Наредба № 18 от 14 декември 2005 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта африканска чума по свинете и за условията и реда за прилагането им

Чл. 1

С тази наредба се определят:

1. мерките за профилактика срещу проникване, разпространение и за ликвидиране на болестта африканска чума по свинете (АЧС);

2. методите за диагностика на болестта;

3. задълженията на държавните органи, физическите и юридическите лица за прилагане на мерките по т. 1;

4. условията и редът за прилагане на мерките по т. 1.

Чл. 2

(1) Африканската чума по свинете подлежи на задължително обявяване по реда на Наредбата за обявяване и регистриране на заразните и паразитните болести по животните.

(2) Освен данните по чл. 3, ал. 1 от Наредбата за обявяване и регистриране на заразните и паразитните болести по животните генералният директор на НВМС изпраща на Европейската комисия и държавите членки и допълнителна информация съгласно приложение № 1 за:

1. огнищата на АЧС, които са били потвърдени в животновъдни обекти;

2. случаите на АЧС, които са били потвърдени в кланица или в транспортно средство;

3. потвърдените първични случаи на АЧС при дивите свине;

4. потвърдените вторични случаи на АЧС при дивите свине в заразените райони в съответствие с чл. 32, ал. 1, т. 1 и ал. 4;

5. резултатите от епизоотичното проучване, проведено в съответствие с чл. 5.

Чл. 3

(1) Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) утвърждава оперативен план за действие (контингенс план) при съмнение или при възникване на АЧС.

(2) Планът по ал. 1 включва:

1. създаване на национален център за координация и предприемане на спешни мерки за ликвидиране на болестта АЧС;

2. създаване на регионални центрове за координация и контрол на предприетите спешни мерки на регионално ниво;

3. подробна информация за персоналната отговорност при предприемане на спешните мерки и квалификацията на кадрите, отговарящи за тях;

4. информация за възможностите на всеки регионален кризисен център за незабавно организиране на неговите членове при поява на огнище от АЧС;

5. създаване на постоянно действаща експертна група;

6. необходимата екипировка и материали за точно прилагане на спешните мерки;

7. инструкции, които посочват последователността на действията при изпълнение на спешните мерки, вкл. унищожаването на труповете на заразените животни;

8. мерки за предотвратяване разпространението чрез вектори на вируса на АЧС;

9. програми за обучение;

10. информация за възможностите за провеждане на лабораторните изследвания.

(3) Експертната група по ал. 2, т. 5 съдейства на членовете на кризисните центрове при:

1. епизоотичното проучване;

2. вземането на проби, извършването на изследвания и анализ на резултатите от лабораторните изследвания;

3. въвеждането на мерки за контрол на болестта АЧС.

(4) Не по-късно от 90 дни от потвърждаването на първичния случай на АЧС при дивите свине НВМС представя пред комисията писмен план с мерките, предприети за ликвидиране на болестта в заразената зона, както и мерките, предприети в животновъдните обекти в зоната.

(5) На всеки 6 месеца на комисията и на останалите държави членки се представя доклад, изготвен от НВМС, за епизоотичната обстановка в определената зона и за резултатите от плана за ликвидиране на болестта .

(6) Националната ветеринарномедицинска служба може да приеме по-подробни правила, свързани с информацията, която трябва да представя по тези въпроси.

(7) Експерти от общността могат да извършват проверки на място в сътрудничество с представители на НВМС, ако това е необходимо, за да се осигури уеднаквено прилагане на тази наредба. Националната ветеринарномедицинска служба трябва да окаже необходимото съдействие на експертите при извършването на проверките. Комисията трябва да съобщи на НВМС резултатите от извършените проверки.

(8) Националната ветеринарномедицинска служба трябва да създаде условия за незабавно сформиране на напълно функциониращи национални центрове за контрол на болестта при възникване на огнища на АЧС:

1. центърът за контрол на болестта ръководи и контролира дейността на местните центрове за контрол на болестта; наред с останалите си задължения центърът отговаря за:

2. при възникване на огнище на АЧС НВМС незабавно сформира напълно функциониращи местни центрове за контрол на болестта;

3. някои от функциите на националните центрове за контрол на болестта могат да бъдат делегирани на местните центрове за контрол на болестта, които действат на административно или на друго ниво, при условие че се спазват целите на националния център за контрол на болестта;

4. Националната ветеринарномедицинска служба сформира постоянно действаща експертна група, която да предоставя необходимата експертна помощ на компетентните власти с цел да се осигури готовност за справяне със болестта;

5. при възникване на огнище на болестта експертната група помага на компетентните власти най-малко при:

6. Националната ветеринарномедицинска служба гарантира, че националните и местните центрове за контрол на болестта, както и експертната група разполагат с достатъчен персонал, съоръжения и оборудване, включително комуникационни системи, както и ясна и ефективна верига на подчиненост и управление, която да гарантира бързо прилагане на мерките за контрол на болестта, формулирани в тази наредба.

Чл. 4

(1) Когато в свиневъден обект съществува съмнение за наличие на свине, заразени с вируса на АЧС, обслужващият лицензиран ветеринарен лекар незабавно уведомява регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС), която изпраща на място официален ветеринарен лекар.

(2) Официалният ветеринарен лекар по ал. 1:

1. провежда епизоотично проучване;

2. взема и изпраща диагностични проби в съответствие с диагностичното ръководство, посочено в приложение № 2, до Националната референтна лаборатория за АЧС;

3. извършва проверка на дневника на свиневъдния обект и идентификационните марки на свинете.

