназначени за добиване на втечнени въглеводородни газове;

3. аерозолни опаковки;

4. опаковки за еднократна употреба, запалки и други подобни устройства, предназначени за лична употреба;

5. газовите съоръжения и инсталации, за които се прилагат разпоредбите на:

6. газовите съоръжения и инсталации, свързани с производството или търговията на оръжие, муниции и материали за военни цели;

7. апаратура и устройства, предназначени за химичен анализ на втечнени въглеводородни газове;

8. газовите съоръжения и инсталации, изработени от неметални материали, които не са посочени в наредбата, като стъкло, порцелан, металокерамика и др.

Чл. 3

Устройството, монтажът и експлоатацията на газовите съоръжения и инсталации и на техните предпазни устройства, които съответстват на изискванията на българските стандарти, се приема, че съответстват на техническите изисквания, правилата и нормите на наредбата.

Чл. 4

(1) Газопроводите в зависимост от експлоатационните условия се проверяват за поемане на усилията от:

1. вътрешно налягане;

2. анкерирането или засипването на газопровода и натоварванията на пътното движение;

3. наляганията по време на изпитване на газопровода;

4. изтласкваща сила срещу изплуване на газопровода;

5. натоварвания от вълни, лед, обледяване, сняг и вятър;

6. сеизмично натоварване за райони с голям сеизмичен риск;

7. топлинно разширение.

(2) Газопроводите се изчисляват на якост с проектно налягане не по-ниско от:

1. налягането на парите на флуида при 60 °С - за газопроводи, които работят с въглеводороден газ в течна фаза;

2. наляганията, посочени в приложение № 2 - за газопроводи, които работят с въглеводороден газ само в газова фаза и са защитени с предпазен клапан.

Чл. 5

(1) Газопроводите се изработват от безшевни или електрозаварени стоманени тръби, медни тръби, отговарящи на БДС EN 1057:2006+A1 или тръби от полиетилен висока плътност, отговарящи на БДС EN 12007-2.

(2) Стоманените тръби по ал. 1 трябва да отговарят на БДС ЕN ISО 3183 или да са:

1. от спокойна въглеродна стомана или от легирана стомана с гарантиран химически състав и съдържание на въглерод не по-високо от 0,22 на сто, на сяра - не по-високо от 0,030 на сто, на фосфор - не по-високо от 0,030 на сто, на силиций - от 0,17 до 0,55 на сто, и на алуминий - от 0,015 до 0,060 на сто;

2. заваряеми и да имат якост на опън Rm не по-малка от 335 N/mm2 и граница на провлачането Rt0,5 не по-малка от 210 N/mm2;

3. с дебелина на стената, съответстваща на изчисленията на якост, но не по-малка от 2 mm за надземни газопроводи и 3 mm за подземни газопроводи;

4. подложени на специфичен производствен контрол и изпитване от производителя.

(3) Техническите изисквания към строителните продукти, нивата и класовете на експлоатационните им показатели се определят с националните изисквания по чл. 8 от Наредба № РД-03-20-1 от 5 февруари 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България. При проектиране на газови съоръжения и инсталации се предвиждат, а при изграждане, ремонт и преустройство се влагат строителни продукти, които отговарят на изискванията на Наредба № РД-03-20-1 от 5 февруари 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България или материали, притежаващи европейско одобрение за материали, в съответствие с изискванията на чл. 11 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръжения под налягане.

Чл. 6

Дебелината на стената на медните тръби трябва да съответства на определената при изчисленията на якост, но да не е по-малка от:

1. 1,0 mm - при номинален диаметър на тръбата до 22 mm включително;

2. 1,5 mm - при номинален диаметър на тръбата над 22 и до 42 mm включително;

3. 2 mm - при номинален диаметър на тръбата над 42 и до 89 mm включително;

4. 2,5 mm - при номинален диаметър на тръбата над 89 и до 108 mm включително;

5. 3 mm - при номинален диаметър на тръбата над 108.

Чл. 7

(1) Съединителните и фасонните елементи на газопроводите трябва да са от материал, съвместим с материала, от който е изработен газопроводът, и да са сертифицирани за работа с втечнени въглеводородни газове.

(2) Не се допуска използване на огънати, фасонни и компенсиращи елементи, изработени чрез студено формоване на стомана.

(3) За изработване на неразглобяеми съединения чрез пресоване в студено състояние трябва да се използват фитинги със сертификат от производителя им.

Чл. 8

(1) Арматурата на металните газопроводи трябва да е от метал и да е технологично съвместима с материала на газопровода.

(2) Не се допуска чугунена арматура на местата, подложени на вибрации или огъване, и за надземни газопроводи, монтирани на открито.

(3) Спирателната арматура, регулаторите за налягане, предпазноизхвърлящите и предпазноотсекателните клапани трябва да имат декларация за съответствие и/или удостоверение за качество, издадено от производителя им, в което да са посочени флуидът, за който са предназначени, и работните им параметри. За спирателната арматура да е посочено, че е изпитана и на плътност.

(4) Не се допуска галваничен контакт между елементи, изработени от стомана, и елементи, изработени от чугун или мед, както и между елементи, изработени от чугун, и елементи, изработени от мед.

(5) Не се допуска присъединяване на болтове, планки и други елементи към стоманените газопроводи чрез електродъгово заваряване.

(6) Дренажните и контролните кабели и проводници, предназначени за катодна защита от корозия, се присъединяват към стоманените газопроводи посредством екзотермична спойка.

Чл. 9

(1) Уплътненията на фланцовите съединения трябва да са от материал, подходящ за температура 650 °С.

(2) Уплътненията на резбовите съединения трябва да са от невтвърдяващи се материали, които са съвместими с въглеводородните газове и с материала на тръбите и арматурата.

(3) Фланцовите съединения, предназначени за нуждите на катодната защита от корозия, трябва да са уплътнени с гарнитури без метално обточване.

Чл. 10

Надземните газопроводи и импулсните газопроводи към средствата за измерване и към регулиращата и отсекателната арматура трябва да са изработени от метални тръби, а газопроводите в жилищните, административните и общественообслужващите сгради - от безшевни метални тръби.

Чл. 11

(1) В жилищни, общественообслужващи, административни и офис сгради се допуска изграждане на стационарни газопроводи с налягане на газа до 0,01 МРа.

(2) В промишлени и селскостопански сгради и в котелни централи се допуска изграждане на стационарни газопроводи с налягане на газа до 0,5 МРа с изключение на случаите, когато по технологични причини се изисква по-високо налягане.

Чл. 12

(1) Надземни газопроводи се монтират на височина не по-малка от 0,5 m над нивото на терена или пода върху електрически изолирани от газопровода опори от негорими материали.

(2) Разположените на открито надземни газопроводи трябва да са защитени от въздействие на мълнии.

(3) Надземните газопроводи трябва да са предпазени от атмосферна корозия чрез нанасяне на подходящо покритие и да са оцветени във:

1. светложълт цвят - за газопроводи за газова фаза;

2. тъмножълт цвят - за газопроводи за течна фаза.

Чл. 13

Дълбочината на полагане на подземните газопроводи и разстоянията между тях и други технически проводи и съоръжения са съгласно Наредба № 8 от 1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места (ДВ, бр. 72 от 1999 г.).

Чл. 14

На газопроводите за течна фаза и на всяка част от тях, отделена между два спирателни вентила, сe монтират предпазни клапани. Изпуснатият газ през предпазните клапани се отвежда на безопасно място посредством свещ с устройство съгласно чл. 24. Допуска се на газопроводите, монтирани на открито, да не се монтира свещ.

Чл. 15

(1) Подземните и намиращите се под вода части на стоманените газопроводи трябва да са защитени от корозия и/или електрокорозия чрез диелектрично покритие и активна електрохимична защита.

(2) Антикорозионните покрития на подземните газопроводи трябва да имат следните физико-механични характеристики:

1. механична якост, която осигурява запазване на покритието по време на монтажа и от натоварването на почвата при експлоатация;

2. пластичност, която осигурява поемането на деформациите при въздействието на ниски или високи температури при извършване на монтажа и в процес на експлоатация;

3. добра адхезия към метала;

4. изолация срещу провеждане на електрически ток;

5. устойчивост на биологично въздействие.

(3) Качеството на нанесеното изолационно покритие се проверява съгласно изискванията на БДС 15704-83 и БДС 15705-83, техническата документация и инструкциите на производителя на покритието. Изпитванията се документират.

(4) Към газопроводите се инсталират контролно-измервателни колонки за измерване и контролиране на стационарния, общия поляризационен и поляризационния защитен физико-химичен потенциал (без IR).

(5) Електрохимичната защита се пуска в действие преди започване експлоатацията на газопровода, но не по-късно от 3 месеца след полагането му в изкопа.

Чл. 16

(1) Не се допуска контакт между надземно монтирани газопроводи и други технически проводи и съоръжения.

(2) При съвместно полагане на газопроводи и електрически кабели на естакада или в помещения газопроводите се монтират под електрическите кабели. Електрическите кабели трябва да са бронирани или да са положени в стоманени тръби във взривоопасната зона съгласно Наредба № 2 от 1987 г. за противопожарните строително-технически норми (обн., ДВ, бр. 58 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 33 от 1994 г.).

Чл. 17

(1) При подземно преминаване под жп линии и автомобилни пътища газопроводите се полагат в бетонови корита, запълнени с пясък и покрити с бетонови капаци, или в стоманени тръби, оразмерени да поемат натоварването от транспортните средства.

(2) Краищата на бетоновите корита или стоманените тръби трябва да са изведени най-малко на 5 m от крайната релса или най-малко на 2 m от края на пътното платно.

(3) Ъгълът на пресичане на подземни газопроводи с жп линии и автомобилни пътища не трябва да е по-малък от 60°.

(4) Не се допуска пресичане на газопроводи с релсови пътища под стрелки, кръстовища и обръщателни кръгове. Разстоянието от газопровода до тях не трябва да е по-малко от 10 m.

(5) Не се допуска галванична връзка между стоманения кожух и газопровода.

(6) Не се допуска полагане на газопроводите:

1. в насип под железопътни и трамвайни линии и пътища;

2. под стрелки и кръстовища на железопътни и трамвайни линии.

Чл. 18

(1) Металните газопроводи в сгради се изолират електрически от външния газопровод посредством изолационен елемент, монтиран в надземната му част. Изолационният елемент се шунтира с искрогасително съпротивление.

(2) В близост до входа на газопровода в сградата се монтира спирателна арматура и разглобяема връзка.

Чл. 19

(1) Използването на резбови съединения се допуска за метални газопроводи с налягане на газа:

1. до 0,01 МРа и номинален диаметър до DN 80 включително;

2. до 0,5 МРа и номинален диаметър до DN 50 включително.

(2) Не се допуска използването на разглобяеми съединения на подземни газопроводи и на газопроводи, монтирани в канали, шахти, стени и подове.

(3) Използването на неразглобяеми съединения, изработени чрез пресоване на фитинги в студено състояние, се допуска за газопроводи от медни тръби с налягане на газа до 0,5 МРа в съответствие с БДС EN 1775.

Чл. 20

(1) Сградните газопроводи се монтират в закрити вентилируеми канали, в открити канали, запълнени с пясък, или безканално. Допуска се, ако газопроводите имат възможно най-малък брой неразглобяеми съединения, да се монтират в защитни кожуси от стоманени тръби. При безканално монтиране, в замазка, металните газопроводи трябва да са защитени срещу корозия с материали в съответствие с БДС ЕN 12068.

(2) Не се допуска арматурата на сградните газопроводи да се монтира в шахти и канали.

(3) Газопроводи и газови инсталации, изработени чрез студено пресови съединения от медни тръби и фитинги в съответствие с чл. 19, ал. 3, трябва да се разполагат във вентилирани и достъпни места.

Чл. 21

Арматурата и разглобяемите съединения на газопроводите, монтирани на външните стени на сградите, трябва да са на разстояние не по-малко от 0,5 m от прозорци, врати и балкони.

Чл. 22

(1) Не се допуска преминаване на газопроводи през:

1. трансформаторни постове и електрически уредби;

2. машинни и помпени помещения;

3. асансьорни шахти и шахти на сметопроводи;

4. димоходи, комини и в места, в които температурата може да се повиши над 50°С;

5. вентилационни шахти и климатични камери;

6. дилатационни фуги на сгради;

7. помещения под нивото на околния терен, ако помещенията не отговарят на изискванията на чл. 97, ал. 2;

8. железопътни мостове и тунели.

(2) Не се допуска закрепване на газопроводи към други тръбопроводи, както и използването на газопроводи като носеща конструкция на други тръбопроводи и товари или като елементи на мълниезащитна инсталация.

Чл. 23

(1) Разстоянието между газопроводи и стени на разпределителни или комутационни електрически табла или електрически шкафове, монтирани от една и съща страна на стената, трябва да е не по-малко от 0,5 m.

(2) Разстоянието между газопроводи и електрически кабели в сгради трябва да е:

1. при паралелно монтирани газопровод и електрически кабел:

2. не по-малко от 0,1 m - при пресичане на газопровод с електрически кабел.

(3) Допуска се пресичане в сгради на електрически кабели за осветление с газопроводи без разстояние между тях, ако електрическият кабел е положен в мястото на пресичане в метална тръба с дължина не по-малка от 2 m.

Чл. 24

(1) Газопроводите трябва да са конструирани така, че да имат възможност за продухване на намиращия се в тях газ, който посредством подходящо оразмерени свещи да се отвежда на безопасно място.

(2) Свещите на газопроводите, монтирани в сграда, се извеждат на височина не по-малка от 1,0 m над котата, в която тръбопроводът на свещта преминава през покрива на сградата. Свещите на газопроводите, монтирани на открито, се извеждат на височина не по-малка от 3 m над котата на околния терен и на безопасно място.

(3) Свещите трябва да имат минимален брой огънати участъци, да са с възходящ наклон, на тях да няма монтирана спирателна арматура и да са защитени от попадане на валежи в тях.

Чл. 25

На газопроводите се монтира спирателна арматура:

1. на изходящия газопровод от съда за съхранение на втечнени въглеводородни газове и на всяко негово отклонение;

2. на входящия в сградата газопровод и на всяко негово отклонение;

3. пред всеки самостоятелен филтър, разходомер и регулатор на налягане;

4. пред всеки газов уред и газово съоръжение.

Чл. 26

(1) Газовите уреди се присъединяват към газопроводите посредством метални тръби, като при налягане на газа до 0,01 МРа се допуска използването на гъвкави връзки с дължина до 1,5 m.

(2) Не се допуска преминаване на гъвкави връзки през врати и прозорци.

(3) Гъвкавите връзки се присъединяват към газопроводите, газовите уреди и съоръжения посредством накрайници, затегнати с плоски стоманени скоби или с други подходящи приспособления.

(4) Не се допуска употребата на гъвкави връзки за стационарни газопроводи с изключение на гъвкавите връзки за присъединяване на бутилки с налягане на газа след редуциране до 0,15 МРа към бутилкови инсталации.

Чл. 27

Гъвкавите връзки трябва да са изработени от материал, подходящ за работа с втечнени въглеводородни газове, да са възможно най-къси и да издържат на налягане не по-ниско от 1,5 пъти максимално допустимото работно налягане на газопровода, към който са присъединени.

Чл. 28

Резервоарите се изчисляват на якост с проектно налягане не по-ниско от:

1. налягането на парите на флуида при 60 °С - за резервоари без екран за защита от въздействието на слънчевите лъчи;

2. налягането на парите на флуида при 50 °С - за резервоари с екран за защита от въздействието на слънчевите лъчи или монтирани подземно.

Чл. 29

(1) Резервоарите за втечнени въглеводородни газове се монтират извън помещения.

(2) Резервоарите със сферична форма се монтират надземно.

