Глава 1. ОБЩА РАЗПОРЕДБА
Чл. 1
С тази наредба се определят:
1. условията и редът за одобряване типа на нови моторни превозни средства (ПС) от категория М1 по отношение на вътрешното оборудване;
2. техническите изисквания към вътрешното оборудване и методите за определяне на съответствието с техническите изисквания.
Глава 2. ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪТРЕШНОТООБОРУДВАНЕ
Раздел 1. Заявление за одобряване на типа
Чл. 2
Типът на ПС от категория М1 по отношение на вътрешното оборудване се одобрява при условията и реда на глава втора, раздел II или III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 59 от 2003 г.).
Чл. 3
За одобряване типа на ПС от категория М1 по отношение на вътрешното оборудване производителят подава заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” (ИА “АА”) в съответствие с чл. 3, ал. 2 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
Чл. 4
(1) Към заявлението по чл. 3 производителят прилага попълнен списък с данни в три екземпляра по образец съгласно приложение № 1 с приложено към него съдържание.
(2) Всички схеми и чертежи, приложени към списъка, се представят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, в размер А4 или в папка с размер А4. Снимките, ако има такива, показват съответните части с достатъчни и ясно различими подробности.
(3) За системите, компонентите или отделните технически възли с електронно управление, към попълнения списък с данни по ал. 1 се прилага информация и за неговото действие.
(4) Към заявлението по чл. 3 производителят прилага и документ за платена държавна такса.
Раздел 2. Одобряване на типа
Чл. 5
(1) Производителят представя на техническата служба ПС, което е представително за типа, за който е подадено заявление за одобряване, или част(-и) на ПС, които са основни при проверките и изпитванията, съгласно изискванията на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
(2) По искане на техническата служба производителят представя части и образци от използваните материали.
Чл. 6
(1) Изпълнителният директор на ИА “АА” издава ЕО сертификат за одобряване типа на ПС от категория М1 по отношение на вътрешното оборудване, когато:
1. превозното средство отговаря на техническите изисквания по тази наредба;
2. е изпълнена процедурата по глава втора, раздел II или III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
(2) ЕО сертификатът по ал. 1 за одобряване типа на ПС от категория М1 по отношение на вътрешното оборудване се издава по образец съгласно приложение № 2.
(3) За всеки одобрен тип ПС от категория М1 се издава номер на одобряване при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, като за секции 2 и 3 от номера се попълва съответно “74/60” и “2000/4”.
(4) За различните одобрени типове ПС от категория М1 се издават различни номера.
(5)
Чл. 7
(1) Изпълнителният директор на ИА “АА” не може да откаже издаване на сертификат по чл. 6, ал. 1 на основания, свързани с вътрешното оборудване, ако ПС от категория М1 отговаря на изискванията на тази наредба.
(2) Отказът да се издаде сертификат се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Чл. 8
(1) Производителят писмено информира изпълнителния директор на ИА “АА” за всички изменения на частите или характеристиките, отнасящи се до вътрешното оборудване на ПС от категория М1.
(2) В случаите по ал. 1 изпълнителният директор на ИА “АА” може да разпореди извършването на нови изпитвания на изменения тип. За новите изпитвания се съставя нов протокол.
(3) Когато чрез изпитванията по ал. 2 се установи, че изискванията на наредбата не са спазени, не се издава сертификат за изменение на типа.
(4) В случай на изменение на одобрения в съответствие с тази наредба тип ПС от категория М1 по отношение на вътрешното оборудване се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
Чл. 9
Мерки за осигуряване на съответствието на продукцията се предприемат в съответствие с разпоредбите на глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
Глава 3. ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ И УСЛОВИЯНА ИЗПИТВАНИЯТА
Чл. 10
Специфичните технически изисквания към компонентите на вътрешното оборудване и изпитванията за проверка на съответствието с техническите изисквания са посочени в приложение № 3.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1
По смисъла на тази наредба:
1. “Превозно средство от категория M1” е всяко ново моторно ПС от категория M1, както е определена в чл. 149, ал. 1, т. 2, буква “а” от Закона за движението по пътищата, предназначено за движение по пътищата, комплектувано или некомплектувано, притежаващо най-малко четири колела и максимална конструктивна скорост не по-малка от 25 km/h.
2. “Производител” е физическо или юридическо лице, което осъществява производството на ПС, система, компонент или отделен технически възел, отговаря за всички етапи в процеса на одобряване типа и осигурява съответствието на произведените ПС, система, компонент или отделен технически възел с одобрения тип. Производителят може да не е пряко свързан с всички етапи на производство на ПС, система, компонент или отделен технически възел, които са предмет на одобряване на типа. Производителят може да упълномощи писмено свой представител - местно лице, който е регистриран по Търговския закон, да действа от негово име за изпълнение на задълженията, свързани с изискванията по тази наредба.