Чл. 5

Епизоотичното проучване по чл. 4, ал. 2, т. 1 има за цел да изясни:

1. произхода на инфекцията;

2. времето и пътя за проникване на вируса в свиневъдния обект;

3. периода на скрито протичане на инфекцията;

4. наличието на други свиневъдни обекти, в които има вероятност от проникване на вируса;

5. придвижването на свине и продукти от тях, трупове на свине, хора и транспортни средства, които биха могли да бъдат преносители на вируса;

6. вероятността разпространението на болестта да се причини от вектори, диви свине или продукти, заразени с вируса на АЧС.

Чл. 6

(1) До получаване на резултатите от взетите проби по чл. 4, ал. 2, т. 2 официалният ветеринарен лекар нарежда:

1. незабавно да се извърши преброяване на всички свине в свиневъдния обект, като се състави списък на умрелите, болните и съмнително болните животни, описани по категории, като този списък подлежи на актуализиране за отразяване на родените и умрелите през периода на съмнението животни;

2. незабавно да се поставят свинете на оборен режим и да не се допуска:

3. да се подготвят и заредят с дезинфекционен разтвор разположените на входа на свиневъдния обект:

4. всяко лице, което влиза или излиза от свиневъдния обект, да дезинфекцира обувките и ръцете си;

5. преди напускане на свиневъдния обект всички транспортни средства да бъдат дезинфекцирани.

(2) Списъкът по ал. 1, т. 1 се предоставя при поискване от официалния ветеринарен лекар.

(3) Мерките по ал. 1 се отменят от официалния ветеринарен лекар след получаване на отрицателен резултат за наличието на вирус на АЧС от лабораторните изследвания.

Чл. 7

(1) Когато свиневъдният обект по чл. 4, ал. 1 е разположен в район с висока плътност на свине, директорът на съответната РВМС може да разпореди прилагането и на мерките по чл. 8.

(2) В случаите по ал. 1 мерките по чл. 8 могат да се прилагат само по отношение на свинете, за които има съмнение, че са инфектирани или контаминирани с вируса на АЧС, както и по отношение на онази част от свиневъдния обект, в която са настанени тези свине, при условие че те са държани и хранени напълно отделно от останалите свине.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 официалният ветеринарен лекар взема достатъчен брой проби от свинете, за да може в съответствие с диагностичното ръководство да потвърди или отхвърли наличието на вирус на АЧС.

(4) Директорът на съответната РВМС определя временна контролна зона около свиневъдния обект по ал. 1, в която се прилагат всички или някои от мерките по чл. 4 и 6.

Чл. 8

При лабораторно потвърждаване на АЧС официалният ветеринарен лекар освен мерките по чл. 4 - 6:

1. нарежда:

2. взима в съответствие с изискванията на диагностичното ръководство достатъчен брой проби от свинете, за да може да се установи начинът на проникване в свиневъдния обект на вируса на АЧС, както и вероятната продължителност на предшестващия обявяването на болестта период, през който вирусът на АЧС вероятно е присъствал в обекта;

3. проследява преработката на месото от свине, заклани през периода между вероятното проникване на болестта в свиневъдния обект и налагането на ограничителните мерки;

4. контролира преброяването и преработването на труповете на умрелите или умъртвените свине;

5. контролира унищожаването на семенния материал, яйцеклетките и ембрионите, събрани в свиневъдния обект през периода между вероятното проникване на болестта и налагането на ограничителните мерки;

6. изпраща взетата от първично огнище на болестта АЧС проба за лабораторно изследване съгласно формулираната в диагностичното ръководство процедура за определяне на генетичната разновидност на вируса;

7. провежда епизоотично проучване съгласно чл. 5.

Чл. 9

При потвърдено наличие на АЧС в свиневъден обект, състоящ се от две или повече отделни производствени единици, с цел да се осигури приключване на угояването на свинете по преценка на директора на съответната РВМС мерките по чл. 8, т. 1, буква “а” могат да не се прилагат върху всички производствени единици, при условие че разполагат с напълно изолирани помещения и съоръжения за настаняване, отглеждане и хранене, гарантиращи невъзможност да се разпространи вирусът на АЧС от една производствена единица в друга.

Чл. 10

(1) Националната ветеринарномедицинска служба обявява свиневъден обект за контактен, когато при епизоотичното проучване по чл. 5 официалният ветеринарен лекар установи или има основание да предполага, че вирусът на АЧС може да е проникнал:

1. от друг свиневъден обект в заразения обект;

2. от заразения обект в друг свиневъден обект.

(2) В контактните свиневъдни обекти се прилагат мерките по чл. 6, когато официалният ветеринарен лекар има основание да предполага наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 1 или 2.

(3) Мерките по чл. 8 се прилагат, когато се потвърди наличието на АЧС в контактния свиневъден обект.

Чл. 11

В съответствие с изискванията на диагностичното ръководство се вземат достатъчен брой проби от свинете, за да може наличието на вирус на АЧС в контактния свиневъден обект официално да се потвърди или отхвърли.

Чл. 12

(1) При лабораторно потвърждаване на АЧС директорът на съответната РВМС със заповед определя защитна и надзорна зона.

(2) Защитната зона е с радиус не по-малък от 3 км от огнището на болестта.

(3) Зоната по ал. 2 се включва в надзорна зона, която е с радиус не по-малък от 10 км от огнището на болестта.

Чл. 13

(1) При определяне на зоните по чл. 12 директорът на съответната РВМС се съобразява със:

1. резултатите от епизоотичното проучване;

2. географското разположение на огнището на болестта и по-конкретно всички естествени или изкуствени граници;

3. разположението и близостта на други животновъдни обекти и кланици;

4. начините на придвижване на свинете и търговията с тях и достъпността на кланици и съоръжения за преработка на трупове;

5. наличните материални и човешки ресурси, които могат да се използват за контрол на придвижването на свине в границите на зоните;

6. необходимостта от извеждане на подлежащите на умъртвяване свине от свиневъдния обект на произход.