Чл. 30

(1) Резервоарите, монтирани подземно, полуподземно или в саркофаг, трябва да са защитени от корозия и/или електрокорозия чрез диелектрично покритие и активна електрохимична защита, които да отговарят на БДС 15704-83 и БДС 15705-83, както и на изискванията на чл. 15, ал. 2 - 5.

(2) Всички връзки на резервоара с кабели и проводници и на катодната защита се осъществяват само чрез екзотермична спойка.

(3) Резервоарите се разделят електрически от газопроводите посредством изолиращи фланци, монтирани непосредствено след спирателните кранове на резервоара.

(4) Изолиращите фланци се шунтират чрез искрогасително съпротивление.

Чл. 31

Разположението на подземните и надземните резервоари и разстоянията между тях и съседни сгради и обекти в зависимост от общия геометричен обем на резервоарите са съгласно Наредба № 2 от 1987 г. за противопожарните строително-технически норми.

Чл. 32

(1) Резервоарите за подземен монтаж и тези, монтирани в саркофаг се полагат върху фундаменти или върху почвата, ако тя има необходимата носеща способност, и се засипват с пясък или с мека пръст без органични примеси и твърди включвания.

(2) Резервоарите, монтирани подземно или полуподземно върху бетонови основи, се изолират електрически от бетона или железобетона.

Чл. 33

Резервоарите за втечнени въглеводородни газове, монтирани надземно и полуподземно, се предпазват от въздействието на слънчевите лъчи чрез боядисване в бял или сребрист цвят или чрез монтиране на сенници или водна оросителна инсталация с подходящ дебит и плътност на водното покритие.

Чл. 34

(1) На резервоари с обем до 5 m3 включително се монтира един предпазен клапан с устройство за бързо затваряне при демонтиране на клапана, а на резервоари с обем над 5 m3 се монтират два предпазни клапана с триходов вентил пред тях или два предпазни клапана с устройства за бързо затваряне при демонтиране на клапаните.

(2) Предпазните клапани се монтират към зоната на резервоара, в която има газова фаза.

(3) Всеки клапан трябва да има пропускателна способност не по-малка от максималното количество изпарен газ при околна температура 650 °С. Пропускателната способност на предпазния клапан на подземен резервоар се приема 30 на сто от тази за надземен резервоар.

(4) В резервоарите с обем над 3m3 се вгражда автоматично устройство, непозволяващо запълването им с втечнен въглеводороден газ повече от определения в чл. 121, ал. 1 обем.

(5) На газопроводите за течна фаза на резервоари с обем над 5 m3 непосредствено преди или след първата ръчна спирателна арматура се монтира дистанционно управляема спирателна арматура. Един от бутоните за аварийното изключване на арматурата трябва да е разположен на безопасно разстояние от резервоара и компонентите на инсталацията, които крият риск от пожар.

Чл. 35

Изпуснатият газ през предпазните клапани на резервоарите се отвежда на безопасно място посредством свещ, която да е в съответствие с чл. 24. Допуска се присъединяване на няколко предпазни клапана, обезопасяващи няколко съоръжения с едно и също работно налягане, към една свещ, ако тя е оразмерена да поеме дебита от всички клапани.

Чл. 36

(1) Арматурата и средствата за измерване на надземните резервоари се монтират в непосредствена близост до щуцерите им, а на подземните резервоари - над нивото на околния терен.

(2) Допуска се арматурата и средствата за измерване на подземни резервоари да се монтират на капака на влазния люк или ревизионния отвор, както и непосредствено на тялото на резервоара, ако разстоянието от арматурата до околния терен е по-малко от 1 m. Към резервоара се съоръжава шахта с капак, която осигурява достъп до арматурата за обслужване.

Чл. 37

Резервоарите, с изключение на сферичните, се монтират с наклон не по-малък от 2 на сто към щуцера за дренаж.

Чл. 38

Резервоарите, монтирани надземно, се заземяват самостоятелно, ако резервоарът е електрически изолиран от фундамента и присъединените към него газопроводи. Не се допуска галванична връзка между резервоара и заземлението на мълниезащитата.

Чл. 39

(1) Резервоарите с височина над 2 m трябва да имат стационарни метални стълби и площадки с парапети за обслужване на арматурата и средствата за измерване.

(2) Обща площадка на два или повече резервоара трябва да има стълби в двата си края, а при дължина на площадката над 60 m - и в средата.

(3) Стълбите и площадките трябва да са изолирани електрически от резервоара и да са защитени от корозия.

Чл. 40

Помпите, компресорите и изпарителните инсталации се монтират на открито или в самостоятелни сгради от негорими конструкции с леки покриви и без тавански и сутеренни помещения, съгласно инструкцията за монтаж на производителя.

Чл. 41

Помпите и компресорите се монтират върху фундаменти, които не са свързани с други строителни конструкции и горната им част е разположена над нивото на околния терен.

Чл. 42

Компресорите и помпите трябва да имат защитни устройства, изключващи задвижването им при:

1. достигане концентрация на газ в помещението 20 на сто от долната граница на концентрацията, при която е възможно възпламеняване;

2. повишаване на налягането в нагнетателния тръбопровод над максимално допустимото налягане.

Чл. 43

(1) Минималното безопасно разстояние между отделните помпи или компресори, необходимо за тяхното обслужване, трябва е не по-малко от 0,8 m, а разстоянието от тях до други съоръжения или стени - не по-малко от 1,5 m.

(2) При монтаж на открито се допуска разстоянието до други съоръжения да се намали до 0,4 m, ако са осигурени условия за обслужване и ремонт.

Чл. 44

(1) На смукателния тръбопровод на помпата се монтират спирателна арматура и филтър с продухвателна свещ.

(2) На нагнетателния тръбопровод на помпата се монтират спирателна арматура, продухвателна свещ, възвратен клапан, предпазен клапан и диференциален байпасен клапан, свързан с тръбопровода за обратно връщане на газа.

(3) На продухвателните свещи се монтират два крана, ако газът се изпуска в атмосферата.

Чл. 45

(1) На смукателния тръбопровод на компресора се монтират спирателна арматура и кондензатосъбирател с продухвателна свещ.

(2) На нагнетателния тръбопровод на компресора се монтират спирателна арматура, маслоотделител и възвратен и предпазен клапан.

(3) Компресорът трябва да е защитен с подходящо устройство срещу попадане на течна фаза на газа в него.

Чл. 46

Уплътненията на помпите и компресорите трябва да осигуряват надеждна защита от изтичане на газ и да са изработени от материали, устойчиви на въздействието на втечнени въглеводородни газове и масло.

Чл. 47

(1) Изпарителят и арматурата на монтираните на открито изпарителни инсталации се поставят в метален шкаф с отвори за вентилация в горната и долната му част.

(2) Разстоянието между изпарителните инсталации и сгради не трябва да бъде по-малко от:

1. 3 m - при производителност до 36 kg/h;

2. 7,5 m - при производителност от 37 до 227 kg/h;

3. 15 m - при производителност, по-голяма от 227 kg.

Чл. 48

Чл. 48. Изпарителите за втечнени въглеводородни газове, които не попадат в обхвата на наредба по чл. 7 от ЗТИП, трябва да имат средства за измерване на налягането в тях и регулиращи и предпазни устройства за безопасност:

1. срещу замръзване на топлоносителя;

2. за контрол и регулиране нивото на течната фаза в изпарителя;

3. срещу повишаване на налягането в изпарителя над допустимото;

4. за регулиране на налягането след изпарителя;

5. срещу повишаване на налягането в изходящия газопровод над допустимото;

6. срещу повишаване на температурата на газа над 60 °С след изпарителя.

Чл. 49

Смесителните инсталации се монтират на открито или в самостоятелни или производствени сгради.

Чл. 50

(1) Смесване на газ с въздух в смесителните инсталации се извършва при налягане на газа до 0,5 МРа, като се поддържа концентрация на сместа, превишаваща не по-малко от два пъти горната й граница на възпламеняване.

(2) На изходящия от смесителната камера газопровод се монтира устройство, прекратяващо автоматично постъпването на сместа в газопровода, ако съставът й наближи удвоената горна граница на възпламеняване.

(3) На газопроводите, които подават газ и въздух към смесителната камера, се монтират възвратни клапани, устройства за автоматично поддържане на зададеното съотношение на газ и въздух и устройства, спиращи подаването на компонентите в камерата, при прекратяване на притока на някой от тях.

Чл. 51

На газорегулаторните инсталации с входящо налягане на газа в тях над 0,01 МРа, които не попадат в обхвата на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане, приета с Постановление № 91 на Министерския съвет от 2016 г. (ДВ, бр. 33 от 2016 г.), се монтират:

1. спирателна арматура на входящия и изходящия тръбопровод;

2. филтър пред регулатора на налягане;

3. предпазно-отсекателен клапан, монтиран пред регулатора на налягане или конструктивно вграден в него; предпазно-отсекателният клапан трябва да се задейства при повишаване на налягането след регулатора до максималното инцидентно налягане и при понижаване на налягането под стойност, определена в проекта, ако е необходимо;

4. регулатор на налягане, поддържащ автоматично налягането на газа след него с допустимо отклонение ± 10 на сто;

5. предпазен клапан, монтиран след регулатора, с пропускателна способност не по-малка от 5 на сто от максималния дебит на газ от регулатора и условен диаметър не по-малък от 15 mm; клапанът трябва да се задейства при превишаване на налягането след регулатора с не повече от 5 на сто над максималното инцидентно налягане;

6. монитор в случаите, когато по технологични причини е недопустимо прекратяване подаването на газ;

7. свещи за продухване и обезвъздушаване на газорегулаторните инсталации, защитени от попадане на валежи в тях и снабдени с две последователно монтирани спирателни арматури, разположени в началото на свещта, с условен диаметър не по-малък от 15 mm, когато газът се отвежда в атмосферата; свещите да са с вътрешен диаметър не по-малък от този на арматурата, да имат минимален брой колена, да са с възходящ наклон и да отвеждат газа на безопасно място;

8. контролни средства за измерване налягането на газа пред и след филтъра и след регулатора на налягане.

Чл. 52

Площадките на монтираните на открито газорегулаторни инсталации се ограждат с негорима решетъчна ограда с височина не по-малка от 2,5 m, а самите инсталации трябва да са защитени от мълнии.

Чл. 53

Пристройките и металните шкафове, в които са монтирани газорегулаторните инсталации, трябва да имат вентилационни отвори в горната и долната си част.

Чл. 54

(1) Електрическото осветление, уредите и средствата за измерване с електрическо захранване в помещенията и на откритите площадки на газорегулаторните инсталации трябва да са във взривозащитено изпълнение.

(2) Зоните на откритите площадки, в които се прилагат изискванията на ал. 1, трябва да отговарят на Наредба № 2 от 1987 г. за противопожарните строително-технически норми.

Чл. 55

Не се допуска монтиране на газорегулаторни инсталации:

1. в помещения на жилищните, административните, общественообслужващите и офис сгради, с изключение на котелните помещения на тези сгради, ако подаваният към газорегулаторната инсталация газ е с налягане до 0,3 МРа;

2. в помещения и на площадки, разположени под нивото на околния терен, ако помещенията не отговарят на изискванията на чл. 97, ал. 2;

3. в помещения, свързани с други помещения, които са разположени под нивото на околния терен, ако между тях не е изпълнена газоплътна врата;

4. под стълби.

Чл. 56

(1) Газорегулаторните инсталации се монтират така, че да се осигури възможност за лесен и удобен монтаж, обслужване, проверка на функционалните им параметри и ремонт. Минималното разстояние от инсталацията до стени или други съоръжения трябва да е не по-малко от 0,8 m.

(2) Газорегулаторните инсталации, разположени на височина над 1,5 m, трябва да имат стационарна стълба и площадка с парапет.

Чл. 57

(1) На територията на газоснабдителните станции се допуска наличието само на сгради и съоръжения, свързани с получаване, съхраняване и пълнене на газ, извършване на технически прегледи, ремонт и съхраняване на бутилките и други спомагателни помещения и съоръжения.

(2) В помещенията за пълнене на бутилки се монтират съоръженията, необходими за изпълнение на процедурите за контрол преди, по време и след пълнене, посочени в БДС EN 1439.

(3) В помещенията за извършване на процедурите за периодичен контрол и изпитване на бутилките се монтират съоръжения, посочени в БДС EN 1440:2016+А2.

Чл. 58

Районът на газоснабдителните станции се огражда с негорима решетъчна ограда с височина не по-малка от 2,5 m.

Чл. 59

Когато газоснабдителната станция се снабдява с втечнен газ по газопровод, на газопровода непосредствено до оградата на газоснабдителната станция се монтира спирателна арматура с дистанционно управление.

Чл. 60

(1) Газопроводите за течна и газова фаза на съоръженията за разтоварване на втечнен газ от жп цистерни с горно разположение на арматурата се монтират на естакади, съоръжени с площадка, парапети и най-малко две стълби.

(2) На стационарните газопроводи в непосредствена близост до мястото за присъединяване на куплунга на гъвкавите шлангове за разтоварване на автоцистерни и жп цистерни се монтират:

1. възвратен клапан и ръчен бързо действащ кран - на тръбопровода за течна фаза;

2. спирателен клапан, който се затваря автоматично при увеличаване на скоростта или при рязко намаляване налягането на флуида, и ръчен бързо действащ кран - на тръбопровода за газова фаза;

3. свещ за продухване със спирателна арматура, монтирана в началото на газопроводите.

(3) На стационарните газопроводи в непосредствена близост до точката за присъединяване на гъвкавите шлангове за пълнене на автоцистерни и жп цистерни се монтират:

1. на тръбопровода за течна фаза - дистанционно управляван клапан и ръчен бързо действащ кран от страната на съда;

2. на тръбопровода за газова фаза - възвратен клапан и ръчен бързо действащ кран от страната на съда;

3. свещ за продухване със спирателна арматура, монтирана в началото на газопроводите.

Чл. 61

Газоснабдителните станции, в които се пълнят цистерни, трябва да са снабдени с устройство за измерване на масата на натоварения втечнен въглеводороден газ.

Чл. 62

(1) Съоръженията за пълнене или изпразване на жп цистерните и автоцистерните се свързват с тях посредством заземени гъвкави антистатични шлангове, предназначени за налягане не по-малко от 1,5 пъти по-високо от максималното работно налягане на резервоара или цистерната.

(2) Гъвкавите шлангове се изработват от материал, устойчив на въздействието на втечнени въглеводородни газове, на външно стареене и на триене, и трябва да имат разрушаващо налягане не по-ниско от 6,0 МРа.

Чл. 63

Газът от препълнени бутилки се отвежда в резервоар.

Чл. 64

Зареждането на автомобилни цистерни се извършва на обособени за целта места на територията на газоснабдителната станция.

Чл. 65

(1) Територията на газоснабдителните станции трябва да е добре осветена. Осветлението се разполага извън взривоопасните зони.

(2) Допуска се разполагане на осветителната инсталация във взривоопасните зони, ако тя е във взривозащитено изпълнение.

(3) Територията на газоснабдителните станции се защитава по подходящ начин срещу въздействието на мълнии.

(4) Резервоари, монтирани в близост до платното за движение на моторните превозни средства, се защитават по подходящ начин от съприкосновение с моторни превозни средства.

Чл. 66

(1) В района на газоснабдителните станции, автомобилните газоснабдителни станции или самостоятелно могат да се изграждат пунктове за пълнене на бутилки с втечнен въглеводороден газ.

(2) Пунктовете се разполагат над нивото на околния терен под навес или в самостоятелни сгради без тавански и сутеренни помещения.

(3) Сградите по ал. 2 трябва да са първа или втора степен на пожароустоичивост.

(4) Разстоянията от навесите и сградите по ал. 2 до други сгради и съоръжения са съгласно Наредба № 2 от 1987 г. за противопожарните строително-технически норми.

(5) Районът на пункта за пълнене на бутилки с газ трябва да е ограден с негорима решетъчна ограда с височина не по-малка от 2,5 m.