3. “Вътрешно оборудване” е:
4. “Тип превозно средство” по отношение на вътрешното оборудването на отделението за пътници са ПС, които не се различават по следните основни характеристики:
5. “Референтна зона” е зоната на удар на главата на манекен, така както тя е определена в част V на приложение № 3, с изключение на:
6. “Ниво на арматурното табло” е линията, която се определя от точките на контакт на вертикалните допирателни към арматурното табло. Нивото на арматурното табло се простира по цялата широчина на отделението за пътници и се определя от разположените най-отзад контактни точки на вертикална права с повърхността на арматурното табло, когато правата се измества по цялата широчина на ПС. Ако има едновременно две или повече контактни точки, най-долната контактна точка се използва за определяне на нивото на арматурното табло. Ако има конзоли, които не позволяват определянето на нивото на арматурното табло с помощта на контактните точки на вертикална права, нивото на таблото се определя според мястото, в което хоризонтална линия, разположена на 25,4 mm над точка Н на предните седалки, пресича конзолата.
7. “Покрив” е горната част на ПС, която се простира от горния край на челното стъкло до горния край на задното стъкло, ограничена странично от горната част на носещата конструкция на страните на ПС. Покривът, както и затвореното положение на покрива на определено ПС, определено в т. 9 или т. 10, започва от двете страни на ПС от горния ръб на рамката, в която влиза вратата. В нормалния случай страничните граници на покрива са съставени от контур, образуван от долния ръб (при изглед отстрани) на каросерията, когато вратата е в отворено положение. Когато има прозорци, покривът се ограничава отстрани от непрекъсната линия (линия на проникване на страничните стъкла в него). Когато има странични колони, покривът преминава през линията, съединяваща линията на проникване през страничните стъкла. За улесняване на измерванията крайните ръбове, насочени надолу, не се вземат под внимание и се разглеждат като част от страничната стена на ПС (приложение № 4).
8. “Контурна линия” е линията, която се описва от прозрачния долен контур на страничните стъкла на ПС.
9. “Превозно средство със сваляем покрив” е ПС, което при определени конфигурации може да не притежава структурен опорен елемент над контурната линия, освен фронталните носачи на покрива и/или обезопасителните дъги и/или точките за захващане на обезопасителните колани.
10. “Превозно средство с подвижен покрив” е ПС, на което само покривът или една част от него може да се прибере, да се откачи или да се отвори, като над контурната линия остават структурни елементи на ПС. Превозните средства със захванато неподвижно задно стъкло от твърд материал се смятат за ПС с подвижен покрив. Захванатото неподвижно задно стъкло се смята като твърд елемент от структурата на ПС.
11. “Сгъваема допълнителна седалка” е допълнителна седалка, предназначена за употреба в случай на нужда, и тя обикновено се държи в сгънато положение.
12. “Задвижвани с двигател прозорци” са прозорци, които се затварят с мощност, осигурена от ПС.
13. “Задвижван с двигател подвижен покрив” са подвижни панели в покрива на ПС, които се затварят с мощност, осигурена от ПС чрез плъзгащо или накланящо движение, което не включва сгъваеми покривни конструкции.
14. “Задвижвани с двигател преграждащи системи” са приспособления, които разделят отделението за пътници на ПС поне на две секции и които се затварят с мощност, осигурена от ПС.
15. “Отвор” е максималното отворено пространство между горния край или водещия ръб в зависимост от посоката на затваряне на задвижвания прозорец, на частта от подвижния покрив или на преградния панел от частта на ПС, която оформя рамката на прозореца, на преградата или на подвижния покрив, когато се гледа откъм вътрешността на ПС, или когато се отнася за преграден панел - откъм задната част на отделението за пътници. За измерване на отвора се използва цилиндричен изпитвателен прът, който се поставя през отвора (без прилагане на сила) от вътрешната страна на ПС и, ако е възможно, откъм задната част на отделението за пътници, обикновено перпендикулярно на прозореца, покрива или преградата.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2
Наредбата се издава на основание чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата.
§ 3
Наредбата влиза в сила от 1 юни 2004 г.