(2) Ако зоната включва части от територията на няколко държави членки, НВМС трябва да си сътрудничи с компетентните власти на тези държави членки при определянето на зоната.

Чл. 14

Регионалната ветеринарномедицинска служба в сътрудничество с кмета на общината или кметството информира населението в защитната и надзорната зона за въведените ограничения чрез поставянето на ясно видими знаци и предупредителни табели, чрез средствата за масово осведомяване и по друг подходящ начин.

Чл. 15

(1) В защитната зона директорът на съответната РВМС предприема следните мерки:

1. разпорежда:

2. разрешава камионите или другите транспортни средства, използвани за превоз на свине, да напуснат зоната, при условие че:

3. не допуска:

(2) Разпоредбата по ал. 1, т. 2, буква “а” не се прилага:

1. при транзитно превозване на свине през защитната зона, при което не се налага спиране или разтоварване на свине;

2. когато се налага клане на свине, пристигащи от обект извън територията на защитната зона, и техният маршрут е с местоназначение кланица в защитната зона; в тези случаи свинете се подлагат на незабавно клане.

Чл. 16

(1) След изтичането на 40-дневния срок официалният ветеринарен лекар може да разреши транспортирането на свинете до:

1. одобрена от НВМС кланица, разположена в защитната или надзорната зона, а когато липсва кланица - свинете се транспортират до най-близката до огнището на болестта кланица;

2. екарисаж или място за загробване, където под контрола на официален ветеринарен лекар свинете незабавно се умъртвяват, а труповете им се преработват или загробват;

3. при изключителни обстоятелства - до други помещения, които се намират в рамките на защитната зона.

(2) Транспортирането в случаите по ал. 1 се извършва при следните условия:

1. ветеринарният лекар, отговарящ за обекта, е провел клиничен преглед на свинете и е проверил регистъра и идентификационните марки на свинете;

2. при клиничния преглед по т. 1 не са установени признаци за наличие на АЧС;

3. свинете се транспортират в пломбирани от официален ветеринарен лекар транспортни средства;

4. след разтоварването на свинете транспортните средства и оборудването, използвани за превозването им, се дезинфекцират под контрола на официален ветеринарен лекар;

5. преди клането се взимат достатъчен брой проби от свинете, за да се потвърди или отхвърли наличието на вируса на АЧС;

6. отговарящият за кланицата официален ветеринарен лекар е предварително информиран за намерението да се изпратят свине в тази кланица, като впоследствие информира изпращащия лекар за тяхното пристигане;

7. при пристигането им в кланицата тези свине се държат и колят отделно от другите свине;

8. по време на клането се следи за характерни изменения във вътрешните органи, типични за АЧС;

9. добитото месо се подлага на термична преработка, гарантираща унищожаването на вируса на АЧС, или се обозначава със специален печат, указващ, че месото е предназначено за термична преработка;

10. подлежащото на термична преработка месо по т. 9 се транспортира в пломбирани от официален ветеринарен лекар транспортни средства в одобрено от НВМС месопреработвателно предприятие, където се преработва по начин, гарантиращ унищожаването на вируса на АЧС.

Чл. 17

Когато поради възникване на нови огнища в защитната зона мерките по чл. 15 се прилагат повече от 40 дни, в резултат на което в свиневъден обект, разположен в тази зона, възникват икономически или технологични проблеми или проблеми по хуманно отношение към животните, директорът на съответната РВМС може да разреши при условията на чл. 16, ал. 2 и на основание мотивирано заявление от собственика на свинете тяхното транспортиране до:

1. одобрена от НВМС кланица, разположена в защитната или надзорната зона; а при липса на кланица - до най-близката до огнището на болестта кланица;

2. екарисаж или място за загробване, където под контрола на официален ветеринарен лекар свинете незабавно се умъртвяват, а труповете им се преработват или загробват;

3. при изключителни обстоятелства - до други помещения, които се намират в рамките на защитната зона.

Чл. 18

(1) Наложените в защитната зона мерки остават в сила:

1. до приключване на почистването и дезинфекцирането в заразения свиневъден обект;

2. докато свинете във всички свиневъдни обекти преминат през клинични прегледи и лабораторни изследвания, проведени в съответствие с диагностичното ръководство с цел да се установи вероятното наличие на вируса на АЧС.

(2) Клиничните прегледи и изследванията по ал. 1, т. 2 не се извършват по-рано от 45 дни след приключване на мероприятията по почистване и дезинфекция в заразения свиневъден обект.

Чл. 19

Сроковете по чл. 15, ал. 1, т. 3, буква “б”, чл. 17 и чл. 18, ал. 2 могат да бъдат намалени на 30 дни, при условие че в съответствие с диагностичното ръководство са взети проби и са извършени изследвания, въз основа на които може да се отхвърли наличието на АЧС в свиневъдния обект.

Чл. 20

В надзорната зона директорът на съответната РВМС предприема мерките по чл. 15, като тази по ал. 1, т. 3, буква “б” се прилага в срок най-малко 30 дни след приключване на мероприятията по почистване и дезинфекция.

Чл. 21

Официалният ветеринарен лекар може да разреши транспортирането на свине от надзорната зона след изтичане на 30-дневния срок по чл. 20, ако са спазени условията и редът на чл. 16.