(6) В пунктовете се монтират, в съответствие с БДС EN 1439 и БДС EN 1440:2016+A2:

1. автоматични везни за пълнене на бутилките по масата на напълнения газ;

2. контролни везни за контролно претегляне на напълнените бутилки;

3. съоръжения за отстраняване на излишния газ от препълнени бутилки;

4. съоръжения за проверка на херметичността на напълнените бутилки;

5. съоръжения за отстраняване на въздух от бутилките.

Чл. 67

(1) Районът на автомобилните газоснабдителни станции се огражда с негорима решетъчна ограда с височина не по-малка от 2,5 m.

(2) При съвместно разполагане на автомобилна газоснабдителна станция и бензиностанция се огражда само районът около резервоара за втечнен въглеводороден газ.

(3) До всяка колонка за зареждане на моторни превозни средства с втечнен газ на разстояние 0,1 m от нивото на терена се монтира сигнализация, задействаща се при достигане концентрация на газа 10 на сто от долната граница на концентрацията, при която е възможно възпламеняване.

Чл. 68

На стационарните газопроводи за пълнене на резервоарите на автомобилните газоснабдителни станции се монтират устройствата по чл. 60, ал. 2.

Чл. 69

Територията на автомобилните газоснабдителни станции се защитава от въздействие на мълнии.

Чл. 70

Когато автомобилната газоснабдителна станция се снабдява с втечнен газ по газопровод, непосредствено до оградата на газоснабдителната станция на тръбопровода се монтира спирателна арматура с дистанционно управление.

Чл. 71

Резервоари, монтирани в близост до платното за движение на моторните превозни средства, се защитават по подходящ начин от съприкосновение с моторни превозни средства на територията на автомобилната газоснабдителна станция.

Чл. 72

В близост до колонките за зареждане на автомобили с втечнен газ и на видно място се поставят табели със следните надписи или съответстващи на тях знаци:

1. “Забранено пълненето на бутилки!”;

2. “Изключи двигателя!”;

3. “Забранено пушенето!”;

4.

Чл. 73

(1) Бутилките, които захранват бутилковите инсталации с газ, се монтират в заключващи се шкафове на открито или в самостоятелни едноетажни сгради, подът на които не трябва да е разположен по-ниско от нивото на околния терен. Помещенията трябва да отговарят на изискванията на чл. 98, ал. 1 и 2.

(2) Допуска се бутилки с общ обем до 0,150 m3, захранващи бутилкови инсталации, да се разполагат в помещения в сгради по ал. 1, които имат естествено осветление, постоянно действаща вентилация, звукова и светлинна сигнализация, задействаща се при достигане концентрация на втечнения въглеводороден газ във въздуха 20 на сто от долната граница на възпламеняемост. Счита се, че изискването за постоянно действаща вентилация е изпълнено, ако вентилационните отвори, които трябва да водят директно навън, имат обща площ не по-малка от 1 на сто от площта на пода на помещението.

(3) Не се допуска разполагане и съхранение на пълни или празни бутилки, както и на бутилки, захранващи бутилкови инсталации с втечнен въглеводороден газ, в:

1. инсталационни и вентилационни шахти;

2. бани и складове за хранителни продукти;

3. помещения заедно с леснозапалими и горими вещества;

4. коридори, тавани и стълбища на сгради;

5. места с температура над 40 °С.

Чл. 74

(1) Шкафовете за бутилки се изработват от негорими материали и се осигуряват по подходящ начин срещу достъп на неоторизирани лица.

(2) В горната част на шкафа и непосредствено над пода му трябва да има по един отвор за вентилация с площ не по-малка от 1 на сто от площта на пода, но не по-малка от 0,01 m2.

Чл. 75

Конструкцията на бутилковите инсталации трябва да осигурява:

1. лесен монтаж на бутилките към инсталацията и удобно обслужване по време на експлоатация;

2. здраво закрепване на присъединените към инсталацията бутилки;

3. отстраняване на въздуха или въглеводородния газ чрез продухване;

4. херметичност при максимално допустимо работно налягане;

5. присъединяване на всяка бутилка към инсталацията със самостоятелна спирателна арматура;

6. минимално възможна дължина на газопроводите за присъединяване на бутилките;

7. сигурно заземяване;

8. отвеждане на газа от свещта на предпазния клапан или от продухване на безопасно открито място на височина най-малко 3 m над земята и най-малко 2 m над сградата, към която се устройва.

Чл. 76

(1) Бутилковата инсталация трябва да има:

1. спирателни арматури на събирателния газопровод и на всяка бутилка; на събирателния газопровод, от страна на високото налягане на газа се монтира и възвратен клапан;

2. предпазен клапан на събирателния газопровод;

3. регулатор на налягане и монтирани след него предпазен клапан, изпускателна свещ, манометър и спирателна арматура;

4. манометър, монтиран преди регулатора на налягане;

5. щуцери със спирателна арматура за подаване на флуид за продухване на бутилковата инсталация.

(2) Не се допуска монтиране на регулатор с вертикална възходяща линия след него.

Чл. 77

Допуска се на бутилковите инсталации с общ обем на монтираните бутилките по-малък от 0,150 m3 и монтирани в шкаф на открито регулирането на налягането на газа да се извършва чрез редуцир-вентили, монтирани директно на бутилките, ако редуцир-вентилите имат еднаква производителност и конструкция и всяка бутилка има предпазен клапан.

Чл. 78

Общият обем на бутилките на бутилковите инсталации, захранващи с газ жилищни и общественообслужващи сгради, трябва да е не по-голям от:

1. 0,3 m3 - ако шкафовете за бутилки са монтирани непосредствено до стената на сградата;

2. 1,0 m3 - ако шкафовете за бутилки са монтирани на разстояние не по-малко от 12 m за жилищни сгради и не по-малко от 25 m за общественообслужващи сгради.

Чл. 79

(1) Хоризонталното разстояние от шкафовете за бутилки до незащитени срещу попадане на газ отвори на мазета, шахти, тунели и канализация не трябва да е по-малко от 3,0 m.

(2) Вертикалното разстояние от шкафовете за бутилки, монтирани непосредствено до стената на сградата до незащитени срещу попадане на газ прозорци, отвори и др. в стената на сградата, не трябва да е по-малко от 2 m.

(3) Хоризонталното разстояние от бутилки, монтирани в сгради по чл. 73 до незащитени срещу попадане на газ отвори на мазета, шахти, тунели и канализация, не трябва да е по-малко от 4,0 m.

Чл. 80

Бутилките на бутилковите инсталации се монтират върху равна повърхност във вертикално положение и на такова разстояние от източници на топлинно излъчване, че повърхностите им да не се загряват повече от 40 °С.

Чл. 81

(отменен)

Устройството на автомобилните газови уредби (АГУ) трябва да съдържа най-малко следните елементи:

1. резервоар за втечнен въглеводороден газ с автоматичен ограничител на нивото в резервоара до 80 на сто от обема му;

2. нивопоказател;

3. предпазен клапан;

4. спирателен клапан с дистанционно управление;

5. регулатор за налягане и изпарител, които могат да бъдат комбинирани;

6. устройство за пълнене на резервоара, което може да бъде вградено в 80-процентния спирателен клапан или монтирано като дистанционно устройство от външната страна на автомобила;

7. инжектор или устройство за впръскване на газ или смесообразуващо устройство;

8. предпазно устройство за обезопасяване на резервоара от превишено налягане.

Чл. 82

(отменен)

Резервоарът трябва да е оразмерен якостно за налягане 3,0 МРа и температура от минус 20 до плюс 65 °С и да е изработен от стомана, съответстваща на изискванията на БДС EN 10120.

Чл. 83

(отменен)

Неразглобяеми съединения на резервоара се изработват по процедури и от персонал, одобрени от лице, получило разрешение за оценяване съответствието на съоръжения под налягане по реда на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръжения под налягане, приета с Постановление № 204 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 87 от 2002 г.), или от лице, получило разрешение да одобрява процедури и персонал за изпълнение на неразглобяеми съединения по реда на същата наредба.

Чл. 84

(отменен)

(1) Резервоарът трябва да е стационарно монтиран към автомобила и извън пространството, в което е двигателят.

(2) Резервоарът трябва да е сигурно закрепен към автомобила, за да се предотвратят приплъзване, завъртане и изместване. Монтажът се извършва в съответствие с инструкциите на производителя му.

(3) Резервоарът трябва да е монтиран така, че да няма допир между него и металните повърхности на автомобила освен в точките на закрепване.

(4) При максимално натоварен автомобил най-ниската част на резервоара трябва да е на разстояние не по-малко от 200 mm над пътното платно. Не се допуска най-ниската част на резервоара да е най-ниската част на автомобила.

(5) Не се допуска бутилки, предназначени за транспортиране и съхраняване на втечнен въглеводороден газ, да се използват за резервоар на АГУ.

Чл. 85

(отменен)

Спирателният клапан с дистанционно управление по чл. 81, т. 4 трябва да е монтиран без междинни фитинги директно върху резервоара така, че да спира подаването на газ, когато двигателят не работи или към него се подава друг вид гориво.

Чл. 86

(отменен)

(1) Предпазният клапан по чл. 81, т. 3 трябва да е вътрешно херметичен до налягане 2,6 МРа и да се задейства при налягане 2,7 ± 0,1 МРа.

(2) Предпазният клапан се монтира към зоната на резервоара, в която има газова фаза.

(3) Въглеводородният газ, изтичащ от предпазния клапан, се изпуска в атмосферата или в херметичния кожух по чл. 89.

Чл. 87

(отменен)

Автоматичният ограничител на нивото на втечнения въглеводороден газ в резервоара осигурява пълнене на резервоара не повече от 80 на сто от обема му.

Чл. 88

(отменен)

Към зоната на резервоара, в която има газова фаза, се монтира стопяем предпазител по чл. 81, т. 8, конструиран така, че да се отваря при температура 120 °С ± 10°, или предпазен клапан с дебит не по-малък от 17,7 m3/h.

Чл. 89

(отменен)

(1) Към резервоара за газ се монтира херметичен кожух с изключение на случаите, когато резервоарът е монтиран от външната страна на автомобила и устройствата му са предпазени по подходящ начин от замърсяване и вода.

(2) Херметичният кожух трябва да е постоянно свързан с атмосферата посредством гъвкав или друг тръбопровод със светло сечение не по-малко от 450 mm2.

(3) Вентилационният отвор трябва да е насочен надолу извън автомобила. Газът, изтичащ от него, да не може да попадне в пространството под калника на автомобила и към детайли с повишена температура.

(4) Херметичният кожух и свързващите тръбопроводи трябва да са херметични при налягане 10 kPa.

Чл. 90

(отменен)

(1) Газопроводите на АГУ се изработват от безшевни тръби от мед, неръждаема стомана или от стомана с неръждаемо покритие.

(2) Медните газопроводи трябва да са защитени с гумено или пластмасово покритие.

(3) Външният диаметър на газопроводите не трябва да надвишава 12 mm и дебелината на стената им да не е по-малка от 0,8 mm.

(4) Газопроводите се монтират по такъв начин, че да не могат да се повреждат от вибрации и повърхностите им да не могат да се трият в елементите на автомобила. Разстоянието между две точки на закрепване на газопровода не трябва да превишава 1 m.

(5) Газопроводите не се разполагат в зони, в които се монтира крик за повдигане на автомобила.

(6) В местата на закрепване тръбите се захващат така, че да няма контакт метал с метал.

Чл. 91

(отменен)

Съединенията между елементите на автомобилната газова уредба трябва да са разглобяеми, да са възможно най-малък брой и да се разполагат в удобни и достъпни за проверка места.

Чл. 92

(отменен)

Газопроводите от неръждаема стомана се присъединяват посредством фитинги от неръждаема стомана.

Чл. 93

(отменен)

(1) Газопроводите, преминаващи през пътническото отделение и затвореното багажно отделение на автомобила, трябва да са с възможно най-малка дължина. В тези отделения не се допуска наличие на съединения с изключение на съединенията на херметичния кожух и съединенията между газопровода и устройството за пълнене на резервоара.

(2) Съединенията между резервоара и устройството за пълнене на резервоара трябва да имат защитно покритие срещу въздействието на втечнения въглеводороден газ и възможност за изпускане директно в атмосферата на евентуални пропуски на газ.

Чл. 94

(отменен)

(1) Устройството за пълнене на резервоара да е осигурено срещу завъртане и предпазено от замърсяване и попадане на вода.

(2) Когато резервоарът е монтиран в пътническото или багажното отделение, устройството за пълнене се поставя откъм външната страна на автомобила.

Чл. 94а

(отменен)

Продавачът на елементите по чл. 81 или на АГУ е длъжен да предостави на купувача инструкция за монтирането им и удостоверение за качество на резервоара за втечнен въглеводороден газ и тръбите по чл. 90, ал. 1.

Чл. 94б

(отменен)

(1) Монтирането на АГУ на автомобили се извършва по инструкция, изработена от лицето, което ги монтира. Инструкцията трябва да съдържа:

1. типа на горивната уредба на автомобилите, на които се монтира АГУ;

2. наименованието, типа и модела на елементите по чл. 81, от които ще се изгради уредбата;

3. схема за закрепването към купето или шасито на автомобила на резервоара за втечнен въглеводороден газ;

4. схема за закрепване на газопроводите към елементите на автомобила;

5. електрически схеми за управление на елементите на АГУ;

6. монтажна схема и схема за разположението и закрепването към автомобила на елементите по чл. 81;

7. проверките и регулировките, които трябва да се извършат след монтажа на АГУ;

8. описание на операциите, които трябва да се извършват при техническото обслужване на уредбата, и тяхната периодичност;

9. описание на операциите, които трябва да се извършат за спиране на притока или изтичането на газ при аварийна ситуация или пожар.

(2) Лицето, извършило монтажа на АГУ, е длъжно да предостави на ползвателя на АГУ паспорт в два екземпляра със съдържание съгласно образеца в приложение № 6 и инструкция за ремонтиране, поддържане и безопасна експлоатация на уредбата.

Чл. 95

Устройството на горивните уредби, монтирани към съоръжения за промишлени топлинни процеси, трябва да отговаря на изискванията на БДС EN 746-2.

Чл. 96

Устройствата, предназначени за отвеждане на димните газове от газовите уреди и от горивните уредби, трябва да съответстват на изискванията на Наредбата за устройство и безопасна експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, приета с Постановление № 232 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 97 от 2002 г.).

Чл. 97

(1) Газовите съоръжения и инсталации не се монтират в помещения, чийто под е разположен по-ниско от нивото на околния терен и в помещения, в които има наличие на канали и шахти.

(2) Допуска се газови съоръжения, газопроводи, газови инсталации, горивни уредби и газови уреди да се монтират в помещение, чийто под е разположен по-ниско от нивото на околния терен, ако:

1. помещението е газодимоуплътнено, подът му е изпълнен под формата на котлован с височина 0,2 m, облицовката на стените, таваните и подовете му са от негорими материали, отделено е от останалите помещения с пожарозащитна преграда с граница на огнеустойчивост 60 min и самозатварящи се врати с граница на огнеустойчивост 60 min;

2. помещението има газсигнализаторна инсталация с датчици, монтирани на височина 0,1 m от пода, която при достигане на концентрация на газа във въздуха 20 на сто от долната граница на възпламеняемост се задейства, като:

Чл. 98

(1) Производствените помещения, в които са монтирани газопроводи, газови съоръжения, газови инсталации, помпи, компресори, изпарителни инсталации, смесителни инсталации и газови уреди, помещенията на газоснабдителните станции и пунктовете за пълнене на бутилки с втечнен въглеводороден газ, както и помещенията, в които се разполагат бутилки, захранващи с втечнен въглеводороден газ бутилковите инсталации, трябва да имат естествено осветление, постоянно действаща вентилация, осигуряваща достатъчен въздухообмен, звукова и светлинна сигнализация, задействаща се при достигане концентрация на втечнения въглеводороден газ във въздуха 20 на сто от долната граница на възпламеняемост, и аварийна вентилация в зоните или помещенията, в които при аварии може да се образуват взривоопасни концентрации.

