Наредба за критериите за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса

Чл. 1

С наредбата се определят критериите за устойчивост на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, както и условията и редът:

1. за набиране и предоставяне на информация от икономическите оператори, включително за мерките, взети за защита на почвите, земите, водите, въздуха и др.;

2. за създаване на доброволни схеми за сертифициране на производството на биогорива, на течни горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса;

3. за откриване и проследяване на суровините за производство на биогорива от ново поколение и произведените от тях биогорива по цялата верига на стойността, предотвратяване на умишленото им модифициране или превръщане в отпадъци, така че да попаднат в обхвата на суровините за производство на биогорива от ново поколение, както и за предприемане на мерки при откриване на неправомерни действия и докладването им на Европейската комисия;

4. за извършване на одит за съответствие на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса с критериите за устойчивост;

5. за издаване и отнемане на сертификатите за съответствие на суровините, биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса с критериите за устойчивост, както и съдържанието на сертификатите.

Чл. 2

(1) Намалението на емисиите на парникови газове от биогоривата, от течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, възобновяемите течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклираните въглеродни горива се отчита само в случаите, когато са спазени чл. 37 – 43 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и изискванията на наредбата.

(2) Eмисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на биогоривата, на течните горива от биомаса се изчисляват съгласно методиката, одобрена по реда на чл. 44, ал. 3 ЗЕВИ, като за изчисляването на намалението на емисиите на парникови газове в резултат на употребата на биогорива и на течни горива от биомаса се използва:

1. приета стойност – в случаите, когато в методиката е дадена приета стойност на намалението на емисиите на парникови газове за съответния начин на производство на биогорива и на течни горива от биомаса и за които стойността на годишните емисии в резултат на изменения във въглеродните запаси, дължащи се на промяна на земеползването, е равна или по-малка от нула, или

2. действителната стойност, изчислена в съответствие с методиката, или

3. комбинация от действителни стойности и частични приети стойности съгласно методиката.

(3)

а) са отгледани извън територията на Европейския съюз (ЕС);

б) са отгледани в райони на ЕС, включени в списък на районите на територията на съответната държава – членка на ЕС, които са класифицирани в ниво 2 от Номенклатурата на статистическите териториални единици (NUTS) или на определено подниво NUTS съгласно Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за установяване на обща класификация на териториални единици за статистически цели, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1059/2003“ (OB, L 154, 21.6.2003 г.), за които предвижданите типични стойности на емисиите на парникови газове в резултат от отглеждането на селскостопански култури са по-ниски или равни на приетите стойности на емисиите, определени в методиката по ал. 2;

в) са отпадъци или остатъци, различни от остатъци от селското стопанство, от аквакултури или от риболов.

(4)

(5)

Чл. 3

Икономически оператори по смисъла на чл. 40, ал. 1 ЗЕВИ са следните лица:

1. земеделски стопани, кооперации и организации на производители;

2. лица, събиращи отпадъци и остатъци;

3. лица, изкупуващи суровини за производството на биогорива, течни горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса;

4. първични преработватели на суровини за производството на биогорива, течни горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса;

5. лица, изкупуващи първично преработени суровини за производството на биогорива, течни горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса;

6. лица, които внасят или пускат на пазара суровини за производство на биогорива, течни горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса;

7. лицензирани складодържатели на чисти биогорива и течни горива от биомаса и/или на смеси на биогорива с течни горива от нефтен произход;

8. разпространители на биогорива, течни горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса;

9. крайни разпространители на биогорива, течни горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса;

10. Лица, които пускат на пазара биогорива, чисти или в смеси, за крайна употреба;

11. Лица, които пускат на пазара течни горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, чисти или в смеси, за крайна употреба;

12. производители на електрическа енергия от газообразни и твърди горива от биомаса, които произвеждат електрическата енергия от инсталации по смисъла на чл. 37, ал. 10 от ЗЕВИ;

13. производители на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане или горива от твърдите горива от биомаса и газообразните горива от биомаса, които произвеждат енергия от инсталации по смисъла на чл. 37, ал. 15 от ЗЕВИ;

14. лица, които произвеждат, внасят и/или въвеждат суровини за производство и които пускат на пазара за крайна употреба възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклираните въглеродни горива.

Чл. 4

(1) Биогоривата, течните горива от биомаса се отчитат за изпълнение на целите по чл. 12, ал. 1 и 4 и при спазване на условията на чл. 37 от ЗЕВИ, както и за изпълнение на целта от 6 на сто крайно общо намаление на емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните горива и енергия до 31 декември 2020 г. спрямо основните стандарти за горивата през 2010 г. – само в случаите, когато икономическите оператори на тези биогорива и течни горива от биомаса:

1. спазват критериите за устойчивост по чл. 5 и 6;

2. използват система за масов баланс и осигуряват проследимост на произведените партиди суровини, биогоривата, течни горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса чрез издаване на декларации за устойчивост;

3. притежават сертификат за съответствие, издаден от сертифициращ орган, удостоверяващ, че произведените от тях суровини, биогоривата, течни горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса отговарят на изискванията на наредбата.

(2) Икономическите оператори по чл. 3, т. 9 – 14 прилагат изискванията по ал. 1 доброволно.