Чл. 22

Когато поради възникване на нови огнища в защитната зона мерките по чл. 15 се прилагат в надзорната зона повече от 40 дни, в резултат на което в свиневъден обект, разположен в тази зона, възникват икономически или технологични проблеми или проблеми по хуманно отношение към животните, директорът на съответната РВМС може да разреши при условията на чл. 16, ал. 2 и на основание мотивирано заявление от собственика на свинете тяхното транспортиране до:

1. одобрена от НВМС кланица, разположена в защитната или надзорната зона, а при липса на кланица - до най-близката до огнището на болестта кланица;

2. екарисаж или място за загробване, където под контрола на официален ветеринарен лекар свинете незабавно се умъртвяват, а труповете им се преработват или загробват.

Чл. 23

(1) Наложените в надзорната зона мерки остават в сила:

1. до приключване на почистването и дезинфекцирането в заразения свиневъден обект;

2. докато свинете във всички свиневъдни обекти преминат през клинични прегледи и лабораторни изследвания, осъществени в съответствие с диагностичното ръководство с цел да се установи вероятното наличие на вируса на АЧС.

(2) Клиничните прегледи и изследванията по ал. 1, т. 2 не се извършват по-рано от 40 дни след приключване на мероприятията по почистване и дезинфекция в заразения свиневъден обект.

Чл. 24

Сроковете по чл. 20 - 22 и чл. 23, ал. 2 могат да бъдат намалени съответно до 21, 30 и 20 дни, при условие че в съответствие с диагностичното ръководство са взети проби и са извършени изследвания, въз основа на които може да се отхвърли наличието на АЧС в свиневъдния обект.

Чл. 25

Собствениците под контрола на официален ветеринарен лекар зареждат свиневъдния обект със свине не по-рано от 40-ия ден след приключване на дейностите по почистване и дезинфекция, а при необходимост и дезинсекция, при спазване на следните изисквания:

1. първоначално свиневъдният обект се зарежда с възприемчиви животни, които при лабораторното изследване са показали отрицателен резултат за наличие на антитела срещу вируса на АЧС или които произхождат от свиневъдни обекти, които не са били обект на ограничения, свързани с АЧС;

2. възприемчивите животни се настаняват върху цялата територия на свиневъдния обект, като на 45-ия ден след настаняването им се вземат проби за наличие на антитела срещу вируса на АЧС; през този период свинете не напускат свиневъдния обект;

3. от деня на настаняването им се извършва ежедневен клиничен преглед с измерване на телесната температура, като данните за всяко животно се отразяват в специален дневник;

4. лечение на заболели възприемчиви животни се допуска след поставяне на диагноза, изключваща АЧС;

5. пълното зареждане с новозакупени свине се осъществява, ако в нито едно от възприемчивите животни не се установят антитела срещу вируса на АЧС;

6. новозакупените свине се придружават с ветеринарномедицинско свидетелство, като в срок 3 дни от настаняването им в свиневъдния обект числеността им се декларира пред кмета на общината или кметството, пред лицензирания частно практикуващ ветеринарен лекар или в съответната районна ветеринарна лечебница, ако тя обслужва свиневъдния обект;

7. новозакупените свине се карантинират за срок 45 дни.

Чл. 26

(1) Свиневъдните обекти, в които появата на болестта АЧС е свързана с вектори, не се зареждат със свине в продължение на най-малко 6 години, освен ако:

1. под контрола на официалния ветеринарен лекар успешно са проведени специфични мероприятия за ликвидиране на вектора от помещенията и местата, където свинете ще се отглеждат или където могат да влязат в контакт с вектора;

2. е доказано, че векторът не пренася вируса на АЧС.

(2) След изтичането на срока по ал. 1 свиневъдният обект се зарежда със свине съгласно изискванията по чл. 25, т. 1 и 2.

(3) След пълното зареждане на свиневъдния обект по ал. 2 не се допуска свинете да напускат обекта до извършването на допълнителни серологични изследвания, които са показали отрицателни резултати за наличието на антитела срещу вируса на АЧС.

(4) Изследванията по ал. 3 се извършват не по-рано от 60-ия ден след пълното зареждане на свиневъдния обект.

Чл. 27

Свиневъдните обекти, в които са предприети мерките по чл. 8, се зареждат с други видове животни след разрешение от официалния ветеринарен лекар, който взима под внимание риска от запазване на векторите, можещи да доведат до разпространение на болестта АЧС.

Чл. 28

(1) При съмнение за наличие на АЧС в кланица или транспортно средство официалният ветеринарен лекар провежда епизоотично проучване и лабораторни изследвания, за да потвърди или отхвърли наличието на вируса на АЧС.

(2) При потвърждаване на наличието на АЧС в обектите по ал. 1 под контрола на официален ветеринарен лекар се предприемат следните мерки:

1. умъртвяват се всички възприемчиви животни, намиращи се в кланицата или в транспортното средство;

2. унищожават се труповете, вътрешностите и отпадните продукти от свинете, при които съществува вероятност да са заразени или контаминирани, по начин, гарантиращ неразпространението на вируса на АЧС;

3. извършва се почистване, дезинфекция и дезинсекция на сградите, оборудването на кланицата и транспортните средства;

4. провежда се епизоотично проучване съгласно чл. 5;

5. изпраща се изолат на вируса на АЧС за определяне на генетичната му разновидност.

(3) Не се допуска въвеждането на свине в кланицата или транспортното средство по-рано от 24 часа от приключване на мероприятията по почистването и дезинфекцията.

Чл. 29

В свиневъдния обект, от който произхождат заразените свине, предназначени за клане, се прилагат мерките по чл. 8.

Чл. 30

(1) При съмнение за наличие на АЧС при диви свине официалният ветеринарен лекар провежда епизоотично проучване и лабораторни изследвания, за да потвърди или отхвърли наличието на вируса на болестта, като ползва информация от собствениците на свине или ловци за всички отстреляни или открити мъртви диви свине.

(2) В случаите по ал. 1 директорът на съответната РВМС незабавно информира началника на регионалното управление по горите (РУГ).