(2) Помещенията в газоснабдителните станции, както и помещенията, в които са монтирани помпи, компресори, изпарителни инсталации, смесителни инсталации и бутилки, захранващи с втечнен въглеводороден газ бутилкови инсталации, трябва да имат самостоятелни входове с отварящи се навън искрообезопасени врати и отварящи се прозорци, отварящото устройство на които е разположено или изведено на височина не по-голяма от 1,8 m от пода.

(3)

(4)

1. вентилация най-малко с трикратен въздухообмен за 1 h;

2. автоматично задействаща се аварийна вентилация във взривозащитено изпълнение;

3. газсигнализатори.

Чл. 99

При изграждане на вентилационни системи в помещенията мястото за засмукване на свеж въздух трябва да е извън зона, в която могат да попаднат флуиди, които съгласно Регламент (ЕС) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на Директиви 678548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕС) № 1907/2006 (Регламент СLР) се класифицират в следните класове и категории на опасност: експлозиви, десенсибилизирани експлозиви, запалими газове, аерозоли, категория 1 или 2, оксидиращи газове, запалими течности, самоактивиращи се вещества и смеси, пирофорни течности, самонагряващи се, вещества и смеси, които в контакт с вода отделят запалими газове, оксидиращи течности, остра токсичност, категории 1 или 2 флуиди.

Чл. 100

(1) Не се допуска в стените на помещенията и в пристройките, в които са монтирани газорегулаторни инсталации, да има димоходи, транзитни вентилационни и други канали. Пристройката трябва да е отделена от сградата с плътна негорима и газонепроницаема стена.

(2) Подът на помещенията и пристройките трябва да е от негорим и искронеобразуващ материал. Изходът трябва да е самостоятелен с отваряща се навън врата, осигурена срещу искрообразуване.

Чл. 101

В производствените помещения по чл. 98, ал. 1 и 2 не се допуска:

1. наличието на източници на огън или искри, освен когато това се изисква от прилаганата технология;

2. монтиране на съоръжения, които не са пряко свързани с технологичния процес;

3. складиране на горими материали, ако те не са необходими за производствения процес;

4. наличие на канали или шахти с изключение на посочените в чл. 20.

Чл. 102

(отменен)

Не се допуска разполагане и съхраняване на пълни или празни бутилки за газ във:

1. помещения под нивото на околния терен;

2. инсталационни и вентилационни шахти;

3. гаражи, които не отговарят на изискванията на чл. 98, ал. 3;

4. бани и складове за хранителни продукти;

5. помещения заедно с леснозапалими и горими вещества;

6. места с температура над 40 °С;

7. коридори, тавани и стълбища на сгради.

Чл. 103

Процедурите и персоналът за изпълнение на неразглобяемите съединения на газопроводите се одобряват от орган по сертификация, акредитиран от националния орган по акредитация или от орган по акредитация, пълноправен член на ЕА и страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на схемите по акредитация за съответната област.

Чл. 103а

Персоналът, процедурите, контролът по изпълнението и качеството на неразглобяемите съединения чрез пресоване на фитинги в студено състояние на газопроводите трябва да бъдат в съответствие с изискванията на БДС ЕN 1775.

Чл. 104

Оценяването и изпитванията без разрушаване на неразглобяемите съединения се извършват от орган за контрол, акредитиран от националния орган по акредитация или от орган по акредитация, пълноправен член на ЕА и страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на схемите по акредитация за съответната област.

Чл. 105

(1) Изпитвания без разрушаване чрез радиография и ултразвукова дефектоскопия се извършват на:

1. сто на сто от челните заварени съединения на стоманените газопроводи, преминаващи под жп линии, шосета, водни прегради, по мостове или язовирни стени, в канал или в защитен кожух;

2. петдесет на сто от челните заварени съединения на стоманените газопроводи в газоснабдителните станции и в автомобилните газоснабдителни станции и на стоманените подземни газопроводи;

3. двадесет и пет на сто от челните заварени съединения на стоманените газопроводи, непосочени в т. 1 и 2, с максимално допустимо налягане, по-високо от 0,5 МРа, и номинален диаметър на тръбата 57 mm и по-голям;

4. петнадесет на сто от челните заварени съединения на стоманени газопроводи, непосочени в т. 1 - 3, с максимално допустимо налягане, по-високо от 0,1 МРа;

5. пет на сто от челните заварени съединения на стоманените газопроводи, непосочени в т. 1 и 2, с максимално допустимо налягане 0,1 МРа и по-ниско;

6.

(2) Изпитванията чрез радиография се извършват на не по-малко от половината от подлежащите на изпитване съгласно ал. 1 заварени съединения.

(3) Изпитванията чрез ултразвукова дефектоскопия се извършват при дебелина на стената на газопровода, по-голяма от 10 mm.

(4) Допустимите нива на качество според заваръчните несъвършенства са:

1. за газопроводи с работно налягане, по-ниско от 1,6 МРа - ниво на качеството С по БДС EN ISO 5817;

2. за газопроводи с работно налягане 1,6 МРа и по-високо - ниво на качеството В по БДС EN ISO 5817; ниво на качеството С по същия стандарт - за дефекти със серийни номера 3, 9, 12 и 21; дефекти със серийни номера 24 и 25 са недопустими;

3.

(5) При установяване на недопустимо ниво на качество заварените съединения се изпитват без разрушаване в удвоен обем.

Чл. 106

(1) Газопроводите, газовите съоръжения, газовите инсталации, горивните уредби и бутилковите инсталации се изпитват хидростатично на якост с вода и на плътност с въздух или инертен газ с налягане съгласно приложение № 2.

(2) Допуска се за съоръженията по ал. 1 с налягане до 0,5 МРа включително изпитването на якост да се извършва с инертен газ или с въздух при допълнително взети мерки за безопасност.

(3) Продължителността на изпитване на съоръженията по ал. 1 на якост или плътност е не по-малка от 1 h, а на инсталациите в жилищни, административни, общественообслужващи и офис сгради минималното време за изпитване е 30 min.

(4) Средствата за измерване, използвани при изпитването, трябва да са калибрирани.

(5) Редът и техническите изисквания за извършване на изпитванията по ал. 1 се определят с инструкция, изработена от ползвателя или производителя.

Чл. 107

При изпитване на якост на съоръженията по чл. 106, ал. 1 напреженията в тях от вътрешното налягане не трябва да превишават 90 на сто от условната граница на провлачане на материала.

Чл. 108

(1) Изпитването на газорегулаторните инсталации на якост и плътност в зависимост от конструкцията им може да се извърши изцяло - от спирателната арматура на входа до тази на изхода, или на части - до регулатора на налягането и след него.

(2) При изпитване на газорегулаторни инсталации изцяло налягането за изпитване се определя в съответствие с входящото налягане на газа в инсталацията, а при изпитване на части налягането се определя поотделно за частта до регулатора и за частта след него.

Чл. 109

Изолиращите диелектрични фланци на електрохимичната защита на газовите съоръжения и инсталации се подлагат на:

1. хидростатично изпитване на якост с налягане не по-малко от 1,5 пъти максимално допустимото работно налягане и продължителност не по-малка от 5 min;

2. изпитване на плътност с налягане, равно на работното налягане, и с продължителност не по-малка от 10 min, при което се извършва проверка с пенообразуващо вещество;

3. изпитване с променлив ток с честота 50 Hz и минимално напрежение 5000 V, с продължителност 1 min при сухо състояние на фланците, с което се проверява дали не се предизвикват корона-ефекти при сриване на изолацията;

4. изпитване с прав ток с минимално напрежение 500 V при сухо състояние на фланците, при което съпротивлението им не трябва да бъде под 0,1 М?.

Чл. 110

(1) Преди монтаж новите гъвкави шлангове, свързващи цистерните с резервоарите, се изпитват на якост с налягане, определено от производителя.

(2) В случаите, в които налягането по ал. 1 не е известно, гъвкавите шлангове се изпитват с налягане 1,20 пъти по-високо от максималното им работно налягане.

Чл. 111

Газовите уреди се изпитват, ако в техническата им документация от производителя е предвидено това.

Чл. 112

Допуска се да се изпитват само на плътност:

1. газопроводите, които допълнително са присъединени към други газопроводи - в участъка от точката на присъединяване до първата спирателна арматура на газопровода, ако на всички неразглобяеми съединения на металните газопроводи е извършен радиографичен безразрушителен контрол;

2. регулаторите на налягане;

3. средствата за измерване разход на газ;

4. гъвкавите присъединителни връзки.

Чл. 113

(отменен)

(1) Един резервоар от всяка партида серийно произведени резервоари за АГУ се изпитва на разрушаване под хидравлично налягане. Налягането на разрушаване не трябва да е по-малко от 6,75 МРа.

(2) Всеки резервоар за автомобилна газова уредба се изпитва хидростатично на якост с вода при налягане 3,0 МРа, а след монтиране на всички елементи към тях се изпитва на плътност с въздух или с инертен газ при налягане 1,6 МРа.

Чл. 114

(1) ползвателят на газови съоръжения и инсталации е длъжен да осигури тяхната безопасна и безаварийна експлоатация, да ги поддържа и проверява в съответствие с изискванията на наредбата и техническата им документация и да ги използва само по предназначението, определено в инструкцията на производителя.

(2) Ползвателят, ръководителят на предприятието и обслужващият персонал са длъжни да не допускат експлоатацията на газовите съоръжения и инсталации, когато:

1. не са регистрирани пред органите за технически надзор;

2. не им е извършен технически преглед съгласно чл. 194, ал. 1;

3. в акта за първоначален технически преглед или в ревизионен акт е вписано заключение, че съоръжението не е годно за безопасна експлоатация;

4. устройството или експлоатацията им престанат да съответстват на техническата им документация или на изискванията на наредбата, на изискванията за пожарна и аварийна безопасност или имат повреди или неизправности;

5. нямат нанесена маркировка за съответствие със съществените изисквания на съответната наредба по чл. 7 ЗТИП.

(3) Ползвателят е длъжен да осигури поддържането, ремонтирането и преустройването на газовите съоръжения и инсталации само от лица, които са вписани в регистъра по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП като лица, осъществяващи тези дейности.

Чл. 115

(1) ползвателят и обслужващият персонал са длъжни да прекратят незабавно експлоатацията на газовите съоръжения и инсталации при:

1. повишаване на налягането или температурата в тях над допустимите стойности, посочени в техническата им документация;

2. откриване на деформации, дефекти или пропуски на газ в елементите под налягане и в заваръчните шевове;

3. нарушено отвеждане на димните газове от газови уреди и горивни инсталации;

4. недопустимо изместване или повреда на укрепващите елементи;

5. наличие на неизправно предпазно устройство;

6. невъзможност да се установи налягането в тях;

7. неизправност на спирателна или регулираща арматура;

8. недопустими вибрации и/или отклонения от нормалните работни параметри на помпите и компресорите;

9. установяване концентрация на газ във въздуха на помещенията, в които са монтирани, по-висока от 20 на сто от долната граница на концентрацията, при която е възможно възпламеняване;

10. пожар или природно бедствие, застрашаващи безопасността им;

11. случаи, посочени в инструкцията за експлоатация.

(2) При спиране експлоатацията на газовите съоръжения и инсталации незабавно се прекратява притокът на газ към тях и се вземат необходимите мерки за предотвратяване на авария или злополука.

Чл. 116

При откриване на недопустими пропуски на газ в газови съоръжения и инсталации:

1. евакуират се всички хора;

2. проверят се всички помещения, разположени под нивото на околния терен в близост до мястото на пропуска;

3. проветряват се загазените помещения;

4. вземат се бързи мерки за ликвидиране пропуските на газ;

5. прекратяват се всички действия, свързани с искрообразуване или ползване на пламък.

Чл. 117

Втечнените въглеводородни газове се продават одорирани със специфични на мирис вещества, като мирисът от тях трябва да се усеща при съдържание на газ във въздуха не по-високо от 20 на сто от долната граница на концентрацията, при която е възможно възпламеняване.

Чл. 118

Непосредствено преди първото запълване с втечнен въглеводороден газ след монтаж или ремонт газопроводите, стационарно монтираните метални съдове за съхранение на втечнени въглеводородни газове, жп цистерните и автоцистерните се продухват с азот или инертен газ така, че съдържанието на кислород в тях да спадне под 1 на сто. Допуска се газопроводите да се продухват с пари от газовата фаза на втечнен въглеводороден газ.

Чл. 119

(1) Подаването на газ в газовите съоръжения и инсталации се извършва плавно с постепенно повишаване на налягането. При запълване на резервоари и цистерни непрекъснато се следи налягането и нивото в тях да не превишават максимално допустимите стойности.

(2) Не се допуска по време на гръмотевична буря да се пълнят и изпразват цистерни и да се пълнят резервоари с газ.

Чл. 120

Подаването на топлоносител в изпарителите се извършва след запълването им с газ.

Чл. 121

(1) Ползвателите на стационарно монтираните метални съдове за съхранение на втечнени въглеводородни газове са длъжни да не допускат запълването им с газ повече от 85 на сто от обема им.

(2) Операторът следи максимално допустимата маса газ, с която трябва да се запълват бутилките, да бъде съгласно БДС EN 1439.

(3) Ползвателите на газоснабдителните станции са длъжни да запълват цистерните с газ в количество, определено в Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) и Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID).

Чл. 122

(1) Автоцистерните трябва да са заземени, преди да започне изпразването или запълването им с газ. Заземяването се прекратява след поставяне на устройствата за затваряне на щуцерите за газ.

(2) Пълненето и изпразването на автоцистерните и поставянето и свалянето на устройствата за затваряне на щуцерите им се извършват при спрян двигател.

(3) Изключение от изискването по ал. 2 се допуска, когато помпата за втечнен газ се задвижва от двигателя на автоцистерната.

(4) Автоцистерните с помпи, задвижвани от двигателя на автомобила, трябва да имат искрогасително устройство на ауспуха по време на пълнене или изпразване.

(5) Не се допуска притягане или развиване на гайките на гъвкавите шлангове, когато те са под налягане, и употребата на ударен инструмент при навиването или развиването им.

(6) Ползвателите не трябва да допускат автоцистерните или жп цистерните да се използват като стационарни съдове на газовите съоръжения и инсталации и за захранване на газовите съоръжения и инсталации с втечнен въглеводороден газ.

Чл. 123

Преди пускане в работа на котли, пещи и други агрегати, работещи на втечнен въглеводороден газ, и след изгасване на пламъка им горивните камери и димоходите им се продухват с въздух посредством принудителна вентилация.

Чл. 124

При прекъсване на газоснабдяването или при спиране работата на газовите съоръжения и инсталации спирателните арматури на входа на газа към тях незабавно се затварят.

Чл. 125

При продължително спиране, ремонт или консервиране на газопровод, горивна уредба, газово съоръжение или газова инсталация те се изолират от възможен приток на газ посредством поставяне на глух фланец след спирателния вентил на входа на газа, а спирателната арматура на продухвателните свещи трябва да е в отворено положение.

Чл. 126

Заледяването на газопроводи и други газови съоръжения и инсталации се премахва с топла вода или пясък, температурата на които не превишава 40 °С.

Чл. 127

Пропуските на газ от газовите съоръжения и инсталации се търсят с помощта на пенообразуващо вещество или газсигнализатор.

Чл. 128

Не се допуска бутилките за газ и присъединителните връзки към газовите уреди да се нагряват до температура, по-висока от 40 °С.

Чл. 129

Не се допуска бутилки за газ с обем над 5 dm3 да се превозват с обществен транспорт.

Чл. 130

(1) Изправното действие и настройката на предпазните клапани, монтирани на газови съоръжения и инсталации, се проверяват преди монтажа им и най-малко веднъж на 12 месеца.