Заключителни разпоредби
Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 Образец
Списък с данни за целите на одобряването на типа на нови моторни превозни средства от категория М1 по отношение на вътрешното оборудване 0* Обща информация
0.1. Марка1 (търговско наимено- вание на производителя):
0.2. Тип:
0.3. Начини за идентификация на типа, ако се маркира на пре- возното средствоi:
0.3.1. Местоположение на тази маркировка:
0.4. Категория на превозното средствоii:
0.5. Наименование2 и адрес на производителя:
0.8. Адрес(-и) на монтажния(-те) завод(-и):
9. Каросерия
9.10. Вътрешно оборудване:
Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 6, ал. 2 Образец
максимален формат А4 (210 х 297 mm) Сертификат за одобряване на типа Печат на ИА “АА” Информация, отнасяща се до(1): - одобряване на типа - изменение на одобряването на типа - отнемане на сертификата за одобряване на типа - отказ за издаване на сертификат за одобряване на типа за типа на ПС/компонент/отделен технически възел(1) в съответствие с Наредба № 106 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория М1 по отношение на вътрешното оборудване. Номер на одобряването на типа: Основание за изменението: Раздел I
0.1. Марка2 (търговско наименова- ние на производителя):
0.2. Тип:
0.3. Начини за идентификация на типа, ако се маркира на превозното сред- ство/компонента/отделния техни- чески възелi l:
0.3.1. Местоположение на тази маркировка:
0.4. Категория на превозното средствоii:
0.5. Наименование3 и адрес на производителя:
0.7. В случай на компоненти и отдел- ни технически възли местополо- жение и начин на поставяне на маркировката за одобряване:
0.8. Име и адрес(-и) на монтажния(-те) завод(-и ) Раздел II
1. Допълнителна информация (къде- то е приложимо):
2. Техническа служба, отговаряща за провеждане на изпитванията:
3. Дата на протокола от изпитване:
4. Номер на протокола от изпитване:
5. Забележки (ако има)
6. Място:
7. Дата:
8. Подпис:
9. Прилага се индексът на техни- ческото досие, представено на ИА “АА”, който може да бъде получен при поискване. Раздел III Допълнение към сертификат за одобряване на типа № ... по отношение на вътрешното оборудване в съответствие с Наредба № 106 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория М1 по отношение на вътрешното оборудване
1-dup. Допълнителна информация
1.1. Тип на каросерията:
1.2. Брой на седалките:
5-dup. Забележки (ако има): (например: важи за ляво и дясно управление на превозните средства): 1 Излишното се задрасква. 2 Името, под което производителят представя себе си при продажба на превозни средства. 3 Името на лицето, което иска одобрението на типа и е отговорно пред ИА “АА”. i Ако начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, предмет на настоящия сертификат за типово одобрение, такива знаци се представят в документацията чрез символа: “?” (например ABC??123???). ii Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение №1 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 10
Част I Специфични технически изисквания към компонентите на вътрешното оборудване и изпитвания
1. Изисквания към вътрешните предни части на отделението за пътници, разположени над нивото на арматурното табло, пред точките Н на предните места, с изключение на страничните врати.
1.1. Референтната зона, определена в т. 5 от допълнителната разпоредба, не трябва да съдържа опасни грапавини и остри ръбове, които могат да увеличат риска или възможността от сериозни наранявания на пътниците. Частите, посочени в т. 1.2 - 1.6, се считат за добри, ако са спазени изискванията. Референтната зона се определя без огледало за виждане назад. Изпитването за разсейване на енергията се извършва без огледало за виждане назад. Махалото не трябва да удря монтажната опора на огледалото.
1.2. Частите на ПС, които са разположени в референтната зона, трябва да са в състояние да разсейват енергията, както е указано в част II на това приложение. Не се вземат под внимание частите, които не принадлежат на арматурното табло и са разположени на разстояние под 10 cm от остъклените зони; не се вземат също под внимание частите, които са разположени в референтната зона, ако отговарят едновременно на следните три условия: - по време на контролното изпитване, което се извършва по реда на част II на това приложение, махалото влиза в съприкосновение с частите, които са разположени вън от референтната зона; - разположени са на разстояние, по-малко от 10 cm от частите, влизащи в контакт, които се намират вън от референтната зона, като разстоянието се измерва върху повърхността на референтната зона; - използва се метална арматура, служеща за опора, без изпъкнали ръбове. По време на изпитването се определя дали разположените в зоната на удар части, използвани за усилване, могат да се изместят или да образуват изпъкналост, така че да увеличат рисковете за пътниците или сериозността на нараняването им.
1.3. Долният край на арматурното табло, ако не отговаря на посочените в т. 1.2 условия, трябва да бъде заоблен, като радиусът на кривината не трябва да е по-малък от 19 mm. Двата термина “ниво” и “долен ръб на арматурното табло” могат да означават различни части. Въпреки това тази точка е включена в т. 1 (... над нивото на арматурното табло) и вследствие на това се прилага само когато двата термина означават един и същ елемент. В случай, че те не означават един и същ елемент, т.е., когато долният ръб на арматурното табло се намира под нивото на арматурното табло, е необходимо да се прилага т. 3.2.1 с позоваване на т. 8.
