(1) Дисциплинарното наказание уволнение се налага задължително в следните случаи:
1. осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да заема държавна длъжност или да упражнява професията или дейността;
2. нарушаване забраните по чл. 182 и 184;
3. неподаване на декларация по чл. 188, ал. 6;
4. системни нарушения на правилата за защита на класифицираната информация, довели до нерегламентиран достъп по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация;
5. неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни;
6. злоупотреба със служебното положение;
7. увреждане на имущество - държавна собственост, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства, когато са причинени значителни вреди на държавата;
8. явяване на военнослужещия в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, причинено от употреба на алкохол или от злоупотреба с наркотични вещества;
9. когато по вина на военнослужещия настъпи смърт или тежка телесна повреда на негов подчинен военнослужещ.
(2) Дисциплинарното наказание уволнение може да се наложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина.
(3) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато военнослужещият е осъден за извършено умишлено престъпление от общ характер, дисциплинарното наказание уволнение се налага от датата на отстраняването.