Решение № 9 от 08.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Пазарджик, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20255220201398 по описа за 2025 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Р. Ауто“ ЕООД, ЕИК ЕИК: 202228531, чрез законовия представител Л. И. Р., с ЕГН **********, против НП № 849498F818015/11.09.2025 г. на началник на отдел "Оперативни дейности"-Пловдив, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в НАП, с което за нарушение по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на осн. чл.185, ал.2 от ЗДДС , изречение втото във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 1000 лв. (хиляда лева).

С жалбата заявява материално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника му поддържа жалбата и с представеното писмено становище настоява да се отмени обжалвания акт. Ангажира доказателства за обосноваване на искането си .

Претендира разноски.

ВъззИ.емата страна, чрез своя процесуален представител, поддържа, че постановлението е правилно и законосъобразно и като такова иска да се потвърди с присъждане на разноски за юрисконсултско вазнаграждение.

1

Съдът, след като се запозна с доказателствата убеждение, ръководейки се от закона, установи: по делото, по вътрешно

На 21.01.2025г. инспекторът по приходите Т. Й. извършил проверка на търговски обект салон за автомобили, находящ се в гр. Пазарджик и стопанисван от „Р. Ауто" ЕООД с ЕИК: 202228531. Преглеждайки фактура №00000001476/21.01.2025г., установил, че е съставена за продажба на употребяван автомобил Фолсфаген голф, с издател: дружествотожалбоподател и получател: М.Р. с ЕГН **********, за която продажба е издаден и приложен и фискален касов бон № 003267/21.01.2025г от фискалното устройство, регистрирано и функциониращо в обекта . Покупката на автомобила на стойност 2000лв. била погрешно отчетена в данъчна група „А" - за продажба за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС, доколкото следвало да се отчете в данъчна група „Б" -за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност

При тази преценка, проверяващият съставил против дружеството и в присъствие на неговия управител АУАН за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ ( Наредбата ) вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Актът бил надлежно предявен, подписан от управителя с отразени в него и допълнени в отделен акт възражения. Бил връчен и препис.

Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП.

Възраженията против процесуална изправност на акта и НП не са заявени, а в хода на служебната проверка не се и установи да са допуснати такИ..

Актът и НП са издадени от териториално и материално- компетентни органи, предвид представянето упълномощителна по отношение на контролния и наказващия орган заповед ( л. 9-10).

Спазени са били надлежно процедурите по съставяне , предявяване връчване на препис от акта, издаването на НП.

Двата акта - констативен и санкционен - съдържат конкретна и ясна фактология, която ясно и разбираемо представя обстоятелствата по извършване на нарушението, което е получило и своята съответна правна 2 квалификация.

Предвид горния анализ, процесуално изправни са както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП.

С тях е вменено административно-наказателно обвинение, фактите по което не са спорни: дружеството-жалбоподател е издало във връзка с продажба на употребяван автомобил фактура №00000001476/21.01.2025г с получател: М.Р. с ЕГН **********, за която продажба е издаден и фискален касов бон № 003267/21.01.2025г за сума 2000 лева от фискалното устройство, регистрирано и функциониращо в обекта ( посочено в акта и НП дори по своята марка модел и индивидуализиращ номер). Покупката на автомобила на посочената стойност 2000лв. била отчетена в данъчна група „А" - за продажба за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС.

Спорът по делото е правен и се състои в това в коя от двете данъчни групи следва да се отчете тази продажба : в „А“, както приема дружеството и както е осчетоводило процесната продажба или в данъчна група “Б“, както приема процесуалния представител на наказващия орган .

Според тезата на дружеството, представена чрез процесуалния му представител, фискалното устройство отчитало плащането, а не данъчната основа; данъкът при режим на маржа се определял не от фискалния бон, а от протокол по чл. 144. ал. 4 ЗДДС, който е представен по делото- протокол № 01/31.01.2025г. и сочи ( т.`5 протокола) марж в размер на 376,66 лв. и ДДС в размер на 62,68 лв. /т. 15 от протокола/, тоест облага се само маржа, при което ДДС е в размер, 5 пъти по-малък от автоматично формирания при облагане, ако в група „Б“ се въведе пълната сума 2000 лв. (ДДС около 333 лв.).

Поддържа се още, че при въвеждане само на маржа в група „Б“ - това би означавало да се отчете плащане, по-ниско от полученото, което било некоректно и счетоводно недопустимо ( както се поддържа и от разпитаната по делото св. Ланджова ( счетоводителят, извършил процесното осчетоводяване). Затова се прави извод, че група „А“ е единственият вариант, който позволявал отразяване на реалното плащане, последващо правилно отчитане на приходите, коректно начисля.

