(1) Физическите лица могат да ползват данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата, когато едновременно са налице следните условия:
1. лицето е придобило през годината само доходи по чл. 10, ал. 1, т. 1;
2. придобитите през годината доходи по т. 1 не превишават 12 месечни минимални работни заплати за съответната година.
(2) В доходите по ал. 1, т. 2 не се включва допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за съответната година.
(3) Данъчното облекчение по ал. 1 е в размер на дължимия данък за доходите по ал. 1, т. 2, с изключение на доходите по ал. 2, придобити през течение на годината.
(4) Обстоятелствата и условията по ал. 1 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.