Наредба № Н-00-0001 от 14 февруари 2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания

Чл. 1

Стази наредба се уреждат:

1. условията и редът за извършване на теренни археологически проучвания;

2. условията за приемане на теренни археологически проучвания;

3. регистрацията на специалните технически средства при извършване на теренни археологически проучвания и възможностите за използването им.

Чл. 2

(1) Теренните археологически проучвания са научноизследователска дейност.

(2) Предмет на теренните археологически проучвания са недвижимите и движимите археологически културни ценности по смисъла на чл. 146, ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН).

(3) Теренните археологически проучвания се осъществяват в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода.

(4) Подводни археологически проучвания се извършват при спазване на изискванията на Конвенцията за опазване на подводното културно наследство (ДВ, бр. 16 от 2010 г., ратифицирана със закон – ДВ, бр. 84 от 2003 г.).

Чл. 3

Целите на теренните археологически проучвания са:

1. издирване, изследване и оценка на научната и културната стойност на археологическите обекти;

2. опазване на археологическите културни ценности;

3. популяризиране на археологическите културни ценности.

Чл. 4

(1) Теренното археологическо проучване е част от цялостен изследователски процес, в който се включват също следните етапи:

1. обработване и анализ на откритите археологически структури и материали и на придобитата информация;

2. интерпретиране на резултатите;

3. публикуване на резултатите от проучването;

4. популяризиране на проучването.

(2) При всички видове теренни археологически проучвания се прилага интердисциплинарният подход.

(3) Теренното археологическо проучване се провежда само с разрешение, издадено по реда на чл. 148, ал. 1 – 3 ЗКН.

Чл. 5

При теренните археологически проучвания:

1. обектите се изследват в контекста на заобикалящата ги среда;

2. проучването на археологическия обект не трябва да обхваща по-голяма площ и обем, отколкото е необходимо за целите на изследването и опазването;

3. недеструктивните методи и техники се прилагат приоритетно;

4. пълно археологическо проучване посредством археологически разкопки е допустимо при:

Чл. 6

(1) В методическо отношение теренните археологически проучвания са три вида:

1. издирване на археологически обекти;

2. археологическо наблюдение;

3. археологически разкопки.

(2) В организационно отношение теренните археологически проучвания са:

1. редовни – планират се с цел решаване на определена научна задача или за нуждите на интегрираната консервация на недвижима археологическа ценност;

2. спасителни – извършват се при необходимост за частично или цялостно използване на терена на недвижима археологическа ценност, при риск от нейното разрушаване, включително и тези, които се извършват при непредвидено откриване на археологическа ценност, което налага незабавно проучване.

(3) Спасителните проучвания по ал. 2, т. 2 могат да включват етап на издирвания на археологически обекти и археологически разкопки съгласно чл. 147, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗКН на ограничена площ, до 10 % от общата предвидена за археологическо проучване площ, с цел предварителна оценка на необходимостта от последващо пълно археологическо проучване на цялата застрашена площ.

Чл. 7

(1) Издирването на археологически обекти е вид теренно археологическо проучване, в което чрез недеструктивни методи, включително геофизични измервания, въздушно лазерно сканиране, мултиспектрална аерофотография, се разпознават археологически ценности.

(2) В процеса на осъществяване на издирването задължително се документират всички археологически обекти, структури и следи от минала човешка дейност независимо от техния вид и хронология.

Чл. 8

(1) Основните задачи на издирването са:

1. установяване наличието или отсъствието на археологически обекти в даден район;

2. определяне на местоположението в административно-териториално отношение на археологическите обекти и точната им локализация. Задължително е определянето на координатите на обектите с помощта на GPS и/или други подходящи технически средства. За обекти с по-голяма площ и комплекси се посочат и GPS координати на предполагаемите граници и координатите на всеки отделен подобект;

3. събиране на данни за геоморфологията, педологията, геологията, хидрографията, растителността и други на района;

4. изготвяне на точно и пълно описание на видимите части на обектите и на свързаните с тях антропогенни промени в местността;

5. събиране на находки от повърхността за получаване на данни за хронологията и вида на обекта;

6. изготвяне на първоначално археологическо определяне на хронологията и вида на откритите обекти;

7. изготвяне на предложение за деклариране или за предоставяне на статут на откритите археологически обекти по реда на раздели ІІ и ІІІ от глава пета от ЗКН.

(2) В процеса на издирване се документира изследваната територия независимо дали са локализирани археологически обекти.

Чл. 9

(1) При издирване на археологически обекти е допустимо събиране на подвижни, свободно достъпни върху съвременна повърхност находки, без вкопаване.

(2) При откриване на находки с особено голяма материална, художествена и научна стойност се съставя протокол, подписан от научния ръководител и двама свидетели.

Чл. 10

(1) Данните за издирените археологически обекти задължително се въвеждат в Автоматизирана информационна система „Археологическа карта на България“ (АИС АКБ), която се съхранява от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН), Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и Министерството на културата.

(2) Археологически обекти, на които се провеждат разкопки, но не са регистрирани в АИС АКБ, задължително се регистрират след първата година на проучването им.

(3) Регистрационната карта за АИС АКБ за археологически обект се изготвя по образец съгласно наредбата по чл. 155, ал. 2 ЗКН.

Чл. 11

(1) Археологическото наблюдение е установяване на наличието на археологически структури на дадено място. Археологическото наблюдение се прилага в случаите по чл. 161, ал. 2 ЗКН, за да не се допусне да бъдат унищожени или застрашени неизвестни археологически обекти.

(2) Археологическото наблюдение се извършва от археолог, който наблюдава дейности, свързани с нарушаване на земната повърхност, с цел установяване на наличие или отсъствие на културен пласт и/или археологически структури.

Чл. 12

(1) Ако при наблюдението по чл. 11 се установи наличие на археологически структури, изкопните работи се спират и научният ръководител на наблюдението уведомява компетентните органи по реда на чл. 160, ал. 2 и чл. 72, ал. 5 ЗКН.