Представената теза на дружеството е несъстоятелна, резултат от 3 неправилни правни изводи и превратно тълкуване на закона. С фискалния бон не се начислява ДДС, респ. с него не се определя данъчната основа на доставките и тъкмо поради това той не съдържа като реквизит стойността на ДДС. Фискалният бон е удостоверителен по отношение стойността на платената в полза на търговеца сума. Като се има предвид утвърдения в Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, чл. 26, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. образец, той съдържа кода на данъчната група на извършената доставка като задължителен реквизит . Наред с него, задължителни реквизити са и наименование на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги (Наредба Н-18/2006 г. на МФ, Приложение № 1 към чл. 8, ал.

1, т. 1, чл. 26, ал. 1, „Функционални изисквания”, р-л ІІІ, т.4) .

Регламентацията на данъчните групи ( принадлежността към една от които е естеството на настоящия правен спор) е с чл. 27 от Наредбата, като е вменено и задължението на лицата по чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ да регистрират всяка продажба на стока или услуга по съответната данъчни групи според вида на продажбите, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28 от ЗДДС. Предвид предмета на процесната продажба, в настоящия случай не касае до специфичен вид стоки или до извършване на дейност по чл. 28 от ЗДДС. Тоест - неприложими за случая са нормативно-предвидените изключения и за доставката на стоки втора употреба е приложима данъчна ставка в размер на 20% по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС . Затова и продажбите на този вид стоки следва да се регистрират и отчитат във фискалното устройство по данъчна група „Б“, както правилно се поддържа от представителя на наказващия орган.

Размерът на данъка се определя по установената с чл. 88 ППЗДДС формула. Една от стойностите, включена във формирането на данъчната основа е ставката на данъка, приложима за доставките по гл.ХVІІ ЗДДС, уреждаща специален ред на облагане на маржа на цената.

Според чл. 146 „Доставката на стока по специалния ред на облагане на маржа е облагаема с нулева ставка, когато за доставката са налице условията н а чл. 28“, който урежда облагаема доставка с нулева ставка за: 1. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;2. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията 4 на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.

При това нормативно решение , ясно е ,че процесната доставка не съставлява облагаема с нулева ставка доставка . За нея следва да се приложи данъчна ставка в размер на 20 % по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС, който въвежда общото правило за стандартна ставка на ДДС - 20 % за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка, в които изключения не попада , като се обсъди подробно, процесната доставка .

Изключение от общото правило на чл. 66, ал.1 ЗДДС е уредено и с чл.66 б, ал.1 ЗДДС, според който нулева ставка на данъка се прилага при извършване на доставки с място на изпълнение на територията на страната, посочени в гл.ІІІ , чл. 53, 64а, 140, 146 и 173 от ЗДДС. При горните фактически данни ( които не са и спорни), процесната доставка не попада в изключенията и за нея е приложим общият принцип по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС .

Начисляването на данъка, както правилно посочват и двете страни, се извършва с издаването на протокол, който , предвид чл. 90, ал. 2 от ППЗДДС, следва да съдържа: 1. номер и дата; 2. наименование, идентификационен номер и идентификационен номер по ДДС на лицето, което го издава; 3. данъчен период; 4. описание на стоката – втора употреба; 5. покупна цена на стоката по т. 4 ; 6. продажна цена на стоката по т. 4; 7. разлика между общата сума на продажните цени по т. 6 за периода и общата сума на покупните цени по т. 5 за периода; 8. начислен данък за периода. В дневника за продажби се включват според изискването на чл. 90, ал. 4 от ППЗДДС единствено протоколите, но не и фактури и/или фискални касови бележки ( съдържанието на протоколите в самия дневник за продажби е по информацията в колони 9 - 25 на приложение № 10 от ППЗДДС.) Фискалният бон, както следва да е станало ясно от изложеното горе , няма значение за начисляване на данъка , както неправилно поддържа дружеството-жалбоподател. С издаването на фискалния бон, по дефиницията на чл. 3 от Наредбата, се регистрират и отчитат извършваните продажби 5

.Затова той има удостоверителна досежно реално платена сума на доставка функция. Определянето на данъчната основа и съответно начисляване на дължимия ДДС става със съставянето на протокол по чл. 90 от ППЗДДС и отразяването му в „дневник за продажби“, съответно справка-декларация за съответния данъчен период.

При горното обсъждане, верен е изводът на контролния и наказващия органи за извършено от дружеството нарушение на посочените разпоредби.

Чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28 и съгласно чл. 27, ал.1 т.2 от Наредбата - са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: по група Б- за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.

Дружеството, в качеството си на лице по чл.3 от Наредбата, не е регистрирало процесната продажба по посочената фактура по съответната, според вида на продажбите, данъчна група. Продажбата на употребяван автомобил за 2000 лева п о фактура №00000001476/21.01.2025г., издадена от дружеството-жалбоподател