(1) Извън случаите по чл. 75 при определянето на данъка върху дохода местните физически лица ползват данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина от съответните компетентни органи.
(2) Лицата по ал. 1 ползват данъчен кредит за всички данъци върху дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, изплатени от източници в чужбина.
(3) Данъчният кредит по ал. 2 се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до сумата на българския данък върху доходите, който би бил дължим върху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход.
(4) При необходимост министърът на финансите може да:
1. определя кои данъци са идентични или подобни на данъка върху доходите на физическите лица;
2. уточнява произхода и конкретния размер на местните или чуждестранните доходи, получени от съответен източник;
3. не признава ползването на данъчен кредит за онези чуждестранни данъци, с които кредитът е неправомерно увеличен.