1.4. Бутони, дръжки и др., изработени от твърди материали, които наддават от 3,2 до 9,5 mm по отношение на таблото, измерени по посочения метод в част III на това приложение, трябва да притежават напречно сечение минимум 2 cm2, измерено на 2,5 mm по отношение на най-изпъкналата точка, да са със заоблени ръбове и с радиус на кривината не по-малък от 2,5 mm. Ако определена дръжка или бутон с широчина, не по-малка от 50 mm, и разположен в зона, чиято широчина не надвишава 50 mm, максималната изпъкналост би могла да се определи с помощта на измервателно устройство във форма на глава, описано в т. 2 на част III. Максималната изпъкналост се определя съгласно т. 1 на част III посредством сфера с диаметър 165 mm и чрез определяне на максималното вариране във височината на оста “y”. Площта на напречното сечение се измерва в равнина, успоредна на повърхността, на която е монтирана частта.
1.5. Ако тези части надвишават с повече от 9,5 mm повърхността на арматурното табло, те трябва да бъдат проектирани и изработени така, че да могат да се скриват в арматурното табло, докато престанат да превишават повече от 9,5 mm или да се откачат при въздействие на надлъжна хоризонтална сила 37,8 daN, насочена напред и упражнена посредством крик с плоска пета с диаметър max 50 mm. При втория случай не трябва да има изпъкналости, надвишаващи 9,5 mm. Сечението, измерено на разстояние max 6,5 mm от най-изпъкналата точка, трябва да има повърхност не по-малка от 6,50 cm2. Точки 1.4 и 1.5 се допълват взаимно; прилага се първото изречение на т. 1.5 (тоест огъване или откачане под въздействието на сила 37,8 daN) и след това се прилага т. 1.4; в случай на огъване до образуване на изпъкналост между 3,2 и 9,5 mm или в случай на откачане се прилагат двете първи изречения на т. 1.5 (повърхността на напречното сечение трябва да бъде измерена преди прилагането на силата). Въпреки това, ако по практически причини трябва да бъде приложена т. 1.4 (огъване под 9,5 mm и над 3,2 mm), по-добре е по избор на производителя да се проверят изискванията на т. 1.4, преди да се приложи силата 37,8 daN по т. 1.5. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя
1.6. За всяка изпъкналост, която съдържа част, изработена от пластичен материал с твърдост под 50 Shore А и поставена върху опора от твърд материал, изискванията по т. 1.4 и 1.5 се прилагат само за опора от твърд материал. Тъй като при наличие на пластични материи изискванията се прилагат единствено към опората от твърд материал, за отправна точка на измерване на изпъкналостта се използва единствено опората от твърд материал. Твърдостта по Shore А се измерва върху образци от изпитвания елемент. Когато поради състава на материала е невъзможно да се извърши измерване на твърдостта по Shore A, тя се оценява с помощта на измервания, извършени по еквивалентни методи.
2. Изисквания към вътрешните предни части на отделението за пътници, които са разположени под нивото на арматурното табло и пред точки Н на предните места, с изключение на страничните врати и педалите
2.1. С изключение на педалите и тяхното закрепване, както и на частите, които не могат да бъдат в контакт с устройството, описано в част IV и използвано съгласно посочената в същата част процедура, частите по т. 2 трябва да отговарят на изискванията по т. 1.4 - 1.6. Най-близките педали, стеблата им и механизмите им на завъртане около оста не се вземат под внимание, като това не се отнася за ламарината около педала, служеща за опора.
2.2. Когато устройството за управление на спирачната система за паркиране е върху арматурното табло или под него, то се поставя така, че когато е в неутрално положение, да е невъзможно пътниците в ПС да се удрят в него при челен удар. Ако това условие не е спазено, повърхността на устройството за управление трябва да отговаря на изискванията, посочени в т. 3.2.3. За да се определи дали може да се влезе в контакт с устройството за управление на спирачната система за паркиране, се използват: - глава, описана в част V на това приложение, ако устройството за управление е разположено над или на нивото на арматурното табло (изпитването се извършва съгласно т. 1 и във вътрешността на зоната на удара); - коляното, описано в част IV на това приложение, ако устройството за управление е разположено под нивото на арматурното табло (в този случай лостът на устройството за управление се изпитва съгласно т. 3.2.3).
2.3. Лавиците за поставяне на различни предмети или други компоненти с аналогично предназначение се проектират и произвеждат така, че опорите им да не съдържат изпъкнали ръбове и да отговарят на едно от двете условия, посочени в т. 2.3.1 и 2.3.2. Тези технически изисквания се прилагат също така към лавиците за поставяне на различни предмети и към елементите на конзолите, разположени под нивото на арматурното табло между предните седалки, при положение че те са разположени по-напред от точката Н. Ако съществува затворена кухина, тя се приема като жабка за документи, която не се засяга от тези изисквания.