(2) Проверката за изправното действие и настройката на предпазните клапани, монтирани на газовите съоръжения и инсталации, трябва да се извършва от лица, които разполагат със:

1. стендове за извършване на проверка на настройката на предпазните клапани;

2. писмена методика за извършване на проверка по т. 1, която да съдържа:

(3) След извършване на проверките по ал. 1 и 2 предпазните клапани трябва да се защитят срещу самоволно изменение на настройката им и да се пломбират. Лицето, което е извършило проверката, трябва да състави и да предаде на ползвателя протокол за извършената проверка, който трябва да съдържа:

1. наименованието и адреса на управление на лицето, извършило проверката;

2. датата, на която е извършена проверката;

3. идентификационния номер на предпазния клапан;

4. налягането, при което е отворил и затворил предпазния клапан.

Чл. 131

(1) Не се допуска експлоатация на газовите съоръжения и инсталации с непроверени предпазни клапани и с предпазни клапани, несъответстващи по брой и конструкция на техническата документация на газовите съоръжения и инсталации.

(2)

Чл. 132

(1) Манометрите на газовите съоръжения и инсталации подлежат на метрологичен контрол по реда на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с Постановление № 239 на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 98 от 2003 г.; изм., бр. 96 от 2005 г. и бр. 40 от 2006 г.).

(2) Най-малко веднъж на 12 месеца се извършват функционални изпитвания на сигнализаторите за газ.

Чл. 133

Разглобяемите съединения на монтираните в помещения газови съоръжения и инсталации се проверяват при работно налягане на газа с пенообразуващо вещество или газсигнализатор най-малко веднъж на 3 месеца.

Чл. 134

Изправността на заземителните и мълниезащитните инсталации на газовите съоръжения и инсталации се проверява веднъж годишно, както и след всеки ремонт или преустройство.

Чл. 135

Проверките, които се извършват съгласно тази глава, се документират, а документите се прилагат в досието по чл. 205, което се съхранява от ползвателя на газовите съоръжения и инсталации.

Чл. 136

ползвателят на газови съоръжения и инсталации в промишлени и селскостопански обекти е длъжен:

1. да изработи инструкция за работа въз основа на техническата документация и инструкциите на производителя на газовите съоръжения и инсталации и съобразно особеностите на обекта, в който те се експлоатират, инструкцията трябва да съдържа най-малко следното:

2. да определи със заповед лице с не по-ниско от средно техническо образование, което да отговаря за безопасната им експлоатация и да представлява предприятието пред органите за технически надзор при извършване проверки на предприятието или технически прегледи на газовите съоръжения и инсталации;

3. да осигури ефективен контрол на работата им и на обслужващия персонал;

4. да има ревизионна книга за всяко съоръжение или инсталация, в която органите за технически надзор записват резултатите от извършените надзорни дейности и предписанията за отстраняване на констатираните нарушения;

5. да изпълнява и контролира изпълнението от обслужващия персонал на предписанията, дадени от органите за технически надзор;

6. да осигури воденето на сменен дневник, в който се записват:

7. да осигури воденето на ремонтен дневник;

8. да назначи обслужващ персонал, обучен за изпълнение на изискванията на наредбата и инструкцията по т. 1; първоначалната и периодичната ежегодна проверка на знанията на обслужващия персонал се извършват от лицето по т. 2.

Чл. 137

Обслужващият персонал съобразно сроковете в инструкцията по чл. 136 проверява газовите съоръжения и инсталации за:

1. пропуски на газ;

2. състоянието на отделните съоръжения с повишена опасност;

3. състоянието на арматурата, уплътненията, разглобяемите и неразглобяемите съединения, предпазните устройства, контролно-измервателните уреди и опорите и подвеските на газопроводите;

4. правилното отвеждане на димните газове на съоръженията с повишена опасност.

Чл. 138

В колекторите, каналите, шахтите и другите места, в които може да се натрупа газ, на територията на обекта, се монтират газсигнализатори, свързани към контролен пункт с постоянно дежурен обслужващ персонал.

Чл. 139

Най-малко веднъж на две денонощия газопроводите на територията на обекта се проверяват от обслужващия персонал чрез външен оглед.

Чл. 140

Най-малко веднъж на два месеца на гъвкавите шлангове за автоцистерните, жп цистерните и резервоарите се извършва външен оглед и най-малко веднъж на 12 месеца - хидростатично изпитване с налягане съгласно чл. 110.

Чл. 141

(1) ползвателите и обслужващият персонал на автомобилните газоснабдителни станции не трябва да допускат:

1.

2.

3. пълнене на всички видове бутилки или съдове от колонките за зареждане на АГУ;

4. наличие на територията на автомобилната газоснабдителна станция на, накрайници и други устройства за пълнене на бутилки от колонките за зареждане на АГУ.

(2) Не се допуска наличие на бутилки за газ на територията на автомобилните газоснабдителни станции с изключение на бутилките с търговско предназначение, които трябва да се съхраняват в изправено положение на обособени за целта места - на открито или под навеси или в помещения, съответстващи на изискванията на чл. 98, ал. 1, и защитени от пряка слънчева светлина.

Чл. 142

(1) Пълненето на бутилки в пунктовете за пълнене на бутилки се извършва по писмена инструкция на оператора, изготвена в съответствие с процедурите, разписани в БДС ЕN 1439 и БДС ЕN 1440+А2. Операторът осигурява безопасността при пълнене, временно съхраняване, свързано с превоза, изпразване и презареждане на транспортируемото оборудване под налягане.

(2)

1. маркирани са масата на бутилката, масата и идентификацията на газа;

2. на бутилката е поставено клеймо с регистрационния номер на лицензираното лице по чл. 185, ал. 1, т. 2, извършило последния технически преглед, месеца и годината на извършването му и годината на следващия технически преглед;

3. не е изтекъл срокът на техническия преглед по т. 2;

4. бутилките нямат пропуски на газ;

5. бутилките нямат повреди по вентила, дръжките за носене или опорните пръстени или вдлъбнатини, подутини, пукнатини или външна корозия.

(3)

(4)

(5)

(6) Везните по чл. 66, ал. 6, т. 1 и 2 подлежат на метрологичен контрол по реда на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Чл. 143

Мястото за установяване на автоцистерната за зареждане на стационарно монтираните метални съдове за съхранение на втечнени въглеводородни газове на газоснабдителните станции и автомобилните газоснабдителни станции трябва да е ясно означено и да има заземително устройство. Не се допуска автоцистерните да пребивават на територията на автомобилните газоснабдителни станции и газоснабдителните станции извън времето за зареждане на съдовете.

Чл. 144

(1) На газоснабдителните станции жп линиите в участъка на установяване на цистерните трябва да са заземени. Допуска се жп цистерните да се пълнят или изпразват едва след като локомотивът се отдалечи най-малко на 20 m от оградата й.

(2) Преди започване на пълненето или изпразването жп цистерните се застопоряват към релсовия път посредством релсозахватни приспособления и се осъществява връзка между релсовия път и устройствата за безопасност, когато конструкцията на устройството за безопасност изисква това.

Чл. 145

(1) За помещения с 10 и повече поста за газопламъчна обработка на метал се осигурява централно снабдяване с газ.

(2) При захранване на работни постове с газ от газопровод налягането на газа пред работния пост трябва да е не по-високо от 0,15 МРа. Допуска се по-високо налягане, ако пред работния пост се монтират регулатор и предпазен клапан след регулатора. Въглеводородният газ, изтичащ от предпазния клапан, се отвежда на безопасно място.

Чл. 146

(1) Използването на горелки с открит пламък за газопламъчна обработка на метали и за други технологични процеси се допуска на разстояние не по-малко от:

1.

2. 5 m до бутилки за сгъстени, втечнени или разтворени под налягане газове.

3. 3 m до газопроводи и други газови съоръжения.

(2) Бутилките, захранващи с газ горелките по ал. 1, се закрепват стабилно във вертикално положение и пламъкът на горелките се насочва в противоположна на съоръженията по ал. 1, т. 2 и 3 посока, а ако това е невъзможно - между горелките и съоръженията се поставят метални щитове.

Чл. 147

(1) Във всяка общественообслужваща, административна и офис сграда трябва да има лице, което да отговаря за безопасната експлоатация на газовите съоръжения и инсталации.

(2) Лицето, отговорно за безопасната експлоатация, провежда първоначален и ежегоден инструктаж срещу подпис на лицата, които ще обслужват газовите съоръжения и инсталации.

Чл. 148

(1) Спирателната арматура на газопроводите се затваря веднага след спиране работата на газовите уреди.

(2) Вентилът на газовата бутилка се затваря веднага след спиране работата на газовия уред.

Чл. 149

Ако в помещенията се почувства мирис на газ, работата на газовите уреди незабавно се спира посредством спирателната им арматура, а при наличие на бутилка в помещението вентилът й се затваря. Преустановяват се всички действия, водещи до искрообразуване (включване и изключване на електрически уреди, запалване на цигари и др.), и помещенията се проветряват.

Чл. 150

Спирателната арматура на неавтоматичните горелки на газовите уреди се отваря само при включена пилотна горелка или друг поднесен към горелката източник на пламък.

Чл. 151

При загасване пламък на горелка на газов уред, който има горивна камера и димоходи, спирателната арматура на горелката се затваря незабавно и преди повторно запалване горивната камера и димоходите се проветряват.

Чл. 152

Преместването на стационарно монтирани газови уреди, захранвани от газопровод, и на бутилкови инсталации се извършва само от лице, вписано в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП като лице, което извършва дейности по поддържане, ремонтиране или преустройване на газови съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове.

Чл. 153

Газовите уреди, предназначени за работа на открито, не трябва да се оставят без непрекъснато наблюдение при работа.

Чл. 154

Комините на газовите уреди се почистват, както следва:

1. тухлените комини на газови водонагреватели и газови уреди за готвене в общественообслужващи сгради - на всеки 3 месеца;

2. комини, изработени от огнеупорни материали (азбестоциментови и керамични тръби или огнеустойчив бетон) или облицовани отвътре с метална обшивка - на всеки 12 месеца;

3. всички други комини (на отоплителни печки, котли и др.) - в началото на отоплителния сезон.

Чл. 155

(отменен)

(1) ползвателят на АГУ е длъжен:

1. да дава уредбата за ремонт само на лица, вписани в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП като лица, извършващи такава дейност;

2. преди да влезе в автомобилната газоснабдителна станция, да преустанови тютюнопушенето в автомобила и да изключи всички уреди, които могат да предизвикат искра при работата си - радиокасетофони, мобилни телефони и други, а преди да започне зареждането на уредбата с газ - да изключи двигателя на автомобила.

3. да не управлява автомобила без стикерите по чл. 198, ал. 4 или със стикер с изтекъл срок на валидност.

(2) ползвателят на АГУ и собствениците на гаражи не трябва да допускат паркиране на автомобили с АГУ в гаражи, които не отговарят на изискванията на чл. 98, ал. 3 и 4.

Чл. 156

(отменен)

ползвателят e длъжeн да прекрати незабавно експлоатацията на АГУ при:

1. повишаване на налягането или температурата в нея над допустимите стойности, посочени в техническата й документация, като преди това изведе автомобила от зоната с повишена температура;

2. откриване на деформации, дефекти или пропуски на газ в елементите под налягане и в съединенията;

3. изместване или повреда на укрепващите елементи;

4. наличие на неизправно предпазно устройство;

5. неизправност на спирателната или регулиращата арматура;

6. други случаи, посочени в инструкцията за експлоатацията й.

Чл. 157

(отменен)

Пропуските на газ в АГУ се търсят посредством пенообразуващо вещество или газсигнализатор.

Чл. 158

(отменен)

Не се допуска елементите на АГУ, с изключение на изпарителя по чл. 81, т. 5, да се нагряват до температура, по-висока от 50 °С.

Чл. 159

(отменен)

При наличие на пропуски на газ незабавно се спира двигателят на автомобила, преустановяват се всички дейности, свързани с искрообразуване или ползване на пламък, и се проветряват купето на автомобила и загазените помещения - гаражи, работилници и др.

Чл. 160

(отменен)

Резервоарът на АГУ се запълва с втечнен въглеводороден газ не повече от 80 на сто от обема му.

Чл. 161

(отменен)

Изправното действие и настройката на предпазния клапан на автомобилната газова уредба се проверяват най-малко веднъж на 24 месеца от лицето, извършващо техническия преглед на уредбата. Проверката се документира.

Чл. 162

Газоопасни работи са работи, които се извършват в загазена среда или при извършването на които е възможно да изтече газ от газовите съоръжения и инсталации.

Чл. 163

(1) Следните газоопасни работи се извършват по наряд съгласно образеца в приложение № 3:

1. присъединяване на нов газопровод към действащ;

2. подаване на газ след монтаж, ремонт или преустройство на газово съоръжение, газова инсталация, газопровод, горивна уредба и бутилкова инсталация;

3. въвеждане в експлоатация на газово съоръжение, газова инсталация, газопровод, горивна уредба и бутилкова инсталация;

4. почистване на газопроводи, монтаж и демонтаж на глухи фланци към газопроводи, газови съоръжения или газови инсталации;

5. демонтаж на газопроводи, изключени от действащата мрежа;

6. ремонт на газопроводи;

7. отстраняване на неизпарили се остатъци или отстраняване на газа от газови съоръжения и инсталации;

8. подготовка за технически преглед на действащ резервоар;

9. разкопаване на почвата в места, където са установени пропуски на газ, до отстраняване на пропуските;

10. други работи, които се извършват в загазена среда или при извършването на които е възможно опасно изтичане на газ.

(2) Нарядите по ал. 1 се издават от лица, определени със заповед на ръководителя на предприятието, което експлоатира газовите съоръжения и инсталации или от лицето по чл. 114, ал. 3, осъществяващо поддържането, ремонтирането или преустройването на газовите съоръжения и инсталации.

Чл. 164

Следните газоопасни работи се извършват по утвърдени от ръководителя на предприятието или лицето по чл. 114, ал. 3 инструкции за всеки вид работа:

1. изключване на действащи газопроводи;

2. профилактично обслужване на действащи газови съоръжения и инсталации;

3. зареждане на моторни превозни средства с газ;

4. подаване на газ след монтаж, ремонт или преустройство на газови съоръжения и инсталации;

5. пълнене или изпразване на препълнени бутилки в газоснабдителните станции и в пунктовете за пълнене на бутилки.

Чл. 165

(1) Работите по въвеждането в експлоатация и подаването на газ в новоизградени обекти и газопроводи, както и понижаването или възстановяването на налягането в газопроводите се извършват по планове за работа, утвърдени от ръководителите на предприятията или лицата по чл. 114, ал. 3.

(2) В плановете за работа по ал. 1 се посочват мерките за обезопасяване на съоръженията, точната последователност на извършване на работите, разпределението на работниците и на ръководния персонал, необходимите инструменти и приспособления, всички необходими мерки за осигуряване на техническата и пожарната безопасност и на здравословните и безопасни условия на труд, ръководителят на газоопасните работи и лицата, отговорни за изпълнението на всяка отделна газоопасна работа.

Чл. 166

(1) Газоопасните работи се извършват най-малко от двама работници, а при работа в шахти, тунели, дълбоки траншеи и резервоари - най-малко от трима работници.

(2) Допуска се специално обучени работници по инструкциите по чл. 164 да извършват самостоятелно:

1. свързване на отделни газови уреди и подаване на газ към тях;

2. извършване на ремонтни работи без употреба на заварки или газово рязане на газопроводи с налягане до 0,002 МРа и диаметър до 32 mm;

3. пълнене на резервоари по време на експлоатацията им;

4. пълнене на бутилки;

5. източване или изпомпване на утайки от бутилки;

6. зареждане на моторни превозни средства с газ;

7. профилактично обслужване на газови уреди и съоръжения в жилищни, административни и общественообслужващи сгради.