(2) В случаите по ал. 1 научният ръководител разкрива структурите чрез минимална намеса, без да разширява изкопите и да навлиза в дълбочина, така че да осигури данни и документация за комисията по чл. 160, ал. 3 от ЗКН. Той изготвя и първоначалната регистрация на обекта в АИС АКБ.

Чл. 13

(1) Археологическите разкопки са вид теренно археологическо проучване, при което се прилагат деструктивни методи на изследване.

(2) Археологическите разкопки се извършват от повърхността на обекта в дълбочина. Спасителните археологически разкопки се провеждат до достигане на стерилната основа или археологически структури с експозиционна стойност, ако геоложките условия позволяват това.

(3) За планиране на етапите на археологическото проучване археологически разкопки могат да се осъществят и на част от територията на археологическия обект с методи и средства, които минимално увреждат целостта му с цел изясняване на неговия характер, обхват и хронология.

Чл. 14

(1) Археологическите разкопки се провеждат, след като изследваният обект се ситуира в триизмерна координатна система, която се привързва към държавната височинна мрежа.

(2) Всички разкрити недвижими и движими културни ценности се определят в пространството чрез триизмерно локализиране.

Чл. 15

(1) Основните операции при археологическите разкопки – разкриването и демонтажът на археологическите структури, се осъществяват само ръчно.

(2) Земекопна техника и механизация може да се използва само със съгласието на Съвета по теренни проучвания, отразено в разрешението за теренни проучвания. Освободените при разкопките земни маси се отстраняват без ограничения с механизирани средства.

(3) Водните и въздушните ежектори, използвани при подводни археологически проучвания, не са земекопна техника по смисъла на ал. 2.

Чл. 16

(отменен)

(1) Научният ръководител на теренните археологически проучвания е длъжен да осигури:

1. научно-методическото равнище на проучването;

2. реализацията на програмата на теренното археологическо проучване;

3. мерки за безопасни условия на труд при извършване на теренните археологически проучвания;

4. охрана на археологическия обект и на находките по време на теренното проучване;

5. теренна консервация на археологическия обект и на находките;

6. предаването на откритите находки в държавен или общински музей.

(2) Средствата за теренна консервация по ал. 1, т. 5 се включват в бюджета на теренните археологически проучвания.

(3) При откриване на движими културни ценности от благороден метал се изготвя протокол, подписан от научния ръководител и двама свидетели, с който те се предават за временно съхранение на държавен или общински музей, в който има условия за тяхното съхранение.

Чл. 17

(1) Теренните археологически проучвания се извършват с разрешение за теренно археологическо проучване, издадено от министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице, въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания. Разрешението за теренно проучване се издава по образец съгласно приложение № 8.

(2) Разрешение за спасителни проучвания, включително за археологическо наблюдение по чл. 161, ал. 2 ЗКН, както и за издирване на археологически обекти с недеструктивни методи, се издава по образец съгласно приложение № 9 от председателя на Съвета за теренни проучвания или оправомощен от него със заповед член на съвета.

(3) Теренни проучвания в Република България, включени в международни научноизследователски проекти или планирани с участието на лице по чл. 150, ал. 2 ЗКН, се одобряват с разрешение на министъра на културата въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания.

(4) В случай че е необходимо спасителните теренни проучвания да започнат преди годишните отчети в НАИМ при БАН, разрешението се издава, след като отчетите и документацията за предходни теренни археологически проучвания на заявителя са приети предварително от съответната секция на НАИМ при БАН.

(5) Разрешение за извършване на теренни археологически проучвания се издава на лица, които отговарят на изискванията на чл. 150 ЗКН. Разрешението е със срок на действие в рамките на календарната година, в която е издадено.

(6) В разрешението за извършване на теренни археологически проучвания се посочва и извършването на геофизическо проучване, ако такова е предвидено в работната програма.

(7) В случай че археологически обект няма определени граници и охранителни зони, границите и обхватът на теренното археологическо проучване, посочени в разрешението, се определят като временни такива до предоставянето на статут на археологическия обект по реда на ЗКН.

Чл. 17а

(1) Заявление за издаване на:

1. разрешение за редовно археологическо проучване или за археологическо проучване по чл. 148, ал. 3 от ЗКН се подава по образец съгласно приложение № 10 чрез председателя на Съвета за теренни проучвания до министъра на културата в срок до 31 май или в периода от 20 до 31 август на съответната календарна година;

2. разрешение за спасително теренно археологическо проучване или разрешение за проучване с цел издирване на археологически обекти с недеструктивни методи се подава по образец съгласно приложение № 11 до председателя на Съвета за теренни проучвания.

(2) Чл. 17а. (1) Заявление за издаване на: 1. разрешение за редовно или международно теренно археологическо проучване се подава чрез председателя на Съвета за теренни проучвания до министъра на културата, като заявленията за редовни проучвания се подават до 30 април на съответната календарна година; 2. разрешение за спасително теренно археологическо проучване се подава до председателя на Съвета за теренни проучвания. (2) Към заявленията се прилагат документите, посочени в чл. 151 ЗКН, като в случай, че лицето не е вписано в регистъра по чл. 150, ал. 2 ЗКН, със заявлението се прави искане за вписване. (3) Заявленията по ал. 1 се подават писмено или по електронен път. В случаите, когато заявлението се подава по електронен път, се спазват изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис, а документите се прилагат във вид на сканирани копия, подписани с електронен подпис.

