(1) Министърът на земеделието и храните или определено от него длъжностно лице от състава на министерството спира:
1. разпореждания на централни ведомства или областни управители, които са в нарушение на този закон;
2. реализацията на планове, утвърдени в нарушение на този закон.
(2) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите спира:
1. разпореждания на регионалните дирекции по горите и на държавните предприятия по чл. 163, които са в нарушение на този закон;
2. реализацията на програми, утвърдени в нарушение на този закон.
(3) Директорите на регионални дирекции по горите:
1. спират дейности в горските територии, които не са предвидени в съответните горскостопански планове и програми или когато такива планове и програми липсват;
2. спират строителство в горските територии:
3. спират дейности в горските територии, които се извършват в нарушение на този закон, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за защитените територии, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за лечебните растения, Закона за биологичното разнообразие, Закона за опазване на селскостопанското имущество и на подзаконовите актове по прилагането им;
4. спират дейности или обекти, които увреждат или замърсяват горските територии;
5. спират дейността на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира обла дървесина, фасонирана дървесина или преработени дърва за горене, при констатиране в тях на нарушения по този закон или на подзаконовите актове по прилагането му.
(4) Директорите на държавните горски стопанства и на държавните ловни стопанства, както и кметовете на общини – собственици на гори, спират дейности и строителство в горските територии – тяхна собственост, и в такива, предоставени им за управление, при констатиране в тях на нарушения по този закон или на подзаконовите актове по прилагането му.
(5) В заповедите за прилагане на принудителните административни мерки по ал. 1 – 4 се дават и предписания за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснатите нарушения.