(3) Икономическите оператори въвеждат в създадената от Европейската комисия база данни информация за сделките и за критериите за устойчивост и критериите за намаление на емисиите на парникови газове, информация за сделките и за характеристиките за устойчивост на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, включително за техните емисии на парникови газове в рамките на цялостния им жизнен цикъл, от момента на тяхното производство до пускането им на пазара от доставчика на горива.

(4) Операторите на инсталации за производство на енергия с изгаряне на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, които са участници в Европейската система за търговия с емисии, осигуряват доказателства за спазването на критериите по чл. 37 от ЗЕВИ за използваните биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса.

(5) Доказателствата по ал. 4 могат да бъдат осигурени по реда на чл. 7, ал. 1, чл. 8 или чрез извършване на самостоятелна оценка за съответствие на използваните биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса с критериите по чл. 37 от ЗЕВИ.

Чл. 4а

(1) За извършената самостоятелна оценка за съответствие по чл. 4, ал. 5 операторите на инсталации за производство на енергия с изгаряне на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, които са участници в Европейската система за търговия с емисии, подават до министъра на околната среда и водите декларация за съответствие с критериите по чл. 37, ал. 3, 4, 5 и 6 от ЗЕВИ и георефериран векторен полигонов слой за обхвата и местоположението на терените в границите на Република България, от които е добита биомасата за съответната календарна година.

(2) Декларацията за съответствие по ал. 1 се изготвя по образец съгласно приложение № 4.

(3) Министърът на околната среда и водите или определено от него със заповед лице в срок до 3 дни предоставя по служебен път получената информация на министъра на земеделието и храните за проверка на географския произход на добитата биомаса от компетентната администрация на Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по горите за съответствието на информацията с чл. 37, ал. 3, ал. 4, т. 2 и ал. 5 от ЗЕВИ.

(4) Министърът на земеделието и храните или определено от него със заповед лице изпраща резултатите от извършената проверка по ал. 3 на министъра на околната среда и водите в срок до 7 дни от получаването на информацията.

(5) Министърът на околната среда и водите в рамките на своите компетенции извършва проверка на съответствието на критериите за устойчивост по чл. 37, ал. 4, т. 1 и 3 и ал. 6 от ЗЕВИ въз основа на предоставената по ал. 1 информация.

(6) Въз основа на резултатите от извършената проверка по ал. 4 и 5 и в срок до 14 дни от подаване на информацията по чл. 4, ал. 1 министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице издава становище относно съответствието на декларираните данни за георефериран векторен полигонов слой за обхвата и местоположението на терените в границите на Република България, предоставени от операторите на инсталации за производство на енергия с изгаряне на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, които са участници в Европейската система за търговия с емисии, с критериите за устойчивост по чл. 37, ал. 3, 4, 5 и 6 от ЗЕВИ.

Чл. 5

(1) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от отпадъци и остатъци от земеделски земи, се отчитат за целите по чл. 12, ал. 1 и 5 от ЗЕВИ само при условие че отговарят на критериите за устойчивост и на критериите за намаление на емисиите на парникови газове, определени по ал. 3 – 13.

(2) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от отпадъци и остатъци, различни от остатъците от горското, селското и рибното стопанство и аквакултурите, които се отчитат за целите по чл. 12, ал. 1 и 5 от ЗЕВИ, трябва да отговарят само на критериите за намаление на емисиите на парникови газове, определени по ал. 10 – 12. На тези критерии и изисквания трябва да отговарят и отпадъците и остатъците, които първоначално се обработват за получаването на междинен продукт, преди да бъдат допълнително преработени в биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса.

(3) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от отпадъци и остатъци от земеделски земи, се вземат предвид за целите по чл. 12, ал. 1 и 5 от ЗЕВИ, когато отговарят на глава шеста „Мониторинг на почвите“ от Закона за почвите.

(4) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от селскостопанска биомаса, които се отчитат за целите по чл. 12, ал. 1 и 5 от ЗЕВИ, не трябва да са:

1. произведени от суровини, произхождащи от терени с голямо значение за биоразнообразието;

2. отглеждани върху терени с високи въглеродни запаси, освен когато суровината е добита от терен, който по времето на добива и през януари 2008 г. е имал статут на терен с високи въглеродни запаси;

3. добити от суров материал, отглеждан на земя, която е била торфище през януари 2008 г., освен ако бъдат представени доказателства, че култивирането и добиването на суровината не налага дренаж на предварително неотводнената почва.

(5) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от горскостопанска биомаса, се отчитат за целите по чл. 12, ал. 1 и 5 от ЗЕВИ, когато съответстват на следните критерии за свеждане до минимум на риска от използване на горскостопанска биомаса, получена вследствие на неустойчиво производство:

1. страната, в която е добита горскостопанската биомаса, има съответни закони на национално или поднационално равнище, приложими в района на добива, както и действащи системи за мониторинг и правоприлагане, които гарантират, че:

2. когато липсват данни по т. 1, да съществуват системи за управление на равнището на районите за снабдяване с дървен материал, за да се гарантира, че:

(6) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от горскостопанска биомаса, се отчитат за целите по чл. 12, ал. 1 и 5 от ЗЕВИ, когато отговарят на следните критерии във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС):

1. държавата или регионалната организация за икономическа интеграция, от която произхожда горскостопанската биомаса:

2. когато липсват посочените в т. 1 данни, да съществуват системи за управление на равнището на районите за снабдяване с дървен материал, гарантиращи запазване или подобряване на нивата на въглеродните запаси и поглътителите на въглерод в дългосрочен план.