Чл. 31

(1) При потвърждаване на наличието на първичен случай на АЧС в диви свине директорът на РВМС след съгласуване с началника на РУГ със заповед определя експертна група, която включва ветеринарни лекари, ловци и лесоинженери, отговорници по дивеча.

(2) Експертната група по ал. 1 съдейства на официалния ветеринарен лекар при:

1. провеждането на епизоотично проучване и определянето на границите на заразения район;

2. определянето на мерките, които се предприемат за ликвидиране на болестта в заразения район;

3. изготвянето на план за ликвидиране на АЧС в заразения район;

4. извършването на проверки за потвърждаване на ефективността на предприетите мерки за ликвидиране на АЧС в заразения район.

(3) При възникване на АЧС при диви свине в район на съседна държава членка НВМС сътрудничи на въпросната държава членка при определянето на мерките за контрол на болестта.

Чл. 32

(1) Планът по чл. 31, ал. 2, т. 3 съдържа информация за:

1. резултатите от епизоотичното проучване, което включва и попълването на въпросник за:

2. географското разпространение на болестта;

3. популацията на диви свине в заразения район;

4. съществуването на големи естествени или изкуствени прегради за движение на диви свине;

5. начина на уведомяване на ловците за изискванията към тях във връзка с избягване на разпространяването на болестта;

6. приблизителния брой на диви свине около заразения район;

7. степента на разпространение на инфекцията в популацията на диви свине, определена чрез епизоотични проучвания и лабораторни изследвания;

8. мерките, които ще се предприемат за намаляване популацията на диви свине;

9. мерките за унищожаване на труповете на намерените мъртви или отстреляни диви свине;

10. мерките за мониторинг на болестта, които продължават за период не по-кратък от 12 месеца след последния потвърден случай на АЧС при диви свине в заразения район;

11. информационна система, чрез която експертната група редовно да извършва проверка на резултатите от плана;

12. служителите на НВМС, които контролират прилагането на плана.

(2) Епизоотичното проучване по ал. 1, т. 1 се провежда върху всички диви свине независимо дали са отстреляни или намерени мъртви.

(3) Планът по ал. 1 се утвърждава от директора на съответната РВМС.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба изпраща на всеки 6 месеца на Европейската комисия информация за епизоотичната обстановка в определената зона и за резултатите от плана по ал. 1.

Чл. 33

(1) Директорът на съответната РВМС съгласно плана по чл. 32, ал. 1 предприема следните мерки в заразения район:

1. всички отстреляни или открити мъртви диви свине се аутопсират и се вземат материали за лабораторно изследване съгласно диагностичното ръководство за доказване наличие на АЧС и генно типизиране на вируса;

2. труповете на всички доказано положителни за АЧС свине се загробват под контрола на официален ветеринарен лекар или се преработват в екарисаж;

3. забранява лова и храненето на диви свине;

4. прекратява мероприятията по разселване и транспорт на дивеч;

5. прекратява всякаква стопанска дейност, вкл. дърводобива;

6. засилва контрола на дезинфекционните площадки при входа на оградните площи в базите за интензивно стопанисване на дивеч.

(2) В свиневъдните обекти, намиращи се в заразения район, освен мерките по чл. 6 и 8 като допълнителни мерки може да се забрани:

1. влизането в свиневъдния обект на лица, за които съществува вероятност да са били в контакт с диви свине;

2. внасянето на месо от диви свине независимо дали са отстреляни или намерени мъртви;

3. внасянето на оборудване и инвентар, за които съществува вероятност да са контаминирани с вируса на АЧС.

(3) През периода на мониторинга по чл. 32, ал.1, т.10 се провеждат лабораторни изследвания за наличие на вирус на АЧС и антитела.

Чл. 34

(1) Когато в свиневъдния обект, в който е потвърдена болестта АЧС, съществува вероятност за наличието на вектори, официалният ветеринарен лекар проверява заразените сгради и терена около тях чрез извършване на физическа проверка или улов на векторите съгласно приложение № 4.

(2) При потвърждаване на наличието на вектори в свиневъдния обект по ал. 1 официалният ветеринарен лекар:

1. изпраща проби от уловените вектори в референтна лаборатория на ЕС за АЧС, където се провеждат необходимите лабораторни изследвания за потвърждаване или изключване на наличието на вируса на АЧС във векторите;

2. провежда допълнителни мерки за мониторинг, проверка и контрол на векторите;

3. при невъзможност векторите да бъдат ограничени не допуска в продължение на най-малко 6 години отглеждането на свине, а когато е необходимо - и на други домашни животни.

(3) В рамките на постоянния ветеринарен комитет НВМС предоставя на комисията и на останалите държави членки информация по ал. 1 и 2.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба може да приеме и по-нататъшни мерки за мониторинг и контрол на векторите, както и мерки за превенция на АЧС.

Чл. 35

(1) Ваксинация срещу АЧС е забранена освен след решение на Европейската комисия в случаите по ал. 2.

(2) При опасност от широко разпространение на АЧС НВМС прави предложение до Европейската комисия за извършване на ваксинация и при последващо разрешение се издава заповед на генералния директор на НВМС за провеждането й.

(3) В заповедта по ал. 1 се посочват:

1. селищата и границите на географския район, в който ще бъде извършена ваксинацията;

2. времето, за което ще се извърши ваксинацията;

3. количествата необходима ваксина и редът за закупуването им;

4. складът, в който ще се съхранява ваксината;

5. условията, при които се поставят ваксинираните животни и продуктите, добити от тях;

6. други въпроси, свързани с извършването на ваксинацията.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. “Африканска чума по свинете” е особено опасна заразна болест по домашни и диви свине, причинявана от вирус, който се причислява към семейство ASF-like вируси.