2.4. Когато разглежданите части включват компонент, изработен от материал с твърдост под 50 Shore А и поставен върху твърда опора, горните изисквания, с изключение на тези, които се отнасят до разсейването на енергията по cмисъла на част II, се прилагат само за твърдата опора.
3. Изисквания към други части от вътрешността на отделението за пътници, разположени пред напречната повърхност, преминаваща през референтната линия на торса на манекена, поставен на намиращата се в най-задно положение седалка. Изразът “други части” включва елементи, като фиксаторите на прозорците, горните точки на закрепване на коланите и други, разположени в пространството, предназначено за краката от страна на вратите, освен ако тези части не са били обработени предварително или са изключени в текста.
3.1. Област на приложение Изискванията по т. 3.2 се прилагат към дръжките, лостовете и бутоните за управление, както и към всички други стърчащи предмети, които не са посочени в т. 1 и 2 (виж също така т. 3.2.2).
3.2. Изисквания Ако обектите, упоменати в т. 3.1, са поставени по такъв начин, че могат да бъдат блъснати от пътниците в ПС, те трябва да отговарят на изискванията по т. 3.2.1 - 3.4. За предмети, в които е възможно да се блъсне пътник, се cчитат тези, които могат да влязат в контакт със сфера с диаметър 165 mm и са разположени над най-ниско разположената точка Н на предните седалки (виж част III), пред напречната плоскост, минаваща през референтната линия на манекена, поставен върху изтеглена в най-задно положение седалка, и извън зоните, определени в § 1, т. 5, букви “а” и “б” от допълнителната разпоредба. Пространството, разположено между предната стена и арматурното табло и над долния ръб на арматурното табло, не трябва да отговаря на изискванията по т. 3.
3.3. Изискванията по т. 3.2.3 не се прилагат към устройството за управление на спирачната система за паркиране, монтирано на пода. При този тип устройства за управление, ако която да е част от тях в неутрално положение надвишава хоризонталната плоскост, преминаваща през най-малката точка Н на предните седалки (виж част VI), устройството за управление трябва да има повърхност поне 6,5 cm2, измерена в хоризонтална плоскост, разположена на разстояние, ненадвишаващо 6,5 mm от най-силно наддаващата част (измерена във вертикална посока). Радиусите на кривината не трябва да бъдат по-малки от 3,2 mm.
3.4. Другите компоненти на оборудването на ПС, които не са посочени в предходните точки, като: водачите на седалките, устройствата за регулиране на седалката или на облегалката, устройствата за навиване на обезопасителните колани и др., не се подлагат на тези условия, ако са разположени под хоризонталната плоскост, която минава през точка Н на всяко седящо място, дори и когато е възможно пътуващият да влезе в контакт с тези компоненти. Когато хоризонталната/ите плоскост/и, преминаваща/и през точка Н на предните и задните седалки в най-ниско положение, не съвпада/т, се определя вертикална плоскост, перпендикулярна на надлъжната ос на ПС, която преминава през точката Н на предната седалка. Изключената зона в този случай се разглежда отделно за частта от отделението за пътници, заемано от предните и от задните пътници по отношение на съответната им точка Н до определената вертикална плоскост.
3.5. Когато разглежданите компоненти съдържат част, изработена от материал с твърдост под 50 Shore А и поставена върху опора от твърд материал, изискванията по-долу се прилагат само за опората от твърд материал.
4. Изисквания към покрива Когато покривът се подлага на изпитване за измерване на изпъкналостите и на частите, които могат да влязат в контакт със сфера с диаметър 165 mm, тапициращото покритие на покрива се отстранява. За определяне на предписаните радиуси на кривина се вземат под внимание пропорциите и свойствата на материалите, използвани за тапициране на покрива. Зоната от покрива, която се подлага на изпитване, трябва да се простира пред и над напречната плоскост, ограничена от референтната линия на торса на манекена, поставен на най-задната седалка.
4.1. Област на приложение
4.2. Изисквания към покрива
5. Превозни средства с подвижен покрив Всички твърди ребра на покрива при подвижни покриви трябва да изпълняват изискването по т. 4, ако влизат в контакт със сфера с диаметър 165 mm.
5.1. Изисквания към ПС с подвижен покрив
5.2. Задвижвани с двигател подвижни покриви
6. Изисквания по отношение на ПС със сгъваем покрив Арматурата на сгъваемите покриви не представлява обезопасителна дъга.
6.1. В превозни средства със сгъваеми покриви единствено долните части на горните компоненти на обезопасителните дъги и горната част на рамката на челното стъкло при всяко нормално положение на употреба трябва да отговарят на изискванията на т. 4. Системите, съставени от сгъваеми дъги и техните твърди връзки, използвани за поддържане на покрив от нетвърда материя, не трябва да имат никакви опасни неравности или остри ръбове, насочени назад или надолу, когато са разположени пред или над пътниците. Горната част на рамката на челното стъкло започва над прозрачния контур на челното стъкло.