(7) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса се отчитат за целите на чл. 12, ал. 1 и 5 от ЗЕВИ само когато намалението на емисиите на парникови газове е:

1. поне 50 на сто за биогоривата, биогаза, потребяван в транспортния сектор, и течните горива от биомаса, произведени в инсталации, въведени в експлоатация преди или на 5 октомври 2015 г.;

2. поне 60 на сто за биогоривата, биогаза, потребяван в транспортния сектор, и течните горива от биомаса, произведени в инсталации, въведени в експлоатация от 6 октомври 2015 г. до 31 декември 2020 г.;

3. поне 65 на сто за биогоривата, биогаза, потребяван в транспортния сектор, и течните горива от биомаса, произведени в инсталации, въведени в експлоатация от 1 януари 2021 г.;

4. поне 70 на сто за производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от газообразни и твърди горива от биомаса, използвани в инсталации, въведени в експлоатация от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2025 г., и съответно 80 на сто за инсталации, въведени в експлоатация от 1 януари 2026 г.

(8) За дадена инсталация се счита, че е въведена в експлоатация, след като е започнало производството на биогорива, на биогаз, потребяван в транспорта, и на течни горива от биомаса и съответно след като е започнало производството на топлинна енергия и енергия за охлаждане и на електрическа енергия от газообразни и твърди горива от биомаса.

(9) Намалението на емисиите на парникови газове от използването на биогоривата и биогаза, потребявани в транспорта, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса в инсталации, произвеждащи топлинна енергия и енергия за охлаждане и електрическа енергия, се изчислява по методиката по чл. 44, ал. 3 от ЗЕВИ.

(10) Електрическата енергия, произведена от газообразни и твърди горива от биомаса, се отчита за целите по чл. 12, ал. 1 и 5 от ЗЕВИ само когато отговаря на едно или повече от следните изисквания:

1. произведена е в инсталация с обща номинална топлинна мощност под 50 MW;

2. произведена е в инсталация с обща номинална топлинна мощност от 50 MW до 100 MW чрез използване на високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия или в инсталация за производство на електрическа енергия, в която е спазено нивото на енергийна ефективност за най-добрите налични техники, определено в Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 на Комисията от 31 юли 2017 г. за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 212/1 от 17 август 2017 г.);

3. произведена е в инсталация с обща номинална топлинна мощност над 100 MW чрез използване на високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия или в инсталация за производство на електрическа енергия, в която е достигнат най-малко 36 на сто нетен електрически коефициент на полезно действие;

4. произведена е от инсталация на биомаса, в която се прилага улавяне и съхранение на въглероден диоксид.

(11) За целите по чл. 12, ал. 1 и 5 от ЗЕВИ инсталациите, произвеждащи само електрическа енергия, се вземат предвид само когато те не използват изкопаеми горива като основно гориво и само когато не съществува разходоефективен потенциал за прилагането на високоефективна комбинирана технология за производство на енергия според оценката по чл. 4, ал. 2, т. 11, буква „а“ от Закона за енергетиката.

(12) За целите по чл. 12, ал. 1 и 5 от ЗЕВИ изискванията по ал. 10 и 11 се прилагат за инсталации, въведени в експлоатация или реконструирани, така че да използват газообразни и твърди горива от биомаса, след 25 декември 2021 г.

(13) Изискванията по ал. 10 не се прилагат по отношение на електрическата енергия от инсталации, които са предмет на специфично уведомление до Европейската комисия, основаващо се на надлежно обосновани рискове за сигурността на доставките на електрическа енергия.

(14) Критериите за намаление на емисиите на парникови газове по ал. 7 не се прилагат за електрическата енергия, топлинната енергия и енергията за охлаждане, произведена от твърди битови отпадъци.

(15) Газообразните и твърдите горива от биомаса, използвани в инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане или горива с обща номинална топлинна мощност, по-голяма или равна на 20 MW за твърдите горива от биомаса, и с обща номинална топлинна мощност, по-голяма или равна на 2 MW за газообразните горива от биомаса, трябва да съответстват на критериите за устойчивост и на критериите за намаление на емисиите на парникови газове, определени в ал. 1 – 3.

(16) Намалението на емисиите на парникови газове при използване на възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход е най-малко 70 на сто считано от 1 януари 2021 г.

(17) Критериите за устойчивост и критериите за намаление на емисиите на парникови газове по ал. 3 – 13 се прилагат независимо от географския произход на използваната биомаса.

(18) За целите по чл. 12, ал. 1 и 5 от ЗЕВИ не може да се откаже отчитането по други съображения, свързани с критериите за устойчивост на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, които са получени в съответствие с изискванията по ал. 1 – 8. Това не засяга публичната подкрепа, предоставяна по схеми за подпомагане, одобрени преди 24 декември 2018 г.

Чл. 6

Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от отпадъци и остатъци, различни от остатъците от горското, селското и рибното стопанство и аквакултурите, се отчитат за целите по чл. 4, ал. 1 и отговарят само на критериите за намаление на емисиите на парникови газове по чл. 37, ал. 7 от ЗЕВИ. На тези критерии и изисквания трябва да отговарят и отпадъците и остатъците, които първоначално се обработват за получаването на междинен продукт, преди да бъдат допълнително преработени в биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса.