(3) Чл. 17а. (1) Заявление за издаване на: 1. разрешение за редовно или международно теренно археологическо проучване се подава чрез председателя на Съвета за теренни проучвания до министъра на културата, като заявленията за редовни проучвания се подават до 30 април на съответната календарна година; 2. разрешение за спасително теренно археологическо проучване се подава до председателя на Съвета за теренни проучвания. (2) Към заявленията се прилагат документите, посочени в чл. 151 ЗКН, като в случай, че лицето не е вписано в регистъра по чл. 150, ал. 2 ЗКН, със заявлението се прави искане за вписване. (3) Заявленията по ал. 1 се подават писмено или по електронен път. В случаите, когато заявлението се подава по електронен път, се спазват изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис, а документите се прилагат във вид на сканирани копия, подписани с електронен подпис.

(4) В случаите, когато се подава заявление за провеждане на спасителни археологически проучвания, се посочва необходимостта от провеждане на проучването във връзка с осъществяването на:

1. строителни, благоустройствени или селскостопански дейности, търсене, проучване и добив на подземни богатства и други дейности, свързани с въздействие върху земната повърхност, земната основа, земните недра и под вода, при които са открити структури или находки, притежаващи признаци на културни ценности, както и осъществяването на конкретни инвестиционни проекти;

2. при риск от разрушаване на археологическата културна ценност, включително при бедствия, аварии на техническа инфраструктура и въоръжени конфликти.

(5) Заявителят по ал. 4 представя освен документите по чл. 151 ЗКН и:

1. мотивирано становище на регионалния инспекторат по опазване на културното наследство или на директора на съответния музей; становището се издава въз основа на документ, удостоверяващ законосъобразността на инвестиционната инициатива, предоставен от собственика на имота, в който ще се извършва теренното археологическо проучване, а в случай на образувано административнонаказателно производство се посочват съответните данни за това;

2. в случаите по чл. 160, ал. 2 ЗКН – одобрен протокол от комисията по чл. 160, ал. 3 ЗКН.

Чл. 17б

(1) Заявленията за редовни археологически проучвания или за проучвания по чл. 148, ал. 3 от ЗКН заедно с приложените към тях документи се разглеждат от Съвета за теренни проучвания в едномесечен срок. Съветът за теренни проучвания разглежда заявления само на лица, вписани в регистъра по чл. 150, ал. 2 ЗКН.

(2) В 7-дневен срок след провеждане на заседанието председателят на Съвета за теренни проучвания изпраща заявленията по ал. 1 заедно с приложените документи и становището на съвета до Министерството на културата.

(3) Ако заявлението по ал. 1 не отговаря на изисквания на ЗКН, заявителят се уведомява от министъра на културата или от оправомощено от него длъжностно лице да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. В тези случаи срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на недостатъците.

(4) Разрешението за редовно теренно археологическо проучване се издава от министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице в 14-дневен срок от постъпване на документите в Министерството на културата.

(5) В случаите по чл. 156, ал. 1 от ЗКН заявителят се уведомява писмено в 14-дневен срок от постъпване на документите по реда на ал. 2 в Министерството на културата.

(6) Разрешение за спасително археологическо проучване се издава от председателя на Съвета за теренни проучвания или оправомощен от него член от състава на Съвета за теренни проучвания в 14-дневен срок от постъпване на заявлението. Председателят на Съвета за теренни проучвания разглежда заявления само на лица, вписани в регистъра по чл. 150, ал. 2 ЗКН.

(7) Ако заявлението по ал. 6 не отговаря на изискванията на ЗКН, заявителят се уведомява от председателя на Съвета за теренни проучвания или от оправомощено от него длъжностно лице да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. В тези случаи срокът за произнасяне по заявлението започва да тече от датата на отстраняване на недостатъците.

Чл. 17в

(1) Министерството на културата води регистър на лицата, които отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗКН.

(2) За вписване в регистъра по ал. 1 могат да кандидатстват и лица, които не отговарят на изискванията по чл. 150, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗКН, но до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство (ДВ, бр. 16 от 2016 г.) са получили разрешение за извършване на теренно археологическо проучване и:

1. притежават образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност от професионално направление „История и археология“ със специализация или профил по археология, или

2. имат 10 години професионален опит като археолог, който може да бъде доказван, включително с 10 издадени разрешения за теренни археологически проучвания.

(3) За вписване в регистъра се подава заявление по образец съгласно приложение № 1.

(4) При установяване на нередности или непълноти в подаденото заявление или в приложените документи се дават указания за тяхното отстраняване в 7-дневен срок от постъпване на заявлението. Заявителят е длъжен да отстрани нередностите в 3-дневен срок от получаване на указанията.

(5) Заявлението по ал. 2 се разглежда в 14-дневен срок, като за вписването се издава заповед от министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице.

(6) Министърът на културата или оправомощеното от него длъжностно лице отказва вписване в регистъра, когато:

1. не са предоставени някои от необходимите документи по ал. 3, или

2. не са отстранени пропуските в подадените документи в срока по ал. 4.

(7)

(8) Отказът за вписване в регистъра по ал. 6 не отменя правото за повторно кандидатстване по общия ред.

(9) Заличаване от регистъра се извършва със заповед на министъра на културата или оправомощеното от него лице в следните случаи:

1. по молба на вписаното лице;

2. при три нарушения, констатирани от контролната теренна комисия към Съвета за теренни проучвания по чл. 28, ал. 1, или при влязло в сила наказателно постановление за нарушения на ЗКН;

3. при влязла в сила присъда за престъпления против културните ценности;

4. при смърт на вписаното лице.

Чл. 17г

(1) Регистърът се води по образец съгласно приложение № 2. В регистъра се вписват:

1. пореден номер на вписването в регистъра;

2. номерът на заявлението за вписване;

3. трите имена;

4. образователно-квалификационна степен;

5. образователна и научна степен „доктор“, научна степен „доктор на науките“ или академична длъжност;

6. години професионален опит като археолог;

7. заповед за вписване, за промяна на вписани обстоятелства, за отказ от вписване или за заличаване от регистъра.

(2) Вписванията се извършват в поредност със съответен регистрационен номер, чиито цифри в последователност посочват поредността на вписването за целия регистър.

(3) За всеки вписан в регистъра археолог се съставя преписка, която съдържа най-малко информацията по приложение № 3.