Чл. 167

(1) Лицето, което издава наряд за извършване на газоопасни работи, посочва в наряда изискванията и мерките за осигуряване на правилното и безопасното им изпълнение, ръководителя на газоопасните работи, както и лицата, отговорни за изпълнението на отделните газоопасни работи.

(2) Към плана за работа по чл. 165, ал. 1 и наряда за извършване на газоопасни работи се прилага копие от чертежа на газовото съоръжение и инсталация. Преди започване на газоопасната работа ръководителят на газоопасните работи проверява съответствието на чертежа с фактическото разположение на газовото съоръжение и инсталация и арматурата му.

Чл. 168

(1) Лицата, които издават наряди за газоопасни работи, ги завеждат в дневник. Ръководителят на газоопасните работи трябва да се подписва в дневника при получаване и при връщане на наряда.

(2) Нарядите се съхраняват не по-малко от 12 месеца от лицето, което ги е издало. Нарядите за първоначално подаване на газ и за присъединяване на газопроводи към действащи газопроводи се съхраняват безсрочно в техническото досие по чл. 205.

Чл. 169

(1) Нарядът съдържа деня и часа на започване и завършване на газоопасните работи. Когато те не могат да се завършат в определения срок, действието на наряда се продължава от лицето, което го е издало, като се посочват мерките, които трябва да се изпълнят, за да се гарантира безопасността по време на прекъсване на газоопасните работи.

(2) Ръководителят на газоопасните работи докладва ежедневно за хода им на лицето, издало наряда.

Чл. 170

Работи по отстраняване на аварии се извършват без наряд до отстраняване на пряката опасност за хората и материалните ценности. Следващите ги възстановителни работи се извършват по наряд.

Чл. 171

Отговорност за осигуряване на необходимите средства за лична защита и за тяхната изправност носи ръководителят на газоопасните работи или лицето, издало наряда - за газоопасни работи по чл. 166, ал. 2, т. 2 и 5, или прекият ръководител - за газоопасни работи по чл. 164.

Чл. 172

(1) Ръководителят на газоопасните работи е длъжен:

1. да провери наличието и изправността на личните предпазни средства преди започване на газоопасната работа;

2. да инструктира срещу подпис в наряда подчинените си работници за необходимите мерки за безопасност при изпълнение на газоопасните работи;

3. да организира работата така, че да може бързо да изведе работниците от опасната зона.

(2) Всички разпореждания за реда за извършване на газоопасните работи се издават от ръководителя на газоопасните работи.

Чл. 173

Газоопасните работи се извършват през деня. Работи по отстраняване на аварии могат да се извършват по всяко време на денонощието под ръководството на лице, определено от ръководителя на предприятието.

Чл. 174

(1) При работа в загазена среда се употребяват неискрообразуващи инструменти и уреди. На обекта и около него се поставят предупредителни надписи и знаци и в него не се допускат други лица извън участниците в газоопасните работи.

(2) Работниците, които изпълняват газоопасни работи, използват само взривозащитени осветителни преносими лампи с напрежение 12 V и облекло от антистатични материали. Обувките им трябва да са без железни гвоздеи и обковки.

Чл. 175

При затягане на разглобяеми съединения на работещи газови съоръжения и инсталации налягането в тях трябва да се намали до 50 на сто от максималното работно налягане, но не трябва да е по-високо от 0,3 МРа.

Чл. 176

(1) ползвателят и обслужващият персонал не трябва да допускат подаване на газ в газови съоръжения и инсталации, преди да е извършена проверка на изправността им.

(2) Новоизграден газопровод, преминал първоначален технически преглед и незапълван с газ в период до 6 месеца, преди въвеждането му в експлоатация се изпитва на плътност и се извършва проверка на антикорозионното покритие, арматурата и средствата му за измерване.

Чл. 177

(1) Забранява се заваряване и рязане на газопроводи, през които е протичал газ, преди да са дегазирани и продухани с въздух или с инертен газ.

(2) Преди и на всеки два часа по време на заваряване или рязане в помещения, в които има газови съоръжения и инсталации, от най-ниските и трудно проветряемите зони на помещенията и околните канали, шахти и коридори се вземат проби за наличието на въглеводороден газ във въздуха. Съдържанието на кислород във въздуха трябва да е най-малко 20,9 % (обемни) (об. %).

Чл. 178

(1) Газовите съоръжения и инсталации се изключват от газопроводната мрежа посредством монтиране на глух фланец на спирателната арматура.

(2) Глухите фланци по ал. 1 трябва да са изчислени за максимално допустимото работно налягане на газопровода и да имат дръжки, излизащи извън периферията на фланците на спирателната арматура.

(3) Монтираните към газовите съоръжения и инсталации глухи фланци се демонтират само по указание на ръководителя на газоопасните работи.

Чл. 179

Преди демонтаж на газово съоръжение, газова инсталация, горивна уредба или газопровод те се продухват с инертен газ или с въздух до пълното отстраняване на въглеводородния газ в тях.

Чл. 180

При извършване на ремонтни работи газовите съоръжения и инсталации се изключват чрез монтиране на глухи фланци и се продухват с инертен газ до пълното отстраняване на втечнения въглеводороден газ.

Чл. 181

При извършване на газоопасни работи в загазени помещения и пространства или в такива, в които е възможно изтичане на газ, извън помещението или пространството трябва да дежури работник, който да следи за състоянието на работещите и да не допуска палене на огън в близост или създаване на условия за образуване на искри. Работещите трябва да са екипирани с шлангови или изолиращи противогази.

Чл. 182

(1) Спускането на работници в резервоари и шахти, които нямат стълби, се извършва посредством метални стълби, чиито приспособления за закрепване не образуват искри при удар или триене.

(2) Работниците трябва да се спускат в шахтите, изкопите и резервоарите с поставени спасителни колани. На повърхността трябва да дежурят не по-малко от двама души, които да държат краищата на въжетата от спасителните колани на спуснатите работници и да наблюдават непрекъснато за здравословното им състояние.

(3) При изкопни работи на повредени подземни газопроводи се вземат подходящи мерки за недопускане запалването на газа, изтичащ от газопровода.

(4) При разкопаване на повредени газопроводи с налягане над 0,01 МРа налягането в тях трябва да се намали до тази стойност.

(5) Изкопни работи около стационарно монтирани подземни съдове за съхранение на втечнени въглеводородни газове се извършват само след отстраняване на втечнения въглеводороден газ от тях и дегазирането им.

Чл. 183

(1) Отстраняване на отлагания и заледявания в газопроводите се извършва с водна пара при налягане в тях не по-високо от 0,05 МРа.

(2) Отстраняване на отложенията и заледяванията се извършва при изключен газопровод.

(3) При отстраняване на наслоявания работниците трябва да са с поставени противогази, а помещенията се проветряват.

(4) Потребителите на газ се предупреждават за извършване на работите по ал. 1.

Чл. 184

(1) ползватели, които експлоатират газови съоръжения и инсталации, консумиращи над 37 kg/h, осигуряват аварийна група с денонощно дежурство.

(2) При консумация, по-малка от посочената в ал. 1, вместо аварийна група се организира дежурство от подготвени работници.

(3)

(4) Съобщенията, постъпващи в аварийната група, се регистрират в специален дневник. В този дневник се отбелязват времето на получаване на съобщението, часът на тръгване на аварийния персонал, времетраенето и отстраняването на повредите, характерът им и работите, които са извършени.

(5) При получаване на съобщение дежурният на аварийната група дава указания на известителя за вземане на необходимите мерки за предотвратяване развитието на аварията.

Чл. 185

(1) Органи за технически надзор на газовите съоръжения и инсталации са:

1. председателят на ДАМТН чрез ГД “ИДТН”;

2. лица, получили лицензия от председателя на ДАМТН по реда на Наредбата за условията и реда за издаване на лицензии на лица за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на регистър на съоръженията, приета с Постановление № 187 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 79 от 2000 г.; изм., бр. 115 от 2002 г. и бр. 17 от 2003 г.).

(2) Разпределението на видовете газови съоръжения и инсталации за осъществяване на технически надзор между органите по ал. 1, т. 1 и 2 се определя с наредбата по ал. 1, т. 2.

Чл. 186

(1) Газовите съоръжения и инсталации се изграждат по инвестиционни проекти във фаза технически и/или работен проект, заверени от органите за технически надзор. Обхватът и съдържанието на инвестиционните проекти трябва да съответстват на Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (ДВ, бр. 51 от 2001 г.). На заверяване подлежат частите на проектите, отнасящи се до газовите съоръжения и инсталации.

(2) Органите за технически надзор извършват експертиза на проекта по ал. 1 в 14-дневен срок от получаването му и заверяват проекти за обекти, в които ще функционират до 2 съоръжения, и тези, в които ще функционират автомобилни газоснабдителни станции, газоснабдителни станции и пунктове за пълнене на бутилки с втечнен въглеводороден газ. За проекти на обекти, в които ще функционират от 3 до 5 съоръжения, този срок е 21 дни. При установяване на несъответствия с нормативни изисквания и непълноти се предоставя възможност за отстраняването им в срок, не по-дълъг от 7 дни. Допълнително представените документи се разглеждат в 14-дневен срок от получаването им.

(3) Органите за технически надзор заверяват с подпис и печат проекта по ал. 1, когато предвидените проектни решения съответстват на изискванията на наредбата, а когато не съответстват, органите за технически надзор мотивират писмено отказа си да заверят проекта.

(4) Алинеи 1 - 3 не се прилагат за газовите съоръжения и инсталации, за които в наредбата по чл. 7 ЗТИП се изисква да бъде оценено съответствието им със съществените изисквания след тяхното монтиране на мястото, където ще се експлоатират.

Чл. 187

(1) Газовите съоръжения и инсталации, за които няма наредби по чл. 7 ЗТИП, се произвеждат по конструкторска документация, заверена от органите за технически надзор, която включва:

1. обяснителна записка с данни за работните параметри;

2. изчислителна записка с якостни и други изчисления;

3. конструктивни чертежи;

4. данни за предвидените материали, арматура, предпазни устройства, контролно-измервателни уреди и автоматика;

5. данни за предвидения контрол без разрушаване на заварените съединения и предвидените механични изпитвания;

6. инструкция за монтаж, експлоатация и поддържане и за реда за извършване на изпитвания на якост и плътност;

7. технологична схема.

(2) Органите за технически надзор заверяват документацията по ал. 1 в 14-дневен срок за съответствието й с изискванията на наредбата. При установяване на несъответствия с нормативни изисквания и непълноти се предоставя възможност за отстраняването им в срок, не по-дълъг от 7 дни. Допълнително представените документи се разглеждат в 14-дневен срок от получаването им.

Чл. 188

Ремонтът на газови съоръжения, газови инсталации, газопроводи, горивни уредби и бутилкови инсталации се извършва по техническа документация, заверена от органите за технически надзор в 14-дневен срок за съответствието й с изискванията на наредбата. При установяване на несъответствия с нормативни изисквания и непълноти се предоставя възможност за отстраняването им в срок, не по-дълъг от 7 дни. Допълнително представените документи се разглеждат в 14-дневен срок от получаването им.

Чл. 188а

Органите за технически надзор са длъжни да въвеждат в изградена от ДАМТН компютризирана информационна система информация за всички извършени дейности по ремонтиране и преустройване на тези съоръжения.

Чл. 189

(отменен)

(1) Ремонтирането, поддържането и преустройването на газови съоръжения, газови инсталации, газопроводи, горивни уредби, газови уреди, АГУ и бутилкови инсталации се извършват от лица, получили разрешение за извършване на такава дейност от председателя на ДАМТН или от оправомощени от него длъжностни лица от ГД “ИДТН”.

(2) Лицата, които кандидатстват за получаване на разрешение по ал. 1, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да са вписани в търговския регистър;

2. да разполагат със следния персонал:

3. да притежават:

(3) Лицата по ал. 2 отправят до регионалните отдели на ГД “ИДТН” писмено заявление, в което посочват дейностите, за които желаят да получат разрешение, и следните документи:

1. удостоверение за актуално състояние;

2. списък на персонала по ал. 2, т. 2, букви “а” и “б” с копие от документите му за завършено образование;

3. копия от свидетелствата за правоспособност и/или сертификатите на персонала по ал. 2, т. 2, букви “в” и “г”;

4. списък на съоръженията, машините и техническите средства по ал. 2, т. 3, буква “а”;

5. списък на технологичните инструкции по ал. 2, т. 3, буква “б”;

6. списък на нормативните актове и на българските стандарти, които притежават.

(4) Когато лицето по ал. 2 има сертифицирана система за осигуряване на качеството от орган за сертификация на системи по качеството, счита се, че то отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2 и т. 3, букви “б”, “г” и “д”.

(5) Инспекторите на регионалния отдел на ГД “ИДТН” проверяват съответствието на кандидатите с изискванията на ал. 2 и в срок 15 работни дни от получаване на писменото заявление представят на председателя на ДАМТН или на оправомощените от него длъжностни лица протокол за резултатите от проверката.

(6) В срок 10 работни дни след получаване на протокола по ал. 5 председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица издават разрешение със срок на валидност 3 години, когато кандидатите отговарят на изискванията на ал. 2, или мотивирано отказват издаването на разрешение, когато не отговарят на изискванията на ал. 2.

(7) Отказите на председателя на ДАМТН да издаде разрешения подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им по реда на Закона за Върховния административен съд, а отказите на оправомощените длъжностни лица от ГД “ИДТН” - по реда на Закона за административното производство.

Чл. 190

(отменен)

(1) Инспекторите на ГД “ИДТН” извършват най-малко веднъж на две години проверка на лицата, получили разрешение по чл. 189, ал. 1, която обхваща проверка на изискванията на чл. 189, ал. 2.

(2) Председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица от ГД “ИДТН” отнемат с мотивирана писмена заповед разрешенията по чл. 189, ал. 1, когато лицата, получили разрешение, престанат да отговарят на някое от изискванията на чл. 189, ал. 2.

Чл. 191

(1) ползвателите на газови съоръжения и инсталации, които подлежат на технически надзор от органа по чл. 185, ал. 1, т. 1, са длъжни в 7-дневен срок след монтирането им да ги регистрират в регионалните отдели на ГД “ИДТН”, на чиято територия ще се експлоатират.

(2) ползвателите на газови съоръжения и инсталации, които подлежат на технически надзор от органа по чл. 185, ал. 1, т. 2, са длъжни в 7-дневен срок след монтирането им да ги регистрират пред избран от тях орган.

(3) Регистрирането се извършва по писмено заявление на ползвателя, придружено с данни за адреса и мястото, където са монтирани газовите съоръжения и инсталации, и данни, идентифициращи техния ползвател, производител и/или лицето, което ги е монтирало, и:

1. за газопроводи, газови съоръжения, газови инсталации, горивни уредби, бутилкови инсталация или газови уреди, за които има наредби по чл. 7 ЗТИП - от ревизионна книга и два екземпляра от придружаващата документация и декларацията за съответствие от производителя на български език съгласно съответната наредба по чл. 7 ЗТИП;

2. за газопроводи, газови съоръжения, газови инсталации, горивни уредби или бутилкови инсталации, за които няма наредби по чл. 7 ЗТИП - от ревизионна книга и следните документи в два екземпляра:

3. за газоснабдителни станции, пунктове за пълнене на бутилки и автомобилни газоснабдителни станции - от заверени проекти по чл. 186 и декларация за съответствие - в случаите, когато е оценено съответствието с изискванията на наредби по чл. 7 ЗТИП;

4.

(4)

(5) Заявленията за регистриране на газовите съоръжения и инсталации се разглеждат в срок 10 работни дни след получаването им. Ако не бъдат констатирани несъответствия на декларациите по ал. 3, т. 1 и 3 и/или непълноти в представените документи, органите за технически надзор регистрират съоръжението.

(6) При непълноти в представените документи или несъответствия на декларациите по ал. 3, т. 1 и 3 органите за технически надзор дават възможност на ползвателя да ги отстрани в срок 10 работни дни.