Чл. 7

Критериите за устойчивост на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса се считат за изпълнени, когато икономическите оператори прилагат признати от ЕК доброволни национални или международни схеми за въвеждане на стандарти за производство на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса (схеми за сертифициране) при условията и по реда на чл. 39 от ЗЕВИ.

Чл. 8

Националните схеми за сертифициране се разработват от икономическите оператори, от сдружение на икономически оператори, от други юридически лица или от административни органи и отговарят на следните условия:

1. Въвеждат стандарти за производство на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, които съдържат точни данни за целите на чл. 37, ал. 1 и 2 от ЗЕВИ, или гарантират спазването на критериите за устойчивост и на критериите за намаление на емисиите от парникови газове по чл. 5 и 6, както и за мерки, взети за защита на почвите, земите, водите, въздуха, биоразнообразието и др.;

2. изискват прилагането на система за масов баланс;

3. установяват правила за проследимост на всяка партида суровини, биогорива, течни горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция, включително по време на транспорт;

4. прилагат методиката по чл. 2, ал. 2;

5. съдържат разработени процедури по извършване на сертификационен одит и издаване на сертификати за съответствие на икономическите оператори;

6. съдържат разработени мерки за осъществяване на контрол върху дейността на икономическите оператори и методи за вземане на проби от готовия продукт;

7. осигуряват надеждност, прозрачност, безпристрастност и независимо одитиране на икономическите оператори от сертифициращия орган;

8. съдържат подробна информация за предприетите мерки за опазване на земите, почвите, водата и въздуха, за възстановяване на деградиралата земя и за избягване на излишно потребление на вода в зони с недостатъчни количества вода;

9. поддържат електронно публичнодостъпна база данни със следната информация:

10. публикуват поне веднъж годишно в интернет и в национален ежедневник списък на сертифициращите органи по чл. 16, в който за всеки сертифициращ орган се посочва от коя национална институция е признат и коя национална институция упражнява мониторинг над него;

11. представят ежегодно до 30 април доклад до Европейската комисия за дейността си през предходната календарна година, който съдържа информация за:

Чл. 9

(1) Разработената доброволна национална схема се подава до министъра на околната среда и водите с искане за извършване на оценка за съответствие с изискванията по чл. 8 и за признаване.

(2) Министърът на околната среда и водите разглежда искането за оценка и признаване на доброволната национална схема в срок 15 работни дни от получаването му и при установяване на съответствие с изискванията по чл. 8 го изпраща до ЕК.

(3) В случаите, когато при разглеждане на искането за оценка и признаване бъде установено несъответствие на доброволната национална схема с изискванията по чл. 8, министърът на околната среда и водите изпраща мотивиран отказ до лицето, подало искането.

(4) Националната доброволна схема се счита за призната и може да бъде прилагана от икономическите оператори след приемане на решение от ЕК.

Чл. 10

(1) Критериите за устойчивост по чл. 5 и 6 се смятат за изпълнени и в случаите по чл. 39 от ЗЕВИ.

(2)

(3) Нетипични доброволни схеми, изградени под формата на карти с обозначени райони като съответстващи или несъответстващи на критериите за устойчивост по чл. 5 и 6 или въз основа на регионални стойности за емисиите на парникови газове при селскостопански дейности за добива на определен вид суровина, могат да бъдат прилагани след признаването им от ЕК.

Чл. 11

Икономическите оператори поддържат система за масов баланс по чл. 42 от ЗЕВИ, спазват критериите за устойчивост и критериите за намаляване на емисии на парникови газове, за които осигуряват одитиране на информацията и предоставят доказателства за проведения одит, като също така и осигуряват проследимост на всяка партида суровини, биогорива, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, възобновяемите течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклираните въглеродни горива на всички етапи на производство, преработка, транспорт и разпространение, като издават декларация за устойчивост независимо дали биогорива, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, възобновяемите течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклираните въглеродни горива са с произход от ЕС или са внос от трети страни.

Чл. 12

(1) Използваната система за масов баланс:

1. позволява смесването на партиди от суровини или горива с различни характеристики за устойчивост и за намаление на емисии на парникови газове;

2. позволява смесване на партиди от суровини с различно енергийно съдържание за целите на по-нататъшна преработка, при условие че размерът на партидите се уточнява в съответствие с тяхното енергийно съдържание;

3. изисква към сместа да остава прикрепена информация за характеристиките за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове и обемите на партидите по т. 1;

4. осигурява сборът на всички партиди, напуснали сместа, да има същите характеристики за устойчивост, каквито има сборът на всички партиди, добавени към сместа, и изисква този баланс да се постига в рамките на подходящ времеви период.

(2) Системата за масов баланс гарантира, че всяка партида се отчита само веднъж при изчисляването на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници в сектор електрическа енергия, сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане и сектор транспорт и е налице информация дали за производството на тази партида е била предоставена подкрепа и ако това е така – вида на схемата за подкрепа.

(3) В случаите на смесване на различни количества и партиди биомаса, предназначени за производство на биогорива, с различни емисии на парникови газове емисиите от общата получена смес биомаса се отчитат само когато всички добавени в сместа количества преди смесването са показали стойност на емисиите на парникови газове, по-малка или равна на фиксираната за съответната фаза на производствения процес.

