(1) Лице, вписано в регистъра по чл. 241 ал. 1, се отписва:
1. по негово заявление;
2. при смърт на физическото лице или при поставянето му под запрещение;
3. при прекратяване на юридическото лице, на държавното горско стопанство или на държавното ловно стопанство;
4. когато в резултат на промяна на обстоятелствата не отговаря на изискванията на чл. 242;
5. когато в рамките на 12 месеца преди датата на вземане на решението за отписване с влезли в сила 3 или повече акта на компетентен орган са установени нарушения на нормативен или общ административен акт, извършени при упражняване на дейността, за която е регистрирано;
6. когато на лицето по съдебен или административен ред му е било забранено да осъществява дейност по предмета на удостоверението – за срока на забраната.
7. при заличаване на едноличния търговец.
8. когато с влязъл в сила акт на компетентен орган е установено някое от следните нарушения на този закон или на подзаконовите актове за неговото прилагане, извършени при осъществяването на дейностите по чл. 241, ал. 1:
(2) Не се разглеждат заявления за вписване в регистъра на лица, отписани поради настъпили обстоятелства по ал. 1, т. 5 и 8, в срок една година след влизането в сила на заповедта за отписване. При повторно или следващо отписване от регистъра заявления за вписване не се разглеждат за срок две години след влизането в сила на заповедта за отписване.