7. Изисквания към задните части на седалките, закрепени неподвижно към превозното средство
7.1. Изисквания към задните части на седалките
7.2. Изискванията по т. 7.1 не се прилагат за разположените най-отзад седалки, за седалките, обърнати странично или назад, за седалки с обърнати една към друга облегалки, за сгъваемите допълнителни седалки. Когато зоните на удар на седалките, облегалките за глава и техните опори са покрити с материал с твърдост под 50 Shore А, посочените по-горе изисквания, с изключение на тези, които се отнасят до разсейването на енергията по cмисъла на част II, се прилагат само за твърдите части.
8. Задвижвани с двигател прозорци, покривни конструкции и преграждащи системи
8.1. Изискванията към конструкцията на задвижваните с двигател прозорци/покривни конструкции/преграждащи системи имат за цел да намалят възможността от нараняване, предизвикано от случайно или неправилно действие. 1 Тези точки не фигурират в Правило № 21 на ИКЕ ООН.
8.2. Изисквания за нормална работа Задвижваните с двигател прозорци/покривни конструкции/преграждащи системи могат да бъдат затворени при едно или повече от следните условия, освен предвидените в т. 8.3:
8.3. Изисквания за автоматичен реверс
8.4. Разполагане и действие на превключвателите
8.5. Защитни устройства Всички защитни устройства, които се използват за предотвратяване повредата на източника на мощност, в случай на претоварване или заклинване трябва да могат автоматично да се нулират, когато превключвателят за управление на прозореца, подвижният покрив или преградата се задейства.
8.6. Инструкции
9. Изисквания по отношение на друго неспоменато оборудване Изискванията на част 1 от приложение № 3 се прилагат към оборудване, което не е посочено в предходните точки и за което се предполага, че поради местоположението му пътниците могат да се блъснат в него по cмисъла на различните процедури, предвидени в т. от 1 до 7. Когато елементите на тези съоръжения, с които се влиза в контакт, са съставени от материал с твърдост под 50 Shore А, поставен върху твърда опора, изискванията по т. 1.4 и 1.5 се прилагат само за твърдите опори. Част II Изпитване на материали, разсейващи енергията
1-dup. Инсталиране, апаратура за изпитване и процедура
1.1. Инсталиране
1.2. Апаратура за техническото изпитване
1.3. Записваща апаратура Записващата апаратура, която се използва, трябва да позволява извършване на измервания със следната точност:
1.4. Процедура на изпитване За счупването на някой от елементите по време на изпитването за разсейване на енергия виж част I, т. 1.2.
2-dup. Резултати При изпитванията, извършвани съгласно т. 1.4, отрицателното ускорение на главата-макет не трябва да надхвърля 80 g във всеки един момент в продължение на повече от 3 ms. Стойността на отрицателното ускорение, която трябва да се отбележи, представлява средната стойност, посочена от двата акселерометъра.
3-dup. Еквивалентни процедури
3.1. Допуска се прилагането на еквивалентни методи за изпитване, ако могат да се получат резултатите, изисквани по т. 2.
3.2. Лицето, прилагащо метод за изпитване, различен от описания в т. 1, трябва да докаже неговата равностойност. Част III Метод за измерване на изпъкналости
1-dup2. За да се определи изпъкналостта на даден елемент по отношение на панела, върху който той се проектира, се извършва преместване на сфера с диаметър 165 mm, като тя се държи в допирателен контакт с елемента. Започва се от първото контактно положение с елемента, обект на изпитване. Стойността на изпъкналостта представлява най-голямата измежду възможните стойности на “y”, измерени от центъра на сферата в посока, перпендикулярна на панела. Когато панелите, елементите и др. са покрити с материали с твърдост под 50 Shore А, процедурата по определение на изпъкналостите се прилага само след премахване на тези материали.
2-dup2. Стойността на изпъкналости - бутони, ръчки и др., разположени в референтната зона, се измерва с помощта на следното устройство и процедура на изпитване.
2.1. Апаратура
2.2. Процедура на изпитване
1-dup3. Техническо устройство (виж схемата)
2-dup3. Процедура Техническото устройство може да заема всички положения, които са разположени под нивото на арматурното табло, като: - равнината ХХ? остава успоредна на средното надлъжно сечение на ПС, - оста Х може да бъде под наклон от двете страни на хоризонталата под ъгъл, достигащ 30°.
3-dup2. При провеждането на това изпитване всички материали с твърдост под 50 Shore А се отстраняват. Част V Определяне на зоната на удар на главата
1-dup4. Зоната на удар на главата включва всички неостъклени повърхности във вътрешността на дадено ПС, които могат да влязат в статичен контакт със сферична глава с диаметър 165 mm, съставна част от измервателна апаратура, чийто размер, измерен от точката на шарнирната връзка на ханша до върха на главата, се регулира постепенно между 736 и 840 mm.