Чл. 13

(1) Икономическите оператори по чл. 3, т. 1 и 2 издават декларация за устойчивост по приложение № 1, в която декларират, че суровините, отпадъците и остатъците, с изключение на отпадъците и остатъците по чл. 6, използвани за производството на партидите биогорива, течни горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, са добити при спазване на критериите за устойчивост по чл. 5 и 6.

(2) В декларацията по ал. 1 икономическите оператори вписват още:

1. информация за идентифициране на съответната земеделска площ;

2. вид на биомасата/отпадъците, остатъците и количеството в тонове;

3. вид на използвания транспорт и разстояние до мястото на доставка;

4. действителна или приета стойност съгласно методиката по чл. 2, ал. 2 на изчислените емисии на парникови газове в грама еквивалент на СО2 на 1 мегаджаул (g CO2eq/MJ), отделяни при добива и доставката на суровини за производство на биогорива и на течни горива от биомаса;

5. данни за икономическия оператор – име, ЕГН или личен номер на гражданин на държава – членка на ЕС, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), и Конфедерация Швейцария и постоянен адрес – за физическите лица; наименование, седалище, адрес на управление и единен идентификационен код (ЕИК) – за търговците и за другите юридически лица;

6. номер на сертификата за съответствие и наименование на издаващия го орган;

7. име и адрес на получателя на партидата.

Чл. 14

Икономическите оператори по чл. 3, т. 3 – 8 издават декларация за устойчивост по приложение № 2 за партидите биогоривата, течни горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, в която вписват информация относно:

1. вида и количеството на съответната партида и идентификационен номер, ако има такъв;

2. действителната или приетата стойност съгласно методиката по чл. 2, ал. 2 на изчислените емисии парникови газове на всяка смесена/произведена партида в грама еквивалент на СО2 на 1 мегаджаул (g CO2eq/MJ) и съответната стойност за изкопаеми горива, отделяни при производството и доставката на чистите биогорива и течните горива от биомаса, или на смеси на биогорива с течни горива от нефтен произход;

3. вида и долната топлина на изгаряне на използваното гориво при транспорта;

4. разстоянието от мястото на товарене на партидата до мястото на доставката й;

5. данните за икономическия оператор – име, ЕГН или личен номер на гражданин на държава – членка на ЕС, или на държава – страна по Споразумението за ЕИП, и Конфедерация Швейцария, и постоянен адрес – за физическите лица; наименование, седалище, адрес на управление и ЕИК – за търговците и за другите юридически лица;

6. номер на сертификата за съответствие и наименование на издаващия го орган;

7. име и адрес на получателя на партидата.

Чл. 15

(1) Декларациите за устойчивост по чл. 13 и 14 се издават за всяка отделна партида суровини, отпадъци и остатъци, биогорива, течни горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса и задължително я придружават на всички етапи от производството и разпространението на партидата, включително по време на транспорт.

(2) Икономическите оператори са длъжни да водят дневници с изходяща и входяща информация относно издадените и получените декларации, характеристиките за устойчивост и обемите на партидите суровини, отпадъци и остатъци, използвани за производството на биогорива, и на произведените партиди биогорива, течни горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса.

Чл. 16

(1) Сертифициращите органи осъществяват дейност по наредбата след получаване на сертификат за акредитация от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ (ИА „БСА“) в съответствие с изискванията на БДС EN 45011:1999, БДС EN ISO 19011:2004 и БДС ISO 14065:2011. Сертификатът за акредитация на сертифициращите органи се одобрява и издава от ИА „БСА“ при условията и по реда на Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието.

(2) За сертифициращи органи се акредитират лица, регистрирани по Търговския закон, които отговарят на изискванията на наредбата.

(3) Сертифициращ орган, акредитиран в съответствие с международно признати стандарти за извършване на сертификация на продукти и за одит на системи за управление на качеството и/или за управление на околната среда от международно признат орган по акредитация, може да извършва сертифицираща дейност в Република България.

Чл. 17

В допълнение към изискванията по чл. 16 сертифициращият орган трябва да притежава:

1. организационна структура и процедури, които да гарантират неговата независимост и безпристрастност;

2. вътрешна система за управление на качеството, която осигурява последователно и точно прилагане на съответните верификационни процедури;

3. процедури, осигуряващи конфиденциалност на информацията, получена във връзка със сертификационния процес.

Чл. 18

Сертифициращият орган е длъжен:

1. да извърши сертификационен одит и да състави доклад за извършения одит, на основание на който да издаде сертификат за съответствие на икономическия оператор;

2. да извършва контролен одит и непланирани проверки поне веднъж годишно за спазване условията на издадения сертификат;

3. да отнеме издадения сертификат за съответствие на икономическия оператор при установяване на несъответствия или нарушения на изискванията на наредбата;

4. да води и да актуализира регистър на всички икономически оператори, на които е издал или отнел сертификат за съответствие;

5. да съхранява резултатите от сертификационните и контролните одити, както и копия на всички издадени сертификати за съответствие за период пет години.

Чл. 19

(1) Икономическите оператори осъществяват дейност по наредбата след извършване на сертификационен одит от сертифициращ орган, отговарящ на изискванията по раздел VІ, и получен сертификат за съответствие.