Чл. 192

Ползвателят е длъжен да уведоми органа за технически надзор, пред който е регистрирал газовото съоръжение или инсталация, за всяко тяхно преустройство и да му представи следните документи:

1. обяснителна записка за извършените промени;

2. техническата документация, по която е извършено преустройството;

3. удостоверения (сертификати) за качество на материалите и/или декларации за съответствие на съставните части, използвани при преустройството;

4. протоколи за резултатите от контрола без разрушаване на заварените съединения и за проведените изпитвания.

Чл. 192а

На газовите съоръжения и инсталации, за които има наредби по чл. 7 от ЗТИП и на които е извършено преустройство, което е довело до:

1. повишаване на изчислителното или максимално допустимото работно налягане, или

2. повишаване на изчислителната или максимално допустимата работна температура, или

3. промяна на конструкцията на елементи под налягане или на устройствата за безопасност или промяна на работния флуид, преди пускането им в експлоатация трябва да се извърши оценяване на съответствието със съществените изисквания, определени в приложимата наредба по чл. 7 от ЗТИП.

Чл. 193

При промяна на ползвателя на газовото съоръжение или инсталация новият ползвател е длъжен в срок 10 работни дни от настъпване на промяната да уведоми за нея органа за технически надзор, който е регистрирал съоръжението.

Чл. 193а

(1) Ползвателят по всяко време може да промени лицето по чл. 185, ал. 1, т. 2, което осъществява техническия надзор на газовото съоръжение или инсталация.

(2) В случай на промяна по ал. 1 ползвателят е длъжен да регистрира газовото съоръжение или инсталация пред новоизбрано лице по чл. 185, ал. 1, т. 2 и да му предостави досието по чл. 205.

(3) В случай по ал. 1 ползвателят отправя до лицето по чл. 185, ал. 1, т. 2, което първоначално е регистрирало газовото съоръжение или инсталация, писмено искане за предоставяне на досието по чл. 205, което съхранява. Лицето е длъжно да предостави досието в срок 7 дни от получаване на искането.

Чл. 193б

Органите за технически надзор по чл. 185, ал. 1, т. 2 уведомяват всяка година до 31 януари ГД “ИДТН” за регистрираните и снетите от регистрация през предходната година газови съоръжения и инсталации.

Чл. 194

(1) Органите за технически надзор извършват следните технически прегледи на газовите уреди, на газопроводите, газовите съоръжения, газовите инсталации, горивните уредби и бутилковите инсталации:

1. първоначални – след регистрирането им;

2. периодични:

3. след преустройство;

4. когато не са експлоатирани повече от 12 месеца;

5. след подмяна или ремонт на елементи под налягане;

6. по искане на ползвателя;

7. внезапни.

(2) При техническите прегледи по ал. 1 органите за технически надзор извършват:

1. проверка за съответствието на газовото съоръжение или инсталация с документите по чл. 191, ал. 3 или чл. 192;

2. външен преглед;

3. проверка за наличието на маркировка за съответствие със съществените изисквания на съответната наредба по чл. 7 от ЗТИП – при първоначалния технически преглед;

4. функционални проверки и изпитвания съгласно глава втора, раздел ХII и документите на производителя.

(3) При техническите прегледи по ал. 1, т. 1 на газовите съоръжения и инсталации, с изключение на газовите уреди, не се извършват изпитванията по ал. 2, т. 4, ако:

1. крайният контрол при оценяването на съответствието със съществените изисквания на съответната наредба по чл. 7 от ЗТИП е извършен след монтиране на съоръжението на обекта и не са изминали повече от 12 месеца от датата на извършването му;

2. при външния преглед по ал. 2, т. 2 не се установят неизправности или несъответствия с документите по чл. 191, ал. 3.

(4) За извършване на технически прегледи и проверки на газовите съоръжения и инсталации по чл. 1, ал. 1, т. 1 – 6 техните ползватели са длъжни да отправят писмено заявление с приложен документ за платена такса до органа за технически надзор.

(5) Техническите прегледи се извършват в:

1. двуседмичен срок от получаването на заявлението – за прегледите по ал. 1, т. 1, 3 – 5;

2. шестседмичен срок от получаването на заявлението – за прегледите по ал. 1, т. 2 и 6.

(6) Ползвателите на газопроводите, газовите съоръжения, газовите инсталации, горивните уредби и бутилковите инсталации са длъжни да уведомят органите за технически надзор за настъпването на събитие по ал. 1, т. 4 в срок 7 дни от настъпването му.

Чл. 195

Допуска се удължаване до 6 месеца на сроковете по чл. 194, ал. 1, т. 2, буква „б“ по писмено заявление на ползвателя на газопровода, газовото съоръжение, газовата инсталация, горивната уредба или бутилковата инсталация, в което той предлага нова дата за извършване на периодичния преглед с изпитване на якост и плътност и технически и организационни мерки за осигуряване на безопасната експлоатация в този срок.

Чл. 196

(1) За извършване на техническия преглед ползвателят осигурява спиране и възможност за извършване на съответния преглед на газовото съоръжение и инсталация.

(2) Техническите прегледи се извършват в присъствието на ползвателя или на отговорното лице по чл. 136, т. 2.

(3) ползвателят е длъжен да осигури персонал и технически средства за техническите прегледи, извършвани от органа по чл. 185, ал. 1, т. 1.

(4) Органите за технически надзор извършват:

1. външен преглед – при всички технически прегледи;

2. изпитване на якост и плътност – при техническите прегледи по чл. 194, ал. 1, т. 1, т. 2, буква „б“ и т. 3 – 5;

3. проверка за наличието на маркировка за съответствие, когато такава се изисква от приложимите наредби по чл. 7 от ЗТИП – при техническите прегледи по чл. 194, ал. 1, т. 1 и 3.

(5) При техническите прегледи по чл. 194, ал. 1, т. 6 и чл. 200 служителите на ГД „ИДТН“ могат да извършат някои или всичките прегледи, проверки и изпитвания.

Чл. 197

След извършване на първоначален технически преглед органите за технически надзор заверяват с подпис и печат ревизионната книга, предават я на ползвателя за съхранение и издават акт за първоначален технически преглед, който предоставят на ползвателя срещу подпис. Актът съдържа:

1. вида на извършените проверки и изпитвания и резултатите от тях;

2. заключение за годността на газовото съоръжение или инсталация за безопасна експлоатация;

3.

4. срока за извършване на периодичен преглед.

Чл. 198

(1) Органите за технически надзор записват резултатите от извършените технически прегледи по чл. 194, ал. 1, т. 2 – 7 в ревизионните книги чрез попълване на ревизионен акт, в който посочват:

1. констатираните неизправности, нарушения, дефекти и други несъответствия с изискванията на наредбата и/или на техническата документация;

2. заключение за годността на съоръжението за по-нататъшната му безопасна експлоатация;

3. датата на следващия технически преглед;

4. стойността на работните параметри;

5. извършените допълнителни изпитвания и изследвания - техния вид и резултатите от тях с посочване на местата, откъдето са взети, образците за изпитване, както и на причините, които са наложили тези изпитвания.

(2) Ползвателите са длъжни да предоставят ревизионните книги на газовите съоръжения и инсталации при поискване от органите за технически надзор.

(3) Инспекторите на ГД “ИДТН” могат да записват в ревизионните книги предписанията по чл. 49, ал. 1, т. 1 ЗТИП.

(4)

1. на резервоара на АГУ стикер с жълт цвят с черен надпис и със съдържание и размери съгласно образеца в приложение № 5;

2. на задното стъкло на МПС от вътрешната страна в горния ляв ъгъл или на подходящо място на челното стъкло, ако МПС няма задно стъкло, стикер с опознавателен знак съгласно чл. 18, ал. 1, т. 16 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата; стикерът се поставя еднократно.

(5) Когато при техническите прегледи органите за технически надзор по чл. 185, ал. 1, т. 2 установят, че газовото съоръжение или инсталация не е годно за по-нататъшна безопасна експлоатация, са длъжни писмено да уведомят за това регионалния отдел на ГД „ИДТН“ в срок до 2 дни от датата на извършения преглед.

(6) След всеки технически преглед органът по чл. 185, ал. 1, т. 2 поставя върху съоръжението, близо до табелката на производителя стикер, върху който са записани регистрационните номера на органа, извършил техническия преглед, и на съоръжението, датата на извършване на прегледа и датата, до която трябва да се извърши следващият периодичен преглед. Стикерът трябва да е здраво закрепен, а обозначенията върху него трябва да са ясни, четливи и незаличими.

Чл. 198а

(1) Преди пускането в експлоатация на газоснабдителните станции, пунктовете за пълнене на бутилки и автомобилните газоснабдителни станции органите за технически надзор ги вписват в изградената от ДАМТН компютризирана информационна система в 10-дневен срок от приключването на проверката за:

(2) За резултатите от извършените проверки по ал. 1 се съставя протокол, в който се записват:

1. извършените проверки и констатираните неизправности, нарушения и други несъответствия с изискванията на тази наредба и/или на техническата документация на съоръженията;

2. заключение за годността и безопасната експлоатация на съоръженията с повишена опасност, монтирани в обекта;

3.

4. принудителните административни мерки по чл. 49, ал. 1 ЗТИП.

Чл. 199

(1) Инспекторите на ГД “ИДТН” извършват най-малко веднъж на 3 години проверка на обектите, в които се експлоатират газопроводи, газови съоръжения, газови инсталации, бутилкови инсталации или газови уреди, и най-малко веднъж годишно - на газоснабдителни станции, пунктове за пълнене на бутилки и автомобилни газоснабдителни станции, която обхваща:

1. външен преглед на състоянието на газовите съоръжения и инсталации;

2. наличието на персонал с необходимата квалификация;

3. спазването на изискванията на наредбата;

4. поддържането в изправност на газовите съоръжения и инсталации;

5. наличието на документацията, която трябва да се води и съхранява на обекта, и на документите от прегледите и изпитванията, чието извършване е задължение на ползвателя;

6. наличието на организация за изпълнение на газоопасни работи и за ликвидиране на аварийни ситуации.

(2) Служителите на ГД „ИДТН“ съставят протокол за резултатите от извършената проверка, който връчват срещу подпис на ползвателя или на отговорното лице по чл. 136, т. 2. В протокола се записват:

1. констатираните неизправности, нарушения и други несъответствия с изискванията на наредбата и/или техническата документация на съоръженията;

2. заключение за годността за безопасна експлоатация на съоръженията с повишена опасност, монтирани в обектите по ал. 1;

3. принудителните административни мерки по чл. 49, ал. 1 от ЗТИП.

Чл. 200

Служителите на ГД „ИДТН“ могат да извършват внезапни проверки и технически прегледи на газовите съоръжения и инсталации в следните случаи:

1. при извършване на проверки по чл. 42, ал. 1, чл. 34б, ал. 1 или чл. 36а, ал. 1 от ЗТИП;

2. когато сроковете за извършване на периодичните прегледи са изтекли и не е постъпило заявление;

3. при обследване на аварии и злополуки с газовите съоръжения и инсталации по чл. 1;

4. при получаване на сигнали, жалби или предложения от други контролни органи, граждани, организации и др.;

5. при контрол на изпълнението на принудителни административни мерки по чл. 49, ал. 1 от ЗТИП;

6. когато резултатите от извършените технически прегледи показват, че има предпоставки за появяване на дефекти, които ще застрашат безопасната експлоатация на съоръжението преди изтичането на сроковете по чл. 194, ал. 1, т. 2.

Чл. 201

(отменен)

(1) Газовите съоръжения и инсталации, за които няма наредби по чл. 7 ЗТИП, се пускат в експлоатация след издаване на писмено разрешение от органите за технически надзор, които са ги регистрирали.

(2) Разрешението по ал. 1 се издава по писмено заявление на собственика или ползвателя и след:

1. положителен резултат от първоначален технически преглед по чл. 194, ал. 1, т. 1 и изпълнение на изискванията на чл. 136, т. 1, 2 и 8 - за газопровод, газово съоръжение, газова инсталация, горивна уредба и бутилкова инсталация;

2. изпълнение на изискванията на чл. 136, т. 1, 2 и 8 - за газоснабдителни станции и пунктове за пълнене на бутилки и автомобилни газоснабдителни станции;

3. положителен резултат от първоначален технически преглед по чл. 194, ал. 4, т. 1 - за автомобилна газова уредба.

(3) В 10-дневен срок от получаване на писменото заявление органите за технически надзор издават писмено разрешение за експлоатация на газовите съоръжения и инсталации, ако са изпълнени изискванията на ал. 2, а ако не са изпълнени - в същия срок мотивират писмено отказа си да издадат разрешение.

Чл. 202

(отменен)

След извършване на първоначален технически преглед на газовите съоръжения и инсталации, за които има наредби по чл. 7 ЗТИП, и след издаване на разрешение за експлоатация на газовите съоръжения и инсталации, за които няма наредби по чл. 7 ЗТИП, органите за технически надзор заверяват с подпис и печат ревизионната книга и я предават на собственика или ползвателя за съхраняване.

Чл. 203

(1) Органите за технически надзор разпореждат с писмена заповед и/или с вписване в ревизионната книга спиране на експлоатацията на газовите съоръжения и инсталации, когато:

1. устройството и/или експлоатацията им престанат да съответстват на техническата им документация или на изискванията на наредбата или са констатирани повреди и неизправности;

2. в протокол по чл. 198а, ал. 2 е вписано заключение за негодно за безопасна експлоатация съоръжение с повишена опасност, монтирано в газоснабдителна станция, пункт за пълнене на бутилки или автомобилна газоснабдителна станция;

3. нямат нанесена маркировка за съответствие със съществените изисквания на съответната наредба по чл. 7 ЗТИП;

4. в акта за първоначален технически преглед или в ревизионен акт е вписано заключение, че съоръжението не е годно за безопасна експлоатация;

5. на съоръженията не е извършен технически преглед съгласно чл. 194.

(2)

(3) След отстраняване на причините, поради които газовите съоръжения и инсталации са били спрени от експлоатация, органите за технически надзор разрешават експлоатацията с писмена заповед и/или с вписване в ревизионната книга.

(4) Когато газопроводът, газовото съоръжение, газовата инсталация, бутилковата инсталация или газовият уред се бракува, ползвателят е длъжен в 10-дневен срок да уведоми за това органите за технически надзор.

Чл. 204

(1) При появата на дефекти или износване на елементите на газопровода, газовото съоръжение, газовата инсталация, горивната уредба или бутилковата инсталация или когато са нарушени други изисквания за безопасност, посочени в документацията им, ползвателят може да поиска от органите за технически надзор експлоатацията им да се извършва при други условия или с по-ниски параметри.

(2) Към искането по ал. 1 се прилагат необходимите изчисления, протоколи от изпитвания и експертни заключения, които доказват, че съоръжението или инсталацията може да работи безопасно при новите параметри и условия.

Чл. 205

Органите за технически надзор и ползвателите на газовите съоръжения и инсталации съставят и съхраняват досие, което съдържа:

1. документите, представени при регистрацията;

2. актовете за техническите прегледи или протоколи от проверки и копия от платежни документи за извършването им;

3.

4. документите за извършени ремонти или преустройства, включително чертежи, изчисления, удостоверения за качество на вложените материали, протоколи от извършени изпитвания и копия от платежни документи за извършването им;

5. документите, издадени от органите за технически надзор.

Чл. 205а

(1) Лицето, извършило ремонт или преустройство на газови съоръжения и инсталации, уведомява незабавно след приключването им органа за технически надзор по чл. 185, ал. 1, т. 2 и/или съответния регионален отдел на ГД „ИДТН“.

(2) Лицето по ал. 1 трябва да състави и съхранява не по-малко от 10 години досие за всяко газово съоръжение и инсталация, което съдържа екземпляри от чертежи, схеми, изчисления, протоколи от извършени изпитвания, сертификати на вложените материали, декларации за съответствие и платежни документи за извършения ремонт или преустройство.