2-dup4. За извършването на това определяне се прилага следната процедура или нейният графичен еквивалент.
2.1. Шарнирната точка на устройството за измерване при всяко седящо положение, предвидено от производителя, се поставя по следния начин:
2.2. За всяка стойност от размера между точката на шарнирно свързване на уреда и върха на главата му, разрешена от измервателното устройство в зависимост от вътрешните размери на ПС, се определят всички точки на контакт, разположени пред точката Н. При положение че главата на измервателното устройство, регулирано на минималното разстояние между точката на шарнирно свързване на уреда и върха на главата му, надминава предната седалка, започвайки от задната точка Н, в този случай не се определя никаква точка на удар. Докато се извършва определянето на точките на контакт, дължината на държача на измервателното устройство не се променя по време на извършване на операцията. Всяка операция се извършва във вертикално положение.
2.3. След като измервателното устройство е във вертикално положение, се определят възможните контактни точки чрез завъртане на измервателното устройство напред и надолу, като се описват всички дъги във вертикалните равнини до 90° в надлъжната вертикална равнина на ПС, като се преминава през точка Н.
3-dup3. Точките на контакт са допирните точки на главата на устройството с вътрешните части на ПС. Движението надолу е ограничено до положението на допирателната глава до хоризонтална равнина, която е разположена на 25,4 mm над точка Н. Размерът 25,4 mm съответства на разстоянието между хоризонтална равнина, преминаваща през точка Н, и хоризонталната допирателна към долния ръб на главата. Част VI Определяне на точка Н и реалния ъгъл на наклон на облегалката и проверка на положението на точки R и H и съотношението между предвидения и реалния ъгълна наклон на облегалката
1-dup5. Определения
1.1. Тoчка Н Точката “H”, определяща положението във вътрешността на отделението за пътници на един седнал пътник, представлява следа върху вертикална надлъжна плоскост на теоретичната ос на въртене, съществуваща между бедрата и торса на човешкото тяло, представено с помощта на манекена, описан в т. 3.
1.2. Точка R или референтна точка за седящо място Под “точка R” или “референтна точка за седящо място” се разбира указаната от производителя референтна точка, която:
1.3. Ъгъл на наклон на облегалката Под “ъгъл на наклон на облегалката” се разбира наклонът на облегалката спрямо вертикалата.
1.4. Реален ъгъл на наклон на облегалката Под “реален ъгъл на наклон на облегалката” се разбира ъгълът, образуван от вертикалата, преминаваща през точка Н, и референтната линия на торса на човешкото тяло, представено с помощта на манекена, описан в т. 3.
1.5. Предвиден ъгъл на наклон на облегалката Под “предвиден ъгъл на наклон на облегалката” се разбира ъгълът, предвиден от производителя на ПС, който:
2-dup5. Определяне на точките Н и на реалните ъгли на наклон на облегалките
2.1. Определя се една точка Н и реален ъгъл на наклон на облегалката за всяко седящо място, предвидено от производителя на ПС. Когато седалките от един и същи ред могат да се cмятат за еднакви (ред седалки с обща основа, идентични седалки и др.), тогава се извършва определяне само на една точка Н и на един реален ъгъл на наклон на облегалката за всяка редица седалки, като манекенът, описан в т. 3, се постави на място, за което се приема, че е представително за редицата седалки. Това място е:
2.2. За всяко определяне на точката Н и на реалния ъгъл на наклон на облегалката разглежданата седалка се поставя в най-ниско и най-задно положение при кормуване или при нормално използване, предвидено за този вид седалка от производителя на ПС; облегалката, ако наклонът й се регулира, се застопорява, както е уточнено от производителя или при липса на предписание - по такъв начин, че реалният ъгъл на наклон да бъде възможно най-близък до 25°.
3-dup4. Характеристики на манекена
3.1. Използва се триизмерен модел на манекен, който има тегло и очертания на възрастен човек със среден ръст. Този манекен е представен на фиг. 4 и 5. Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя Фигура 4 Фигура 5 Елементи, съставляващи триизмерния манекен
3.2. Манекенът има:
3.3. Референтната линия на торса на манекена се представлява от права, преминаваща през точката на шарнирно свързване на бедрата и торса и теоретичната точка на шарнирно свързване на врата с гръдния кош (виж фиг. 5).
3.4. Тежести, които представляват теглото на всяка част от тялото, са разположени в съответните точки, като образуват съответните центрове на тежест, позволяващи получаването на общо тегло на манекена около 75 kg ± 1 %. Подробности за различните маси са дадени към фиг. 4.
