(1) За доставки, които са освободени от данък върху добавената стойност по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по съответния ред, се прилага нулева ставка на данъка при условие че е получено разрешение от Съвета на Европейския съюз по чл. 396 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност.
(2) За прилагането на нулевата ставка доставчикът е длъжен писмено да поиска становище от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за основанието за освобождаването. Към искането се прилагат документите, доказващи основанието за прилагане на освобождаването, определени с правилника за прилагане на закона.
(3) Ограниченията на правото на данъчен кредит по чл. 70 не се прилагат по отношение на стоките или услугите, които се използват единствено за извършването на доставки по ал. 1.
(4)
(5) Облагаеми с нулева ставка са доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната на стойност над 400 лв., по които получатели са институциите на Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или органите на Европейския съюз, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, при ограниченията и условията на този протокол и споразуменията за неговото прилагане или споразуменията за седалищата и при условие, че това не води до нарушаване на конкуренцията. За прилагането на нулевата ставка доставчикът е длъжен да разполага с писмени документи, удостоверяващи договорните отношения със съответните институции на Европейския съюз.
(6) За облагаемите доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната се прилага нулева ставка на данъка, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. получатели са:
2. Република България не е държава на установяване на лицата по т. 1.
(7) Документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата по ал. 6, се определят с правилника за прилагане на закона.
(8) За облагаеми доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната се прилага нулева ставка на данъка, когато получатели са Европейската комисия или агенция или орган, създадени съгласно правото на Европейския съюз, когато Европейската комисия или такава агенция или орган закупуват тези стоки или услуги при изпълнението на задачите, възложени им от правото на Европейския съюз в отговор на пандемията от COVID-19.
(9) Не се прилага нулевата ставка на данъка по ал. 8, когато получените стоки и услуги от Европейската комисия или съответната агенция или орган се използват незабавно или на по-късна дата за последващи доставки срещу възнаграждение.
(10) Когато условията за прилагане на нулева ставка, предвидени в ал. 8, престанат да се прилагат, Европейската комисия или съответната агенция или орган, получила доставка, за която е приложена нулева ставка, информира страната и доставката на тези стоки или услуги подлежи на облагане с данък при условията, приложими към този момент.
(11) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки или услуги до друга държава членка, предназначени за въоръжените сили на държава, която е страна на Северноатлантическия договор, различна от държавата членка по местоназначение, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяване на техните трапезарии или столови, когато силите участват в общите отбранителни дейности на Северноатлантическия договор.
(12) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки или услуги до друга държава членка, предназначени за въоръжените сили на държава членка, различна от самата държава членка на местоназначение, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяване на техните трапезарии или столови, когато силите участват в отбранителни дейности, имащи за цел изпълнение на дейност на Европейския съюз в рамките на ОПСО.
(13) За възмездно вътреобщностно придобиване на стоки се смята употребата на стоки от въоръжените сили на Република България, когато участват в отбранителни дейности, имащи за цел изпълнение на дейност на Европейския съюз в рамките на ОПСО, за нуждите на тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал, които стоки са закупени в друга държава членка и за които не са приложени общите правила за облагане в тази друга държава членка, когато вносът на тези стоки не отговаря на изискванията за освобождаването, предвидено в чл. 172, ал. 3.
(14) За възмездно вътреобщностно придобиване на стоки се смята употребата на стоки от въоръжените сили на Република България, която е страна по Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал, когато силите участват в общите отбранителни дейности на Северноатлантическия договор, които стоки са закупени в друга държава членка и за които не са приложени общите правила за облагане в тази друга държава членка, когато вносът на тези стоки не отговаря на изискванията за освобождаването, предвидено в чл. 172, ал. 2.
(15) Освободени са вътреобщностните придобивания с място на изпълнение на територията на страната на стоки, чийто внос на територията на страната би бил освободен от данък по реда на:
1. член 172, ал. 2, или
2. член 172, ал. 3.