(1) За целите на този член:
1. „съвместно предприятие“ е образувание, инвестицията в което се отчита по метода на собствения капитал в консолидирания финансов отчет на крайното образувание майка, при условие че крайното образувание майка държи пряко или косвено най-малко 50 на сто от участията в собствеността му. Не е съвместно предприятие:
2. „дъщерно предприятие на съвместно предприятие“ е:
(2) Образувание майка, което държи пряко или косвено участие в собствеността на съвместно предприятие или дъщерно предприятие на съвместно предприятие, дължи първичен допълнителен данък съгласно чл. 260е, 260ж и 260з за това съвместно предприятие или дъщерно предприятие на съвместно предприятие съобразно своя дял от допълнителния им данък.
(3) Допълнителният данък на съвместното предприятие и на неговите дъщерни предприятия, наричани по-нататък „група съвместни предприятия“, се определя по реда на глави тридесет и четвърта „в“ до тридесет и четвърта „з“ като се счита, че те са съставни образувания на отделна многонационална или голяма национална група предприятия, а съвместното предприятие е крайното образувание майка на тази група.
(4) Допълнителният данък, дължим от групата съвместни предприятия, се намалява с дела на всяко образувание майка съгласно ал. 2 от допълнителния данък на всеки член на групата, определен съгласно ал. 3. Оставащият допълнителен данък след прилагане на изречение първо се прибавя към общия размер на вторичния допълнителен данък, определен съгласно чл. 260л, ал. 2. За целите на тази алинея „допълнителен данък, дължим от групата съвместни предприятия“ е делът на предприятието майка от допълнителния данък на тази група.