(4)

(5) Със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър се определят длъжностните лица, които извършват дейностите по вписване и заличаване от регистъра.

Чл. 18

(1) Министерството на културата и НАИМ при БАН водят регистър на издадените разрешения за теренни проучвания.

(2) Регистърът на издадените разрешения:

1. редовни и международни теренни археологически проучвания; се създава и води в Министерството на културата; за издаденото разрешение Министерството на културата незабавно уведомява НАИМ при БАН и представя копия на разрешенията в 7-дневен срок от издаването им;

2. за спасителни археологически проучвания се създава и води в председателя на Съвета за теренни проучвания; за издадените разрешения председателя на Съвета за теренни проучвания уведомява Министерството на културата в 7-дневен срок от издаването им, като представя копия на разрешенията.

(3) Преди започване на работата на терена научният ръководител представя копие от разрешението за теренни археологически проучвания в общината, кметството, районното управление на МВР, музея и Регионалния инспекторат за опазване на културното наследство, на чиято територия се провежда теренното археологическо проучване.

(4)

Чл. 19

(1) Съветът за теренни проучвания дава:

1. експертно становище за даване и отнемане на разрешение за извършване на теренни археологически проучвания;

2. становища за сключване на международни договори, свързани с опазването на археологически ценности.

(2) Съветът за теренни проучвания взема решения въз основа на мнението на секциите в НАИМ при БАН.

(3) Съветът за теренни проучвания изготвя проект на Правилник за състава, дейността и организацията на работата на Съвета за теренни проучвания.

(4) Правилникът по ал. 3 се издава от министъра на културата.

Чл. 20

(1) Средства за извършване на редовни и спасителни теренни археологически проучвания се предвиждат ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.

(2) Средства за провеждане на теренни археологически проучвания могат да бъдат привлечени и от други източници.

(3) Съветът за теренни проучвания дава мнение по предложенията за осигуряване на финансиране на теренни археологически проучвания от държавния бюджет.

(4) Средствата за спасителни теренни проучвания до пълното проучване на терена се предоставят от възложителя, във връзка с чиято инвестиционна инициатива се извършва спасителното проучване.

(5) Отношенията във връзка с провеждането на редовно или спасително теренно археологическо проучване се уреждат с договор, сключен между възложителя на теренното проучване и културна или научна организация, която от своя страна е в договорни отношения с лице, получило разрешение за теренно археологическо проучване.

(6) С договора по ал. 5 се определят необходимите средства за провеждане на теренното археологическо проучване по план-сметка с показатели съгласно приложение № 4. При необходимост научният ръководител може да променя размера на средствата по пера, с изключение на средствата, предвидени за теренна консервация, без да намалява или надхвърля общата сума, заявена с план-сметката.

(7) План-сметката по ал. 6 се прилага и в случаите, когато културна и научна организация самостоятелно осъществява теренно проучване.

Чл. 21

(1) Теренното археологическо проучване се провежда под ръководството на един научен ръководител или на двама съръководители.

(2) Научният ръководител не може да провежда по едно и също време повече от едно теренно археологическо проучване.

(3) Отсъствието на научния ръководител от обекта по време на теренни археологически проучвания не може да бъде повече от 3 дни на всеки 21 работни дни. В тези случаи отговорностите му се поемат от заместник научния ръководител.

(4) В случай че научният ръководител трайно е възпрепятстван да изпълнява задълженията си по време на вече започнали теренни проучвания, с цел приключване на проучването и след подаване на заявление по реда на чл. 17а и чл. 17б, министърът на културата или оправомощено от него лице, съответно председателят на Съвета за теренни проучвания или оправомощен от него член от състава на Съвета за теренни проучвания, може да издаде ново разрешение за теренно проучване за проучвания обект.

Чл. 22

(1) Научният ръководител на теренното археологическо проучване осигурява:

1. реализацията на програмата на теренното археологическо проучване;

2. научно-методическото равнище на проучването;

3. изготвянето на теренна документация;

4. мерки за безопасни условия на труд при извършване на теренното археологическо проучване;

5. охрана на археологическия обект и на находките по време на теренното археологическо проучване и в периода до предаването им по т. 7;

6. теренна консервация на археологическия обект и на находките;

7. предаването на откритите археологически находки, включени в полевата инвентарна книга, и/или други археологически материали в държавен или общински музей не по-късно от 3 месеца след провеждане на комисията по реда на чл. 27а от тази наредба;

8. възстановяването на външния вид на археологическия обект, когато теренното археологическо проучване няма да продължи, освен в случаите, когато има друго решение, взето по реда на ЗКН.

(2) Средствата за теренна консервация по ал. 1, т. 6 задължително се включват в план-сметката по приложение № 4.

(3) При откриване на движими културни ценности от благороден метал с особено висока материална, художествена или научна стойност се изготвя протокол, подписан от научния ръководител и двама свидетели, с който те се предават за временно съхранение на държавен или общински музей, в който има условия за тяхното съхранение.

(4) При необходимост научният ръководител може да включи в екипа и научен консултант, посочвайки областите на дейност, в които има необходимост от това.

(5) Научният ръководител и/или определен от него член на екипа има право да получи по реда на Наредба № Н-6 от 11 декември 2009 г. за формиране, управление и идентификация на музейните фондове предадените археологически находки и материали от конкретното проучване за допълнителна научна обработка и изследвания.

(6) Научният ръководител има изключителното право на първа публикация на получените резултати от теренни археологически проучвания. Правото на първа публикация е за срок 10 години, който започва да тече след изтичане на срока на действие на разрешението за теренно археологическо проучване.

Чл. 23

(1) Теренната документация се изготвя за всеки вид теренно археологическо проучване.

