Раздел 1. Общи положения
Чл. 1
(1) С тази наредба се определят критериите, условията и редът за награждаване на български творци и дейци на българската култура от министъра на културата.
(2) Награждаването е израз на обществено признание за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на културата.
(3) Едно лице може да бъде наградено за цялостно творчество, за цялостен принос в развитието или популяризирането на културата или за постигнати творчески резултати по реда на тази наредба еднократно.
(4) Финансовото осигуряване на наградите ежегодно се предвижда по бюджета на Министерството на културата.
Раздел 2. Награди за цялостно творчество и цялостен принос в развитието на културата
Чл. 2
По реда на този раздел се награждават български творци и дейци на българската култура, които:
1. са постигнали изключително високи творчески резултати или имат изключително големи заслуги за развитието и популяризирането на българската култура и изкуство;
2. са постигнали високи творчески резултати или имат значим принос за развитието и популяризирането на българската култура и изкуство;
3. са ярки творчески личности.
Чл. 3
(1) Ежегодно министърът на културата връчва следните награди:
1. за цялостно творчество в областта на киното;
2. за върхови постижения в областта на музикално-изпълнителското и танцовото изкуство;
3. за цялостен принос в националната книжовна култура;
4. за принос в развитието и популяризирането (мениджмънта и маркетинга) в областта на драматичното и кукленото театрално изкуство;
5. за цялостно творчество в областта на цирковото и вариететното изкуство;
6. за цялостно творчество в областта на изобразителното изкуство;
7. за цялостно творчество в областта на архитектурата.
8. за цялостен принос в музейната дейност и в областта на опазването на движимото и недвижимото културно наследство;
9. за принос в развитието на мениджмънта и маркетинга в областта на изкуството и култура;
10. за изключителни заслуги за развитие на международния културен обмен и съхраняване на световното културно наследство.
(2) Наградите са:
1. почетен знак „Златен век“, който се присъжда със:
2. плакет „Принос в развитие на културата“, изработен от бронз;
3. парична и предметна награда.
(3) Носителите на наградата почетен знак „Златен век“ получават миниатюра – умалено копие на почетния знак, и парична сума в размер до 3000 лв.
(4) Когато награда по ал. 1 се връчва на повече от едно лице, размерът на паричната сума по ал. 3 може да бъде увеличен до 5000 лв. и се разделя поравно между наградените.
Чл. 4
Наградите по чл. 3, ал.1 могат да се връчват и на творчески колективи. В тези случаи чл. 3, ал. 4 не се прилага.
Чл. 5
(1) Държавни органи, неправителствени организации, професионално-творчески съюзи и творчески колективи на културни институти, свързани със съответния род изкуство, могат да правят предложение за награждаване, като за награда не могат да бъдат предлагани лица, на които такава вече е присъждана.
(2) Предложението по ал. 1 се прави до министъра на културата и съдържа мотивите за награждаване, свързани с приноса на твореца към съответния род изкуство, както и кратки биографични данни.
Чл. 6
(1) Постъпилите предложения се разглеждат на заседание на съответния обществено-експертен съвет към министъра на културата, създаден за определеното културно направление съгласно чл. 16 от Закона за закрила и развитие на културата.
(2) Обществено-експертният съвет обсъжда мотивите и номинира лицата, които предлага за награждаване.
Чл. 7
Министърът на културата с мотивирана заповед присъжда съответната награда на едно от номинираните лица по реда на чл. 6, ал. 2.
Чл. 7б
Министърът на културата може да награждава с почетен знак „Златен век“ общественици, културни дейци и международни организации, които имат изключителен принос за международното сътрудничество в областта на културата и изкуството.
Раздел 3. Награди на Министерството на културата по случай 24 май - Деня на славянската писменост и българската просвета и култура
Чл. 8
(1) По реда на този раздел се награждават български творци, дейци на българската култура, библиотечни и читалищни дейци, директори и учители от училищата по изкуствата и културата с парични и предметни награди, грамоти или почетен знак „Златен век“ по случай 24 май - Деня на славянската писменост и българската просвета и култура.
(2) С парични и предметни награди се стимулират и български млади творци.
Чл. 9
При определяне на формите за награждаване се вземат под внимание значимостта на постиженията на награждаваното лице за утвърждаване на съответния род изкуство и неговия принос за развитието и популяризирането на българската култура.
Чл. 10
(1) Предложенията за награждаване се правят от лицата по чл. 5, ал. 1, както и от читалищните настоятелства, читалищните съюзи, Националния съвет по читалищно дело, обществените съвети към библиотеките, библиотечните съюзи, педагогическите съвети на училищата по изкуствата и културата.
(2) Предложенията по ал. 1 се правят до министъра на културата не по-късно от 1 май всяка година и съдържат мотивите за награждаване, свързани с приноса на предложеното лице за утвърждаването на съответния род изкуство, развитието и популяризирането на българската култура, както и кратки биографични данни.
Чл. 11
(1) Министърът на културата със заповед присъжда наградите по този раздел.
(2) Наградите се връчват в тържествена обстановка по случай 24 май - Деня на славянската писменост и българската просвета и култура.
Заключителна разпоредба
Раздел 4. Награда на Министерството на културата „Златен грифон“ за принос в развитието на археологическата наука
Чл. 12
По реда на този раздел се награждават български археолози за постигнати високи резултати в развитието на археологическата наука и принос в популяризирането на културното наследство.
Чл. 13
(1) Ежегодно министърът на културата връчва наградата за постижения в археологическата наука, която се присъжда:
1. за цялостен принос към археологическата наука;
2. за значим принос в археологическата наука въз основа на постигнати резултати от предходната година.
(2) Наградата е почетен знак „Златен грифон“, който представлява:
1. изображение на грифон с огърлие – за цялостен принос в археологическата наука;
2. изображение на грифон – плакет – за значим принос в развитието на археологическата наука.
(3) Носителите на наградата почетен знак „Златен грифон“ получават миниатюра – умалено копие на почетния знак, и грамота.
(4) Наградата по ал. 1 се присъжда ежегодно на едно лице – за цялостен принос, и на до 4 лица – за значим принос в археологическата наука въз основа на постигнати резултати от предходната година.
Чл. 14
(1) Държавни органи, културни институти, научни и университетски институции, дейността на които е свързана с проучването и опазването на археологическото наследство, могат да правят предложения за награждаване, като за наградата не могат да бъдат предлагани лица, на които такава вече е присъждана в категорията по чл. 13, ал. 1, т. 1.
(2) Предложенията по ал. 1 се правят до министъра на културата и съдържат мотивите за награждаването, както и кратки биографични данни.
Чл. 15
Постъпилите предложения се разглеждат на заседание на експертна комисия, назначена със заповед на министъра на културата, която обсъжда мотивите и номинира лицата, които са предложени за награждаване.
Чл. 16
Министърът на културата присъжда наградата по този раздел с мотивирана заповед.