2. “Свиня” е животно от семейство Suidae, вкл. и дива свиня.

3. “Дива свиня” е свиня, която не се държи или отглежда в свиневъден обект.

4. “Свиневъден обект” е всяко място, където се отглеждат или настаняват свине, с изключение на кланици, транспортни средства и заградени пространства, където се държат или се извършва лов на диви свине; заградените пространства трябва да бъдат с размери и пространства, които не дават възможност да се прилагат мерките по чл. 8.

5. “Свиня, за която има съмнение, че е заразена с вируса на АЧС” е свиня или труп от свиня, показващ клинични признаци и/или патологоанатомични изменения или реакции на лабораторни тестове, извършени в съответствие с диагностичното ръководство, които показват съмнителен резултат за наличие на АЧС.

6. “Огнище на АЧС” е свиневъдният обект, в който е открит един или няколко случая на африканска чума по свинете.

7. “Официален ветеринарен лекар” е ветеринарен лекар от системата на НВМС.

8. “Преработка” е третиране на високорисков материал, гарантиращо унищожаване на вируса на АЧС с цел недопускане на разпространението му.

9. “Заразен район” е район от територията на страната, в който след потвърждаване на един или повече случаи на АЧС при диви свине са въведени мерки за ликвидиране на болестта в съответствие с чл. 30 - 34.

10. “Контактен свиневъден обект” е обект, в който е могъл да проникне вирусът на АЧС, в резултат от местоположението му, придвижвания на свине, хора или превозни средства или по какъвто и да било друг начин.

11. “Случай на АЧС” или “свиня, заразена с вируса на АЧС” е свиня или труп на свиня, при които официално е потвърдено наличието на клинични признаци и/или патологоанатомични изменения, характерни за АЧС, или болестта е потвърдена въз основа на лабораторни изследвания по приложение № 1.

12. “Умъртвяване” е убиване на свинете по безкръвен начин.

13. “Клане” е причиняване смърт на животните чрез пълно обезкръвяване.

14. “Производствени единици” са производствени сгради, в които се отглеждат свине от едно и също направление - угояване, подрастващи, майки кърмачки, заплождане и бременност.

15. “Район с висока плътност на свине” е територия в радиус 10 км около свиневъден обект, за която съществува съмнение или потвърждаване за наличието на АЧС, с наличие на повече от 800 свине на кв. км.

16. “Вектор” е кърлеж от вида Ornithodorus erraticus.

17. “Първичен случай на АЧС при дивите свине” е случай на АЧС, установен при дивите свине в зона, в която не са въведени мерките по чл. 30 - 34.

18. “Първично огнище” е огнище на заразна болест, което няма епизоотична връзка с друго огнище в същия регион на България или с първично огнище в друг регион на България.

19. “Собственик” е физическо или юридическо лице, което притежава животните или е отговорно за тяхното отглеждане срещу заплащане или безплатно.

20. “Контаминация” е наличието на инфекциозен агент във или върху животни, предмети или материали, чрез които може да се пренесе и да причини заразяване на животни.

21. “Оборен режим” е забрана за вкарване и изкарване на свинете от помещенията, в които се отглеждат.

22. “Надзорна зона” е зона с радиус 10 км около епизоотичното огнище на АЧС, включваща защитната зона и служеща за определяне границите на засегнатия район.

§ 2

Наредбата се издава на основание чл. 47, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и отменя Hаредба № 7 от 2004 г. за профилактика и борба с болестта африканска чума по свинете.

§ 3

Наредбата влиза в сила от 1 май 2006 г.

§ 4

Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НМВС.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 Допълнителна информация, която се изпраща на Европейската комисия при потвърждаване на наличието на АЧС

1. При обявяване на първични огнища или случаи в кланици или транспортни средства на АЧС се изпраща следната информация:

1.1. брой на възприемчивите животни в огнището, кланицата или транспортното средство;

1.2. брой на умрелите свине от всяка категория в животновъдния обект, кланицата или транспортното средство;

1.3. за всяка категория - процентът на заболеваемост и броят на свинете, при които е потвърдена АЧС;

1.4. брой на умъртвените свине в огнището, в кланицата или транспортното средство; 1.5 брой на преработените трупове;

1.6. при обявяване на огнище - разстоянието до най-близкия свиневъден обект;

1.7. ако заболяването е установено в кланица или транспортно средство - местоположението на животновъдния обект или животновъдния обект на произход на заразените свине или трупове.

2. Информацията по т. 1 по отношение на огнища или случаи на АЧС в животновъден обект, кланица или транспортно средство се изпраща с писмен доклад до Европейската комисия, който съдържа:

2.1. датата, на която свинете в животновъдния обект, в кланицата или транспортното средство са били умъртвени или на която труповете им са били унищожени;

2.2. резултатите от проведеното изследване на пробите, взети при убиване на свинете;

2.3. при прилагане на чл. 9 - броя на умъртвените и унищожени свине, както и броя на свинете, които ще бъдат заклани по-късно в рамките на посочения за клането им срок;

2.4. информация, свързана с вероятния произход или, в случай че е доказан - с действителния произход на болестта;

2.5. информация за системата за контрол, която е въведена с цел осигуряване на ефективно прилагане на мерките за контрол върху придвижването на животните, посочени в чл. 15 и 20;

2.6. при първично огнище или случай на АЧС в кланица или транспортно средство генетичната разновидност на вируса, причинил огнището или случая на АЧС;

2.7. при умъртвяване на свине в контактен животновъден обект или в животновъден обект, в който е имало свине, съмнително болни от АЧС, информация за:

2.8. когато свинете в животновъдния обект не са били умъртвени, е необходимо да се предостави информация относно причините за това решение.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 4, ал. 2, т. 2 Диагностично ръководство

I. Описание на причинителя и на заболяването Заболяването африканска чума по свинете (АЧС) се причинява от вирус, който се причислява към т. нар. семейство на ASF-like вирусите. Вирусът на АЧС предизвиква разнообразни синдроми, вариращи от перакутно до хронично заболяване, а така също и перзистенция при външно здрави вирусоносители. По-силно вирулентните щамове предизвикват перакутна или акутна хеморагична инфекция, характеризираща се с висока температура, загуба на апетит, хеморагии по кожата и вътрешните органи и смърт след 2 до 10 дни. Смъртността може да достигне до 100 %. Щамовете с по-ниска вирулентност причиняват “меки” клинични признаци - слабо повишаване на телесната температура, намален апетит и депресия, които могат лесно да се сбъркат с тези при други заболявания по свинете и да не доведат до подозрение за заболяването АЧС. Авирулентните, нехемадсорбиращи щамове на вируса предизвикват субклинична нехеморагична инфекция и сероконверсия, но някои животни могат да развият скрити лезии по белите дробове или по кожата в областите над костите и в други зони, податливи на травми. Африканската чума по свинете не може да бъде диференцирана от класическата чума по свинете само чрез клинично и постмортално обследване. Двете заболявания се имат предвид при диференциална диагноза на всеки акутен фебрилен хеморагичен синдром при прасетата, какъвто се наблюдава например при бактериални септицемии. Лабораторните изследвания са основни при разграничаване на заболяванията.

II. Изисквания за биобезопасност на Националната лаборатория за африканска чума по свинете

1. Оценка на риска Вирусът на АЧС не представлява риск за човешкото здраве. Правилата за биобезопасност предотвратяват разпространението на инфекциозен вирус от лабораторията към възприемчивата популация от свине. Вирусът спада към ОIЕ “Група 3”: предизвиква заболяване, което е обект на контрол от органите на НВМС и има огромен риск за разпръскване от лабораторията.

2. Общи принципи на работната среда Изискват се обособени помещения за различните процедури:

3. Лабораторно облекло При работа с биологичен материал, трупове, диагностични проби от терена, кръв и опитно заразяване на лабораторни животни се използват: работно облекло за еднократна употреба, покриващо плътно всички части на тялото, ръкавици, шапки, очила и маски. Работното облекло, стъкларията и инвентарът подлежат на унищожаване след приключване на манипулациите. При работа с инактивиран антиген се допуска използването само в серологичната лаборатория на работно облекло, което се пере, суши и глади в лабораторията. Стерилизацията на стъкларията и инвентара се извършва също само в лабораторията.

4. Контрол на персонала В лабораторията за диагностика на АЧС се допускат през мокър филтър поименно само лица от персонала, придобили съответната квалификация и инструктирани срещу подпис за работа с особено опасен вирус. На персонала не се разрешава да има достъп до прасета 48 часа след напускане на лабораторията.

5. Оборудване

6. Вирусни щамове Всички изолати на вируса на АЧС се съхраняват дълбоко замразени в заключен фризер, който не се използва за съхраняване на други вируси и материали, несвързани с диагностиката на АЧС. Използват се индивидуални ампули, щателно номерирани, с етикет. Води се стриктна конфиденциална документация за вирусните щамове: произход, дати и резултати от контролните изследвания в лабораторията, както и резултатите от генетичното типизиране на Референтната лаборатория на Европейския съюз.

7. Опитни животни Използването на опитни животни не се препоръчва. В случай на крайна необходимост с изричното писмено разрешение на генералния директор на НВМС се допуска провеждането на биологичен опит в биообезопасено звено в рамките на лабораторията за АЧС при строги мерки за сигурност, денонощна охрана и с участието само на персонала на лабораторията. Всички опитни животни се унищожават в рамките на звеното след приключване на опита, труповете се обезвреждат и изгарят.

III. Диагностични методи

1. Доказване на вируса

2. Доказване на антитела срещу вируса на АЧС

IV. Референтни диагностични лаборатории на Общността Белгия Centre d’йtude et de recherche vйtйrinaires et agrochimiques, 1180 Bruxelles Чехия Institute of Animal Health, Ash Road, Pirbright, Woking, Surrey GU24 ONF Дания Danmarks Veterinжre Institut – Afdeling for Virologi, Lindholm, 4771 Kalvehave Германия Bundesforschungsanstalt fьr Viruskrankheiten der Tiere, Tьbingen, 17498 Riems Естония Veterinaar-ja Toidulaboratoorium Kreutzwaldi 30 51006 Tartu Гърция Veterinary Institute of Infectious and Parasitic Diseases, 15310 Ag. Paraskevi Испания Centro de Investigaciуn en Sanidad Animal, 28130 Valdeolmos (Madrid) Франция AFSSA-Ploufragan, Zoopole des Cфtes d’Armor, 22440 Ploufragan Ирландия Veterinary Research Laboratory, Abbotstown, Castleknock, Dublin 15 Италия Istituto Zooprofilattico Sperimentale dell’Umbria e delle Marche, 06100 Perugia Кипър Τμ?μα Κτηνιατρικ?ν Ιδρυμ?των Διε?θυνση Κτηνιατρικ?ς και Δημ?σιας Υγε?ας Γενικ? Διε?θυνση Κτηνιατρικ?ς Υπουργε?ο Γεωργ?ας Αχαρν?ν 2, 10176 Αθ?να Латвия Valsts veterinarmedicinas diagnostikas centrs Lejupes iela 3 LV-1076 Riga Литва Nacionaline veterinarijos laboratorija J. Kairiukšcio g. 10 LT-2021 Vilnius Люксембург Laboratoire de mйdecine vйtйrinaire de l’Йtat, 1020 Luxembourg Унгария Orszбgos Бllategйszsйgьgyi Intйzet (OБI) Pf. 2. Tбbornok u. 2. HU-1581 Budapest Малта Institute for Animal Health Pirbright Laboratory Ash Road Pirbright Woking Surrey GU24 ONF United Kingdom Холандия Central Institute for animal disease control (CIDC-Lelystad), P.O. Box 2004, 8203 AA Lelystad Австрия Bundessanstalt fьr veterinдrmedizinische Untersuchungen in Mцdling, Robert Koch-Gasse 17, 2340 Mцdling Полша Laboratorium Zakladu Pryszczycy Panstwowego Instytutu Weterynaryjnego ul. Wodna 7 PL-98-220 Zdunska Wola Португалия Laboratуrio Nacional de Investigaзгo Veterinбria, 1500 Lisboa Словения Nacionalni veterinarski inљtitut Gerbiceva 60 SI-1000 Ljubljana Словакия Stбtny veterinбrny ъstav Pod drбhami 918 SK-960 86 Zvolen Финландия Elдinlддkintд- ja elintarviketutkimuslaitos, 00231 Helsinki Forskningsanstalten fцr veterinдrmedicin och livsmedel, 00231 Helsingfors Швеция Statens Veterinдrmedicinska Anstalt, 75189 Uppsala Великобритания Institute for Animal Health, Pirbright, Woking, Surrey GU24 ONF