(2) Теренната документация включва:

1. научен отчет – представя последователно и систематично проведеното археологическо проучване и неговите резултати и осигурява взаимовръзка с другите елементи на теренната документация; в научния отчет се посочват номерът на разрешението за теренното археологическо проучване и номерът и датата на последната актуализация на регистрационната карта за обекта в АИС АКБ;

2. полеви дневник – води се в процеса на работа на обекта последователно за изминал всеки работен ден; съобразно спецификата на проучването и ако е приложимо, дневникът съдържа информация за: последователността на изследователския процес и избраната методика на проучване, стратиграфската последователност, археологическите структури в техния контекст, организационно-техническата страна на проучването;

3. графична документация – създава се според спецификата и вида на археологическите проучвания при следните изисквания:

4. фотодокументация – създава се по време на проучването и го документира подробно, като заснеманията включват мащаб, ориентация и други данни за проучвания обект; всеки фотодокумент (снимка/изображение) се придружава от обяснителен текст, съдържащ достатъчно данни за идентифициране на проучвания обект;

5. полева инвентарна книга – води се по време на теренното проучване (при наличие на находки) при спазване на минималните изисквания за изготвяне на полева инвентарна книга съгласно приложение № 4 към чл. 9, ал. 6 от Наредба № Н-6 от 11 декември 2009 г. за формиране, управление и идентификация на музейните фондове.

Чл. 24

(1) След завършване на теренните археологически проучвания за годината научният ръководител предава по опис с протокол откритите находки за съхранение във фонда на държавен или общински музей.

(2) В десетгодишен срок от предаването на находките само научният ръководител има право да ги ползва за изследване и научно публикуване.

Чл. 25

(1) Екземпляр от теренната археологическа документация включително за проведена теренна консервация се предава задължително в Националния архив на теренните археологически проучвания в НАИМ при БАН, НИНКН и в съответния музей, на чиято територия се извършва проучването.

(2) Теренната археологическа документация се предава в Националния архив на теренните археологически проучвания в НАИМ при БАН по време на годишните отчети в НАИМ при БАН.

(3) За срок 10 години след депозирането й документацията може да се ползва само с разрешение на научния ръководител.

Чл. 26

(1) Научният ръководител или посочено от него лице представя на годишната редовна или извънредна отчетна сесия в НАИМ при БАН научен доклад по чл. 153, ал. 1, т. 7 от ЗКН за проведеното теренно археологическо проучване. Научният доклад по чл. 153, ал. 1, т. 7 от ЗКН се състои от презентация и включва документацията по чл. 23.

(2) Правилата и сроковете за провеждане на годишните редовни и извънредни отчетни сесии, както и изискванията към научния доклад по ал. 1, ръкописа и критериите за оценка, се одобряват със заповед на директора на НАИМ при БАН и се публикуват на интернет страницата на НАИМ при БАН най-късно в края на календарната година, предхождаща годината на съответната отчетна сесия.

Чл. 27

(1) Съответната секция на НАИМ при БАН обсъжда научния доклад по чл. 153, ал. 1, т. 7 от ЗКН и документацията към него и при необходимост изразява становище по отношение на проведеното теренно археологическо проучване.

(2) Научният доклад по чл. 153, ал. 1, т. 7 от ЗКН се приема с обикновено мнозинство на заседание на съответната секция на НАИМ при БАН. Ръководителят на съответната секция на НАИМ при БАН уведомява писмено председателя на Съвета за теренни проучвания за неприетите научни доклади.

(3) При разглеждане на заявления за издаване на разрешения за теренни археологически проучвания Съветът за теренни проучвания взема предвид обстоятелството дали научният доклад по чл. 153, ал. 1, т. 7 от ЗКН е приет по реда на ал. 2. Когато разрешенията за теренни археологически проучвания се издават от председателя на Съвета за теренни проучвания, това обстоятелство също се взема предвид преди издаване на разрешението за спасително теренно археологическо проучване.

Чл. 27а

(1) За приемане на приключили теренни археологически проучвания или приключил техен етап, включително при възникнала необходимост от временно преустановяване на теренните проучвания върху целия терен, определен с разрешението по чл. 148 ЗКН, или върху част от него, министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице назначава експертна комисия.

(2) Комисията по ал. 1 се състои от представители на: Инспектората по опазване на културното наследство, НАИМ при БАН или университетите с катедра „Археология“, археолог от национален, регионален исторически или археологически музей или от съответния общински музей. При необходимост в комисията се включват представители на НИНКН и други експерти.

(3) Средствата за осъществяване на дейността на комисията се осигуряват от възложителя на теренното проучване.

Чл. 27б

(1) Комисията по чл. 27а се назначава по искане на научния ръководител или от съответната научна или културна организация по чл. 20, ал. 5 подадено по образец съгласно приложение № 12.

(2) При спасителни теренни археологически проучвания искането за назначаване на комисия се подава в Министерството на културата до 3 дни след приключване на срока на теренното проучване, определен в договора, сключен с възложителя.

Чл. 27в

(1) Комисията провежда оглед на място в двумесечен срок от датата на подаване на искането по чл. 27б, ал. 1 до министъра на културата.

(2) Научният ръководител представя на комисията доклад, съдържащ научна оценка за разкритите археологически структури. Докладът с приложени работна фотодокументация за разкритите археологически структури, графичен план, на който е означено мястото и площта на проведените теренни археологически проучвания, и становище на специалист, вписан в регистъра по чл. 165, ал. 1 от ЗКН, относно характера на дейностите по теренна консервация, в случаите, когато е приложимо, се предоставя на председателя на комисията до 2 дни преди провеждане на комисията.

(3) Въз основа на доклада и на проведения оглед се съставя протокол, с който се предлагат последващи действия и временни мерки за опазване.

(4) В зависимост от степента на проучването на археологическия обект комисията може да предложи с протокола изготвяне на:

1. предварителна оценка по чл. 57, ал. 3 ЗКН;

2. или заключителна оценка по чл. 61, ал. 1 ЗКН след декларирането на обекта по реда на ЗКН.