(2) Одитирането и сертифицирането се прилага за произведените или внесени в Европейския съюз:

1. биогорива, течни горива от биомаса, газообразни и твърди горива от биомаса;

2. възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и от рециклирани въглеродни горива по смисъла на Делегиран регламент (ЕС) 2023/1184 г. на Комисията от 10 февруари 2023 г. за допълване на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на методология на Съюза за определяне на подробни правила за производството на възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход (ОВ, L 157 от 20 юни 2023 г.) и Делегиран регламент (ЕС) 2023/1185 на Комисията от 10 февруари 2023 г. за допълване на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на минимален праг за намаление на емисиите на парникови газове от рециклирани въглеродни горива и определяне на методика за оценяване на намалението на емисиите на парникови газове от възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и от рециклирани въглеродни горива (ОВ, L 157 от 20 юни 2023 г.).

(3) Информацията относно географския произход и вида на използваните суровини по отношение на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса на всеки доставчик на гориво се предоставя на потребителите чрез уебсайтовете на икономическите оператори и се актуализира ежегодно.

(4) Сертификационният одит и издаването на сертификати за съответствие се извършват въз основа на писмен договор между икономическите оператори и сертифициращия орган.

Чл. 20

(1) Сертификационният одит на икономическите оператори за съответствие на произведените партиди биогорива и течни горива от биомаса с изискванията на наредбата включва:

1. преглед на документацията;

2. проверка на място и вземане на проби;

3. изготвяне на доклад от одита.

(2) Сертификационен одит на икономическите оператори по чл. 4, т. 1 и 2 се извършва само върху документацията, представена като доказателство за изпълнението на изискванията на чл. 5 и 6.

Чл. 21

(1) При извършване на сертификационния одит сертифициращият орган:

1. Проверява дали използваните от икономическите оператори системи са точни, надеждни и защитени срещу измами, включително проверка, за да се гарантира, че материалите не са променени или изхвърлени умишлено, така че партидата или част от нея да се превърне в отпадък или остатък; също така при одитирането се проверяват честотата и методиката на вземане на проби и достоверността на данните;

2. проверява дали при производството/вноса/износа, съхранението, разпространението и пускането на пазара на суровини и на биогорива, течни горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса икономическият оператор:

3. изисква от икономическия оператор декларация или документи за проследимост на суровините за производство на биогорива от ново поколение и за произведените от тях биогорива по цялата верига на стойността, доказващи липса на умишленото им модифициране или превръщането им в отпадъци.

(2) При сертификационния одит сертифициращият орган се ръководи от следните принципи:

1. постигане висока степен на достоверност по отношение на осъществяваната от икономическия оператор дейност;

2. извършване оценка на риска на базата на представената от икономическия оператор информация;

3. съставяне на одитен план, съответстващ на степента на риска и на обхвата и сложността на осъществяваната от икономическия оператор дейност;

4. изпълнение на одитния план чрез събиране на данни в съответствие с определените методи за съставяне на извадки, както и всякакви други приложими доказателства;

5. изготвяне на окончателно безпристрастно и обективно заключение от извършения одит.

Чл. 22

(1) Сертификационният одит може да бъде извършен върху група икономически оператори, които са се обединили за съвместно изпълнение на изискванията на наредбата.

(2) За целите по ал. 1 икономическите оператори трябва да отговарят на изискванията по чл. 4, както и:

1. да бъдат регистрирани като сдружение по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

2. да водят регистър с вписани данни на всички членове;

3. да упражняват дейността си по наредбата в един и същ регион на страната, в близко разположени региони или региони със сходни агроекологични характеристики;

4. да произвеждат или да получават произведени суровини за биогорива, за течни горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса при сходни климатични условия;

5. да прилагат сходни системи за производство на суровини и на биогорива, на течни горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса;

6. да прилагат вътрешни системи за управление на качеството и провеждане на одит.

(3) Договорът по чл. 19, ал. 2 се сключва между сертифициращия орган и председателя на управителния съвет на сдружението на икономическите оператори.

(4) Сертифициращият одит върху група икономически оператори се извършва поне веднъж годишно съгласно чл. 20, ал. 1.

Чл. 23

Сертифициращият орган извършва планирани проверки за спазване изискванията на чл. 21, ал. 1 и чл. 22, ал. 2 от икономическите оператори или сдружението на икономически оператори поне веднъж през годината след издаване на сертификата за съответствие.

Чл. 24

Икономическите оператори осигуряват условия и съдействат на сертификационния орган за провеждане на сертификационния одит, включително за предоставяне на необходимата документация и достъп до съответните обекти.

Чл. 25

(1) След приключване на сертификационния одит по чл. 19 сертифициращият орган изготвя доклад и издава сертификат за съответствие на икономическия оператор – в случаите, когато е установено спазване на изискванията на чл. 21, ал. 1.

(2) Сертификатът за съответствие се издава по образец съгласно приложение № 3 и е валиден в продължение на 12 месеца от датата на издаването му.

(3) Нов сертификат за съответствие за следващата година може да бъде издаден на икономическия оператор еднократно без извършване на сертификационен одит – в случаите, когато при планираните проверки през изминалата година сертифициращият орган не е установил нарушения на изискванията по чл. 21, ал. 1.

Чл. 26

(1) След приключване на сертификационния одит по чл. 22 сертифициращият орган изготвя доклад и издава сертификат за съответствие на сдружението оператори – в случаите, когато е установено, че при производството, транспорта, съхранението и пускането на пазара на суровини и на биогорива, течни горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса са спазили условията на чл. 22, ал. 2.