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 8, т. 1, буква “г” Дезинфекция при африканска чума по свинете

Принципи и процедури при почистване, дезинфекция и третиране с инсектицидни препарати

1. Общи принципи и процедури:

1.1. дейностите по почистването и дезинфекцията, а когато е необходимо и мерките за унищожаване на гризачи и насекоми посредством официално разрешени препарати, се извършват под ветеринарен контрол и в съответствие с инструкциите на официален ветеринарен лекар;

1.2. използваните дезинфектанти и концентрациите, в които те се прилагат, трябва да бъдат официално одобрени от официалния ветеринарен лекар, за да се гарантира унищожаване на вируса на АЧС;

1.3. ефикасността на дезинфектантите се проверява редовно, тъй като ефикасността на някои дезинфектанти намалява при продължително съхранение;

1.4. при избор на дезинфектанти, инсектицидни препарати и процедури за дезинфекция и дезинсекция се вземат под внимание видът на сградата, транспортните средства и обектите, които ще бъдат третирани;

1.5. употребата на екстрахиращи мазнините вещества, дезинфектанти и инсектицидни препарати се извършва при условия, гарантиращи запазване на тяхната ефикасност; посочените от производителя параметри, като налягане, минимална температура и време на приложение, трябва да бъдат стриктно спазвани;

1.6. независимо от вида на използвания дезинфектант се прилагат следните общи правила:

1.7. когато измиването става с течности под налягане, трябва да се избегне повторно замърсяване на вече измитите части;

1.8. измиване, дезинфекция или унищожаване на оборудване, инсталации, предмети или боксове също трябва да бъдат включени;

1.9. след дезинфекцията трябва да се избегне повторно замърсяване;

1.10. почистването, дезинфекцията и дезинсекцията, които се извършват съгласно изискванията на тази наредба, се документират в животновъдния обект или дневника на транспортното средство, а в случаите, когато се изисква официално одобрение, се удостоверяват от официален ветеринарен лекар, контролиращ животновъдния обект.

2. Специални изисквания при почистване и дезинфекция на заразени животновъдни обекти:

2.1. предварително почистване и дезинфекция:

2.2. заключително почистване и дезинфекциране:

3. Дезинфекция на контаминирани постели, тор и торова течност:

3.1. торът и използваната постеля трябва да бъдат събрани накуп, за да се повиши температурата им , след което се напръскват с дезинфектант и се оставят най-малко 42 дни или се унищожават чрез изгаряне или заравяне;

3.2. торовата течност се съхранява в продължение най-малко на 60 дни след добавянето на заразените материали, освен ако компетентните власти не разрешат намаляване на периода на съхранение за торова течност, която е била подложена на ефективно третиране в съответствие с инструкциите на официалния ветеринарен лекар, гарантиращо унищожаване на вируса на АЧС.

4. Като изключение от т. 1 и 2 при пасищно отглеждане на свине официалният ветеринарен лекар може да предприеме специална процедура за почистване и дезинфекция, като вземе под внимание вида на животновъдния обект и климатичните условия.

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 34, ал. 1 Указания за улов на вектори

1. Търсене на вектори Извършва се в помещенията за настаняване и почивка на свинете, както и на терена около тях. Обикновено векторите се срещат в стари сгради, на сянка, където температурните условия и влажността са благоприятни. Най-добри резултати при търсенето се постигат през късната пролет, през лятото и ранната есен, периоди, през които векторната активност е най-голяма.

2. Методи за търсене на вектори:

а) търсене на вектори в почвата, пясъка или прахта, взета от процепите между камъните (при площи с каменна настилка) или от пукнатините и процепите в стените, под плочките или от подовете на помещенията с помощта на четка или друг подходящ инструмент; пръстта и пясъкът се пресяват; при търсене на млади ларви може да се използва увеличително стъкло (лупа);

б) търсене на вектори с помощта на капани с въглероден диоксид; капаните се поставят за няколко часа в боксовете на свинете, за предпочитане през нощта и на сянка, далеч от дневна светлина; капаните трябва да бъдат така конструирани, че векторите да бъдат привлечени възможно най-близо до източника на въглероден диоксид и да не могат да се върнат обратно в естествената си среда.