Чл. 27г

(1) При спасителни теренни археологически проучвания комисията въз основа на доклада с научната оценка на ръководителя на проучването изготвя предварителна оценка на разкритите недвижими археологически структури. За изготвянето на предварителната оценка не се прилагат изискванията на наредбата по чл. 50, ал. 2 ЗКН.

(2) С изготвената оценка се установява, че:

1. археологическите структури притежават признаци на недвижими културни ценности – с протокола по ал. 3 комисията предлага провеждане на процедура по деклариране;

2. археологическите структури не притежават признаци на недвижими културни ценности – с протокола по ал. 3 комисията предлага на министъра на културата да издаде заповед за отнемане на статута на обекта по чл. 146, ал. 3 от ЗКН ЗКН в обхвата на намесата и освобождаване на терена;

3. е завършило спасителното теренно археологическо проучване или то се нуждае от продължаване, с краен срок за приключване.

Чл. 27д

(1) Председателят на комисията представя протокола на министъра на културата за утвърждаване в 7-дневен срок след приключване на дейността на комисията.

(2) Протоколът по ал. 1 се утвърждава от министъра на културата или от оправомощен от него заместник-министър.

(3) Предложените с протокола действия и временни мерки за опазване на археологическата ценност са задължителни за изпълнение.

Чл. 28

(1) Националният археологически институт с музей при БАН координира и чрез годишните отчетни сесии методически контролира теренните археологически проучвания в Република България.

(2) Контролът в методическо отношение на текущите теренни археологически проучвания се осъществява от контролна теренна комисия към Съвета за теренни проучвания. Създаването на контролната теренна комисия и нейните функции се регламентират в правилника за дейността на Съвета за теренни проучвания.

Чл. 29

Инспекторатът за опазване на културното наследство в Министерството на културата осъществява контрол за спазването на изискванията на Закона за културното наследство и на издадените въз основа на него актове, свързани с извършване на теренни археологически проучвания.

Чл. 30

(1) Министерството на културата води регистър на специалните технически средства.

(2) Регистрираните специални технически средства се използват за недеструктивно откриване на недвижими и движими археологически културни ценности на сушата и под водата или за друга специализирана дейност, изрично предвидена в нормативен акт.

(3) Специални технически средства, регистрирани за извършване на теренни проучвания, се използват само от лица, посочени в заявлението по чл. 151 ЗКН, и под контрола на научния ръководител.

(4) Информацията в регистъра се поддържа и съхранява на електронен и хартиен носител.

(5) Длъжностните лица, които извършват дейностите по вписване в регистъра, се определят със заповед на министъра на културата.

Чл. 31

(1) Заявление за вписване в регистъра може да се подава писмено или по електронен път от физически и юридически лица, собственици на специални технически средства, или упълномощени от тях лица. В случаите, когато заявлението се подава по електронен път, се спазват изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, а документите се прилагат във вид на сканирани копия, подписани с електронен подпис.

(2) Заявлението по ал. 1 се попълва по образец съгласно приложение № 7 и съдържа:

(3) Към заявлението се прилагат:

1. документ, удостоверяващ произхода, придобиването и функционалното предназначение на специалното техническо средство;

2. копие на документ за квалификация на лицето по ал. 1, т. 2 в професионално направление „История и археология“ или в професионално направление, свързано със съответната специализирана дейност по чл. 152, ал. 3 от ЗКН.

Чл. 32

Въз основа на подаденото заявление длъжностните лица, оправомощени да водят регистъра, образуват преписка, която съдържа заявлението по чл. 31 с приложените към него документи.

Чл. 33

(1) При установяване на нередовности или непълноти в подаденото заявление или в приложените документи се дават указания за тяхното отстраняване в 7-дневен срок от постъпване на заявлението.

(2) Заявителят е длъжен да отстрани нередовностите в 3-дневен срок от получаване на указанията.

(3) При неотстраняване на нередовности или непълноти в заявлението в срока по ал. 2 производството по вписване се прекратява.

Чл. 34

(1) В 14-дневен срок от подаване на заявлението длъжностните лица извършват вписването на специалното техническо средство. За извършеното вписване се издава удостоверение от министъра на културата или от оправомощено от него длъжностно лице по образец съгласно приложение № 5.

(2) При вписване в регистъра всяко специално техническо средство получава регистрационен номер, чиито цифри в последователност посочват поредността на вписването за целия регистър и поредността на вписването за съответната календарна година.

Чл. 35

При промяна на вписаните в регистъра обстоятелства, включително и промяната в собствеността върху специалните технически средства, се подава заявление в 7-дневен срок от настъпването на промяна за отразяване на обстоятелството в регистъра.

Чл. 36

(1) Заличаване на вписано в регистъра специално техническо средство се извършва при:

1. подаване на молба от заявителя, с която се иска заличаване на специалното техническо средство от регистъра, като се посочват причините за това;

2. влязло в сила наказателно постановление, издадено на заявителя за нарушение на Закона за културното наследство.

(2) За заличаването на регистрирано специално техническо средство се издава заповед на министъра на културата или на оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Заповедта по ал. 2 се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 37

Регистърът се води по образец съгласно приложение № 2 и съдържа информация за:

1. пореден номер на вписване в регистъра;

2. номер на заявлението;

3. данни на заявителя;

4. описание и технически характеристики на специалното техническо средство;

5. трите имена и ЕГН на лицето, което ще използва специалното техническо средство, и данни за неговата квалификация;

6. удостоверение за вписване; 7.уведомление за прекратяване на производството;

8. заповед за заличаване на вписването.

Чл. 38

(1) Регистърът се води в томове, страниците на които се номерират, и съдържа документите от преписката по чл. 32. На корицата на всеки том се отбелязват наименованието на регистъра и номерът на тома.

(2) Непосредствено след вписването в регистъра върху хартиен носител длъжностното лице въвежда данните и в електронния еквивалент.