(2) Копие от сертификата за съответствие се предоставя от сертифициращия орган на всеки икономически оператор в сдружението.

(3) Декларациите за устойчивост на суровините и отпадъците и остатъците по приложение № 1 и на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса по приложение № 2 се издават от името на сдружението.

Чл. 27

Сертификати за съответствие на суровини и на биогорива, течни горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени в друга държава – членка на ЕС, в друга държава – страна по Споразумението за ЕИП, и в Конфедерация Швейцария или от внос от трети страни, се признават за валидни, когато доказват изпълнение на изискванията по чл. 4 и когато са издадени от международно признат и акредитиран сертифициращ орган.

Чл. 28

Сертифициращият орган отнема издадения сертификат за съответствие в случаите, когато:

1. при планираните проверки е констатирал нарушения на чл. 21, ал. 1 от икономическите оператори;

2. е установил, че декларациите за устойчивост по чл. 13 и 14 съдържат невярна или неточна информация.

Чл. 29

(1) В срок до 31 март икономическите оператори предоставят на Министерството на околната среда и водите (МОСВ):

а) информацията, определена в Решение на Комисията от 12 януари 2011 г. относно някои видове информация за биогоривата и другите течни горива от биомаса, която трябва да бъде предоставяна на държавите членки от съответните стопански оператори (Решение № 2011/13/ЕС, ОВ, L 09 от 13.01.2011);

б) копие на сертификата за съответствие;

в) копия на издадените декларации за устойчивост по чл. 13 и 14.

(2) В срок до 31 март сертифициращите органи са длъжни да предоставят на МОСВ:

а) копие от сертификата си за акредитация, издаден от ИА „БСА“или от друг международно признат орган по акредитация;

б) копия на издадените сертификати за съответствие на икономическите оператори или на група икономически оператори;

в) копия от докладите от извършените сертификационни одити.

(3) Копие на сертификата по ал. 2, буква „а“ се предоставя от сертифициращите органи и на Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

(4) Сертифициращите органи са длъжни да информират МОСВ за всеки случай, в който отнемат сертификат за съответствие на икономически оператор или на група икономически оператори. Когато сертификатът е отнет поради констатирано нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 2, МОСВ информира незабавно Европейската комисия.

(5) Информацията и документите по ал. 1 – 3 се предоставят задължително на български език.

(6) Информацията по ал. 1 се докладва от МОСВ на Европейската комисия.

§ 1

По смисъла на наредбата:

1. „Биогорива“ са биогорива по смисъла на §1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЕВИ.

2. „Биомаса“ е биомаса по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗЕВИ.

3. „Действителна стойност“ е намалението на емисиите на парникови газове на някои или на всички етапи на конкретен процес на производство на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, изчислено по методиката по чл. 2, ал. 2.

4. „Емисии на парникови газове от целия жизнен цикъл“ са всички нетни емисии на въглероден диоксид (CO2), метан (CH4) и диазотен оксид (N2O), които могат да бъдат причислени към това гориво (включително всички негови примеси) или произведената енергия. Това включва всички съответни етапи от извличането или култивирането, включително промени на земеползването, транспорт и разпространение, преработка и горене, независимо на кой стадий се отделят емисиите.

5. „Емисии на парникови газове на единица енергия“ са общият обем еквивалентни на CO2 емисии на парникови газове, свързани с дадено гориво или произведената енергия, разделен на общото енергийно съдържание на горивото или произведената енергия, изразено под формата на неговата долна топлина на изгаряне.

6. „Земеделски стопанин“ е всяко лице, което отглежда земеделски култури с цел тяхното последващо използване за производството на биогорива и течни горива от биомаса.

7. „Изкупвач на суровини за производството на биогорива и течни горива от биомаса“ е всяко лице, което изкупува за своя сметка от земеделски производители суровини, предназначени за производство на първично преработена биомаса или биогорива и течни горива от биомаса.

8. „Изкупвач на първично преработени суровини за производството на биогорива и течни горива от биомаса“ е всяко лице, което изкупува за своя сметка от първични преработватели или извършва внос или вътрешнообщностно придобиване на първично преработена биомаса, предназначена за производство на биогорива.

9. „Лица, които внасят или пускат на пазара суровини за производство на биогорива и течни горива от биомаса“ са лица по смисъла на § 1, т. 18 от допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ).

10. „Лицензиран складодържател на чисти биогорива и течни горива от биомаса и/или на смеси на биогорива с течни горива от нефтен произход“ е лице по смисъла на чл. 4, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, което притежава лиценз за управление на данъчен склад.

11. „Краен разпространител на биогорива и течни горива от биомаса“ е разпространител по смисъла на § 1, т. 20 от допълнителните разпоредби на ЗЧАВ.

12. „Намаление на емисии на парникови газове“ е процентното намаление на емисии на парникови газове, реализирано чрез употребата на биогорива и течни горива от биомаса вместо горива от нефтен произход.

13. „Приета стойност“ е стойност, получена от типична стойност чрез прилагане на предварително определени коефициенти, и която, при нормативно определени изисквания, може да бъде използвана вместо действителна стойност.

14. „Производство“ е съвкупност от работни операции: по отглеждането на биомасата, в частност растенията, при нейната първична обработка до приготвянето на течна или газообразна биомаса; по превръщането на течната и газообразната биомаса в годно за ползване биогориво и неговите производни в съответствие със стандартите и спецификациите.