(3) Лицето по ал. 1 е длъжно при поискване да предоставя досието по ал. 2 на служителите на ГД „ИДТН“.

Чл. 206

(1) За всяка авария или злополука, възникнала при експлоатацията на газово съоръжение и инсталация, неговият ползвател уведомява незабавно регионалния отдел на ГД “ИДТН”, като до пристигането на негови инспектори взема мерки за оказване помощ на пострадалите и за предотвратяване развитието на аварията.

(2) До идването на инспекторите на ГД “ИДТН” ползвателят е длъжен да запази непроменена обстановката, създадена при аварията или злополуката, ако това не създава допълнителна опасност за развитие на аварията или за възникване на нови злополуки. Когато се наложи изменение на обстановката, ползвателят представя на инспекторите писмена справка за извършените изменения и за причините, наложили това.

Чл. 207

Инспекторите на ГД “ИДТН” обследват причините за възникването на аварията или злополуката. За резултатите от обследването се съставя протокол.

§ 1

По смисъла на наредбата:

1. “Бутилкова инсталация” е стационарна инсталация, предназначена да захранва газови съоръжения и газови уреди с втечнен въглеводороден газ от 3 или повече бутилки.

2. „Газоснабдителна станция“ е обект, в който е монтирана стационарна инсталация, предназначена за пълнене на бутилки и/или автоцистерни и жп цистерни и/или за снабдяване на промишлени предприятия, жилищни и административни сгради с втечнен въглеводороден газ от стационарно монтирани метални съдове за втечнен въглеводороден газ.

3. „Автомобилна газоснабдителна станция“ е обект, в който са стационарно монтирани газова инсталация и метален/метални съдове за втечнен въглеводороден газ, предназначена за зареждане на АГУ, монтирани на моторни превозни средства.

4. “Газорегулаторна инсталация” е инсталация от газова арматура, тръби, уреди и други детайли, която се монтира на газопровода и е предназначена за автоматично регулиране налягането на газа в газопровода след нея.

5.

6. “Предпазно-отсекателен клапан” е устройство, осигуряващо прекратяване подаването на газ, при което времето за въздействие на работния му орган в затворено положение е не повече от 1 s.

7. „Предпазен клапан“ е вид устройство за непосредствено ограничаване на налягането, предназначено да предпази съоръжението от превишаване на налягането в него над допустимата стойност, по смисъла на § 1, ал. 1, т. 26 от допълнителните разпоредби на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръженията под налягане, приета с Постановление № 91 на Министерския съвет от 2016 г. (ДВ, бр. 33 от 2016 г.).

8. „Газови уреди“ са уреди, захранвани с газово гориво, които се използват за готвене, охлаждане и замразяване, климатизация, отопление, производство на топла вода, осветление или пране, както и горелките с принудително подаване на въздух и нагревателните тела, предназначени да бъдат оборудвани с такива горелки.

9. “Работно налягане” (РН) е максималното налягане, при което газовото съоръжение и инсталация работи при нормални условия.

10. “Максимално работно налягане” (МРН) е налягането, при което газовото съоръжение или инсталация може да работи продължително при нормални условия.

11. “Временно работно налягане” (ВРН) е налягането, при което газовото съоръжение или инсталация може да работи временно под управлението на регулиращите устройства.

12. “Максимално инцидентно налягане” (МИН) е максималното налягане, което системата може да изпита за кратко време, ограничено от устройствата за безопасност.

13. “Налягане при изпитване на якост” (НИЯ) е налягането, прилагано в газовото съоръжение или инсталацията при изпитване на механичната им якост.

14. “Налягане при изпитване на плътност” (НИП) е налягането, при което се извършва проверка за спазване на изискванията за плътност.

15. “Недопустима концентрация” е концентрацията (в обемни части на газ и въздух), равна на 20 на сто от долната граница на възпламеняване за съответния газ.

16. “Долна граница на концентрацията, при която е възможно възпламеняване” е концентрацията на пожароопасен газ или пари във въздуха, под която газовата атмосфера не е взривоопасна.

17. „Монитор“ е втори регулатор, използван като устройство за безопасност, който поема регулирането на налягането, в случай че основният регулатор е повреден.

18. “Аерозолна опаковка” е всеки метален, стъклен или пластмасов контейнер за еднократна употреба, съдържащ сгъстен газ, втечнен или разтворен под налягане, със или без течност, паста или пудра и притежаващ механизъм за изпускане, позволяващ съдържанието му да бъде освободено като суспендирани твърди или течни частици в газ, под формата на пяна, паста или пудра или в течно състояние.

19. “Неоторизирано лице” е лице, което не е назначено да изпълнява задачи, свързани с обслужването, поддържането, ремонта, преустройството и контрола на газови съоръжения и инсталации.

20. “Недопустими пропуски на газ” са пропуски на газ от газови съоръжения и инсталации, които могат да доведат до образуване на недопустима концентрация на газа в помещения или в отделни зони на помещенията, както и на открито.

21. “Безопасно място” е открита зона, удовлетворяваща изискванията за взривоопасна зона, определена в Наредба № 2 от 1987 г. за противопожарните строително-технически норми.

22. „Административна сграда“ е сграда по смисъла на т. 6 от приложение № 2 „Номенклатура на сградите и съоръженията за обществено обслужване и на самостоятелни обекти за обществено обслужване в сгради“ към Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи (ДВ, бр. 72 от 2003 г.).

23. „Обществена сграда“ е сграда по смисъла на т. 2 – 5, 7 и 8 от приложение № 2 „Номенклатура на сградите и съоръженията за обществено обслужване и на самостоятелни обекти за обществено обслужване в сгради“ към Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи (ДВ, бр. 72 от 2003 г.).

24. “Преустройство” е всяка промяна в предназначението, конструкцията или работните параметри на газовите съоръжения и инсталации.

25. “Ремонт” е дейност, при която чрез технически методи със заваръчни дейности се възстановява газовото съоръжение или инсталация или техни елементи до състояние, в което те могат да функционират безопасно при максималните им проектни параметри.

26. “Поддържане” е дейност, при която чрез технически методи без заваръчни дейности се запазва техническото състояние на газовите съоръжения и инсталации, при което те могат да функционират безопасно.

28. „Нотифициран орган“ е проверяващ орган по смисъла на § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на транспортируемо оборудване под налягане, приета с Постановление № 271 на Министерския съвет от 2011 г. (ДВ, бр. 78 от 2011 г.).

29. „Съд“ е метален съд по смисъла на § 1, ал. 1, т. 21 от допълнителните разпоредби на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане, приета с Постановление № 91 на Министерския съвет от 2016 г. (ДВ, бр. 33 от 2016 г.).

30. „Устройства за безопасност“ са устройства по смисъла на § 1, ал. 1, т. 26 от допълнителните разпоредби на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръженията под налягане, приета с Постановление № 91 на Министерския съвет от 2016 г. (ДВ, бр. 33 от 2016 г.).

31. „Пункт за пълнене на бутилки с втечнен въглеводороден газ“ е обект, в който е монтирана стационарна инсталация, предназначена за пълнене на бутилки от стационарно монтиран метален съд.

32. „Оператор“ е лице по смисъла на § 1, т. 18 от допълнителните разпоредби на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на транспортируемо оборудване под налягане, приета с Постановление № 271 на Министерския съвет от 2011 г. (ДВ, бр. 78 от 2011 г.).

§ 2

Устройството на пуснатите в експлоатация преди влизането в сила на наредбата газови съоръжения и инсталации и налягането, при което те се изпитват, трябва да съответстват на заверената от органите за технически надзор проектна документация, с изключение на устройството на газоснабдителните станции, което трябва да се приведе в съответствие с изискванията на чл. 60 не по-късно от 24 месеца след влизането в сила на наредбата.

§ 3

Указания по прилагането на наредбата дава председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор.

§ 4

Наредбата се приема на основание чл. 31, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите.

§ 5

Наредбата влиза в сила един месец след обнародването й в “Държавен вестник” с изключение на чл. 94, ал. 2, който влиза в сила 24 месеца след обнародването й.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 Втечнени въглеводородни газови смеси:

1. Смес А има налягане на парите при 70 °С не повече от 1,1 МРа и плътност при 50 °С не по-ниска от 0,525 kg/l. 2. Смес А01 има налягане на парите при 70 °С не повече от 1,6 МРа и плътност при 50 °С не по-ниска от 0,516 kg/l. 3. Смес А02 има налягане на парите при 70 °С не повече от 1,6 МРа и плътност при 50 °С не по-ниска от 0,505 kg/l. 4. Смес А0 има налягане на парите при 70 °С не повече от 1,6 МРа и плътност при 50 °С не по-ниска от 0,495 kg/l. 5. Смес А1 има налягане на парите при 70 °С не повече от 2,1 МРа и плътност при 50 °С не по-ниска от 0,485 kg/l. 6. Смес В1 има налягане на парите при 70 °С не повече от 2,6 МРа и плътност при 50 °С не по-ниска от 0,474 kg/l. 7. Смес В2 има налягане на парите при 70 °С не повече от 2,6 МРа и плътност при 50 °С не по-ниска от 0,463 kg/l. 8. Смес В има налягане на парите при 70 °С не повече от 2,6 МРа и плътност при 50 °С не по-ниска от 0,450 kg/l. 9. Смес С има налягане на парите при 70 °С не повече от 3,1 МРа и плътност при 50 °С не по-ниска от 0,440 kg/l.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 4, ал. 2, т. 2 и чл. 106, ал. 1 Налягането, на базата на което се правят проектните изчисления, не може да бъде по-малко от временното работно налягане, определено по приложената таблица.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 163, ал. 1 НАРЯД № ..................

от........................ г. за извършване на газоопасни работи 1. Наименование на фирмата - ползвател на газовото съоръжение и инсталация:................................................................................................ 2. Име, презиме, фамилия и длъжност на ръководителя на групата, която ще извършва газоопасните работи:................................................................................................ 3. Място и характер на работата:................................................................................................................................................................................................ 4. Състав на работната група (име, фамилия и длъжност) 1......................................... 2................................................. 3......................................... 4................................................. 5......................................... 6................................................. 5. Час и дата на начало на работата:......................................... г. Час и дата на края на работата:........................................... г. 6. Технологична последователност на основните операции при извършване на работата:................................................................................................................................................................................................................................................................................................ 7. Работата се разрешава: 7.1. След приемане на следните мерки за безопасност:................................................................................................................................................................................................ 7.2. При спазване на: а) инструкция, утвърдена от ръководителя на експлоатационното предприятие за вида газоопасна работа...............................................................................................; (посочва се наименованието на инструкцията) б) план за работа, одобрен от ползвателя или от упълномощено от него длъжностно лице...............................................................................................; (посочва се наименованието на плана) в)........................................................................................... 8. Средства за колективна и индивидуална защита, с които е оборудвана работната група:............ 9. Средствата за колективна и индивидуална защита са проверени от:...... (име, презиме, фамилия и длъжност на лицето, проверило средствата за защита) 10. Резултати от измерванията на въздушната среда в закрити помещения и шахти, както и в резервоари, котли, пещи и др. за съдържание на газове, проведени преди началото на ремонтните работи:................................................................................................................................................................................................................................................................................................ (име, презиме, фамилия и длъжност на лицето, извършило измерванията) Лице, издало наряда:........... С условията на рабо-........................................................ тата е запознат и на- (име, презиме, фамилия ряд за изпълнение и длъжност) е получил:............................................................... (име, презиме, фамилия и длъжност) Подпис:................................... Подпис:.................................. 1. Инструктаж за реда за извършване на газоопасната работа и за мерките за безопасност Провел инструктажа:...................................... Подпис:......... (име, презиме, фамилия и длъжност) 2. Продължаване срока на действие на наряда 3. Заключение на ръководителя на газоопасните работи след приключването им:................................................................................................................................................................................................................................................................................................ (записват се извършените газоопасни работи, забележки и др.) Ръководител на газоопасните работи:................... (подпис)

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 105, ал. 4, т. 3 Допустими нива на качество според заваръчните несъвършенства на неразглобяеми съединения на резервоари за АГУ

(отменен)

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 198, ал. 4 Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

(отменен)

Чл. 208

(1) Лицата, които кандидатстват за вписване в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП за извършване на дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на газови съоръжения и инсталации, трябва да отговарят на изискването на чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗТИП и:

1. да разполагат със следния нает по трудово правоотношение персонал, чиито трудови договори са регистрирани по реда на чл. 62 от Кодекса на труда:

2. да разполагат с:

3. да притежават:

(2) Допуска се лица от персонала по ал. 1, т. 1 да не са наети по трудово правоотношение, ако:

1. са неограничено отговорни съдружници, когато заявителят е събирателно или командитно дружество, управители на търговски дружества, или

2. заявителят е едноличен търговец и самият той е включен в персонала по ал. 1, т. 1, и задълженията им са вписани в длъжностните им характеристики или чрез друг подходящ запис.

(3) Изпълнението на функциите на персонала по ал. 1 трябва да е включено в длъжностните им характеристики или с друг подходящ запис.

Чл. 209

(1) Лицата по чл. 208, ал. 1 отправят до председателя на ДАМТН чрез регионалните отдели на ГД “ИДТН” писмено заявление, в което посочват дейностите и видовете, типа и техническите характеристики на газовите съоръжения и инсталации, за които кандидатстват.

(2) В заявлението по ал. 1 се вписват единният идентификационен код (ЕИК) на лицето според търговския регистър и името на законния му представител и към него се прилагат:

1.

2.

3.

4.

5. списък на персонала, копия от длъжностните им характеристики, документите им за образование, квалификация и правоспособност и сертификатите на персонала по чл. 208, ал. 1, т. 1;

6. списък на нормативните актове, които ще прилагат при осъществяване на дейността си, и стандартите по чл. 208, ал. 1, т. 2, буква “а”;

7. процедурите за работа по чл. 208, ал. 1, т. 2, букви „б“ и/или „в“;

8. списък на уредите, машините и съоръженията по чл. 208, ал. 1, т. 3;

9. документ за платена държавна такса по чл. 19, ал. 1, т. 1 от Тарифа № 11 за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по Закона за държавните такси, утвърдена с Постановление № 97 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 10 от 2000 г., бр. 94 и 115 от 2002 г., бр. 17 и 19 от 2003 г.; попр., бр. 27 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 33 и 49 от 2003 г., бр. 32 и 104 от 2004 г. и бр. 15 от 2006 г.).

Чл. 210

(1) В срок 15 дни от получаване на заявлението по чл. 209, ал. 1 служителите на регионалния отдел на ГД “ИДТН” извършват проверка на приложените към него документи.

(2) Ако при проверката по ал. 1 се установи липса на някой от документите по чл. 209, ал. 2, на заявителя се дава възможност допълнително да ги представи в срок не по-дълъг от 1 месец. Служителите на регионалния отдел на ГД “ИДТН” проверяват допълнително представените документи в срок 7 дни от получаването им.

(3) Ако при проверката по ал. 1 или ал. 2 не се установи несъответствие с някое от изискванията по чл. 208, в срок 15 дни от приключването й и след представяне от заявителя на документ за платена държавна такса по чл. 19, ал. 1, т. 2 от Тарифа № 11 за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по Закона за държавните такси инспекторите извършват проверка на място на заявителя.

(4) За резултатите от проверките по ал. 1, 2 и 3 се съставя протокол, който в 5-дневен срок от приключването на последната проверка началникът на регионалния отдел на ГД “ИДТН” представя на председателя на ДАМТН или на оправомощено от него длъжностно лице от ГД “ИДТН”.

(5) В 10-дневен срок от получаването на протокола по ал. 4 председателят на ДАМТН или оправомощеното от него длъжностно лице от ГД “ИДТН” вписва заявителя в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП и издава удостоверение за вписването му, когато заявителят отговаря на изискванията на чл. 208, или мотивирано отказва регистрацията, когато заявителят не отговаря на изискванията на чл. 208.

(6)

Приложение 6

(отменен)