(3) Допуснатите явни фактически грешки се поправят служебно. Отбелязването и заличаването се извършват по начин, който не засяга целостта на информацията за вписаните вече обстоятелства.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „Интегрирана консервация“ е понятието, определено в § 4, т. 10 от допълнителната разпоредба на Закона за културното наследство.

2. „Специални технически средства“ са геофизична апаратура и други технически средства, използвани при теренните археологически проучвания за откриване на недвижими и движими археологически културни ценности на сушата и под вода.

3. „Документи, удостоверяващи законосъобразността на инвестиционната инициатива“ са: съгласувана по реда на ЗКН виза за проектиране в случаите по чл. 161, ал. 1 ЗКН, а в останалите случаи – разрешение за строеж (разрешение за построяване) или концесионен договор за добив или търсене на подземни богатства.

4. „Професионален опит като археолог“ e времето, през което лицето е извършвало дейности, свързани с археологическото културно наследство по трудов или граждански договор като археолог или по служебно правоотношение като археолог. Стажът се доказва с трудова, служебна, осигурителна книжка или копия на граждански договори.

5. „Професионален опит като заместник-ръководител на теренно археологическо проучване съгласно чл. 17в, ал. 3, т. 3“ е опит, който се удостоверява с разрешения за теренни археологически проучвания и се изчислява от датата на издаване на съответното разрешение за теренно археологическо проучване до края на календарната година, за която разрешението е издадено.

§ 1а

(1) През 2020 г. заявленията за редовни проучвания по чл. 17а, ал. 1, т. 1 се подават до 30 юни.

(2) Заявленията за редовни проучвания по чл. 17а, ал. 1, т. 1, подадени през 2020 г. преди влизането в сила на тази наредба, се считат подадени и в срока по ал. 1.

§ 1б

Заявленията за редовни проучвания по чл. 17а, ал. 1, т. 1, подадени през 2020 г., се разглеждат от Съвета за теренни проучвания не по-късно от 31 юли 2020 г.

§ 1в

(1) През 2021 г. заявленията за редовни проучвания по чл. 17а, ал. 1, т. 1 се подават до 30 юни.

(2) Заявленията за редовни проучвания по чл. 17а, ал. 1, т. 1, подадени през 2021 г. преди влизането в сила на тази наредба, се считат подадени в срока по ал. 1.

§ 1г

Заявленията за редовни проучвания по чл. 17а, ал. 1, т. 1, подадени през 2021 г., се разглеждат от Съвета за теренни проучвания не по-късно от 31 юли 2021 г., като заседанията могат да се провеждат от разстояние с осигурено пряко и виртуално участие при спазване изискванията за кворум и лично гласуване.

§ 1д

(1) През 2022 г. срокът за подаване на заявления по чл. 17а, ал. 1, т. 1 се удължава до 31 юли 2022 г. включително.

(2) Заявления за редовни теренни археологически проучвания по чл. 17а, ал. 1, т. 1, подадени след 30 април 2022 г. и преди влизане в сила на тази наредба, но до изтичане на срока по ал. 1, се считат за подадени в срок.

(3) Заседанията на Съвета за теренни проучвания могат да се провеждат от разстояние, с осигурено пряко и виртуално участие при спазване изискванията за кворум и лично гласуване.

§ 2

Наредбата се издава на основание чл. 147, ал. 6 от Закона за културното наследство.

§ 3

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. Министър: В. Рашидов

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 34, ал. 1 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА София, бул. „Александър Стамболийски“ № 17 тел.: 02/9400900; факс: 02/9818145; дежурен тел.: 02/9879551; [email protected]; www.mc.government.bg УДОСТОВЕРЕНИЕ № ......................../.................. г. за регистрация на специално техническо средство Министерството на културата удостоверява, че в регистъра на специалните технически средства е вписано специално техническо средство със следните характеристики: ................................................................................................................................................ Удостоверението се издава на: ................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................ (наименование на юридическото лице, трите имена на физическото лице) ................................................................................................................................................ Специалното техническо средство ще бъде използвано от: ....... ................................................................................................................................................ (трите имена на лицето) Правата по регистрацията не се прехвърлят и преотстъпват. Специалното техническо средство се използва само при извършване на теренни археологически проучвания за периода на издаденото разрешение и за територията на извършване на проучването. При промяна на обстоятелствата, при които е извършена тази регистрация, регистрираният е длъжен в 7-дневен срок от възникване на обстоятелството да уведоми писмено министъра на културата. МИНИСТЪР:.............................

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 37, ал. 1 РЕГИСТЪР НА СПЕЦИАЛНИТЕ ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА

Приложение 4

Приложение № 4 към чл. 20, ал. 6 План-сметка за определяне на показателите за формиране на бюджет за провеждане на теренни археологически проучвания Раздел І. Информация за теренното археологическо проучване на обект 1. Локализация на археологическия обект „.....................................................................................................................................................................................................................................": (пълно наименование и местоположение на археологическата недвижима културна ценност и идентификация на обекта на проучване) урбанизирана територия извънселищна територия археологически проучвания под вода комбинирани археологически проучвания 2. Разрешение за теренно археологическо проучване № .........../…...........…… г. 3. Типология на обекта ............................................................................................................................................................................. 3.1. датировка ........................................................................................................................................................................................... 3.2. стратиграфия ...................................................................................................................................................................................... 4. Вид на теренното археологическо проучване в методологично отношение: издирване на археологически обекти археологическо наблюдение археологически разкопки 5. Вид на теренното археологическо проучване в организационно отношение: редовно спасително 6. Обща площ на теренното археологическо проучване .................. кв. м и дебелина на културния пласт ....... см. 7. Времетраене на тереннoто проучване ................... дни. Указание за попълване на раздел І: Времетраенето на теренното проучване по т. 7 се определя като функция от информацията по т. 6, състава на екипа по т. 1 от раздел ІІ и указанията относно т. 1 от раздел ІІ. Раздел ІІ. Средства за организационно осигуряване на теренното археологическо проучване 1. Командировъчни разходи (пътни, дневни, квартирни), определени съгласно Наредбата за командировките в страната: Указание за попълване на т. 1: Посочват се размерите на командировъчните разходи съгласно Наредбата за командировките в страната (ДВ, бр. 11 от 1987 г.). 2. Възнаграждения за научно ръководство, организация и участие в теренно археологическо проучване: Указание за попълване: Разходите за възнагражденията по таблицата на т. 2 се определят съгласно модули за археологически разкопки, издирване на археологически обекти и археологическо наблюдение, както следва: 1. Модулът за археологически разкопки включва: а) дневната норма при 8-часов работен ден е проучване на квадрат 5 х 5 м на дълбочина 0,15 м; б) кадрова обезпеченост на 1 модул за 1 ден – от 3 до 5 души, включващи работници и един стажант или археолог. 2. Модулът за издирване на археологически обекти се определя по дневна норма за провеждане на издирване на археологически обекти и е 35 000 м2 покрита площ от един археолог при 8-часов работен ден. 3. Модулът за археологическо наблюдение се определя за един археолог за провеждане на ефективно наблюдение на работата на една машина или група работници, оформящи масов изкоп с площ до 100 м2 и дълбочина до 2 м за 8-часов работен ден. Възнагражденията при теренното археологическо проучване се калкулират чрез коефициент на база средната работна заплата за страната, актуализирана спрямо последните данни на Националния статистически институт, при средно 21 работни дни на месец и коефициент спрямо базовото заплащане на ден, а именно: а) възнаграждение за научен ръководител (включително с осигуровки) на ден – х 3,00; б) възнаграждение за заместник-ръководител (включително с осигуровки) на ден – х 2,00; в) възнаграждение за археолог (включително с осигуровки) на ден – х 1,75; г) възнаграждение за стажант (включително с осигуровки) на ден – х 1,50; д) възнаграждение за работник (включително с осигуровки) на ден – х 1,00; е) технически помощник (включително с осигуровки) на ден – х 1,75; ж) възнаграждение за геофизик (включително с осигуровки) на ден – х 3,50; з) възнаграждение за други специалисти, пряко ангажирани в теренното археологическо проучване (включително с осигуровки) на ден – х 2,00. Възнаграждението за работник и стажант се договаря, като за минималната ставка се приема минималната работна заплата за страната. 4. При провеждане на археологически проучвания под вода модулите за издирване, наблюдение и разкопки се определят при спазване на правилата за безопасна подводна работа и разпоредбите на Наредба № Н-7 от 12 юни 2008 г. за извършване на водолазна и друга подводна дейност (ДВ, бр. 59 от 2008 г.). Обемите на изкопните работи, площите за издирване и екипите, необходими за наблюдение, се определят съобразно дълбочината на работа, вида на дънния грунд, температурата на водата, метеорологичните условия и използваното оборудване. Ако при провеждане на археологически теренни проучвания под вода се извършва водолазна работа, археолозите-водолази, стажантите-водолази и работниците-водолази получават възнаграждение в размер до този на заместник-ръководител. 3. Наем на земекопна техника, друга техника и извозване на пръст: Указание за попълване: В графа „Основание за цената“ се посочва начинът на формиране на цената. 4. Разходи за транспорт до обекта: Указание за попълване: В графа „Основание за цената“ се посочва начинът на формиране на цената. 5. Консумативи, инструменти, амортизационни отчисления за техническо и научно оборудване и др.: Указание за попълване: Ако при теренното археологическо проучване обосновано се използват ДМА – техническо и научно оборудване от категория ІІ по чл. 55 от ЗКПО, се признават дневни амортизационни разходи при годишна амортизационна норма от 33% от първоначалната му стойност. Горното правило се прилага за ДМА на стойност, по-голяма от двукратния размер на средната работна заплата, чийто амортизационен план не е изтекъл. В план-сметката се посочва дневната амортизация на съответния актив. Доказателствата за стойността и амортизационният план на оборудването се прилагат към план-сметката. 6. Разходи за осигуряване на охрана на обекта: Указание за попълване: В графа „Основание за цената“ се посочва начинът на формиране на цената. 7. Застраховки: Указание: В графа „Основание“ се посочват мотивите относно необходимостта от застраховане. 8. Обезщетения съгласно чл. 161, ал. 3 от Закона за културното наследство: 9. Средства за интердисциплинарни изследвания: Указания за попълване: Единичната цена включва ползване на научна апаратура, възнаграждение на персонала. 10. Средства за научни консултации: Указания за попълване: Експертизата и извънтеренната дейност за научна консултация се остойностяват в зависимост от квалификацията на консултанта като възнаграждение за научен персонал (включително с осигуровки) на ден по методиката и коефициента на научния ръководител или заместник-ръководителя. 11. Изготвяне на графична и фотодокументация: Указания за попълване: Изготвянето на графична и фотодокументация в зависимост от сложността на работата се остойностява като възнаграждение за научен персонал (включително с осигуровки) на ден по методиката и коефициента на научния ръководител или заместник-ръководителя. 12. Теренна консервация: Указание: Разходите за теренна консервация могат да бъдат до 30% от общата сума за теренното археологическо проучване. 13. Лабораторна консервация: 14. Командировъчни разходи за приемателна комисия: Указание: Признават се командировъчни разходи за срок до три дни за до трима участници в приемателна комисия. 15. Разходи за организация и управление на дейността: Разходите за организация и управление се изчисляват като процент и не могат да надвишават 10% от сумата по план-сметката. ОБЩА СУМА: ..................................................... без ДДС. Забележки: 1. Посочената обща сума на план-сметката не е обложена с ДДС. 2. Тази план-сметка е неразделна част от договор № ........................................... 3. При необходимост научният ръководител има право да променя размера на средствата по пера, но без да надхвърля или намалява общата сума и без да променя средствата за теренна консервация.