15. „Производител на чисти биогорива“ е всяко лице, което използва биомаса или първично преработена биомаса за производство на чисти биогорива.

16. „Производител на смеси на биогорива с течни горива от нефтен произход“ е всяко лице, което произвежда смес на биогорива с течни горива от нефтен произход и/или използва биомаса или първично преработена биомаса за производство на смеси на биогорива с течни горива от нефтен произход.

17. „Първичен преработвател на биомаса“ е всяко лице, което използва биомаса с цел производство на течна или газообразна биомаса за производство на биогорива.

18. „Разпространител на биогорива и течни горива от биомаса“ е лице, осъществяващо придвижването на биогорива и течни горива от биомаса по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на биогоривата и течните горива от биомаса в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5 ЗЕВИ.

19. „Събирач на отпадъци и остатъци“ е всяко лице, което събира и/или съхранява биомаса, с изключение на отпадъците и остатъците от горското, селското и рибното стопанство и аквакултурите, с цел транспортиране и доставяне за производство на биогориво.

20. „Течни горива от биомаса“ са течни горива за енергийни цели, различни от транспортните цели, включително за електрическа енергия за отопление и охлаждане, произведени от биомаса.

21. „Типична стойност“ означава оценка за емисиите и намалението на емисиите на парникови газове за конкретен начин на производство на биогориво, течно гориво от биомаса или твърдо или газообразно гориво от биомаса, която е представителна за съответното потребление в Европейския съюз.

22. „Биогорива и течни биогорива от биомаса с нисък риск от непреки промени в земеползването“ са биогорива, течни горива от биомаса и твърди и газообразни горива от биомаса, от суровина, произведена в рамките на схеми, които избягват ефектите на изместване на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса на основата на хранителни и фуражни култури чрез подобрени земеделски практики, както и чрез отглеждането на култури в райони, които преди това не са били използвани за тази цел, и които са произведени в съответствие с критериите за устойчивост за биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса.

23. „Остатък от преработване“ е вещество, което не е търсеният пряко краен продукт/крайни продукти от даден процес на производство; то не е основната цел на производствения процес и процесът не е модифициран специално, така че то да бъде произвеждано.

24. „Остатъци от горското, селското и рибното стопанство и аквакултурите“ са остатъци, които се произвеждат пряко от горското, селското и рибното стопанство и аквакултурите; те не включват остатъци от свързаната с тези отрасли промишленост или преработване.

25. „Биогаз“ – газообразни горива, произведени от биомаса.

26. „Терени с голямо значение за биоразнообразието“ са терени по смисъла на § 1, т. 24 от допълнителните разпоредби на ЗЕВИ.

27. „Възобновяване на гора“ е възстановяване на горско насаждение по смисъла на т. 50 от § 1 от допълнителните разпоредби на ЗЕВИ.

28. „Газообразни и твърди горива от биомаса“ са горива по смисъла на т. 51 от § 1 от допълнителните разпоредби на ЗЕВИ.

29. „Горскостопанска биомаса“ е биомаса, добита от горското стопанство.

30. „Район на снабдяване“ е географски определен район по смисъла на т. 60 от § 1 от допълнителните разпоредби на ЗЕВИ.

31. „Селскостопанска биомаса“ е биомаса, добита в селското стопанство по смисъла на т. 62 от § 1 от допълнителните разпоредби на ЗЕВИ.

§ 2

С наредбата се въвеждат изискванията на Директива 2009/28/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (OB, L 140, 5.6.2009) и на Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 98/70/ЕО по отношение на спецификацията на бензина, дизеловото гориво и газьола и за въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване нивата на емисиите на парникови газове и за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение спецификацията на горивото, използвано от плавателните съдове по вътрешните водни пътища, и за отмяна на Директива 93/12/ЕИО (ОВ, L 140, 5.06.2009) и на Директива (ЕС) 2015/1513 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. за изменение на Директива 98/70/ЕО относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (OB, L 239 от 15 септември 2015) и на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ, L 328/82 от 21 декември 2018 г.).

§ 3

Министърът на околната среда и водите може да представи на Европейската комисия доклади, включващи информация относно типичните емисии на парникови газове от отглеждането на селскостопански суровини в териториалните единици на тяхна територия, които са класифицирани на ниво 2 от Номенклатурата на статистическите териториални единици (наричана по-нататък „NUTS“) или на по-детайлизирано подниво от NUTS в съответствие с Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (ОВ, L 154/1 от 21 юни 2003 г.). В доклада се включва описание на метода и източниците на данни, използвани за изчисляване на нивата на емисиите, като методът трябва да отчита характеристиките на почвите, климата и очакваните добиви на суровини.

§ 4

Наредбата се приема на основание чл. 44, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници.

§ 5

Наредбата влиза в сила 30 дни след обнародването й в „Държавен вестник“.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 13, ал. 1 Образец на Декларация за устойчивост на суровините и на отпадъците и остатъците, използвани за производството на биогорива и течни горива от биомаса

Приложение № 1 към чл. 13, ал. 1

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 14, ал. 1 Образец на Декларация за устойчивост на партидите биогорива и течни горива от биомаса

Приложение № 2 към чл. 14, ал. 1

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 25, ал. 2 Образец на сертификат за съответствие

Приложение № 3 към чл. 25, ал. 2

Приложение 4

Приложение № 4 към чл. 4а, ал. 2 ВИЖ приложението