4-dup. Поставяне на манекена За определяне на точката Н на дадена седалка при необходимост останалите седалки могат да бъдат махнати. Триизмерният манекен се монтира на мястото му по следния начин:
4.1. Превозното средство се поставя на хоризонтална повърхност и седалките се регулират така, както е предвидено в т. 2.2.
4.2. Седалката, която се изпитва, се покрива с парче плат, предназначено да улеснява правилното поставяне на манекена.
4.3. Манекенът се поставя на седалката, така че оста на шарнирната му връзка да е перпендикулярна на средното надлъжно сечение на ПС.
4.4. Ходилата на манекена се поставят по следния начин:
4.5. Поставят се тежестите на краката, напречният нивелир на основата на тялото в хоризонтално положение и се поставят тежестите, които представляват теглото на бедрата върху основата на тялото.
4.6. Манекенът се отделя от облегалката на седалката, като се използва оста за свързване на колената, и гърбът се накланя напред. Манекенът са поставя отново на мястото си на седалката, като се плъзва назад основата на тялото до упор, после гърбът се връща отново назад, докато опре в облегалката на седалката.
4.7. Прилага се на два пъти хоризонтално насочена сила от 10 ± 1 daN върху манекена. Посоката и точката на приложение на силата са показани с черна стрелка върху фиг. 4.
4.8. Поставят се тежестите на десния и левия хълбок, а след това тежестите на бюста. Напречният нивелир на манекена се поставя в хоризонтално положение.
4.9. Като се задържа напречният нивелир на манекена в хоризонтално положение, гърбът се навежда напред, докато тежестите на бюста застанат над точката Н, така че да се премахне всякакво триене в облегалката на седалката.
4.10. Гърбът се накланя внимателно назад, за да се завърши процедурата по поставяне на седалката. Напречният нивелир на манекена трябва да бъде в хоризонтално положение. В противен случай описаната процедура се извършва отново.
5-dup. Резултати
5.1. След като манекенът е поставен на мястото си съгласно т. 4, точката Н на седалката и реалният ъгъл на наклон на облегалката й са образувани от точката Н и ъгъла на наклон на референтната линия на торса на манекена.
5.2. Измерват се координатите на точката Н по отношение на три взаимно перпендикулярни плоскости и реалния ъгъл на наклон на облегалката, за да бъдат сравнени с данните, предоставени от производителя на ПС.
6-dup. Проверка на положението на точки R и H и съотношението между предвидения и реалния ъгъл на наклон на облегалката
6.1. Резултатите от извършените съгласно т. 5.2 измервания за точката Н и на реалния ъгъл на наклон на облегалката трябва да бъдат сравнени с координатите на точката R и с предвидения ъгъл на наклон на облегалката, които са посочени от производителя на ПС.
6.2. Проверката на положението на точки R и H и на съотношението между предвидения и реалния ъгъл на наклон на облегалката се счита за приемлива за въпросното седящо място, ако точката Н, както е определена от своите координати, се намира в правоъгълник, надлъжно разположен спрямо центъра R, като хоризонталните и вертикалните му страни са дълги съответно 30 и 20 mm и реалният ъгъл на наклон на облегалката не се различава с повече от 3° от предвидения ъгъл на наклон. Ако тези условия са изпълнени, точката R и предвиденият ъгъл на наклон се използват по време на изпитването и при необходимост манекенът се наглася така, че точката Н да съвпада с точката R и реалният ъгъл на наклон на облегалката да съвпада с предвидения ъгъл.
6.3. Ако точката Н или реалният ъгъл на наклон на облегалката не отговаря на изискванията по т. 6.2, тогава се извършват две други определяния на точка Н или на реалния ъгъл на наклон (при общо три определяния). Ако резултатите, получени при две от тези три процедури, отговарят на изискванията, резултатът от изпитването се счита за приемлив.
6.4. Ако резултатите, получени при най-малко две от тези три процедури не отговарят на изискванията на т. 6.2, резултатът от изпитването се счита за неприемлив.
6.5. В случай, че се получи положението, описано в т. 6.4, или когато проверката не може да се извърши, тъй като производителят не е представил сведения относно положението на точка R или предвидения ъгъл на наклон на облегалката, може да бъде използвана средната стойност от резултатите на трите определяния и да се счита като приложима във всички случаи, когато точка R или предвиденият ъгъл на наклон на облегалката са отбелязани в тази наредба.
6.6. За да се провери положението на точки R и H и на съотношението между предвидения и реалния ъгъл на наклон на облегалката за ПС в серийно производство, правоъгълникът, посочен в т. 6.2, се замества с квадрат със страна 50 mm, а реалният ъгъл на наклон на облегалката не се различава с повече от 5° от предвидения ъгъл на наклон.